Отстъпничеството на Израил. – № 1

TAM1897 Q1 33.6Проповед, изнесена в неделя вечер, 7 март 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“, първо тримесечие, 1897 г., том 2, № 1, стр. 33–40.

TAM1897 Q1 33.7В урока от онази вечер заявих, че доскоро никога не бях виждал екземпляр от Десетте заповеди, публикуван от адвентистите от седмия ден извън Библията, който да е такъв, какъвто Бог ги е изрекъл. Радвам се, че е дошло времето, когато адвентистите от седмия ден могат да имат екземпляр от Божия закон, такъв, какъвто Бог го е дал. Радвам се, че брат Хау е издал копия от Божия закон, така както Бог го е дал. И сега нека вече не се излагаме на същото обвинение като другите, че пропускаме част от Божия закон, когато се явяваме пред хората.

TAM1897 Q1 33.8Може да се види достатъчно ясно, че човекът, който пръв е разпространил този екземпляр от Божия закон, който почти всички останали използват, е бил египтянин. В него се казва: „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.“ Но той си каза: „Това не важи нито за мен, нито за когото и да било, живеещ днес; защото ние никога не сме били изведени от Египет. Това беше само за евреите.“ Затова той го е пропуснал и е отпечатал останалата част от закона, като по този начин е представил на света осакатена версия на закона, който самият Господ е дал. Така той е създал впечатлението, че единственият документ, който Господ някога е изговорил от небето, започва, без да се посочва кой е неговият автор, без дори да го представи, а започва просто по един рязък, неопределен начин: „Да нямаш други богове освен Мене.“ Веднага може да възникне въпросът: Кой всъщност си ти? Кой е този, който говори? Е, когато законът се приема такъв, какъвто е бил даден, Бог казва кой е този, който говори. „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.“ Ето кой говори; да нямаш други богове пред Мен, „Който съм способен да изкупя от египетското робство“.

TAM1897 Q1 33.9Тук е важна още една мисъл: когато законът е отпечатан без въведението, което самият Господ е изговорил – както обикновено става на таблици и картички – се налага в началото му да се поставят думите: „Законът на Бога“. Това показва, че хората осъзнават необходимостта да има някакъв вид удостоверение за това чий закон е това и кой е този, който изрича тези заповеди. И, виждайки тази необходимост, хората поставят в началото на Божия закон своето удостоверение, че това е Божият закон.

TAM1897 Q1 33.10Но ако просто отпечатаха закона така, както Господ го е дал, те биха имали собственото удостоверение на Господа, че това е Божият закон и че именно Той Самият изрича тези заповеди. Той казва: „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене“ и т.н. И когато хората могат да имат собственото удостоверение на Господа, че това е Неговият закон, със сигурност няма да има нужда от удостоверение на никой човек, че това е Божият закон.

TAM1897 Q1 33.11И не е ли удостоверението на Господа, че това е Неговият закон, по-добро от удостоверението на който и да е човек или на всички хора заедно? И когато хората пропуснат собственото удостоверение на Господа, че това е Неговият закон, и поставят на негово място своето собствено удостоверение, може ли да има по-ясен пример за това, че хората се поставят на мястото на Бога? О, нека отхвърлим това самонадеяно и небрежно дело; и нека приемем свещения закон така, както го е изрекъл и записал неговият свят Автор! „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.“ Амин. Нека бъде така.

TAM1897 Q1 33.12Като съдържа всичко, което Господ е казал, Божият закон представя на света както Изкупителя, така и Твореца. Той казва на всички хора, че Този, Който е Авторът на този закон, Този, Който призовава човека да го спазва, е едновременно Изкупител и Творец. Това се показва от самия закон. И когато те пропускат частта, която разкрива Изкупителя, не е чудно, че са склонни и готови да пропуснат частта, която разкрива Твореца на човека. Сатана винаги е искал да се отърве от закона и да скрие от хората неговото значение. Той започна с това, че изключи Изкупителя от него; а сега завършва с това, че изключва Твореца от него. Но Господ иска да знаем, че именно Той е този, Който ни избави от Египет, за да можем да видим както Изкупителя, така и Твореца в закона, който Той даде на човека.

TAM1897 Q1 34.1Още нещо. Когато вие и аз можем да видим – и наистина виждаме –, че Израил, когато влезе в земята, изобщо не влезе в земята, която Господ беше предназначил за тях, а напълно я пропусна, можем да разберем колко разочароващо е било за Мойсей, че самият той не е отишъл там. Сега, когато на някои хора им се струва, че израилтяните са влезли в земята, която Господ беше подготвил за тях, и че това е точно мястото, където Господ е искал да ги отведе, а след това виждат, че Мойсей е умрял и е отишъл в небето, те казват, че в крайна сметка Мойсей е излязъл на печалба; и че не е било толкова голямо разочарование да го изведе от земята и да го отведе в небето.

TAM1897 Q1 34.2Но когато разберем, че Господ е искал да го отведе в Своето свято обиталище, в мястото, което Той сам е създал, за да обитава в него, в светилището, което ръцете Му са сътворили; тогава можем да видим колко разочароващо е било дори за Мойсей да умре и да отиде в небето, без да влезе в тази земя. Когато разбра, че именно неговият грях е имал нещо общо с това, че не са влезли в благословената земя на обещанието; когато разбра, че Израил е пропуснал това, което Господ е имал за тях: когато видя славната земя, както я видя от върха на Нево, и беше принуден да съзерцава дългите векове на скитане, отстъпничество и беди, през които трябваше да преминат Божието дело и Божият народ, и да осъзнае, че дори и в малка степен е допринесъл за причиняването на този дълъг път на скитане; лесно е да се разбере колко голямо разочарование е било за него да не влезе в тази земя, без изобщо да умре — макар че е бил възнесен в небето от гроба.

TAM1897 Q1 34.3Още един пасаж, ако изобщо е нужен такъв, за да се потвърди фактът, че Израил не излезе от Египет, докато беше в пустинята, се намира в книгата на Исус Навиев. Помните ли този пасаж — след като преминаха Йордан, тогава бяха обрязани — там е написано: „Днес отнех от вас египетския позор.“ Виждате ли, онези хора, които напуснаха Египет, никога не излязоха от Египет, докато не преминаха Йордан; защото едва тогава позорът на Египет беше отстранен. Тогава всички те бяха обърнати хора. Целият този народ премина Йордан чрез вяра. Това беше народ, който вярваше в Бога, и нямаше нито един несъгласен глас, нито една мисъл на съмнение – едва тогава те излязоха от Египет. Така виждате, че е напълно очевидно, че духовният Египет е буквалният Египет от Библията.

TAM1897 Q1 34.4Сега се обръщаме към текста за тази вечер. Това е Числа 23:9. Започвам да чета от седмия стих. Това е Валаам, докато пророкува за Валак, цар на Моав.

TAM1897 Q1 34.5Тогава почна беседата си, казвайки: — Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, и каза ми: Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля. Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля? Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.

TAM1897 Q1 34.6Този текст ни се проповядва тук тази вечер. Това е настоящата истина. Това беше изразената воля на Бога относно народа Му, когато те бяха на границата на земята, в която Той искаше да ги заведе, след като ги беше извел от египетската земя. Те бяха скитали в пустинята четиридесет години и сега бяха стигнали до границата на земята. И това е волята Му относно тях – да живеят сами и да не се броят сред народите.

TAM1897 Q1 34.7Основната причина за това, или по-скоро една от причините, както би било по-добре да кажем, ще разберете, ако отворите седмата глава от Деяния. Стефан говореше в онзи ден и разказа, че Господ изведе народа от Египет, от земята на робството, с чудеса и знамения, а в тридесет и седмия и тридесет и осмия стих имате тези думи; в тридесет и осмия стих е конкретният пасаж:—

TAM1897 Q1 34.8Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене“. Това е оня, който е бил в църквата в пустинята.

TAM1897 Q1 34.9Тогава какво беше Израил в пустинята? — Църквата. Какво трябваше да бъде, когато преминаха реката и влязоха в земята? — Църквата. Какво друго означаваше това, освен че трябва да има разделение между църквата и държавата? — точно както, когато изведе Авраам от онази страна, Господ научи света на разделението между църквата и държавата, и точно както показа чрез Авраам, че това разделение между църквата и държавата трябва да започне в сърцето на отделния човек.

TAM1897 Q1 34.10Ако в сърцето си не съм отделен от държавата, където и да съм, ще има съюз между църквата и държавата. И така, макар и да не заемам длъжност в държавата, нито да се кандидатирам за такава там, ще бъда политик в църквата; и там ще се кандидатирам за длъжност, и там ще дърпам конците. Така че, ако човек не е отделен в сърцето си от държавата, а все пак принадлежи към църквата, по-добре е да участва в политиката на света и да бъде политик там, отколкото да внася политиката си в църквата.

TAM1897 Q1 34.11Така, когато Господ призова Авраам, Той каза преди всичко: „Излез от земята си.“ И сега, когато Авраам се е размножил и е станал църквата, и тази църква е на път да влезе в специалното служение на Господа пред народите, Той заявява, че тази църква не трябва да се причислява към народите; тя трябва да живее сама. Можете да видите как Господ е искал хората да се придържат към това, защото е знаел какви са народите; и е знаел как народите са стигнали до това състояние. Той е искал църквата Му да живее сама, да няма друг владетел освен Него, друг закон освен Неговия закон, никакво законодателство освен Божието слово, никакво правителство освен Господното.

TAM1897 Q1 35.1Бог имаше намерение, когато ги доведе в земята, да бъде главата на църквата. Исус Христос беше главата на църквата, разбира се, точно толкова реално, колкото е и сега. Знаете от уроците, които изучавахме, как народът стигна до царството, монархията и така нататък; това стана чрез отклоняване от Него, чрез това, че не признаха Бога като своя единствен Владетел, а закона Му като единствения закон. Те станаха идолопоклонници и така загубиха Божието управление над себе си и силата на Неговия закон върху тях; и след като се отделиха от Бога, трябваше да има управление сред тях, за да задоволи амбицията на онези, които искаха да властват над събратята си, и да ги предпази от самите тях в тяхната диващина, поради това, че се бяха отклонили от Бога.

TAM1897 Q1 35.2Но Господ отдели Израил от всички народи и правителства, за Себе Си. Господ започна с Израил точно там, където беше започнал с Авраам — да бъде отделен от царете и владетелите около тях, от всякакви земни правителства, които ги заобикаляха. Той искаше народът Му да живее сам и да не бъде такъв, че да може да бъде причислен към някой от народите, така че когато народите ги погледнат, да видят, че Израил не може да бъде причислен към техния вид.

TAM1897 Q1 35.3Той искаше Израил да се изправи пред света толкова отчетливо — и това щеше да ги отличи от всички други народи — че всички народи, които ги гледат, да кажат: „Това е необичайно; това не е видът управление, какъвто е нашият. Те нямат цар; изглежда, че всеки просто се оправя без никакъв владетел.“ И те щяха да започнат да разпитват за това; щяха да кажат: „Каква е причината за това? Как се справяте без цялата тази атрибутика – цар, армии, данъци и всички тези неща, които ние трябва да понасяме?“ Отговорът щеше да бъде: „Ами, Бог е нашият цар. И поддържането на Неговото управление не изисква и наполовина толкова разходи, колкото вашето; защото ние нямаме такива проблеми, каквито имате вие. Да; нямаме данъци, а Той е толкова добър, че с радост Му даваме всичко, което имаме, за да поддържаме и разпространяваме благословенията на Неговото управление.“

TAM1897 Q1 35.4И когато Неговият народ каже това на езичниците, езичниците ще кажат: „Наистина този народ е мъдър и разумен; и кой народ на земята е толкова велик, че да има съдби толкова мъдри, толкова добри, колкото целият този закон? И кой народ има Бог толкова близо до себе си, колкото е Господ, твоят Бог, във всичко, за което Го призоваваме?“ Това е, което Господ е имал предвид. И Той каза, че Израил „ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.“ Той имаше намерение да научи целия свят на разделение между църквата и държавата, не само в църквата, но и сред народите, що се отнася до държавите, а също и що се отнася до самата църква.

TAM1897 Q1 35.5Просто погледнете тук в Писанието и ще видите това. Второзаконие 4. Няколко стиха разказват цялото това, което съм очертал. Започвайки от първия стих и четейки до осмия:—

TAM1897 Q1 35.6Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви. Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам. Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора. А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес. Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

TAM1897 Q1 35.7Тогава имаше ли място за създаване на какъвто и да е закон или законодателство сред Израил? — „Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях.“ Те трябваше да правят точно това. Всичките им закони бяха създадени за тях. Всяко тяхно законодателство беше завършено и беше съвършено; и докато имаха това, не се нуждаеха от друго, а веднага щом се стигнеше дотам, че да им е нужно друго, това само по себе си беше доказателство, че са се отвърнали от Бога.

TAM1897 Q1 35.8Докато се нуждаеха от каквато и да е законодателна уредба, създадена от самите тях, сред самите тях, това беше доказателство, че са се отвърнали от Бога, че Неговият закон вече не им е достатъчен и че Неговото управление вече не им е достатъчно. Точно така стои въпросът и с всички останали езичници. Така стои въпросът с всички народи. Ето как те станаха езичници. И вие знаете, че Израил премина по същия този път. Те забравиха Бога и се отдадоха на идолопоклонство, а след това казаха: „Трябва да имаме цар, за да бъдем като всички народи.“ Но не забравяйте, че те трябваше да отхвърлят Бога, преди да могат да имат цар; и като отхвърлиха Бога, за да бъдат като народите, като езичниците — това е буквалният смисъл — като отхвърлиха Бога, за да бъдат като народите, те станаха като народите, които отхвърлиха Бога. Знаете това от цялата последвала история.

TAM1897 Q1 35.9Следователно е напълно ясно, че не е Божията воля, не е в интерес на Неговия народ, те да бъдат като народите. Не е Божията воля, не е за доброто на народа, те да имат каквато и да е форма на управление, подобна на тази на народите, които ги заобикалят. Знаете, че това не е възникнало от следването на Бога, а от отстъпничеството. От всичко това става напълно ясно, че Бог не е имал намерение народът Му да установи сам управление сред себе си.

TAM1897 Q1 36.1Господ не е имал намерение те да създадат управление като на народите около тях. Когато Той казва: „Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях“, можете да видите, че по този начин Той ги е лишил от всякакво създаване на закони, от всякаква сянка на законодателство, и по този начин им е забранил някога да създават каквато и да е форма на управление помежду си.

TAM1897 Q1 36.2И от това става напълно ясно, че когато са почувствали нужда от някаква форма на управление сред себе си, в която са се нуждаели от закони и владетели, различни от Бога, това само по себе си е било категорично доказателство, че са забравили Бога; че са се отклонили от Него; че Неговото управление не им е било достатъчно; че Неговата сила не е била върху тях, за да ги задържи, и затова са трябвало да създадат и установят някаква своя собствена форма на управление, за да се предпазят от самите себе си.

TAM1897 Q1 36.3Така виждате, че не беше според волята на Господа Неговият народ, живеещ сам, да има собствено управление сред себе си. Не беше Негова воля те да живеят сред народите и да имат управление като на народите; защото когато се заемат да създадат собствено управление, за да се управляват помежду си, то ще бъде точно като управленията на народите, тъй като всички те са човешки, а човечеството е едно и също. Така че, когато Израил се зае да създаде управление, за да се управлява сам, то беше като тези около него и не можеше да бъде нищо друго. То беше езическо. И винаги ще бъде езическо, където и да се опитат да го направят.

TAM1897 Q1 36.4„Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.“ Бог иска Неговите заповеди, Неговият закон, Неговото управление да бъдат достатъчни за Неговия народ. И това е достатъчно за народа Му. Това е решено. Винаги ще бъде достатъчно за народа Му. Но не е достатъчно за онези, които не го притежават; не е достатъчно за онези, които се отделят от Бога и от закона Му и управлението Му. Управлението Му не им е достатъчно, защото те не го притежават; и ако си създадат свое собствено, то е точно като това на езичниците.

TAM1897 Q1 36.5Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора. А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес. Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената.

TAM1897 Q1 36.6„това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената.“ Не просто пред моите очи; но правете това и всички народи, езичниците, ще кажат, че сте мъдри. Народите, езичниците, ще кажат, че имате здрав разум.

TAM1897 Q1 36.7Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес? Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си; деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив.

TAM1897 Q1 36.8Не забравяй това, което си видял и чул, но най-вече не забравяй това, което си чул, когато стоеше пред Хорив в онзи ден. Какво чуха те? — О, Божия закон; Божиите заповеди и вярата на Исус чуха в онзи ден; глас от небето провъзгласи изкуплението и сътворението, за да не съгрешават хората. Но Израил забрави Бога и се превърна в идолопоклонник и каза: „Направи ни цар; направи ни цар, като всички народи.“ Но за онова време, когато те бяха непорочни, Господ каза по-късно (Псалом 81:13-16):—

TAM1897 Q1 36.9Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища! Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си, Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги; И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.

TAM1897 Q1 36.10Сега Господ казва за нас, че ни е избавил от властта на тъмнината и ни е пренесъл в царството на Своя възлюбен Син. Царството Божие е възстановено сред народа Му, и „царството Божие е във вас“, и то е сред вас, като е във всеки един и във всички. Сега, Божието царство е съвършено царство, защото царят е съвършен цар, защото законът на това царство е съвършен закон. Тогава достатъчни ли са ви съвършеният цар, съвършеният закон и съвършеното царство? Достатъчни ли са? Достатъчно ли е това за един човек? — О, да, със сигурност! Трябва ли да е достатъчно за един човек?

TAM1897 Q1 36.11И ако всичко това не е достатъчно за един човек, проблемът в царството ли е, или в човека? — Знаете, че проблемът може да бъде само в човека. Но да предположим, че човекът се обявява за християнин. Проблемът все още ли е в човека или в царството?

TAM1897 Q1 36.12(Гласове) В човека.

TAM1897 Q1 36.13Да предположим, че той твърди, че е адвентист от седмия ден, а Божието царство не му е достатъчно; да предположим, че съберете цяла тълпа от тях и Божието царство не им е достатъчно, а те трябва да имат свое собствено царство, друго царство; трябва да създадат правителство, да си налагат данъци, да избират управници измежду себе си, за да се управляват сами; дали те са Божии деца? Достатъчно ли е за тях съвършеното Божие царство? Принадлежат ли те към Божието управление? Достатъчно ли е за тях Божието управление? Намира ли се Божието царство в тях? Намира ли се? Как може да е така, когато съвършеното царство, съвършеният цар и съвършеният закон не са им достатъчни?

TAM1897 Q1 37.1Виждате ли, тогава, че отделянето на църквата от държавата, дори сред адвентистите от седмия ден, започва в сърцето; и то трябва да започне там при всеки човек, навсякъде, иначе не може да има отделяне на църквата от държавата там, където се намира той. Ако никой човек през четвърти век, в Римската империя, не беше имал съюз между църквата и държавата в собственото си сърце, през четвърти век нямаше да се формира папството. Ако в сърцето му беше имало само църквата, само църквата, и нищо от държавата, нито един от принципите на държавата, само църквата — Бог, Неговото царство, Неговият закон, Неговата правда, само Той да властва там — би ли могло изобщо да съществува папство?

TAM1897 Q1 37.2(Гласове) Не.

TAM1897 Q1 37.3Тогава какво е това, което винаги трябва да се избягва? — Всяко обединение на църквата и държавата в сърцето. Какво, тогава, е единствената сигурна защита срещу папството? — Това е да обичаш Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Това е да „Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом“. Това е да обърнеш гръб на Египет. Това е да „ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.“

TAM1897 Q1 37.4Сега ще прочета от „Империите на Библията“, страница 152 и нататък, някои цитати, които съм включил там от „Патриарси и пророци“, заедно с библейски стихове, именно по тази тема. Първо ще прочета някои от моите собствени думи; но ще ви кажа, когато прочета думите от „Патриарси и пророци“:—

TAM1897 Q1 37.5„Ето люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.“ Господ никога не е имал намерение народът Му да бъде организиран в царство, държава или правителство, подобно на народите на този свят. Те не трябваше да бъдат като народите около тях. Те трябваше да бъдат отделени за Бога „от всичките люде, които са по лицето на земята.“ „люде … И няма да се считат между народите.“

TAM1897 Q1 37.6Ако сега се считам за принадлежащ към държавата Германия, тогава дали се причислявам към народите? Ако се считам за принадлежащ към правителството на Англия, за част от него, за лоялен и патриотичен гражданин, който би се борил за знамето, дали се причислявам към народите? И ако се боря за това знаме, моето знаме, моето британско знаме, а моят брат адвентист от седмия ден тук принадлежи към Съединените щати и е лоялен и патриотичен, и двете нации влязат във война, и той трябва да отблъсне нахлуванията, и възникне конфликт, тогава аз съм от едната страна, а брат ми е от другата, и брат се бори срещу брат. Бог ли е предписал това? — Знаете, че не е. Тогава имаше ли изобщо някакъв смисъл, когато каза, че народът ще живее сам и няма да бъде причисляван към народите?

TAM1897 Q1 37.7Ще прочета още малко от собственото си писание в „Империите на Библията“: — Тяхното управление трябваше да бъде чисто и просто теокрация — Бог, техният единствен Цар, техният единствен Владетел, техният единствен Законодател. Това беше, наистина, църковна организация, започваща с организацията на „църквата в пустинята“; и трябваше да бъде отделена от всяка идея за държава. Системата, създадена в пустинята чрез Мойсей и продължена в Ханаан чрез Исус Навиев, беше предназначена да бъде вечна.

TAM1897 Q1 37.8Сега ще прочета от „Патриарси и пророци“:—

TAM1897 Q1 37.9Израил се управляваше от името и чрез авторитета на Бога. Делото на Мойсей, на седемдесетте старейшини, на управителите и съдиите бе просто да прилагат дадените от Бога закони. Те нямаха власт на законодатели над народа.

TAM1897 Q1 37.10Кой нямаше правомощия да създава закони за нацията?

TAM1897 Q1 37.11(Гласове) Църквата.

TAM1897 Q1 37.12От колко души се състоеше църквата? Включваше ли тя един, двама, десет, дванадесет или някакви петдесет души? — Да. Тогава имаха ли те, или някой от тях, някаква власт да създават закони за останалите, или дори за самите себе си? — Нямаха.

TAM1897 Q1 37.13Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви. Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях.

TAM1897 Q1 37.14Сега отново цитирам от „Патриарси и пророци“:—

TAM1897 Q1 37.15Това беше и продължи да бъде условието за съществуването на Израил като народ.

TAM1897 Q1 37.16Тогава, когато Израил се отклони от това и предприе стъпката да образува царство и да бъде като народите, какво означаваше това? — Загуба на съществуването. Не забравяйте това.

TAM1897 Q1 37.17А сега още един параграф, който съм написал и който искам да повторя сега:—

TAM1897 Q1 37.18Принципите на управлението на Израил бяха изцяло тези на чиста теокрация. Във всяко управление само лоялността към принципите на управлението от страна на гражданите може да го направи успешно.

TAM1897 Q1 37.19Това се приема като всеобщо валидно. За какво управление става дума тук? — За Божието управление. Граждани на какво управление бяха те? — На Божието управление. Тогава лоялността към принципите на това управление беше единственото нещо, което можеше да направи това управление и това властване успешно, дори когато Владетел е Бог.

TAM1897 Q1 37.20Единствено благодарение на постоянното Божие присъствие сред Израил, установеното там управление можеше изобщо да бъде успешно. Затова лоялността към принципите на това управление от страна на народа изискваше всеки един от хората постоянно да търси постоянното Божие присъствие в себе си, като единствен Цар, Владетел и Законодател, във всяко свое ежедневно поведение. Но „без вяра не е възможно да се угоди Богу“. Именно „чрез вяра“ Бог обитава в сърцето и управлява в живота. Следователно основният принцип, а всъщност и самото съществуване на управлението на Израил, се състоеше в жива, постоянна вяра от страна на израилтяните.

TAM1897 Q1 38.1И точно тук Израил се провали. Всъщност това е единственото място, където те можеха да се провалят. Те не останаха във вярата; не останаха верни на своя Цар и управление. Народът, който влезе в земята, който с вяра премина река Йордан по суша, когато реката беше в пълно прииждане, чрез чиято вяра стените на Ерихон се срутиха, когато го обиколиха седем дни и извикаха победния вик на вярата – този народ вярваше на Господа и Той беше с тях в сила. Но настъпи промяна. Народът загуби чистотата на вярата и изпадна във формализъм. Историята ни е разказана в няколко лаконични стиха в Писанията. „И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израиля. И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години. … Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля. И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите, и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа. Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.“ — „Империите на Библията“, стр. 153, 154.

TAM1897 Q1 38.2Точно така постъпиха и по времето на Нимрод. Какво беше последствието по времето на Нимрод? — Те поставиха един от себе си за цар, след като отхвърлиха Бога като цар. Има ли тогава нещо странно в това, че последствието е същото и за Израил сега, в това време?

TAM1897 Q1 38.3Тъй като в сърцата им липсваше Божието присъствие, което да ги отделя дори от самите тях и по този начин да ги прави различни от другите народи, те бяха толкова подобни на околните народи, че беше съвсем естествено да се присъединят към тях в поклонението на техните богове. Когато, вследствие на отстъпничеството си, тежестта на собствените им дела и потисничеството на езичниците стана толкова голяма, че вече не можеха да я понасят, те се обръщаха към Господа с цялото си сърце, възлагаха надеждата си само на Него и по този начин в Него намираха славно избавление от греховете си и от всичките си потисници. Но след като се озоваваха избавени, те все пак не успяваха да поддържат и да търсят присъствието на своя Господ и Избавител; затова тяхната религия отново ставаше формална и те скоро отново приемаха нравите на езичниците и се покланяха на техните богове.

TAM1897 Q1 38.4Ако само бяха насочили сърцата си към Господа и Му се доверяваха през цялото време, както правеха в тези моменти на реформа, щяха да открият, че Той е за тях през цялото време точно такъв, какъвто беше в тези случаи. Тогава целият им път щеше да бъде такъв, какъвто Той винаги е желал да бъде — едно непрекъснато движение напред и нагоре, растеж в благодатта и в познанието на Господа, нашия Спасител. Тогава те щяха да бъдат ярка и блестяща светлина за всички народи.

TAM1897 Q1 38.5Вместо тези повтарящи се преживявания да ги доведат до точката, в която най-накрая и завинаги да престанат да се доверяват на себе си и да се уповават единствено на Господа, те всъщност стигнаха до състоянието, в което накрая престанаха да се доверяват на Господа и решиха изцяло да се уповават на себе си. В своето неверие и отстъпничество те виждаха в непрестанните набези на езичниците, чрез които страната беше опустошавана, а народът — потискан, само доказателство, че на практика Божието управление е претърпяло провал. — „Империите на Библията“, стр. 154, 155.

TAM1897 Q1 38.6Сега отново цитираме от „Патриарси и пророци“:—

TAM1897 Q1 38.7Тогава отдадоха на Божието управление всичките злини — резултат от собствения си грях и безразсъдност.

TAM1897 Q1 38.8Виждате тогава какъв е проблемът, когато някой народ, който твърди, че принадлежи на Господа, се нуждае от друго управление, различно от Неговото, какъв е проблемът. Те са се отклонили от Бога; впуснали са се в злото; страдат от злини от най-различен вид; и за всичко това обвиняват Божието управление. Божието управление не е било достатъчно добро за тях; не е направило достатъчно за тях. Защо? — Защото те не са го имали.

TAM1897 Q1 38.9Продължавам да чета от „Патриарси и пророци“:—

TAM1897 Q1 38.10Постепенно загуби почитта си към Бога и престана да оценява честта да бъде Негов избран народ. Израилтяните бяха привлечени от външната помпозност и показ на езическите монарси и собствената им простота им омръзна. Между племената възникнаха ревност и омраза. Отслабваха ги вътрешни несъгласия. Постоянно изложен на нашествие от езическите си врагове, народът стигна дотам да вярва, че за да поддържа положението си сред народите, трябва да обедини племената си под едно силно централно управление. Отстъпили от послушанието към Божия закон, людете пожелаха да се освободят от управлението на Божествения си Монарх и така искането им за цар се разпространи из целия Израил.

TAM1897 Q1 38.11Сега ще прочета от това, което съм написал в „Империите на Библията“:—

TAM1897 Q1 38.12Това беше същата история като с Вавилон и Египет, която се повтаряше отново. Главният измамник ги подмами към идолопоклонство, а от идолопоклонството — към монархия, за да може да придобие надмощие над тях и чрез земни влияния да ги отклони или със сила да ги възпрепятства да служат на Бога.

TAM1897 Q1 38.13И вие знаете, че Израил наистина преследваше пророците, забраняваше проповядването на Божието слово, точно както е постъпвала всяка друга езическа нация на земята от времето на Нимрод до тази вечер, и точно както ще постъпва всяка друга езическа нация, дори и да бъде създадена от адвентисти от седмия ден.

TAM1897 Q1 38.14Сега отново цитирам от „Патриарси и пророци“:—

TAM1897 Q1 38.15Бог желаеше народът Му да признава единствено Него като свой законодател и източник на сила. Чувствайки зависимостта си от Бога, израилтяните щяха постоянно да бъдат привличани към Него. Те биха се издигнали и облагородили, както изискваше високата чест, към която бяха призвани — да бъдат Негов избран народ. Но ако на трона се поставеше човек, умовете на народа щяха да се отклонят от Бога.

TAM1897 Q1 38.16И не ме интересува дали той е адвентист от седмия ден; това има тенденция да отклонява умовете на хората от Бога.

TAM1897 Q1 38.17Продължавам да чета от „Патриарси и пророци“:—

TAM1897 Q1 38.18Израил щеше да се доверява повече на човешка сила, отколкото на Божествената —

TAM1897 Q1 39.1Имаха ли нужда от защита срещу езичниците? — Да. Не ги ли нападаха езичниците и не извършваха ли набези срещу тях? — Да. Имаха ли нужда от защита? — Да. Защо създадоха правителство? — За защита — за защита срещу набезите на езичниците.

TAM1897 Q1 39.2Какво каза Господ, ако те Му се подчиняват и спазват законите Му? По време на празниците всички мъже можеха да напуснат домовете си и да отидат в Йерусалим, и никой нямаше да им причини зло, нито да пожелае земята им. Но когато се отклоняваха от Бога и оставаха без Неговата закрила, не можеха да напуснат домовете си, защото езичниците щяха да нахлуят в тях. И дори когато всички бяха у дома, езичниците щяха да нахлуят при тях. Когато пшеницата им узряваше и беше готова за жътва, езичниците нахлуваха и я вземаха цялата, дори когато мъжете бяха всички у дома. А когато гроздето узряваше и беше готово за бране, езичниците нахлуваха и го събираха цялото. Защо? — Защото народът се беше отклонил от Бога и Той не можеше да ги благослови в тяхното отклонение, както би ги благословил, когато бяха с Него, защото това само би ги насърчило в тяхното отклонение.

TAM1897 Q1 39.3И така:—

TAM1897 Q1 39.4ако на трона се поставеше човек, умовете на народа щяха да се отклонят от Бога. Израил щеше да се доверява повече на човешка сила, отколкото на Божествената, а грешките на царете му щяха да го подведат към грях и да го отделят от Бога.

TAM1897 Q1 39.5Затова те казаха на Самуил: „постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.“

TAM1897 Q1 39.6Сега цитирам отново от „Патриарси и пророци“ още един пасаж, който се отнася пряко към настоящето:—

TAM1897 Q1 39.7И до днес [Къде ни води това? — Към настоящето.] съществува копнеж за съобразяване с постъпките и обичаите на света у наричащите се Божи народ. Като отстъпят от Господа, те се амбицират да спечелват придобивките и почестите на света. Християните постоянно се опитват да наподобят обичаите на хората, покланящи се на бога на този свят. Мнозина твърдят, че като обединят обичаите си със светските, биха упражнили по-силно влияние върху безбожните.

TAM1897 Q1 39.8Това е казал и Израил.

TAM1897 Q1 39.9Но всички, които следват този път, с това се отделят от Източника на своята сила. Ставайки приятели на света, те са врагове на Бога. Заради земно отличие те жертват неизразимата чест, към която Бог ги е призовал, да възвестяват превъзходствата на Този, Който ни е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина. (буквален превод) — „Патриарси и пророци“, гл. 59, параграф 13.

TAM1897 Q1 39.10Сега чета нататък за Израил от онова време:—

TAM1897 Q1 39.11„Както всичките народи“. Израилтяните не осъзнаваха особената си привилегия и благословение да бъдат различни от другите народи. Бог ги бе отделил от всеки друг народ, за да ги направи Свое особено съкровище. Но независимо от тази висока чест, те усилено желаеха да следват примера на езичниците!

TAM1897 Q1 39.12Продължавам да чета от „Патриарси и пророци“:—

TAM1897 Q1 39.13Най-голямото процъфтяване на Израил бе в дните, когато той признаваше Йехова за свой Цар, когато Божиите закони и установеното от Него управление се смятаха за по-превъзходни от тези на другите народи.

TAM1897 Q1 39.14Когато считам управлението и закона на Бога за по-висши от тези на всички други народи, как мога да имам нещо общо с другите народи? Тогава, ако трябва да създам нещо подобно на това на другите народи, за да се управлявам, да се държа правилно и да направлявам онези около мен, които са точно като мен, тогава считам ли Божието управление и законите за по-висши от онези, които ще създам? Тогава, когато считам, че Неговите закони не са по-висши от онези, които ще създам, къде ме поставя това?

TAM1897 Q1 39.15(Гласове) Над Бога.

TAM1897 Q1 39.16Точно като другия папа; точно като Нимрод — поставям се на мястото на Бога. Никой човек не може да се постави на мястото на Бога, без да се постави над Бога.

TAM1897 Q1 39.17Наред с това съм написал това, което ще признаете за истина:—

TAM1897 Q1 39.18Но всичко това вече беше забравено в твърдото им намерение да имат цар, правителство, държава, като всички народи. Против изразената воля на Господа Израил искаше да бъде причислен към народите... О, да беше Израил познал в онези дни нещата, които се отнасяха до мира му! О, да бяха повярвали на Господа и да бяха признали, че Той знае по-добре от тях пътя, по който трябва да поемат за своето добро! Но въпреки най-силната Му молба и най-тържественото Му предупреждение те затвориха ушите си и закоравиха сърцата си, и точно тогава поеха по пътя, който с неумолима логика доведе до тяхното унищожение както като народ, така и като избран народ.

TAM1897 Q1 39.19Случи се също така, че племената се разделиха — десетте и двете. Какво стана с десетте? — Те вървяха по един непрекъснат път на отстъпничество, докато не възкликнаха: „Ние нямаме цар.“ Тогава Господ дойде при тях чрез пророк Осия и каза: Аз ще бъда вашият Цар; върнете се при Мен, о, Израил, ти си избягал от Мен; Аз ще бъда вашият Цар. Но те не искаха да се върнат; и бяха отведени в плен и загубени завинаги.

TAM1897 Q1 39.20Когато това се случи, Осия написа за Юда: „Юда още царува с Бога и е верен със светиите“ (буквален превод на KJV). Но вие знаете, че Юда вървеше стъпка по стъпка надолу по пътя на отстъпничеството, докато не дойде словото: „Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде такава, възвиси смирения, а смири възвисения. Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам.“

TAM1897 Q1 39.21Господ трябваше да накара езичниците да управляват собствения Му народ. И когато Господ, чрез езичниците, чрез управлението на езичниците, ги беше запазил, докато Той Самият дойде при тях, те все още викаха думите, които бяха изрекли в дните на Саул: „Не, но цар нека има.“ И когато Христос не пожела да бъде техен Цар, те Го разпънаха на кръста и извикаха: „Нямаме друг цар освен Кесаря.“

TAM1897 Q1 40.1Когато, въпреки протеста на Господа чрез Самуил, те извикаха: „Не, но цар нека има над нас“, в този вик Господ чу, и сега за всички е лесно да чуят, техния краен вик срещу Него — „Нямаме друг цар освен Кесаря.“ Като отхвърлиха Бога, за да бъдат „като всички народи“, те станаха като всички народи, които отхвърлиха Бога.

TAM1897 Q1 40.2Викът, който извикаха срещу Христос пред съдилището на Пилат, се съдържаше в онзи вик: „цар нека има“, който беше извикан в дните на Саул; и Бог го чу. Това е логиката на нещата и няма как да ѝ се изплъзнем. А ако вие и аз искаме да ѝ се измъкнем, трябва да се обърнем към Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Трябва да напуснем страната си, рода си и бащиния си дом. Трябва да обърнем гръб на Египет, дори и да сме на прага на трона на земното господство; трябва да слезем от него, да му обърнем гръб, да оставим всичко това и да се обърнем към Бога с жива вяра; и тогава трябва да живеем сами и да не бъдем причислявани към народите.

TAM1897 Q1 40.3Така виждате, че Бог винаги е учил Своя народ и народите, че вечното спасение на Неговия народ и на всеки човек зависи от абсолютното отделяне на църквата от държавата в сърцето.