Египет и Израел

TAM1897 Q1 20.8Проповед, изнесена в четвъртък вечер, 4 март 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“, първо тримесечие, 1897 г., том 2, № 1, стр. 20–26.

TAM1897 Q1 20.9Първият ни урок ни разкри произхода на държавата; създаването на първата в историята. Вторият ни урок ни даде първия пример за разделение на църквата и държавата в историята. Още в онези ранни времена Господ ясно посочи колко пълно трябва да бъде разделението между църквата и държавата. Тази вечер ще проследим и двете, докато те отново се срещнат в една и съща земя.

TAM1897 Q1 20.10Нимрод беше син на Куш; Куш живееше в Етиопия; Куш беше син на Хам; а Египет беше земята на Хам. По този начин проследяваме родословието на Нимрод директно до Египет; и можем да проследим и неговия пример до Египет. Въпреки че Нимрод беше първият човек, който носеше царската корона, първият, който носеше титлата и утвърди властта на царя, все пак в Египет този пример на Нимрод във всичките му аспекти беше последван най-пълно, беше утвърден най-пълно.

TAM1897 Q1 20.11В Египет не е имало цар до времето след Нимрод; едва след като той е узурпирал мястото и властта на царя. Защото, както си спомняте, когато Нимрод го направи, това беше против Бога, против представата на хората за Бога и против тяхното познание за Него. По онова време хората знаеха, че с това Нимрод заемаше мястото на Бога; и името му показва възгледите, които тогава са преобладавали по отношение на това действие. В Египет беше следван същият път. Египетските записи потвърждават, че първите владетели на Египет са били боговете, следващите – полубоговете, тоест наполовина богове; след тях са били самите царе, които са били хора.

TAM1897 Q1 20.12Така виждате, че в тази земя процедурата е била идентична с тази в Сенаар. В Египет царят умишлено и открито, от своя страна, заемаше мястото на бог пред народа. Народът го възприемаше като такъв. Слънцето беше богът; египетският цар беше син на слънцето. Той беше Бог за народа. Народът живееше от неговия дъх. Той беше техният дъх на живота. Те черпеха духа си от него. За тях той беше „дарител на живот, подобен на вечното слънце“. (Вж. „Империите на Библията“, гл. 7, параграфи 27, 38, 43, 44, 49, 64, 71–83, 96, 102; гл. 14, параграфи 15, 16.) По този начин в Египет царят не беше просто представител, наместник на бога; той беше въплъщение на Бога. Животът на Бога обитаваше в царя и достигаше до народа чрез него. Така царят беше живот за народа, защото в него се олицетворяваше великият, всепроникващ бог – слънцето. Нямаше нито едно качество на Бога, което царят да не олицетворяваше пред народа. Такава беше системата на царството и управлението в древен Египет.

TAM1897 Q1 21.1Сега се върнете към Халдея, когато Бог отдели църквата от държавата, както прочетохме в предишния урок, когато Той каза на Авраам: „Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.“ И имайте предвид, че едва след като Авраам се отдели от последния от рода си, Господ му показа земята. Авраам първо се отдели от родината си; второ, от бащиния си дом; и трето, от рода си. Едва след като Лот отиде в долината на Содом, Бог показа на Авраам земята. Битие 13:14, 15. Когато Божието призвание беше отправено към Авраам и той се отдели от родината си — със сърцето, душата и всичко — и от бащиния си дом, и от целия си род, и застана там, където Господ искаше той да стои, тогава Господ му каза: „Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.“ Ще я дам като вечно притежание.

TAM1897 Q1 21.2Сега ви питам: когато Бог каза на Авраам да вдигне очите си и да погледне, видя ли Авраам повече, отколкото би видял, ако беше вдигнал очите си, без Бог да му каже?

TAM1897 Q1 21.3(Събранието) Да.

TAM1897 Q1 21.4Тогава той видя нещо, което не би могъл да види, ако Бог не му беше казал да погледне. И когато Бог му каза да вдигне очите си и да погледне, това, което видя, беше земята, която Бог му беше обещал. Тогава Бог му показа обещаната земя, и това беше страната, към която Господ го призова. Той не му я даде тогава, „ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него.“ И той гледаше вечно към тази небесна страна; тази страна, която има град с основи, чийто строител и създател е Бог. Имаше „обещанието … че ще бъде наследник на света“; и Авраам го прие „чрез правдата, която е от вяра“. Тогава, когато Бог каза на Авраам да я погледне и че ще я даде на него и на потомството му за вечно притежание, какво видя той? Света?

TAM1897 Q1 21.5(Гласове) Той видя бъдещия свят.

TAM1897 Q1 21.6И това е страната, която му принадлежеше от този момент нататък. „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“ И това е вашата земя, и моята. И, о! да си помислим колко тесни, колко напълно недостойни представи трябва да има човек, който се задоволява с някоя друга земя, или изпитва някакво привличане към някоя друга земя, или изпитва каквато и да е привързаност към някоя друга земя. Как може някой да постъпи така, когато погледът му е насочен към онази земя, която Бог му е показал и към която го призовава!

TAM1897 Q1 21.7Авраам умря. Исаак живя и умря. Яков и семейството му бяха отведени в Египет, както Господ каза на Авраам: „твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя“, и това беше Египет. Сега помислете внимателно. Не забравяйте този израз, който Господ ни дава относно Египет, защото той ще ни бъде от полза в следващите уроци. Земята, в която те трябваше да бъдат чужденци и да служат на Господа, беше Египет. Те живяха там стотици години — в земя, която не беше тяхна. И помнете, че това беше Египетът, който описахме, в който царят заемаше мястото на Бога и беше Бог за народа.

TAM1897 Q1 21.8Нека погледнем още малко към тази църква и видим какво е правил Господ с нея. Тази вечер пред нас има карта, която ни показва страната. Ето Халдея, откъдето беше призован Аврам; и той отиде нагоре към Месопотамия, в Харан, където умря баща му. Там той се отдели от бащиния си дом, а след това дойде в земята, където се раздели с Лот.

TAM1897 Q1 21.9Докато Аврам беше в тази земя, се твореше историята, като народите от Изтока завладяваха на запад, чак до границите на Египет. Но към времето, когато Израил отиде в Египет, или малко преди това, Египетската империя се простираше над цялата тази източна страна. Тя обхващаше цял Египет, простираше се чак до Етиопия, включваше цялата южна и западна граница на Мала Азия чак до Армения, Асирия и Сенаар; така че Египетската империя обхващаше целия източен регион, тогавашния известен свят. Египетската империя, в своето време, беше толкова всеобхватна, колкото беше Римската империя в своето време, или който и да е от другите народи, които я последваха.

TAM1897 Q1 21.10Сега, докато историята се твореше от Изтока и царете на тези страни завладяваха целия западен регион, чак до границите на Египет, Бог установи Своята църква в земята Ханаан, за да поддържа живо познанието за истинския Бог сред народите, които минаваха оттам насам и натам. И когато египетското царство се разпростря по цялата тази страна, а седалището на световната империя беше самата столица на Египет, Бог заведе Своя народ в Египет, така че посланиците и управителите на всички народи, преминаващи от всички тези страни към главата на тяхното правителство, която беше Египет, да влязат в контакт с Божия народ.

TAM1897 Q1 21.11В Египет Господ засели Своя народ в Гошен, в прохода между тези езически народи и столицата на Египет, така че хората, техните посланици и управители да минават през Гошен — земята, населена от Божия народ — и вниманието им да бъде насочено към истинския Бог.

TAM1897 Q1 22.1В Египет също Йосиф беше до трона, така че посланиците, пристигащи в Египет, трябваше да се срещат с Йосиф, който щеше да им предаде познанието за истинския Бог. След смъртта на Йосиф познанието за Йосиф и неговото влияние останаха в столицата на Египет до времето на Мойсей. Тогава Мойсей беше в двореца и до трона. Не просто до него, както беше Йосиф; но Мойсей стоеше на първото стъпало към трона, защото беше син на дъщерята на фараона. Дъщерята на фараона беше съпруга на фараона; а Мойсей, като син на дъщерята на фараона, беше двойно законен наследник на трона. Ако съпругата на фараона не беше негова дъщеря, нейният осиновен първороден син щеше да бъде наследник на трона. Освен това, ако фараонът имаше друга съпруга и никакви други деца, дъщеря му щеше да бъде наследница на трона. Но тъй като дъщерята на фараона беше съпруга на фараона, тогава нейният осиновен син беше двойно наследник на трона. Нямаше никакво оспорване на правото му на наследяване на трона на Египет, който тогава беше тронът на света.

TAM1897 Q1 22.2По онова време египетският цар беше на около осемдесет години, така че оставаше съвсем малко време, преди Мойсей да заеме своето двойно законно място на трона и да притежава цялата власт на Египетската империя, която обхващаше целия свят. И по същото време наближаваше и времето на обещанието, което Бог беше дал под клетва на Авраам, и Мойсей вярваше в него, и затова съзнателно и напълно отхвърли трона и цялата власт и слава на Египет — той „се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря“.

TAM1897 Q1 22.3Мойсей вярваше, че наближаваше времето на обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам. И, между другото, по-добре е да изясним дали вярваме в това; защото ако сме сигурни, че вярваме, ще видим повече във вярата на Мойсей в него. Отворете Деяния 7:17:—

TAM1897 Q1 22.4А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет.

TAM1897 Q1 22.5По времето, когато се роди Мойсей, фараонът реши да унищожи народа, за да не се размножава и да не стане толкова силен, че да може да напусне земята. Важното е, че Египет не само имаше евреите като чужденци, но и множество други чужденци — пленници, които бяха доведени в Египет от други страни. Така че по онова време около една трета от населението на Египет се състоеше от чужденци. Еврейската дума, с която се описва, че народът се е умножил, означава, че те „са се роили“ като пчели или риби. Когато фараонът видя, че народът се умножава толкова изобилно, а страната освен това е толкова препълнена с чужденци, той се уплаши, че те ще завземат земята в бунт, за да напуснат страната.

TAM1897 Q1 22.6Друг фактор, допринесъл за това, беше, че докато израилтяните са били в Египет – в периода, когато Египетската империя е обхващала целия Изток – държавната власт е предприела целенасочени опити да принуди цялата империя да се покланя единствено на слънцето. В империята бяха разпространени различни форми на поклонение на слънцето, но с цялата сила на империята се правеше усилие да се премахне всяка форма на поклонение на слънцето, с изключение само на голия слънчев диск в небето или на изображение пред тях на слънчев диск. Е, Израил, разбира се, не се подчини на този указ. Те не искаха да се покланят на слънцето. Те застъпиха Божията истина и това тяхно действие беше факт, който и досега не беше излязъл от съзнанието на този цар. Друг цар беше този, който се опита да наложи поклонението на слънцето; но когато този цар дойде на власт, това нещо беше в съзнанието му и беше основата, въз основа на която той можеше да разсъждава, че ако този народ получи възможност, той ще поеме инициативата да напусне страната.

TAM1897 Q1 22.7Сега за онова време се споменава не само, че „народът растеше и се умножаваше“, но и че „наближаваше времето на обещанието, което Бог беше дал под клетва на Авраам“. Какво обещание беше дал Бог под клетва на Авраам? Какво беше Божието обещание към Авраам? — Да му даде земята, която беше видял. Каква земя беше това?

TAM1897 Q1 22.8(Гласове) Светът.

TAM1897 Q1 22.9Какъв свят?

TAM1897 Q1 22.10Бъдещият свят.

TAM1897 Q1 22.11Това са думите на Стефан: „Наближаваше времето на обещанието, което Бог беше се заклел да даде на Авраам.“ Наистина ли? Вярвате ли в това? Вярвате ли, че времето беше наближило, в което Бог щеше да даде на Авраам земята, която му беше показал? Казва се: „На Авраам“. Там щяха да бъдат и други, но това беше за Авраам. Не за някой друг без Авраам; а за Авраам и потомството му. „Не казва: „и на потомците“, като на мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос.“

TAM1897 Q1 22.12Наближаваше ли тогава времето на обещанието, когато Бог щеше да даде на Авраам и на Христос онази земя, която Бог беше показал на Авраам? Не питам дали някога сте мислили за това преди или не. Питам дали вярвате на това, което е казано. Няма да се опитвам да го обяснявам. Няма нужда да се обяснява, когато веднъж повярваме в него, защото така е казано. Вие знаете достатъчно добре, без да се позовавате на стиховете, благодарение на познанията си за Библията, че Бог е давал това обещание всеки път на Авраам и на потомството му. Никога на потомството без Авраам. Никога на Авраам без потомството — и „не на потомците“, а на твоето потомство. Тогава, когато наближи времето на обещанието да се даде това на Авраам, на кого друг дойде то? — На Христос. Как трябваше да дойде на Авраам? — Чрез Христос.

TAM1897 Q1 22.13С. Х. Лейн. — Когато обещанието беше повторено на Исаак и Яков, не беше ли езикът същият?

TAM1897 Q1 22.14Да. Винаги е бил същият.

TAM1897 Q1 22.15С. Х. Лейн. — Тогава въпросът би бил: Трябваше ли Авраам непременно да бъде там, за да се изпълни изявлението на Стефан?

TAM1897 Q1 23.1Да, защото през цялото време се казва: „На теб и на потомството ти“. Но ще последват и други стихове, които ще го потвърдят.

TAM1897 Q1 23.2Само една дума сега. Яков умря в Египет, беше пренесен в земята и беше погребан там. Йосиф умря в Египет, но каза: „Не ме погребвайте; дори не и в земята.“ Йосиф не искаше да го пренесат в Палестина, където беше пренесен Яков и където беше погребан. Йосиф каза: „Бог ще ви посети. Запазете трупа ми, и когато Бог ви посети, вземете ме с вас. Вземете костите ми с вас.“ И те така направиха. И когато стигнат в земята, коя земя имаше предвид Бог в обещанието към Авраам?

TAM1897 Q1 23.3(Събранието) Бъдещият свят.

TAM1897 Q1 23.4Не виждате ли, че Йосиф никога не е очаквал да бъде погребан в този свят?

TAM1897 Q1 23.5Погледнете това и от друга страна. Казва се, че „наближи времето на обещанието, което Бог беше се заклел да даде на Авраам“. Бог се беше заклел да даде на Авраам земята, която му беше показал, за вечно притежание. Но Авраам вече беше мъртъв и беше мъртъв от стотици години. Как тогава Бог можеше да даде земята на Авраам, след като той беше мъртъв? Ясно е, че не можеше. Следователно, тъй като Бог се беше заклел да даде земята на Авраам; тъй като вече наближаваше времето, за което Бог се беше заклел пред Авраам; и тъй като Авраам вече беше мъртъв, сигурно е, че земята не можеше да бъде дадена на Авраам, докато той беше мъртъв; и също толкова сигурно е, че наближаваше времето, когато Авраам щеше да бъде възкресен от мъртвите, за да може Бог да му даде земята, която се беше заклел да му даде за вечно притежание. Поради това, тогава, не виждате ли защо Йосиф не позволи тялото му да бъде погребано — дори в земята Ханаан, както беше това на Яков? Истината е, че Йосиф вярваше, че наближаваше времето, в което Бог беше се заклел на Авраам да му даде земята, и Йосиф очакваше да влезе във владение на наследството заедно с Авраам.

TAM1897 Q1 23.6(Глас) Не се ли отнасяше това обещание към обещанието, което Бог даде на Авраам, споменато в петнадесета глава на Битие?

TAM1897 Q1 23.7Да, точно това е, слава на Господа. И така, Йосиф умря, беше балсамиран в Египет и положен в ковчег, а когато Израил напусна Египет, костите на Йосиф бяха носени с тях в пустинята в продължение на четиридесет години; и през цялото това време трупът на Йосиф беше с тях, пред очите им, ден след ден, и беше укор за тяхното неверие.

TAM1897 Q1 23.8Забелязал съм, че много хора, когато четат този стих от речта на Стефан, го тълкуват по един, по друг и по трети начин, вместо да повярват на това, което се казва в него, вместо да погледнат към обещанието, което Бог даде на Авраам и за което се закле пред него, че ще му даде земята, която му показа. Но вие сте съгласни, че земята, която Бог показа на Авраам, беше светът – не този свят, а бъдещият свят? Това е страната, която Бог се закле да му даде; и това е страната, която той очакваше. Това е страната, в която беше градът, който той очакваше, чийто строител и създател е Бог. И той дори не би помислил за възможност да се върне в другата страна, от която беше излязъл.

TAM1897 Q1 23.9През цялото време Божията клетва беше да даде тази земя на Авраам и на неговия потомък. Не добавяйте „потомци“ там, където Бог е махнал множественото число; не добавяйте множествено число, когато Бог го е премахнал. „Не казва: „и на потомците“, като на мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос.“ Имаше много от тях, това е вярно. Три милиона излязоха от Египет, но те не са онези, за които Бог говореше, когато каза: „На теб и на твоя потомък“, който беше „като един“ и „който е Христос“. Разбирате ли това? Не позволявайте множеството на Израил да се промъкне в ума ви, когато четете думите: „На теб и на твоя потомък.“ Когато Бог премахне множественото число, ние изобщо нямаме право да го поставяме там. Не трябва да го поставяме там дори в мислите си. Кой беше потомъкът? — Христос. Когато Той казва: „На тебе и на твоя потомък“, вие и аз не трябва да го четем по никакъв друг начин, освен че на тебе и на Христос ще я дам, за вечно притежание. Не трябва да поставяме никой друг освен Христос там, освен чрез Христос. На тебе и на Христос ще я дам.

TAM1897 Q1 23.10Стефан казва, че „наближи времето на обещанието, което Бог беше се заклел да даде на Авраам“. Стефан е взел това от Библията. Искам да разберете, че това не е било някакво специално вдъхновение от Светия Дух, дадено на Стефан точно в този момент, а всичко това е било в Библията и преди, и Светият Дух го е дал на тези други хора чрез Стефан, като му е припомнил нещата, които той беше чел преди това в Библията. Моля, отворете шеста глава от Изход. Това е толкова ясно в Писанието, че няма никаква възможност да се опровергае. Това е времето на избавлението на Израил, и Господ щеше да го извърши. Изход 6:1-5:—

TAM1897 Q1 23.11А Господ каза на Моисея: Сега ще видиш, какво ще сторя на Фараона; защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди из земята. Бог говори още на Моисея, като му каза: Аз съм Иеова. Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова с името Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Иеова. Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята в която бяха пришелци при пребиванията си. При това, чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета.

TAM1897 Q1 23.12Какъв беше заветът Му? — Да им даде земята. Какво символизираше земята? Какво беше тя? — Земята, светът, който Господ показа на Авраам и се закле да му я даде за вечно притежание.

TAM1897 Q1 24.1(Гласове) Бъдещият свят.

TAM1897 Q1 24.2Сега Той казва: „и си спомних завета.“ Какво означаваше това? „Помних завета Си.“ Забравил ли го беше? — Не; но беше дошло времето да изпълни това, което беше обещал. Помните, че в 18-та глава от Откровението се казва: —

TAM1897 Q1 24.3И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя. Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.

TAM1897 Q1 24.4Когато Бог си спомни беззаконията ѝ, настъпи времето, когато тя ще бъде съдена. Когато Той си спомни завета Си, какво време беше настъпило? — Настъпило беше времето да изпълни клетвата. Но какъв беше заветът с Авраам, Исаак и Яков? — Да им даде тази земя за вечно притежание и да я даде на тях и на потомството им. Кой беше потомството? — Христос.

TAM1897 Q1 24.5Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби. Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам изпод египетските товари.

TAM1897 Q1 24.6Ако израилтяните бяха повярвали в това, биха ли изобщо имали нужда да сключват онази сделка на Синай? Още преди да тръгне с тях от Египет, Той им каза: „Аз ще бъда вашият Бог, а вие ще бъдете Моят народ. Ще познаете, че Аз съм Господ.“

TAM1897 Q1 24.7И ще ви въведа в земята, за която съм се клел, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова.

TAM1897 Q1 24.8„Наближи времето на обещанието, което Бог беше се заклел да даде на Авраам.“ „Ще те заведа в земята, която се заклех да ти дам.“ Какво е тогава това обещание? В каква земя искаше Бог да заведе Израил? Каква земя ги очакваше? — Бъдещият свят. Сега не се опитвайте да обясните всичко това. Аз нямам обяснение за това. Има това, което казва Словото, и аз вярвам в него. Не е нужно да се обяснява. Трябва само да се вярва. Не, не се опитвайте да го обясните дори на себе си. Ако това е ново за вас, ако сте имали други представи за него, не се опитвайте да ги съобразите с това. Оставете ги всички настрана и вижте какво казва това.

TAM1897 Q1 24.9Отново питам. Каква земя беше тази, която Бог се закле да даде на Авраам, Исаак и Яков?

TAM1897 Q1 24.10(Събранието) Бъдещият свят.

TAM1897 Q1 24.11Ще се придържате ли към това? Преди малко се съгласихте, че това е вярно. Нека не се отказваме от него сега, за доброто на душите ни.

TAM1897 Q1 24.12(Глас) Би ли дошло изкуплението при тях?

TAM1897 Q1 24.13Да; изкуплението щеше да дойде при тях. Изкуплението щеше да дойде в света. Всичко това щеше да се случи. Но щеше да се случи по различен начин от този, по който се случи. Светът щеше да има различно преживяване от това, което е имал. Ние пропускаме това, когато гледаме преживяването, което те са имали, и мислим, че това е, към което Бог ги е призовал. Те имаха това ужасно преживяване, защото не искаха да повярват в това, към което Бог ги е призовал. И, братя, ако днес вие и аз погледнем към тези неща, които тогава бяха поставени пред Израил, така както те са ги гледали, ще постъпим сега така, както Израил постъпи тогава. Израил тогава не видя какво Бог беше приготвил за тях и затова не получи това, което Той беше приготвил за тях. Сега, ако вие и аз не виждаме в тези неща нищо повече от това, което видя Израил, няма да получим нищо повече от това, което получи Израил. Ако гледаме на тези неща така, както ги гледаше Израил, толкова сигурно ще постъпим днес, както постъпи Израил тогава.

TAM1897 Q1 24.14Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха. И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

TAM1897 Q1 24.15Ще ни бъде ли това от полза сега, като се съчетае с вяра у нас, които го чуваме? Не дай Боже опитът на Израил да се повтори при нас. Това ни е представено, за да можем да се избавим.

TAM1897 Q1 24.16Нека видим това, което те не видяха, защото не повярваха в Бога. Нека видим какво беше приготвил Бог за тях и нека се стремим към него, вместо да гледаме на нещата както те и да не успеем да го постигнем, както се случи с тях.

TAM1897 Q1 24.17Отворете петнадесета глава от Изход и ще видите, че това е изложено много ясно. Когато Израил излезе от Египет и премина Червено море, в тринадесети стих четем следните думи:

TAM1897 Q1 24.18„С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.“

TAM1897 Q1 24.19Тази глава е песента на Мойсей. Онези, които стоят на хълма Сион и постигат победа над звяра, над образа му и над числото на името му, пеят песента на Мойсей. Не песен, вдъхновена от нея. Не песен, подобна на нея. А те пеят песента на Мойсей. Тази петнадесета глава от „Изход“ е нашата песен.

TAM1897 Q1 24.20Къде Бог възнамеряваше да ги отведе? — Към „святото Си обиталище“. Къде беше това свято обиталище?

TAM1897 Q1 24.21(Събранието) „града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.“

TAM1897 Q1 24.22Още. „Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители.“

TAM1897 Q1 24.23Е. Дж. Уагонер. — И наистина се случи.

TAM1897 Q1 24.24Разбира се, че се случи. Когато стигнаха до тази граница, херцозите на Едом бяха изумени. „Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.“ Какво щеше да стане с жителите?

TAM1897 Q1 25.1(Гласове) Те щяха да се стопят.

TAM1897 Q1 25.2Е. Дж. Уагонер.—Вече се бяха стопили.

TAM1897 Q1 25.3Точно когато стигнаха там, Израил попита: „Ще ни позволите ли да минем през земята ви?“ Какво отговориха те? — „Не, господине.“ Не им беше позволено да стъпят на земята им. Но ако бяха отишли направо от Червено море до границите на Едом, целият Едом щеше да застине от изумление, докато не минат. О, Израил и досега не е разбрал какво е пропуснал там. Братя, когато разберем какво е пропуснал Израил там, това ще ни даде вдъхновение, което ще донесе Божията сила, и ние ще повярваме в това.

TAM1897 Q1 25.4Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

TAM1897 Q1 25.5Какво ще направи с тях? „Ще ги въведеш и насадиш в хълма — Твоето наследство.“ Чие наследство? — На Господа. Но „Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко.“ Кой водеше Израил? — Бог. Къде? — „В Твоето наследство“; не нашето — Твоето. „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“ „Твоето наследство, Господи.“ Това не е всичко. „Ще ги въведеш и насадиш в хълма — Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище.“ Това не е всичко. „В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.“ Кое е това светилище, което ръцете на Господа са утвърдили?

TAM1897 Q1 25.6(Гласове) Истинското светилище.

TAM1897 Q1 25.7Разбира се, че е така. „А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.“ Това е смисълът на разговора ни тази вечер, нали? Ето там искаше Бог да отведе Израил. Но те не видяха. Разбирате ли? Ето там иска да ни отведе.

TAM1897 Q1 25.8Виждате ли, че именно там Бог искаше да отведе Израил тогава? Ако го виждате, тогава ще сте готови да отидете на мястото, което Израил пропусна. Но ако мислите, че това е било някакво земно светилище, което човекът е издигнал, това е всичко, което Израил видя, и това е всичко, което вие ще видите. И Израил не влезе в земята, и вие също няма да влезете. Трябва да видим повече от това, което Израил видя, иначе никога няма да стигнем по-далеч, отколкото стигна Израил. Но защо Израил не видя повече от това, което видя? — Те не повярваха. Но вие и аз трябва да повярваме сега в това, в което Израил не повярва тогава, иначе никога няма да получим това, което Израил пропусна. Но ако повярваме в това, в което Израил не повярва, тогава ще бъдем въведени в наследството, в което Израил не беше въведен, в скинията, в която Израил не влезе, в святото обиталище на Бога, в града, който има основи, чийто строител и създател е Бог.

TAM1897 Q1 25.9Осемнадесети стих: „Господ ще царува во веки веков.“ Той иска сам да царува над тях; вече не Фараон; вече не Нимрод; вече не тези идолопоклонници; вече не този бунтовен народ. Бог искаше да въведе Израил в благословената земя и да царува над тях там во веки веков, но те не го знаеха. О, какво са пропуснали, като не повярваха на Господа! О, какво сме пропуснали през всичките тези години! Защото, както ще ви прочета утре вечер, щяхме да сме там отдавна, ако само бяхме повярвали на Господа. Бог така казва и така е. Нямаме никаква работа в тази скиния тази вечер. По право нямаме никаква работа тук, защото нямаме работа в света. Тъй като обаче сме в света, това е мястото за нас. Но изобщо не би трябвало да сме в света. Отдавна би трябвало да сме в Божието царство. Това е факт, братя. В Библията има повече, отколкото бихме могли да изложим тук за още един час, само по тази една мисъл.

TAM1897 Q1 25.10Мойсей вярваше във всичко това. Той вярваше, че времето за изпълнението на обещанието наближава. Но скоро той щеше да заеме трона на Египет. Той щеше да бъде цар. Щеше да управлява; да заема длъжност, по-висока от тази на кмет или чиновник в който и да е град. Щеше да управлява не само царство, но и империя; империята на света, и това беше негово право. Тя му принадлежеше по двойно право. Не му се налагаше да се кандидатира за поста. Тя щеше да му се падне, и нямаше кой да оспори правото му. Оставаше само една стъпка до трона; само докато този фараон умре, а той беше на почти сто години. Тогава този Мойсей щеше да стане цар на света, защото Египетската империя обхващаше целия свят.

TAM1897 Q1 25.11И Израил преживяваше тежки времена точно тогава. Израил беше потискан, преследван и принуждаван да работи в тухларните. Мойсей би могъл да каже: „Сега нашият народ е потиснат; той е преследван; той страда за делото на своя Бог; но това няма да продължи много дълго, защото фараонът е на почти сто години и няма да живее още дълго. Тогава аз ще въведа реформа. Ще въведа ред в това управление. Ще управлявам справедливо. Не като тези нечестиви фараони. Вярвам в Бога. Аз съм християнин и съм толкова по-подходящ да управлявам, точно защото съм християнин.“ И той не само би могъл да им отнеме тежестите, но и да им даде длъжности и да управлява света чрез Божия народ. Не беше ли пътят отворен? Оставаше само една крачка до трона и тази крачка трябваше да бъде направена скоро. Но нека видим какво е направил този християнин при такива обстоятелства. Отворете 11-та глава от Посланието към евреите. Погледнете внимателно, прочетете я внимателно и вижте какво се казва. 24-ти стих:—

TAM1897 Q1 26.1С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря.

TAM1897 Q1 26.2Какво означаваше да откаже да бъде наричан син на дъщерята на фараона? — Да откаже да бъде цар. Тронът беше там. Оставаше само една крачка до него. Но вместо да се качи там и да седне на трона, той слезе. Той обърна гръб на трона на Египет и на всички съкровища и удоволствия на Египет и обърна лицето си към друга страна; защото беше дошло времето, когато Бог щеше да призове Своя народ от тази страна в онази друга страна. Мойсей вярваше в Исус Христос и затова вярваше в отделянето на църквата от държавата. Затова той се отдели от държавата и застана с цялото си сърце на страната на църквата. Бог го призова от тази страна, както първоначално призова баща му Авраам от неговата страна. Но това не е всичко. Слушайте: „Като предпочете да страда с Божиите люде, вместо да се наслаждава за кратко време на удоволствията на Египет?“ (цитат на Джоунс, буквален превод)

TAM1897 Q1 26.3(Събрание) Грях.

TAM1897 Q1 26.4Грях? Той беше наследник на трона. Какво беше тогава за него да насочи ума си към египетския трон, към властта и удоволствията на света и към световните правителства? Какво беше това? — Грях. Така ли пише?

TAM1897 Q1 26.5(Гласове) Да.

TAM1897 Q1 26.6Вярвате ли в това?

TAM1897 Q1 26.7(Гласове) Да.

TAM1897 Q1 26.8Тогава това беше ли грях за Израил?

TAM1897 Q1 26.9(Гласове) Да.

TAM1897 Q1 26.10А какво е сега?

TAM1897 Q1 26.11(Гласове) Грях.

TAM1897 Q1 26.12Братя, има някои неща в Библията, за които трябва да помислим. „предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“ Но не забравяйте, че удоволствията, за които се говори тук – удоволствията на греха – всъщност са удоволствията на Египет; удоволствията да бъдеш цар на Египет, да заемаш длъжност в земното правителство, да властваш над други хора. Всичко това трябваше да му се падне по истинско родословие, по право на наследство. Не му се налагаше да се издига като кандидат, нито да търси гласове. Това му се падаше по естествен път. Писанието казва, че ако беше приел и се беше наслаждавал на всички тези удоволствия, това щеше да означава да се наслаждава на удоволствията на греха. Но той се отказа от това. Защо? — „като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища.“

TAM1897 Q1 26.13Къде беше Христос по отношение на египетското управление и трона? Беше ли Христос едно с Египет? — Не. Можеше ли Мойсей да има едновременно и Христос, и египетския трон?

TAM1897 Q1 26.14(Гласове) Не.

TAM1897 Q1 26.15Но египетският трон му се полагаше толкова естествено, колкото листата падат от дърветата. Той не е трябвало да се бори за длъжността. Нито дори да бъде номиниран.

TAM1897 Q1 26.16А. Ф. Баленджър.—Нито да състави петиция.

TAM1897 Q1 26.17Не. Той дори не е трябвало да си намери представител, който да представи петицията му пред президента.

TAM1897 Q1 26.18Погледнете отново ситуацията. Ето Египет с трона си, удоволствията и съкровищата си, които му се падаха толкова естествено, колкото листата падат от дървото, без никакво лично усилие от негова страна. Всичко, което трябваше да направи, беше да седи със сгънати ръце, докато царят умре от старост, и тогава всичко щеше да бъде негово. И все пак той предпочиташе да бъде с Христос и да понася Неговия позор, отколкото да бъде там, на египетския трон. И имайте предвид особено, че за да бъде с Христос, той трябваше да обърне гръб на трона и на всички съкровища и удоволствия на Египет.

TAM1897 Q1 26.19Сега не казвайте, че аз съм го вмъкнал там, че съм си го измислил. Обърнете внимание на това, което казва Словото, и ще видите, че всичко е там. Не е ли наистина там?

TAM1897 Q1 26.20(Гласове) Да.

TAM1897 Q1 26.21Нека прочетем това още веднъж и ще е време да приключим за тази вечер; утре вечер ще изучаваме отново Израил:—

TAM1897 Q1 26.22С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.

TAM1897 Q1 26.23„Наближаваше времето на обещанието, за което Бог се беше заклел на Авраам“, за да му даде благословената награда. Мойсей повярва в това и се отдели от държавата, обърна гръб на трона, избирайки позора на Христос пред цялата власт, удоволствия и слава на Египет. И не забравяйте, че той трябваше да обърне гръб на всичко това, за да стане съпричастник в позора на Христос.