Мисионери за Бога

TAM1897 Q1 14.2Проповед, изнесена в сряда вечер, 3 март 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“, първо тримесечие, 1897 г., том 2, № 1, стр. 14–20.

TAM1897 Q1 14.3Нашият урок снощи приключи с основаването на първата държава, известна в историята; всъщност, с произхода на държавата. Писанието казва за царството на Нимрод:

TAM1897 Q1 14.4Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя. От тази земя излезе Асур и съгради Ниневия. (буквален превод на KJV)

TAM1897 Q1 14.5В нашия превод се чете: „Излезе Ашур и построи Ниневия.“ Но истинската идея е, както е посочено в бележката в полето: „Той [Ашур] отиде в Асирия и построи Ниневия“, както и другите градове, споменати там. Така че началото на царството му беше в Сенаар, а разширяването му стигна до Асирия.

TAM1897 Q1 14.6Нимрод не беше просто велик ловец на зверове, а и гонител на хора. А властта, която беше придобил – и която беше придобил чрез установяването и разширяването на царството си – той използваше, за да принуди хората да признаят властта му и бога, на когото служеше. Така че от първата държава, която някога е съществувала на света, до последната, която някога ще съществува на света, всяка една от тях е използвала срещу Бога властта, с която разполагаше.

TAM1897 Q1 14.7Ще го повторя: Всяка държава, от първата, която някога е съществувала, тоест тази на Нимрод, до последната, която някога ще съществува, тоест тази тук, е използвала властта си срещу Бога, срещу Неговата истина, срещу Неговия народ; за да отклони хората от Бога. От началото до края – това е историята на всяка една от тях. Когато светът приключи, това ще бъде историята на царствата и държавите на света.

TAM1897 Q1 14.8Ето изявление от статията на първа страница на списанието „Review“ от 14 април 1896 г.: Главният измамник „подмами хората да се поклонят на идоли и по този начин придоби власт над земните царства. Той смяташе, че да бъде бог на този свят е второто най-добро нещо след това да завземе трона на Бога в небесата.“ В историята, цитирана в предишния урок, можете да видите как се реализира този заговор, разкрит в Духа на пророчеството. Първо хората се отдадоха на идолопоклонство, а след това преминаха към монархия. И първият, който направи това, създаде държава и сам се превърна в гонител на хората чрез властта, която по този начин беше придобил. Това е историята. Ще видите как тя се е развила и в други народи, докато продължаваме напред.

TAM1897 Q1 14.9Не мина много време след Нимрод и в цялата тази страна Бог беше забравен от всички, освен от самия Авраам. Само Авраам потърси и намери Бога; и с Авраам Бог започна отново човешкия род по Господния път. Сега обърнете внимание на това, което Той каза на Авраам. С оглед на това, което изучавахме, с оглед на това, което беше пред нас в предишния урок, и на това, върху което току-що насочих вниманието ви, помислете какво каза Бог на Авраам, когато започна с него един нов народ; тоест, Божия народ. Битие 12:1 ни казва какво Господ му каза в началото. „И Господ каза на Аврам: Излез от“ — какво? — „твоята страна.“ Какво първо?

TAM1897 Q1 14.10(Събрание) Твоята страна.

TAM1897 Q1 14.11„измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.“ Три неща Бог каза, че Аврам трябва да напусне. Първо, той трябва да напусне какво? — Родната си страна. След това? — Рода си. След това? — Дома на баща му. В дома на баща му бяха идолопоклонници. Родината му принуждаваше хората към идолопоклонство; тя беше против Бога. Родината му, родът му и домът на баща му бяха идолопоклонници, и той трябваше да напусне всичко това. Господ му показа земята; но даде ли му я във владение? — „ни колкото една стъпка от нога.“ Когато Бог го призова от тази страна, заведе ли го в друга? — Не; но „обеща се да я даде … нему и на потомството му след него“. Тогава, когато Бог го призова от страната му и не го заведе в другата, къде се озова той?

TAM1897 Q1 14.12(Събрание) Като странник и пришелец.

TAM1897 Q1 14.13Значи това остави Божия представител в този свят напълно без родина в този свят?

TAM1897 Q1 14.14И все пак беше ли той напълно без родина? — О, той търсеше „по-добра родина, а именно небесната“.

TAM1897 Q1 14.15Нека отворим 11-та глава от Посланието към евреите и да погледнем това. Като започнем от осми стих:—

TAM1897 Q1 14.16С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

TAM1897 Q1 15.1Но откъде излезе? — От своята родина, без да знае накъде отива. „С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.“ Знаете, че Той не му даде никакво наследство, не, дори не толкова, колкото да стъпи с крак; и все пак Той обеща да го даде на него и на потомството му след него. Той го изведе от собствената му родина; и от никоя друга страна на земята не му даде дори място, където да стъпи. Така той остана напълно без родина на земята. В това сме сигурни; но помнете какво казваше Бог. Кой беше Авраам по това време? — Той беше „приятел на Бога“, „баща на всички, които вярват в Бога“. Той ли е вашият баща? Имате ли родина в този свят?

TAM1897 Q1 15.2Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал. Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията.

TAM1897 Q1 15.3Какво обеща Бог, когато го изведе от родината му? Обеща ли му родина? — Да. Но той не получи родина в този свят; „но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество.“ Може ли човек да търси родина, когато вече има такава? — Не; защото човек не може да има две родини, както не може да служи на двама господари.

TAM1897 Q1 15.4Е, ще каже някой, Авраам беше напуснал своята. Да, но имаше възможност да се върне, ако искаше. Ако все още я смяташе за своя родина, така че тя да му тежеше на сърцето, и му беше домъчняло за дома, когато се беше отдалечил на осемстотин или хиляда мили, и в земята имаше глад, и не беше толкова приключение, колкото си беше мислил, че ще бъде, той би могъл да каже: „Бих искал да видя хората там още веднъж, скъпите стари равнини и познатите дървета. Ако само можех да направя това, тогава бих бил готов да се върна и да остана на това поле за известно време.“ Ако беше мислил така, би имал възможност да се върне; защото е писано: „и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.“

TAM1897 Q1 15.5„Да имат в ума си“ — какво означава това? — Ако бяха имали умовете си изпълнени с мисълта за онази земя, от която бяха излезли, биха имали възможност да се върнат. И биха я имали наистина; защото тогава сами биха си я създали.

TAM1897 Q1 15.6Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова [затова, поради тази причина] Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

TAM1897 Q1 15.7Излязохте ли от страната си? Отворете Римляни 4:1-12:—

TAM1897 Q1 15.8И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието: „Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда“. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: — „Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити; Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“. Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраама вярата се вмени в правда“. то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях, и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан.

TAM1897 Q1 15.9А тази вяра на нашия отец Авраам, която той имаше, докато беше още необрязан, беше вярата, която имаше, когато Бог го призова от родината му, от рода му, от бащиния му дом, и той остана в ръцете на Бога, без родина на този свят. И той е баща на всички онези, които вярват, макар и да не са обрязани; както и на всички останали, стига всички ние да вървим по стъпките на онази вяра, която той имаше, когато беше необрязан. „ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“

TAM1897 Q1 15.10„твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя.“ Вие ли сте негово потомство? Вие ли сте потомство на Авраам, защото вярвате в Исус Христос? Чужденец ли сте в земята, където се намирате? — Ако сте негово потомство, тогава сте. Защо? — Защото това не е вашата родина. Тя вече не е вашата родина.

TAM1897 Q1 15.11Сега това не е теория. Това се свежда до практична, ежедневна религия. Брат Дан Джоунс вчера, както си спомняте, говореше за мисионери, които отиват в Мексико, и искаше мисионери, които да отидат там и да вземат сърцата си със себе си. Той не иска онези, които биха оставили сърцата си в Съединените щати, или в какъвто и да е щат, когато отидат там, за да вършат мисионерска работа; защото тогава те не могат да вършат мисионерска работа.

TAM1897 Q1 15.12Господ искаше Авраам да бъде мисионер за всички хора, които щеше да срещне по-късно на земята; и той беше такъв. Но Бог знаеше, и всеки друг знае, който вижда това така, както го вижда Господ, че никой човек не може да бъде мисионер в този свят, ако има родина в този свят. Вие и аз не можем да бъдем мисионери в никаква друга страна, ако Америка е нашата страна. Не можем да бъдем мисионери в Америка, докато Америка е нашата страна. Не можете да бъдете мисионер дори у дома, ако първо не сте напуснали страната си. Така е. Такава е същността на нещата.

TAM1897 Q1 16.1Въпрос. — Как го разбирате това?

TAM1897 Q1 16.2Не можем да го докажем. Не възнамерявам да го доказвам. Господ го е доказал, а вие и аз трябва да го приемем и да повярваме в него.

TAM1897 Q1 16.3Защо сме мисионери в света? Нека разгледаме това. Защо сме изпратени да бъдем мисионери? Мисионери на какво? Каква е нашата мисионерска работа? Каква е целта ѝ? Мисионери ли сме за Америка, или сме мисионери за Бога? Америка ли е Божията страна, независима от всички останали на земята? Тя не е достатъчно добра, за да бъде Божията страна; и не е достатъчно добра за Божия народ, колкото и добра да е тя.

TAM1897 Q1 16.4Вие и аз трябва да бъдем мисионери за Бога, да призоваваме хората към Бога; да ги призоваваме оттам, където са, към Бога, от греха към правдата, от тъмнината към светлината, от страната, в която се намират, към по-добрата страна, която Бог е приготвил.

TAM1897 Q1 16.5Сега, ако Германия е моята родина — а ако сърцето ми е там, тя е моята родина — как мога да призовавам хората към страна, към която не принадлежа, която не е моя? Ако Америка е моята родина, как мога да извършвам мисионерска дейност в името на друга страна? — Това е невъзможно. Когато Бог искаше Авраам да бъде мисионер за Бога, мисионер в името на една страна, към която Бог призовава всички хора, Той го постави там, където той наистина можеше да бъде мисионер за всички хора. Бог го призова да бъде мисионер и с това даде пример на всички хора, които щяха да дойдат след него, какво означава да започнеш мисионерска дейност. Първото нещо е да напуснеш собствената си страна. Така че, ако ще бъдете мисионер в Небраска, напуснете страната си. Ако ще бъдете мисионер в Мексико, първо напуснете страната си. Защото, ако изобщо ще бъдете мисионер на земята, Господ ви казва: „Излез от страната си“; и след това допълва: „от страната си и от бащиния си дом“. Всички тези неща пречат на мисионерската работа, докато не се откъснете от тях и не се измъкнете от тях. Но когато сте напуснали страната си, рода си и бащиния си дом, тогава където и да сте на земята, вие сте мисионер. Не е нужно да бъдете такъв; вие вече сте такъв. „ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.“ И „Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене.“ „Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.“

TAM1897 Q1 16.6Както казах преди малко и повтарям отново, това е практическо християнство всеки ден, както винаги е било за онези, които вярват в Бога.

TAM1897 Q1 16.7(Глас) Как може човек да остане в Небраска и все пак да излезе от родината си?

TAM1897 Q1 16.8Като се роди отново. Ако е роден в Небраска, той трябва да се роди отново. Ако е роден в Америка, нека се роди отново и ще излезе от своята страна. Ако е роден в Германия, нека се роди отново и ще излезе от своята страна.

TAM1897 Q1 16.9Сега, братя, в това има много истина. Няма нищо в този свят, което да е възпрепятствало нашата мисионерска работа толкова много, колкото това многократно отиване в чужда мисионерска област и подготовката за почти незабавно завръщане. Всеки човек сред мисионерите от Църквата на адвентистите от седмия ден, който е бил в чужда страна, знае, че това е факт. И не е нужно да излиза извън Съединените щати, за да разбере това. Всъщност е било предложено, че би било препоръчително да се наеме втори кораб, който да връща у дома мисионерите, които „Питкерн“ откарва; когато „Питкерн“ ги откарва, нека друг кораб да ги последва след кратко време, когато им дойде носталгия по дома, и да ги върне у дома! Сега това трябва да спре, иначе никога няма да бъдем мисионери на тази земя; Господ не иска нищо подобно.

TAM1897 Q1 16.10Ако сърцето ви е в тази страна; или ако сърцето ви е тук, при вашите близки; ако сърцето ви е тук, в бащиния ви дом — тогава, за доброто на душата ви и за доброто на Божието дело, не си тръгвайте оттук, докато не откъснете сърцето си от всичко това. Защото където е сърцето ви, там ще бъде и съкровището ви, и ще искате да се върнете възможно най-бързо.

TAM1897 Q1 16.11Ако отидете в друга страна, докато сърцето ви не е там, няма да можете да направите нищо добро, докато сте там; ще бъдете в тежест на себе си и на всички около вас. Не си мислете, че няма да бъдете така; защото ще бъдете.

TAM1897 Q1 16.12Това, което трябва да направим, е да знаем къде е нашият дом — нашият истински дом — и че той не е никъде на тази земя; че е в небето и че скоро ще отидем там. И тогава, където и да бъдете призовани на тази земя, имайте предвид, че отивате у дома. Тогава, дали ще бъде на островите в Южното море, дали ще бъде в Мексико, ще се чувствате у дома; и вие го знаете, и сте там, за да останете у дома и да работите за Бога там, където сте, докато Той не ви призове на друго поле; и когато стигнете там, пак ще сте у дома. По този начин никога няма да сте на чуждо място, а хората няма да ви бъдат чужди.

TAM1897 Q1 16.13Е, тази идея за това да имаш някаква родина в този свят работи точно по този начин. По отношение на страните, онази страна, която е твоя, е най-важното нещо в съзнанието ви; и ако отидете в друга страна, постоянно ще правите сравнения между онази страна и собствената си страна. Уроците, които давате, проповедите, които изнасяте, самото влияние, което ви съпътства, ще бъдат толкова пропити от това, без да го осъзнавате, че хората ще го разпознават през цялото време. По този начин между вас и тях съществува бариера, която никога няма да можете да преодолеете, докато не излезете от собствената си страна.

TAM1897 Q1 17.1Докато това нещо е във вас, съществува бариера между вас и тях. Вашата работа не може да бъде ефективна, докато тази бариера между вас и хората не бъде съборена и те не видят, че сте отделени от вашата страна, от вашите близки и от бащиния ви дом. Но когато сте напуснали страната си, когато сте се родили отново, вашето родно място е в онази небесна страна; домът ви е там; и това е единствената земя, към която изпитвате привързаност. Тогава няма да има бариера между вас и никого на тази земя и ще можете да отнесете Евангелието до всеки човек в този свят. Във всеки, когото срещнете на земята, ще откриете приятел; те няма да ви бъдат чужди.

TAM1897 Q1 17.2Всъщност можете да отидете сред хора в други страни и ще откриете, че те са точно толкова добри, колкото и хората в тази. Предпоследното лято, бях в няколко от тези други страни. Бях в Дания, Норвегия, Швеция, Германия, Швейцария, Бохемия, Австрия, Унгария, България, Турция, Гърция, Италия, Холандия, Англия, Ирландия, Шотландия — общо шестнадесет различни страни. Всяка една от тези страни, всяка на своето място, беше за мен точно толкова добра, колкото някога е била тази страна.

TAM1897 Q1 17.3В много отношения те са напълно еднакви. Водата там е точно като водата в тази страна. Тревата расте там точно както в тази страна — върховете ѝ се издигат нагоре. Дърветата там растат точно както в тази страна и са точно като дърветата в тази страна. Дори хората по фигура и общ вид са точно такива, каквито са в тази страна. Е, когато хълмовете, скалите, водата, дърветата, тревата и хората там са точно като тези в тази страна, не са ли те точно толкова добри, колкото и тези? Не виждам никаква разлика.

TAM1897 Q1 17.4Пастор Баленджър.—Бихте ли били също толкова свободни да говорите за тези неща във всички тези страни, колкото сте тук?

TAM1897 Q1 17.5Разбира се. Аз проповядвах точно тези неща в онези страни. Можете да проповядвате Евангелието навсякъде. Братя, на всяка крачка по пътя срещах добри хора и нищо друго освен добри хора. Не срещнах никакви други. Честно казано, наистина не намерих. Хора, които ми бяха напълно непознати — които никога не бях виждал преди, чийто език не разбирах и които не разбираха моя — правеха всичко възможно, за да ми помогнат, да ми покажат пътя и да ми съдействат по всеки възможен начин. На местата, където бях, парите, които носех в джоба си, бяха от същата валута като тяхната. Не можех да ги разчета. Когато отивах да платя за трамвая, да си купя билет за влака или нещо подобно — единственото, което можех да направя, беше да им подам достатъчно, за да съм сигурен, и да ги оставя да вземат колкото трябваше да платя за това, а те го вземаха, не вземаха повече от това и ми даваха точното ресто.

TAM1897 Q1 17.6Казвам ви, братя, хората са еднакви навсякъде. Единствената разлика е, че на някои места са малко по-добри, отколкото на други. Това е единствената разлика, която откривам. А Евангелието — Евангелието е едно и също, както знаем, навсякъде по света. Няма никакво съмнение в това. И тъй като Евангелието е едно и също навсякъде, то е предназначено за цялото човечество. А тъй като цялото човечество е точно толкова еднакво и точно толкова същото, колкото е и Евангелието, когато занесете Евангелието по Господния начин и отидете при хората по Господния начин, ще откриете, че то действа точно по този начин винаги и навсякъде.

TAM1897 Q1 17.7Докато бях в Дания, за мен това беше наистина най-добрата страна на земята; и се наслаждавах на престоя си с хората около мен! Докато бях в Норвегия, за мен това беше най-добрата страна в света. Когато бях в Турция, за мен това беше най-добрата страна на земята; и ако трябваше да търся мисионерско поле, бих отишъл направо в Турция. Турците са точно като другите хора — любезни и възпитани, когато те срещат на улицата, и из страната, когато те срещат по пътя.

TAM1897 Q1 17.8Брат Холсър и аз трябваше да изчакаме, докато корабът стоеше на котва в Смирна, Азия, и излязохме да разгледаме руините на Ефес. Той отиде по-далеч от мен, но заедно изминахме около шест мили навътре в провинцията, сами. Отидохме точно както ходите вие тук из полетата. Срещахме хора по пътя точно както и тук. Не усетих никаква опасност и не мисля, че и той е усетил. Не намерихме нищо, от което да се плашим. Разхождахме се наоколо точно както бихме го правили тук. Бяхме в Никомедия, когато арменците казаха, че е почти опасно да излизаш от къщи, а най-вече – някой да бъде забелязан да се разхожда по хълмовете; но ние излязохме от града и се качихме на хълмовете, докато чакахме влака. Срещнахме турци по пътя с каруците и воловете си; намерихме ги да си почиват край пътя. Не се страхувахме. Нямаше опасност за нас. Навсякъде беше безопасно.

TAM1897 Q1 17.9Казвам ви, че във всяка една от тези страни хората са добри, любезни, мили и отзивчиви. Те ще прекъснат работата си, за да ви направят услуга, да ви покажат пътя, да ви преведат през улицата, да ви придружат един-два квартала, за да ви упътят, макар че никога преди не са ви виждали и никога не очакват да ви видят отново. Сърцето ми се изпълни с доброта към тези добри хора навсякъде и бих искал те да могат да дойдат с нас в онази по-добра страна, където бихме могли да бъдем заедно и да бъдем добри един към друг през цялото време. Както казах преди малко и както Д. Т. Джоунс ви каза вчера, това е в основата на мисионерската работа. Именно това е. Имало е хора, изпратени на мисия в чужбина, които са били готови и радостни да отидат. С това са започнали, това са били намеренията им; с големи разходи са стигнали там. Само след малко време се получава писмо, в което молят да се върнат. „О, само ме оставете да се прибера у дома! Не ви моля да ми платите пътуването до вкъщи; само ме оставете да се върна.“

TAM1897 Q1 18.1(Глас) Дава ли Съветът за чуждестранни мисии на такива хора възможност да се върнат?

TAM1897 Q1 18.2Разбира се. Как биха могли да постъпят иначе? Това не е празна приказка. Това е факт, братя. Но това не е мисионерска работа. Разбира се, Съветът за чуждестранни мисии не би искал такива хора да останат там. Най-доброто, което можеха да направят, беше да ги пуснат да се върнат у дома; защото единственото място, където те можеха да направят нещо, беше у дома. Сърцата им бяха у дома, в Америка.

TAM1897 Q1 18.3Всъщност някои се страхуваха толкова много, че ще умрат, ако останат там, че се върнаха у дома и умряха. Това е факт. Не използвам този израз, нито го представям по този начин, за да играя с чувствата ви или нещо подобно. Някои хора са изпитвали толкова силна носталгия по дома, че се страхували, че няма да могат да живеят там; и се върнаха у дома по собствено желание, а не след дълго умряха. Не биха могли да направят нищо по-малко от това, ако бяха останали в чужбина.

TAM1897 Q1 18.4Знам, и вие също знаете, че мнозина са заминали на мисии в чужбина с идеята, че отиват на екскурзия, а не за тежка мисионерска работа. И когато в края на пътуването разбраха, че това не е екскурзия, а лишения; че означава самоотричане, болести и висока треска, които за кратко време изтриха всяко усещане за екскурзия. Това не беше това, което имаха предвид, когато тръгнаха.

TAM1897 Q1 18.5Знам, и вие знаете, че в началото тази идея за мисионерската работа е обгърната от ореол. Но искаме да се спрем на твърдите факти, да отместим погледа си от ореола и да си припомним, че точно зад него се крие солидна същност. Има нещо като ореол в качването на влака или кораба, сред голяма тълпа от хора и много тържественост, когато започваме мисията, почитани по този начин; разбира се, това е наред, но онези, които заминават, трябва да са сигурни, че умовете и сърцата им са насочени към нещо по-солидно от това. Те трябва да имат предвид, че макар братята да са готови да ги изпратят до влака или кораба и да проронят сълзи, ако се наложи, при раздялата, отвъд всичко това всеки един от тези мисионери не трябва да забравя, че отива да се сблъска с трудности, с обърквания, опасности и болести.

TAM1897 Q1 18.6И нека помни, че може не само да се сблъска с всички тези неща, но и да ги преживее, и да не се страхува, че ще умре. Нека всеки бъде напълно сигурен, че е мъртъв, преди да тръгне, и няма да се страхува, че ще умре, когато стигне там. Но ако не сте умрели, преди да тръгнете, тогава не тръгвайте, докато не сте мъртви; защото в противен случай няма да направите нищо добро нито за себе си, нито за делото. Ще бъдете само тежест за онези, които са там — ако изобщо има верни хора там, преди да отидете.

TAM1897 Q1 18.7Ето това е истината и вие я знаете. Тогава защо да позволим това нещо да бъде изгубено от погледа ни? Нещо такова е било необходимо в нашата работа през всичките тези години. Биха били спестени големи суми пари, ако се беше настоявало на такова нещо, преди да тръгнете. Биха били избегнати големи грешки и огромно страдание, ако се беше настоявало на това, и то преди работниците да тръгнат.

TAM1897 Q1 18.8Както казах преди малко, ако наистина сте мъртви, преди да тръгнете, и докато сте там, няма да ви тревожи особено перспективата за смъртта. Не следва, че ще умрете, само защото се разболеете, много тежко — и горите в треска. Не следва, че ще умрете, и че трябва да мислите, че трябва да си съберете багажа и да тръгнете към дома веднага щом се оправите от това или се възстановите достатъчно, за да тръгнете.

TAM1897 Q1 18.9Знам за мисионери, може би и вие знаете, един в частност и съпругата му, за които си мисля, които заминаха на мисия в чужбина. И двамата бяха млади хора. Мисля, че никой от тях не беше на повече от двадесет и две години; съпругът вероятно беше най-много на двадесет и три. Те отидоха на мястото си и се заеха с работата. С течение на времето ги сполетя болест. Първо съпругата се разболя от местната треска и беше ужасно болна — толкова болна, колкото може да бъде човек и да оцелее, предполагам; но никой от двамата не изпита носталгия по дома заедно с треската. Те се държаха смело; съпругът се грижеше за съпругата си, докато тя беше болна, и точно когато тя едва успяваше да седне и да ходи, той самият беше поразен от същата треска, толкова тежко, колкото и тя; а тя, в това слабо състояние, се грижеше за него. Но те преминаха през всичко това като смели християни, слава на Господа. Те все още са на това поле; те са успешни на това поле, където се намират, и са били успешни от деня, в който стъпиха там. Това трябва да бъде нашият идеал.

TAM1897 Q1 18.10Сега не казвам, че никой от онези, които заминаха, не е трябвало да се връща. Не казвам, че никой от тях не е трябвало да се върне веднага след като е стигнал на мисионерското поле. Но искам да кажа, братя, че те е трябвало да знаят, преди да заминат, дали ще се върнат веднага, или не.

TAM1897 Q1 18.11Това, че Мисионерският съвет смята, че бихте могли да бъдете добър мисионер, не е достатъчно доказателство, за да предприемете действие и да заминете на чуждестранна мисия. Трябва сами да знаете, че Бог ви призовава да отидете там; и че отивате там, защото Бог иска да сте на това място. Тогава, когато тръгнете, ще тръгнете, защото Бог ви призовава, и ще знаете, че Той е с вас, докато пътувате. Ще знаете, че Той е с вас, когато пристигнете там; и няма да се уплашите от никакви трудности, нито ще се обезсърчите от никакви лишения, нито ще се откажете поради някакви болести, нито дори пред перспективата за смърт.

TAM1897 Q1 19.1Ако се стигне до буквалния факт на физическата смърт, не знаете колко вредите на делото, ако избягате, за да ѝ се измъкнете. Вие и аз, всеки християнин, и особено всеки християнин адвентист от седмия ден, защото това е християнски опит, трябва да схванем този един жив принцип, че делото на християнина не приключва, когато той умре с физическа смърт. Ако той е верен на делото си, докато е жив, и умре на поста си, делото му продължава и след смъртта му.

TAM1897 Q1 19.2Ето това е факт. Ако тръгнете по Божия призив, ако тръгнете с Бога до себе си и ако умрете, преди да тръгнете, ако сте от онези мисионери, които Бог призовава — от вида, какъвто беше Авраам — вие сами трябва да знаете за себе си, пред Бога, под Бога и с Бога, че това е Неговата воля по отношение на вас.

TAM1897 Q1 19.3Това, че днес имате убеждение, че трябва да отидете като мисионер, не е доказателство, че трябва да тръгнете от тази конференция, за да отидете на онова мисионерско поле. Ако убеждението ви е правилно и добро, то ще се запази. Ако не е правилният вид убеждение, то не бива да се запази. То трябва да се развали възможно най-скоро. И ако трябва да го задържите за малко, а то се развали, по-добре е да се развали тук, отколкото след като сте на мисионерското поле.

TAM1897 Q1 19.4Ако вашето убеждение е от Господа, то е добро и ще се запази. Давид имаше убеждение в продължение на двадесет години, че ще стане цар на Израил. Но той изобщо не беше нетърпелив за настъпването на времето, когато щеше да стане цар на Израил. Той не избързваше с нещата. Когато всичко беше в ръцете му, той не помръдна и пръст, за да се възкачи на трона. Имаше убеждение, което беше достатъчно добро, за да го запази в продължение на двадесет години; и когато Господ го изпита и можа да му се довери, Той сам го изведе на трона.

TAM1897 Q1 19.5Така че може да имате убеждение относно дадено мисионерско поле. То може да е от Бога. Сега, не се опитвайте да осъществите собствената си идея, независимо дали Мисионерският съвет вярва в нея или не, или дали Конференцията вярва в нея или не. Просто чакайте Бога и оставете Той да каже на другите хора, че е така. Когато чакаме по този начин Бога и след това тръгнем, Господ върви с нас и ние го знаем; и Той е с нас, докато сме там, и ние го знаем. Това е нашият пост и ще стоим на този пост, докато Бог ни призове да си тръгнем. И ако Той ни е използвал там толкова дълго, колкото е могъл, ефективно, докато сме живи; и ако може да използва влиянието ви по-добре, когато сте мъртви; тогава това, което трябва да направите, е да си легнете да умрете просто като щастлив християнин; знаейки, че Бог ще продължи делото ви, след като умрете. Убеждението, което Бог е вложил в сърцата чрез вас, докато сте били живи и сте говорили с тях, ще се задълбочи, укрепи и оживи чрез вашия добър пример, след като умрете; и чрез него те ще бъдат доведени при Исус Христос.

TAM1897 Q1 19.6Желаете ли тогава Бог да проповядва Евангелието както чрез вашия живот, така и чрез вашата смърт? Желаете ли Той да проповядва Евангелието чрез вас, мъртви, физически мъртви и в гроба, толкова сигурно, колкото желаете Той да проповядва Евангелието с вас, докато сте живи и ходите по земята? Ако не желаете това, не сте готови да отидете на мисия.

TAM1897 Q1 19.7Сега ще прочета това от Писанията. Отворете първата глава от Посланието до филипяните. Там е примерът за онзи мисионер, когото Бог призова, като образец за вас, като пример за всички, които по-късно ще повярват в Исус Христос, за вечен живот. Помните трудностите на Павел. Помните неговите превратности, изпитанията му, гоненията му, бичуванията му, опасностите, които го заобикаляха навсякъде; и знаете, че той никога не се поколеба на нито едно място, където се намираше.

TAM1897 Q1 19.8А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието, до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа. Стихове 12, 13.

TAM1897 Q1 19.9Когато това беше написано, той не знаеше в кой ден ще бъде изпълнена заповедта на императора и той ще бъде екзекутиран. Той очакваше това. Сега помислете за всички тези неща, през които е преминал. Бичуванията, изпитанията, гоненията, опасностите, грабежите, веднъж беше замерян с камъни, извлечен извън града и оставен за мъртъв. Сега той казва: „Бих искал да разберете, че тези неща са ми се случили за напредъка на Евангелието.“ Какво правеше Бог чрез всяко едно от тези изпитания, страдания и опасности? — Той използваше този човек, за да проповядва Евангелието чрез него, така че когато онези хора го замеряха с камъни, извлякоха го извън града и го оставиха за мъртъв, Божият Свети Дух запечатваше в сърцата им печата на Своята истина, че този човек беше от Бога, че вестта, която им носеше, беше от Бога; и ако се възпротивиха на него, тяхната погибел беше запечатана; а ако се подчиниха на него, те бяха спасени.

TAM1897 Q1 19.10Ето какво Бог ще направи чрез нас. Единствената причина, поради която сме в този свят, е Бог да проповядва Евангелието чрез нас. Не толкова ние го правим, колкото Бог го прави чрез нас, било то чрез слово или чрез влияние; и Бог може да действа също толкова добре чрез влияние, колкото и чрез слово. Бог ще вложи Евангелието както в нашето влияние, така и в нашите думи. Ние винаги проповядваме както чрез нашето влияние, така и чрез нашите думи.

TAM1897 Q1 19.11и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх. Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля. Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието; а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми. Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам. Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов, според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.

TAM1897 Q1 20.1Не е ли написано тогава, че Бог ще използва един мъртвец, за да прослави Евангелието и славата на Исус Христос? Готови ли сте Той да го направи чрез вас, когато може да го направи по-добре, ако сте мъртви, отколкото ако сте живи? Мъртви наистина, но живи за Него. Тогава не виждате ли, че в този добър смисъл християнинът никога не умира. „защото за Него всички са живи.“ „и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.“ А вие? Ако сте Господни, докато сте живи, вие сте Господни и когато сте мъртви. И толкова сигурно, колкото Бог ви използва, докато сте живи, за да проповядвате Евангелието, толкова сигурно ще ви използва и когато сте мъртви, за да проповядвате Евангелието. И вашето дело няма да спре, когато умрете. Точно толкова сигурно, колкото вашето дело е дело на Христос, докато сте живи, то ще продължи, когато умрете. Вашето влияние ще се прояви и Бог ще върши неща чрез вас след смъртта ви, които не може да върши толкова добре, докато сте живи.

TAM1897 Q1 20.2Да предположим, че Павел умре. Той очакваше това. Погледнете седемнадесетия стих от следващата глава. Но, между другото, с оглед на това, какво правеше той през цялото време? „затова аз се радвам, и ще се радвам.“

TAM1897 Q1 20.3„Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.“ На какво се позоваваше той, когато каза: „макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра“? Той очакваше всеки ден, че ще бъде принесен в жертва за вярата в Исус Христос. Какво правеше той по този повод? — „Радвам се и с всички вас се радвам.“ Какво трябваше да правят те? — „Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.“

TAM1897 Q1 20.4Очаквал ли е филипяните да се радват заедно с него, когато му отсекат главата? — Да; той сам го казва. Братя, когато осъзнаем, че делото на християнина не спира със смъртта му, няма да се налага толкова често да гласуваме резолюции и да изпращаме съчувствени резолюции на хората, само защото някой е починал. Благодарете на Господа, че макар и той да е мъртъв, делото му продължава. Радвайте се на това — не се радвайте, че той е мъртъв, а се радвайте, че неговото дело продължава; че Бог го използва по-добре по този начин, отколкото ако беше жив.

TAM1897 Q1 20.5Затова нека Бог влезе и заеме цялото място, така че да обичаме Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Това означава да бъдеш мисионер.

TAM1897 Q1 20.6И първото от всичко, за да бъдеш такъв мисионер, е: „Излез от страната си“.