Духовният Египет · Вестта на третия ангел

TAM1897 Q1 26.25Проповед, изнесена в петък вечер, 5 март 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“, първо тримесечие, 1897 г., том 2, № 1, стр. 26–33.

TAM1897 Q1 26.26В предишния урок пропуснах да спомена, че историята, която очертах, се намира изцяло в книгата „Империите на Библията“. От страница 77 до страница 150 ще намерите историята на Египет и материала, който обхванах в очерка, който изнесох снощи.

TAM1897 Q1 26.27Текстът за тази вечер е Откровение 11:8.

TAM1897 Q1 27.1И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.

TAM1897 Q1 27.2Прочетох този стих с единствената цел да видите, че съществува нещо като духовен Египет и че Божието слово разкрива това, което „духовно се нарича Египет“.

TAM1897 Q1 27.3Духовният Египет всъщност е буквалният Египет, защото духовните неща са най-буквалните от всички неща. Има, както винаги е имало, физически Египет там, в Северна Африка, през който тече река Нил; но това не е буквалният Египет; буквалният Египет е духовният Египет.

TAM1897 Q1 27.4Сега, като се върнем към уроците от снощи за избавлението на Израил от Египет, ще проследим отново пътя им от момента, в който беше изпята песента на Мойсей. Когато преминаха Червено море по суша, между стените от лед, и застанаха на брега триумфиращи от унищожението на египтяните, които, опитвайки се да ги последват, се удавиха, те бяха избавени телесно, физически, от физическия Египет; но имаше и по-дълбок Египет, от който те все още не бяха избавени.

TAM1897 Q1 27.5Знаете, че стъпка по стъпка в преживяванията им сърцата им бяха в Египет; и когато се случеше нещо, което ги разочароваше, те възклицаваха: „Нека се върнем в Египет!“ Когато стигнаха до границите на Ханаан и Господ искаше да влязат там, те възклицаваха: „Нека си изберем вожд и да се върнем в Египет!“ Къде бяха сърцата им тогава? — В Египет. Първото нещо в мислите им винаги беше Египет.

TAM1897 Q1 27.6Докато стояха на планината Синай, след като бяха чули гласа на Господа, чакайки Мойсей да се върне от върха на планината с Божия закон, те си направиха идол и му се поклониха; и какъв идол беше това? — Египетското теле. След това, след като бяха чули гласа на Господа от върха на Синай, провъзгласяващ словото на закона Му, и бяха чули гласа на тръбата, който звучеше все по-силно и по-силно, и видяха върха на планината изцяло обгърнат от дим — след всичко това можете ясно да видите, че Египет заемаше толкова голямо място в сърцата им, че те се обърнаха към египетското идолопоклонство, вместо да изчакат Мойсей да се върне от върха на Синай с Божията вест. И когато бяха върнати от границите на земята и бяха принудени да скитат в пустинята, можете да видите, че това беше именно заради египетското робство, което ги държеше в плен и от което те не бяха свободни. Забелязвате, че когато Господ ги хранеше ежедневно с хляб от небето — храна на ангелите — те бяха толкова далеч от Него и толкова изцяло погълнати от Египет, че казаха: „О, да бяхме обратно в Египет, където имахме праз, лук и чесън!“

TAM1897 Q1 27.7Няма нужда да ви цитирам друг пример; това е достатъчно, за да привлека вниманието ви към факта, че израилтяните не бяха напълно извън Египет, когато стояха на брега на Червено море и пееха песента на Мойсей. Физически те бяха извън Египет, но духовно – не. Те бяха освободени от египетското робство на тялото, но бяха обвързани от египетското духовно робство; и проблемът е, че те така и не излязоха от египетското робство. Те умряха в египетско робство. Когато Господ прогласи закона Си от Синай, Мойсей им каза, че целта е да не съгрешават. Сега прочетете отново Евреи 11:25: „предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“ Но видяхме в предишния ни урок, че удоволствията на греха, за които се говори там, бяха просто удоволствията на Египет. Тъй като Мойсей беше наследник на египетския престол, цялото богатство на Египет, цялата слава на Египет и цялата власт на Египет бяха на път да попаднат в ръцете му, тъй като му беше достатъчно просто да се възкачи на престола и да се наслаждава на всичко това. Това бяха удоволствията на Египет; но в Писанието се казва, че те са били удоволствията на греха. Тогава какво е духовното робство на Египет? И какво е духовният Египет? — Робството на греха.

TAM1897 Q1 27.8Има и друг начин да стигнем до това, просто чрез един кратък пример. Бог призова Аврам, както си спомняте, да напусне Халдея и да отиде в земята, която щеше да му покаже. Той все още не му беше дал тази земя; в земята, където се намираше, имаше глад и той слезе в Египет, където Сара придоби египетска слугиня на име Агар. Бог обеща на Аврам, че потомството му ще бъде като звездите на небето. Поради неверие обещанието не се изпълни толкова бързо, колкото очакваха, и Сара каза на Аврам: „Господ ме е възпрепятствал да раждам; обещанието не се е изпълнило; ето моята египетска слугиня; вземи я, и може би Господ ще ни даде потомство чрез нея.“ Така и стана; роди се Исмаил; и Господ каза на Аврам, че Сара наистина ще има дете, ще роди син, и ще го нарекат Исаак. И Аврам отговори на това: „Исмаил да е жив пред Тебе.“

TAM1897 Q1 27.9Тази египетска слугиня беше робиня; а синът ѝ беше роб, слуга. Сега, когато Аврам каза: „Исмаил да е жив пред Тебе!“, той се молеше Исмаил да бъде счетен от Бога за обещаното потомство, чрез което ще дойде избавление и свобода за синовете на човеците и за всички Божии деца. Но може ли свободата да дойде на някого чрез роб? Самият Аврам беше свободен. Той трябваше да бъде изкупен от обещаното потомство. Ако сега синът му, като роб, бъдеше приет като обещаното потомство, самият Аврам щеше да бъде въведен в робство, вместо да бъде освободен от робството. И всички, които щяха да се подчинят на Исмаил, също щяха да бъдат въведени в робство. Но какво робство? — Робството на греха. Но майка му беше египетска робиня. И тъй като Исмаил беше роб, това беше египетско робство. Не виждате ли тогава, че в семейството на Аврам е имало египетско робство — един духовен Египет?

TAM1897 Q1 28.1Отворете Посланието към Галатяните и ще видим ясно, че Господ изтъква тази точка. Помните пасажа в Галатяни 4:22-24:—

TAM1897 Q1 28.2Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

TAM1897 Q1 28.3Това, както виждате, сочи обратно към семейството на Аврам и към Агар, египтянката. Този завет, казва той, ражда робство, което е Агар. Агар, в семейството на Аврам, представлява в алегорията завета от Синай. Този завет раждаше робство. Агар беше египтянка. Тогава какво робство се представлява в завета на Синай? — Египетското робство. Но това беше духовно робство. Следователно тогава е имало духовен Египет. Прочетете стихове 25 и 26:—

TAM1897 Q1 28.4А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка.

TAM1897 Q1 28.5Така че, когато Аврам каза: „Исмаил да е жив пред Тебе“, той помоли робът да бъде приет като обещаното потомство. Той помоли Бог, цялото човечество и цялата Вселена да влязат в египетско робство в духовния Египет. Египет е символ на тъмнината, а също и символ на греха, както видяхме. Грехът също е самата тъмнина. Следователно, тъй като Египет представлява греха и тъмнината, е ясно, че грехът и тъмнината са духовният Египет.

TAM1897 Q1 28.6Господ никога не би приел роб като обещаното потомство. Затова Господ отговори на Авраам с тези думи:—

TAM1897 Q1 28.7Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него. И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ. Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

TAM1897 Q1 28.8Исаак беше обещаното потомство. И само си помислете! Исаак никога не е бил в Египет. Помните ли това? В Египет имаше глад и той тръгна натам, но Господ му каза: „Не отивай в Египет.“ Авраам беше в Египет; Сара беше в Египет; Израил беше в Египет, но Исаак никога не е бил в Египет. Той беше детето на обещанието, родено от Духа, от самото начало. Отново четем:—

TAM1897 Q1 28.9Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка; защото е писано: „Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената“. А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

TAM1897 Q1 28.10И кои сме ние? — „ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“ Исаак беше дете на Авраам — детето на обещанието. И когато станем потомци на Авраам чрез вяра в Христос, освободени от робството на греха — от духовния Египет — ние сме като Исаак; а той никога не е бил в Египет.

TAM1897 Q1 28.11Така виждате, че египетското робство и християнската свобода са били в семейството на Авраам. Исмаил беше роден по плът и представляваше египетското робство. Исаак беше роден по Духа и представляваше децата на Бога чрез вярата на Исус.

TAM1897 Q1 28.12Йосиф се роди и в младостта си отиде да види братята си, а измаилците дойдоха, купиха Йосиф, заведоха го в Египет и го продадоха там. А след това домът на Яков слезе в Египет и накрая беше освободен от египетското робство. Това е достатъчно, за да можете да видите целия им път – от призванието на Авраам до момента, когато стигнаха до границите на обещаната земя. Виждате, че е имало както физически, така и духовен Египет; и че когато народът беше освободен физически от Египет, е имало по-дълбок Египет, от който те трябваше да бъдат освободени, ако искаха да бъдат Божии деца.

TAM1897 Q1 28.13Сега ще прочета откъса, за който споменах снощи. Той се намира в „Великата борба“, том 4, страница 457, от това голямо издание:—

TAM1897 Q1 28.14Историята на древния Израил е поразителен пример за сегашните преживявания на адвентистите. Бог водеше Своя народ в адвентното движение, така както водеше израилтяните при излизането им от Египет. Вярата им бе изпитана по време на „голямото разочарование“, така както и евреите бяха изпитани край Червено море.

TAM1897 Q1 28.15Тогава, в голямото разочарование на адвентистите, на кое място в историята на Израил се намираха те?

TAM1897 Q1 28.16(Гласове) При Червено море.

TAM1897 Q1 28.17Бог искаше Израил по онова време, както прочетохме снощи, да премине направо в земята, която беше обещал на Авраам — към святото Си обиталище, мястото, което беше създал за Себе Си, за да обитава в него; в наследството Си; в светилището, което ръцете Му бяха сътворили. А пътят от Египет до тази земя беше само единадесет дни път. Но им отне четиридесет години. И само четирима от онези, които тръгнаха, стигнаха дотам.

TAM1897 Q1 28.18(Глас) Четирима или двама?

TAM1897 Q1 29.1Четирима. Не знаехте ли, че са били четирима? Бяха Халев и Исус Навиев, както и двамата свещеници, синовете на Аарон – Елеазар и Итамар. Разбира се, винаги се говори за двама – Халев и Исус Навиев –, но и двамата свещеници също влязоха.

TAM1897 Q1 29.2(Глас) Може би не са били навършили двадесет години.

TAM1897 Q1 29.3Да; те бяха на тридесет години; защото бяха помазани за свещеническия сан. Така че, при голямото разочарование, адвентистите стояха, така да се каже, пред Червено море.

TAM1897 Q1 29.4Ако бяха продължили да се облягат на водещата ги и в миналото ръка, щяха да видят Божието спасение. Ако всички, които работеха заедно в движението от 1844 г., бяха приели и разгласили третата ангелска вест със силата на Светия Дух, Господ щеше да действа мощно чрез техните усилия. Поток светлина щеше да се излее над света. Жителите на земята щяха да бъдат предупредени още преди години, последното дело можеше да бъде завършено и Христос да е дошъл, за да избави народа Си.

TAM1897 Q1 29.5Кога?

TAM1897 Q1 29.6(Гласове) Преди години.

TAM1897 Q1 29.7Къде тогава е бил този народ след разочарованието?

TAM1897 Q1 29.8(Гласове) В пустинята.

TAM1897 Q1 29.9Точно както Израил преди това. Но защо древният Израил беше държан в пустинята? — Поради неверие. Те не видяха какво Господ беше приготвил за тях. А причината, поради която не видяха, беше, че не повярваха на Бога. Ако бяха повярвали на Бога, щяха да видят това, което не видяха. И това е проблемът с този народ тук. Ние не сме повярвали на нещата, които бяха казани на древния Израил. Те са казани както на нас, така и на тях. На нас се проповядва точно същото Евангелие, както беше проповядвано на тях.

TAM1897 Q1 29.10И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха. Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка.

TAM1897 Q1 29.11Така че това, което ги е възпрепятствало да влязат в земята, е точно това, което възпрепятства и нас да влезем в земята. И, както казах снощи, по право изобщо нямаме какво да правим тук, защото не би трябвало да сме в този свят. Както Израил нямаше никакво място в пустинята в продължение на четиридесет години, така и ние нямаме повече място тук, в тази пустиня. Слушайте:—

TAM1897 Q1 29.12Не беше Божията воля Израил да обикаля четиридесет години из пустинята; Той искаше да ги заведе направо в Ханаанската земя и да ги засели като свят и щастлив народ. Но те „поради неверието си не можаха да влязат“ (Евр. 3:19). Едни в резултат на своето отстъпничество и неверие измряха в пустинята, а други пораснаха във вярата и влязоха в обещаната земя. Също така не беше по волята на Бога Пришествието да се забави толкова много и Неговият народ да остане години наред в този свят на грях и скърби. Неверието им обаче ги отдели от Бога. Когато отказаха да извършат поверената им работа, други се явиха, за да разгласят вестта. От милост към света Исус забавя Своето идване. Дава възможност на грешниците да чуят предупреждението и да се отправят към Него, преди да се излее Божият гняв.

TAM1897 Q1 29.13не беше по волята на Бога Пришествието да се забави толкова много и Неговият народ да остане години наред в този свят на грях и скърби. Ах, ние сме отговорни за това. Не е ли така? Къде лежи отговорността? В какво сме виновни? — В неверието. Но какво имаше в сърцата на израилтяните, което предизвика тяхното неверие? — Египет, Египет, Египет. Какво тогава е имало в сърцата на тези хора, което е причинило това неверие и това отдръпване от Бога? — Египет, толкова сигурно, колкото някога там, при Израил. Духовно това, което е Египет — светът, идолопоклонството, тъмнината, което е неверие. Думата „неверие“ изразява всичко това. Знаете, че самата дума „Египет“ е символ на тъмнината.

TAM1897 Q1 29.14Погледнете отново този пасаж:

TAM1897 Q1 29.15Ако всички, които работеха заедно в движението от 1844 г., бяха приели и разгласили третата ангелска вест със силата на Светия Дух, Господ щеше да действа мощно чрез техните усилия.

TAM1897 Q1 29.16Тъй като Господ действаше мощно чрез техните усилия в началото на делото, каква е причината за липсата? — Липсата на Светия Дух. Единствената липса е силата на Светия Дух. Това е, което ни дава силата и което върши великите дела. Това е Светият Дух; и ако Той беше приет, „Поток светлина щеше да се излее над света“.

TAM1897 Q1 29.17Това е посочено в Откровение, 18-та глава: „друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.“ Това е точно същото, което се посочва тук. Какво задържа този поток от светлина? Чакал ли е този поток от светлина да избликне върху света още от онова време? — Да. Какво го е задържало след 1844 г.? — Неверието. Какво го е задържало оттогава насам? — Неверието. Не е ли време тогава да намерим избавление от египетското робство? О, помислете за това! Посланието щеше да бъде провъзгласено в силата на Светия Дух; Господ щеше да действа мощно чрез техните усилия; Поток светлина щеше да се излее над света; Жителите на земята щяха да бъдат предупредени още преди години, последното дело можеше да бъде завършено и Христос да е дошъл, за да избави народа Си! О, нека тогава вече не се бавим! Защо да не получим освобождение от Египет и от всичко, което се подразбира под тази дума — духовният Египет? Нека Светият Дух бъде даден и да донесе тази могъща сила, която да действа за грешниците; за да може този поток от светлина да озари света; за да бъде светът предупреден; за да дойде Христос; за да бъдем изкупени от този свят на грях и скръб.

TAM1897 Q1 30.1Сега виждате как стоят нещата дотук. Египетският мрак и робството са тежали върху нас през всичките тези години, толкова сигурно, колкото са тежали върху Израил, след като преминаха Червено море и докато бяха в пустинята. И Бог е предложил да нахрани и този народ с хляб от небето – хляб, който Той одобрява, хляб, който Той може да им даде и който ще създаде такова състояние, че Той да може да ги благослови с всяко духовно благословение. Но тук толкова много хора дори и сега казват: „О, душата ни се гнуси от този лек хляб.“ Нека се върнем в Египет, където можем да ядем лук, праз и чесън. Ако това е здравна реформа, аз не искам нищо от нея. Къде сме били? Ще позволим ли на Господа да ни нахрани? Ще приемем ли менюто от Бога? Или ще копнеем за праза, лука и чесъна, и за месните ястия на Египет? Това е въпросът.

TAM1897 Q1 30.2Вие вече се съгласихте, че това е положението, че египетското робство е причината за всичко това, а неверието е причината за египетското робство. Вие сте се съгласили, че сега не е нужно, както и на другите не им е било нужно, да чакаме повече, за да бъдем освободени от египетското робство. Сега ще разгледаме за момент как ще се осъществи това освобождение; и ключът към него се крие в тези думи: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус“ (буквален превод на KJV).

TAM1897 Q1 30.3Нека се обърнем към Божиите заповеди и да ги разгледаме за момент в 20-та глава на Изход. Ако се търсеше още доказателство, че все още сме под влиянието на египетското робство, със сигурност това е върхът, който потвърждава доказателството. До съвсем наскоро нито вие, нито аз бяхме виждали екземпляр от Десетте заповеди, издаден от адвентистите от седмия ден, в който да са включени всичките десет заповеди. Аз никога не бях виждал такова до съвсем наскоро. И все пак ние сме говорили за спазването на заповедите; проповядвали сме на други хора за заповедите; посочвали сме как Рим е променил заповедите, като е пропуснал четвъртата и е разделил десетата, докато през цялото време ние самите, в нашите публикувани копия на заповедите или в тези, които сме купили и които някой друг е публикувал, сами сме пропуснали част от заповедите.

TAM1897 Q1 30.4Бог прогласи закона Си от небето. Каза ли Той повече, отколкото се полага за заповедите? Каза ли прекалено много? Каза ли повече, отколкото беше необходимо? — Не; защото той беше съвършен и нямаше какво да се добави, когато Той престана да говори. Е, тогава, тъй като нямаше какво да се добави, когато престана да говори, дали започна, преди да е било необходимо? Тъй като нямаше какво да се добави, когато престана да говори, има ли нещо, което Той каза, преди да започне да ни говори директно за наше добро? С други думи, каза ли Той една дума повече или една дума по-малко? — Не! Не! Не!

TAM1897 Q1 30.5Нека видим тогава какво е казал. Ето го: „Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: … Да нямаш други богове освен Мене.“ Оттам ли започва? Започва ли да говори с: „Да нямаш други богове освен Мене“? — Не. Започнахте ли оттам? Знаете, че сте започнали. Е, ако Бог не е започнал оттам, а вие и аз започваме оттам, не пропускаме ли нещо, което Той е казал и което също е от съществено значение за нашето добро? Откъде е започнал Той? Прочетете го. „Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.“

TAM1897 Q1 30.6Не виждате ли, че сме пропуснали именно онова, което показва избавлението от египетското робство? И защо сме го пропуснали? О, защото сме смятали, че не сме били избавени от Египет — и това е така. Смятали сме, че никога не сме били изведени от египетската земя — и поради нашето неверие това е така. Мислели сме: „никога никому не сме били слуги.“ Но сме били. Бяхме в робство на самите себе си, към силата на греха — към духовния Египет. Но тази вечер има избавление от египетското робство и Бог призовава вас и мен към това избавление от египетското робство. И Той ви казва на вас и на мен тази вечер, с глас, гърмящ както от Синай, изпълнен със спасението на Исус Христос: „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.“ Ще излезете ли? Ще приемете ли, че Той ви е избавил от египетската земя? От дома на робството? Ако не, защо не?

TAM1897 Q1 30.7Нашите врагове ни го хвърлят в лицето: „О, тези заповеди не са за мен. Аз никога не съм бил изведен от Египет.“ Враговете на Божия закон, враговете на Божието спасение, ви хвърлят това в лицето. Те са го казали на мен – на всички нас – че този закон не е задължителен за никого освен за евреите, защото никой никога не е бил избавен от египетското робство освен евреите. Казват: „О, не е нужно да ми проповядваш това, аз никога не съм бил изведен от Египет.“ Това, разбира се, е вярно; но това не е в тяхна полза. Вие и аз трябва да застанем като онези, които са изкупени от египетското робство, и да отговорим на това с: „Слава на Господа, аз съм бил изведен от Египет“; и, мой беден, изоставен брат, ако не бъдеш избавен от Египет, ще загинеш в покварата на Египет.

TAM1897 Q1 30.8Разбира се, никой не може да спазва този закон, докато е в Египет. Те не можеха да го направят. Бог ги избави от Египет, за да могат да спазват закона. Да си в Египет означава да си в грях, и никой човек не може да спазва Божия закон в грях; защото самият грях е престъпване на закона. Разбира се, не можете да спазвате заповедите, докато сте в Египет. Вие не можете; аз не мога. Но нека Господ ни избави, и тогава ще можем да спазваме заповедите, а не преди това. Господ знаеше това достатъчно добре; затова, когато искаше фараонът да пусне израилтяните, Той каза: „Пусни людете Ми, за да Ми послужат.“ Разбира се, те не можеха да служат на Бога в Египет. Той искаше да бъдат освободени не само телесно, но и духовно. И тогава, когато им даде закона Си, за да го спазват, първото нещо, което им казва, е: „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството“, за да могат да го спазват.

TAM1897 Q1 31.1Какъв закон е това всъщност? — Духовен закон. „знаем, че законът е духовен.“ Тогава какъв Египет е този в първия стих на закона? — Това е духовният Египет. „законът е духовен.“ Египетът, споменат в закона, е духовният Египет, а за вас и за мен това означава избавление от духовния Египет, което е избавление от робството на греха.

TAM1897 Q1 31.2С. Х. Лейн. — Смятате ли, че за известно време те са били духовно извън Египет?

TAM1897 Q1 31.3Трудно е да се каже. Мойсей, разбира се, винаги е бил; Халев винаги е бил; Исус Навиев винаги е бил.

TAM1897 Q1 31.4Е. Дж. Уагонер. — Седемдесетте старейшини видяха Бога.

TAM1897 Q1 31.5Да; те видяха Бога. Трудно е обаче да се каже дали народът е бил извън Египет. Мойсей винаги е бил. Дори докато беше във физическия Египет, той беше духовно извън него. Халев и Исус Навиев винаги са били духовно извън Египет. В триумфалната песен при Червено море, според мен, целият народ е бил духовно извън Египет, ако се бяха придържали към това. Както каза Господ: „О, ако народът Ми беше послушал гласа Ми и беше ходил по законите Ми, тогава бързо щях да покоря враговете им под тях.“ Но когато вярата им беше изпитана, още при първата стъпка, която направиха, когато бяха в Мара, където имаше горчива вода, те се отрекоха от вярата си и пожелаха да се върнат отново в Египет. Когато се сблъскаме с горчив опит, да го приемем ли като доказателство, че Господ ни е изоставил? — Не; слава на Господа, че този горчив опит е за наше добро и Бог е способен да превърне горчивото в сладко.

TAM1897 Q1 31.6(Глас) Извинете ме, брат Джоунс, но тук има един стих — двадесет и седми стих от единадесета глава на Посланието към евреите — който показва, че Мойсей наистина се е отвърнал от Египет точно там, в Египет.

TAM1897 Q1 31.7Със сигурност. Така че, докато физически е бил в Египет, духовно е бил извън Египет.

TAM1897 Q1 31.8Е. Дж. Уагонер. — Изкупените от Господа … ще дойдат с възклицание в Сион.

TAM1897 Q1 31.9Да: и ако бяха продължили да пеят песента на Мойсей и с вярата, с която я пееха тогава, щяха да продължат да пеят, докато влязат в земята. И това е, което Бог иска да имаме предвид. Той иска да насочим сърцата си към тази добра земя; и тогава, като сърцата ни са там, копнежът на живота ни ще бъде там. И тогава Бог скоро ще може да изпълни живота ни с радостта на тази благословена земя. А това означава: Бог с нас.

TAM1897 Q1 31.10Знаете достатъчно добре, че дори и сега, вместо сърцето да е в онази земя, то е тук, в тази земя. За някои от нашите хора да помолиш някого да се отдели от тази страна изглежда като предателство. Да помолиш някого да се отдели от тази страна, да премине в онази земя и да остави на мира държавните постове и политиката на тази нация, им се струва почти като налагане. Тези хора са в Египет, но Бог ги е призовал да излязат от Египет, за да насочат сърцата си към по-добрата страна, да положат цялата си любов там и да работят за тази страна с цялата енергия на своето същество; така че потоците на радост и слава от тази земя да се влеят в сърцата им; така че целият свят и цялата Вселена да познаят, че Бог е наистина техният Бог. Когато това се случи, ще е нужно само малко време, за да бъде завършено делото и Господ да дойде.

TAM1897 Q1 31.11Когато израилтяните бяха при Червено море, Божията сила, която се прояви там, изуми народите до такава степен, че когато разузнавачите влязоха в земята, Раав каза: „Страхът и ужасът от вас обхващат цялата земя, защото чухме какво е сторил Бог за вас, и сърцата на хората се разтопиха.“ Това е вярно. Още една мисъл относно духовния Египет: За Исус е писано: „От Египет повиках Сина Си.“ Защо е написано това за Исус? Защо Исус отиде в Египет? Защо беше отведен в Египет? Той би могъл да избегне клането на децата, които бяха избити във Витлеем, като се отдалечи на кратко разстояние от това място, и не би се наложило да отиде чак до Египет. Не всички малки деца в Палестина бяха избити, когато беше издаден указът на Ирод. Това се отнасяше само за Витлеем, околностите му и предградията му. Витлеем беше само на шест мили от Йерусалим, а децата в Йерусалим не бяха избити; така че Господ би могъл да се спаси, ако беше отведен на десет или дванадесет мили по-далеч.

TAM1897 Q1 31.12Тогава защо беше отведен в Египет? — О, за да се изпълни написаното: „От Египет призовах сина Си.“ Той беше ние самите; ти и аз. Той беше ние самите; и както Бог срещна Своя народ в Египет и го изведе, така и нашият Спасител дойде там, където сме ние, и беше такъв, какъвто сме ние, и беше призован да излезе от Египет, показвайки по този начин, че всеки, който иска да бъде такъв, какъвто е Той, също трябва да излезе от Египет. Той беше Синът Божий и беше извикан от Египет, показвайки по този начин, че всички, които искат да бъдат синове Божии, също трябва да излязат от Египет; защото за всички е писано, както и за Него: „От Египет повиках Сина Си.“ Син Божий ли си ти? „От Египет призовах сина Си.“

TAM1897 Q1 31.13Преди малко видяхме, че трябва да бъдем изведени от Египет, за да спазваме Божиите заповеди. Сега виждаме, че за да следваме Исус, трябва да бъдем призовани да излезем от Египет. Спазването на Божиите заповеди изисква да бъдем изведени от Египет; вярата в Исус също така изисква да бъдем изведени от Египет. И двете са изразени в Откровение 14:12: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус“ (буквален превод на KJV).

TAM1897 Q1 32.1Така виждате, че от началото до края има един духовен Египет; и целият спасителен план е просто избавление от египетското робство чрез Божията сила; това е призоваване от Египет към славната свобода на Божиите синове. Да излезем ли тогава от Египет, за да служим наистина на Господа? Да направим ли така, че да спазваме в истина Божиите заповеди и вярата на Исус? Какво да направим? Да си тръгнем ли от тази конференция в Египет? Да останем ли на тази конференция и да останем в Египет? О, няма ли да бъдем напълно избавени от Египет и от всичко, което се подразбира в тази дума?

TAM1897 Q1 32.2Избавлението е безплатно за нас, то ни е дадено. О, тогава нека всяко сърце се отвори, всяка душа да се обърне към Бога и да Го търси чрез изповядване на греховете, за да бъдем избавени от тъмнината; и по този начин, преди конференцията да приключи, да бъдем преведени в славната светлина и свобода на Божиите синове; защото: „От Египет повиках Сина Си.“ Това е, което Той очаква. Ще Го караме ли да чака? И когато това настъпи, това слово ще се изпълни; вестта на третия ангел ще бъде провъзгласено в силата на Светия Дух; Господ ще действа мощно чрез нашите усилия; поток от светлина ще се излее върху света; скоро жителите на света ще бъдат предупредени; заключителното дело ще бъде завършено; и Христос ще дойде за изкуплението на Своя народ. О, мисля, че сме по-близо до времето, когато Бог ще ни избави, отколкото някога сме си мечтали. Божието избавление е толкова близо до нас! Ще влезем ли в земята? Израил се провали, защото не повярва. Те не видяха чудесните неща в Неговите обещания. Тези обещания сега са за нас. Те трябва да бъдат толкова реални за вас и за мен, колкото бяха за Него, когато ги даде на Израил, за когото те не бяха реални.

TAM1897 Q1 32.3Знаете, че е писано:—

TAM1897 Q1 32.4И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. И пееха песента на Божия слуга Моисея.

TAM1897 Q1 32.5Ах, но песента на Мойсей, Божия слуга, беше песента на избавлението от египетското робство; и онези, които побеждават звяра и името му, и образа му, и числото на името му — от какво са избавени? — Те са избавени от египетското робство, толкова сигурно, колкото беше Мойсей. И те пеят песента на Мойсей, защото и те са избавени от египетското робство. Библията е пълна с това. Духовно ние сме били в Египет, и, о, нека Бог ни избави от него. Тогава ще пеем тази песен на Господа:—

TAM1897 Q1 32.6Ще пея на Господа, защото Той славно възтържествува: коня и ездача му Той хвърли в морето. Господ е моята сила и песен, и Той стана мое спасение: Той е мой Бог, и аз ще Му приготвя обиталище. (буквален превод на KJV)

TAM1897 Q1 32.7Ще го направите ли? Ще го направите ли? Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде.

TAM1897 Q1 32.8Затова — „Излезте изсред тях и отделете се“, казва Господ, „И не се допирайте до нечисто“; и „Аз ще ви приема, И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.

TAM1897 Q1 32.9Но: „От Египет повиках Сина Си.“

TAM1897 Q1 32.10[Той е] Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша. Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова. Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море. Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните. Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля. С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама. От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето. Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби. Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води. Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса? Прострял си десницата Си, И земята ги погълна. С милостта Си водил си людете, които си откупил.

TAM1897 Q1 32.11Ето какво се казва: „водил си людете, които си откупил.“ Изкупил ли ви е? Изкупил от какво? — Изкупил от греха. А грехът е духовният Египет.

TAM1897 Q1 32.12Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище. [Нека.] Племената ще чуят и ще затреперят.

TAM1897 Q1 32.13Дошло е времето да изпеем песента на Мойсей. Да я изпеем ли? Но няма да я изпеем в Египет. Не можете да я изпеете, ако сте в Египет, защото те не можаха да я изпеят, докато не бяха избавени от Египет.

TAM1897 Q1 32.14Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители, Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят. Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил. Ще ги въведеш.

TAM1897 Q1 32.15Кого ще въведе Той? Какво казвате? Кого ще въведе Господ в Своето обиталище? Вас ли? Излязохте ли от Египет? „От Египет повиках Сина Си.“ Ти ще „Ще ги въведеш и насадиш в хълма — Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище.“ Тогава ще обитаваме там с Господа и така ще бъдем винаги с Господа.

TAM1897 Q1 33.1В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха. Господ ще царува до вечни векове. Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо. Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния, а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

TAM1897 Q1 33.2„От Египет те призовах“, казва Господ, и от Египет излязохме. Сега Той казва: „Аз съм твоят Бог, а ти си Моят народ.“ „Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството“; и: „От Египет повиках Сина Си.“ И това е значението днес, когато се казва: Ето ги, ето ги — „ЕТО ГИ онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус (буквален превод на KJV)“.

TAM1897 Q1 33.3Събранието пее:—

TAM1897 Q1 33.4Изкупен! Колко обичам да го провъзгласявам! Изкупени чрез кръвта на Агнето; Изкупени чрез Неговата безкрайна милост, Негово дете съм аз, завинаги.