Науката за спасението. – № 2

TAM1897 D 59.2Проповед, изнесена в неделя вечер, 14 февруари 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“ от 17 февруари 1897 г., том 1, № 4, стр. 59–64, и от 18 февруари 1897 г., том 1, № 5, стр. 65–66.

TAM1897 D 59.3Още една-две думи за обяснение, преди да започнем изучаването тази вечер: Без съмнение мнозина може би са се чудили донякъде дали всичко, което беше казано онази вечер, ще издържи проверката. Ще издържи. Аз не говорех напосоки. Вярно е, че не разгледах всичко в подробности, но ако помислите за това, което казах, когато го прочетете в печатния вариант, ще видите, че е вярно. Когато казах, че кокичето е в равновесие със Земята, а Земята – с кокичето, тогава, ако метеорит с тегло няколко тона падне върху Земята, не става ли гравитацията по-голяма, отколкото преди? И това не би ли нарушило равновесието на цветето спрямо Земята? — Не; защото не само Земята е в равновесие с това цвете, а цялата Вселена. Помните ли, че при изучаването на закона за гравитацията научното твърдение гласи: „Всяка частица материя във Вселената се привлича от всяка друга частица“, така че не само Земята, но и Вселената е в равновесие спрямо нуждите на цветята; следователно падането на метеорита няма да увеличи гравитацията на Вселената.

TAM1897 D 59.4Само няколко думи за обяснение в началото: Ако в предишния урок бях говорил на тема „Науката в Библията“ или „Науката и Библията“, щях да обсъдя по-подробно какво е гравитацията и какво не е тя според научното разбиране на думата. Но аз не говорех за това; всичко, което имах намерение да направя онази вечер, беше да изложа факта за откриването на закона за гравитацията и теорията за него като закон. От времето на Нютон насам има промени в гледните точки по отношение на теорията за този закон; но това не засяга самия закон.

TAM1897 D 60.1Всъщност гравитацията изобщо не е закон, а просто силата на Бога. Наистина няма „закони на природата“. Законите на природата са само навиците на Бога. Всичко, което представлява законът на гравитацията, е навик на Бога; проявление на Божията сила. Но тъй като не обсъждах какво всъщност е той, използвах термините в общоприетия смисъл и само за да го опиша като това, чрез което се поддържа равновесието на Вселената.

TAM1897 D 60.2Тази вечер ще прочета още едно определение за науката. То също е взето от един от водещите признати учени в света: „Науката е най-точното знание, което притежаваме по даден предмет.“ Думата „наука“ буквално означава знание. Определението, което дадохме онази вечер, е правилно. Тя е продукт на мисленето. Също така е достатъчно да я определим като най-точното знание, което имаме по въпроса.

TAM1897 D 60.3Сега да се върнем към двете точки, които обсъдихме в предишния урок. Къде можеше да се намери най-точното знание относно разликата в яркостта на звездите, в продължение на седемнадесет века, преди науката да я открие? — В Библията. Тогава къде можеше да се намери истинската наука по тази тема? — В Библията. — Къде можеше да се намери най-точното знание за равновесието на Вселената в продължение на две хиляди и петстотин години, преди то да бъде открито? — В Библията. Тогава коя беше най-научната книга в света по темата на тази наука? — Библията. Имайте предвид и сега, че аз не говоря за науката и Библията. Аз говоря за науката за спасението. И макар да се споменават и други науки, това става само в неразделна връзка с тази главна наука. Целта е вие и аз да разберем чрез всички доказателства, които можем да съберем през тези два часа на изучаване — че спасението е наука, че то е най-висшата наука във Вселената, че е най-достойно за нашето изучаване и че действаме научно, когато му посвещаваме цялото си внимание и цялата си душа.

TAM1897 D 60.4Сега, Библията не е трактат за никаква наука, освен за науката за спасението. Тя е изчерпателен трактат по тази тема. Библията споменава други науки; но в Библията няма трактати за никаква друга наука. Споменават се други науки, като онези, които забелязахме в Посланията до коринтяните и в Исая; защо се споменават на тези места — за да се изложи научен аргумент? — Не; а за да бъдат използвани, за да илюстрират по-добре за нашето разбиране науката за спасението. Защо тази астрономическа истина е въведена в 1 Коринтяни 15:41? Каква е целта да се каже: „звезда от звезда се различава по блясъка?“ Веднага след това се казва: „Така е и възкресението на мъртвите. … сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила.“ Точно както една звезда се различава от друга по слава, така е и възкресението. Така виждате, че целта на привеждането на този научен факт е да илюстрира един аспект от науката за спасението, за да ни помогне по-добре да разберем една истина в науката за спасението.

TAM1897 D 60.5Защо Исая включи в своето изложение това твърдение за гравитацията? Нека погледнем малко по-нататък в главата и ще разберем. Ще прочета този стих, а след това и още един в края на мисълта, която той развива. „Кой е премерил водите с шепата си?“ „И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият. Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.“ Исая 40:25, 26.

TAM1897 D 60.6Нито едно не убягва от вниманието Му и всички те са съобразени с нуждите на всяко малко цвете, което расте на полето. Но защо Той привлича вниманието ни към това и го включва в речта Си на това място? — Не за да изложи научния факт, а за да привлече вниманието на всички хора към науката за спасението. Какво извлича Той от това? Трябва да обмислим всичко това и да се замислим какво е това, което е сторило всичко това? И тогава чета по-нататък: „Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?“ Исая 40:27.

TAM1897 D 60.7Когато Бог се грижи толкова много за цветето, което расте под краката ни, то не е скрито, нито забравено; как тогава можеш да кажеш, че си скрит от Господа, че правото ти е пренебрегнато и че Той вече не се грижи за теб? Така виждате, че във всеки случай научната истина се въвежда изцяло, за да илюстрира на вас и на мен науката за спасението.

TAM1897 D 61.1Още една мисъл: Когато тези автори са разбрали това, то е било чрез откровение. Разбира се, те не са получили тези неща от някакво научно изследване, което този свят е имал. Господ разкриваше Своята главна наука – науката за спасението; и призоваваше другите науки, за да илюстрира това. Тогава коя от всички науки е най-важна за Господа? — Спасението, без съмнение. Когато Господ е използвал другите науки само за да илюстрира това, е напълно ясно, че Той счита тази наука за по-важна от останалите.

TAM1897 D 61.2Но това не е всичко. Един човек, споменат в Библията, беше дълбоко запознат с универсалната наука — всички природни науки на този свят. Искам да видите, че е имало човек, дълбоко запознат с науките, на които днес се отдава толкова голямо значение в света. И искам да видите какво казва той във връзка с всичко това. Ето текстът от Писанието:—

TAM1897 D 61.3И Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък. Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост; защото беше по-мъдър от всичките човеци, — от езраеца Етан, и от Емана, Халкола и Дарда, синовете на Маола; и името му се прочу между всичките околни народи. Той изрече три хиляди поговорки; а песните му бяха хиляда и пет на брой. Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите. 3 Царе 4:29-33.

TAM1897 D 61.4Той говореше за дърветата — от кедъра, който е в Ливан, до исопа, който израства от стената. Как се нарича това в науката? — Ботаника. Той разбираше от ботаника по-добре от всеки друг на света.

TAM1897 D 61.5Говореше също и за зверовете. Каква би била научната дума, ако беше употребена днес? — Зоология. Соломон разбираше зоологията по-добре от всеки човек, който живее днес в света. Той я преподаваше; защото се казва, че говореше за всички тези неща. Той преподаваше тези науки.

TAM1897 D 61.6„И за птиците.“ Каква е тази наука? — Орнитология. Тогава Соломон преподаваше ботаника, зоология и орнитология.

TAM1897 D 61.7Какво следва? — „И за пълзящите гадини.“ Каква наука е това? — Ентомология.

TAM1897 D 61.8„И за рибите.“ Каква наука е това? — Ихтиология.

TAM1897 D 61.9Хората, които четат този пасаж от Писанието, обикновено не смятат Соломон за всестранен учен. Но ако беше казано, че Соломон е говорил за ботаника, зоология, орнитология, ентомология и ихтиология, те биха били готови да кажат: „Какъв чудесен човек е бил Соломон!“ Но тогава това не би било ни най-малко по-чудесно, отколкото е сега; защото всъщност всичко това е казано.

TAM1897 D 61.10Прочетох това, за да видите, че Соломон е знаел нещо за науката, не само нещо за науката, но повече за всички тези науки, отколкото всеки друг човек някога е знаел за някоя от тях.

TAM1897 D 61.11И все пак, въпреки че той толкова задълбочено разбираше всички тези науки и беше преподавал всички тях, ето какво казва: „Нека чуем краят на цялото слово“; обобщението на всичко казано е: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека … Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.“

TAM1897 D 61.12Според него какво имаше предимство пред всички останали науки, взети заедно? — Божието спасение.

TAM1897 D 61.13Ангелите разбират всички науки, но все пак считат спасението за по-достойно за изучаване от всички останали науки, взети заедно. Пророците също го считаха за по-достойно; и използваха останалите като средство за по-добро разбиране на спасението. И ето един човек, който разбираше останалите науки, и той казва, че науката за спасението надхвърля всички тях. Сега искам да видите, че самият Бог, от Своя страна, отделен от всичко това, счита точно така.

TAM1897 D 61.14Вижте тук: току-що прочетохме, че Соломон е преподавал всички тези науки. Колко от тези учения имаме записани за нашето изучаване? — Нито едно. Бог не ни е предоставил никакъв запис или отчет за учението на Соломон по ботаника. Той не ни е предоставил, нито е записал, нито един урок, който Соломон някога е преподавал по зоология или по някоя друга от тези науки. Но Той, отново и отново, ни е предоставял уроци от Соломон, както и от всички останали, относно науката за спасението. Тогава, ако приемем, че ангелите дават само мнението на ангел; че пророците дават само мнението на пророк, а Соломон — само мнението на всестранен учен; какво е мнението на Бога? — То е, че спасението е по-ценно за вас и за мен и е по-достойно за нашето изучаване, отколкото всички тези други науки, знанието за които Той Самият ни е дал.

TAM1897 D 61.15Тази наука, която Соломон е разбирал и преподавал, не е била като науката на Хъксли, Дарвин и другите учени от тази епоха. С естествения си ум човек може да се впусне в естествените науки и да направи много открития. И макар те да не са винаги правилни, все пак могат да открият някои истини. Но това не е бил начинът на Соломон. Бог даде на Соломон мъдрост, така че той проникна във всичко това чрез Божията светлина. Той говореше за всичко това чрез Божията мъдрост. По този начин науката, която Соломон преподаваше, беше Божията наука. Ботаниката, която той преподаваше, беше истинска, божествена ботаника. Зоологията, която той преподаваше, беше божествена зоология. Във всички тези неща се съдържаха Божиите възгледи, Божията истина, Божията наука. Това не беше лъженаука.

TAM1897 D 62.1Е, тъй като това е Божията наука и е божествена сама по себе си, защо Господ не ни даде всичко това? Защо не даде на света трактата на Соломон по ботаника и по всички тези други теми? — Има причина за това; а тя е, че не от това светът се нуждае преди всичко.

TAM1897 D 62.2Човек може да притежава всичко това, може да разбира всичко това, както е направил Соломон. Но какво добро би му донесло това, ако първо не притежава науката за спасението? Соломон имаше всичко това; но когато отвърна сърцето си от Бога, от науката за спасението и от изучаването ѝ с цялото си сърце, какво добро му донесе познанието му за другите науки? Доколко е успяло да го възпре от греха? Колко сила е имало в него, за да го удържи от естественото му „аз“ и от дяволските наклонности и покварата, които са били в него?

TAM1897 D 62.3Знаете, че когато той отвърна сърцето си от Божията наука, от науката за спасението, макар да притежаваше всички останали, той беше точно толкова лош, точно толкова нечестив, напълно погълнат от идолопоклонство и всяко нечестиво нещо, сякаш не знаеше дори азбуката на каквото и да било.

TAM1897 D 62.4Така можем да видим защо Господ не е запазил за човека цялата наука, която съществува. Представете си, че те разполагаха с всичко това, както Соломон, и можеха да го преподават, както го преподаваше Соломон. Със сърце, което не е предадено на Бога, с душа, която не е спасена, какво добро би им донесла науката? Тя не би могла да ги възпре от никаква нечестивост и поквара, които се крият в човешкото сърце.

TAM1897 D 62.5Тези науки не са това, от което светът се нуждае днес преди всичко. Сърцето трябва да бъде пречистено, душата — спасена, целият характер — възстановен, умът — преобразен в самия образ и слава на Бога, така че животът да отразява Неговата правда, за да се прояви познанието само за Бога пред целия свят. Макар да притежаваме всичко, което науките могат да ни дадат, то няма да ни донесе никаква полза без спасение; защото ще мине само малко време, докато изобщо не разполагаме с нищо от това. Заслужава си да помислим за това днес, във всичките си занимания, четения и изследвания.

TAM1897 D 62.6Има и още нещо: Бог иска вие и аз, всички хора, да мислим правилно по всеки въпрос, с който Той има нещо общо. Днес има хора, които размишляват върху всички тези научни теми, но не мислят правилно. Те стигат толкова далеч, че изобщо не намират място за Бога. А човекът без Бога, без ръководството на Божията мисъл, на Божия ум, не е способен да мисли правилно по тези други теми. Но умът не е правилен, докато не бъде обновен по образа на Този, Който го е сътворил. Умът трябва да бъде преобразуван, обновен. Трябва да имаме съвсем друг ум. Всяка мисъл трябва да бъде подчинена, приведена в послушание към Христос.

TAM1897 D 62.7Това е делото на спасението. Целта му е да възстанови образа на Бога в душата; да доведе ума до състояние, в което той ще бъде само отражение, сияние на правдата и мисълта на живия Бог. Когато това се случи и Божието дело в този свят приключи – като се разкрие познанието за Бога на всички останали хора – тогава Господ ще ни отвори Вселената и вечността. Тогава всички тези други теми ще бъдат отворени за нашето изучаване и Господ ще може да ни каже: „Отидете, където искате, мога да ви се доверя. Широката Вселена е отворена за вас. Няма нищо, което да ви е отказано. Всичко е ваше. Принадлежи ви. Отидете, където искате, останете, където искате, правете, каквото искате; мога да ви се доверя. Размишлявайте върху каквато тема искате, задълбочавайте се в нея колкото искате, ще го направите правилно.“

TAM1897 D 62.8Сега, аз не казвам, че хората трябва напълно да пренебрегнат всички други науки, докато стигнем в отвъдния свят. Просто казвам, че науката за спасението трябва да води в изучаването на всички тях. Не ни ли е дал Господ пример за това какво внимание трябва да обръщаме на тези неща и каква полза трябва да извличаме от тях? Каква е целта на четенето и изучаването на тези други учебници? — За да ни помогнат да разберем и да преподаваме по-добре нещата от науката за спасението, отколкото ако не разполагаме с това знание. Такава е ползата от тях в Библията. Той ни изпраща да проповядваме Евангелието, с което са били свързани и тези други науки, и чрез Своя пример ни е показал как да го използваме. По този начин Господ ни показва, че науката за спасението трябва да заема водеща роля сред всички други науки, познати във Вселената.

TAM1897 D 62.9Тя трябва да заема водещо място пред всички останали в този свят, и когато стигнем в онзи друг свят, тя пак ще заема водещо място. Когато вечността се разкрие пред нас и когато отидем където си пожелаем и размишляваме върху каквато тема си пожелаем, ще обърнем ли тогава гръб на спасението и ще кажем: „Аз вече съм завършил това“? — Не. Знаем, че е писано, че „кръстът на Христос ще бъде науката и песента на изкупените през безкрайните хилядолетия на вечността“. Тогава, когато завършим курса си тук, когато се дипломираме и дойде времето за великолепна церемония по дипломирането, и влезем във вечност на изучаване, тогава ще сме в състояние да разберем тази най-велика от всички науки по-добре, отколкото когато бяхме в този свят.

TAM1897 D 63.1В предишния урок посочихме, че не е неправилно използване на думите „наука“ и „научен“, когато ги прилагаме към спасението. Спасението е наука, то е научно. Действието на Божия Дух върху ума, преобразуващо ума и целия живот по образа на Исус Христос, от грях към правда — това е научно нещо. Затова, когато го изучавате, имайте предвид, че ние не сме ни най-малко ненаучни, когато правим това главното и всичко във всичко на всяка тема, по всяко време. Тези самозвани учени са ненаучни, като пренебрегват това — най-главната от всички науки.

TAM1897 D 63.2Има и още едно нещо, което е било доказано; и то е било доказано в трите нации, които са примери в образованието на света. Историята на библейския народ, еврейския народ, Божия народ, както е описан в Библията, е призната за пример и източник на изучаване за всички, които възнамеряват да служат на Бога. Гърция и Рим, с тяхната философия, литература и закони, са примери за мнозина от онези, които твърдят, че следват Библията, както и за всички останали.

TAM1897 D 63.3Сега видяхме, че сред Божия народ е имало човек, който е бил всестранен създател на поговорки, както и всестранен поет и всестранен учен. Песните му са били хиляда и пет, а притчите му – три хиляди. Ето един гениален ум; и все пак този, който притежаваше такова разбиране, такава мъдрост във всички тези неща, показа в живота си, че всяко подобно знание е напълно безсилно да донесе каквото и да е добро в човека или за човека, ако науката за спасението не е там, за да контролира и да поддържа равновесието в правда над всичко.

TAM1897 D 63.4Преди малко обърнах вниманието ви към факта, че Бог не ни е дал нищо от това научно учение. Сега обръщам вниманието ви към факта, че Той ни е дал разказ за живота на този човек, когато той се е отвърнал от Бога. Той ни е дал разказ за огромния провал, който този човек е претърпял въпреки цялото това знание, когато е забравил науката за спасението. Защо тогава Бог счете за по-важно за вас и за мен да запише целия живот на този човек, след като той се отвърна от Бога, отколкото да ни предостави записи за всички научни наставления, които той е дал? В съзнанието на хората кое е по-ценно за човечеството? Записът за провала, огромния провал, допуснат от Соломон, е по-ценен за човечеството, отколкото би било цялото научно учение, което Соломон някога е изрекъл, събрано в книга за днешното човечество; защото в този провал на целия свят беше демонстрирано колко напълно суетно и по-малко от нищо е всяко знание за всички неща без познанието за Божието спасение.

TAM1897 D 63.5Друг велик пример се вижда при гърците. Естественият ум никога не може да достигне по-високо, по-дълбоко и по-съвършено мислене, отколкото е постигнал гръцкият ум. В това се изразява съвършенството на човешкото мислене без Бога.

TAM1897 D 63.6Но какво им донесе това? Това е въпросът. Какво им донесе тяхната литература? Какво им донесе тяхната философия? Какво им донесе тяхното изкуство? Какво им донесе тяхната религия? Философия, „фило софия“ — любов към мъдростта. Каква беше тази мъдрост? — Тя беше абсолютна глупост. Бог така казва. Каква беше тяхната религия? — Беше само митология. Какво беше тяхното изкуство? — Бог казва, че беше идолопоклонство. Помните ли записа?

TAM1897 D 63.7Божието Слово не казва, че когато Павел е вървял сред тези статуи и е виждал тяхното изкуство, той се е възхищавал на тяхното изкуство. Не, то казва: „духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.“ Тогава какво беше това? — Идолопоклонство.

TAM1897 D 63.8И все пак дори и днес мъже, жени и деца вземат останките от това, което е било само идолопоклонство, и го почитат, наричат го изкуство и го копират. Умовете им се занимават с него, пишат книги за него и го преподават и изучават в училищата на страната. Но какво може да произлезе от всичко това? Какво се случи със самите гърци? Знаете какво им донесе това. Няма нужда да повтарям — литература, изкуство, право, философия, всички тези неща. Рим е копирал философията си от Гърция повече, отколкото тя е произлязла от самия него, но литературата е налице. А какво донесе това на римляните? — Същото, което донесе и на другите, само че, ако е възможно, ги направи по-лоши, отколкото бяха другите. В цяла Гърция, доколкото моите наблюдения стигнаха, видях навсякъде, че гърците имаха достатъчно уважение към жената, за да облекат подобаващо всяка нейна фигура, която извайваха. Мъжът, разбира се, винаги е гол; но когато стигнем до Италия, това уважение е изчезнало и всички са без каквато и да е дреха. В повечето случаи покривката изобщо липсва; и между другото, съвършенството на изкуството днес, което се почита от онези, които отиват в Рим и изучават там изкуство, се състои единствено в непокритите женски фигури, а това изобщо не е изкуство, когато е направено; и все пак то е достигнало съвършенството на изкуството и се копира навсякъде, а неговите несъвършенства се копират всеки път.

TAM1897 D 64.1Искам да задам един въпрос. Кой от вас е виждал някога човешки крака от коленете надолу? Докато стоя тук, тежестта на тялото ми е върху левия ми крак. Това изравнява напълно тежестта на тялото ми. Десният крак почива с пръстите на пода. Ще бъдат ли мускулите на десния ми крак точно същите като тези на левия? — Не. Но това е чудесното в изкуството. Има точно тази разлика. Двата крака са напълно еднакви и не можем да открием разлика дори колкото косъм. И така виждаме, че това все пак не е изкуство. Има много какво да се каже по този въпрос, но тази вечер не изнасям лекция по изкуство. Говоря за това каква е стойността на спасението и какво добро има във всички неща без него. Какво добро имаше Рим без него? — Нечестията му го погубиха. Какво добро имаше Гърция без него? — Нечестията ѝ я погубиха.

TAM1897 D 65.1И така, когато фактът е демонстриран по този начин в тройна мяра пред света — за абсолютната немощ на всяко усилие на човешкия ум, колкото и съвършен да е той, да постигне каквото и да е добро, когато сърцето е отвърнато от Бога — какво може Господ да направи за света, ако тези три световни урока не поучат хората? Какво може Той да направи за хората, ако те продължат по този път, въпреки тези три примера на тържествено предупреждение? Бог е записал тези три примера, за да ни научи на безсилието на най-висшите усилия на ума във всички области на науката, изкуството и литературата да сторят някакво добро на хората, да ги предпазят от греха, да ги водят към каквото и да е добро, когато те забравят Божието спасение и науката за спасението, която Той е дал на сърцата на хората.

TAM1897 D 65.2Затова питам: Трябва ли да подражаваме на глупостта на гърците и римляните? Трябва ли да се очароваме от идолопоклонството им и да мислим, че това е изкуство? Трябва ли да се интересуваме от тяхната религия, когато тя е изцяло мерзост? Не е достатъчно да се каже, че това е митология; това е мерзост.

TAM1897 D 65.3Но някой ще каже: „Не е ли тяхната литература безценна?“ Нека видим каква стойност ѝ е приписал Бог. В онова време, когато чрез гръцкия език Той разпространяваше науката за спасението по целия свят, Господ имаше пред Себе Си цялата гръцка литература, а всъщност и римската. И все пак Той намери само три кратки изречения в цялата тази област, които си заслужаваха да бъдат взети и включени в това съчинение за науката за спасението. Ще ви ги цитирам. Едно от тях се намира в седемнадесета глава от Деяния. То е цитирано от гръцки писател на име Арат и гласи следното. Чета от двадесет и осмия стих. Павел говори и казва:—

TAM1897 D 65.4„някои от вашите поети са рекли: „Защото дори Негов род сме“.“ Един гръцки писател е казал, че човекът е потомство на Бога. Господ е почерпил това и е казал: „Това е вярно.“

TAM1897 D 65.5Друг пример се намира в петнадесета глава на Първо Коринтяни, тридесет и трети стих. Първата част на стиха гласи: „Не се мамете.“ Това са думите на Господа. Останалата част от стиха е цитирана от гръцкия писател Менандър: „Лошите другари покварят добрите нрави.“

TAM1897 D 65.6Другият пасаж се намира в Посланието до Тит, първа глава, дванадесети стих, и е от Епименид, както следва: „Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.“

TAM1897 D 65.7Тези три пасажа бяха всичко, което Господ успя да намери в цялата гръцка литература, което си заслужаваше да бъде взето и одобрено от Него.

TAM1897 D 65.8Е, тогава, аз не казвам, че това е всичко, което някой може да използва с полза. Има исторически факти на гръцки език, които са ценни. Но Бог учи хората на онова, което е най-ценно за цялото човечество; Той ги учи на принципите на правото и истината, а не просто представя пред света набор от факти. И всичко, което Той можа да намери в цялата гръцка литература, което можеше да се използва в името на истината или правдата като принципи, които да водят човека, бяха именно тези три изречения: „дори Негов род сме“; „Лошите другари покварят добрите нрави“; и „Критяните са винаги лъжци“. Кой друг може да намери нещо повече от това, което да му донесе полза по пътя на правдата и истината, чистотата и неподкупността?

TAM1897 D 66.1Сега не забравяйте. Гърците и римляните не бяха низши, деградирали, окъсани, невежи езичници; те бяха аристократични, култивирани и изключително високообразовани. Как би могло да бъде иначе, когато нещата, които те знаеха и преподаваха, са върхът, към който се стремят днешните учители? Юлий Цезар беше един от най-изтънчените мъже, които някога са живели — по отношение на благородство, етикет, естетика и обноски като цяло. Но какъв беше характерът му? Дори и най-предпазливото му описание, за да бъде поне малко изчерпателно или справедливо, би било неподходящо за печат.

TAM1897 D 66.2Когато Господ е показал колко абсолютно напразна е цялата наука, цялото знание от всякакъв вид без Неговото спасение, тогава аз отново казвам: Какво може Той да направи за хората, ако тези неща, които е поставил пред света, не ги научат, че това не е пътят, по който трябва да поемат? Ако хората не се поучат от тези неща да поемат по правия път, да признаят, че Божията наука е най-важна и че това, което Той знае, е най-доброто, тогава как човечеството може да се надява да избегне злото, което е сполетяло всички онези, които са живели преди нас?

TAM1897 D 66.3Науката за Божието спасение е единственото нещо, което хората трябва да знаят преди всичко; и тя трябва да ни води, да ни насочва, да ни уравновесява, да ни поддържа навсякъде във всичко и срещу всяко зло. И тя ще направи всичко това. Това е блажената истина. Снощи прочетох и чета отново:—

TAM1897 D 66.4На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко. Ефесяни 3:8, 9.

TAM1897 D 66.5Каква е тази тайна на Бога? — „Христос между вас, надеждата на славата.“ Христос — силата на Бога и мъдростта на Бога, Евангелието, силата на Бога за спасение — това е тайната на Бога; това е науката за спасението. Това е научната истина, около която се въртят всички други науки. Тази сила на Бога за спасение всеки човек трябва да притежава, за да го удържи от злото, което е в него. Злото, заложено във всеки човек, ще го доведе до погибел, въпреки цялата наука, цялата литература, цялото изкуство, цялата религия, всичко, което светът може да предложи или някога е могъл да предложи, освен ако той не се хване за Божията сила за спасение, която идва при човека чрез вяра в Исус Христос.

TAM1897 D 66.6Без тази сила в сърцето дори науката, която Бог е преподал — да не говорим за литературата, изкуството, религията и всичко, което е преподавано от езичниците — е безсилна да възпре човека от греха. Без нея всяка следа от злото, което е в човека, ще се прояви, въпреки всички тези други неща. Ето защо това е Божията сила за спасение: тя спасява човека от всяко зло.

TAM1897 D 66.7Тайната на Бога, която е Христос във вас, надеждата на славата; Христос — Божията сила и Божията мъдрост; Христос, и то Него разпнат; само това, това — всичко във всичко, това над всичко, във всичко, чрез всичко, сега и през вечността — това е науката за спасението, най-важната от всички науки; това, което води всички науки, има предимство пред всички и ни направлява в изучаването на всичко. Нека бъде така с всички завинаги.

TAM1897 D 66.8Тогава нека Господ чрез Своя Дух така ни привлече към Себе Си; нека сърцето бъде така отворено към тази сила, към общението с тази тайна, към Духа на Бога, за да може Той да засее там Исус Христос, Своята благодат и Своята добродетел. И като държим сърцата си винаги отворени към Него и към никого друг освен Него, като цвете към слънцето, ние получаваме в цялата ѝ пълнота Неговата правда, Неговата сила, Неговото спасение, Неговата милост, Неговата истина, Неговата радост, Неговото веселие, Неговия мир — о, и Неговия вечен живот!