Науката за спасението. – № 1

TAM1897 D 46.2Проповед, изнесена в петък вечер, 12 февруари 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“ от 16 февруари 1897 г., том 1, № 3, стр. 46–47, и от 17 февруари 1897 г., том 1, № 4, стр. 49–53.

TAM1897 D 46.3Всеки знае, че това е една много научна епоха, поне по име, по претенции и по стремежи. Бог иска Своите хора винаги да бъдат в крак с времето. Нещо повече: Той иска Своите хора винаги да бъдат пред времето. По-специално Той иска Своите хора винаги да бъдат реформатори, а за да бъде човек реформатор, той трябва да бъде пред времето. И тъй като това е особено научна епоха, както по претенции, така и иначе, Божието дело, Неговият народ, трябва да бъде научно, за да отговори на изискванията на епохата. Това е формулировката на тезата, към изучаването на която ви каня тази вечер. Господ иска вие и аз да приемем тази теза, да я изучаваме и да градим върху нея, докато пред света се докаже, че тя е научно правилна. Ако вие и аз, ако всички, които изповядват името на Христос, направим това, тогава това нещо ще бъде извършено от Господа. Светът ще го види, и светът ще го види, независимо дали вие и аз имаме участие в него или не. Защото ако вие и аз нямаме участие в него, ще имат участие онези, които ще позволят на Господа да направи тази демонстрация чрез тях; а ако вие и аз не Му позволим да го направи, ще пропуснем това.

TAM1897 D 46.4Но вие казвате: „Спасението е дело на Божия народ. Спасението е единственото дело на Господа.“ Това е, което казват и другите братя. Това е, което разгледахме в урока днес следобед, и което разгледахме във всички уроци по Посланието към евреите. Това е урокът, който сме изучавали и на други места в Писанието. А Писанието казва, че не трябва да знаем нищо друго, освен Исус Христос и Него, разпънат на кръста. Вие казвате това; да, и аз го казвам. Аз казвам, че делото на Божия народ — всичко, което е Божието дело в света, е делото на спасението. И това напълно съвпада с това, което вече сме заявили. Следователно спасението е наука.

TAM1897 D 46.5Нещо повече: спасението не е просто наука, то не е просто една наука; то е главното, ключът, центърът на всички науки. То е най-научното от всички неща, с които се занимават човешките умове в този свят. Така че, когато Божият народ приеме Божието спасение такова, каквото е в Бога; когато Неговото дело на спасението в света застане като истинско отражение на Неговите идеи за спасението, тогава на света ще бъде разкрита науката, която стои над всички други науки. Тогава Божият народ ще може да застане пред самите царе на науката и да не се срамува, в една научна епоха.

TAM1897 D 47.1Сега, аз съм изцяло посветен на тази истина. И искам да видите колко напълно тя е истината. Вие и аз сме посветени на Божието спасение. И искам да видите чрез Библията — книгата на цялата истина — че спасението е наука. Тогава вие, заедно с мен, ще бъдете посветени на тази истина.

TAM1897 D 47.2Първо, искам да помислите трезво и сами да видите не само че спасението е наука, но и че то е най-висшата от всички науки.

TAM1897 D 47.3Думата „наука“ означава, буквално, знание. Науката ботаника е знанието за ботаниката. Науката астрономия е знанието за астрономията. Един учен е определил науката като „продукт на мисленето“. Цялото знание – науката – което светът притежава за астрономията, е продукт на мисленето на света по темата за астрономията.

TAM1897 D 47.4Спасението е познаването на Бога: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ Следователно то е наука. Но това познание не е плод на човешкото мислене: то е плод на Божието мислене. Защото „„Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят“. А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.“ Следователно спасението, като продукт на Божието мислене, е не само наука, но е най-висшата от всички науки.

TAM1897 D 47.5Още веднъж: Това, което светът признава за наука — естествените науки — е продукт на човешкото мислене. Човек мисли с ума си. Следователно с ума си човек се занимава с всички тези науки. Но спасението се занимава със самия ум. Кое тогава е по-висшето? Кое е по-висшето — това, което се занимава с всички други неща, или това, което се занимава с онова, което се занимава с всички други неща? — Разбира се, второто. Тогава, тъй като с ума хората се занимават с всички други науки, а спасението се занимава със самия ум, става напълно ясно не само че спасението е наука, точно както всяка друга наука, но и че то е по-висша наука от всички други науки. То е най-висшата наука, която може да бъде позната на човешкия ум.

TAM1897 D 47.6И още: Спасението се занимава с ума. Но кой е този, който в спасението и чрез спасението се занимава с ума? — Самият Бог. Тогава, тъй като самият Бог е този, който разработва, който разкрива тази наука; и тъй като тази наука е продукт на Божието мислене; оттук следва, че науката за спасението е най-висшата, най-дълбоката, най-широката наука, която е позната не само на човешкия ум, но и на цялата Вселена.

TAM1897 D 47.7Нека прочетем няколко стиха от Писанието. „недейте се съобразява с тоя век … но преобразявайте се чрез обновяването на ума си.“ Римляни 12:2. „И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон.“ Римляни 7:25. „Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум.“ „ние имаме ум Христов.“ Единственият начин, по който Господ може да достигне до нас, е чрез ума. Той общува с нас само чрез ума. Той ни управлява само чрез умовете ни. Вижте: „сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта — на греховния закон.“ И първата от всички заповеди е тази: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум.“ „Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;“ Плътският ум, който не може да се подчини на Божия закон — не може — трябва да бъде променен, трябва да бъде заменен с друг ум, който винаги служи на Божия закон. Тази промяна на ума е спасението. Това обновяване на ума се извършва от Бога в делото на Неговото спасение и никой друг не може да го извърши. Ето защо това е най-висшата от всички науки — най-висшата, позната на човешкия ум, най-висшата, позната на Вселената.

TAM1897 D 47.8Не започвате ли да разбирате защо в Свидетелствата се говори за „науката за спасението“?

TAM1897 D 49.1Сега искам да видите, че и други мислят така. Искам да видите, че не съм сам в това. Искам да видите, че за тази позиция имаме авторитет — научен авторитет — тоест авторитетът на хора, които разбират от наука.

TAM1897 D 49.2Ако тази вечер можех да ви представя доказателства, че онези, които разбират всички други науки по-добре от всеки друг в този свят, свидетелстват, че се интересуват повече от тази наука, отколкото от всички останали науки, взети заедно, че виждат в нея повече неща, заслужаващи тяхното внимание, отколкото във всички останали науки, взети заедно, не бихте ли казали тогава, че мога спокойно да говоря така, както го правя — от научна гледна точка? Е, аз разполагам точно с такава група — група, която разбира всички други науки, и имам достоверно потвърждение, че те проявяват по-голям интерес към тази наука, отколкото към всички останали, взети заедно.

TAM1897 D 49.3В 1 Петрово 1:10-12 апостолът говори за спасението, и там чета следното:—

TAM1897 D 49.4За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите. И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат.

TAM1897 D 49.5В какви неща ангелите желаят да се вгледат? — В Божието спасение, когато то се проповядва със Светия Дух, изпратен от небето. Гръцката дума за „желаят“ тук означава „да насочиш сърцето си към“. А гръцката дума за „да се вгледат“ означава „да се наведеш към нещо, за да го погледнеш; да гледаш с наведена напред глава; да разгледаш с наведено тяло; да разгледаш внимателно, да огледаш любопитно — като човек, който иска да се запознае с нещо“. Такова е отношението на ангелите към темата за спасението.

TAM1897 D 49.6А сега, разбират ли ангелите другите науки — биология, геология, ихтиология, астрономия — всички останали науки? Знаете, че ги разбират. Всеки знае, че ангелите разбират напълно всички останали науки. Всеки знае, че може с пълна увереност да се каже, че всички ангели разбират всички останали науки безкрайно по-добре, отколкото който и да е човек разбира или някога е разбирал която и да е една-единствена наука. Но ангелите се интересуват повече от темата за спасението, отколкото от всички останали науки. Тези, които знаят най-много от всички останали, се интересуват най-много от тази. Е, преди малко се съгласихте с мен, че ако мога да цитирам такъв авторитет, бихте казали, че можем спокойно да заемем тази позиция. Хайде тогава, можем спокойно. Намираме се в най-добрата компания — да, в най-добрата научна компания. Има авторитет, който е решаващ по въпроса, научен авторитет.

TAM1897 D 49.7Сега, аз не си играя с думата „наука“ тук тази вечер. Използвам думите „наука“ и „научен“ във връзка със спасението като абсолютно истински термини. Божието спасение е наистина научно явление, не фалшиво наречено така, а истински, изключително научно. Затова изобщо не си мислете, че си играя с думите „наука“ или „научен“. Използвам ги истински, защото в този контекст са правилни.

TAM1897 D 49.8Но това не е всичко: ангелите не само желаят да се вгледат в това, като хора, които биха искали да се запознаят с нещо; но те наистина се запознават с нещо. Те наистина научават, като се вглеждат в това и го изучават. Отворете Ефесяни 3:8-11 и ще видите тази мисъл изразена:—

TAM1897 D 50.1На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките [пропускам думата „хора“, защото тя се подразбира] в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко, тъй щото [Вижте, сега аз трябва да проповядвам неизследимите богатства на Христос, за да направя всички да разберат какво е общението на тайната, която е била скрита в Бога, и това е с цел, за да] на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ.

TAM1897 D 50.2Каква е „целта“ да се накарат хората да видят това? — За да стане известна на началствата и властите „в небесните места“ („в небето“, както го превеждат други преводи; това е правилно) многообразната мъдрост на Бога. Ангелите, началствата и властите искрено желаят да се вгледат в това Евангелие на спасението, когато то се проповядва със Светия Дух, изпратен от небето. Те наистина гледат и изучават. И докато изучават, те научават нови откровения за Божията мъдрост — многообразната Божия мъдрост — според вечния Му замисъл, който Той е определил в Христос Исус, нашия Господ. Знаете от други места в Писанието, че тази Божия тайна, този вечен замисъл, се разкрива в Евангелието. Знаете, че началствата и властите на небето не са вечни в един смисъл — те не са от вечност до вечност. Те са от определен момент до вечността, както сме и ние с вас. Гавриил е до вечността само от момента, в който е бил сътворен. Той не е от вечност до вечност.

TAM1897 D 50.3Но Бог е от вечност до вечност. Сега, от вечност до вечност е имало, има, един замисъл — Неговият вечен замисъл, който е замислен в Христос Исус, нашия Господ. Колко време ще отнеме на ангелите да стигнат до дълбините, да изчерпят изучаването на този вечен замисъл? — До вечността. Това е достатъчно ясно. И тъй като този замисъл е разкрит в Евангелието, е оповестен чрез Божията тайна, която е: „Христос между вас, надеждата на славата“, достатъчно ясно е, че ангелите го изучават. И докато го проучват, те виждат, че там се разкрива многообразната мъдрост на Бога, според Неговия вечен замисъл. Те желаят да го проучват. Те го правят и по този начин се учат.

TAM1897 D 50.4Е, тогава, тъй като те разбират всички други науки повече, отколкото който и да е човек разбира някоя от тях, когато се интересуват повече от това, отколкото от всички останали, и се учат от това; не е ли това факт, на който вие и аз можем с увереност да се доверим? Тогава не е ли и това тема, по-достойна за нашите мисли, за най-висшето ни мислене, отколкото всички останали, взети заедно? И не можем ли да насочим сърцата си към това и да му посветим цялата си душа, без да бъдем ненаучни? О, можем, можем! Нека го направим.

TAM1897 D 50.5Сега, не ме разбирайте погрешно. Аз не нападам другите науки. Не казвам, че всички други науки трябва да бъдат пренебрегнати и счетени за блуждаещи огънчета, недостойни за каквото и да е внимание. Не; казвам, че това е по-велико от всички тях; и че каквото и да изучаваме в тях, трябва да бъде изучавано в подчинение на това, което е по-велико от тях. Казвам само, че всички останали трябва да заемат поне второстепенно място спрямо това, ако искаме да бъдем научни.

TAM1897 D 50.6Помислете за това! Вземете нашите собствени естествени умове, с които се занимаваме с другите науки. Бих ли бил аз, би ли бил някой човек строго научен, ако посвети най-доброто и най-висшето си мислене на една наука, когато разполага с най-висшия възможен авторитет, че има по-висша наука на разположение? Би ли било това научно? — Не. Е, тогава дотук виждаме, че това е наука; че това е най-висшата наука. Тогава всеки човек, който не посвети най-висшето си мислене, най-добрите си мисли и всичките си сили преди всичко на тази наука и не я постави начело на всички други науки, по самата същност на нещата не е научен.

TAM1897 D 50.7Освен това той не е и мъдър. Защото какво е тази наука? — Спасението. Много добре. И това е вечният живот. Да предположим, че посветя целия си живот, всичките си сили на други науки, като пренебрегвам тази или я считам за по-нисша, ще я постигна ли? — Не. Колко време ще имам тогава да изучавам другите науки? — Най-много само няколко години. Тогава работата ми върху тези науки ще приключи завинаги и никога повече няма да имам възможност да ги изучавам.

TAM1897 D 50.8Но ако се заема първо с това и оставя останалите на второ място, докато не си го осигуря, ще имам ли тогава възможност да изуча и останалите? — Да. Колко дълго? — До вечността. Ах, не е ли това тогава мъдрият път? Не е ли това единственият мъдър подход? И не е ли това единственият научен и разумен подход? — Разбира се, че е. Хайде тогава да бъдем научни, строго научни, в най-висша степен научни.

TAM1897 D 50.9Сега нека погледнем малко по-нататък. В онзи първи пасаж, който разгледахме за ангелите, той започваше с пророците, по следния начин: „За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас“, когато предварително свидетелстваха за страданията на Христос и за славата, която щеше да последва.

TAM1897 D 51.1Ето, чрез пророците беше предадена в писмен вид, както я имаме тук, тази наука за спасението, този плод на Божието мислене по темата за спасението. Тази книга на науката, тази наука за спасението, дойде чрез пророците. Знаеха ли те нещо за другите науки? — Да.

TAM1897 D 51.2Можем да открием това на редица места — повече, отколкото бихме имали време да отбележим тази вечер. Но ще разгледаме две-три точки, за да си припомним факта, че те наистина са имали познания за тях.

TAM1897 D 51.3В петнадесета глава от Първо Коринтяни има едно научно твърдение, което е било направено около седемнадесет века преди да бъде открито от науката. То е било там през всички тези векове, но учените, в чиято област се намираше, не са го познавали чрез своя мисловен процес. Това е изложение на една истина в астрономията. Който и да е вярвал в твърдението от Библията, разбира се, е знаел това през цялото време, макар и никога да не е чувал думата „астрономия“; но човешката наука не го е знаела и го е открила едва след толкова дълго време.

TAM1897 D 51.4Още една мисъл: Когато този библейски автор е направил това научно твърдение, което седемнадесет века по-късно учените са установили, че е научно вярно, не е ли било то също толкова истинско научно твърдение през цялото време, колкото е било след откриването му? — Несъмнено. Тогава не е ли било такова, когато авторът го е написал? — Разбира се. Пасажът е от 1 Коринтяни 15:41:—

TAM1897 D 51.5Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

TAM1897 D 51.6Това не беше известно преди сто години, защото преди около толкова време един човек, който се смяташе за значителен астроном и беше считан за такъв сред колегите си, критикува това твърдение като неточно и като доказателство за невежеството на библейските автори; защото той смяташе (тоест, библейският автор смяташе), че една звезда се различава от друга по слава, по яркост, а не по разстояние. Това е твърдението на този критик по въпроса. Неговата идея беше – и той говореше от името на астрономическата наука – че единствената причина, поради която една звезда ни се струва по-ярка и по-красива от друга, е, че едната е по-близо до нас от другата, така че получаваме повече от нейната светлина. Но днес във всички области на науката е известно, че истината е, че между звездите има толкова голяма разлика в тяхното величие, красота и нюанси, колкото и между цветята на земята. Така че, ако можехме да видим всички цветя на земята, подредени пред нас в едно великолепно поле, с цялата им слава и разнообразие от нюанси, и след това можехме да видим звездите на небето толкова ясно, колкото виждаме тези, щяхме да видим едните също толкова пъстри и красиви, колкото и другите. Това е известно сега, но не е било известно, когато този пасаж е бил написан до коринтяните.

TAM1897 D 51.7Сега питам: не беше ли това научно твърдение, не беше ли изявление на научна истина в деня, когато Павел го написа и изпрати в Коринт, точно толкова сигурно, колкото е и сега? Откритието, което науката направи, че това е истината, не го превърна в истина, нито добави и частица към тежестта му като истина. Тяхното откритие просто показа, че са открили нещо, което е вярно, но което не са знаели преди, защото не вярваха в Библията. Ако само бяха прочели това в Библията, повярвали му и го приели, този научен факт щяха да го знаят много преди някой учен да го открие.

TAM1897 D 51.8Има и друга наука: един ден сър Исак Нютон седеше под ябълково дърво. Една ябълка падна от клон близо до него. Много пъти преди това ябълки бяха падали от дърветата. Той беше виждал ябълки да падат от дърветата и преди. Но в онзи ден беше в замислено настроение и започна да мисли. Защо падна тази ябълка? Сигурно защото Земята е оказала някакво въздействие върху нея, за да я привлече към себе си. Тъй като Земята е по-голяма от ябълката, тя би я привлякла към себе си, когато тя се отдели от дървото. Той си каза: „Ако взема тази ябълка и я хвърля колкото мога по-високо, тя пак пада на земята. Тогава, ако влиянието на земята е било това, което я е докарало на това малко разстояние, когато я хвърля колкото мога по-високо и тя се върне отново, това е доказателство, че влиянието на земята достига толкова далеч от земята, задържа този предмет и го връща. Ако можех да я хвърля на една миля височина и тя се върне, тогава щеше да е ясно, че това влияние достига на една миля разстояние, за да върне този предмет.“ Тогава, каза той, „ако това е истината, това влияние би трябвало да достига до Луната. Чудя се дали наистина достига до Луната? Ще отида да видя.“ Той отиде в къщата си и седна там, взе астрономическите изчисления за орбитата на Луната и се зае с дълга поредица от цифри. Но те не се връзваха. Опита отново и отново, но те не се връзваха; не успяваше да накара това влияние да достигне до Луната.

TAM1897 D 52.1Той остави въпроса настрана за около десет години, ако си спомням правилно, преди да се върне към него. Един ден беше публикувано ново изчисление на орбитата на Луната, което коригираше някои неточности в предишните данни. Когато това беше публикувано, Нютон каза: „Чудя се дали това ще ми даде това, което ми трябва.“ Той взе данните, залови се за работа и изчисли дълга поредица от числа, от които вие и аз, разбира се, бихме останали изумени. Но накрая, когато му оставаха две или три цифри до края, видя, че всичко ще се получи. Беше толкова завладян от този чудесен факт, че не можа да довърши изчисленията си. Перото му падна от ръката и той трябваше да помоли един приятел да довърши работата вместо него. Приятелят го направи и сър Исак Нютон доказа един научен факт, или по-скоро, една нова наука. Тя се нарича гравитация. И оттогава той е увековечен.

TAM1897 D 52.2Това наистина беше велико дело. И все пак това беше записано в Библията две хиляди и петстотин години преди сър Исак Нютон да го открие в природата. Гравитацията е просто балансът на Вселената. Това е принципът, законът, както биха казали учените, чрез който се поддържа равновесието на Вселената. Тоест, всяко тяло във Вселената влияе върху всяко друго тяло и е в равновесие с него. Не само всяко тяло, но и всяка частица материя във Вселената привлича и влияе върху всяка друга частица материя във Вселената.

TAM1897 D 52.3Във физическия свят това е просто фактът, съответстващ на това, което разгледахме в библейския час днес следобед, по въпроса за живота. Установихме, че не можете да докоснете никого или нищо, без това да стане известно в цялата Вселена. Нито едно врабче не пада без вашия Отец, и това врабче не пада, без падането му да се усети в цялата Вселена. Това е просто факт, съответстващ на онова.

TAM1897 D 52.4Има и един духовен факт, който също съответства на тези два факта.

TAM1897 D 52.5Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето, И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи. Псалом 139:7-10.

TAM1897 D 52.6Когато вие и аз имаме правилна мисъл, разпознава ли се тя някъде другаде? Имаме погрешна мисъл. Какво е погрешна мисъл? — Грях. Тогава къде започва грехът? — В мисълта. Разпознава ли се моят грях някъде другаде във Вселената, освен в мен самия? Кой го разпознава? — Бог, чрез Своя Дух. О, тогава има ли някакъв духовен факт във Вселената ни, който не се разпознава? Който не се усеща? Или мисъл за добро или зло, която не се усеща? Не виждате ли тогава гравитацията като наука? Сър Исак Нютон откри истина във Вселената, която съответства на други истини във Вселената.

TAM1897 D 52.7Законът, който Нютон е открил, е, както казах, този, чрез който се поддържа равновесието на Вселената. Сега ще прочета пасажа от Писанието, който показва, че това е било известно две хиляди и петстотин години преди Нютон да го открие. Исая 40:12:—

TAM1897 D 52.8Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

TAM1897 D 52.9Когато планините и хълмовете бяха поставени, те бяха балансирани един спрямо друг. Бог ли е уредил нещата така, че равновесието им да се поддържа? Какво е научното наименование на закона, чрез който се поддържа равновесието на нещата? — Гравитацията. За какво тогава говореше Исая? — За гравитацията. Разбира се, че за нея.

TAM1897 D 52.10Един учен илюстрира този факт с малкото цвете, наречено кокиче. Помислете за два вида цветя, които се размножават чрез семена. Единият е изправено цвете, а другият — наведено. Сигурно сте забелязали в цветята малки стълбчета, разположени около едно централно. Е, при изправеното цвете, което се размножава чрез семена, централното стъбълце винаги е по-късо от околните. Ако пък цветето е наведено, централното стъбълце е по-дълго от околните. Причината за това е, че цветният прах — прашецът — който се намира върху околните стъбълца, трябва да падне върху централното, иначе не може да има размножаване на цветето.

TAM1897 D 52.11При изправено цвете, което се размножава чрез семена, това централно стъбълце трябва да е по-късо от останалите, за да може прашецът от останалите да падне върху него. Ако беше по-дълъг, прашецът щеше да падне по-надолу и да го пропусне, и така нямаше да се образува семе. Ако цветето е наведено и това стъбълце е по-късо от останалите, прашецът ще се отклони и отново няма да се образува семе. Така че при всяко изправено цвете, което се размножава чрез семена, централното стъбълце е по-късо от околните. При всяко наведено цвете, което се размножава чрез семена, централното стъбълце е по-дълго.

TAM1897 D 53.1Кокичето се размножава чрез семе. И макар да е изправено цвете, централният стълб е по-дълъг от околните. Как е възможно това? Ще го повторя, за да разберете по-ясно: Кокичето е, по същество, изправено цвете и се размножава чрез семе. Следователно централният стълб би трябвало да е по-къс от останалите. Но той е по-дълъг. Как тогава може да се размножава чрез семе? Господ е предвидил това. Той е уредил нещата така, че макар и да е изправено цвете, то все пак да се навежда и да виси. Затова централният стълб е по-дълъг от останалите при това изправено цвете. То расте и стои изправено, докато не разцъфне и не узрее, готово за размножаване. Точно тогава то навежда главата си, а когато прашецът е паднал на мястото си, малкото цвете отново се изправя и стои изправено.

TAM1897 D 53.2Е, това само по себе си е красиво; но тук влиза в действие илюстрацията на закона за гравитацията. Този учен ми казва, че това, което кара цветето да се навежда, да склони главата си, е притеглянето на Земята. Това е вярно. Какво кара ябълката да падне? — Тежестта. Но тежестта е просто гравитация — от латинското gravus, което означава тежест. Какво кара това изправено цвете да склони главата си? — Тежестта на Земята. Но защо тежестта на Земята не кара това цвете да наведе глава по-рано? — Ах, когато Бог сътвори това малко цвете, Той балансира Земята, да, Той балансира цялата Вселена според нуждите му. Когато Бог сътвори това скромно малко кокиче, Той поддържаше Вселената в равновесие и я приспособи към нуждите на това мъничко цвете! И ако Бог се грижи за това мъничко цвете, няма ли да се грижи още повече за вас, о, маловерни?

TAM1897 D 53.3Сега този учен ми казва, че ако Земята — и, разбира се, Вселената — беше създадена с един паунд или с една унция по-тежка, отколкото е, това щеше да накара кокичето да се наведе преди време; защото, като е по-тежка, тя щеше да окаже по-голямо влияние върху него. И в такъв случай първото кокиче щеше да бъде и последното. Но за да може това малко кокиче да живее и да радва човечеството до края на света, Бог е настроил вселената точно според нуждите на това цвете, така че когато настъпи точният момент, в който то се нуждае от това, тежестта е точно достатъчна, за да го наведе. Тогава, докато виси, за да може да се осъществи размножаването, от корените пристига друга сила, стъблото става малко по-твърдо и цветето преодолява гравитацията и стои както преди.

TAM1897 D 53.4Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

TAM1897 D 53.5Кой е настроил везните на Вселената? — Бог. Исая го е заявил почти две хиляди и петстотин години преди сър Исак Нютон да го открие. Не беше ли това научен факт, когато Исая го е написал? — Да. Не е ли било записано през всички тези векове? — Да. Не беше ли това научна истина през цялото време? — Да, беше. Стана ли това научна истина едва когато Нютон го откри? — Не; учените научиха нещо, което преди не знаеха, но то беше записано в Библията през цялото време.

TAM1897 D 53.6Помислете за тези неща. Бог иска да го направим. Той иска вие и аз да разберем, че спасението, Словото, което Той ни е дал и към което призовава най-висшите ни мисли, не е някакъв малък и тесен страничен въпрос; а най-великото нещо, което светът някога може да познае. Това е най-великото нещо, което науката на света някога може да познае. Това е най-важната наука, която светът някога може да познае.

TAM1897 D 53.7И все пак не трябва да го изучаваме, за да бъдем научни. Трябва да го изучаваме, за да бъдем спасени; а да бъдем спасени е научно.