Духът на пророчеството. – № 2

TAM1897 D 21.2Проповед, изнесена в сряда сутринта, 10 февруари 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“, 15 февруари 1897 г., том 1, № 2, стр. 21–22.

TAM1897 D 21.3Следното е само резюме на изказването на пастор Джоунс. Тъй като много хора бяха пристигнали след предишното събрание, се наложи да се отдели значително време за повторение на въпросите, засегнати на предишния ден. В допълнение към това ораторът каза, че проблемът с нас като народ не е в това, че формално не вярваме, че „Свидетелствата“ са от Бога; но това, което трябва да знаем, е как да вярваме в тях. Ако единственият начин, по който можем да изразим вярата си в „Свидетелствата“, е като казваме на хората, че вярваме в тях, тогава вярата ни не струва нищо. По този начин даваме повод на хората да се съмняват в искреността на вярата ни. Ако наистина вярваме в „Свидетелствата“, няма да е необходимо да го казваме на хората. Животът ни ще бъде свидетелство за вярата, която е в нас.

TAM1897 D 21.4Налице е отклоняване от Бога и храмът се нуждае от очистване, точно както в древността в Йерусалим. Ние сме доведени до това състояние, защото сме пренебрегнали „Свидетелствата“ на Божия Дух. Но много от онези, които ги пренебрегнаха, вярваха в тях и по онова време държаха тези „Свидетелства“ в ръцете си, без да подозират, че ги пренебрегват. Следователно това, което искаме да знаем, е как да се отнасяме към „Свидетелствата“ на Духа.

TAM1897 D 21.5И не трябва нито за миг да мислим, когато се дава свидетелство и се назовава името на някого, че Бог го атакува, за да го унищожи. Целта на Господа е да го отдели от грешките, които му навреждат и пречат на Божието дело. Тя е да спаси човека и да унищожи грешката. Бог няма да унищожи или осъди човек, освен ако той не е неразривно свързан с греха. Когато този човек се отвърне от погрешния си път, признае свидетелството и се оправи пред Бога, той вече не се намира в положението, в което свидетелството го е заварило. Тогава това свидетелство може да се използва като предупреждение за другите, но никога не трябва да се използва, за да се осъди човекът, който е признал грешката си.

TAM1897 D 21.6Божият път е да превърне човека в нещо, което той не е; да даде на човека нещо, което той няма. Не можем да прилагаме Свидетелствата към другите. Не, нито дори към самите себе си отвън. Трябва да отворим сърцето си за Бога, за да приемем свидетелството, така че Господ да вложи в нас божествения принцип, да ни даде това, което нямаме, да ни превърне в нещо, което не сме, и по този начин Самият Той чрез Светия Си Дух наистина да приложи свидетелството. Тогава в нашия живот ще се прояви, в нашите действия ще се изрази това, което Бог е вложил в нас. Това е приемането на „Свидетелствата“. Всичко, което не достига до това, не е приемане на тях.

TAM1897 D 21.7Силата, която Бог засажда и която е приета в сърцето, ще даде възможност на човека да устои при изкушение и сред своята слабост. Тя ще му даде това, което той не притежава, и ще го направи такъв, какъвто по природа не е.

TAM1897 D 21.8Когато човек се провали в положението, в което е поставен, сме склонни да мислим, че Бог е допуснал грешка, като е позволил той да бъде поставен там; но това не е така. Бог не е допуснал грешка, като е направил Саул цар на Израил; но Саул е допуснал грешка, като не е станал това, което Бог е искал да бъде. Той е допуснал грешка, като е следвал собствените си пътища и планове, вместо да слуша гласа на Бога. По същия начин и Бог не е допуснал грешка, като е направил Еровоам цар над Израил. Въпреки че Божият замисъл да отдели десетте племена от Юда не се е осъществил поради упоритостта на народа, Бог все пак е имал план, но Еровоам не е позволил той да се изпълни. Бог може да призове мен или вас към дадена длъжност, и ако имаме някаква слабост, която ще попречи на нашата полезност, и Бог ни изпрати вест, тази вест е, за да ни направи такива, каквито иска да бъдем, така че чрез Неговата благодат да можем да застанем там, където Той иска да застанем.

TAM1897 D 22.1„Ден след ден хората разкриват дали Божието царство е в тях. Ако Христос властва в сърцата им, те придобиват сила на принципите, мощ, способност да стоят като верни стражи, истински реформатори; защото не може да има реформа, освен ако няма пълно сътрудничество с Исус Христос. Чрез благодатта на Христос хората трябва да използват дадените им от Бога способности, за да се реформират [не да реформират другите, а да реформират себе си]; чрез това самоотричащо действие, което Господ на небесата гледа с одобрение, те печелят победи над собствените си наследствени и придобити наклонности. Тогава, подобно на Даниил, те оставят впечатления в сърцата на другите, които никога няма да бъдат изтрити. Влиянието ще се разпространи във всички краища на света.“

TAM1897 D 22.2Делото на реформата започва от самите нас. Мога да оставя впечатления в сърцата на другите само когато съм реформирал себе си. Бог достига до другите, като достига до нас, и достига до другите чрез нас. Отворете 2 Коринтяни 1:3, 4:—

TAM1897 D 22.3Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

TAM1897 D 22.4Бог ни утешава, за да можем да утешаваме другите; Бог ни помага, за да можем да помагаме на другите. Ние сме поставени в положение, в което се нуждаем от Божията утеха, за да можем да утешаваме другите. Когато ни утешава, Той мисли за другите. „ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение.“ Ако аз съм в скръб, това е за утехата и спасението на някой друг човек. Може да не срещна в продължение на години този човек, когото трябва да утеша; но някой ден ще го срещна, и преживяното от мен ме подготвя да седна до него, или да го хвана за ръка, и да му бъда помощ и утеха. Той получава от мен онова, което аз съм получил от Бога, и го получава, за да може на свой ред да го предаде на други, а те – на други; и по този начин влиянието на Божията благодат, предадена ни, се разпростира по цялата земя, макар и да не напускаме щата, в който живеем. Братя, това е, което Бог иска да направи с нас, и тогава нашето влияние ще се разпространи във всички краища на света.

TAM1897 D 22.5А сега към въпроса: Как да приемаме „Свидетелствата“? Нека прочетем как те всъщност са били отхвърлени, когато се е смятало, че се приемат. Тогава ще знаем как да избегнем тази грешка и ще знаем как да ги приемем. Тук чета за един човек, чийто „пример е допринесъл много за разклащането на доверието в Свидетелствата“. Как е направил това? — „Самият той е вървял в пряко противоречие със светлината, която Бог е дал.“ Но той не е предполагал, че върви в пряко противоречие с тях. Мислел е, че постъпва правилно спрямо тях. Как тогава е пропуснал целта до такава степен? Ето отговора: „Изобличенията и предупрежденията от Господа са били заобикаляни, тълкувани и обезсилвани чрез човешки хитрости.“

TAM1897 D 22.6Как са били „заобикаляни“? Ето отговора: „Защо измислихте несъстоятелни оправдания?“ „О, колко трябва да се срамуват онези, които са се отвърнали от Божия съвет и са се опитали да прикрият впечатлението, което Бог би искал да направи.“

TAM1897 D 22.7Как са били „тълкувани“? Ето отговора: Те „са им придали свое собствено тълкуване, като са казали, че те нямали предвид това“.

TAM1897 D 22.8И така „Свидетелствата“ бяха избегнати, тълкувани и обезсилени от онези, които мислеха, че вярват в тях, и че ги приемат. А сега, избягвали ли сте ги с несъстоятелни оправдания? Тълкували ли сте ги и обезсилвали ли сте ги, като сте им придавали собствено тълкуване, казвайки, че не са имали предвид това или онова? — Разбира се, че сте; знаете, че сте. Тогава нека спрем с това още сега.

TAM1897 D 22.9Как тогава трябва да бъдат приемани? Как да разберем какво означават? Ето отговора: „Те означават точно това, което е казано.“ Какво означават? — „Точно това, което е казано.“ Можете ли да кажете какво казват? — Да, доста лесно. Тогава приемете ги точно така, както казват. Отворете широко сърцето си за Бога, за да може Той чрез Своя благ Дух да засее там принципа, който се съдържа точно в това, което се казва, и тогава този принцип ще се прояви, ще блесне във вашия живот; тогава ще сте приели „Свидетелствата“. Тогава ще знаете, че вярвате в „Свидетелствата“. Тогава няма да има опасност от заблуда по този въпрос. Другите ще го знаят, защото ще оставите в сърцата им следи, които никога няма да бъдат изтрити, и те ще прославят Бога в деня на посещението.

TAM1897 D 22.10Божието Слово е наш еталон. Всяко дело на любов, всяка дума на доброта, всяка молитва в полза на страдащите и угнетените се докладва пред вечния престол и се вписва в нетленния небесен регистър. Божественото Слово излива светлина в най-затъмненото съзнание, и тази светлина кара дори най-образованите да почувстват своята неспособност и греховност. — Свидетелство № 31.