Първата велика заповед
TAM1897 D 279.2Проповед, изнесена във вторник вечер, 2 март 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“, 5 март 1897 г., том 1, № 16, стр. 279–285.
TAM1897 D 279.3Вие знаете, че Господ е казал за това време и за хората, които живеят в него, че „тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус“ (буквален превод на KJV). Вие и аз с право изповядваме, че сме тези хора, и стоим там, където изповядваме, че Господ може да каже за нас пред цялата Вселена: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус“ (буквален превод на KJV). И това ще бъде факт, не само защото Той го казва, но Той ще го каже, защото това е факт.
TAM1897 D 279.4Този текст се отнася изцяло за вас и мен, които сме тук, в тази зала; и Господ иска това да стане факт сега и да остане факт завинаги, така че Той да може непрестанно да го провъзгласява пред целия свят и пред цялата Вселена: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус“ (буквален превод на KJV).
TAM1897 D 279.5Ето какво трябва да изучаваме. Трябва да изучаваме в тези уроци, за да разберем дали спазваме Божиите заповеди или не; така че Господ да може да каже за нас: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус“ (буквален превод на KJV).
TAM1897 D 279.6Когато спазваме Божиите заповеди, със сигурност първата от тях е на първо място и ние със сигурност трябва да я спазваме. И ето Неговото слово: „Първата е: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“.“
TAM1897 D 279.7Сега, може ли Господ да каже за вас и за мен по отношение на тази заповед: „Ето, те са онези, които я спазват“?
TAM1897 D 279.8Притежава ли Господ цялото ви сърце, така че да нямате сърце за нищо друго освен за Него и за това, което е Негово?
TAM1897 D 279.9Притежава ли Господ цялата ви душа в предана любов, така че няма нито едно ваше чувство, което да не е Негово?
TAM1897 D 279.10Заема ли Господ целия ви ум, така че да няма нито една твоя мисъл, нито едно действие на ума ти, нито една част от ума ти, която да не е Негова — посветена на Неговото служение? Защото с ума си служим на Господа, нашия Бог. Не с част от него, не с някакъв негов дял, а с целия ум. Така че да нямаш ум, който да посветиш или да насочиш към нещо, което не е от Бога.
TAM1897 D 279.11Дали цялата ви сила е Негова, така че да нямате сила, която да насочиш към друго, освен към това, което е Божие, и към Неговото служение?
TAM1897 D 279.12Ако всичко това е вярно за вас, тогава за вас наистина се казва: „Тук са онези, които пазят заповедите“ (буквален превод на KJV).
TAM1897 D 279.13„А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.“ Когато любовта към Бога е в сърцата ни, както е в първата заповед, ще ни бъде достатъчно лесно да обичаме ближните си като себе си.
TAM1897 D 279.14Както беше подчертано в речта на брат Келог онзи ден, за онова малко момче в Чикаго, което отиде при един мъж, напълно непознат, и му каза: „Знаеш ли, че си най-големият грешник на света?“ И когато мъжът, изненадан, попита как е възможно това, като каза, че никога не е убивал никого, никога не е извършил някакво голямо престъпление, момченцето му каза: „Най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Правиш ли това?“ Той отговори: „Не, не го правя. Не мога да кажа, че го правя изобщо.“ „Е“, каза малкият, „това е най-голямата от заповедите. Ти нарушаваш най-голямата заповед; тогава ти си най-големият грешник.“ Мъжът го призна и беше доведен до Бога и пълното спасение. Това е доста ясно: тъй като това е най-голямата заповед, този, който я нарушава, е най-големият грешник. Ти ли си той?
TAM1897 D 279.15Вие и аз изповядваме, че спазваме Божиите заповеди и вярата на Исус. Нарушаваме ли първата от всички Божии заповеди? Ако не спазваме най-голямата, първата от всички заповеди, ние я нарушаваме. Ако нарушаваме тази, ние не спазваме заповедите; това е ясно. Вие и аз трябва да решим сега и трябва да решим завинаги дали ще служим на Господа с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила.
TAM1897 D 279.16Написано е: „Царството Божие е във вас.“ Царството, което е вътре в нас, е царството на Бога; така беше, когато човекът беше сътворен, но врагът узурпира мястото на Бога; и Господ отново освободи човека, за да избере дали Бог ще има Своето място в Своето царство, или дали узурпаторът ще заеме мястото на Бога в Божието царство. Царството, което е във вас, е на Господа. От вас зависи да решите дали Господ ще властва там, или врагът ще властва там. И ако не изберете Господ да властва там, вие избирате врагът да властва там. Изборът на това кой ще властва зависи изцяло от човека.
TAM1897 D 280.1Някой трябва да властва. Човекът не е създаден, за да властва сам, независимо от Бога. Той е създаден, за да бъде себе си с Бога, и не може да бъде себе си без Бога. Човекът е създаден, за да стои редом с Бога. Божието царство беше в него. Бог властваше в него. Но той започна да върви по свой път, като последва Сатана. А човек може да върви по свой път само като следва Бога. Божието царство е във вас. Трябва да изберем Бог да заеме Своето място в нас, в Своето царство в сърцата ни. Той ще заеме мястото Си там и ще управлява там, когато може да има Своето място в Своето царство.
TAM1897 D 280.2Знаете, че Божието царство на земята ще се простира от море до море и от реката до краищата на земята. Божието царство – това царство, което ще дойде, когато дойде Господ – знаете, че ще обхване всеки инч, всяка частица земя, която има в този свят. Сега Божието царство е във вас. Това царство вътре във вас, където Бог царува — обхваща ли Неговото царуване всяко кътче пространство, всяка частица земя във вашето сърце? Обхваща ли? Това е въпросът, и тези въпроси са за нас в повече от един смисъл.
TAM1897 D 280.3Аз просто чета заповедта и привличам вниманието ви към това, което казва тя. И това, за да можем вие и аз да имаме умовете и сърцата си винаги отворени към въпроса: „Вярно ли е за нас, че „Ето онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус (буквален превод на KJV)“ с цялото си сърце, душа, ум и сила?“
TAM1897 D 280.4Над какво се спира умът ви, върху какво се задълбочава, върху какво работи — Бог ли е в това нещо? За Божията слава ли е? Изследванията, които правите, заниманията, които следвате, цялата мисъл на ума ви — дали е, за да се отпечата там образът на Бога? Дали е, за да откриете Бога в по-голяма степен в ума си? Дали е, за да Го прославите повече? Дали Той е първият и всичко във всичко във вашите интелектуални усилия? Обичате ли Го, служите ли Му с целия си ум?
TAM1897 D 280.5И с цялата си сила. Нивата, която ореш, ореш ли я за Бога? Рендето, с което изглаждаш дъската, движиш ли го за Бога, така че всичко, което получаваш, да е Божие, а изобщо не твое? Силата ти толкова ли е изцяло посветена на Бога, че работиш за Божието дело, където и да сложиш ръка?
TAM1897 D 280.6Широко разпространена е идеята, че човек трябва да престане да се занимава със занаята си или с каквото и да е физическо занимание, преди да може да стане работник в делото. Мнозина казват: „Искам да се откъсна от това, с което се занимавам. Бих искал да видя изход. Бих искал да изляза от този цех. Бих искал да бъда работник в делото.“ Ако не сте работник в делото там, където сте, няма да бъдете работник в делото, когато стигнете там, където искате да бъдете. Ако не сте работник в делото, докато орете нивата, няма да бъдете работник в делото, дори и да се опитвате да проповядвате от амвона. Ако сте ковач и ден след ден сте пред наковалнята — ако не сте работник в делото толкова всеотдайно, толкова искрено, толкова с цялото си сърце, колкото съм аз на амвона, тогава няма да сте работник в делото, дори и да раздавате брошури някъде.
TAM1897 D 280.7Пред нас е поставен пример за това какво може да бъде човечеството; и за това какво трябва да бъде всеки вярващ в Исус. Божият Син дойде на този свят, за да покаже на вас и на мен какво точно означава да спазваме заповедите и как точно се прави това. И Той се занимаваше със занаят около шест пъти по-дълго, отколкото проповядваше. Започвайки на дванадесетгодишна възраст, когато вече можеше да работи с Йосиф като дърводелец, когато вече можеше да върши значителна работа — тъй като едно дванадесетгодишно момче може да върши много неща, помагайки на дърводелец. Следователно, започвайки на дванадесетгодишна възраст, Той беше кръстен и започна да проповядва на около тридесет години; това прави осемнадесет години. През тези години Той се занимаваше с дърводелството. От тридесет до тридесет и три години и половина Той прекара в публично служение, проповядвайки. Така че, както виждате, Той се занимаваше с дърводелството почти шест пъти по-дълго, отколкото с проповядването.
TAM1897 D 280.8А сега, беше ли Той точно толкова Син Божий през онези осемнадесет години, през които се занимаваше с дърводелство, колкото беше и през трите години и половина, когато се занимаваше с проповядване? — Знаете, че е бил. Беше ли Той моят Спасител и вашият Спасител, когато беше там и режеше дъска, правеше пейка и ѝ слагаше крака — беше ли Той точно толкова мой Спасител и ваш Спасител тогава, колкото и когато беше на кръста? — Знаете, че беше. „Защото ние сме спасени чрез Неговия живот.“
TAM1897 D 281.1Не забравяйте, че именно в края на тези осемнадесет години, когато дойде да бъде кръстен и беше кръстен, в началото на Своето служение и в края на Своята дърводелска дейност, — точно тогава Бог каза: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ Не беше ли Той тогава точно толкова работник в делото през тези осемнадесет години, колкото беше и през последните три години и половина? — Знаете, че е бил. Тогава, ако сте дърводелец и изповядвате вяра в Исус Христос, не можете ли да бъдете Негов последовател? Не трябва ли да бъдете Негов последовател и да работите за делото точно там, точно толкова истински, както ако бяхте на амвона? Не казвам, че сте длъжни винаги да останете дърводелец. Той не го направи. Не казвам, че ще бъдете длъжни винаги да останете ковач или земеделски стопанин; но казвам и настоявам, че докато сте дърводелец, докато сте ковач, докато сте земеделски стопанин, трябва да бъдете работник в делото толкова истински, колкото някога ще бъдете, където и да се намирате.
TAM1897 D 281.2Така Исус е показал на всеки от нас какво означава да бъдеш християнин и какъв трябва да бъде животът ни, независимо с какво са заети умовете, сърцата или ръцете ни. Той обичаше Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила, когато беше дърводелец. Когато режеше дъски, когато правеше маси, когато правеше врати и ги монтираше, това беше за слава на Бога. Бог беше всичко за Него. Когато някой идваше при Него като дърводелец, виждайки Го само като дърводелец; без да Го вижда като Спасител на света като такъв, — когато някой идваше при Него само като дърводелец, сядаше при Него и казваше: „Искам да ми направиш маса. Ще ми я направиш ли?“, а Той отговаряше: „Каква маса искаш?“, и човекът Му я описваше, а Исус казваше: „Да, ще ти я направя“; когато Исус беше направил масата и я беше пренесъл на гърба си до къщата на човека, и я беше вкарал в къщата му, и я беше поставил там, за да я използва човекът — в цялата тази сделка Исус беше изцяло Божий. Бог беше във всичките Му действия. Във всяко съединение, което направи в тази маса, нямаше пукнатини, нито едно не беше покрито с прах, нищо не беше скрито – това беше честна маса. Тя беше изцяло такава маса, каквато Бог би одобрил.
TAM1897 D 281.3И когато сключи сделката за изработването на масата, Той сключи такава сделка, която беше честна, такава, на която Бог би могъл да погледне и да каже: „Това е честна сделка.“ Той не поиска от човека да плати повече, отколкото справедливо се полагаше за такава работа. Човекът Го попита: „Ще направиш ли такава и такава маса?“ „Да.“ „Колко ще поискаш за нея? — колко ще струва?“ Той щеше да изчисли разходите и щеше да каже на човека: „Дървеният материал ще струва толкова, а изработването ѝ ще отнеме толкова време, а моят труд струва толкова. Не мислиш ли така? Не мислиш ли, че трудът ми за времето, което ще отнеме, ще струва толкова?“ А човекът щеше да отговори: „Да, мисля така. Смятам, че си струва всичко това. Това е честно. Това е ясна сделка.“ И когато Той вземаше масата на гърба си, отнасяше я там и я поставяше, човекът Му плащаше колкото беше уговорено, а Бог можеше да погледне отгоре цялата тази сделка и да каже: „Това е честно. Това е всичко, което всеки може да направи.“
TAM1897 D 281.4Такъв ли си ти като дърводелец? Ти се обявяваш за християнин. Такъв ли си като работник, каквото и да правиш?
TAM1897 D 281.5Обичате ли Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила? Каквото и да правите или към какво и да сте призвани; каквито и дела да извършвате с ближния си, бил той езичник или християнин; правите ли ги по такъв начин, че Бог да може да ги погледне и да каже: „Това е достатъчно добро за Божието царство“; защото цялото ви сърце, цялата ви душа, целият ви ум, цялата ви сила са вложени в тях за слава на Бога.
TAM1897 D 281.6Спазваме ли заповедите или не? Това е въпросът. И е време да разберем това толкова изчерпателно, че Господ да може да потвърди във вестта, което изрича: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди“ (буквален превод на KJV).
TAM1897 D 281.7Сега можете да видите, че тази заповед обхваща цялата сфера на всичко и че не можем да докоснем нито една мисъл в цялата сфера на мисълта, която да не попада в този текст, с който започнахме. Следователно трябва да разглеждаме всичко в нашето мислене, трябва да разглеждаме всичко, към което е призован умът ни, в светлината на този пасаж от Писанието – първата от всички заповеди.
TAM1897 D 281.8Всичко, с което сме призвани да се заемем, трябва да разглеждаме в светлината на тази най-велика от всички заповеди. Дали е нещо, в което в страх от Бога мога да се впусна с цялото си сърце, душа, ум и сила? Ако не е, тогава искам ли да се занимавам с него? — Не. Ако това е нещо, в което не мога да се впусна с цялото си сърце, ум, душа и сила, и с Бога, какво тогава общо имам с него? Ако Бог не може да бъде с мен, тогава нарушавам заповедите. Не посвещавам всичко на Него. Цялата ми сила е нищо, ако е ангажирана в нещо, в което Той не може да участва, или не може да докосне, или да одобри, или което не може да приеме.
TAM1897 D 282.1Знам, че това е строго, но това е християнството. Това е християнството, и нито ти, нито аз трябва да се задоволяваме с една шестнадесета част от нещо, което не е точно това. Не трябва да си позволяваме дори за миг да се задоволяваме с нищо в този свят, което е по-малко от това: всичко, в което се впускаме, да го правим с Бога с нас, и тогава да се впускаме в него с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. И ви казвам, че когато стигнем до това, всички ние – ако всички в тази зала се предадат на Него точно сега и се задържат твърдо в това – не можем да си представим каква Божия сила ще се прояви в света.
TAM1897 D 282.2Голямата трудност от самото начало е била, че хората не са позволявали на Бога да заеме мястото в сърцата си, което Му принадлежи. Бог е създал човека по този начин, но той се е обърнал към всичко друго и напълно е изключил Бога. Бог го освободи от тази тъмнина, даде му свобода да избира и го призова да избере дали ще обича Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Той беше освободен да избере да позволи на Бога отново да заеме мястото Си; но толкова много хора избраха Господ да не заема Своето място, че потопът ги помете от лицето на земята.
TAM1897 D 282.3Тогава Господ започна човешкия род отново. И единственото, което поиска от всеки, беше да обича Господа Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила, и ближния си като себе си. Това е всичко, което поиска от осемте, които влязоха в ковчега и които излязоха от него. Ако първият човек беше обичал Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила, никой грях никога не би могъл да проникне.
TAM1897 D 282.4След като беше съгрешил и Господ го беше освободил от това робство, ако Адам и всичките му деца бяха обичали Бога с цялото си сърце, душа, сила, ум и мощ, какво би било състоянието на света? — Те щяха да пазят Божиите заповеди и вярата на Исус, и правдата щеше да покрие земята, както водите покриват морето. Невъзможно ли е това да се сбъдне в човека, който е под робството на проклятието, под робството на греховната плът? Може ли Бог да избави грешника от властта на греха в плътта до такава степен, че той да може да обича Бога с цялото си сърце, душа, сила, ум и мощ? — Да. Грехът не би могъл да прокълне земята, такава каквато е, дори и с хора под робството на греховната плът, ако те бяха повярвали в Бога и спазвали Божиите заповеди и вярата на Исус. Това е истината, защото това е християнството. Така че, както виждате, всичко, което Господ някога е искал от нас, всичко, което Той някога е искал от човека, откакто Адам съгреши, беше и е да спазва Божиите заповеди и вярата на Исус. А първата от всички заповеди е: „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“.
TAM1897 D 282.5В Римляни 1:21 се казва, че в началото „те познаваха Бога“. Вижте това: човекът в началото на своето съществуване познаваше Бога. Адам познаваше Бога от самото начало, но не запази това познание. Когато Адам съгреши и започна наново, той познаваше Бога. Когато човешкият род започна наново след потопа, той познаваше Бога от самото начало; така че човечеството се е отклонявало от Бога през цялото време. Светът беше толкова грешен, е толкова грешен и ще бъде толкова грешен, защото познаваше Бога и Го отхвърли, а не защото не познаваше Бога. Така че светът не е в нечестие заради тъмнината; светът е в тъмнина заради нечестието.
TAM1897 D 282.6Светът започна със светлина; а тъмнината, която настъпи, се дължи на избора на хората; „като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.“
TAM1897 D 282.7Сега обърнете внимание: какво е първото? — Те познаваха Бога; но не Го прославиха като Бог; не Му отредиха мястото в себе си, което Му принадлежи. Те не прославиха Бога — не Го разкриха на човека, не Го явиха на земята; защото Исус каза: „Аз Те прославих на земята“, а Той беше Бог, явен в плът. Тези хора, които познаваха Бога, не позволиха на Бога да се яви в плът. Те не бяха благодарни. Тогава те станаха суетни в своите представи; тогава техните неразумни сърца се помрачиха; тогава в своята тъмнина те се представяха за мъдри. Тази мъдрост беше глупост, и тогава те изработиха образи.
TAM1897 D 282.8Така виждате, че образът, който се поставя пред очите на хората в тяхното идолопоклонство, е само външното проявление на идолопоклонството, външното му изображение. Идолопоклонството вече е дълбоко в сърцето и е изминало няколко стъпки по пътя навън. Помислете за това. Къде започва идолопоклонството? — В сърцето. Къде в този процес започва идолопоклонството? — Когато познаваха Бога, не Го прославиха като Бог; точно оттам започва всичко. Тогава къде има някакво средно положение между познаването на Бога и идолопоклонството?
TAM1897 D 283.1Сега помислете внимателно. Те познаваха Бога и: „това е вечен живот, да познаят Тебе.“ Познаването на Бога е вечен живот; това е установено. Те наистина познаваха Бога; имаха вечен живот в познаването на Бога. Това е записано. Но те се впуснаха в идолопоклонство. Колко стъпки от познаването на Бога са направили, за да стигнат до идолопоклонството? — Само една. Тогава колко стъпки от това да обичаме Бога с цялото си сърце, сила, ум и мощ трябва да се направят, за да стигнем до идолопоклонството? — Само една. Тогава, ако не обичам Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила, какво съм аз? — Идолопоклонник.
TAM1897 D 283.2Може би нямам изваян образ пред себе си. Тези хора в началото също нямаха. Но те имаха образ, представа, оформена в ума, и когато изваяха своя образ, той беше просто изображение, което да стои пред очите им, на това, което вече имаха в ума си. Първият човек, който извая образ, имаше представа за него в ума си, преди да го извая. Първият човек, който е изработил образ, е имал представата, че той трябва да бъде неговият бог, и тази представа е съществувала, преди да изработи образа от дърво или камък. Тогава този каменен образ, който е поставил пред очите си, е бил само външната форма, която е създал, за да му представя в този вид онова, което вече е имал в ума си като бог. Тогава той не е ли имал бог, преди да изработи този изваян образ? — Да. Къде е бил той? — В сърцето му.
TAM1897 D 283.3Те станаха суетни във въображенията си. Чии въображения? — Собствените им. Ето този човек, който си представя нещо; той създава образ на въображението си и го поставя пред очите си извън себе си. Въображението е просто създаване на образи в ума. А образът в камък е само осезаемата форма на образа, създаден в сърцето. Къде беше създаден образът за пръв път? — В ума му; в собственото му въображение, в собствените му мисли. Но кой беше там, когато той се беше отделил от Бога? — Никой освен Сатана и самият той. Тогава откъде могат да идват мислите му? — Само от него самия и от Сатана.
TAM1897 D 283.4Така че, виждате достатъчно ясно, че идолопоклонството е в сърцето; замисълът, образът, вече е там, преди образът да може да се появи навън. Макар богът му да е слънцето, луната или звездите, този замисъл, неговата идея, неговото въображение, е там, преди той да го превърне във външна форма в слънцето, луната и звездите.
TAM1897 D 283.5Всичко, което се проявява в идолопоклонството, е просто отражение на това, което е в сърцето. И Бог трябва да бъде в сърцето — с цялото сърце, с цялата душа, с целия ум и с цялата сила — иначе там се настанява идолопоклонството. Няма средно положение.
TAM1897 D 283.6Всъщност, след потопа, когато хората за първи път се отклониха от истинския Бог и си създадоха свои собствени богове — те позволиха на тези богове да заемат мястото на Бога за тях, показвайки по този начин, че когато познаваха Бога, те Го признаваха за своя единствен владетел. Когато обичам Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила, кой единствен ще бъде моят Бог? — Бог. Кой ще бъде моята единствена власт? — Бог. Кой единствен ще има власт над мен? — Бог. Способен ли е Той да упражнява правилната власт? — Да. Способен ли е Той да държи човека на правия път? — Да. Когато човек обича Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила, той не се нуждае от никакъв друг закон или власт, за да го държи на правия път в света. Кой е неговият владетел? — Бог. И способен ли е Бог да управлява, когато Го обичаме над всичко? — Да. Но когато човек се отклони от Бога и се впусне в идолопоклонство, способен ли е да се самоуправлява? — Не.
TAM1897 D 283.7След потопа, докато все още познаваха Бога, те Го признаваха за своя единствен Цар и Управител. Те нямаха друг владетел. Когато за пръв път се отклониха от Бога и поставиха други богове на Неговото място — имам предвид в началото, когато се отклониха от Бога и поставиха други богове на Божието място — те позволиха на тези други богове да заемат мястото на владетелите. Те изповядваха, че тези богове са техните владетели. Те нямаха царе; хората все още не твърдяха, че се поставят сами като владетели. Хората твърдяха, че боговете са царете; а хората, които имаха власт, бяха само представители на боговете, докато боговете бяха истинските царе.
TAM1897 D 283.8Доказателство за това ще намерите в „Империите на Библията“, страница 50. Ето първите записи, които бяха открити във Вавилония, където е започнал човешкият род и където се е случило объркването на езиците — където човешкият род е забравил Бога. Чета:—
TAM1897 D 284.1На Нинриду, неговия Цар, за опазването на Идаду, наместник на Риду, слугата, радостта на Нинриду.
TAM1897 D 284.2Тук владетелят Идаду, като пише надпис до своя бог, заявява, че е просто наместник на своя бог. Той не претендира да е цар. Така виждате, че богът е бил цар на този човек. Богът се е считал за цар на народа, а този човек, който е бил на власт, е бил само наместник или заместник на бога.
TAM1897 D 284.3Това показва, че познанието за Бога като законния Владетел беше толкова ново, че никой човек все още не беше намерил смелост да се провъзгласи за цар. Разбирате ли това? Помислете внимателно. Когато Бог беше единственият владетел, Той, разбира се, беше и единственият им цар; но когато те се отвърнаха от Него и приеха други богове, познанието им за истинския Бог беше толкова ново, връзката им с Него беше толкова нова в съзнанието им, че когато поставиха други богове на мястото на Бога и провъзгласиха тези лъжебогове за свои царе — никой от властниците сред хората нямаше смелостта да приеме титлата „цар“, а предпочиташе да бъде наричан наместник на бога, който трябваше да бъде истинският цар. Повтарям го. Познанието за истинския Бог като единствен Цар беше толкова ново в съзнанието на тези хора, че никой човек все още нямаше смелостта да приеме титлата „цар“. Споменът им за Бога като единствен Цар и Владетел беше все още толкова ясен, че за всеки човек да приеме титлата „цар“ би било като опит да детронира Бога.
TAM1897 D 284.4Ще прочета още един надпис от същата тази земя, от същото това време:—
TAM1897 D 284.8Ето един човек, който е построил къща в чест на своя бог. Този човек казва, че е наместник на този бог, който е цар. Този човек, Гудеа, не твърди, че е цар. Той има власт, но не твърди, че е цар. Кой е царят? — Неговият бог. Това отново ви показва, че познанието за истинския Бог като единствения Цар е било толкова скорошно в съзнанието им, че те не са се отдалечили толкова напълно от Бога и от идеята за Бога като единствен Цар и Владетел, че да са склонни да отхвърлят идеята за Божието царуване и да позволят на човек да приеме титлата „цар“.
TAM1897 D 284.9А. Ф. Баленджър. — Тогава човекът, заемащ властна позиция, твърдеше, че е наместник на своя бог, а не цар?
TAM1897 D 284.10Да. Все още нямаше царе. Не говорим за човек като цар. Все още нямаше царе сред хората. Имаше хора на властнически постове. Един човек управляваше другите. Той имаше власт, но не се наричаше цар. Не беше известен като цар и все още не си позволяваше да приеме титлата „цар“. Защо? — Защото все още не се беше отдалечил толкова от идеята за истинския Бог като единствен законен Цар, че да бъде достатъчно смел, да има достатъчно безбожна дързост, за да отхвърли всяка представа за божественост като цар и да се провъзгласи за цар.
TAM1897 D 284.11Това са най-ранните записи, които са били открити в тази земя. Можете да видите, че те са сред най-ранните. Това са записи от времето, преди хората изобщо да приемат титлата „цар“, и когато са имали представата за истинския Бог като Цар.
TAM1897 D 284.12Но ето един запис, малко по-ранен от това, който разказва за объркването на езиците при кулата на Вавилон. На четвъртата страница на „Империите на Библията“ имате библейския разказ за объркването на езиците. Това е разказът, който са написали хората, сред които се е случило объркването на езиците. В Библията имате Господния запис за това. В този надпис върху тухлите, които бяха погребани в руините на Вавилон и са били открити, имате техния разказ за това. Можете да го сравните с разказа в Библията, в единадесета глава на Битие, и ще видите, че двете неща са напълно еднакви. Ето какво са казали те за това:—
TAM1897 D 284.14Това е едно от най-ранните свидетелства, които съществуват. Другите са до него. Но тези други разкази показват, че е имало време, когато все още не е имало цар сред хората; че човекът на власт не е приемал титлата „цар“; че неговият бог е бил неговият цар; и идеята, че истинският Бог е цар, е била толкова нова, че той не е имал достатъчно смелост да каже, че той е цар. Все още това е било прекалено голямо присвояване на власт в сравнение с неговата представа за истинския Бог.
TAM1897 D 285.1Това беше преди Нимрод. Нимрод беше първият човек, който имаше смелостта да приеме титлата „цар“ въпреки идеята, че Бог е цар. Така че чета на страница петдесет от „Империите на Библията“:—
TAM1897 D 285.2Нимрод беше този смел човек. Името, което носи, означава бунт, надменно презрение и, според Гезениус, е равнозначно на „изключително нечестив бунтовник“. И „той започна да бъде могъщ на земята“. Или, както го предава друг превод, той „беше първият могъщ на земята“.
TAM1897 D 285.3Нимрод беше първият човек, който някога си е присвоил титлата „цар“; първият, който е притежавал царска власт и открито е носил титлата „цар“. И името му означава точно това, което това нещо е означавало сред хората, над които той се е издигнал.
TAM1897 D 285.4Сега, не моето твърдение, а твърдението на авторитет по този въпрос гласи следното:—
TAM1897 D 285.5С установяването на царството на Нимрод целият древен свят навлезе в нова историческа фаза. Източната традиция, която представя този воин като първия човек, носил царска корона, посочва факт, по-значим от приемането на нов украсителен елемент в облеклото или дори от завладяването на една провинция. Неговото царуване въведе в света нова система на отношения между владетеля и управляваните. Авторитетът на предишните владетели се е основавал на чувството за родство, а господството на вожда е било образ на родителски контрол. Нимрод, напротив, е бил суверен на територията и на хората само доколкото те са били нейни жители, и независимо от личните връзки. Дотогава е имало племена — разширени семейства — общество; сега вече имаше нация, политическа общност — държавата. Оттук нататък политическата и социалната история на света са различни, ако не и разминаващи се. — „Империите на Библията“, стр. 51.
TAM1897 D 285.6Какъв, тогава, беше произходът на държавата?