Вън от Вавилон и Египет · Вестта на третия ангел

TAM1897 Q1 45.8Проповед, изнесена в понеделник вечер, 15 март 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“, първо тримесечие, 1897 г., том 2, № 1, стр. 45–54.

TAM1897 Q1 45.9В урока ни снощи стигнахме до момент в историята на Юда, когато бедите от Асирия заливаха земята като наводнение. Те искаха да избягат от тях, а Господ ги призоваваше да Го търсят с цялото си сърце, за да ги избави. Те се опитваха чрез съюзи, коалиции и съюзничество с Египет да се избавят сами.

TAM1897 Q1 45.10Така продължи, докато не стигнаха до момент в живота на Езекия, когато всякаква помощ от Египет беше напълно прекъсната – не защото той го искаше така, а защото така се случи. Асирийският цар беше минал между Йерусалим и Средиземно море и се беше разположил между египетската и йерусалимската армия, за да попречи на силите на Юда и Египет да се обединят. Така той можеше да победи всяка от тях поотделно.

TAM1897 Q1 45.11Първият път, когато Сенахирим настъпи срещу Йерусалим, той постъпи по същия начин, а Езекия сгреши толкова много, че в Писанията е записано, че той излезе при асирийския цар и каза: „Съгреших; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося.“ И асирийският цар му наложи тридесет таланта злато и триста таланта сребро, а Езекия трябваше да ограби Божия дом, за да плати данъка.

TAM1897 Q1 45.12Причината за тази беда беше, че жителите на Екрон се бяха разбунтували срещу асирийците; но царят на Екрон беше верен на асирийския цар и не се присъедини към народа в бунта му. Тогава народът го отведе насила като пленник в Йерусалим и го предаде на Езекия за пазене. А Езекия го прие. Езекия толкова съчувстваше на бунта им срещу асирийския цар, че беше готов да се присъедини към него до такава степен.

TAM1897 Q1 45.13Царят на Асирия дойде и превзе Екрон. След това той тръгна към Йерусалим, за да вземе царя на Екрон и да го възстанови на трона му в Екрон. Езекия укрепи града и построи укрепления и всички необходими защитни съоръжения; но това не помогна, това не ги спаси; защото Бог не можеше да ги спаси по този начин. Ще прочета разказа на Сенахирим за тази кампания, както и библейския разказ. Тези два разказа са преплетени в книгата „Империите на Библията“, на страница 322 и на следващите три страници. Започвам да чета от параграф 15. Сенахирим разказва как жителите на Екрон са се разбунтували и са хванали царя си и са го направили затворник. Той казва:—

TAM1897 Q1 46.1Първосвещениците, благородниците и жителите на Екрон, които бяха оковали в железни вериги Падия, своя цар (изповядващ вярата и поклонението на Асирия), и го бяха предали на Езекия, цар на Юда, и се бяха отнесли враждебно към божеството; тези мъже сега бяха обзети от ужас в сърцата си.

TAM1897 Q1 46.2И той завзе града, и продължава да казва: „Езекия, цар на Юда, не се подчини на моето иго.“ Тогава Библията казва: Затова „асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.“ Тогава Сеннахирим казва:—

TAM1897 Q1 46.3Четиридесет и шест от тези градове, силни крепости, и градовете от тяхната територия, които бяха безбройни, с военни машини, аз обсадих, превзех, ограбих и преброих като плячка... Двеста хиляди сто и петдесет души, малки и големи, мъже и жени, коне, кобили, магарета, камили, волове и овце, които не можеха да се преброят, от средата им отнесох и ги разпределих като плячка.

TAM1897 Q1 46.4След това Библията казва:—

TAM1897 Q1 46.5А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим, съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха. И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода? И Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, съгради и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

TAM1897 Q1 46.6А Сеннахирим казва:—

TAM1897 Q1 46.7Самия него [Езекия], като птица в клетка, вътре в Йерусалим, царския му град, аз го затворих; срещу него издигнах обсадни кули (защото той беше заповядал да се възстановят укрепленията на голямата порта на града му).

TAM1897 Q1 46.8А сега Библията казва:—

TAM1897 Q1 46.9И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки: Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него. С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

TAM1897 Q1 46.10Всичко това беше напълно вярно, ако само той беше невинен в този въпрос; но тъй като Падия, цар на Екрон, в този момент беше в затвора в Йерусалим, Господ не можа да одобри постъпката на Езекия, който беше избрал да защити града. Затова Сеннахирим казва:—

TAM1897 Q1 46.11Самият Езекия беше обзет от страх от позора пред моето величие; както и Урби, и собствените му войници, и останалите войници, които той беше накарал да влязат в Йерусалим, неговия царски град.

TAM1897 Q1 46.12След това Библията казва:—

TAM1897 Q1 46.13И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато. И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща. В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

TAM1897 Q1 46.14И за това Сеннахирим казва:—

TAM1897 Q1 46.15Към предишния данък, плащан ежегодно, добавих данъка за съюз на моя господар и го наложих върху него... Работниците, войниците и строителите, които той беше събрал в Йерусалим – неговия царски град – за укрепването му, сега плащаха данък. С тридесет таланта злато, 800 таланта сребро; тъкани платове, червени, бродирани; скъпоценни камъни с големи размери; легла от слонова кост, преносими тронове от слонова кост, кожи от биволи, дърво дан, дърво ку, голямо съкровище от всякакъв вид; и дъщерите му, евнухите от двореца му, музикантите и музикантките; към Ниневия, моя царски град, изпрати след мен. И за да плати данък и да отдаде почит, той изпрати своя пратеник. Градовете му, които аз ограбих, отрязах от царството му и ги дадох на Митинти, цар на Ашдод, на Падия, цар на Екрон, и на Зили-Бел, цар на Газа. Намалих царството му.

TAM1897 Q1 46.16Това е пълната история на онзи стих от Писанията, където се казва, че Езекия изпрати посланици до асирийския цар и каза: „Съгреших; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося.“

TAM1897 Q1 46.17Известно време след това Езекия изпрати посланици в Египет, а Египет сключи съюз с Езекия и изпрати войска. Сенахирим научи за това навреме, за да разположи войската си между Египет и Йерусалим. Тогава той първо изпрати призив до Йерусалим към Езекия да се предаде и да изчака, докато той се върне от Египет, и че ще дойде и ще ги отведе всички в плен в земя, подобна на тяхната, която ще бъде точно толкова добра, колкото и тяхната. Но Езекия им каза да не отговарят изобщо, и пратеникът се върна в Лахиш, където откри, че царят е отишъл в Либна, и там му докладваха.

TAM1897 Q1 46.18Тогава Сеннахирим чу, че египетските войски настъпват, и отново изпрати писмо до Йерусалим, в което излагаше какво може да направи той и какво Господ не може да направи; и че Езекия не трябва да разчита на Господа, защото Господ не може да ги избави от ръцете му; и как, когато приключи с египетския цар, ще се върне срещу него, и Йерусалим ще трябва да понесе последствията.

TAM1897 Q1 46.19До този момент Езекия вече се беше научил да се уповава на Господа; защото нямаше на кого друг да се уповава. Накрая той беше принуден да се уповава на Господа. Затова отиде в храма, положи писмото на Сенахирим пред Господа и каза на Господа: „Ето го; ние не можем да направим нищо. Господи, погрижи се Ти за нас.“ И Господ стори така. Същата нощ войските на Сенахирим бяха избити, а той се върна в Ниневия. Така че накрая, чрез всички тези тежки времена, тези беди, които бяха над тях и които ги бяха затворили толкова напълно, че не можеха да получат никаква помощ нито от Египет, нито откъдето и да било другаде, те бяха доведени там, където Господ искаше да бъдат от самото начало — там, където Той можеше да ги избави.

TAM1897 Q1 47.1Ако само бяха разчитали на Господа през цялото време, както направиха тогава, Господ щеше да прави през цялото време това, което направи за тях тогава. Никога нямаше да бъдат подчинени на Асирия, нито да имат нещо общо с Египет. Никога нямаше да бъдат ограбени и отведени в плен. Щяха да останат завинаги като Божия народ и Негово царство, живеейки сами, без да бъдат причислявани към народите.

TAM1897 Q1 47.2Няма нужда да проследявам историята на Юда в подробности. Това е повторение на историята на десетте племена. Би било само повторение на историята, която разгледахме снощи, докато стигнем до момента, в който Господ изпрати Своя пророк при Седекия, последния цар, и каза: „Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде такава, възвиси смирения, а смири възвисения. Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам.“

TAM1897 Q1 47.3Малко след това целият народ беше отведен в плен във Вавилон — с изключение на най-бедните в земята, които нямаха нищо. Те бяха оставени в земята, за да я владеят както пожелаят. Така че по онова време беше благословение да си беден и да нямаш нищо; и това беше записано за разбиране на всички хора, които живеят на земята сега. Днес не е благословение да си богат и да притежаваш големи имоти. И скоро ще настъпят дни, когато онези, които са бедни и нямат нищо, ще бъдат в най-добро положение в този свят. Така беше, когато Йерусалим беше разрушен в онези дни, а те бяха отведени в плен във Вавилон или избити.

TAM1897 Q1 47.4Тогава онези, които нямаха нищо, можеха да имат домове навсякъде по земята; защото цялата земя беше само за тях. Всички останали бяха отведени в плен. И така ще бъде отново. Онези, които се придържат към притежанията на този свят, онези, които ще бъдат богати, ще бъдат отведени в плен от богатствата си и ще загинат заедно с целия свят. Тогава онези, които са бедни по отношение на благата на този свят и нямат нищо, защото са посветили всичко на Божието дело, — те ще обитават в земята на Господа, когато всички, които обитават земите на земята, бъдат отведени в плен, а цялата земя бъде унищожена.

TAM1897 Q1 47.5Този разказ за отстъпничеството на Израил и тяхното унищожение не е написан напразно. Осия и пророчествата, за които се спомена снощи, не са написани напразно. Осмата глава от Исая не е написана напразно. Тези думи са написани за нас и ние трябва да им обърнем внимание в наши дни.

TAM1897 Q1 47.6Сега стигаме до последните дни на Юда. Прочетете книгите на Еремия и Езекиил. Те са настояща истина днес за адвентистите от седмия ден, точно както и книгата Откровение. Еремия и Езекиил са написани за нас, върху които са дошли краищата на света, защото тези книги са били написани в дните, когато е настъпил краят на Юда; а унищожението на Йерусалим и времената, които го съпътстваха, са просто записани, за да посочат на всички хора по света времената, когато краят на света и неговото унищожение са близо, и да ги предупредят за събитията, които ще го съпътстват, и за бедите, които ще го придружават.

TAM1897 Q1 47.7Израил избра цар против волята на Господа. Когато бяха разделени, десетте племена стигнаха до момента, в който бяха принудени да кажат: „Нямаме цар“; и Господ каза: „Аз ще бъда вашият цар“. Отново те казаха: „Не; трябва да имаме цар“. И си избраха още един, и това беше последният. Тогава вече нямаха нито цар, нито царство; но бяха отведени в плен и изгубени завинаги, защото не искаха Господ да бъде техният цар.

TAM1897 Q1 47.8Юда се задържа още малко, а след това настъпи това, което прочетохме преди малко: „Снеми митрата и свали короната“ – Юда вече не може да има цар. Тя е принудена да каже: „Нямаме цар.“ Тя ще отиде в плен във Вавилон. Народът и племената като такива вече нямаха царе, докато не дойде истинският им Цар, на Когото принадлежи правото да царува и да управлява; и дори тогава те бяха толкова решителни, толкова изпълнени със същия дух, който отхвърли Бога в дните на Саул, че не искаха Господ да властва над тях; те Го отхвърлиха и избраха цар от този свят — „Нямаме друг цар освен Кесаря.“

TAM1897 Q1 47.9Всичко това е една и съща история. Когато отхвърлиха Бога, те го направиха въпреки Неговия протест и избраха цар, чието име беше Саул. Господ видя в това тяхното отхвърляне на Исус, техния Цар, и избора на Цезар и Варава. Тяхното отхвърляне на Христос и изборът на Цезар беше само логичното продължение на тяхното отхвърляне на Бога и избора на Саул. Когато Го отхвърлиха и избраха Саул, Господ знаеше, че ще Го отхвърлят и ще изберат Цезар. И последната стъпка беше заложена в първата.

TAM1897 Q1 47.10Ето защо Господ каза: „Самуил, те не отхвърлят теб, а отхвърлят Мен, за да не властвам над тях“; и това има значение за адвентистите от седмия ден. Бог иска да бъде Владетел на Своя народ, иска да бъде Цар на Своя народ. Дали ще бъде такъв? Дали Неговото царуване ще бъде достатъчно? Ще бъде ли Неговото управление достатъчно за народа Му? Това е въпросът сега, както беше и тогава. Тогава не им беше достатъчно, защото не искаха да Му се подчинят с цялото си сърце. Те се впуснаха във формализъм и станаха толкова подобни на света, че се впуснаха в идолопоклонството на света. Трябваше да имат цар, като другите езичници. И днес историята е същата. Ако Бог не е достатъчен владетел за адвентистите от седмия ден, то е защото те не вярват в Него с цялото си сърце. Това е, защото те са толкова подобни на езичниците, че трябва да имат езическо управление и езическа власт, за да се предпазят от самите себе си и да се управляват сами. О, нека адвентистите от седмия ден днес да послушат словото на Господа днес: „Аз ще бъда вашият Цар.“

TAM1897 Q1 48.1Юда, както споменах преди малко, беше отведен в плен във Вавилон, а в земята останаха само малцина от най-бедните. Там трябваше да останат. Но те отидоха в Египет доброволно. Отново против протеста на Господа, те отидоха в Египет. Така целият народ на Господа беше разпръснат сред езичниците, във Вавилон и в Египет. И така, оттогава нататък, Писанията говорят за извеждането на Неговия народ от Вавилон и от Египет; и така е и до днес.

TAM1897 Q1 48.2Днес словото е: „Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й.“ Това е Вавилон. А в единадесета глава от книгата „Откровение“ се говори за онова, което „духовно се нарича Египет“; и онези, които победят звяра, и образа му, и белега, и числото на името му, „пеят песента на Мойсей“ — не нещо подобно на нея — а „песента на Мойсей, Божия слуга“. Каква беше песента на Мойсей? — Песента за избавлението от Египет. Тогава, когато онези, които победят звяра, образа му, белега му и числото на името му, пеят песента на Мойсей, това е, защото са избавени от Египет. Защото днес и до края на света: „От Египет повиках Сина Си.“ Днес има Вавилон и Египет. Днес има Божии хора във Вавилон и в Египет. И днес Господ призовава: „Излезте от нея, люде Мои“; и: „От Египет призовах сина Си“.

TAM1897 Q1 48.3Погледнете отново: Къде беше Нимрод? — Той беше във Вавилон и управляваше вавилонското царство. Къде беше Авраам? — Той беше в страната, управлявана от царството, основано от Нимрод. Но Бог го призова да излезе от тази страна. Тази страна беше Вавилон както духовно, така и физически. И не само това: Нимрод беше син на Куш, а Куш беше син на Хам, а Египет е земята на Хам. Така че в Нимрод имаше и Египет, и Вавилон. И когато Бог призова Авраам, Той го призова да излезе както от Египет, така и от Вавилон. И „ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“ И вие сте призовани да излезете както от Египет, така и от Вавилон.

TAM1897 Q1 48.4О, нека всички се заемем да изучаваме Библията и да я четем заради това, което казва, заради духовните значения, които се съдържат в нея. Тогава цялата Библия, от първия до последния стих, ще бъде нещо живо и сияйно за всеки един от нас.

TAM1897 Q1 48.5След това намерихме Израил в Египет, и Господ отново ги изведе от Египет. Тогава те отхвърлиха Господа, и в крайна сметка отидоха в плен във Вавилон, а след това отново се върнаха в Египет. И когато дойде Исус, те Го отхвърлиха и избраха Цезар. След това се появи християнската църква и настъпи отстъпничеството на църквата, което създаде друг Вавилон, и Бог призова хората да излязат от този Вавилон. По времето на Реформацията Той ги призова да излязат от този Вавилон. След това дойде протестантизмът, реформираното християнство, което също отстъпи от вярата и сега създава образ на звяра, което отново довежда до Вавилон – майката и дъщерите ѝ, обединени с правителствата на света. И все пак Бог призовава: Излезте от Вавилон, „Излезте от нея, люде Мои.“

TAM1897 Q1 48.6Философията, която доведе до отстъпничеството в християнската църква; лъжливото, езическо учение, което бе въведено в християнските училища и предизвика отстъпничеството, дойде от Египет. Тази египетска философия изкриви християнските училища, доведе до отстъпничеството и изгради Римската църква, която днес е едновременно Вавилон и Египет. И ето защо днес, в живата настояща истина, Господ призовава Своя народ да излезе както от Вавилон, така и от Египет.

TAM1897 Q1 48.7Но Господ иска всичко. Той иска да властва над всичко. Той иска Своето царство да обхваща всичко. Той иска да бъде така в църквата; иска да бъде така в училището; иска да бъде така в издателските институции; иска да бъде така навсякъде, където се споменава Неговото име. Ще Му позволите ли да бъде така?

TAM1897 Q1 48.8Ако е така, всеки от вас, поотделно, трябва да започне, като отстъпи на Господа цялото място в собственото си сърце. Нека този Цар да властва там в Своето царство, в Своето царство на Духа. Това царство и това властване трябва да бъдат толкова пълни и абсолютни, че да не признавате никакъв друг цар, никакъв друг владетел освен Бога, и никакъв друг закон освен Божия.

TAM1897 Q1 48.9Тогава, и едва тогава, ще бъдем избавени от Египет и Вавилон. И тогава, след като сме били така избавени от Египет и Вавилон, ще може да се каже истински, и тогава Господ ще каже на цялата Вселена: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус“ (буквален превод на KJV) — не онези, които са се старали с всички сили —, а това ще бъде Божието свидетелство пред Вселената, посочващо един народ на земята, който пази Божиите заповеди и вярата на Исус. Този час наближава и Бог призовава един народ да излезе от Вавилон и от Египет, за да се сбъдне това и за да може Той да удостовери: „Ето един народ, който ще Ми позволи да го управлявам и който не се нуждае от друг владетел, нито от друг закон, нито от друго управление, освен това на Бога.“

TAM1897 Q1 48.10Сега просто прегледайте това отново. Бог постави човека в началото с първата от всички заповеди, която присъстваше в него и живееше в него: „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ Човекът пое по друг път, послуша друг глас и така загуби всичко. Бог го изправи отново на крака и му даде отново привилегията да обича Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила. За кратко време неговите потомци се отдалечиха толкова много от Бога, че Господ изобщо не можеше да има място в живота им, и хората трябваше да бъдат изтребени от земята чрез потоп. Имаше само осем души, които бяха готови да приемат Господа в живота си.

TAM1897 Q1 49.1Господ започна отново Своето дело на земята с осем души. За тях първата от всички заповеди беше: „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ Но те се отклониха от това, почитаха други богове и от идолопоклонството преминаха към монархията. Беше организирана държава — първата държава в света. Тя беше плод на отстъпничеството.

TAM1897 Q1 49.2От тази нечестива държава Бог отново призова Своя народ и създаде нов род същества. Бог призова Авраам от тази страна, от рода му и от бащиния му дом, към земя, която щеше да му покаже. И не му даде дори толкова, колкото да стъпи на земята; но обеща, че ще я даде на него и на потомството му след него, когато той все още нямаше дете. Така Бог го призова от онази страна, където живееше, и не му даде никаква страна на този свят. Затова Авраам, приятелят на Бога, църквата на Бога, остана без никаква страна на този свят, и „ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“

TAM1897 Q1 49.3Ние трябва да вървим по стъпките на вярата на нашия отец Авраам, която той имаше, докато още беше необрязан. Лишени ли сте от родина в този свят? Господ ви призовава да напуснете своята родина и да отидете в земята, която Той ви показва. Това е небесната родина. Ще я приемете ли?

TAM1897 Q1 49.4Потомците на Авраам отидоха в Египет и Бог ги отдели от тази страна. Мойсей беше великият пример в онова време. Той беше наследник на трона. Но той му обърна гръб и тръгна с Бога; и трябваше да му обърне гръб, за да тръгне с Бога.

TAM1897 Q1 49.5Бог избави Своя народ и им каза: „люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.“ Но те отстъпиха от Бога и си поставиха цар и държава като езичниците около тях; и какво стана с това? Донесе ли им това някакво добро? Господ не ги изостави; но донесе ли им това нещо някакво добро? Беше едно непрекъснато спускане надолу, надолу, надолу, докато не се разделиха, и тогава и двете изчезнаха; и от онзи ден до днес те са „скитащи се сред народите“. Те не бяха причислени към народите, макар че се опитаха.

TAM1897 Q1 49.6Така, когато дойде Христос, Той въздигна отново духовно семейство. Но отново настъпи отстъпничество и църквата се отклони към идолопоклонство и езичество и установи отново управление — църква и държава. Това беше папството; и какво ще стане с него? — Знаете, че то ще „потъне в погибел“. След това Бог въздигна отново духовно семейство в християнския протестантизъм. Но то отстъпи от вярата, присъедини се към майката на блудниците и издигна образа на звяра — държава на земята, която твърди, че е Божието царство; и какво ще стане с всичко това? — Знаете, че то ще бъде унищожено с вечно унищожение.

TAM1897 Q1 49.7Какво стана с царството на Нимрод? — То беше унищожено. Какво стана с царството на Египет? — То беше унищожено. Какво стана с царството на Асирия? — То беше унищожено. Какво стана с царството на десетте племена? — То беше унищожено. Какво стана с царството на Юда? — То беше унищожено. Какво стана с царството на Вавилон? — То беше унищожено. Какво стана с царството на Мидо-Персия? — То беше унищожено. Какво стана с царството на Гърция? — То беше унищожено. Какво стана с царството на Рим? — То беше унищожено. Какво стана с десетте, които го наследиха? — Те ще бъдат унищожени. Какво стана с папството, което се възцари върху руините на Рим? — То ще бъде унищожено. Какво ще стане с царството, създадено по неговия образ, в Съединените щати? — То ще бъде унищожено.

TAM1897 Q1 49.8Господ иска да ни покаже, че не желае Своят народ да има връзка с тези неща. Не е ли това поуката от това? Иска ли Той Своят народ да привързва сърцата си към това, което загива? От Адам досега Бог призовава хората да Му позволят да царува, за да бъде техен цар; народът трябва да излезе от страната си, от рода си, от бащиния си дом и да живее сам, без да се причислява към народите. Ще намери ли Той някога народ, който ще Му позволи да постъпи по Своя начин?

TAM1897 Q1 49.9(Гласове) Да.

TAM1897 Q1 49.10Да; знаем, че Той ще има такъв народ, защото Божието слово така казва. Но дали ще има този народ сред онези, които сега се обявяват за Негов народ? Това е въпросът. Ще бъдете ли един от тях? Ще бъдете ли един от тях? — Казвате: „Да“. Тогава ще напуснете ли страната си, рода си и бащиния си дом? Ще живеете ли сами и няма да бъдете причислени към народите? Ще приемете ли Бога за свой цар и няма да имате друг цар? Ще приемете ли Божието управление за свое управление и няма да се нуждаете от друго управление?

TAM1897 Q1 49.11Не че ще се бунтувате срещу някое друго управление; просто нямате нужда от друго, защото имате най-доброто управление — управлението, което е съвършено. Ако това управление е в живота ви, няма да се нуждаете от никакво управление на земята, което да ви управлява, и те няма да имат никакви проблеми или затруднения с вас. Това е всичко, което Господ иска. Ще Му позволите ли да го има в живота ви?

TAM1897 Q1 50.1Във вестта на третия ангел е записано, че чрез нея и посредством нея Бог възнамерява да „установи християнството на вечна основа“. И тогава, толкова сигурно, колкото е във вестта на третия ангел, че Бог утвърждава християнството върху вечна основа, то ще бъде християнство, което няма да бъде свързано с нищо на тази земя. То ще бъде свързано само с Бога; само с Неговото вечно слово; просветено от Неговия вечен Дух; научено от Този, Чиито пътища са от вечността; и по този начин ще бъде водено към вечния Бог, за да може Той да властва, а отдолу ще бъдат вечните мишци.

TAM1897 Q1 50.2Знам, и вие знаете, че има някои от братята, които не смятат, че това е правилно. Преди две години това беше проповядвано и беше публикувано в „Бюлетин“. От мнозина не беше прието. От някои все още не е прието. Смята се, че е напълно погрешно. Но на последната Генерална конференция ни бяха прочетени две свидетелства — написани специално за тази конференция, и едно от тях, както виждам, е отпечатано в „Бюлетин“ № 4; другото все още не е отпечатано, но предполагам, че ще бъде скоро — в които се изразява упрек към адвентистите от седмия ден за това, че се ангажират с политически въпроси. Ще прочета един пасаж, който ще ви покаже същността на това:

TAM1897 Q1 50.3Господ Исус е разочарован от Своя народ. Той е Водачът, а те трябва да се съберат под Неговото знаме. Те нямат нито време, нито мъдрост, нито сила, които да отделят за това да заемат страна в полза на политически партии. Хората са развълнувани от интензивна дейност отдолу, а синовете и дъщерите на Бога не трябва да дават влиянието си в подкрепа на тази политическа борба. Но какъв дух обзема нашия народ, когато онези, които вярват, че сега сме под посланието на третия ангел — последното послание на милост към света, братя в една и съща вяра — се появяват, носещи значките на противоположни политически партии, провъзгласявайки противоположни нагласи и изразявайки раздвоените си мнения?

TAM1897 Q1 50.4Сега задавам този въпрос под формата на твърдение: Ако това, което беше проповядвано преди две години по темата за правителството и църквата, беше прието и следвано от всички адвентисти от седмия ден, би ли могло изобщо да възникне място за това свидетелство? — Очевидно, не. Тогава тези уроци призоваваха ли към нещо погрешно, когато призоваваха Божия народ към позиция, при която би било невъзможно Той да им намери вина? Имам предвид именно този конкретен въпрос. Имам предвид, че когато от Божието слово се представя една истина, която, ако Неговият народ я приеме пред Бога и пред света, би ги поставила в такова положение, че на Господа би било невъзможно да им намери недостатък в неща, свързани с тази истина, не е ли безопасно да я приемем като истина? Как би могло това да е погрешно?

TAM1897 Q1 50.5Но това е само едно от свидетелствата. Другото свидетелство съдържа страница след страница с подобни упреци към Неговия народ за това, че се е ангажирал в политическите дискусии по време на изминалата кампания; така че в две последователни свидетелства Господ е бил принуден да изпрати упрек към Своя народ за това, че е направил точно онова, от което би бил спасен, ако беше приел вестта, дадена му осемнадесет месеца преди началото на кампанията. Защо тогава Господ изпрати тази вест на Своя народ осемнадесет месеца преди да възникне какъвто и да е повод да поемат обратния път? Не искаше ли Той Своят народ да бъде подготвен, когато настъпи този момент на объркване и спорове, за да познават правилния път и да не се объркват заедно с останалите, които бяха объркани, и така да не вземат участие в нещата, за които Той е принуден да ги изобличи?

TAM1897 Q1 50.6Не искам сега никой да го приеме просто защото е написано там. Искам да го приемат, да го проучат, да се молят за него, да го разгледат и да го приемат, защото това е истината и ще избави Божия народ от възможността някога Той да бъде принуден да ги изобличи или поправи по такъв въпрос. И все пак знам, че има братя, които все още смятат, че всичко това е погрешно; и казват, че това изисква от нашия народ да заеме крайна позиция и че това е заемане на крайна позиция. Може ли да бъде крайна позиция тази, която поставя Божия народ там, където Той иска да стои, така че да бъде напълно свободен от всички тези объркващи неща, които объркват света?

TAM1897 Q1 50.7Тази година същата линия на мислене се прояви по друг начин. Писанията, на които се позовавахме преди две години, изобщо не са включени в уроците за тази година. Тогава това беше Евангелието; сега също е Евангелието; защото то е просто Евангелието, което прониква в цялата Библия, и където и да потърсите в Библията, навсякъде ще видите, че тя казва точно това.

TAM1897 Q1 50.8Има и още нещо, което трябва да вземем предвид. Ако участваме в политически дела и политически дискусии, различните лица ще заемат различни позиции, в противоположни политически партии, провъзгласявайки противоположни нагласи и изразявайки раздвоените си мнения, докато се представят за братя. Каква е последната стъпка в политическата дейност? — Война, разбира се. Тогава какво има в нея в началото? — Просто това, което има в края ѝ — война. Това е същият дух от началото до края. Могат ли братята в Христос, които са едно в Христос, да се ангажират с нещо, което ще ги раздели в дух на противопоставяне? Могат ли? — Не; не и ако искат да останат едно в Христос. Те трябва да търсят единство, да търсят единството на Духа, „и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.“

TAM1897 Q1 50.9Някои са склонни да следват тази логика и допускат, че в крайна сметка е допустимо дори за християните, за всеки християнин, за адвентистите от седмия ден или за други, да се сражават. Не да се сражават един срещу друг, разбира се, а да се сражават за своята родина и да участват във война, за да поддържат гражданското управление. Но къде е родината на християнина? Къде е управлението на християнина? Можете ли да кажете?

TAM1897 Q1 50.10(Гласове) „Не е от този свят.“

TAM1897 Q1 50.11Тя не е от тази страна и не е от този свят. Нашето царство и нашата страна не са от този свят. Но могат ли християните да се сражават за своята страна с оръжия на плътска война? Царят на тази страна позволи да бъде разпънат, убит и погребан далеч от погледа на хората, вместо да вдигне ръка, за да се сражава за своята страна. Тогава може ли нещо, чиято логика стига до такава крайност, да е вярно от самото начало?

TAM1897 Q1 51.1Но това не е всичко. Ако ние, като адвентисти от седмия ден, трябва да проповядваме тези принципи и да се придържаме към тях, има една важна стъпка, която трябва да бъде предприета – в името на справедливостта към правителството на Съединените щати, в името на справедливостта към щата Мичиган и няколко други щата, за да се представим в правилната светлина.

TAM1897 Q1 51.2Повтарям го, за да разберете за какво говоря. Ако трябва да приемем принципа, че християните могат да се бият, могат да вдигнат дясната си ръка, за да защитят страната, правителството и всичко останало, тогава деноминацията, в името на справедливостта към самата себе си и особено в името на справедливостта към правителството на Съединените щати и към няколко от щатите, трябва публично да го обяви и да отхвърли и промени курса, който някога е бил възприет от деноминацията като такава.

TAM1897 Q1 51.3Имам тук два малки документа, отпечатани през 1865 г., но това, което е написано в тях, се е случило през 1864 г. Единият от тях е озаглавен „Възгледи на адвентистите от седмия ден относно носенето на оръжие, представени пред губернаторите на няколко щата и пред главния военен комендант [т.е. на Съединените щати], заедно с част от закона за наборната служба“.

TAM1897 Q1 51.4По онова време адвентистите от седмия ден, чрез Комитета на Генералната конференция, заявиха пред правителството на Съединените щати, пред правителствата на щатите Илинойс, Мичиган, Пенсилвания, Уисконсин и още един-два щата, че адвентистите от седмия ден, като християни и именно защото са християни, не могат да допуснат християните при никакви обстоятелства да носят оръжие или да воюват. Другият документ съдържа извлечения от писанията и публикациите на адвентистите от седмия ден, за да оправдае правителството в приемането на този аргумент от деноминацията като истински.

TAM1897 Q1 51.5Сега, ако тази позиция трябва да бъде променена и ние трябва да приемем възгледа, че християните могат да воюват при каквито и да било обстоятелства – за правителството или за каквото и да било друго, тогава сме длъжни пред правителството на Съединените щати да направим така, че Комитетът на Генералната конференция, представляващ деноминацията, да се обърне към правителството на Съединените щати и да им съобщи, че сме променили възгледите си; и да отиде при губернаторите на тези щати и да им каже, че сме променили възгледите си; така че записите да съответстват на нашите нови и преразгледани възгледи по този въпрос.

TAM1897 Q1 51.6Сега, нито за миг не вярвам, че трябва да се придържаме към нещо, което е било направено, просто защото е било направено. Но ако това, което е било направено, е било правилно, тогава нека се придържаме към него. И казвам сега, че ако възгледите ни по този въпрос трябва да се променят, дължим на тези правителства да ги информираме за този факт, за да не ни възприемат като нещо различно от това, което сме. Това е справедливо спрямо правителствата; защото като деноминация ние официално заявихме, че заемаме противоположната позиция.

TAM1897 Q1 51.7Преди две години, когато бяха изнесени тези уроци, аз не знаех, че тези документи съществуват. Не знаех за тяхното съществуване до около началото на 1897 г. Някой ми ги изпрати в плик и това е всичко, което знам по въпроса. Те са отпечатани през 1865 г. от „Steam Press of the Seventh-day Adventist Publishing Association, Battle Creek, Mich.“ Имената на членовете на Комитета на Генералната конференция са подписани върху документите, представени на правителството на Съединените щати, а имената на членовете на Комитетите на щатските конференции са подписани върху документите, представени на губернаторите на щатите.

TAM1897 Q1 51.8Сега ще ви прочета някои от извлеченията, които тогава са били отпечатани от документи, публикации и вестници на адвентистите от седмия ден, като доказателство пред правителството на Съединените щати и като доказателство пред губернаторите на щатите, че позицията, заета от Комитета на Генералната конференция на деноминацията, е била тяхната истинска позиция, а не такава, измислена за случая, за да се избегне военната служба или да се избегнат последствията, които настъпваха в страната поради войната. Този материал беше издаден като доказателство пред тези правителства, че това е принцип на адвентистите от седмия ден и че те се придържат към него, защото това е християнството.

TAM1897 Q1 51.9Ще прочета няколко откъса от него и ще видите това, което аз видях веднага щом го прочетох — че ако бях имал този документ пред себе си преди две години в този „Табернакъл“, не бих могъл да преподам принципите, които се съдържат в него, по-ясно, отколкото го направих в уроците, които изнесох и които бяха публикувани в „Бюлетин“. Ето един откъс от нещо, написано в „Signs of the Times“ от пастор Джеймс Уайт през 1853 г.:—

TAM1897 Q1 51.10Църквата, която се нарича Христова, е напуснала ръката на истинския си съпруг и сега се опира на силната ръка на закона. Тя търси закрила и подхранване от корумпираните правителства на света и е подходящо представена от блудните дъщери на старата майка, която е символ на католическата църква. Както жената трябва да се придържа към съпруга си, така и църквата трябва да се придържа към Христос и вместо да търси закрила от ръката на закона, да се опира единствено на силната ръка на своя Възлюбен. Църквата е незаконно омъжена за света. Това може да се види в различните ведомства на гражданското правителство. Дори във военното ведомство се вижда как мнимият служител на Исус Христос се подиграва на Бога на мира с молитвите си за успех в битката.

TAM1897 Q1 51.11Отново, цитат от „Review and Herald“ от 9 май 1854 г.:—

TAM1897 Q1 52.1Независимо дали тези неща са наближили или не [става дума за пришествието на Господа], фактът остава: навсякъде цари дух на война, дух на омраза и заблуда. Ние се страхуваме от неговото оскверняващо влияние — това е деморализиращото влияние на свикването с идеите за война и кръвопролитие, това е нездравословното вълнение, горчивият партиен дух, който е зло и причинява разпространението на злото.

TAM1897 Q1 52.2Нека не се казва, че за учениците на Христос няма опасност от тези причини. Има опасност; „Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.“ Такива са тайнствените и необясними симпатии, които свързват човека с човека, които не допускат отделен и изолиран интерес, че ние несъзнателно улавяме преобладаващия тон и не го осъзнаваме, докато умът не се изкриви и не се разклати; и по този начин, намирайки се в нездраво състояние, той е готов да приеме и да зачене злото. Моралният бич е дори по-разрушителен от чумата.

TAM1897 Q1 52.3Друг откъс, препечатан от „Review and Herald“ от 31 юли 1856 г.:—

TAM1897 Q1 52.4Исус е казал: „Следвай Ме.“ Какъв, скъпи братко, скъпа сестро, е вашият стандарт на вярата? Не е ли Библията? Вие казвате: „Да.“ Тогава ще се обърнем към нея, за да разберем дали следваме Исус или не. Аз ще ви изпреваря по пътя ви и ще разсъждавам с вас; а този път е всяко наше действие в живота. Първо ще погледнем в широк план и ще попитаме: „Действате ли като света?“ Но вие питате: „Какво имаш предвид?“ Ще се опитам да ви обясня. Присъединявате ли се към света в неговите принципи и закони? Ако е така, вашият път не е този, по който е вървял Исус. Исус каза: „Те (учениците) не са от света, както и Аз не съм от света.“ Кога сте виждали Исус в съдебната зала на Цезар? — Никога, само когато беше воден като агне на клане.

TAM1897 Q1 52.5Но ние искаме добри закони и е наш дълг да намерим добри хора, които да ги създават и прилагат.

TAM1897 Q1 52.6Наистина искаме добри закони; и Исус не ни е оставил да Го следваме без тях. Той казва: „учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.“ Йоан 14:24.

TAM1897 Q1 52.7Псалмистът казва: „Законът Господен е съвършен, възвръща душата.“ Псалом 19:7. Павел казва: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ 2 Тимотей 3:16, 17. Какво повече искаш? Или какво по-малко искаш, скъпи братко?

TAM1897 Q1 52.8Следващата стъпка, която изискваш от своя представител, е да приема закони, които, ако бъдат пренебрегнати, се налагат с меча – нехристиянско оръжие. Споменатите закони са същността, жизнената сила на споменатото правителство, част от което е той, и което може да поддържа своята националност само чрез арсенали или инструменти на смъртта, големи военноморски флоти и армия, въоръжена със смъртоносни оръжия. След това поставяш своя добър брат християнин, последовател на Княза на мира, до ешафода, за да наложи смърт; или начело на военен отряд, със заповед за хабеас корпус, за да върне в робство един беден брат, за престъплението, че е пожелал да вдъхне свободния въздух на небето. Или, ако той е твоят главен магистрат на нацията, качваш своя добър епископ на военен кон, въоръжен от глава до пети, главнокомандващ над всички сили на смъртта в нацията.

TAM1897 Q1 52.9Бих попитал, скъпи последователи на Исус, дали човек може да оправдае убийството, когато Бог е казал: „Не убивай“? Не почива ли цялата структура на човешкото управление върху меча? Не трябва ли те да бъдат разбити на парчета, когато дойде Този, на Когото принадлежи правото да управлява в правда?

TAM1897 Q1 52.10Но аз не воювам срещу човешките правителства. Не, не. Давид казва в химн на хвала към Бога: „Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш.“ Псалом 76:10. „Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя [на християнина] полза.“ Римляни 13:3, 4.

TAM1897 Q1 52.11Ако, братя мои, имате предвид, че християните са различно общество, малко стадо, отделено, избрано от света, за да бъде светлина в света или за света, така че светът, като види добрите им дела (светлината), да бъде подтикнат да се присъедини към малкото стадо, което цял ден е обречено на клане, и по този начин да прослави вашия Небесен Отец, тогава ще можете да разберете такива пасажи от Писанието като Римляни 13, и 1 Тимотей 1; 2, които може би ще отбележа по-нататък. „Нека черепката се препира със земните черепки“ (буквален превод на KJV) [Исая 45:9]; но нека християните притежават ума на Исус, тогава те ще следват Исус.

TAM1897 Q1 52.12Виждали ли сме някои от резултатите от това, че изповядващите се християни следват света? Нека това ни подготви да се изкачим на висота, както направи Валаам, когато Валак го повика да прокълне Израил, когато той изрече своята притча и каза: „Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля? Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.“ Числа 23:8, 9.

TAM1897 Q1 52.13Сега ще прочета още един откъс, препечатан от списанието „Review“, от 14 август 1856 г.:—

TAM1897 Q1 52.14Дали Евангелието на Исус ви е дало правото да използвате меча, да се въоръжавате с плътски оръжия, да вземете меча, за да „осигурите прехраната на дома си“, да избавите угнетените от властта на угнетителя, като нарушите шестата Божия заповед: „Не убивай“? Исус казва: „Обичайте неприятелите си.“

TAM1897 Q1 52.15Смятате ли, че вие, като християни, живеещи според Евангелието, имате библейско разрешение да се намесвате по какъвто и да е начин в политическите борби? Било то при създаването на закони или при прилагането на законите на човешкото правителство? Ако е така, мисля, че се заблуждавате сериозно.

TAM1897 Q1 52.16Това е казала деноминацията през 1864 г. Те представиха това пред правителството на Съединените щати като доказателство, че не вярват във войната, че не могат да се ангажират с носенето на оръжие и че, ако бъдат мобилизирани, не може да се очаква от тях да се сражават. И правителството на Съединените щати изслуша техните изявления и предвиди, че те трябва да служат в болниците, където да извършват работата на проповедници на Евангелието, да се грижат за болните и да носят спасение на умиращите. Сега, ако това трябва да бъде отменено, ние трябва да застанем честно пред правителството и да заявим, че то е било отменено.

TAM1897 Q1 52.17Продължавам да чета:—

TAM1897 Q1 52.18Всеки текст, който може да цитирате, или всяка правдоподобна причина, която може да изтъкнете, трябва да бъде проверен чрез ясния, буквалния текст на Писанието. Възможно е в подходящ момент да обърнем внимание на всички такива стихове или причини, които изтъквате; но първо ще изслушаме Евангелието. За християните, които са готови да следват Исус, това би трябвало да е достатъчно.

TAM1897 Q1 52.19Исус казва: „Ако служи някой на Мене, Мене нека последва.“ Йоан 12:26. Но казвате ли: „Това мога да направя и да служа като верен гражданин на моята страна, в нейната национална политика и правителство?“ Спрете. Исус казва: „Никой не може да слугува на двама господари.“ Матей 6:24. „Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.“ Йоан 15:19.

TAM1897 Q1 52.20Какъв дял можете да имате в политиката на света, ако „не сте от света“, а сте мразени от света и Христос ви е избрал „от света“? „Но трябва ли да предадем властта в ръцете на нечестивите?“, ще кажете вие. Нищо не можете да направите. Нечестивите хора и измамниците ще стават все по-лоши и по-лоши; и в края на света нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите няма да разбере. Даниил 12:10. Причината е, че светът не желае да се подчинява на Бога, нито да следва Исус, като не признава, че има един Законодател. Яков 4:12.

TAM1897 Q1 53.1„Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски, Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.“ Исая 29:13, 14. Колко чудесно се илюстрира това в поведението на мнозина високопоставени богослови, които съвсем неотдавна стояха начело на религиозни пробуждания, морални реформи и дружества за мир: водеха църквата на Христос, въоръжени с Евангелието, което разкрива живот и безсмъртие; действаха с молби, молитви и сълзи; а сега, в лицето на самото Евангелие, когато Исус е казал: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си“.“ „Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви мразят, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят“ (буквален превод на KJV), „за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.“ „Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.“ Матей 5:43-45; Лука 6:36. Въпреки тези стихове от Писанието, виждаме жалкото състояние на християнските църкви, които се впускат в морален упадък и приспособяване към света. Ще цитираме само няколко от многото примери.

TAM1897 Q1 53.2Тук следват няколко изявления на видни проповедници, в които се говори за „оръжия“, „борба“, „битка“, „война“ и т.н. След това продължава както следва:—

TAM1897 Q1 53.3Предвид факти като тези, които показват превръщането на най-чистото злато в нещо по-лошо от шлака, пълното пренебрежение към свидетелствата на Христос и към предишното им изповядване, ние трябва да възкликнем: „ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда.“

TAM1897 Q1 53.4Тези хора следват ли Исус? Въоръжават ли те себе си и последователите си с евангелски оръжия? Проявяват ли те безусловна увереност в съвършения закон на Бога? Признават ли, че за християнина има само един Законодател? Чуват ли Павел да казва: „оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости“? 2 Коринтяни 10:4. Внимават ли най-накрая в Писанията, които твърдят, че проповядват?

TAM1897 Q1 53.5Облечете се с цялата Божия броня, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защо? — „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът.“ Не; това не е призванието на последователите на Исус. Но ние се борим „срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието [нечестиви духове, бележка в полето] в небесните места.“ „Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.“ Ефесяни 6:11-13.

TAM1897 Q1 53.6Павел изброява християнските оръжия в Ефесяни 6:14-18 и казва: Вземете „меча на Духа, [не от стомана] който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба“; облечени в тази небесна броня и с крака, обути с готовността за благовестието на мира, стремейки се да се насладите на Христовото благословение: — „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. … Блажени миротворците [а не нарушителите на мира], защото те ще се нарекат Божии чада.“ Матей 5:7, 9. Слушайте Йоан, когато се обръща към войниците, когато те го питат какво да правят. Той отговаря: „Не насилвайте никого.“ Лука 3:14.

TAM1897 Q1 53.7Помнете, че Исус каза на Петър, когато беше изложено великото практическо учение за всички християни какво да правят с меча: „Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.“ Матей 26:52.

TAM1897 Q1 53.8Нека християните вървят в светлината на тези истини и тогава ще има само малцина християнски генерали или войници, които да използват „двадесет и петте пушки «Шарп» на преподобния г-н Бичър“, макар и на затвора на всяка от тях да е прикрепена с лицемерно благочестие Библията.

TAM1897 Q1 53.9Те чуват Исус да казва: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят.“ Йоан 18:36. Християните, въоръжени по този начин с евангелските оръжия и напълно обезоръжени от плътските, като са напълно отделени от правителствата на света, могат да оставят света, въоръжен с оръжия на смъртта, какъвто е, да се втурне по широкия път, налагайки своите нехристиянски закони със смъртно наказание.

TAM1897 Q1 53.10Това е неизразима привилегия за остатъка от църквата, когато поглеждат назад към историята на миналото и виждат, че макар учениците на Христос, подобно на Павел, да са възкликвали: „Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане [Римляни 8:36]“; докато пътят им е бил оросен със сълзи, напоен с кръвта им и покрит с разкъсаните им трупове и избелелите им кости; — тяхна привилегия е да възкликнат заедно с Валаам, когато видят, че Божият „люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите“, „Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!“ Числа 23:9, 10.

TAM1897 Q1 53.11В тази брошура има още много неща, но не е нужно да чета повече от нея. Ще прочета още един-два пасажа от Господа, които са предназначени за нас днес. Това ни беше дадено преди четири години от Духа на пророчеството и ни беше прочетено в този „Табернакъл“:—

TAM1897 Q1 53.12„Господ е избрал Яков за Себе Си, а Израил — за Свое особено притежание. Защото знам, че Господ е велик и че нашият Господ е над всички богове.“ Помислете, братя и сестри, че Господ има народ, избран народ, Своята църква, която да бъде Негова собствена, Неговата собствена крепост, която Той пази в един поразен от греха, разбунтуван свят; и Той е предвидил в нея да не се признава никаква власт, да не се признават никакви закони, освен Неговите собствени.

TAM1897 Q1 53.13Друго послание ни беше предадено на Генералната конференция през тази година. То ни връща точно там, където започна отстъпничеството, и ни изправя лице в лице с Бога, с Неговата истина и с цялата тази тема такава, каквато е от Господа; така, както Той желае да бъде с народа Си днес.

TAM1897 Q1 53.14Границата между хората на Бога, които твърдят, че спазват заповедите, и света, вече не е толкова ясна, колкото беше някога. Онези, които ходят в хармония с Бога, няма да бъдат забелязани да участват в политически събрания. Онези, които правят това, доказват, че не са верни слуги на Исус. Те са се занимавали с обикновен огън толкова дълго, че са загубили способността си за разграничаване. Има хора, които са се записали да застанат под знамето на Исус. Те са армията на Христос. Те са се заклели да излязат от света и да бъдат отделени. Те са се заклели да използват меча на Духа, Божието слово, за да водят агресивна война срещу греха и всяко беззаконие. Ние трябва да покажем нашата лоялност.

TAM1897 Q1 53.15Ето един термин от областта на държавното управление; ето един термин, който се отнася до гражданството. Към какво трябва да покажем нашата лоялност? Това е въпросът.

TAM1897 Q1 53.16Трябва да покажем нашата лоялност към нашия Цар, Господ Исус Христос. Апостол Яков заявява: „Затова всеки, който иска да бъде приятел на света, е враг на Бога.“ А възлюбеният Йоан, ученикът, който по дух най-много прилича на Исус, е отправил предупреждението: „Не обичайте света, нито нещата, които са в света. Ако някой обича света, любовта на Отца не е в него.“ Никой човек няма да намери щастие, ако следва примера на Адам и се отклони от своя Творец.

TAM1897 Q1 54.1Така че тези уроци завършват точно там, откъдето започнахме — с Адам и неговия Творец, и с първата от всички заповеди във Вселената: „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ Тогава няма да се отклоните от своя Творец. Тогава няма да има отстъпничество. Тогава няма да има идолопоклонство. Тогава няма да има правителство, създадено по примера на езичниците, които са се отклонили от Бога; но Бог ще бъде всичко във всичко и ще поведе Своя народ към онази славна земя, която Той показа на нашия баща Авраам, когато го отдели от всички правителства в света и го запази отделен, докато той живееше в света.

TAM1897 Q1 54.2Този, Който ни призовава да следваме и да вървим по стъпките на вярата, която е имал нашият отец Авраам, докато още е бил необрязан, ще ни отведе тогава в онази земя, която е славата на всички земи; и там ще пребъдем в присъствието на Господа и под славните крила на Всемогъщия завинаги — като обичаме Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила; и Той може да ни посочи сега, тогава и завинаги в присъствието на Вселената и да каже: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус“ (буквален превод на KJV).

TAM1897 Q1 54.3И всичките люде да рекат: „Амин и амин.“