Духът на пророчеството. – № 1

TAM1897 D 2.2Проповед, изнесена във вторник сутринта, 9 февруари 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“, 12 февруари 1897 г., том 1, № 1, стр. 2–6.

TAM1897 D 2.3Предполагам, че няма никой в тази зала, който да не мисли, че наистина вярва в духа на пророчеството; тоест, че духът на пророчеството принадлежи на църквата — на тази вест, както се проявява чрез сестра Уайт, и че в тези неща се вярва, поне на думи, доколкото идеята и Писанията доказват, че такива неща са част от това дело. Но проблемът не е в това, защото ние вече сме в беда. Ако не го знаем, сме в много по-лошо положение, отколкото ако бяхме в беда и го знаехме. И не само това — Божието дело, както и вие и аз, сме в такава беда, че ден след ден сме изложени на опасността да навлечем Божия гняв, защото сме там, където сме. Господ ни казва това неведнъж, и ни обяснява как сме стигнали дотук, и ни показва как да се измъкнем от това положение. И единственото, което мога да ви кажа тук, е да изучавате Духа на пророчеството и да извлечете от него това, от което се нуждаете.

TAM1897 D 2.4Това е само едно от изявленията, които са направени. Като познавам тези изявления и като ги познавам от известно време, бих се радвал да остана у дома и да продължа работата там, защото има толкова много за вършене и толкова много хора са въвлечени. Бог призовава за много промени сред хората, които са сформирали комитети, управителни съвети, съвети и т.н., и именно тези хора, които съставляват тези комитети, управителни съвети и съвети – събраните тук – са тези, на които ще се падне да направят промените. Сега, как ще извършат тези хора промените, в които самите те са въвлечени, ако първо не се променят самите те? Единственият начин промяната да се осъществи е хората да се променят. Бог ще действа чрез всички, които ще го направят, а всички, които няма да го направят — какво ще стане с тях? Ето защо казвам, че днес сме в беда. Когато Господ ни казва в какви затруднения се намираме, Той ни казва как сме стигнали дотам и как да излезем от тях. Всичко това се случва поради пренебрегването на „Свидетелствата“. Тогава, когато попаднем в затруднения, защото сме пренебрегнали „Свидетелствата“, а „Свидетелствата“ ни казват точно как да излезем от тези затруднения, и ние следваме свидетелството, което ни води навън, тогава ще бъдем в пълно съгласие със „Свидетелствата“.

TAM1897 D 2.5Не прехвърлям вината върху вас, защото съм в същото положение като всички вас. Господ казва, че делото е в беда, а аз съм част от делото; принадлежа към него, животът ми е свързан с него, както и вашият; то е всичко за нас. Тогава, когато делото е в беда, вие и аз сме в беда. Възможно е лично вие да нямате пряка връзка със стъпките, които доведоха делото до беда; все пак ние, като част от делото, а самото дело е нашият живот, сме в беда все пак, защото делото е в беда. Но Бог ни казва какво да направим, за да се измъкнем от нея.

TAM1897 D 2.6Не искам да ви давам човешки съвет, а Божия. Възможно е да видим имена на хора, и ако е така, няма да се измъкна от това. Ако някое име бъде пропуснато и не бъде прочетено, а ние знаем кой е, това не означава, че се прави атака срещу този брат. Да предположим, че извърша грешка и Господ ми я посочи в едно свидетелство. Когато това свидетелство стигне до мен, аз се отказвам от грешката, и вие можете да го използвате колкото искате, и то няма да бъде срещу мен; защото аз вече не съм част от нея, ако съм се отвърнал от нея, като съм я признал и съм действал съответно.

TAM1897 D 3.1Всъщност въпросът е дали някой намира дълбоко в сърцето си вяра в „Свидетелствата“, докато не получи едно, две или три, и не ги приеме всички; едва тогава той ще бъде достатъчно убеден, че вярва в „Свидетелствата“, и не преди да е имал такъв опит. Ще започна и ще завърша със Словото. Ето нещо, което ни казва какво да правим, когато стигнем до места като това: „Ако Господ е сред вашите съвети, наблюдавайки вашия ред, любов и благоговение, както и трепета ви пред Неговото слово, тогава сте готови да вършите Неговата работа безкористно.“

TAM1897 D 3.2Ето ни на събрание. Макар и да сме различни по характер, ако сме оформени от същия Христов дух, ние сме едно. Тогава църквата може да се издигне ясна като слънцето в пладне и да тръгне напред страшна като войска със знамена.

TAM1897 D 3.3Бог е бил изключен от Своето дело, от ръководството на Своето дело като цяло – в работата в щатите, в съветите, в управителните съвети, в църквите и т.н. Имали сме фалшиви богове, защото хората са поставили хора, а хората са позволили да бъдат поставени между Бога и делото. Бог така или иначе ще действа в Своето дело, и ако не се махнете от пътя Му и не Го оставите да работи по Своя начин, Божият гняв ще се стовари върху онези, които пречат. Хората се задържат и позволяват да бъдат задържани на места, които отдавна трябваше да са напуснали. Ако се махнем от пътя Му и Го оставим да работи, Той ще работи с нежна ръка. Не искаме бич от въжета. По-добре е да бъдем малко изненадани сега, отколкото да бъдем силно изненадани след известно време; и да бъдем изобличени с любов, отколкото да продължаваме, без да знаем тези неща, и да бъдем принудени да избягаме от храма, както те избягаха в онзи ден, или да бъдем напълно изненадани, когато вече няма да можем да направим нищо.

TAM1897 D 3.4Така че, ако Господ е сред вашите съвети, наблюдавайки вашата любов и вашето благоговение, и треперенето ви пред Неговото слово, тогава сте подготвени да вършите Неговата работа; и Той няма да бъде съучастник в никакви несправедливи сделки.

TAM1897 D 3.5Отново чета: „Пътят на човека е да измисля и да крои планове. Бог засажда принцип.“ И там, където Бог е засадил принцип, нашият живот и действията ни заедно са просто израз на този принцип. А ако Божият принцип го няма, тогава там е принципът на дявола. „Обстоятелствата не могат да вършат реформи. Християнството предлага реформация на сърцето. Извършеното от Христос отвътре ще бъде извършено и отвън под ръководството на преобразения ум. Опитът да се започне отвън и да се продължи отвътре се е провалял винаги и винаги ще се проваля.“

TAM1897 D 3.6Не мога да приложа свидетелство към никого друг освен към себе си, защото то трябва да се приложи в сърцето и да действа отвътре. Тогава Бог ще го приложи, където и да отида. И същото важи за всички нас по отношение на свидетелството, което идва към всеки, на всяко събрание, съвет или заседание на Генералната конференция. Председателят не може да приложи в цялата област свидетелство, дадено на него. Той трябва да го приеме в душата си и да се предаде на него с тяло, душа и дух; и тогава Исус Христос ще приложи свидетелството навсякъде, където отиде той, председателят. То е нещо живо в него, и тогава, ако той върви напред, това свидетелство се прилага от Господа, където и да се намира. Но хората са се опитвали да прилагат „Свидетелствата“ към други хора, без свидетелството да е нещо живо в самите тях. Това е било опитвано отново и отново, и именно в това се състои проблемът. Ако свидетелството не бъде прието от него с тяло, душа и дух, така че принципът, който се съдържа в него, да бъде нещо живо в него, няма значение колко много може да чете това свидетелство и да го прилага към други хора – собственото му влияние ще бъде против свидетелството, което прилага. Защото ако то не се изживява в живота му и във всичко, което казва и прави, то бива унищожено от действията му. И именно това е довело до състоянието, което съществува сега. „Божият път е да даде на човека нещо, което той няма.“ Ние трябва да приемем това, което нямаме, което Бог ни дава, и това ще ни направи сила в Господа. 2 Коринтяни 2:14: „Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.“ Когато този принцип е налице, където и да отидем, Бог говори; Той се изразява. Той разкрива познанието за Себе Си чрез нас на всяко място. Може да е бизнес сделка; това няма значение. Всичко, което правим, ще им напомня за Бога, след като си тръгнем, така че Той разкрива благоуханието на Своето познание чрез нас на всяко място.

TAM1897 D 3.7„Божият път е да направи човека нещо, което той не е“; да ме направи нещо, което аз не съм. Тогава, когато дойде свидетелство, което ми казва, че не съм прав, това свидетелство е, за да ме направи това, което не съм — да ме направи прав. Не мога да стоя там, където съм, и да го приложа; но когато го приложа, ще бъда това, което не бях, и навсякъде, където отида, Бог може да се прояви.

TAM1897 D 3.8„Човешкият път е да си намери лесно място и да се отдаде на апетита и егоистичната амбиция. Божият път е да действа със сила. Той дава благодатта, ако болният осъзнае, че се нуждае от нея. Човекът твърде често се задоволява да се лекува според методите на шарлатанството и след това оправдава начина си на работа като правилен.“ Божият път е различен. Всички ние сме болни хора и ако можехме да го осъзнаем, Бог би ни дал необходимото изцеление. Човекът предпочита шарлатанството и смята, че начинът му на работа е правилен; но Бог има за цел да пречисти душата. Йоан 7:38: „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.“ Това е Божието царство вътре в него. „Ден след ден хората разкриват дали Божието царство е в тях. Ако Христос властва в сърцата им, те придобиват сила на принципите, мощ, способност да стоят като верни стражи, истински реформатори; защото не може да има реформа, освен ако няма пълно сътрудничество с Исус Христос. Чрез благодатта на Христос хората трябва да използват дадените им от Бога способности, за да се реформират. Чрез това самоотричане, което Господ на небесата гледа с одобрение, те печелят победи над собствените си наследствени и придобити наклонности; тогава, подобно на Даниил, те оставят впечатления върху другите, които никога няма да бъдат изтрити. Влиянието ще се разпространи във всички краища на земята.“

TAM1897 D 4.1Това е свидетелството, за което говорих преди минута. Когато приемете едно свидетелство и го вградите в сърцето и живота си, това ви превръща в нещо, което преди не сте били, и тогава Божието царство е във вас, а свидетелството ще бъде разнесено по всички краища на земята. Може би никога няма да напуснете вашия щат. Тогава как изобщо може да стане това? Където и да отидете вие и където и да отида аз, Бог оставя следи в сърцата, които никога няма да бъдат изтрити, и чрез тях създава още други следи, и така нататък. Човек може да се закорави срещу това, но то ще стигне там все пак; и когато този отпечатък бъде оставен от вас, той ще разбере, че е от Господа. Садукеите не вярваха във възкресението, но и те казаха, че са разбрали за учениците, че са били с Исус и са се учили от Него след смъртта Му. В сърцата си те знаеха, че Той е възкръснал. Фактът беше налице, но те не се обърнаха поради него. Това е принципът, който се съдържа в Библията. От едно свидетелство, написано през 1896 г., чета: „Мнозина от мъжете, които са действали като съветници на заседанията на управителните съвети и съветите, трябва да бъдат отсети.“ Забележете, че се казва „мнозина“. Като цяло те не са много, така че когато мнозина от тях бъдат отсети, не могат да останат много. „Други мъже трябва да заемат местата им, защото гласът им не е гласът на Бога. Плановете и замислите им не са в съответствие с Божия ред. Същите мъже са били задържани на постовете си като директори на управителните съвети, докато под тяхното собствено управление и по техните собствени начини се използва обикновен огън вместо свещения огън, запален от самия Бог. Тези мъже вече не се наричат Израил, а изместители.“ Изместители вместо Израил! В каква по-голяма беда бихме могли да се намираме?

TAM1897 D 4.2Отново, от свидетелство, написано през 1894 г.: „Промени трябваше да бъдат направени отдавна. Бог иска църквата да отстрани позора си.“ Ето думите: „Същите хора не трябва да съставляват вашия съвет година след година; промени трябваше да бъдат направени отдавна. Бог би искал църквата да отстрани позора си; но докато хора, които са се чувствали напълно компетентни да работят, без да приемат съветите на Бога, се задържат на постовете си година след година, това не може да се случи. Това състояние на нещата заразява всеки клон на делото, защото хората не усещат нуждата си от ръководството на Светия Дух.“

TAM1897 D 4.3Какво трябва да се направи? Ще има ли Господ възможност да действа сега? Ще Му бъде ли позволено да осъществи необходимите промени? Това свидетелство не трябва да се прилага, като поемем тази работа и започнем внезапно да правим промени. Сърцето ми трябва да е право, преди да мога да участвам в каквато и да е промяна. Това, което трябва да направим, е да се предадем на Бога и след това да Го оставим да действа чрез нас. Не ни интересува кои са хората, стига Бог да е там.

TAM1897 D 4.4Не трябва да започваме сега да се оглеждаме, за да видим какви кандидати можем да издигнем, които да подкрепим и да настаним на позиции, заемани в момента от други; защото тогава, макар те да бъдат изтласкани от местата си, ние ще заемем тези места, а Господ ще бъде толкова далеч, колкото и преди. Проблемът сега е, че Господ е бил изключен. Сега, ако ние се настаним на техните места, Господ пак ще бъде изключен, а делото ще бъде в по-лошо състояние, отколкото преди. Но това не е това, което се иска. Тук не трябва да има политика; но ако политиката е в нас, тя ще бъде тук и ще се прояви тук. Ако наистина човек има политика в себе си, най-доброто място, където да я изрази, е навън в отворения свят, сред онези, които са политици и нищо друго, защото това е всичко, което той е; и ако не я изрази там, ще я изрази в църквата и там ще разпространява само зло и дяволски дела. И, разбира се, по-добре е такава дейност да се извършва открито в света, отколкото в църквата. Така че не затова сме тук. Ние сме тук, за да намерим Бога и да отворим сърцата си, така че Той да заеме мястото от центъра до периферията, във всяка мисъл, дума и дело; а Бог не е политик; Той е Бог. Това, което трябва да направим, е да търсим Бога с цялото си сърце, така че Бог да извърши всичко, което трябва да бъде направено; и Той ще го направи, ако Му позволим. Дайте шанс на Бога. Тези, които пречат, трябва да се махнат от пътя, а останалите от нас трябва да не пречат. Тогава Бог ще може да заеме мястото, което Му принадлежи.

TAM1897 D 5.1След това тук ни се цитира историята за Никодим и Христос. Никодим беше началник в Израил и се казва, че „Никодим потърси среща с Исус през нощта, като каза: «Рави, знаем, че Ти си Учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези чудеса, които Ти вършиш, освен ако Бог не е с него.» Всичко това беше вярно, доколкото стигаше, но какво каза Исус? Той «отговори и му рече: Истина, истина ти казвам: ако човек не се роди отново, не може да види Божието царство.» Тук имаше човек на висока и отговорна длъжност, човек, на когото се възхищаваха като на такъв, който е запознат с юдейските обичаи, човек, чийто ум беше изпълнен с мъдрост. Той наистина притежаваше таланти, които не бяха от обикновен характер. Той не искаше да отиде при Исус през деня, защото това щеше да го направи обект на коментари; за един юдейски водач щеше да бъде твърде унизително да признае, че симпатизира на презрения Назарянин. Никодим си мисли: «Ще се уверя сам в мисията и претенциите на този учител, дали той наистина е светлината, която осветява езичниците, и славата на Израил.“

TAM1897 D 5.2„Исус на практика казва на Никодим: Не споровете ще ти помогнат. Не аргументите ще донесат светлина на душата. Трябва да имаш ново сърце, иначе няма да можеш да разпознаеш небесното царство. Не по-големи доказателства ще те поставят в правилната позиция, а нови цели, нови извори на действие: трябва да се родиш отново. Докато не настъпи тази промяна, която прави всичко ново, дори и най-силните доказателства, които биха могли да бъдат представени, биха били безполезни. Недостатъкът е в твоето собствено сърце; всичко трябва да се промени, иначе няма да можеш да видиш Божието царство.

TAM1897 D 5.3„Това беше много унизително изявление за Никодим и с чувство на раздразнение той повтаря думите на Христос, като казва: „Как може човек да се роди, когато е стар?“ Той не беше достатъчно духовно настроен, за да разбере смисъла на думите на Христос. Но Спасителят не отговори на аргумента с аргумент. Вдигайки ръка с тържествено и тихо достойнство, Той набляга на истината с още по-голяма увереност: „Истина, истина ти казвам: ако човек не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родиш отново. Вятърът духа, където иска, и ти чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е всеки, който е роден от Духа.“ Никодим му каза: „Как може да станат тези неща?“

TAM1897 D 5.4„Някои проблясъци на истината проникваха в ума на водача. Думите на Христос го изпълниха с благоговение и го подтикнаха да попита: «Как може да станат тези неща?» С дълбока сериозност Исус отговори: «Ти си учител на Израил и не знаеш тези неща ли?» Думите Му предадоха на Никодим поуката, че вместо да се дразни от ясните думи на истината и да се отдаде на ирония, той трябваше да има много по-скромно мнение за себе си поради своето духовно невежество. И все пак думите на Христос бяха изречени с такова тържествено достойнство, а и погледът, и тонът изразяваха такава любов към него, че той не се обиди, когато осъзна своето унизително положение. Наистина, човек, на когото са поверени религиозните интереси на народа, не бива да бъде невеж по отношение на истината, която е толкова важна за тях да разберат като условие за влизане в небесното царство. «Истина, истина ти казвам», продължи Исус, «ние говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели; а вие не приемате нашето свидетелство. Ако ви съм говорил за земни неща и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесни неща?»

TAM1897 D 5.5„Този урок към Никодим представям като изключително приложим към онези, които днес заемат отговорни постове като управници в Израил и чиито гласове често се чуват в съветите, като разкриват същия дух, който притежаваше Никодим.“ Кой ще послуша и ще позволи същите думи да окажат същото въздействие върху сърцата и живота им днес? В резултат на това Никодим се обърна.

TAM1897 D 5.6Тези думи бяха отправени към председателите на конференциите, старейшините на църквите и онези, които заемат официални постове в нашите институции. Вие знаете дали сте председател на конференция. Това се отнася за вас; то ви казва: „Трябва да се родите отново.“ Вие знаете дали сте старейшина на църква. Това се отнася за вас; то ви казва: „Трябва да се родите отново.“ Вие знаете дали заемате официален пост в някоя от нашите институции. То се обръща към вас; казва: „Трябва да се родите отново.“ Казва: „Трябва да се обърнете.“ Не казва, че никога не сте се обръщали; макар и да сме се обърнали, времената са такива, че Бог призовава към по-пълно обръщане, към по-дълбоко посвещение, отколкото вие или аз някога сме познавали. Няма никакво значение за вас или за мен, че сме се обърнали преди пет, десет или петнадесет години, ако не сме обърнати сега, днес. И днес Той казва: „Ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.“ Днес, докато се нарича „днес“, Той казва на вас и на мен: „Трябва да се родите отново; трябва да се обърнете; и ако човек не се роди отново, не може да види Божието царство.“ И ето благословеното обещание: „Ще ви дам и ново сърце.“ Слава на Господа! Нека търсим Господа с такова сърце, с такава искреност, каквато никога преди, за да може Той да ни използва както никога преди; и тогава Той ще отстрани позора от Своята църква, и тя ще се издигне, за да тръгне напред без препятствия, красива като луната, ясна като слънцето и страшна като войска със знамена. Това е, което Господ иска от вас и от мен днес. Ще го получи ли?