Отстъпничеството на Израил. – № 2
TAM1897 Q1 40.5Проповед, изнесена в неделя вечер, 14 март 1897 г. Отпечатана в „Бюлетин на Генералната конференция“, първо тримесечие, 1897 г., том 2, № 1, стр. 40–45.
TAM1897 Q1 40.6Както видяхме в предишния урок, Израил отстъпи от вярата и поиска цар, за да бъде като всички народи. В настоящото изучаване ще видим колко напълно като народите са станали. Но Израил се отклони от Бога, защото не повярва на Бога с цялото си сърце. Словото не се съчетаваше с вяра у онези, които го чуваха. Те станаха формални, и тогава злините, от които биха се избавили, ако бяха верни на Бога, се стовариха върху тях, както върху всеки друг езичник; и тогава, както ни казва духът на пророчеството, всички злини, които бяха резултат от собственото им отстъпничество, те приписаха на Божието управление. Те смятаха, че Неговото управление е провал; то не беше достатъчно добро за тях, не им беше достатъчно в този свят и те трябваше да имат свое собствено управление — такова, с което да могат да се справят и чрез което да могат да се управляват и защитават сами.
TAM1897 Q1 40.7Тогава те казаха на Самуил: „постави ни, прочее, цар … както е у всичките народи“, „за да бъдем и ние както всичките народи“; и въпреки че Господ, чрез Самуил, тържествено възрази срещу това, те възразиха срещу това възражение и казаха: „Не, но цар нека има над нас … както всичките народи.“ Тъй като искаха да бъде така, Господ им позволи да бъде така. Не само че бяха решили и се бяха споразумели, че ще имат цар, но вече бяха решили и кой да бъде техният цар. Това беше Саул, синът на Киш; и Господ им позволи да го имат, защото те трябваше да постъпят по своя начин.
TAM1897 Q1 40.8Но всички злини, за които Господ им беше казал, че ще ги сполетят, защото са избрали цар и царство, наистина ги сполетяха. Те започнаха да жънат част от тях още по времето на Саул. Влиянието и царуването на Давид значително им помогнаха да бъдат спасени от злините си. Въпреки че отхвърлиха Бога, Той не ги изостави, а остана с тях, за да води всички, които искаха да бъдат водени, и да ги спаси, ако е възможно, от бедствията, които със сигурност щяха да настъпят и за които Той знаеше, че ще настъпят, и от които те не можеха да избягат като народ. Но Той щеше да спаси всички, които биха успели да избягат от тях като отделни личности. Те бяха поели по път, който неизбежно и необратимо ги водеше напред, стъпка след стъпка, докато, както ще видим, настъпи гибелта.
TAM1897 Q1 40.9Със Соломон започнаха в най-явен вид бедите, които бяха неизбежен резултат от пътя, по който бяха поели въпреки протеста на Господа. И Египет винаги беше свързан с това. Египет винаги се намесва. Соломон взе жена от Египет, против словото на Господа. Той изпрати в Египет да донесат коне, против словото на Господа. Славата, която Господ му даде, той изкриви в служба на Египет и египетското идолопоклонство, както и на идолопоклонството на всички околни народи. Тежестите, които бяха наложени на народа, за да издържа седемстотинте съпруги и тристата наложници на Соломон от всички езически народи, в тяхното идолопоклонническо поклонение, бяха такива, каквито не биваше да се понасят, каквито народът не би могъл да понесе за добро; и за доброто на двата народа Господ реши да отдели десетте племена от останалите две.
TAM1897 Q1 40.10Не можем да знаем какво е било това добро, което Господ е предвидил за десетте племена или за двете, защото то така и не се е осъществило. Еровоам беше определен като този, който трябваше първо да управлява десетте племена. Но Еровоам, забравяйки великолепния пример на Давид да изчака благоприятния момент от Господа и да позволи Той да го изведе на трона на десетте племена по Своя начин — още докато Соломон беше жив, той вдигна ръка срещу царя, като предприе стъпка, с която се опита да заеме трона на десетте племена и да ги управлява, за да се провъзгласи за цар срещу Соломон. Това беше измяна и бунт. Соломон реши да го накаже за това, а той избяга в Египет и остана там до смъртта на Соломон.
TAM1897 Q1 40.11Ако преди това той не беше египтянин в сърцето си, то след като стигна там, стана такъв. Когато Соломон умря, Еровоам се върна от Египет. Дойде времето десетте племена да се отделят от останалите две, и Ровоам пое пътя, който ги раздели. Когато народът дойде и го помоли да облекчи тежестите, които баща му беше наложил върху тях, това беше разумна и уместна молба. Старейшините, които бяха съветници на Соломон, го посъветваха да направи това. Но Ровоам не се задоволи да приеме съветите им, защото не искаше да бъде слуга на народа, както го съветваха; той искаше да бъде господар на народа и затова се допита до младежите, които бяха израснали заедно с него. Майка му беше амонитка, една от най-порочните идолопоклоннически съпруги, които Соломон беше имал; а младежите, израсли заедно с него, бяха синове на други идолопоклоннически жени, които Соломон беше взел за съпруги. Тези младежи бяха израсли сред всички мерзости на езичеството, които Соломон беше практикувал със своите съпруги. Ровоам споделяше техните нагласи и се придържаше към техния начин на живот, и, разбира се, отхвърли съвета на Господа, както и съвета на мъжете, които се бояха от Господа.
TAM1897 Q1 41.1Ровоам даде на народа отговора, с който всички сме запознати: „Помолихте ме да облекча бремето ви, но вместо това ще го направя по-тежко; където беше като малкия ви пръст, ще го направя като кръста ви.“ Те казаха: „В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.“ Ровоам, когато видя какво се беше случило, наистина се изненада от това; и все пак това не е толкова странно за него, защото когато беше толкова сляп, че не можеше да види, че това, което им каза, беше най-неразумното нещо, което можеше да каже, изобщо не е странно, че се изненада от това, което последва, след като го каза. Той изпрати при тях своя съкровищник, за да ги умиротвори, да омекоти нещата и да ги върне обратно, ако е възможно. Но те веднага убиха съкровищника с камъни, а Ровоам, като видя какъв беше резултатът, се уплаши, хвърли се в колесницата си и побърза да се върне в Йерусалим, събра войска, за да отиде и да ги подчини, и да ги принуди да му служат. Но пророкът на Господа му каза, че това не е това, което трябва да се направи, и че те трябва да останат у дома си, и те така и направиха.
TAM1897 Q1 41.2Тогава Еровоам пое царството и издигна златните телета, които беше донесъл от Египет, така че десетте племена бяха веднага въвлечени в Египет, в египетското идолопоклонство и египетската система на управление, когато се отделиха от двете. Така чрез Еровоам започна този процес и беше даден примерът, който беше последван от всички останали царе на десетте племена. И винаги след това се казва: „Еровоам, синът на Небат, който съгреши и накара Израил да съгреши.“ И отстъпничеството вървеше неумолимо, неумолимо надолу, докато цялото царство не загина и повече никога не се чу за него, нито някога ще се чуе. Отстъпничеството в династията на царете на десетте племена вървеше от лошо към по-лошо и по-лошо. Еровоам беше лош; тези, които веднага го наследиха, също бяха лоши. След това дойде Омри, и той беше по-лош от останалите; след това дойде Ахав, и той беше по-лош от всички преди него. Така продължи в цялото царство, докато то изчезна напълно и престана да съществува.
TAM1897 Q1 41.3Но Господ през цялото време се стараеше с всички сили да ги накара да Му служат. Той им изпращаше пророк след пророк; призоваваше отново и отново царете да се боят от Него, да Му служат. Когато стигнем до последните дни на Израил, виждаме, че особено Амос и Осия пророкуват. Амос, Осия и Михей пророкуваха за Израил и към Израил в последните дни на Израил. Само малка част от пророчеството на Михей обаче се отнася пряко до десетте племена. Почти цялото пророчество на Амос се отнася за тях, както и по-голямата част от това на Осия. Пророчествата на Амос и Осия са предимно, почти изцяло, пророчества, отнасящи се до Израил, и представляват последния призив на Господа към Израил да се обърне още веднъж към Него и да бъде спасен от пълно унищожение.
TAM1897 Q1 41.4Всички тези пророчества, както и историята на Израил, са включени в Библията като предупреждение за хората, които живеят в последните дни от историята на този свят. А Божието наставление е там за хората в последните дни — да се обърнат към Бога, за да бъдат спасени от действителна гибел. Ето защо тези неща са включени там. Така че Амос и Осия са точно толкова настояща истина днес, за вас и за мен, и за всеки в света, колкото са били за хората от десетте племена в деня, когато са писали.
TAM1897 Q1 41.5Амос пророкуваше, а свещеникът, който беше във Ветил, му каза: „Не пророкувай тук; това е домът на царя и царският двор; отиди в Юда.“ И той отиде и каза на втория Еровоам, че Амос пророкува зло за земята, учи на бунт срещу царя и казва, че мечът на Господа ще падне върху всичко това и че земята не може да понесе всичките му думи.
TAM1897 Q1 41.6Нека сега се обърнем към конкретния пасаж и прочетем Амос 7:10-15:—
TAM1897 Q1 41.7Тогава свещеникът на Ветил Амасия прати до Израилевия цар Иеровоама да кажат: Амос направи заговор против тебе всред Израилевия дом; земята не може да търпи многото му думи. Защото Амос така казва: Иеровоам ще умре от меч, а Израил непременно ще бъде закаран пленник от земята си. При това, Амасия рече на Амоса: О ти гледачо, иди, бягай в Юдовата земя, там яж хляб, и там пророкувай; а във Ветил вече да не пророкуваш пак, защото е царско светилище и царски дворец. Тогава Амос рече в отговор на Амасия: Не бях аз пророк, нито син на пророк, но бях говедар и берях черници; а Господ ме взе от стадото, и Господ ми рече: Иди пророкувай на людете Ми Израиля.
TAM1897 Q1 41.8И той им пророкуваше; но не забравяйте, че това бяха последните дни на Израил. Но когато не позволиха на Амос да пророкува в тази земя, изгониха го и го преследваха, както бяха правили с много от пророците преди това, Господ въздигна Осия в земята Юда; и той, намирайки се в земята Юда, където този идолопоклоннически свещеник каза на Амос да отиде, можеше да пророкува за Израил, и те не можеха да го преследват и да правят с него каквото си искаха.
TAM1897 Q1 42.1Сега само една дума, като погледнем отново цялата тази картина: Знаете, че от времето на Самуил нататък царете на Израил преследваха Божия народ, преследваха пророците, убиваха свещениците, както им се искаше. Правеха го, защото имаха както властта, така и духа да го направят. Но ако Израил никога не беше имал цар, царство или собствено правителство, биха ли могли да направят това? — Не; това би било невъзможно. Знаете, че царете на Израил се отнасяха по-зле към Божиите мъже и пророците на Господа, отколкото езическите царе: така че докато царете на Израил и царете на Юда напълно малтретираха пророците на Господа, езическите царе ги уважаваха и им оказваха благосклонност.
TAM1897 Q1 42.2Осия, както казвах, пророкуваше и за това. Сега ще прочета няколко стиха от Осия, за да видите какво казва той по този въпрос. Погледнете първо деветата глава, само една-две думи:—
TAM1897 Q1 42.3Няма да живеят в Господната земя; Но Ефрем ще се върне в Египет.
TAM1897 Q1 42.4Ефрем беше едно от десетте племена; но името тук се използва за всички тях. Десетте племена отидоха в Асирия; те бяха отведени в плен от асирийците. Но когато бяха отведени в плен от асирийците, какво има предвид Господ, когато казва, че ще се върнат в Египет? — Египет означава възможно най-далечното отстъпничество от Бога. Тъмнината, която е изцяло египетска тъмнина, е там, където хората властват на мястото на Бога, и цялото управление — правителството, хората и всичко останало — е насочено срещу Бога и срещу Неговия народ, както беше срещу Израил, когато те бяха в египетската земя точно преди язвите да се стоварят върху Египет и Израил да бъде избавен. И когато Господ тук казва, че Ефрем ще отиде в Египет, въпреки че Асирия — асирийското правителство — щеше да ги отведе в плен, това показва, че те бяха решени да влязат в пълно отстъпничество и затова не можеха, просто защото не искаха, да живеят „в земята на Господа“.
TAM1897 Q1 42.5Помните, че прочетохме какво каза Господ на Аврам: „Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.“ Тогава тази земя е земята на Господа. И когато Той говори чрез Осия, че Израил няма да живее в земята на Господа, това не се отнася до онова малко кътче земя около Самария; а се отнася до земята, която беше показана на Авраам и към която Бог беше призовал Своя народ, когато ги изведе от Египет. Те няма да живеят в земята на Господа; след това следва Египет, пълно отстъпничество. Ще видите това по-нататък, както ще прочета.
TAM1897 Q1 42.6Няма да живеят в Господната земя; Но Ефрем ще се върне в Египет, И ще ядат нечисти ястия в Асирия. Няма да принасят Господу възлияния от вино, Нито ще Му бъдат угодни жертвите им, Но ще им се считат като хляба що ядат жалеещи, От който всички, които го ядат се оскверняват; Защото хлябът им ще бъде за тяхна прехрана, А няма да влезе в дома Господен. Какво ще направите в празничен ден И в ден на Господно тържество? Защото, ето, макар че побягнаха от погубление, Все пак Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе; Коприви ще завладеят желателните им сребърни вещи; Тръни ще има в шатрите им.
TAM1897 Q1 42.7Десета глава:—
TAM1897 Q1 42.8Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод; Колкото повече бяха плодовете му Толкова повече беше умножил жертвениците си; Колкото по-хубава беше земята му Толкова по-хубави беше направил стълбовете си на идолите. Сърцето им е разделено; Сега ще се окажат виновни; Сам Той ще разкопае жертвениците им. Ще строши стълбовете на идолите им. Сигурно сега ще рекат: Ние нямаме цар.
TAM1897 Q1 42.9По това време те нямаха цар. Той беше убит и имаше междуцарствие. Друг цар все още не беше дошъл на негово място. Но обърнете внимание какво казва Той: „Сигурно сега ще рекат: Ние нямаме цар.“ Господ им каза, когато избраха този цар против Неговата воля, че Го отхвърлят. „Не, но цар нека има.“ Имаха ли цар? — Да; и дойде времето, когато бяха принудени да кажат: „Ние нямаме цар.“ Но какво каза Господ точно в този момент?
TAM1897 Q1 42.10Сигурно сега ще рекат: Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа; Що, прочее, би ни ползувал цар? Говорят празни думи, Като се кълнат лъжливо когато правят завети; Затова осъждението прониква като отровна плевел В браздите на нивите. Самарийските жители ще се разтреперят Поради телците на Вет-авен; Защото людете му и неговите жреци, Които се хвалеха с него поради славата му, Ще ридаят за него, понеже славата се изгуби от него.
TAM1897 Q1 42.11В тринадесета глава е записано това, което казва Господ. Девети стих:—
TAM1897 Q1 42.12О, Израилю, ти сам се погуби; но в Мене е твоята помощ. Аз ще бъда твой цар. (буквален превод на KJV)
TAM1897 Q1 42.13Но те не искаха да бъде така. Така че, както виждате през цялото време, Господ искаше да бъде единственият им цар; искаше те да Го признаят за свой цар и да нямат никой друг. Тогава, както казва в следващия стих: „Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.“ Така че ще прочета целия този стих:—
TAM1897 Q1 42.14Аз ще бъда твой цар: къде има друг, който да те спаси във всичките ти градове? и съдиите ти, за които ти каза: Дай ми цар и князе? (буквален превод на KJV)
TAM1897 Q1 42.15Той ги връща обратно към онова време, когато казаха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Сега Той казва: „Тогава възразих, че не бива да го имате, и ви предупредих, че ще настъпи това зло; сега сами признавате, че нямате цар, а сте се самоунищожили. Аз ще бъда вашият цар; позволете Ми да бъда вашият цар.“ Сега погледнете единадесета глава, първи стих:—
TAM1897 Q1 42.16Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.
TAM1897 Q1 43.1Защо говори това тук, в последните дни на Израил, хиляда години след като го беше извел от Египет? За какво е това?
TAM1897 Q1 43.2Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си. Колкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли. При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах. Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях. Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене. Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения, Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
TAM1897 Q1 43.3Господ скърби за Израил сега, точно когато той е на ръба на погибелта. Той отправя последния призив: сега идва последното пророчество; и с това, и точно в този момент, Езекия царува в Юда. Когато се възкачи на трона, той се зае да реформира царството и да го възстанови от отстъпничеството на Ахаз. Когато очисти храма и подреди всичко, те отпразнуваха двуседмична Пасха. Но преди тази Пасха Езекия изпрати пратеници из целите десет племена, онова, което беше останало от тях, за да ги призове на Пасхата в Йерусалим, за да се поклонят на Господа, Бога на Войнствата; но според записа те се подиграваха на пратениците и ги осмиваха; въпреки това „множество“ от Исахар, Завулон, Нефтали и различните части на провинциите дойде в Йерусалим, празнува Пасхата и се присъедини към Господа. И когато тези хора се изкачиха в Йерусалим и заеха местата си сред народа в Юда, точно в същия сезон асирийският цар настъпи и завзе цялата земя на десетте племена. И така онези, които се подчиниха на призива на Езекия да се изкачат в Йерусалим, за да се поклонят на Господа, бяха спасени от плен в Асирия.
TAM1897 Q1 43.4Сега, точно преди Езекия да отправи молбата си, Осия пише това, а Господ скърби за това, което народът е решил да направи. Вижте какво казва Той:—
TAM1897 Q1 43.5При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му.
TAM1897 Q1 43.6Господ беше толкова загрижен да ги насочи по правия път, че ги хвана за ръцете и ги водеше; но те отдръпнаха ръцете си, не искаха да бъдат водени дори по този начин. И все пак Той не може да се откаже от тях. Вижте:—
TAM1897 Q1 43.7Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали. Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.
TAM1897 Q1 43.8Така Той се въздържа от наказанията, които трябва да се стоварят върху тях. Тъй като е Бог, Той няма да ги допусне още; дори когато те трябва да се стоварят. Но те продължиха да се бунтуват; продължиха да вървят по своя път. И резултатът е записан в 4 Царе 17:5-8:—
TAM1897 Q1 43.9И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години. В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове. А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове, и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и в наредбите, които Израилевите царе узакониха.
TAM1897 Q1 43.10След това разказът продължава до тринадесетия стих:—
TAM1897 Q1 43.11Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците. При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог. Бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.
TAM1897 Q1 43.12Така десетте племена бяха изгубени. Осия, когато пророкуваше за тях, каза: „Юда още царува с Бога и е верен със светиите“ (буквален превод на KJV). Юда успя да устои още известно време. Езекия беше цар; след Езекия дойде Манасия, който отново вкара царството в отстъпничество; синът му последва стъпките му; Йосия го наследи и отново реформира царството; а когато Йосия беше убит, царството се насочи направо към гибел. След Йосия нямаше никой, който да се бои от Господа. Дори по времето на Езекия те постоянно призоваваха Египет и се придържаха към Египет, опитвайки се да накарат Египет да ги спаси, опитвайки се да получат помощ от Египет, докато трудностите, които бяха паднали върху тях, се дължаха изцяло на тяхното неверие и отстъпничество от Господа.
TAM1897 Q1 43.13А сега погледнете последните дни на Юда. Ахаз изпрати пратеници до Тиглат-Пилесер, цар на Асирия, и го помоли да дойде и да го спаси от ръката на царя на Дамаск и царя на Самария. Тиглат-Пилесер направи това; той превзе Дамаск, като по този начин облекчи Ахаз. Ахаз му плати данък и отиде в Дамаск, за да го посрещне и да му се поклони като подчинен. Докато беше там, той намери идолопоклоннически олтар, нареди да му направят такъв и го постави при вратата на храма на Господа. Така той доведе народа до отстъпничество, както и останалите в Израил.
TAM1897 Q1 43.14В Юда Езекия наследи Ахаз. Когато Езекия стана цар, той искаше да се освободи от асирийското владичество и данъка. В Юда имаше група, която подкрепяше Езекия и беше решена да се освободи от Асирия. Тази група смяташе, че единственият начин да се постигне това е да се потърси помощта на Египет. Тогава пророкуваше Исая и им каза да разчитат на Господа за избавление както от Египет, така и от Асирия. Той им каза, че са потиснати заради греховете си срещу Господа. Каза им, че опитът им да потърсят помощ от Египет няма да им донесе полза; защото опитът им да потърсят помощ от Египет ще им донесе още по-голямо потисничество, тъй като Египет само ще ги потиска, вместо да им помогне; че Египет не може да ги избави.
TAM1897 Q1 44.1Сега погледнете осмата глава от Исая. Кой пасаж от Писанието, който се използва толкова често от нас в книгата на Исая, се отнася за пришествието на Господа и очакването на пришествието на Господа? Къде го намираме? Помните ли, че осмата глава от Исая е тази, която говори за онези, които търсят духове на мъртвите, които шепнат и мърморят — имайки предвид спиритизма? Ето там се казва: „Завържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми. И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея.“ Тогава това ли е глава за пришествието? — Да. Това ли е глава, която се отнася до пришествието на Господа? — Да.
TAM1897 Q1 44.2Сега вижте какво има в тази глава. Вижте какво има в началото на тази глава, започвайки от петия стих.
TAM1897 Q1 44.3И Господ ми говори пак, казвайки: Понеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води, И се радват за Расина и за Ромелиевия син [това бяха Асирия и Дамаск]; Затова, ето, Господ възвежда върху тях Силните и големи води на Ефрат, Асирийския цар и всичката му слава; И като прелее всичките си канали И наводни всичките си брегове, Ще нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, И прострените му крила ще напълнят Ширината на земята ти, Емануиле.
TAM1897 Q1 44.4Това се сбъдна буквално по отношение на тях. Асирийският цар дойде и наводни цялата земя. Но защо това е записано във връзка и на място, където се очаква пришествието на Господа, и по отношение на народ, който трябва да очаква пришествието на Господа? Това е записано на това място и ни е предадено, за да покаже на всички хора днес, че трудности, изпитания и обърквания ще се стоварят върху цялата земя и върху всички народи — беди, които ще преливат, ще преминават, ще стигнат чак до шията и ще изпълнят цялата ширина на земята, и че хората няма да знаят как да избягат от тях. Ето защо този пасаж ни е предаден на нас, които очакваме Господа. Нека прочетем нататък и видим.
TAM1897 Q1 44.5Сдружете се, о, народи, и ще бъдете строшени; и слушайте, всички вие от далечни страни: препашете се, и ще бъдете строшени; препашете се, и ще бъдете строшени. Съветвайте се заедно, и това ще пропадне; говорете дума, и тя няма да устои: защото Бог е с нас. Защото Господ ми говори така със силна ръка и ме научи да не ходя в пътя на тоя народ, като каза: Не казвайте: Съюз, на всички, на които тоя народ казва: Съюз; нито се бойте от това, от което те се боят, нито се плашете. (буквален превод на KJV)
TAM1897 Q1 44.6Има ли такива времена като тези сега, точно когато се очаква пришествието на Господа? Обединяват ли се те, защото ги обзема страх и объркване? Защото беди настъпват върху земята? Виждаме ли нещо подобно някъде? Някой от вас видял ли го е? — О, да, видяли сте го! Виждал ли го е някой освен адвентистите от седмия ден? — Всъщност, ако може да има някаква разлика, почти всеки го вижда по-ясно от адвентистите. Но то се вижда; това е достатъчно ясно. И те се обединяват, свързват се в групи и сдружения и се препасват. За какво се препасват? Какво предстои да се случи? — Те ще бъдат раздробени на парчета. Тогава защо се препасват? — За да бъдат раздробени на парчета. И все пак те не мислят така; а че се препасват срещу злините, които предстоят. А опитите, които правят да се избавят от злините, само задълбочават нещата и ги доближават още повече до унищожението и до раздробяването на парчета.
TAM1897 Q1 44.7Господа на Силите — Него осветете, От Него да се страхувате, и пред Него да треперите. И Той ще бъде за светилище, — Но и за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват Двата Израилеви дома, — За мрежа и за примка на ерусалимските жители. И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И в нея ще се впримчат и ще се уловят. Завържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми. И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея. Ето, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля От Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.
TAM1897 Q1 44.8Ясно е, че това се отнася до пришествието на Господа. Това е призив към хората, които ще посрещнат Господа. Но защо тук се споменават бедите от времето, когато Асирия е потискала Юда? Защото това просто показва най-ясно какъв вид беди ще обхванат цялата земя и ще измъчват всички хора по времето на пришествието на Господа. А опитите, които Юда е направил да избяга от тези злини и да се избави от тях, са точно такива опити, каквито ще бъдат направени от онези, които се наричат Божии хора, за да се избавят от злините, които предстоят.
TAM1897 Q1 44.9Бог призовава непрестанно: Не разчитайте на Асирия; не разчитайте на Египет; а разчитайте само на Господа. Обърнете гръб на Асирия: това е правилно. Но не отивайте в Египет, за да избягате от Асирия. Търсете Господа. Не отивайте в Египет; отидете при Господа. И когато намерите Господа с цялото си сърце, ще бъдете избавени от всички тези беди и потисничество от Асирия. Само няколко думи по този въпрос. Тридесетата глава от Исая ни разкрива тайната на това.
TAM1897 Q1 45.1Горко на непокорните чада, казва Господ, Които се съветват, но не с Мене, И които сключват договори, но не чрез Моя Дух, Та притурят грях на грях; — Които отиват за да слязат в Египет Без да се допитват до Моите уста, За да се закрепят със силата на Фараона, И да прибягнат под сянката на Египет! Затова Фараоновата сила ще ви бъде за срам, И прибягването под египетската сянка за смущение. Стихове 1–3.
TAM1897 Q1 45.2Неговите посланици слязоха там, за да направят предложенията си към Египет. И когато Юда изпрати посланици в Египет, Египет се посрами от посланиците.
TAM1897 Q1 45.3Защото началниците му отидоха в Танис, И посланиците му дойдоха в Ханес. Те всички ще се срамуват поради люде, които не могат да ги ползват Нито да бъдат помощ или полза, Но са за срам и дори за укор. Наложеното за южните животни пророчество: През наскърбителната и мъчителна земя, Дето има лъвица и як лъв, Ехидна и горителна хвърката змия, Занасят богатството си на плещите на оселчетата, И съкровищата си на гърбицата на камилите, При люде, които няма да ги ползуват, Защото помощта от Египет ще бъде суетна и безполезна; Затова го нарекох: Рахав, който бездействува. Стихове 4–7.
TAM1897 Q1 45.4За да видите, че това не е нещо чуждо, ще се обърна сега и ще прочета едно свидетелство от 5 юли 1896 г., което гласи следното:—
TAM1897 Q1 45.5Предупрежденията, дадени в Божието слово на израилтяните, бяха предназначени не само за тях, но и за всички, които ще живеят на земята. Той им казва: „Горко на непокорните деца, ... които се съвещават, но не с Мен; и които се покриват с покривало, но не с Моя Дух, за да прибавят грях към грях; които тръгват да слязат в Египет и не са попитали от устата Ми; за да се укрепят със силата на фараона и да се уповават на сянката на Египет.“ Ако Господ е изобличавал народа Си в древността, защото те са пренебрегвали да търсят съвет от Него, когато са били в затруднение, няма ли да бъде недоволен днес, ако народът Му, вместо да разчита на ярките лъчи на Слънцето на правдата да освети пътя им, се обърне от Него в изпитанията и изпитните си моменти, за да потърси помощ от човешки същества, които са също толкова заблудени и неспособни, колкото самите те? Къде е нашата сила? В хора ли е, които са толкова безпомощни и зависими, колкото самите ние; които се нуждаят от Божието ръководство точно както и ние? Христос казва: „Без Мен не можете да направите нищо“; и Той ни е дал Светия Дух като помощник във всеки момент на нужда.
TAM1897 Q1 45.6Но вие знаете, че в затрудненията от миналата година, за които се надяваха, че ще бъдат разрешени чрез политическата кампания, дори адвентистите от седмия ден бяха толкова отклонени от своята вярност към Бога, че участваха в кампанията, опитвайки се да манипулират политическите дела, да контролират изборите и да оформяват нещата. Защо? — О, за да помогнат на страната да излезе от трудностите, за които бяха толкова сигурни, че ще я сполетят. Разбира се, трудности настъпват върху страната. Но дали адвентистите от седмия ден ще се обединят в групи за такава работа? Нека бъдат избавени от Асирия; нека бъдат избавени както от Асирия, така и от Египет, за да се обърнат към Бога. Това е единственото спасение. Това е единственото избавление — тогава, сега или завинаги.