Глава 9 — Времето на забавяне
GSAM 148.1„Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си. Докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.“1
GSAM 148.2Христос е младоженецът от притчата.2 Излизането да посрещнат младоженеца следователно трябва да символизира действието на Божия народ да посрещне Христос при Неговото пришествие, тъй като темата на разказа в Матей 24 и 25 е пришествието на Господа. Словото на Господа е светилникът.3 Всички девици взеха светилниците си. Глупостта на част от девиците се състоеше в това, че те приеха само теорията на истината, без онова искрено посвещение на Господа, което би развило благодатта на Духа в сърцето на вярващия. Това дело е изобразено в притчата чрез „масло в съдовете си“. Забавянето на младоженеца трябва да символизира известно разочарование от страна на онези, които излизат с очакването да посрещнат своя Господ.
GSAM 148Времето, за което се отнася притчата
GSAM 148.3Думата „тогава“, с която започва притчата, ни дава ключ към времето, за което тя се отнася. Тя следва непосредствено след казаното в предходната глава – не след Второто пришествие на Господа, а след като е била провъзгласена притчата за смокиновото дърво, която обявява, че пришествието на Христос е „при вратата“ и че е дошло поколението, което няма да премине, докато самият Христос не се яви в облаците на небето. Тя се отнася и за времето, когато някой от слугите, които са проповядвали посланието, каже в сърцето си: „Господарят ми се забави, и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците“.
GSAM 149Бият служителите си
GSAM 149.1Тези са били „съслужители“ (буквален превод на KJV), които в хармония проповядваха едно и също послание; но сега част от тях се отвръщат от това, което са проповядвали, и бият своите съслужители, които дават „храна на време“ — провъзгласявайки необходимата подготовка за посрещането на скоро идващия Господ. Те бият по същия начин, по който беше предложено да се удари Еремия. Народът каза: „Елате, да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите му.“4 Така и тези слуги започнаха да проповядват по начин, който пречи на делото на „верните“ слуги. Към същата тази група се обръщат думите: „Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“5
GSAM 149.2Притчата за девиците се отнася за време, когато „служителите“ се отвръщат от посланието за близкото пришествие на Господа и почват да бият. Те започват и нещо друго — да ядат и пият „с пияниците“. Присъединяват се към пиршествата на онези, които искат да задоволят апетитите си. Соломон каза за такива: „Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци, Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят.“6
GSAM 149Първото разочарование
GSAM 149.3Сега ще възникне въпросът: „Какво имаше в адвентното преживяване, което отговаря на тези твърдения?“ Имаше движения, които напълно съответстваха на пророчеството. Онези, които проповядваха адвентната вест до април 1844 г., работеха сред църквите, а проповедниците на различните църкви се обединиха в усилията си. По този начин те бяха „съслужители“ (буквален превод на KJV).
GSAM 150.1Тези, които проповядваха посланието, учеха, че двете хиляди и триста дни от Даниил 8:14 ще приключат с еврейската 1843 година, която съответства на нашата 1844 година. Те провъзгласиха, че часът на Божия съд ще настъпи в края на този период. Всяка деноминация в страната по онова време считаше, че съдният ден ще бъде предшестван от Второто пришествие на нашия Господ. По този начин лесно може да се види, че адвентистите предполагаха, че Господ ще дойде в края на този пророчески период. Те казваха: „Този период може да приключи на 21 март 1844 г., последния ден от естествената еврейска година 1843.“ Затова те очакваха края на март или началото на април 1844 г. като време, когато Спасителят би могъл да дойде.
GSAM 150Появиха се лоши слуги
GSAM 150.2Когато дойде и отмина краят на март, а Господ не дойде, онези, които преди това бяха работили заедно с посланиците на Господа, но не бяха посветили от сърце напълно живота си на посланието, се обърнаха срещу него, започнаха да се противопоставят на делото и да правят всичко по силите си, за да препречат пътя на онези, които все още продължаваха да проповядват учението за близкото пришествие на Господа и посланието за часа на съда. „В сърцата си“, казваха те, „Господарят ми се забави.“ С устата си сега проповядваха, че целият свят трябва да се обърне, преди Господ да дойде; че всички евреи трябва да се върнат в Палестина и да възстановят храмовото си служение в Йерусалим, преди Месията да дойде. Някои дори проповядваха, че пришествието на Христос е „духовно пришествие“, че то се случва при обръщането, а също и при смъртта на Неговия народ.
GSAM 151Даване на „храна на време“
GSAM 151.1Докато едни така се обръщаха срещу своите служители, онези, които все още се държаха здраво за вярата, събираха вярващите в зали и горички, давайки им „храна на време“ — показвайки им, че знаменията на времето и изпълнените пророчества заявяваха, точно както и преди тяхното разочарование, че пришествието на Христос е „близо при вратата“.
GSAM 151Църковни празненства
GSAM 151.2Докато правеха това, започна нещо, което преди това беше непознато в протестантските църкви — събирането на хората в църквата за празненства и „забавления“. Всички, които искаха да дойдат, бяха поканени да споделят с тях техните деликатеси.
GSAM 151.3Първият път, когато чухме за нещо подобно в Америка, беше през май 1844 г., точно след разочарованието. Станало е по следния начин: докато Уилям Милър, в зала в Рочестър, щата Ню Йорк, наставлявал и увещавал няколкостотин адвентисти, като им казвал: „Ние сме във времето на забавяне от Матей 25; дръжте се здраво за вярата си; скоро ще имаме повече светлина по този въпрос“, в мазето на един от най-големите молитвени домове в Рочестър беше организиран „празник“. Събра се тълпа от хора, както членове на църквата, така и невярващи, и докато председателят на едно богословско училище забавляваше тълпата, като се подиграваше на Уилям Милър, им продаваха стриди, сладолед, сладкиши и за двадесет и пет цента – малка брошура, която този човек беше подготвил. Книгата се наричаше „An Exposé of Millerism“.
GSAM 151.4По-малко от две седмици след това друга деноминация в същия град организира „празник“ в обществена зала, като събираше вход от двадесет и пет цента и канеше всички желаещи да дойдат и да се насладят заедно с тях на стриди, сладолед, торта и сладкиши. Тогава и там започна това съвременно пиршество в църквите, което се превърна в „луди социални събития“, „торбички с изненади“, „риболов за награди“, „събирания с целувки“ и така нататък. Тази особеност на пиршествата в църквите се разрасна до такава степен, че днес една съвременна църковна сграда не отговаря на стандартите, ако няма кухня, килер и трапезария. Това състояние на нещата е това, което започна в „времето на забавяне“, точно както е посочено в притчата.
GSAM 152.1Самият Уилям Милър разказва за инцидента, който се е случил в Рочестър, със следните думи:
GSAM 152.1„Един от докторите по богословие в Рочестър, г-н _____, от църквата _____, написа брошура срещу милеризма, покани господарите и дамите в дома на Господа, организира голямо пиршество със стриди и други ‚пикници‘, по подобие на Валтасар, пиха кафе и чай, ядоха скъпите си деликатеси и продаваха сладолед и сладкиши, както и брошурата си срещу Второто пришествие на скъпия Спасител.
GSAM 152.2„В нощта преди да замина, друг от преподобните господа организира пикник-пир в кръчма или зала и продаваше, както е споменато по-горе, билетите си, сладоледа и сладкишите си. Бях щастлив да чуя, че някои от църквите на различните секти не одобряваха такива вавилонски пиршества; и искрено се надявам, че не всички от тези сектантски църкви ще бъдат заловени да ядат и пият ‚с пияниците‘, когато дойде Христос. Учуден съм, че тези преподобни господа не се виждат в огледалото на Словото Божие; и бих им препоръчал да прочетат Лука 14:12–14; Матей 24:48–51; Лука 13:25–28; 2 Петрово 2:13; Юда 10–21. Това със сигурност са последните времена.“
GSAM 152.3Ако пастор Милър беше видял в какво са се впуснали църквите оттогава насам с техните благотворителни тържества, с „кексове с изненади, целувки за десет цента, представления с магарета, луди социални събития, свещени лотарии“ и други хазартни игри и т.н., той би се отдръпнал със свещен ужас.
GSAM 152Времето на забавяне
GSAM 152.4Адвентистите намираха утеха в библейския факт, че когато бъде обявено близкото пришествие на Господа, с него ще бъде свързано „време на забавяне“. Това те виждаха в думите на нашия Спасител в Матей 25:5, 6 и в Авакум 2:1–3.
GSAM 153.1Що се отнася до тяхното отношение през пролетта на 1844 г., цитираме от вестник Midnight Cry от 9 май 1844 г.:—
GSAM 153.2„След като преминахме точката на видимото приключване на пророческите периоди, ние се намираме в положение, в което Бог е предвидил, че ще се окажат Неговите деца в края на видението; и за което Той е предвидил мерки чрез пророк Авакум, когато той казва: ‚На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си‘, или както е отбелязано в бележката в полето: ‚когато ми се възрази‘. ‚Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, Но бърза към изпълнението си [на пророческите периоди], и няма да излъже; Ако и да се бави [отвъд видимото им приключване], чакай го, Защото непременно ще дойде, [в пълнотата на пророческите времена, отвъд които] няма да закъснее.‘7
GSAM 153.3„Че това предупреждение се отнася за настоящето време, е очевидно от цитирането му от Павел в Евреи 10:36–39: ‚Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. „Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми“. Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.‘
GSAM 153.4„Вярваме, че се намираме в онзи период, за който говори Спасителят, когато младоженецът се бави (Матей 25:5) — на което трябва да се оприличи небесното царство — когато ‚оня слуга е зъл [след като е настъпил привиден провал във времето], и каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците‘, а Господ ще ‚дойде в ден, когато той не го очаква‘.
GSAM 154.1„Ние вярваме, че сега се намираме в онзи период от време, за който говори Петър, когато ‚тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме‘; когато те щяха да ‚въведат тайно гибелни ереси‘.8 Тези, казва Петър, щяха да бъдат, точно както имаше лъжепророци, когато Писанията бяха съставени. Както, следователно, онези от дома Израилев казаха: ‚Дните минават, а никое видение не се сбъдва‘,9 така трябва да е имало време, когато щеше да има привидно изтичане на времето, за да могат подигравачите от 2 Петрово 3:4 да попитат: ‚Где е обещаното Му пришествие?‘ и да се успокояват, че ‚всичко си стои така както от началото на създанието‘.
GSAM 154.2„Вярваме, че именно с оглед на такова забавяне на видението апостол Яков е казал: ‚И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие‘; ‚останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи‘. И: ‚Ето, Съдията стои пред вратите‘.
GSAM 154.3„И ние вярваме, че в очакване на изтичането на очакваното време нашият Спасител ни е предупредил в дванадесета глава от Евангелието на Лука: ‚Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.‘10 Да чакаме предполага изтичане на времето, защото дотогава ние не чакаме. Затова нашият Господ добавя: ‚Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде.‘
GSAM 154.4„Ще продължим, ако Бог позволи, да провъзгласяваме: ‚Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете‘; и: ‚Настана часът, когато Той ще съди.‘ И вярваме, че няма да престанем да викаме на глас към света и църквата, за да ги събудим от песните им за ‚мир‘ и да ги накараме да послушат Божиите призиви за милост. Възнамеряваме да продължим да чакаме и да бдим за пришествието на Господа, вярвайки, че то е съвсем близо.“
GSAM 155Защита на тяхната работа
GSAM 155.1Добра представа за това как адвентистите възприемаха своята работа преди 21 март 1844 г. и непосредствено след тази дата може да се получи чрез прочитането на следния цитат, взет от статия под заглавието „Оправдание“ във вестник Advent Herald от 13 ноември 1844 г., издаван от Дж. В. Хаймс, С. Блис и А. Хейл:—
GSAM 155.2„Не бързахме да приемем нашите възгледи. Вярваме, че бяхме честни и искрени търсачи на истината. Ние се подчинихме на заповедта на нашия Спасител да изследваме Писанията. Не разчитахме на собствената си мъдрост, а потърсихме у Бог напътствие и ръководство и се постарахме да се отдадем на Неговия олтар, с доверие, че Той ще насочи стъпките ни в правилната посока. Разгледахме всички аргументи, изтъкнати срещу нас, с искрено желание да познаем истината и да се предпазим от заблуда; но трябва да признаем, че разнообразните и многообразни позиции на нашите опоненти само ни утвърдиха в нашите възгледи. Видяхме, че независимо дали ние сме прави или грешим, нашите опоненти не могат да са прави; и те нямаха съгласие помежду си. Аргументите на всеки един от тях бяха толкова слаби и незрели, че те бяха принудени непрекъснато да отменят това, което сами бяха направили; и чрез своите противоположни и противоречиви възгледи те доказаха, че каквито и да са техните мнения за нашите възгледи, те нямаха доверие в мненията един на друг. Освен това нямаше нито един основен аспект от цялостната ни позиция, в който да не бяхме подкрепени от един или повече от онези, които се стараеха да опровергаят непосредственото пришествие на Господа. Докато ние разполагахме с буквалното тълкуване на Писанията, за да ни подкрепи, нашите опоненти се опитваха напразно да докажат, че Писанията не трябва да се разбират буквално, въпреки че всяко пророчество, което се е сбъднало, се е сбъднало в най-буквалните си и най-малките си подробности.
GSAM 156Обяснение на разочарованието
GSAM 156.1„Но времето — годината 1843, еврейската година — отмина, и ние бяхме разочаровани, че не видяхме Царя в Неговата красота. И всички, които ни се противопоставяха, искрено смятаха, че всяка отличителна черта на нашата вяра е била доказана като невярна; и че ние, като честни хора, трябва да се откажем от цялата си позиция. И затова с изненада видяха, че все още се държим за надеждата си и все още очакваме нашия Цар.
GSAM 156.2„Ние обаче, въпреки разочарованието си, не видяхме причина за обезсърчение. Видяхме, че Писанията сочат, че трябва да има време на забавяне и че докато видението се забавя, ние трябва да го очакваме. Видяхме също, че с края на годината този период не можеше да приключи напълно, дори и при предположението, че нашата хронология е била правилна; и че те можеха да се изпълнят едва някъде през настоящата година; и все пак ние откровено и напълно признахме пред света, че сме сгрешили по отношение на конкретния момент, към който бяхме гледали с толкова голяма увереност; но макар и да сме сгрешили по този начин, можем да видим Божията ръка в това дело. Виждаме, че Той е използвал това провъзгласяване като предупреждение за света и изпитание за църквата. То постави Неговия народ в състояние на очакване. То призова онези, които бяха готови да страдат заради Неговото име. То показа на кого викът за пришествието на Господа беше вест за голяма радост, а на кого – неприятен звук в ушите. То показа на вселената кои ще посрещнат с радост завръщането на Господа и кои ще Го отхвърлят при второто Му пришествие, както направиха юдеите при първото Му пришествие. И ние го разглеждаме като стъпка в осъществяването на Божия замисъл в този ‚ден на приготовлението Му‘ (буквален превод на KJV), за да може Той да изведе народ, който да търси единствено волята на Господа, така че да бъде подготвен за Неговото пришествие.“
GSAM 157ИСТОРИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО СЛЕД МАРТ 1844 Г.
GSAM 157.1Кратка история на адвентното движение след 21 март 1844 г. е изложена по-долу, взета от вестник Signs of the Times от 31 октомври 1844 г.:—
GSAM 157.2„След изтичането на 1843 г. — еврейската година — по-голямата част от адвентистите се примириха с убеждението, че оттук нататък не можем да разчитаме на конкретни дати с никаква степен на сигурност. Те вярваха, че се намираме там, където сочи нашата хронология – в края на всички пророчески периоди, при завършването на които се очаква Второто пришествие; и че макар да трябва да изчакаме само малко време, доколкото нашата хронология може да се различава от времето на Бога, все пак те вярваха, че нямаме повече никаква представа за точното време. Всички бяха взели светилниците си и бяха излезли да посрещнат Младоженеца; но Младоженецът се забави след времето (1843 г.), в което се очакваше. По време на това забавяне на видението изглеждаше, че всички са решили да го изчакат, вярвайки, че то не може да бъде отложено и че може да се очаква всеки момент. Скоро обаче стана съвсем очевидно, че мнозина изготвяха планове за бъдещето, които не биха изготвили, ако вярваха, че Господ ще дойде тази година; и че те бяха заспали по отношение на реалното усещане за непосредственото явяване на Господа. С други думи, те мислеха, че Той може да дойде всеки ден или че това може да се забави за малко, през което време биха могли да се насладят на освежаваща почивка. Е, това беше точно както нашият Спасител каза, че ще бъде: ‚Докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.‘
GSAM 157Вниманието се насочва към есента на 1844 г.
GSAM 157.3„Още през май 1843 г. брат Милър беше насочил вниманието ни към седмия месец от еврейската свещена година като времето за спазването на онези пророчески символи, които сочат към Второто пришествие; и миналата есен очаквахме този момент с голям интерес. След като той отмина, брат С. С. Сноу напълно прие мнението, че според символите пришествието на Господа, когато то се случи, трябва да настъпи на десетия ден от седмия месец; но той не беше сигурен коя ще бъде годината. По-късно той видя, че пророческите периоди всъщност не изтичат до настоящата 1844 година; тогава той се придържаше към становището, че около 22 октомври — десетия ден от седмия месец на настоящата година — ще станем свидетели на пришествието на Господа на славата. Това той проповядваше в Ню Йорк, Филаделфия и други места през изминалата пролет и лято; и макар че мнозина приеха неговите възгледи, все пак не се наблюдаваше никакво конкретно проявление на техните последици до около юли.
GSAM 158Реколтата, оставена на полето
GSAM 158.1„В началото на сезона някои от нашите братя в северната част на Ню Хемпшир бяха толкова убедени, че Господ ще дойде преди настъпването на следващата зима, че не обработиха нивите си. Около средата на юли — което беше вечерта на полунощта на еврейската година-ден (вечер-сутрин, считайки от новолунието през април, началото на тази еврейска година) — други, които бяха засели и засадили нивите си, бяха толкова обзети от усещането за непосредственото явяване на Господа, че не можеха, в съответствие с вярата си, да съберат реколтата си. Някои, когато отидоха на нивите си да косят тревата, се оказаха напълно неспособни да продължат и, следвайки чувството си за дълг, оставиха реколтата си да стои на нивата, за да покажат вярата си чрез делата си и по този начин да осъдят света. Това бързо се разпространи из северната част на Нова Англия.
GSAM 158Съдът ще предшества Второто пришествие
GSAM 158.2„По същото време нашите братя в Мейн бяха възприели възгледа, че съдът трябва да предшества Пришествието; че той съвпада с жътвата и не е само в края на света, но заема период, непосредствено предшестващ края. В съответствие с това виждане те смятаха, че ние се намираме в съда, че се чертае разделителната линия и че Божиите слуги биват запечатвани на челата си, като завършването на този процес ще бъде сигналът за четирите ангела, които държат четирите ветра на земята (Откровение 7:1), да отпуснат хватката си.
GSAM 159Пробуждане в полунощ
GSAM 159.1„Около средата на юли Божието благословение за връщането на отстъпилите започна да съпътства провъзгласяването на времето, и онези, които приеха някое от споменатите виждания, проявиха забележима промяна в поведението си и внезапно събуждане от сън, както беше предсказано. ‚По среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.‘ От юли нататък тези движения се наблюдаваха в различни части на Нова Англия и бяха независими едно от друго; но всички те бяха съпътствани от Божието благословение за връщането на мнозина, чиито светилници бяха на път да угаснат, и за освещението на Неговите светии. На лагерното събрание в Ексетър всички тези влияния се срещнаха, сляха се в едно велико движение и бързо се разпространиха из всички адвентистки групи в страната.“