Глава 28 — Врата, която никой не може да затвори
GSAM 462.1„ПОСТАВИХ пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.“1
GSAM 462.2Такива са думите, отправени към онези в състоянието Филаделфия на евангелската църква. Тази църква беше тази, която се беше развила чрез провъзгласяването на близкото пришествие на Христос, или онези, които се бяха държали здраво за това, което бяха чули по този въпрос; защото Той казва за църквата в Сардис (тази, която непосредствено предшестваше Филаделфия): „Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“2
GSAM 462.3Църквата в Сардис, следователно, беше чула учението за скорошното пришествие на Господа. Онези, които се държаха здраво за чутото, продължиха напред в истината, когато „светилникът“ беше отстранен, и съставиха църквата във Филаделфия, на която Той каза: „Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“3 Именно на тази църква във Филаделфия Той казва: „Поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори.“
GSAM 462.4Ето, следователно, категоричното заявление на Свещеното Писание, че онези, които по Божието провидение са подтикнати да предупреждават света за пришествието на Господа и да умоляват хората да се подготвят да посрещнат Бога, се ползват с особената благосклонност на Бога в своето дело. Хората може да се опитват да попречат, да осуетят техните действия, да затворят „врата за словото“, но въпреки това гласът Божи се раздава над целия шум: „Поставих пред тебе отворени врата.“
GSAM 463Напредъкът през седемдесет и четири години
GSAM 463.1В предходните страници на тази книга накратко преминахме през периода от седемдесет и четири години, от 1831 до 1905 г., проследявайки възникването и напредъка на адвентните вести, и особено третата ангелска вест. Показахме как, излизайки от неизвестност и бедност, тази вест напредваше с ускорена сила и мощ от година на година и днес вече има мисии, обхващащи цялата земя. Със сигурност тя не е процъфтяла, защото е послание, което е угодно на плътските сърца; защото то издига на преден план Господната събота, спазването на която носи тежък кръст, изискващ отделяне от деловите връзки със света в най-натоварения ден от седмицата. То не е напреднало и поради липса на съпротива; защото такава е срещало от самото начало, и то от най-ожесточения вид отвън, както и затруднения, причинени от непосветени лица, които за известно време са проникнали в редиците ни. Що се отнася до ситуацията, предизвикана от замислите и усилията на външни врагове, можем с право да кажем с думите на псалмиста Давид: „Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил), Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас, Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, — Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, — Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни. Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов! Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме. Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.“4
GSAM 464Помощ в Господа
GSAM 464.1Господ заявява, че е поставил пред Своя народ „отворени врата, които никой не може да затвори“. Не е чудно тогава, че посланието неуморно напредва. Това е Божието послание към хората и то трябва да успее. В Откровение 7:2 работата по подготовката на един народ да устои, когато настъпи великият ден на Божия гняв, е символизирана от ангел, който „се издига от изток“, или, както някои превеждат, „като изгрева на слънцето“. Вижте как настъпва зората — първо се появяват лъчите на светлината на изток; те се сливат в по-голяма яснота, докато се види широкият, отчетлив диск на слънцето. Когато „Царът на деня“ се издига към зенита, светлината, топлината и силата му стават все по-ярки.
GSAM 464.2Такъв всъщност е бил напредъкът на третата ангелска вест от 1848 г. насам, когато съставните й истини бяха изложени в ясна форма, и от този момент нататък ние отбелязваме забележителен и постоянен растеж, който е чудесен. Това можем да обясним единствено с факта, че Господ потвърждава Своето слово към онези, които в това време, когато Неговото спасение е на път да дойде, пазят съботата да я не осквернят5 и отвръщат краката си от това да вършат собствените си удоволствия в Божия свят ден, като по този начин, чрез „вярата в Исуса“, както е обявено в третата ангелска вест от Откровение 14, пазят всички Божии заповеди. За такива Господ каза чрез пророк Исая: „Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти [‚Господ е наша правда.‘ Еремия 23:6] ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.“6 С такива уверения как бихме могли да очакваме нещо друго, освен че делото ще бъде успешно? „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“
GSAM 464Как могат те да просперират?
GSAM 464.3Ако погледнем ситуацията, когато през 1846 г. пастор Джозеф Бейтс започна да пише тази първа книга – първата, издадена някога по въпроса за съботата от адвентистите от седмия ден – с дванадесет и половина цента като единствените средства, с които разполагаше на този свят, и принуден да ги изразходва още преди да изтече първият му ден на писане; и като погледнем отново към пастор Джеймс Уайт, който отпечата първия си малък вестник Present Truth с пари, спечелени от косене на сено, и разпрати вестника безплатно на всички, които биха го прочели, и говореше за това като за послание, което трябваше да стигне до краищата на земята — като погледнем тези скромни начала, човек би могъл, на езика на хората от времето на Амос, да попита: „Как да се издигне Яков? Защото е малък.“7 Сравнявайки това със ситуацията през 1905 г., когато публикуването на истините на посланието се осъществява в двадесет издателства, разположени в различни части на света, често натоварени до предела на капацитета си, за да задоволят търсенето на четиво, наистина можем да кажем: Ето, „отворени врата“, които никой досега не е затворил.
GSAM 465.1За онези от по-ранни времена, които предполагаха, че делото никога няма да успее, можем да кажем с думите, с които пророк Захария изобличи онези, които мислеха да попречат на Божието дело при възстановяването на Йерусалим: „Кой презира тоя ден на малките работи?“8 За нещата, които изглеждаха като планини от трудности по пътя им, Господ каза чрез пророка:
GSAM 465Планината се превърна в равнина
GSAM 465.2„Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела — поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание — Благодат! Благодат нему!“9 Така е било в делото на третата ангелска вест и така ще бъде, докато не бъде донесен връхният камък, или с други думи, докато делото не бъде завършено.
GSAM 465.3Погледнете онези малцина през 1846 г., бедни на средства, бедни във всеки смисъл, с изключение на вярата в Бога и в съкровището на истината, и вижте до какви размери е нараснало тяхното дело. Помислете за средствата, с които разполагаме сега – книги, които са подготвени, преведени и отпечатани на различните езици по света, и стотиците колпортьори, които носят тези книги в домовете на хората на стойност 400 000 долара годишно. С продължаващото Божие благословение върху делото можем да очакваме успех. С тези средства и структури, които се разширяват от месец на месец, и с доверие в Христос, не трябва да очакваме нищо друго освен това, за което Соломон пееше за Божията църква, когато тя излезе от пустинното си състояние, „опираща се на възлюбения си“, когато той я описва като гледаща напред, „красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена“.10
GSAM 466Подпомогнати от дара на пророчеството
GSAM 466.1Не само че видяхме, че Господното провидение е отворило пътя за разпространението на истината и че Неговото особено благословение е съпътствало усилията, положени да вървим по пътищата на Господното провидение, но и в издигането и напредъка на третата ангелска вест Той е общувал със Своя народ чрез дара на пророчеството. Това не е било под формата на ново откровение, което да замени Библията, нито по начин, който да изкриви ученията на Писанието, а за да покаже къде в този век съществува опасност от отклоняване от простотата на евангелието на Христос, където хората са изложени на опасността да попаднат под влиянието на тенденциите на времето, задоволявайки се с форма на благочестие без сила.
GSAM 466.2Ако разгледаме тази тема чрез примера11 на древните пророци, който Господ ни е дал като едно от правилата, по които такива проявления трябва да бъдат изпитвани, ще открием същите причини, поради които такива проявления са необходими сега, както и тогава; а именно, опасността във всяка епоха да бъдем отклонени от пътя на истината от преобладаващите и характерни за епохата учения и практики. Апостол Павел, говорейки за проявлението на дарбите, които Господ е поставил в църквата, казва, че те са „за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите; докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.“12
GSAM 467.1Същите възражения, които се повдигат срещу проявленията на дара на пророчеството в днешно време, биха могли да бъдат изтъкнати със същата сила и в древността; т.е. ние имаме Писанията и затова нямаме нужда от такива дарби. Същите тези Писания обаче ни казват, че Христос е поставил тези дарби в църквата, за да вършат своето дело, докато „дойде съвършеното [съвършеното състояние]“, и че църквата не трябва да остава „назад в никоя дарба“, като чака „явлението на нашия Господ Исус Христос“.13
GSAM 467Защо ни трябват пророци?
GSAM 467.2Хората в древността може би са разсъждавали, че разполагат с моралния закон на Бога, написан от Неговия собствен пръст върху каменни плочи; че имат наредби, съдебни решения и наставления, които са били изречени на Мойсей от устата на Бога и които са били внимателно записани; и какво повече е било необходимо? Но въпреки всички тези великолепни истини, с които са разполагали, Бог е благоволил да им говори „при разни частични съобщения, и по много начини чрез светите Си пророци“.
GSAM 467.3Виждаме, че свидетелствата, дадени от различните пророци като Исая, Еремия, Езекиил, Даниил, Осия и други, във всеки случай проповядваха един и същ велик принцип относно послушанието към Бог; и все пак всеки пророк имаше свои специфични упреци към хората от своето време за склонността им да се отклоняват от свещените и святи принципи на правдата, повлияни от господстващите обичаи на епохата, в която е било дадено пророчеството.
GSAM 468Необходимост от дарби
GSAM 468.1Макар че може да се твърди, че разполагаме не само с превъзходните наставления на Старозаветните Писания, но и с думите на самия наш Спасител и на апостолите, каква нужда имаме от допълнително просветление? Фактът остава, че същите тези свети апостоли са посочили последните дни, когато „ще настанат усилни времена“ и когато хората ще бъдат „имащи вид на благочестие, но отречени от силата му“, като ни казват също, че „някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения“.
GSAM 468.2С оглед на всичко това, онези хора, за които Павел говори в писмата си до солунците – които няма да бъдат в тъмнина, така че денят на Христос да ги застигне като крадец, а ще бъдат деца на светлината – се призовават да изпитват „всичко“ по отношение на „пророчествата“ и да държат „доброто“.14 Това е равносилно на това да им се каже, че хората, които ще очакват пришествието на Господ Исус Христос и които накрая ще бъдат намерени в готовност за този ден, ще имат сред себе си „добри“, истински прояви на дара на пророчеството.
GSAM 468Знамения за края
GSAM 468.3Намираме се във време, когато отвсякъде изобилстват знаменията, че денят на Господа е близо. Намираме се точно в този период, когато трябваше да възникне народ, който ще спазва всички заповеди и който също така ще държи „свидетелството за Исуса“15 — „духът на пророчеството“.16 Какво откриваме? Че през последните шестдесет години се е появил такъв народ, носещ точно такова послание, сред който се е проявил дарът на пророчеството. Проверявайки дара, проявен чрез г-жа Е. Г. Уайт, според правилата на Библията, видяхме, че той издържа изпитанието във всяко едно отношение. Във всички писания на г-жа Уайт, от първото до последното, не е намерена нито един ред, който да дава и най-малката свобода за грях или да толерира дори в най-малка степен каквото и да е отклонение от Словото Божие. Тези писания никога не са се поставяли над Библията, но постоянно призовават към най-внимателно изучаване на Словото Божие, посочвайки го като великия стандарт, по който ще бъдат разгледани нашите случаи при последния съд. В нейните писания Христос се издига пред нас като единственият образец, който трябва да следваме. Той се провъзгласява по най-ярък начин като нашата единствена надежда за победа тук, нашето единствено убежище от предстоящия гняв, единственото име и средство, чрез което можем да бъдем спасени.
GSAM 469Лична почит
GSAM 469.1По отношение на г-жа Уайт и естеството на нейното дело е дадено следното, написано през 1877 г. от човек, който я е познавал и е изучавал нейното дело в продължение на много години; и след около петдесет и три години изпитание, години на внимателно наблюдение, давам своята безусловна подкрепа на всяко мнение, изразено в него:—
GSAM 469.2„Що се отнася до християнския характер на сестра Уайт, позволявам си да кажа, че мисля, че знам нещо за него. Познавам я от осемнадесет години — повече от половината от историята на нашия народ. Неведнъж съм бил в семейството им, понякога по седмици наред. Те са били в нашия дом и семейство много пъти. Пътувал съм с тях почти навсякъде; бил съм с тях насаме и пред хора, на събрания и извън тях, и имам най-добрите възможности да познавам нещо от живота, характера и духа на брат и сестра Уайт. Като проповедник съм имал работа с най-различни хора и най-различни характери, дотолкова, че мисля, че мога да преценя донякъде какъв е човекът, поне след години на близко познанство.
GSAM 470.1„Знам, че сестра Уайт е скромна, смирена, добросърдечна и благородна жена. Тези черти в характера ѝ не са просто притворни и култивирани, а извират с благодат и лекота от естествения ѝ нрав. Тя не е самонадеяна, самодоволна и надменна, както винаги са фанатиците. Често съм влизал в контакт с фанатични хора и винаги съм ги намирал за пълни с претенции, пълни с гордост, готови да дават мнението си, хвалещи се със своята святост и т.н., но винаги съм намирал сестра Уайт за пълна противоположност на всичко това.
GSAM 470Приятелка на бедните
GSAM 470.2„Всеки, дори и най-бедният и най-скромният, може свободно да се обърне към нея за съвет и утеха, без да бъде отблъснат. Тя винаги се грижи за нуждаещите се, за бедстващите и за страдащите, осигурява им необходимото и се застъпва за тяхната кауза.
GSAM 470.3„Никога не съм се запознавал с човек, който толкова постоянно да има страх от Бога пред себе си. Нищо не се предприема без искрена молитва към Бога. Тя изучава Словото Божие внимателно и постоянно. Чувал съм сестра Уайт да говори стотици пъти, прочел съм всичките ѝ свидетелства от начало до край, повечето от тях многократно, и никога не съм успял да намеря нито едно неморално изречение в тях, нито нещо, което да не е строго чисто и християнско; нищо, което да отклонява от Библията и от Исус; но там намирам най-искрените призиви да се подчиняваме на Бог, да обичаме Исус, да вярваме в Писанията и постоянно да ги изследваме. Безброй пъти съм получавал голяма духовна полза от свидетелствата. Наистина, никога не съм ги чел, без да се почувствам изобличен за липсата си на вяра в Бога, липсата на преданост и липсата на усърдие в спасяването на души. Ако имам някаква преценка, някакво духовно прозрение, заявявам, че свидетелствата са от същия дух и със същия смисъл като Писанията.
GSAM 470.4„В продължение на тридесет години [сега можем да кажем шестдесет години] тези свидетелства се приемат и четат сред нашия народ. Как са им повлияли? Отклонили ли са ги от Божия закон? Накарали ли са ги да се откажат от вярата в Христос? Накарали ли са ги да отхвърлят Библията? Накарали ли са ги да станат покварен, аморален народ? Знам, че те ще се сравнят благоприятно с всяка друга християнска деноминация.
GSAM 471.1„Едно нещо съм забелязал, а именно, че дори най-яростните противници на виденията на сестра Уайт признават, че тя е християнка. Как могат да направят това признание, не ми е ясно. Те се опитват да оправдаят това, като казват, че тя е заблудена. Те не са в състояние да посочат нито едно петно в целия ѝ живот, нито едно неморално изречение във всичките ѝ писания. Те трябва да признаят, че голяма част от нейните писания са отлични и че всеки, който би живял според всичко, което тя казва, би бил добър християнин, сигурен за рая. Това е повече от странно, ако тя е инструмент на дявола, вдъхновена от Сатана, или ако нейните писания са неморални или плод на капризите на собствения ѝ ум.“
GSAM 471Непознати свидетелстват за писанията
GSAM 471.2Когато нашите периодични издания, съдържащи писанията на г-жа Уайт, се разпращат, те се търсят от най-смирените, богобоязливите и преданите. Разказвайки за това, което четат, те казват: „Ние проявяваме особен интерес към писанията на г-жа Уайт. Те са толкова практични, толкова пълни с наставления, предназначени да приближат човека към Господа и да го направят по-смирен, богобоязлив и предан. Тези писания са толкова в духа на Писанието, че докато ги четем, ни се струва, че г-жа Уайт трябва да е вдъхновена да пише по този начин.“ Такова е свидетелството в десетки случаи на хора, които кореспондират с нашите мисионери, включително и на онези, които нямат и най-малката представа, че идеите на г-жа Уайт са получени в свято видение.
GSAM 471Източник на съпротивата
GSAM 471.3Като имаме предвид впечатлението, което прави този дар, възниква въпросът: откъде и защо е възникнала съпротива срещу проявлението на този дар? И какъв е бил резултатът за онези, които са се противопоставили? След като наблюдавах внимателно този въпрос от 1852 г. насам, установих, че в по-голямата си част съпротивата срещу това проявление е възникнала от онези, които са били изобличени за недостатъци в характера, за погрешни навици или за някакъв погрешен начин на живот. Мнозина от изобличените биха възразили, че не са били толкова лоши, колкото ги е представяло свидетелството, и биха показали, че могат да се придържат към истината, дори и да постъпят в противоречие с отправеното им изобличение. Времето показа, че голямото мнозинство от тях се отрече от вярата си и напълно напусна редиците. Някои видяха грешката си и се придържаха към истината още по-твърдо. Възниква въпросът: ако онези, които се противопоставят на този дар, са водени от Господа, защо биха загубили духовността си и биха се отклонили от Бог? Правилото на нашия Спасител е, че дървото се познава по плода му. Той най-категорично твърди, че не може „лошо дърво да дава добри плодове“.
GSAM 472Провалът на опозицията
GSAM 472.1Спомняме си случаи, в които е била организирана опозиция срещу свидетелствата на г-жа Уайт, с твърдението, че голям успех ще съпътства тяхната работа, веднага щом се отърват от свидетелствата. Обаче техните надежди се провалиха напълно. След години на борба те не дадоха повече доказателства за разпространяване на истината за съботата пред света, отколкото техните събратя преди четиридесет и девет години. Ако тяхната работа беше специалната работа на Господа, защо тяхното послание не беше съпроводено с повече просперитет?
GSAM 472Къде е успехът?
GSAM 472.2От друга страна, когато погледнем към онова послание, чрез което Божиите заповеди и вярата в Исуса се провъзгласяват пред света — послание, с което е свързано това проявление на дара на пророчеството, с неговите съвети, наставления и изобличения — виждаме, че то е постигнало сигурен и стабилен напредък от самото си начало до днес. Слушайки съветите на Господа чрез този дар и напредвайки със силата на Господа, посланието, както показахме, е обхванало земята и бързо проправя пътя си към „всеки народ и племе, език и люде“.
GSAM 473.1За напредъка му в миналото можем да кажем, че Словото Божие се е потвърдило, тъй като Той е казал: „Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее.“ Наистина, Божията ръка се е проявила в успеха, съпътстващ възникването и напредъка на това велико адвентно движение досега, а за бъдещето разчитаме на сигурното изпълнение на Неговото слово: „Поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори.“ С тази увереност можем да пеем с пълна увереност:—