Глава 8 — Сватбената вечеря на Агнето

GSAM 134.1„Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.“¹

GSAM 134.2„Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето.“²

GSAM 134.3Вечерята е последното ядене за деня. В тази притча има три покани за вечеря. Тази притча не трябва да се бърка с поканите за „обеда“, за които се говори в Матей 22:1-7. Под „обеда“ се разбира храненето по обяд. В притчата за поканите за обяд научаваме, че онези, които отправиха поканата, бяха безсрамно оскърбени и убити, и че дори синът на царя беше убит. Царят, който беше изпратил поканата, „погуби ония убийци, и изгори града им“.

GSAM 134.4Тази притча за поканите за „обяд“, показваща съдбата на онези, които първоначално отхвърлиха тази покана, подходящо изобразява това, което всъщност се случи с онези, които отхвърлиха евангелието на Христос и убиха Него и апостолите Му. Господ изпрати войски срещу този народ и „погуби ония убийци, и изгори града им“ — Йерусалим.

GSAM 134Призивът за вечеря

GSAM 134.5Тази покана за вечеря в притчата несъмнено се отнася до „сватбената вечеря на Агнето“. На онези, които са поканени на „сватбената вечеря“, се изрича благословение. Сватбената вечеря следва сватбата. Сватбата на Агнето се състои преди Неговото пришествие; защото, както вече видяхме, когато Христос най-накрая дойде, Той ще „се върне от сватба“.³

GSAM 135.1Така че тази покана за сватбената вечеря трябва да е същата като първата ангелска вест от Откровение 14 и провъзгласяването за времето от десета глава, което вече бе отбелязано. Както е записано от Лука, тази първа покана за вечеря е отправена към „поканените“. Кои бяха тези, които бяха поканени? — Тези, които бяха чули и приели евангелието на Христос. Те изповядват, че обичат Христос и че обичат второто Му явяване като пълното осъществяване на тяхната надежда. Защо поканата да не бъде отправена първо към тях? Както беше необходимо евангелието първо да бъде проповядвано на юдеите, които имаха Писанията и твърдяха, че очакват идването на Месията,⁴ така и посланието за Второто пришествие на Христос беше представено първо на онези, които твърдяха, че са Негови последователи и че обичат Неговото явяване.

GSAM 135Призивът към онези, които бяха поканени

GSAM 135.2Първият призив за вечерята, който е отправен към онези, които бяха поканени, трябва да бъде отправен към църквите. И всъщност провъзгласяването на близкото пришествие на Христос, от 1833 г. до пролетта на 1844 г., се извършваше в църквите и до голяма степен беше подкрепено от проповедниците на тези църкви. Първата публикация на Уилям Милър относно неговите възгледи за близкото пришествие на Христос беше в баптистки вестник от Брандон, щата Върмонт. Дейността му и тази на неговите съратници до април 1844 г. се осъществяваше предимно в църковни сгради или зали, осигурени от църквите по онова време.

GSAM 135.3Пастор Хаймс разказва за дейността на пастор Милър до пролетта на 1844 г. по следния начин:

GSAM 135.3„Той работеше сред всички групи и секти, без да се намесва в техните организации или дисциплина, вярвайки, че членовете на различните вероизповедания могат да запазят своето положение и в същото време да се подготвят за пришествието на своя Цар.“

GSAM 135.4Пастор Хаймс, говорейки за съвместните усилия на себе си и на пастор Милър, допълва: „Повечето от проповедниците и църквите, които отвориха вратите си за нас и за нашите братя, проповядващи адвентното учение, сътрудничеха с нас до миналата година“ — годината 1844.

GSAM 136Отворени врати за посланието

GSAM 136.1Относно своята работа и нейния характер Уилям Милър каза:

GSAM 136.1„Пред мен се отвориха врати да проповядвам тази доктрина за Второто пришествие на Христос сред почти всички вероизповедания, така че успях да отговоря само на малка част от призивите... На всяко място, където съм бил, най-набожните, предани и живи членове на църквите най-охотно приемат проповядваните възгледи; докато светските изповедници, фарисеите, фанатиците, горделивите, надменните и егоистите се подиграват и осмиват учението за Второто пришествие на Христос.“

GSAM 136.2По отношение на същността на адвентната вест може да се каже същото, което Д’Обинье е казал за Реформацията — тя „беше осъществена в името на един духовен принцип. Тя провъзгласи за свой учител Словото Божие; за спасение — вярата; за оръжие — Светия Дух; и именно чрез тези средства отхвърли всички светски елементи.“

GSAM 136Мощна вълна от пробуждания

GSAM 136.3Същността на пробужданията, последвали провъзгласяването на адвентната вест за Второто пришествие, е описана по следния начин от Л. Д. Флеминг, пастор на християнската църква на улица Каско в Портланд, щата Мейн:

GSAM 136.4„Интересът, събуден от лекциите му [на У. Милър], е от най-обмисления и безпристрастен вид и макар това да е най-голямото пробуждане, което някога съм виждал, все пак в него има най-малко страстна възбуда. Изглежда, че то засяга най-силно мъжката част от общността. Ето какво предизвиква този ефект: брат Милър просто взема меча на Духа, изваден от ножницата и гол, и поставя острието му върху голото сърце, и то прорязва! Това е всичко. Пред острието на това могъщо оръжие неверието пада, а универсализмът увяхва. Лъжливите основи изчезват, а търговците на Вавилон се чудят. Струва ми се, че това е най-близкото до апостолските пробуждания от всичко, на което съвременността е била свидетел.“

GSAM 137Един опит в Ричмънд, щата Мейн

GSAM 137.1Като илюстрация на делото на пробуждане, съпътствала проповядването на адвентното учение, ще цитираме от доклада на човек, който е участвал активно в това движение. Говорейки за тримесечно събрание, проведено в Ричмънд, щата Мейн, на което са били представени тридесет църкви от деноминацията Фрийвил Баптист, той казва:—

GSAM 137.2„Когато влязох в молитвения дом, пастор Ролинс, който седеше до амвона в най-далечния край на залата, стана и каза: ‚Брат Уайт, седнете тук до мен.‘ След проповедта беше дадена възможност за изказвания и аз говорих свободно за християнския живот и триумфите на праведните при Второто пришествие на Христос. Мнозина извикаха: ‚Амин! Амин!‘, а повечето от тази голяма общност бяха обхванати от сълзи... Към края на събранието, след като получи моето съгласие, пастор Ролинс стана и каза: ‚Брат Уайт, който седи от дясната ми страна, ще говори тази вечер в молитвения дом в Рийд за Второто пришествие на нашия Господ Исус Христос. Елате, братя, и чуйте сами. Имаме достатъчно място да ви посрещнем всички. Елате, братя, няма да навреди на никого от вас да чуете по тази тема... Той много добре знаеше, че повечето от братята му ще напуснат събранието си в селото и ще изминат три мили, за да ме чуят, и че насрочената им работна сесия ще бъде прекъсната. И така се случи. Три четвърти от проповедниците и почти всички делегати си тръгнаха, а молитвеният дом в Рийд се препълни още рано. Темата ми беше Матей 24. Духът на Бог ми даде голяма свобода. Интересът беше чудесен.

GSAM 137.3„Когато завърших с призив към християните да се посветят изцяло и да бъдат готови, а към грешниците – да потърсят Христос и да се подготвят за пришествието на Човешкия Син, Божията сила ме обзе до такава степен, че трябваше да се подпирам с двете ръце, хващайки се за амвона. Беше тържествен момент. Докато разглеждах състоянието на грешниците, изгубени без Христос, аз ги призовавах със сълзи, повтаряйки няколко пъти: ‚Ела при Христос, грешник, и се спаси, когато Той се яви в Своята слава. Ела, беден грешник, преди да стане твърде късно. Ела, грешник, беден грешник, ела.‘

GSAM 138.1„Атмосферата беше ужасно тържествена. Проповедниците и хората плачеха, някои на глас. В края на всеки призив към грешниците се чуваше всеобщ стон из цялото събрание. Стоях на крака, обяснявайки главата и увещавайки повече от два часа, и гласът ми започваше да огрубява. Престанах да говоря и плаках на глас за тези скъпи хора с дълбочина на чувствата, каквато познава само този, когото Бог е призовал да проповядва истината Му на грешниците. Беше девет часа, а да дам възможност на други да говорят, щеше да означава да продължим събранието до полунощ. Най-добре беше да приключим с дълбокото чувство на момента, но не преди всички да са имали възможност да се обърнат към Господа. Тогава призовах всички в събранието, които биха се присъединили към мен в молитва, и онези, които желаеха да бъдат представени пред престола на милостта, за да бъдат готови да посрещнат Спасителя с радост при Неговото Второ пришествие, да станат на крака. Всяка душа в тази голяма къща, както ми съобщиха по-късно хора от различни части на залата, се изправи. След кратък момент на молитва събранието приключи.

GSAM 138.2„На следващата сутрин се върнах в селото, придружен от поне седем осми от участниците в това тримесечно събрание на църквите Freewill Baptist. Всеки разказваше колко славно събрание са посетили предната вечер.

GSAM 138Покани за проповедта на други места

GSAM 138.3„По време на почивката делегатите и проповедниците ме поканиха да се присъединя към тях, за да уговорим кога бих могъл да изнеса лекции пред няколкото общини от това тримесечно събрание, които разполагаха с просторни молитвени домове. Тогава беше средата на февруари и беше решено, че остават не повече от шест седмици, през които ще има стабилни условия за придвижване с шейни, което щеше да даде на хората добра възможност да присъстват на събранията. Бяха избрани дванадесет от най-важните места за моята работа през тези шест седмици. Трябваше да изнеса десет лекции, което щеше да изисква от мен да говоря двадесет пъти седмично. Това ми оставяше само половин ден всяка седмица, който обикновено ми беше много необходим, за да пътувам петнадесет или двадесет мили до следващото място на събранието.“⁵

GSAM 139Стотици се обърнаха към вярата

GSAM 139.1След проповядването на адвентното учение навсякъде последваха пробуждания и обръщане на стотици, и това беше особено валидно, когато наближаваше края на еврейската година 1843 (21 март 1844 г.). Именно през онази зима авторът в родното си село — Виктор, щата Ню Йорк — за първи път чу за тази тема и, макар да беше едва на дванадесет години, прие, доколкото разбираше, вярата във Второто пришествие. Впечатлението върху хората беше наистина тържествено, не само на събранията, но и навсякъде. Виктор по онова време беше само село с около двеста жители, но околността беше гъсто населена. В резултат на тази поредица от събрания, проведени в това малко село, бяха отчетени петстотин обърнали се.

GSAM 139Свидетелство от Methodist Year Book

GSAM 139.2Що се отнася до мощната вълна от пробуждания, която последва в следите на провъзгласяването на Второто пришествие, в Methodist Year Book четем, че „през четирите години от 1840 до 1844 г. в Америка са се състояли 256 000 обръщания“. Това, което беше вярно за Америка, важеше в същата степен и за другите страни, където беше отправен призивът. „Могъща сила съпътстваше проповядването и навсякъде души се обръщаха към вярата.“ Тъй като първата покана за сватбената вечеря беше отправена към църквите — „поканените“ — чрез тях тя се разшири към всички, които биха дошли и биха се възползвали от спасението, което очакваше народът на Бог. Независимо дали посланието се проповядваше, изразяваше чрез молитва или се пееше в „мелодии за Адвента“, мощното действие на Духа на Бог съпътстваше делото.

GSAM 140Деца, проповядващи в Швеция

GSAM 140.1В тази връзка ще отбележим как Господ действаше, за да въведе проповядването в онези страни, където законът забраняваше проповядването на каквото и да било, противоречащо на „установената църква“. Швеция беше една от тези страни. Там Господ използва малки деца, за да въведе делото. Първото проявление на това беше през лятото на 1843 г. в Ексьо, Южна Швеция. Едно малко момиченце, едва на пет години, което никога не се беше научило да чете или да пее, един ден, по най-тържествен начин, изпя правилно един дълъг лютерански химн, а след това с голяма сила провъзгласи: „Настана часът, когато Той ще съди“, и призова семейството да се подготви да посрещне Господа, защото Той скоро щеше да дойде. Неповярвалите в семейството призоваха Бога за милост и намериха прощение. Това движение се разпространи от град на град, като други деца провъзгласяваха посланието. Същото движение сред децата се прояви до известна степен и в Норвегия, и в Германия.

GSAM 140„Да! Трябваше да проповядвам“

GSAM 140.2През 1896 г., докато провеждах събрания в седемнадесет различни части на Швеция, минах през няколко места, където децата бяха проповядвали през 1843 г., и имах възможност да разговарям с онези, които бяха чули проповедите, както и с мъже, които бяха проповядвали, когато бяха деца. Казах на един от тях: „Ти проповядваше адвентната вест, когато беше момче?“ Той отговори: „Проповядвах! Да, трябваше да проповядвам. Не бях замислил нищо от това. Сила ме обзе и аз изрекох това, което бях принуден от тази сила да изрека.“

GSAM 140Бокист и Валбом в Оребро, Швеция

GSAM 140.3В окръг Оребро тази дейност се разпространи дотолкова, че възрастни хора започнаха да проповядват посланието. Тогава гражданските власти, подтикнати от свещениците на „установената църква“, арестуваха две млади момчета – 18-годишния Валбом и 15-годишния Оле Бокист – като заявиха, че ще ги превърнат в публичен пример. Те ги биха по голите гърбове с брезови пръчки и ги затвориха, с кървящите им рани, в затвора в Оребро. Когато раните им зараснаха, ги изведоха от затвора и ги попитаха: „Ще престанете ли да проповядвате тази доктрина?“ Въпреки че ги биха с пръчки за втори път, разкъсвайки раните им наново, единственият отговор, който успяха да получат, беше: „Ще проповядваме това, което Господ ни повелява.“ Чрез застъпничеството на една влиятелна жена от енорията в Оребро крал Оскар I нареди на властите да освободят момчетата от затвора и да оставят тези хора на мира. Така в Швеция беше постигната победа за истината.

GSAM 141Свидетелството на Бокист

GSAM 141.1В списанието Review and Herald от 7 октомври 1890 г. има един много интересен разказ относно проповядването на децата, написан от самия О. Бокист. Той казва:—

GSAM 141.2„През 1843 г. сред хората в енорията Карлскога, в окръг Оребро, възникна религиозно движение. Водачите на това движение бяха деца и млади мъже, наричани ‚рапаре‘. Те проповядваха с божествена сила и обявяваха пред хората с голяма решителност, че е настъпил часът на съда на Бога.

GSAM 141.3„През есента на същата година аз, О. Бокист, тогава на петнадесет години, заедно с друг млад мъж, Ерик Валбом, на осемнадесет години, бяхме толкова повлияни от тази невидима сила, че не можехме по никакъв начин да ѝ се съпротивляваме. Веднага щом бяхме обзети от тази небесна сила, започнахме да говорим на хората и да провъзгласяваме с висок глас, че часът на съда е настъпил, като ги насочвахме към Йоил 2:28–32 и Откровение 14:6, 7.“

GSAM 141Деца във видение

GSAM 141.4Хората ми разказаха, че онези, които бяха повлияни по този начин от тази небесна сила, губеха връзка с всичко около себе си. Те всъщност бяха във видение от Бог и говореха със сила, която носеше мощно убеждаващо въздействие. Казваха, че тези малки деца, докато бяха под това влияние, говореха със силата и достойнството на възрастни мъже и жени. Така че онези, които видяха това, стигнаха до заключението, че Господ ги използваше пророчески, за да изрекат тези тържествени истини. Авторът продължава:—

GSAM 142.1„Хората се събираха в големи множества, за да ни слушат, и нашите събрания продължаваха както денем, така и нощем, а резултатът беше велико религиозно пробуждане. Млади и стари бяха докоснати от Духа на Бога и викаха към Господа за милост, изповядвайки греховете си пред Бога и хората.

GSAM 142.2„Но когато свещеникът в църквата беше уведомен за това, бяха положени много усилия да ни заглушат и по този начин да спрат царящото религиозно вълнение; но всички усилия бяха напразни. Тогава шерифът беше помолен да разпореди ареста ни и в продължение на шест седмици се провеждаше безрезултатно претърсване, за да ни намерят в гората, където бяхме избягали, за да потърсим убежище.

GSAM 142.3„Накрая обаче бяхме призовани да се явим пред пастора на църквата. Броят ни се беше увеличил, така че четиридесет млади мъже и жени се явиха в пасторската къща, където бяхме подложени на дълъг процес. На всички, освен на мен и на Валбом, беше позволено да се върнат по домовете си; но ние бяхме арестувани и на следващия ден бяхме поставени под стража в затвора в Оребро, където ни настаниха заедно с крадци в килия 14, сякаш бяхме извършили някакво голямо престъпление.“

GSAM 142Свидетелството на сестрата на Бокист

GSAM 142.4На 22 септември 1896 г. сестрата на Бокист, на възраст седемдесет и две години, присъства на нашето събрание в Оребро и ни разказа за преживяванията на брат си; тя беше свидетел на бичуването, затварянето и освобождаването му. Тя ни изпя химна, който Бокист и Валбом пееха, докато излизаха от затвора и преминаваха по моста над рова, обграждащ този замък от XVI век, използван през 1843 г. като затвор. Силата на движението от 1843 г. съпътстваше свидетелството и пеенето на химна. Преведен на английски, химнът гласи както следва:—

GSAM 143Химн, изпят от Бокист и Валбом

GSAM 144Момчето-проповедник в Карлскога

GSAM 144.4Един господин от Оребро ми разказа за едно събитие в Карлскога, където е живял през 1843 г. Той каза:—

GSAM 144.5„Едно малко момче на осем години, което никога не се беше научило да чете буквите, започна да проповядва посланието, цитирайки много места от Писанието. Хората казваха: ‚Това момче просто е изпълнено с Библията.‘ Това се случило, след като крал Оскар се беше застъпил за преследваните, така че местният свещеник не можа да изправи момчето пред съда, за да спре неговата дейност; но той каза на хората да доведат момчето при него, за да го разобличи и да им покаже неговото невежество по отношение на Библията.

GSAM 144.6„Пред тълпата от хора свещеникът отвори песнопойката си и помоли момчето да прочете нещо за него. Момчето отговори: ‚Не мога да чета‘; но като обърна гръб на свещеника, изпя химна правилно от начало до край, докато свещеникът междувременно гледаше книгата с изумление. Свещеникът каза на момчето: ‚Изглежда, че знаеш всичко.‘ Момчето отговори: ‚Не. Не винаги ни е позволено да казваме всичко, което знаем.‘

GSAM 145.1„След това свещеникът отвори Новия Завет и каза на момчето: ‚Прочети ми нещо оттук.‘ Момчето отговори: ‚Не мога да чета.‘ Свещеникът попита: ‚А какво знаеш изобщо за Библията?‘ Отговорът му беше: ‚Знам къде има текст, в който думата и се среща четиринадесет пъти.‘ Свещеникът каза: ‚Не! Няма такъв текст в Библията.‘ Момчето каза: ‚Моля те, прочети ми Откровение 18:13.‘ ‚Да‘, отговори свещеникът. Докато четеше, хората брояха и, разбира се, думата и се срещаше точно четиринадесет пъти, а сред тези четиринадесет пъти беше и ‚вързването на душите на хората‘. Хората извикаха: ‚Ето! Ето! Момчето знае повече за Библията от свещеника!‘ Много огорчен, свещеникът прекъсна темата и след това остави хората на мира.“

GSAM 145.2Така, чрез устата на децата Господ потвърждава Своето слово и по този чудесен начин донесе Своята истина до ушите на хората, чиито закони забраняваха проповядването на каквато и да е доктрина, освен тази на „установената религия“.

GSAM 145Дарбите на Духа, свързани с посланието

GSAM 145.3Не само в Швеция Господ, във връзка с адвентното движение, говореше на Своя народ чрез дарбите на Духа Си. В Шотландия, в Англия, а също и в Америка Господ е наставлявал Своя народ чрез специални откровения.

GSAM 145Виденията на Уилям Фой

GSAM 145.4През 1842 г. в Бостън, Масачузетс, живееше един добре образован мъж на име Уилям Фой, който беше красноречив оратор. Той беше баптист, но се готвеше да приеме свещенически сан като епископален проповедник. Господ милостиво му даде две видения през 1842 г., едно на 18 януари, а другото на 4 февруари. Тези видения носеха ясни доказателства, че са истински проявления на Духа на Бога. Той беше канен от място на място да проповядва от амвона, не само от епископалистите, но и от баптистите и други деноминации. Когато проповядваше, той винаги носеше одеждата на духовен служител, каквато носят проповедниците от тази църква по време на богослуженията си.

GSAM 146.1Виденията на г-н Фой се отнасяха до близкото пришествие на Христос, пътуването на народа на Бога към небесния град, новата земя и славата на изкупеното състояние. Благодарение на доброто си владеене на езика и изящните си описателни способности, той предизвикваше сензация, където и да отидеше. По покана той пътуваше от град на град, за да разказва за чудесните неща, които беше видял; а за да се побере огромната тълпа, която се събираше да го слуша, се осигуряваха големи зали, където той разказваше на хиляди хора това, което му беше показано от небесния свят, красотата на Новия Йерусалим и на ангелските войнства. Когато се спираше на нежната, състрадателна любов на Христос към бедните грешници, той увещаваше необърнатите да търсят Бог, и мнозина откликваха на нежните му молби.

GSAM 146Видението за трите стъпки

GSAM 146.2Работата му продължи до 1844 г., близо до края на две хиляди и триста дни. Тогава той беше удостоен с още едно проявление на Светия Дух — трето видение, което не разбра. В него му беше показан пътят на народа на Бог към небесния град. Той видя голяма платформа, или стъпка, върху която се бяха събрали множество хора. От време на време някой падаше през тази платформа и изчезваше от погледа, а за такъв човек му се казваше: „Отстъпил от вярата.“ Тогава той видя хората да се изкачват на втора стъпка, или платформа, и там също някои падаха през платформата и изчезваха от погледа. Накрая се появи трета платформа, която се простираше до портите на светия град. Голямо множество се събра с онези, които бяха напреднали до тази платформа. Тъй като очакваше Господ Исус да дойде в много кратък срок, той не успя да осъзнае факта, че след първото и второто послание от Откровение 14 трябваше да последва трето послание. Вследствие на това видението му се стори необяснимо и той престана да говори публично. След края на пророческия период, през 1845 г., той чу друг човек да разказва същото видение, като обясни, че „първото и второто послание бяха дадени и че ще последва трето“. Скоро след това г-н Фой се разболя и почина.

GSAM 147.1С такива проявления на Божията сила във връзка с проповядването на Неговото пришествие, което било „при вратата“, и с радостта на хиляди, които се обръщаха от греха, за да служат на Господа и да очакват Неговото пришествие, хората бяха двойно уверени, че това наистина беше посланието на Бога към света.

GSAM 147.2Но 21 март 1844 г. дойде и отмина, а Господ не дойде. Убеждението на преданите и размишляващите обаче беше, че са действали в хармония с волята на Господ и че в подходящото време всичко щеше да стане ясно.