Глава 4 — Времето на края
GSAM 77.1„Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това? А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до времето на края (буквален превод на KJV). ... Нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.“1
GSAM 77.1„той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението ще бъде във времето на края (буквален превод на KJV).“2
GSAM 77.1„А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до времето на края (буквален превод на KJV), когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.“3
GSAM 77.1Какво се има предвид тук под „времето на края“ (буквален превод на KJV)? То не може да бъде самият краят, защото в такъв случай частта от пророчеството на Даниил, която беше „запечатана“, нямаше да бъде от полза за човечеството. Тъй като „откритото принадлежи на нас“4, тази част трябва да бъде от полза в някакъв момент. Следователно изразът „времето на края“ (буквален превод на KJV) трябва да се отнася до период точно преди самия край, в който ще бъдат разбрани нещата, за които е било казано на Даниил.
GSAM 77Денят на Неговата подготовка
GSAM 77.2Той несъмнено се отнася до онова време, наречено от пророк Наум „денят на приготовлението Му“ (буквален превод на KJV). Тук пророкът говореше за разрушението на Ниневия с „пукот на бичове се чува, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници“.5 Вниманието на пророка първо е насочено към по-голямо бедствие, което ще сполети целия свят, когато „планините треперят от Него, И хълмовете се разтопяват; А земята се раздвижва от присъствието Му, Да! светът и всичките му жители. Кой може да устои пред негодуванието Му? И кой може да застане, когато пламне гневът Му? Когато яростта Му се излива като огън, Скалите се разпадат пред Него.... Той ще направи пълно разорение, Тъй щото бедствие няма да ви нападне втори път.“6
GSAM 78Колесници с пламтящи факли
GSAM 78.1Още повече пророкът говори за този ден на подготовката: „Колесниците ще бъдат с пламтящи факли в деня на приготовлението Му, и елхите ще се разтърсят ужасно (буквален превод на KJV). Колесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица. Той си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.“7
GSAM 78.2Какво точно описание на съвременния светкавичен влак, при който кондукторът постоянно преброява и преброява отново пътниците си от гара на гара, а те се препъват, докато вървят, когато влакът е в движение. Освен това има огромно потребление на ели за железопътни траверси, подпорни конструкции, снегозащитни навеси и т.н. Казват, че една железопътна линия през планината Сиера Невада има четиридесет и седем мили снегозащитни навеси от ели. И пророкът каза, че това ще бъде в „деня на приготовлението Му“ (буквален превод на KJV).
GSAM 78.3За това време на края говори и пророк Йоил, когато на слугите на Господа се дава заповедта: „Затръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо.“8
GSAM 78.4И отново чрез пророк Софония се казва: „Изпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни, Преди да влезе указът в сила, — (Денят минава като плява,) — Преди да ви сполети лютия гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен. Търсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите Му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.“9
GSAM 79.1За да разберем по-пълно какво се има предвид под израза „времето на края“ (буквален превод на KJV) и кога започва то, ще обърнем внимание на друг пример, където се използва същият термин. В единадесета глава от книгата на Даниил се споменава една преследваща сила, която щеше да властва до времето на края. Господ каза за тази преследваща сила: „Някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то [времето на края] ще стане в определеното време.“10
GSAM 79Дейността на малкия рог
GSAM 79.2Протестантските коментатори като цяло са единодушни, че тази сила и „малкият рог“ от Даниил 7 се отнасят към Римската църква, която е държала гражданската власт в ръцете си през „определеното“ време. Това определено време е било „време, времена и половина време“.11 Това бяха пророческите 1260 дни — 1260 години — на гражданското управление на малкия рог, простиращо се от 538 до 1798 г. сл. Хр. На последната дата гражданската власт на малкия рог беше отнета, в „определеното време“. Така че по това време хората бяха престанали да „падат“ от ръката на тази власт, както бяха падали преди това. Следователно тази година — 1798 г. — бележи началото на онзи период от време в това пророчество, наречен „времето на края“ (буквален превод на KJV).
GSAM 79.3Годината 1798 сложи край на „хиляда двеста и шестдесет дни“ — 1260 години — през които „Двамата свидетели“ на Господа (Старият и Новият Завет) трябваше да „пророкуват... облечени във вретища“.12 По време на Тъмните векове на преследвания Писанията се съхраняваха на гръцки и латински език, а обикновените хора не разбираха тези езици. Това задържане на Писанията се сравнява с обличането им „във вретище“.
GSAM 80Убийството на Двамата свидетели
GSAM 80.1„Когато свършат свидетелствуването си [в състоянието на вретище], звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях [Сатана, който подклажда и действа чрез светски хора], ще ги победи и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат [‚е разпънат‘, датската версия]. И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб.“13
GSAM 80Царуването на терора
GSAM 80.2Убийството на тези Свидетели беше извършено по време на „царуването на терора“ във Франция, от 1792 до 1795 г. — три години и половина. Въпреки че Френската революция продължи около шест или седем години, именно през първите три години и половина те положиха големи усилия да унищожат Библията, религията и всички, които се осмеляваха да се изказват в подкрепа на някоя от двете. Макар Френската революция да твърдеше, че воюва срещу монархията и духовенството, всъщност тя се превърна във война за изтребването на Бога и Библията. За времената, непосредствено предшестващи Революцията, четем:
GSAM 80.2„Никога не трябва да се забравя, че преди Революцията от 1792 г. се твърди, че поддръжниците на неверието във Франция са събрали помежду си и изразходвали 900 000 лири [4 500 000 долара] за една година, да, дори многократно, за закупуване, отпечатване и разпространяване на книги, с които да развратят умовете на хората и да ги подготвят за отчаяни мерки.“14
GSAM 80Безбожни писатели
GSAM 80.3„Пътят за такава революция беше подготвен от писанията на Волтер, Мирабо, Дидро, Хелвеций, Д’Аламбер, Кондорсе, Русо и други от същия калибър, в които те се стремяха да разпространяват принципи, подкопаващи както естествената, така и богооткровената религия. Откровението не само беше оспорено, но и напълно отхвърлено; Божеството беше изгонено от вселената, а на негово място беше поставен въображаем призрак под името на Богинята на разума.“15
GSAM 81.1През 1793 г. нагласите на хората бяха такива, че театралните артисти бяха посрещани с бурни овации за богохулните си подигравки срещу Бог и Библията. Като пример цитираме:
GSAM 81.1„Комикът Монерт, в църквата Св. Рош [Париж], издигна безбожието до върха. ‚Боже, ако Ти съществуваш‘, каза той, ‚отмъсти за Твоето осквернено име. Аз Те предизвиквам! Ти оставаш мълчалив; не смееш да пуснеш Твоите мълнии. Кой след всичко това ще вярва в Твоето съществуване?‘“16
GSAM 81Богохулствено представление в Лион, Франция
GSAM 81.2Що се отнася до това как онези, които убиха Свидетелите, „разпъват втори път Божия Син и Го опозоряват“ (Евреи 6:6), това ще се види в хода на празненството, организирано от Фуше в Лион в чест на Шалие, управителя на Лион, който беше екзекутиран. Преди пристигането си в Лион Фуше нареди, че
GSAM 81.2„всички религиозни символи да бъдат унищожени; и над портите на гробищата да бъде написано: Смъртта е вечен сън... Бюстът на Шалие беше носен по улиците, последван от огромна тълпа от убийци и проститутки. След тях вървеше магаре, носещо евангелието, кръста и съдовете за причастие, които скоро бяха хвърлени в пламъците, докато магарето беше принудено да изпие осветеното вино от чашата за причастие.“17
GSAM 81.3Един Празник на разума, проведен в Париж, е описан по следния начин:
GSAM 81.3„Те тръгнаха в шествие към Конвента, а тълпата... карикатуризираше по най-смешен начин религиозните церемонии.... Мъже, облечени в сурплици и мантии, идваха, пеейки Алилуя и танцувайки Карманьол, до трибуната на Конвента. Там оставиха хостията, кутиите, в които се съхраняваше, и златните и сребърните статуи. Изнесоха бурлескни речи.... ‚О, вие‘, възкликна делегация от Сен Дени, ‚о, вие, инструменти на фанатизма, благословени светци от всякакъв вид, бъдете най-сетне патриоти, въстанете масово и служете на страната, като отидете в монетния двор, за да бъдете претопени.‘“18
GSAM 82Божието слово излиза от неизвестността
GSAM 82.1„След трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога“ (Свидетелите) и те „възлязоха на небето в облак.“19 Настъпило беше Божието време Словото Божие да излезе от неизвестността и да бъде отново поставено пред света. Беше настъпило времето (1798 г.) мисионерската работа да се извърши в целия свят. През 1804 г. беше организирано Британското библейско дружество. Това беше последвано от десетки други библейски дружества, и днес Библията е преведена на всички водещи езици по света. По този начин Писанията, Двамата Свидетели, излизащи на преден план, където всички могат да ги видят и прочетат, се сравняват с възнесението им на небето в облак.
GSAM 82.2По времето на Френската революция Волтер заяви, че след сто години Библията ще бъде остаряла. В стотната година от тази дата само във Франция бяха разпространени повече Библии, отколкото се знаеше, че съществуват, когато Волтер направи това празно хвалство. А къщата, в която той направи това изявление, се казва, че сега се използва като библейски дом.
GSAM 82Откриването на Розетския камък
GSAM 82.3Има два факта, свързани с годината 1798 и френския народ, които трябва да отбележим: Първо, през тази година френската армия под командването на генерал Бертие свали папското правителство в Рим, с което (без да го осъзнават) изпълни пророчеството за това събитие, съдържащо се именно в книгата, срещу която бяха воювали; второ, през същата година във форт Сен Жулиен, на Розетския ръкав на Нил, френската армия, докато извършваше разкопки, откри известния Розетски камък, който днес се съхранява в Британския музей. На този камък има надпис в три форми: йероглифи – писмеността, използвана от жреците; демотична писменост – формата на писане, използвана от обикновените хора; и гръцки. Това е ключът, който разкри дотогава загадъчните демотични и йероглифични надписи. Както е изразил друг: „кирката и лопатата, разкриващи тези надписи с демотични знаци, предоставят повече доказателства за верността на древните записи от Библията, отколкото всеки друг източник извън самите Писания.“ Така че именно онези хора, които смятаха, че унищожават Библията, без да съзнават това, бяха използвани, за да се сбъдне пророчеството за отнемането на властта на папството в края на 1260 години, а също така откриха ключа към същите тези писания, които потвърждават истинността на Писанията, които те се опитваха толкова упорито да унищожат.
GSAM 83„Ще застанеш в дела си“
GSAM 83.1Какво точно ангелът заяви на Даниил, че ще се случи във времето на края? От момента, в който чу светеца да казва: „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“20, умът му беше изпълнен с тревога относно това каква ще бъде „сетнината на това“ и „до кога“ ще продължи това.21 Накрая му се дава да разбере, че познанието за времето не е за неговия ден. Казват му: „Ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.“22
GSAM 83.2Някои са предполагали, че този израз се отнася до окончателния край на света и че тогава Даниил, заедно с останалия народ на Господа, ще получи наградата си и ще заеме наследствения си дял. Казват ни, че еврейската дума за наследствен дял, област на страната и т.н. е ге-вел. Това не е думата, преведена като дел в този пасаж; думата тук е гох рал. Еврейските учени ни казват, че тази дума, гох рал, се среща седемдесет и шест пъти в Стария Завет и че това е същата дума, която се използва, когато се говори за символичното очистване на светилището, където се хвърляха жребии, за да се определи кой от двата козела трябва да бъде заклан. Когато първосвещеникът взе кръвта от козела на Господа и влезе в светилището, за да извърши делото на очистването, целият Израил стоеше отвън, смирявайки душите си и изповядвайки греховете си, за да бъдат оправдани и да получат благословението на първосвещеника, когато той излезе от светилището. Така на този ден Израил застана в своя дел.
GSAM 84.1Когато настъпи окончателното очистване на светилището, в края на две хиляди и триста дни, случаят на Даниил, заедно със случаите на всички праведни мъртви, ще бъде разгледан пред Бог. Така Даниил стои в своя дел.
GSAM 84Думите, запечатани до 1798 г.
GSAM 84.2В отговор на въпроса на Даниил: „Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?“23 му се казва: „Думите са затворени и запечатани до времето на края“ (буквален превод на KJV).24 Това, което толкова занимаваше ума на Даниил, беше „кога?“, „до кога?“ и „каква ще бъде сетнината?“ Това бяха въпросите, които объркваха и тревожеха пророка, и само тези неща трябваше да бъдат затворени и запечатани до „времето на края“ (буквален превод на KJV), а не цялата книга на Даниил, както някои са мислили. Преди този период от 1798 г. изследователите на пророчествата имаха яснота относно седемдесетте седмици и разбираха, че те започват през 457 г. пр. Хр., като публичното служение на Христос, Неговата смърт и т.н. се случват в точно съответствие с изчисленията на шестдесет и девет и седемдесет седмици от тази дата. Това точно изпълнение на мисията на Спасителя в съгласие с това изчисление им беше дало мощно доказателство, че Той наистина е истинският Месия и че датата на началото на седемдесетте седмици е била по този начин неизменно определена. Неуспехът им да открият, че седемдесетте седмици са първата част от две хиляди и триста дни, остави въпроса запечатан до след 1798 г., както беше предсказано.
GSAM 84Ключът към 2300-те дни
GSAM 84.3Сега нека разгледаме фактите по случая. До 1798 г. тълкувателите на пророчествата не разполагаха с яснота кога ще приключат двете хиляди и триста дни. Те можеха да разберат символите, образа и зверовете от книгата на Даниил, но не можеха да кажат къде ще приключат двете хиляди и триста дни, тъй като все още нямаха представа кога са започнали тези дни. Като доказателство за това четем във вестник Midnight Cry, адвентистко издание, излизало тогава в Ню Йорк, с дата 15 юни 1842 г.: „Наистина е интересно да открием различните независими автори, които от 1798 г. насам са видели това, което преди това е било напълно незабелязано – че седемдесетте седмици са ключ към двете хиляди и триста дни.“
GSAM 85Мнозина откриват светлината
GSAM 85.1Тъй като това знание беше „запечатано“, докато не настъпи определеното от Господа време за разкриването му пред разбирането на Неговия народ, така и когато настъпи „времето на края“ (буквален превод на KJV), мнозина трябваше да „тичат насам-натам“ (буквален превод на KJV) из Писанията, търсейки тези неща. Чрез сравняване на няколко превода на текста тази идея ще стане много ясна.
GSAM 85.2Д-р Адам Кларк казва: „Мнозина ще се стремят да разгадаят смисъла; и знанието ще се увеличи — по този начин.“
GSAM 85.3В преработената немска Библия на Лутер четем: „Така мнозина ще я прелистят и ще намерят голямо разбиране.“
GSAM 85.4В немската паралелна Библия се чете: „Мнозина ще я прелистят и по този начин знанието ще се увеличи.“
GSAM 85.5Немската Библия на Л. Ван Ес, одобрена и от папата за католическите читатели, превежда: „Мнозина ще я претърсят и знанието ще бъде голямо.“
GSAM 85.6В шведската Библия се чете: „Мнозина ще я изследват и знанието ще стане голямо.“
GSAM 85.7В преработената датско-норвежка Библия се чете: „Мнозина ще я изследват с нетърпение и знанието ще стане голямо.“
GSAM 85.8В изданието Midnight Cry от 15 юни 1842 г. четем за това търсене и придобиване на знание за онова, което преди 1798 г. беше запечатано: „Не е ли чудесно съвпадение, че толкова много автори, без да се познават помежду си, стигнаха до едно и също заключение по едно и също време?“
GSAM 86.1С настоящото представяме списък от двадесет различни лица, които са открили истината относно края на две хиляди и триста дни, не чрез общуване помежду си, а в резултат на усърдно проучване на Писанията, ръководени от влиянието на Божия Дух. Начело на този списък поставяме Уилям Милър от щата Ню Йорк; след него следват А. Дж. Круп от Филаделфия, Пенсилвания; Дейвид Макгрегър от Фалмут, щата Мейн; Едуард Ървинг от Англия; Арчибалд Мейсън от Шотландия; У. Е. Дейвис от Южна Каролина; Джозеф Волф, който е работил в различни части на Азия; Александър Кембъл в дебата му с Робърт Оуен през 1829 г.; капитан А. Ландърс от Ливърпул, Англия; Леонард Хайнрих Келбер от Щутгарт, Германия; Лакунза от Испания; Хенцепетер от Хага, Холандия; д-р Кападозе от Амстердам, Холандия; Рау от Бавария; свещеници от Татария през 1821 г.; изследователи на Библията от Йемен в тяхната книга, озаглавена „Сеера“; Хенгстенберг в друга част на Германия; руснаци от Каспийско море; молокани от бреговете на Балтийско море и др.
GSAM 86.2Как тази тема се разкриваше от време на време пред изучаващите пророчествата, при това без те да се познават помежду си, ще покаже следното:—
GSAM 86.3В изданието Midnight Cry от 15 юни 1842 г. се съдържат следните думи: „Току-що получих книга със следното заглавие: ‚Two Essays on Daniel’s Prophetic Numbers of 2300 Days, and a Christian’s Duty to Inquire into the Church’s Deliverance, от Арчибалд Мейсън, проповедник на евангелието, Уишоутаун, Шотландия, Нюбърг. Отпечатана по изданието от Глазгоу, от Уорд М. Газли, 1820 г.‘ В тази книга Мейсън казва: ‚Наскоро видях една малка брошура, която за пръв път беше публикувана в Америка от преподобния У. Е. Дейвис от Южна Каролина и преиздадена през 1818 г. в Уаркингтън, в южната част на Англия. Този автор твърди, че две хиляди и триста дни са започнали със седемдесетте седмици (гл. 9:24). Принуден съм да се съглася с това мнение.‘“
GSAM 87Дейвис от Южна Каролина
GSAM 87.1В същия брой на Midnight Cry редакторът каза: „Книгата на Дейвис вероятно е била написана около 1810 г.“ Говорейки за разсъжденията, изложени в книгата, той заявява: „Читателят наистина може да си помисли, че чете произведенията на Милър, Лич, Стоърс или Хейл, но ние вярваме, че никой от настоящите автори, пишещи за Второто пришествие, не е знаел за съществуването на тази книга до миналата седмица. Редакторът на този вестник [Cry] никога преди това не беше чувал за нея. Позицията на Дейвис относно времето, подкрепена от Мейсън, беше, че две хиляди и триста дни ще приключат с еврейската 1843 година — нашата 1844 година.“
GSAM 87Джозеф Волф и още двадесет души
GSAM 87.2В изданието на Midnight Cry от 31 август 1843 г. четем, че „през 1822 г. Джозеф Волф (от Англия) публикува книга, озаглавена ‚He Will Come Again, the Son of Man in the Clouds of Heaven‘“. И по-нататък, че „през 1826 г. двадесет души, от всички ортодоксални вероизповедания, се срещнаха в Лондон с г-н Волф, за да изучават Библията. Те единодушно стигнаха до едно и също заключение. Те добавиха 45 години към 1260-те.“ Добавянето на 45 години към 1260-те години, които приключиха през 1798 г., би ни довело до края на 1843 г. по еврейския календар, което всъщност е нашата 1844 г.
GSAM 87Позицията на Александър Кембъл
GSAM 87.3В същия брой на вестника се посочва за Александър Кембъл, че „през 1829 г. той е провел прочутата си дискусия с невярващия Робърт Оуен, в която е твърдял, че виденията на Даниил се простират до края на времето, че две хиляди и триста дни са години и ще приключат около 1847 години от раждането на Христос, което, според собствените му изчисления, е било четири години преди общоприетото летоброене.“ Така че според неговите изчисления две хиляди и триста дни всъщност биха приключили в края на 1843 пълни еврейски години от периода след Христа – всъщност 1844 г.
GSAM 88.1В изданието Midnight Cry от 21 септември 1843 г. има изявление относно получена книга с това заглавие: „A Voice to Britain and America, in a Scriptural statement of the second advent of our Lord and Saviour, which we daily pray for, saying, ‚Thy kingdom come, thy will be done in earth as it is in heaven,‘25 от капитан А. Ландърс от Ливърпул, издадена от S. Kent and Co., 1839 г.“
GSAM 88.2„Той, подобно на останалите, дава изчисление на времето, като определя края на две хиляди и триста дни като 1847 години от действителното раждане на Христос.“ Това би било нашата 1844 г., тъй като Той се е родил четири години преди общоприетото летоброене.26
GSAM 88Леонард Хайнрих Келбер
GSAM 88.3В изданието Review and Herald от 17 май 1892 г. е публикувана статия на пастор Л. Р. Конради от Хамбург, Германия, в която той казва:—
GSAM 88.4„Повечето от нашите читатели вероятно са чували за известния лютерански прелат Бенгел, който през миналия век [според Шаф, Бенгел е починал през 1751 г.] определи времето на явяването на нашия Господ за 1836 г., като изчисленията му се основаваха на числото 666 от Откровението. Но много преди този срок да изтече, друг човек започна да пише – главен учител на име Леонард Хайнрих Келбер. Първата му брошура излезе през 1824 г. под заглавието ‚Краят е близо‘ и съдържаше тълкуване на Матей 24 и 25. Тя беше отпечатана в Бавария. Но през 1835 г. в Щутгарт излезе по-обемна брошура със същото заглавие, съдържаща 126 страници. Тя ще представлява особен интерес и за да дам на нашите читатели по-добра представа, добавям превод на титулната страница: ‚Краят настъпва, доказано по изчерпателен и убедителен начин от Словото Божие и последните събития; което напълно опровергава всички предразсъдъци срещу очакването на пришествието на нашия Господ или изчисляването на времето; показва ясно как прелат Бенгел се е заблудил със седем години по отношение на голямата решаваща година; защото не 1836 г., а 1843 г. е крайният срок, в който ще приключи великата борба между светлината и тъмнината и ще започне дългоочакваното царство на мира на нашия Господ Исус на земята.‘
GSAM 89.1„Второ издание излезе през 1841 г., също в Щутгарт, а доколкото ми е известно, още едно – в Саксония. Както показва титулната страница, брошурата, след като разбива разпространените предразсъдъци, показва по ясен и недвусмислен начин съществуващата връзка между две хиляди и триста дни от Даниил 8 и седемдесетте седмици от Даниил 9 и ги отнася към годината 1843 (по еврейския календар 1843 — по нашия 1844). След това в останалата част от книгата той показва чрез знаменията на времето, че това събитие трябва да е близо.
GSAM 89.2„Самият факт, че са излезли няколко издания, свидетелства за интереса, който тя е предизвикала. Брат Шехе, който сега живее в Австралия, видял реклама за нея дори в отдалечената провинция Силезия и, след като я поръчал, я прочел с голям интерес зад заключени врати. В книгата не може да се намери и следа, че авторът е имал някакво знание за подобно движение в света, и все пак чрез Духа на Бог той стигнал до същите заключения.
GSAM 89.3„През 1842 г. той написа още по-обширна брошура от 286 страници, също в Щутгарт, озаглавена ‚Основни и библейски мисли относно сътворението и продължителността на света; или обстоен отговор на въпроса: Защо Бог е създал света в шест последователни дни — скорошния съд на нашия Господ над антихриста — великите и радостни събития на 1843 година.‘“
GSAM 89„Бен Ездра“ (Лакунза)
GSAM 89.4Около 1812 г. Лакунза, в Испания, публикува книга, озаглавена The Coming of Messiah in Majesty and Glory. Авторът е използвал псевдонима „Бен Ездра“ и се предполага, че е бил обърнат евреин. Едуард Ървинг от Англия, след като започна работата си върху Второто пришествие, преведе горепосочената книга на английски език. Така тя разказа своята история на поне два езика.
GSAM 89.5Наистина е интересно, след изминалите години, да съберем заключенията на различните изследователи, които от началото на миналия век до 1840 г. изчислиха периода от две хиляди и триста дни и определиха седемдесетте седмици като първата част от този период, и след това да установим, че всички те са единодушни относно края на периода през 1844 г.
GSAM 901844 г. – истинският край на 2300-те дни
GSAM 90.1Може да възникне въпросът: Можем ли да бъдем сигурни, че 1844 г. е истинската дата за края на две хиляди и триста дни? Да! Защото толкова сигурно, колкото е, че едно лъжливо изпълнение на пророчеството не може да настъпи в точното време за истинското изпълнение, толкова сигурно трябва да стигнем до заключението, че 1844 г. е правилният край на две хиляди и триста дни. Бог, Който запази това знание в тайна до 1798 г. и обеща, че тогава светлината ще засияе, чрез Своя непогрешим Дух насочи онези, които искрено Го търсеха, към правилното разбиране на времето. Дошло беше Неговото време „знанието“ по този въпрос да „се увеличи“ и Той даде истинската светлина.
GSAM 90.2След като открихме края на времето, който беше разкрит на хората в „времето на края“ (буквален превод на KJV), е добре да се запитаме какво е значението на това откритие. Виждаме, че в този период, при завършването на делото по евангелието, трябва да бъде обявено точно време за провеждането на съда. „И видях“, казва Йоан, „друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“27 Буквалните ангели не проповядват Евангелието на хората. Човекът е избраният от самия Господ посредник, който да проповядва Неговото Евангелие до края на света.28 Този ангел, следователно, е символ на евангелското послание, което обявява, че е дошло времето „да се започне съдът от Божието домочадие“.29 Такова послание не можеше да бъде извлечено от Писанията, докато в тях не беше открит периодът, водещ към съда. Периодът от две хиляди и триста дни, както вече беше намекнато, достига до изследователния съд над Божия народ.
GSAM 91Денят на изкуплението – време на съд
GSAM 91.1Денят на изкуплението, очистването на земното светилище, се е възприемал и все още се възприема от евреите като ден на съд. И дори сега, в разпръснатото си състояние, макар че не могат да спазват цялото богослужение от древността, свързано с този тържествен ден, той се спазва като ден на съд. В доказателство за това първо ще цитираме от един еврейски вестник, издаван в Сан Франциско, Калифорния, наречен The Jewish Exponent — органа на ортодоксалните евреи на запад от Скалистите планини. В броя от септември 1892 г. имаше съобщение, че преди излизането на следващия брой ще настъпи седмият месец и Денят на изкуплението. Те наричат седмия месец Тишри, а шестия — Елул; така вестникът посочваше: „Месецът Елул е тук и предупредителните звуци на шофара [тръбата, която трябваше да се свири от първия до десетия ден на седмия месец, Псалом 81:3, 4] се чуват всяка сутрин в ортодоксалните синагоги, призовавайки към подготовка за деня на възпоминанието и окончателния съд на Йом Кипур.“ Тъй като бяха в края на Елул, шестия месец, и Тишри, седмият месец, беше на път да започне, те всяка сутрин в продължение на десет дни чуваха тръбата, която обявяваше окончателния съд за годината в тази символична система.
GSAM 91Свидетелство на еврейски равин
GSAM 91.2Отново, през 1902 г., равин Исидор Майърс от голяма еврейска община в Сан Франциско, Калифорния, при обявяването на Деня на изкуплението, каза: „Докато преминава прага на времето от една година в друга, израилтянинът получава силно напомняне за сътворението и за всеобщата власт на Твореца и е призован да отпразнува, с тръбен звук, така да се каже, годишнината от раждането на времето и от коронацията на великия Цар. Той също така е призован от гласа на същата тръба, или шофар, да преразгледа в ретроспектива действията си от изминалата година, докато стои треперещ пред всевиждащото око на Вечната справедливост, седяща на престола на съда.“
GSAM 92.1Тъй като в еврейското храмово служение светилището се очистваше веднъж годишно, за Даниил сигурно е било очевидно, че това очистване на светилището в края на две хиляди и триста дни трябва да се отнася до нещо различно от ежегодната символична служба. Господ вече беше наредил на Своя народ, че когато се използват символи в пророчествата, посоченото време трябва да се брои „всеки ден за една година“.30 Така че този период от две хиляди и триста дни, както видяхме, стига до края на делото на Христос като първосвещеник в небесното светилище — до изследователния съд над онези, чиито дела, чрез изповед, са били пренесени в небесното светилище.
GSAM 92Посланието за съда, очаквано през 1844 г.
GSAM 92.2След като беше открит периодът, в който щеше да започне съдът над светиите, се отвори пътят, така че според Господния ред на събитията, както е отбелязано в пророчеството, да може да бъде предадено посланието: „Настана часът, когато Той ще съди.“ Забележете, че не се казва, че веднага след откриването на този период посланието ще бъде провъзгласено, а че светлината, която преди това беше „запечатана“, трябва да бъде разкрита. Виждаме ясно, че това се е случило. В следващите глави ще стане ясно, че Господ също толкова точно е посочил времето, когато ще бъде провъзгласена адвентната вест за Второто пришествие, и точно толкова буквално е било предадено това провъзгласяване на света.
Notes
- Даниил 12:8-10. ↩
- Даниил 8:17. ↩
- Даниил 12:4. ↩
- Второзаконие 29:29. ↩
- Наум 3:2. ↩
- Наум 1:5-9. ↩
- Наум 2:3-5. ↩
- Йоил 2:1. ↩
- Софония 2:1-3. ↩
- Даниил 11:35. ↩
- Даниил 12:7. ↩
- Откровение 11:3. ↩
- Откровение 11:7-9. ↩
- Annals of the English Bible на Андерсън, с. 494. ↩
- Thomas Dick on the Improvement of Society, с. 154. ↩
- Тиер, French Revolution, том 2, с. 371. ↩
- Там същото, с. 338. ↩
- Там същото, с. 365. ↩
- Откровение 11:11, 12. ↩
- Даниил 8:14. ↩
- Даниил 12:6-8. ↩
- Даниил 12:13. ↩
- Даниил 12:8. ↩
- Даниил 12:9. ↩
- Матей 6:10. ↩
- Датата в полето на Матей 2:1. ↩
- Откровение 14:6, 7. ↩
- Матей 28:19, 20. ↩
- 1 Петрово 4:17. ↩
- Числа 14:34; Езекиил 4:6. ↩