Глава 6 — Посланието и посланиците

GSAM 108.1„Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.“¹

GSAM 108.2„И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“²

GSAM 108.3Онези, които разпространяваха провъзгласяването на Второто пришествие, твърдяха, че това „видение“ с „определеното“ му време, споменато от пророк Авакум, включва виденията от пророчествата на Даниил и на Откровителя. Те ги изясниха толкова добре в описанията си върху пророческите си диаграми, че този, който четеше тълкуването, наистина можеше да „тича“ и да предава информацията на другите.

GSAM 108Ясно послание

GSAM 108.4Провъзгласяването на адвентистите не беше просто обявяването, направено от Павел пред Феликс: „Правда, за себеобуздание и за бъдещия съд“; нито беше изявлението, направено от Мартин Лутер, след като завърши превода на Библията, когато, малко преди смъртта си, се казва, че е казал: „Убеден съм, че съдът не е далеч; да, че самият Господ няма да отсъства повече от триста години.“ Нито пък беше изявлението на Джон Уесли, когато каза, че „мисли, че хилядолетието може да започне след около сто години“. Адвентистите твърдяха, че предават посланието, символизирано в Откровение 14:6, 7: „Настана часът, когато Той ще съди“, и викът от Откровение 10:6: „Времето няма да бъде вече“ (буквален превод на KJV). Такова пророчество не можеше да се изпълни чрез обявяване на събитие, което „щеше да дойде“, „след триста години“ или „след сто години“, а в точно определен момент – „настана“. Точно такова послание, с точно такава определеност, каквато изискваха горните пророчества, беше провъзгласено от адвентистите пред целия свят.

GSAM 109Съдът при Второто пришествие на Христос

GSAM 109.1В момента, когато това послание беше обявено за първи път, всяка християнска деноминация считаше, че съдът ще се състои при Второто пришествие на Христос. Така че един народ, намиращ се в тези обстоятелства, който проповядваше посланието, че часът на съда е дошъл, докато поддържаше това виждане, неизбежно щеше да провъзгласи Второто пришествие на Христос. Всъщност това, което придаде сила на посланието и най-силно развълнува хората, беше обявяването на конкретно време. Първоначално те твърдяха, че краят на света ще настъпи някъде през „еврейската година“ 1843 г. и че това ще се случи в периода между 21 март 1843 г. и 21 март 1844 г. След като този период изтече, от Midnight Cry от 1844 г. научаваме, че е бил определен конкретен ден за края на пророческите времена. Това беше десетият ден от седмия еврейски месец, съответстващ на 22 октомври 1844 г.

GSAM 109Изчисляване на 2300-те дни

GSAM 109.2Отправната точка за времето — 1843 г. — бяха две хиляди и триста дни от Даниил 8. Твърдеше се, че тъй като тези „дни“ са свързани с пророчества, в които зверовете са избрани да символизират царства, „дните“ трябва да се използват символично, за да представляват години, съгласно тълкуването на Господа за символичното време, както е дадено в Числа 14:34 и Езекиил 4:5, 6; че седемдесетте седмици — 490 дни — от Даниил 9 трябвало да бъдат първата част от две хиляди и триста дни и че двата периода започвали едновременно. Събитието, посочено в Даниил 9, което бележи началото на седемдесетте седмици, беше „излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим“. Тази заповед излезе през седмата година от царуването на Артаксеркс Дългоръки, 457 г. пр. Хр., както е записано в Ездра 7.

GSAM 110.1Че това е била истинската дата за началото на седемдесетте седмици, се доказва от факта, че точно шестдесет и девет седмици — 483 години — след 457 г. пр. Хр., или през 27 г. сл. Хр., Христос беше кръстен от Йоан и започна Своето служение, като каза: „Времето се изпълни“³ (и т.н.). Началото на служението на Христос през 27 г. сл. Хр., разпятието Му три години и половина след тази дата, „в половината на седмицата [седемдесетата]“, краят на специалното дело сред евреите през 34 г. сл. Хр. и бързото обръщане на Савел, апостола на езичниците, доказаха, че седемдесетте седмици наистина са приключили на тази дата и следователно са започнали през 457 г. пр. Хр. Те изчислиха нещата по следния начин: от 2300 се изваждат 457 и остават 1843. И тъй като 457-те години са преди Христа, това ни отвежда до края на 2300-те дни, т.е. до края на 1843 г.

GSAM 110Признания на противниците

GSAM 110.2С право е казано, че „признанията в полза на истината от редиците на нейните противници представляват най-висшия вид доказателство“. Никой от противниците на адвентната вест никога не е намеквал, че изследователният съд над Божия народ е събитие, което ще се състои преди Христовото пришествие; а разсъждаваше по този въпрос в съгласие с адвентистите. Като доказателство за това твърдение цитираме двама видни противници.

GSAM 110.3Г-н Н. Колвър, проповядвайки в параклиса на улица Марлборо в Бостън през 1842 г. в опозиция на адвентистите, каза:—

GSAM 111.1„Ако тези дни са години, светът ще свърши през 1843 г.; всеки ученик може да го разбере; защото, ако 490-те дни са приключили със смъртта на Христос, то 2300-те дни биха приключили през 1843 г.; и светът трябва да свърши, освен ако не се докаже, че ще се случи някакво друго събитие, а аз не виждам как това би могло да стане.“

GSAM 111.2Професор Стюарт, по същото време, каза:

GSAM 111.2„Интересен факт е, че по-голямата част от тълкувателите в английския и американския свят от много години насам са свикнали да разглеждат дните, посочени в книгата на Даниил и в Апокалипсиса, като представяне или символи на години. За мен беше трудно да проследя произхода на този общ, бих казал почти всеобщ, обичай.“

GSAM 111Свидетелството на професор Буш

GSAM 111.3Професор Буш каза: „Който и да атакува г-н Милър по въпроса за времето, атакува го в най-силната му точка. Времето му е правилно; но той греши относно събитието, което ще се случи.“ Буш вярваше в обръщането на целия свят преди пришествието на Христос. Теорията му беше, че хилядолетието ще започне през 1844 г.

GSAM 111.4Проповедниците на адвентистката вяра проповядваха в своите публични изказвания, че световната история показва, че различните народи се намират точно в състоянието, символизирано от образа в Даниил 2, когато камъкът щеше да удари образа по краката и Богът на небесата щеше да установи Своето царство; както и в глава 7, когато „царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на светиите на Всевишния“. Те обърнаха внимание и на факта, че знаменията — физически, политически и морални — бяха точно това, което Писанията бяха предсказали, че ще се видят, когато Господ е на път да се яви.

GSAM 111Чудеса на небесата

GSAM 111.5Господ чрез пророк Йоил казва: „Ще покажа чудеса на небето и на земята, Кръв, огън, и стълбове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.“⁴ Адвентистите вярваха и учеха, че северното сияние от последните векове (популярно наричано северни светлини) е „огън, и стълбове от дим“, които отговарят на описанието на пророка; и според най-достоверната информация, която може да се получи от историята (позоваваме се на Edinburg Encyclopedia като свидетелство), то рядко е било наблюдавано преди този период.

GSAM 112.1Така, докато вестта за скорошното пришествие на Господа се разпространяваше до най-отдалечените краища на земята, на небето се появяваха знамения, които придаваха тежест на истината и привличаха вниманието на хората.

GSAM 112.2На 25 януари 1837 г. се наблюдаваше най-великолепното проявление на огненото северно сияние, което сякаш насочи мислите на мнозина директно към предсказанието на пророк Йоил за това, което щеше да предшества великия ден на Господа. Следното описание на сцената е взето от вестник New York Commercial Advertiser от 22 октомври 1839 г. То съвпада напълно със сцената, на която авторът е бил свидетел във Виктор, окръг Онтарио, щата Ню Йорк.

GSAM 112Огненото северно сияние от 1837 г.

GSAM 112.3„Вечерта на 25 януари 1837 г. се състоя забележително проявление на същото явление [има се предвид северното сияние] в различни части на страната, както нашите читатели без съмнение ще си спомнят. Там, където земята беше покрита със сняг, гледката беше величествена и ‚страховита‘ по най-невиждан начин. На едно място, разположено близо до планина, хората, които бяха свидетели на сцената, ни съобщиха, че тя приличала на ‚вълни от огън, които се стичат по планината‘, и като цяло, доколкото ни е известно, снегът, покриващ земята, изглеждал като огън, смесен с кръв, докато горе (както казва апостолът) ‚небето възпламенено‘ приличаше толкова много на пророческото описание на последния ден, че мнозина бяха изумени; децата, които го видяха, се уплашиха и попитаха дали това е настъпването на съда; и дори животните трепереха от явна тревога.“

GSAM 113.1Това знамение на пророк Йоил не се появи само в Америка, но тъй като учението за пришествието на Господа придобиваше все по-голяма популярност във Великобритания, същото знамение се появи и на небето в тази страна. Вестникът New York Commercial Advertiser от 22 октомври 1839 г. цитира следното от лондонски вестници относно едно забележително явление, наблюдавано в тази страна в нощта на 3 септември:—

GSAM 113Северното сияние от 1839 г.

GSAM 113.2„ЛОНДОН, 5 СЕПТЕМВРИ. — Между 22:00 часа в четвъртък вечерта и 03:00 часа вчера сутринта в небето беше наблюдаван един от най-великолепните примери на тези необикновени явления — падащите звезди и северното сияние, наблюдавани през последните много години. Първият признак за това необичайно явление се появи десет минути преди десет, когато светлочервено, приличащо на пара, се издигна от северната част на полукълбото и постепенно се разпростря до центъра на небето, а към десет часа или четвърт след десет цялото небе, от изток на запад, беше едно огромно светлинно платно. То имаше изключително тревожен вид и приличаше точно на този, предизвикан от ужасен пожар. Светлината се променяше значително; в един момент изглеждаше, че спада, а веднага след това се издигаше с интензивна яркост. С нея се виждаха смесени огромни облаци дим, които се виеха отново и отново, и всеки наблюдател изглеждаше убеден, че това е ‚огромна пожарна катастрофа‘.

GSAM 113.3„Паниката в столицата беше огромна; хиляди хора тичаха в посоката на предполагаемата ужасна катастрофа. Пожарните коли, принадлежащи на пожарните станции на Бейкър Стрийт, Фарингдон Стрийт, Уотлинг Стрийт, Уотърлу Роуд, както и тези от станциите в западната част на Лондон – всъщност всяка пожарна кола в Лондон – бяха впрегнати в коне и се втурнаха към предполагаемото ‚място на разрушението‘ с необичайна енергия, следвани от карети, конници и огромни тълпи. Някои от пожарните коли стигнаха чак до Хай Гейт и Халоуей [около четири мили], преди грешката да бъде открита. Това явление продължи повече от два часа, а към сутринта гледката се превърна в нещо грандиозно.

GSAM 114.1„В два часа сутринта явлението представляваше най-великолепна гледка, която е много трудно да се опише. Целият Лондон беше осветен като в пладне, а атмосферата беше забележително ясна. Южното полукълбо, по споменатото време, макар и без облаци, беше много тъмно; но звездите, които бяха безбройни, блестяха прекрасно. Противоположната страна на небето предлагаше необичаен, но великолепен контраст; беше изключително ясно, а светлината беше много ярка; имаше непрекъсната поредица от метеори, които варираха по блясък – изглеждаше, че се образуват в центъра на небето и се разпростираха, докато сякаш избухваха. Ефектът беше като от електричество. Мириади малки звезди се изстрелваха над хоризонта и се устремяваха с такава бързина към земята, че окото едва успяваше да проследи пътя им; изглеждаше, че и те избухват и разпръскват тъмночервена мъгла над цялото полукълбо. Цветовете бяха най-великолепни.

GSAM 114.2„В два и половина зрелището премина в тъмнина, която, като се разсея, разкри светла дъга в зенита на небето и около ръба на тъмнината, която висеше над южната част на страната. Скоро след това от нея се излъчиха колони от сребриста светлина. Те се усилваха удивително, преплитаха се с пурпурната мъгла, която се образуваше едновременно с тях, и когато достигнаха пълната си височина, гледката надмина всяко въображение. Звездите се стрелкаха във всички посоки и това продължи до четири часа, когато всичко утихна.“

GSAM 114Странни явления в слънцето

GSAM 114.3Докато живите проповедници проповядваха истината за пришествието на Господа, в различни части на света се наблюдаваха многобройни и разнообразни чудеса на небето. От тях пространството ни позволява да опишем само явлението със слънцето в Норич, Англия, през декември 1843 г. Подобно явление се случи в Ню Хейвън, Кънектикът, на 9 септември 1844 г., в продължение на два часа преди и след обяд, и беше наблюдавано от хиляди хора.

GSAM 115Странно явление на Слънцето

GSAM 115.1Малкият вътрешен кръг представляваше слънцето. Той беше с бледооранжев оттенък. Външната част на двата кръга, разположени на неравномерни разстояния от слънцето и обграждащи го, изглеждаше със същия оттенък; но вътрешната част на тези кръгове беше наситено жълта, небето вътре в тях изглеждаше в тъмнокафяв цвят, а трите големи кръга, преминаващи през и под слънцето, изглеждаха като ярка светлина.

GSAM 115.2За събитието в Англия четем в писмо от Е. Ллойд, Лондон, от 3 януари 1844 г., както следва:—

GSAM 115.3„Настъпило е забележително ‚знамение в слънцето‘, видяно от най-видните граждани на Норич и околностите, каквото никога преди не се е наблюдавало в Англия. То бе видяно през миналия декември, около 12 часа на обяд, и продължи два часа. Това силно разтревожи жителите. Събитието се случи точно преди братята Уинтър, Бърджис и Рутън да открият своята мисия в този град. Изглеждаше, че то подготвя пътя за истината, така че те постигнаха голям успех там.“

GSAM 116.1Описанието на явлението, както се е случило в Ню Хейвън, Кънектикът, е дадено в изданието Midnight Cry от 10 октомври 1844 г. и е взето от вестник New Haven Palladium от 10 септември 1844 г. В описанието в Cry редакторът казва: „Нито един философ не е успял да даде обяснение за причината за това явление, което да го задоволи.“

GSAM 116.2Описание на това явление, което се е появило във връзка със Слънцето в Ню Хейвън, Кънектикът, на 9 септември 1844 г., е било публикувано и във вестник Hartford Courant от 12 септември 1844 г. и гласи следното:—

GSAM 116.3„Пръстените около Слънцето в понеделник, 9 септември 1844 г., в продължение на два часа преди и след обяд, изглежда са били наблюдавани от нашите граждани с голям интерес и са събудили интелигентно любопитство да научат повече относно явления от този вид и тяхната причина.

GSAM 116.4„Настоящият ореол се отличаваше с продължителността си и предоставяше благоприятни възможности за наблюдение. Около обяд той се състоеше главно от два пълни пръстена – единият с ширина около четиридесет и пет градуса, обграждащ Слънцето в центъра му, а другият с ширина около седемдесет и два градуса, чийто център беше в зенита, докато обиколката му минаваше през Слънцето. По-малкият кръг беше придружен от елипса с голяма ос и малка ексцентричност. Точно срещу Слънцето и на тридесет и шест градуса северно от зенита големият кръг се пресичаше от два други кръга с почти или напълно същия диаметър, образувайки в точката на пресичане ярка точка, каквато естествено би се получила от съчетаната светлина на трите светящи се пръстена. Пръстенът, който обграждаше Слънцето, показваше цветовете на дъгата, често с голяма яркост и красота. Другите пръстени бяха бели и по-бледи, тъй като се намираха по-далеч от Слънцето. Малки части от кръгове обаче, с призматични [дъгови] оттенъци, се появяваха в различни моменти, както на изток, така и на запад.... Такова еднородство на структурата трябва да зависи от някакъв закон, който регулира образуването на ореоли; но същността на този закон не е напълно изяснена.... Не е било особено трудно да се обясни образуването на пръстена, който обгражда слънцето, тъй като причината е донякъде подобна на тази, която създава дъгата, но обяснението на произхода на пръстена, чиято обиколка минава през центъра на слънцето, се оказа по-трудно.“

GSAM 117Чудеса, които изпълняват предсказанията от Писанието

GSAM 117.1За това как са били използвани, както в Англия, така и в Америка, тези чудеса, наблюдавани на небето, можем да научим, като прочетем Exposition of the Twenty-fourth of Matthew от Силвестър Блис, публикувано в Бостън през 1843 г. След като цитира някои от горните разкази, той казва:—

GSAM 117.2„Така ‚големите знамения‘ и ‚страховитите гледки‘, предсказани в Свещеното Писание, изглежда са се изпълнили напълно, както и онези, за които Спасителят заяви, че ще предшестват Неговото пришествие.

GSAM 117.3„Толкова сигурно, колкото е, че разлистването на дърветата е признак за лятото, толкова сигурно е, че при изпълнението на тези знамения християните трябва да знаят, че пришествието на Христос е близо, дори при вратата. Това не е просто разрешение да го знаят, а нашият Спасител им заповядва да го знаят.“⁵

GSAM 117ПОСЛАНИЦИТЕ

GSAM 117.4След като обърнахме внимание на някои от основните черти на адвентната вест за Второто пришествие, както беше провъзгласена за пръв път, може да е интересно да отбележим няколко от онези, които изиграха важна роля в това велико провъзгласяване. Вече посочихме имената на мнозина, които бяха сред най-талантливите проповедници от онова време в чужбина и които издигнаха този призив. Като обръщаме внимание на някои от онези, които бяха начело в Америка и на които Господ възложи тежестта на делото, това ще послужи да илюстрира още по-ясно, че ръката на Господа наистина е била в това движение.

GSAM 118Уилям Милър

GSAM 118.1Първо ще отбележим случая на Уилям Милър, който беше толкова изтъкнат в адвентното движение в Съединените щати, че за мнозина това движение е известно просто като „милеризъм“.

GSAM 118.2Уилям Милър е роден в Питсфийлд, Масачузетс, през февруари 1782 г. Още в ранното си детство се проявяват признаци на повече от обикновена интелектуална сила и активност. С течение на няколко години тези признаци ставаха все по-забележими за всички, които бяха в неговото обкръжение. Той притежаваше силна физическа конституция, активен и естествено добре развит интелект, безупречен морален характер. Въпреки че се беше възползвал от ограничените предимства на местното училище само няколко години, скоро стана общопризнато, че неговите постижения надхвърляха тези на обикновено наетите учители.

GSAM 118.3Г-н Милър се ожени през 1802 г. и се засели в Поултни, щата Върмонт. Хората, с които общуваше от момента на преместването си в Поултни и на които дължеше значително за своите светски благодеяния, бяха дълбоко повлияни от скептични принципи и деистични теории. Те не бяха аморални хора, а като група бяха добри граждани и като цяло се отличаваха със сериозно поведение, човечност и доброжелателност. Въпреки това те отхвърляха Библията като стандарт за религиозната истина и се стремяха да направят това отхвърляне правдоподобно с помощта на писанията на Волтер, Хюм, Волней, Пейн, Итън Алън и други. Г-н Милър изучаваше тези произведения внимателно и в крайна сметка се обяви за деист. Самият той е заявил, че деистичният му живот е продължил дванадесет години, като е започнал около 1804 г.

GSAM 118.4След като получи офицерска длъжност като капитан, той постъпи в армията през 1810 г. При завръщането си от армията през 1812 г. той премести семейството си в Лоу Хамптън, щата Ню Йорк, за да започне там да се занимава със земеделие. Като земеделски стопанин той имаше повече свободно време за четене. Той установи, че деистичните му възгледи не му даваха никаква увереност за щастие отвъд настоящия живот. Отвъд гроба всичко беше мрачно и тъжно. Както сам казва:

GSAM 118.4„Мисълта за унищожение беше смразяваща, а да се дава сметка за живота - това би означавало сигурна гибел за всички. Небето над главата ми се виждаше като мед, а земята под нозете ми - като желязо. Вечността - какво бе тя? И смъртта - защо е? Колкото повече се опитвах да разбера тези неща, толкова по не ми се удаваше. Исках да не мисля за тях, но не можех да огранича мислите си. Чувствах се наистина жалък, но не разбирах причината... Внезапно - казва той - в съзнанието ми се обрисува живо характерът на Спасителя. Стори ми се, че трябва да има едно същество, толкова добро и състрадателно, че да предложи Себе Си като изкупителна жертва за нашите престъпления и да ни избави от наказанието за греха. Веднага почувствах колко любвеобилно и прекрасно трябва де е това същество и си представих, че бих могъл да се хвърля в обятията му и да се доверя на милостта му.“

GSAM 119Обръщането на Уилям Милър

GSAM 119.1Той каза още:

GSAM 119.1„Видях, че Библията наистина представя точно такъв Спасител, какъвто ми беше нужен; и бях объркан, като открих как една невдъхновена книга може да разработи принципи, толкова съвършено приспособени към нуждите на един паднал свят. Бях принуден да призная, че Писанията трябва да са откровение от Бог. Те станаха моята наслада; и в Исус намерих приятел... Библията сега стана моето главно занимание и мога искрено да кажа, че я изследвах с голяма наслада. Открих, че половината от нея никога не ми е била разказана. Чудех се защо не бях видял красотата и славата ѝ по-рано и се учудвах, че изобщо съм могъл някога да я отхвърля.“

GSAM 119.2Начинът, по който Уилям Милър изучава Библията, е описан от самия него по следния начин:

GSAM 119.2„Реших да отхвърля всичките си предразсъдъци, да сравнявам внимателно един пасаж от Писанието с друг и да продължа изучаването му по редовен, методичен начин... Когато намирах нещо неясно, обикновено го сравнявах с всички свързани пасажи; и с помощта на Круден проучвах всички текстове от Писанието, в които се срещаха някои от ключовите думи, съдържащи се в която и да е неясна част... По този начин продължих изучаването на Библията при първото си четене в продължение на около две години и бях напълно убеден, че тя сама е своя тълкувател.

GSAM 120.1„Докато изучавах по този начин, стигнах до убеждението, че ако пророчествата, които са се изпълнили в миналото, са някакъв критерий, по който да се съди за начина на изпълнението на онези, които все още са в бъдещето, то популярните възгледи за духовното царуване на Христос – едно земно хилядолетие преди края на света и завръщането на евреите – не се подкрепят от Словото Божие.... Открих, че в Писанията ясно се учи, че Исус Христос отново ще слезе на тази земя, идвайки в облаците на небето, в цялата слава на Своя Отец.

GSAM 120.2„Изпитвах удоволствие от изучаването на Писанията, което преди това не бях предполагал, че може да се извлече от техните учения. Започнах да ги изучавам, без да очаквам да открия времето на пришествието на Спасителя, и в началото едва ли можех да повярвам на резултата, до който бях стигнал; но доказателствата ме поразиха с такава сила, че не можах да устоя на убежденията си. Станах почти напълно убеден в заключенията си и започнах да чакам, да бдя и да се моля за пришествието на Спасителя.“

GSAM 120.3Отново той казва:

GSAM 120.3„Повярвах; и веднага в съзнанието ми се запечата задължението да разпространя тази доктрина, за да може светът да повярва и да се подготви да посрещне Съдията и Младоженеца при Неговото пришествие. Няма нужда тук да влизам в подробности за дългите и тежки изпитания, през които преминах. Достатъчно е да кажа, че след няколко години бях принуден от Духа на Бог, силата на истината и любовта към душите да поема кръста си и да провъзглася тези неща на един умиращ и погиващ свят.“

GSAM 120.4Г-н Милър, подобно на онези, които бяха вдъхновени от това послание в други страни, първоначално реши да изпълни своята мисия, като пише и публикува в обществени вестници и брошури. За първи път той публикува своите възгледи във вестник Vermont Telegraph – баптистко издание, отпечатано в Брандон, щата Върмонт. Това се случи през 1831 г. За първи път той изнесе публична реч по тази тема през 1832 г. За тази среща той каза: „Господ изля Своята благодат върху събранието и мнозина повярваха за спасението на душите си.“

GSAM 121.1През 1836 г. лекциите му бяха отпечатани в някои от тогавашните обществени вестници. През зимата на 1837–1838 г. лекциите му бяха издадени в брошура. През 1838 г. беше отпечатана втора брошура от 204 страници, в която г-н Милър заяви, че Османската империя може да падне през 1839 или 1840 г. Първите му лекции в някой от големите градове бяха през 1836 г. След това той изнесе речи в градовете Рандолф, Лоуел, Гротън и Лин, Масачузетс.

GSAM 121.2До 1840 г. г-н Милър беше почти единственият публичен оратор, който говореше на тема за близкото пришествие на Христос. През същата година изведнъж стотици се присъединиха към него, за да проповядват адвентната вест. Какво е предизвикало тази голяма промяна ще бъде отбелязано в следващата глава. През зимата на 1839–1840 г. г-н Милър изнесе поредица от лекции в Ексетър, Ню Хемпшир. Там за първи път се срещна с пастор Дж. В. Хаймс, който по това време прие вярата и от този момент нататък застана рамо до рамо с пастор Милър като издател и пламенен проповедник на великата адвентна вест.

GSAM 121Джошуа В. Хаймс

GSAM 121.3Относно този усърден деятел в това велико движение най-добре е да цитираме неговия биограф, който казва:—

GSAM 121.4„Джошуа В. Хаймс е роден в Уикфорд, Род Айлънд, на 19 май 1805 г. Баща му беше добре известен като търговец с Западните Индии и се отличаваше като член на епископалната църква Св. Павел в Уикфорд. Майка му притежаваше любезен характер и любов към Спасителя, която изливаше в отворените уши на сина си.

GSAM 121.5„Намерението на бащата беше да подготви сина си Джошуа за служение в църквата, към която самият той принадлежеше, но обстоятелствата попречиха на това. Бог имаше друга задача за този син и Той подреждаше нещата по такъв начин, че да доведе до желания резултат. През 1817 г. бащата изпрати ценен товар под командването на капитан Картър, с Александър Стюарт като суперкарго. Тези мъже се оказаха нелоялни и, след като достигнаха пристанище в Западните Индии, продадоха както кораба, така и товара, и избягаха. Това събитие промени всички планове, които бяха направени за бъдещето на младия Джошуа, който трябваше да бъде изпратен в Браунския университет в Провидънс, Род Айлънд. Вместо това през април 1821 г. той беше заведен в Ню Бедфорд, Масачузетс, и предаден на Уилям Найтс, за да научи занаята на мебелист.

GSAM 122.1„Пристигайки в новия си дом, той се зае усърдно с възложената му работа, решен да стане майстор в занаята си. Скоро обаче установи, че религиозната среда около него не беше изцяло по негов вкус. Той казва: ‚Моят майстор беше унитарианец и ме заведе в църквата си. Пастор беше преподобният Орвил Дюи. Той наскоро беше преминал от ортодоксията. Обучението ми при епископ Грисуолд и пастор Уилям Бърдж, ректор на Св. Павел в Уикфорд, както и честото слушане на красноречивия д-р Крокър от Св. Йоан в Провидънс, Род Айлънд, ме направиха напълно неподготвен да приема красноречивите отричания на г-н Дюи спрямо ученията на Христос и неговите апостоли.‘

GSAM 122.2„Тъй като по онова време в Ню Бедфорд нямаше епископална църква, той реши да посещава Първата християнска църква [не Учениците] и впоследствие се присъедини към тази общност. ‚Тук‘, казва той, ‚намерих отворената Библия и свободата на мисълта и се възползвах добре и от двете.‘ Тази църква беше под пастирската грижа на преподобния Мозес Хау. Преподобният г-н Клоу кръсти Джошуа В. Хаймс на 2 февруари 1823 г. Със сърце, пламтящо от ревност към своя Господ, той веднага, на осемнадесетгодишна възраст, започна да разказва историята на кръста и да призовава хората да се покаят. Той казва за себе си:—

GSAM 122.3„‚Скоро станах проповедник и ми беше дадено разрешение да усъвършенствам дарбата си... Изкарах стажа си с удовлетворение и получих похвала. Но в продължение на пет или шест години имах навика да върша извънредна работа, като по този начин си осигурявах един-два дни в седмицата за учене и мисионерска дейност в бедни квартали, а плодовете от това давах на моя пастор.‘

GSAM 123.1„През 1825 г. той беше назначен за мисионер от конференцията на християнските църкви в южната част на Масачузетс. ‚Нямаше план или средства за издръжката на мисионерите‘, казва пастор Хаймс, ‚и аз реших да се занимавам с бизнес, за да се издържам, и да проповядвам, колкото мога.‘

GSAM 123.2„През 1828 г. той напусна Ню Бедфорд, не с колебания или липса на енергия, а с решителност, която не можеше да не победи, и замина за Плимут, където проповядваше Словото Божие в училища, в импровизирани помещения и навсякъде, където можеше да намери слушатели. През 1829 г. той продължи същата дейност във Фол Ривър до 1830 г., когато се премести в Бостън като пастор на Първата и Втората християнски църкви; и тук остана в продължение на тридесет и три години. През 1839 г. той се присъедини към адвентното движение, както го излагаше известният пастор Уилям Милър. Той се впусна в новото дело с целия ентусиазъм, с който разполагаше, и неговите проповеди бяха изпълнени с плам и сила. През 1840 г. той започна издаването на вестник Signs of the Times, с който пропагандираше каузата, в която беше вложил цялото си сърце. Всичките му пари, целият му труд, цялата му енергия бяха вложени в тази кауза и бяха спечелени хиляди новоповярвали.“

GSAM 123Съвместната дейност на Милър и Хаймс

GSAM 123.3От 1840 г. до есента на 1844 г. усилията на пасторите Милър и Хаймс бяха до голяма степен обединени, докато пътуваха от град на град – през лятото с огромната си палатка, а през зимата – в църкви и обществени зали. Голямата физическа сила на пастор Хаймс го поддържаше, докато навлезе в деветдесет и втората си година. Умствените му способности бяха живи до последния му дъх. На 28 септември 1894 г. той изнесе изключително вдъхновяваща проповед пред събрание от над три хиляди адвентисти от седмия ден в лагера в Лансинг, Мичиган. Изглеждаше, че говори с голяма част от искреността и енергията от старите времена. Това беше наистина чудесно за човек, който от три месеца беше в 91-вата си година и който страдаше от неизлечима болест, от която почина през следващата година.

GSAM 124.1Пасторите Милър и Хаймс стояха, така да се каже, „на предната линия на битката“ в адвентното движение в Америка и бяха само двама от десетките, които работеха заедно с тях за проповядване на адвентното учение за пришествието на Христос, чиито водещи характеристики бяха твърдост на целта и неподправена честност. Тези мъже принадлежаха до голяма степен към онези, които светът нарича „самоуспели хора“ — хора, които се бяха формирали чрез сблъсък със суровите реалности на живота, които бяха научили да преценяват заслугите на една кауза въз основа на принципи, а не на политика. Те притежаваха характера на онези, за които пастор Милър казваше, че обикновено приемат посланието от църквите — „най-набожните, най-предани и най-активни членове“. Този факт беше потвърден от проповедниците на различните църкви, които казаха след окончателното отделяне на адвентистите от тях: „Тя [доктрината] е отнела най-доброто от нашето паство.“

GSAM 124Други изтъкнати адвентистки проповедници

GSAM 124.2Може да е интересно да споменем по име някои от мъжете, които изиграха важна роля заедно с пасторите Милър и Хаймс в движението от онези ранни времена. На първо място в списъка е Чарлс Фич от Кливланд, Охайо, който през 1842 г. предложи идеята да се изготвят диаграми, илюстриращи виденията на Даниил и Откровението. Произходът на тази мисъл се основаваше на Авакум 2:2, 3. Чарлс Фич почина на 10 октомври 1844 г.

GSAM 124.3Д-р Джосая Лич от Филаделфия, който, както ще видим в следващата глава, беше подтикнат от Господа да провъзгласи истина, чието сбъдване предизвика внезапното и бързо нарастване на интереса към адвентната вест.

GSAM 124.4Елон Галуша от Локпорт, Ню Йорк, известен баптистки проповедник, чиито писания и служение по темата за близкото пришествие на Господа предизвикаха голям резонанс в тази деноминация.

GSAM 125.1Е. Р. Пини от Сенека Фолс, щата Ню Йорк – още един всеотдаен проповедник от баптистката църква, чието служение и писания бяха движеща сила в делото. Той с право можеше да бъде наречен „солта на земята“.

GSAM 125.2Джордж Сторс от Ню Йорк, който преди обръщането си към адвентното учение беше изтъкнат проповедник на пробуждането. Неговите писания оказаха мощно влияние, подтиквайки хората към по-голямо посвещаване на себе си и имуществото си на делото; това беше особено валидно през последните седмици на две хиляди и триста дни. Именно той, след разочарованието, представи на вниманието на адвентистите и на света шестте си проповеди за природата на човека, състоянието на мъртвите и бъдещото наказание.

GSAM 125.3Пастор Стокман от Портланд, щата Мейн, беше друг усърден работник в пробужданията на Уилям Милър в този град. Смъртта му настъпи няколко седмици преди края на еврейската година 1843 г., докато адвентистите се надяваха и очакваха Господ да дойде по това време.⁶

GSAM 125.4Имаше и други видни личности, които поради липса на място ще споменем само накратко, като например Н. Н. Уайтинг, който направи превод на Новия завет на английски език, известен като превода на Уайтинг; С. С. Сноу, Ф. Г. Браун, Аполос Хейл, Л. Д. Мансфийлд, Джордж Нийдам, О. Р. Фасет; Джордж, Уесли и Едвин Бърнъм (трима братя), всички те – усърдни работници в разпространението на посланието.