Глава 12 — Разочарованието — горчивата книга

GSAM 185.1„Взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи. Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе. И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него.“¹

GSAM 185.2В библейския език „изяждането“ на книга символизира приемането на истината, за да бъде предадена на другите, както се вижда в Езекиил, където на пророка е показан „свитък книга“ и му е казано: „Изяж тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.“ След като изяде свитъка, той казва: „Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.“²

GSAM 185.3Пророк Еремия използва същата метафора: „Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето.“³ От този език научаваме, че „сладостта“ на книгата при изяждането ѝ символизира радостта и удовлетворението, които изпитват онези, които по този начин се хранят със словото на Господа.

GSAM 185Книгата – първо сладка, после горчива

GSAM 185.4Книгата, спомената в Откровение 10, за която се казва, че за ядящия е била сладка като мед, но веднага след като е била изядена, е станала „горчива“ (или, както някои превеждат, „веднага щом я усвоих, в стомаха ми тя беше пикра“⁴ ), е била онази книга, от която ангелът обяви, от името на Този, Който е сътворил небето, земята и морето: „Времето няма да бъде вече“ (буквален превод на KJV). Следователно изяждането на тази книга трябва да символизира радостното приемане на провъзгласяването на времето. Внезапната горчивина на хапката за онези, които я изядоха, трябва да символизира тъжния контраст в преживяването им, след като времето на книгата е изтекло и те се оказват дълбоко разочаровани в очакванията си.

GSAM 186Провъзгласяването на времето – сладка хапка

GSAM 186.1Провъзгласяването на времето през 1844 г. наистина беше радостна вест за онези, които вярваха и които, без съмнение, очакваха толкова скоро вечно избавление от всички злини, беди и скърби на този грешен свят. Мисълта, че след няколко кратки седмици те ще бъдат прославени, обезсмъртени и ще се намерят в златния град на Бога, заедно с Царя си, наистина вдъхновяваше душата. Както изрази един от тези, които преживяха това: „Онези, които искрено обичат Исус, могат да оценят чувствата на онези, които с най-голям интерес очакваха пришествието на своя Спасител... Ние посрещнахме този час с тиха тържественост. Истинските вярващи почиваха в сладко причастие с Бог — залог за мира, който щеше да бъде техен в светлото бъдеще. Онези, които изпитаха тази надежда и доверие, никога няма да забравят тези скъпоценни часове на очакване.“

GSAM 186.2Особено тежкото положение на онези, които на единадесетия ден от седмия месец се озоваха все още в този мрачен свят на изпитания и изкушения, където трябваше да се сблъскат с презрението, подигравките и насмешките на онези, които самите те само няколко часа по-рано бяха увещавали да се подготвят да посрещнат своя Господ, намира подходяща илюстрация в случая с Мария, която „стоеше до гроба отвън и плачеше“; и когато ангелите я заговориха с въпроса: „Жено, защо плачеш?“, тя им отговори: „Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.“⁵

GSAM 187Разочаровани, но не обезкуражени

GSAM 187.1Онези, които преживяха тази изпитателна сцена, казаха за нея:

GSAM 187.1„Бяхме объркани и разочаровани, но не се отрекохме от вярата си. Чувствахме, че сме изпълнили дълга си; бяхме останали верни на скъпоценната си вяра; бяхме разочаровани, но не обезкуражени. Имахме нужда от безгранично търпение, защото подигравачите бяха много. Често ни посрещаха с презрителни намеци за предишното ни разочарование. ‚Все още не сте се възнесли; кога очаквате да се възнесете?‘ и подобни сарказми често ни се отправяха от нашите светски познати и дори от някои самопровъзгласени християни, които приемаха Библията, но не успяваха да усвоят нейните велики и важни истини. Смъртността все още ни преследваше; последиците от проклятието бяха навсякъде около нас. Беше трудно да поемем досадните грижи на живота, които смятахме, че са били оставени зад гърба ни завинаги.“

GSAM 187В сравнение с разочарованите ученици

GSAM 187.2Чувствата на тези хора, в сравнение с радостта и ликуването им от преди няколко часа, сигурно са им се сторили като острата горчивина на пикра. Околният свят предполагаше, както без съмнение и масите след разпятието на Христос, че вярващите сега ще се отрекат от вярата си и ще се присъединят към подигравките срещу собствената си предполагаема глупост. Много скоро те с изумление разбраха, че любовта към явяването на Господа не се изкоренява лесно от сърцата на онези, които наистина са се посветили на Бога.

GSAM 187„Не седях в събрание на веселящите се“

GSAM 187.3Пътят, по който вървяха тези искрени хора, и техните чувства са добре описани с думите на пророк Еремия, където той казва:

GSAM 187.3„Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите. Не седях в събрание на веселящите се, Нито се радвах с тях; Седях сам поради ръката Ти, Защото Ти ме изпълни с негодувание. Защо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, Като непостоянни води?“⁶

GSAM 188Джеймс Уайт за разочарованието

GSAM 188.1Няколко кратки цитата от някои от тези разочаровани, но все още изпълнени с надежда хора, ще дадат добра представа за ситуацията. Първият е от пастор Джеймс Уайт, който работи много успешно през 1843 и 1844 г. Той казва:—

GSAM 188.2„Разочарованието при изтичането на времето беше горчиво. Истинските вярващи бяха се отказали от всичко заради Христос и бяха споделили Неговото присъствие както никога преди. Те, както предполагаха, бяха отправили последното си предупреждение към света и се бяха отделили, повече или по-малко, от невярващата, подигравателна тълпа. И с Божието благословение върху тях, те изпитваха по-голямо желание да общуват със своя скороочакван Господ и светите ангели, отколкото с онези, от които се бяха отделили. Любовта към Исус изпълваше душата и грееше от всяко лице, и с неизразими желания те се молеха: ‚Ела, Господи Исусе, и ела бързо‘, но Той не дойде.

GSAM 188.3„Но Бог не изостави Своя народ... И с особена сила и утеха пасажи като следния от Посланието към евреите проникнаха в умовете и сърцата на изпитаните, очакващи: ‚И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. „Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми“. Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.‘⁷ Интересните моменти в този откъс от Писанието са следните:—

GSAM 188.4„1. Онези, към които се обръщат думите, са изложени на опасността да загубят увереността си в това, в което са постъпили правилно.

GSAM 189.1„2. Те бяха изпълнили волята на Бог и бяха поставени в такова изпитание, при което беше необходимо търпение.

GSAM 189.2„3. Праведните в този момент трябваше да живеят чрез вяра, а не като се съмняват дали са изпълнили волята на Бог, а чрез вяра в това, в което са изпълнили волята на Бог.

GSAM 189.3„4. Онези, които не издържат изпитанието на вярата, а се откажат от увереността си в делото, с което са изпълнили волята на Бог, и се оттеглят, ще поемат по пряката пътека към погибелта.“⁸

GSAM 189От Н. Саутард, редактор на Midnight Cry

GSAM 189.4В изданието Midnight Cry от 31 октомври 1844 г., около десет дни след изтичането на две хиляди и триста дни, беше публикувано следното от перото на редактора:—

GSAM 189.5„Предвид всички обстоятелства, съпътстващи това движение, благословените въздействия, които то е оказало върху умовете на Божиите деца, и омразата и злобата, проявени от Неговите врагове, ние трябва да го разглеждаме като истинския ‚среднощен вик‘. И ако ни остават няколко дни, в които да изпитаме вярата си, това все пак е в съответствие с притчата за десетте девици; защото когато всички те бяха станали и бяха подготвили светилниците си, все пак предстоеше момент, в който светилниците на неразумните девици щяха да угаснат. Това не можеше да стане преди изтичането на десетия ден; защото дотогава светилниците им щяха да горят. Следователно този ден трябва да мине, за да могат неразумните да се откажат от вярата си, както е трябвало да мине и 1843 г., за да настъпи времето на забавяне. Ето защо едно малко закъснение не е повод за разочарование, а показва колко точен е Бог в изпълнението на Своето слово. Нека следователно държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал.“

GSAM 189От Джозеф Марш, редактор на Voice of Truth

GSAM 189.6В Voice of Truth от 7 ноември 1844 г. четем:—

GSAM 189.7„С радост признаваме, че сме се заблудили относно естеството на събитието, което очаквахме да се случи на десетия ден от седмия месец; но все още не можем да приемем, че нашият велик първосвещеник не е извършил на този ден всичко, което прообразът ни даваше основание да очакваме. Сега вярваме, че Той го е направил.“

GSAM 190.1Адвентистите очакваха, че на десетия ден от седмия месец 1844 г. ще приключат две хиляди и триста дни и че на този ден Христос ще завърши Своето свещеническо дело и ще дойде на земята, за да благослови Своя народ. По-късни проучвания показаха, че на този ден е започнало Неговото дело по очистването на небесното светилище, а не завършването на Неговото дело като свещеник.⁹ Вместо да се разглежда делото по очистването на светилището като част от делото на Христос като свещеник, се твърдеше, че очистването на светилището ще бъде пречистването на земята чрез огън при пришествието на Христос. Ако не цялата земя, то поне земята Ханаан щеше да бъде очистена по това време.

GSAM 190Светилището, за което се смята, че е земята

GSAM 190.2Тази идея е изложена в статия на Джордж Сторс в списанието Midnight Cry от 25 април 1844 г. Той пита: „Какво е светилището, което трябва да бъде очистено? Предишните ми възгледи бяха, че това е цялата земя. Все още вярвам, че то е част от земята. Но коя част? Това е въпросът, на който ще се опитам да отговоря.“

GSAM 190.3Той цитира обещанието към Авраам, утвърждаването му към Исаак и подновяването му към Яков, а след това цитира песента на Мойсей, съчинена от Мириам след преминаването на Червено море, в която те пееха: „Ще ги въведеш и насадиш в хълма — Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.“¹⁰

GSAM 190.4Ако читателят внимателно сравни горния текст с описанието на неговото изпълнение, направено от псалмиста, ще види, че в него не се твърди, че дори земята на Палестина е светилището. Давид казва, когато говори за това как Господ е водил израилтяните: „Той ги доведе до границата на светилището Си, до тая планина, която десницата Му придоби“ (буквален превод на KJV).¹¹ В песента при Червено море се казва за земята Ханаан, че тя е мястото, което Той е приготвил „за Свое обиталище, В светилището“. Така че в този цитат от Псалмите планината Мория, където е построено светилището, се нарича само „границата на светилището Му“ (буквален превод на KJV). Но в същия този псалм се казва: „Избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби. Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.“¹²

GSAM 191Очистването на светилището се смята за пречистване на земята

GSAM 191.1В споменатата по-горе статия, след като цитира предполагаемото доказателство, че земята, или поне земята на Палестина, е светилището, пасторът продължава с въпроса: „Как ще бъде очистено светилището?“ С думите на пророк Михей той отговаря: „Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, И като слезе ще стъпи на земните височини. Планините ще се стопят под Него, И долините ще се разпукнат, Като восък пред огъня, И като води, които се изливат низ стръмнина.“¹³

GSAM 191.2С идеята, широко приета по онова време, че земята е светилището, читателят лесно ще разбере защо те са предполагали, без никакво съмнение, че в края на две хиляди и триста дни Господ ще дойде и ще очисти земята по начина, описан от Михей. В цялата опозиция, насочена срещу адвентистите, нито един противник дори не намекна, че очистването на земята с огън не е събитието, което ще се случи като очистването на светилището в края на две хиляди и триста дни.

GSAM 191Апостолите бяха разочаровани, но Писанието се изпълни

GSAM 191.3Това не е единственият случай, в който хората са изпълнили волята на Господа, сбъднали са пророчествата, а въпреки това са останали разочаровани в очакванията си просто защото не са разбрали същността на събитието, което предстоеше да се случи. Така беше и с апостолите на Христос. Когато Той седеше на ослето и влизаше в Йерусалим, те викаха, като си спомняха думите на пророка:¹⁴ „Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица.“¹⁵ Беше толкова необходимо да се вика при този повод, че ако те бяха мълчали, самите камъни щяха да извикат.¹⁶ Учениците предполагаха, че Христос, точно тогава и там, ще се възкачи на трона на Давид като светски цар („ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля“¹⁷ ), и затова викаха: „Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име].“¹⁸ Колко възгласи би имало при този повод, ако бяха разбрали, че в рамките на една седмица Христос щеше да лежи мъртъв в гроба на Йосиф, обграден от римската стража? Колко „слава“ на Бог и посвещение би имало сред адвентистите през 1844 г., ако бяха разбрали, че очистването на светилището в края на цялото пророческо време щеше да отнеме няколко години, преди Господ да дойде?

GSAM 192Няма грешка в изчислението на 2300-те дни

GSAM 192.1Докато този народ внимателно преглеждаше изчисленията си за този период, той не откри никакъв недостатък; но Господ не дойде, нито земята беше очистена с огън. Какво означаваше това? Те със сигурност знаеха, че Господ е бил с тях в това велико движение; но сега бяха в неизвестност. Доверието им в Господа беше непоклатимо. Те знаеха, че Той няма да ги изостави. Светлината щеше да дойде от някакъв източник. Мъчителният въпрос пред тях е изразен в думите на Еремия, за които вече се спомена: „Ще ми станеш ли като измамлив поток, Като непостоянни води?“ Вярата не подхранваше това съмнение, защото думите на Господа чрез пророк Авакум относно видението се появиха в техните умове: „Бърза към изпълнението си, и няма да излъже.“¹⁹ Вече цитираният израз от редактора на Voice of Truth добре изразява тяхната позиция: „Все още не можем да приемем, че нашият велик първосвещеник не е изпълнил точно на този ден всичко, което прообразът би ни дал основание да очакваме.“

GSAM 193Открита светлина върху светилището

GSAM 193.1Хайръм Едсън от Порт Гибсън, Ню Йорк, ми разказа, че на следващия ден след изтичането на времето през 1844 г., докато се молеше зад снопите царевица в едно поле, Духът на Бога го обзе по толкова силен начин, че той почти падна на земята, и заедно с това дойде внушението: „Светилището, което трябва да бъде очистено, е в небето.“ Той сподели тази мисъл с О. Р. Л. Крозиър и двамата заедно внимателно проучиха темата. В началото на 1846 г. във вестник Day Star, издаван по онова време в Синсинати, щата Охайо, беше отпечатано подробно изложение на въпроса за светилището от гледна точка на Библията, написано от г-н Крозиър. В това обширно есе се създаваше впечатлението, че делото на очистването на светилището е заключителното дело на Христос като наш първосвещеник, започващо през 1844 г. и завършващо точно преди Той действително да дойде отново в облаците на небето като Цар на царете и Господар на господарите.

GSAM 193Църквите търсят изгубените си членове

GSAM 193.2Десетият ден от седмия месец беше отминал и църквите смятаха, че ще им бъде лесно да си върнат изгубените членове, които се бяха отделили от тях под влиянието на „среднощния вик“ и втората ангелска вест; но в това отношение те бяха силно разочаровани, както ще се види от следния отговор на настояванията да се върнат към предишните си организации, публикуван в Midnight Cry от 26 декември 1844 г.:—

GSAM 193.3„Но какви са фактите? Те добре знаят, че в по-голямата част от тези църкви водещите теми са ‚обръщането на света‘, ‚хилядолетието‘ и ‚завръщането на евреите в Палестина‘ преди личното пришествие на Спасителя. Онези, които се връщат, за да седят под успокоителните песни на такива небиблейски, неразумни учения, правят това с отворени очи; и такъв ход от тяхна страна наистина ще бъде ‚връщане назад‘.

GSAM 194.1„След като сме станали ‚свободни‘ в библейския смисъл, е много по-безопасно да ‚напредваме‘, отколкото да ‚се връщаме назад‘ или да ‚се отдръпваме‘, особено в този момент, когато венецът на славата скоро ще бъде даден на верните в Христос Исус.“

GSAM 194.2Поведението на църквите, които отлагат пришествието на Господа чрез застъпничеството за горепосочените небиблейски учения, напомни на адвентистите тези думи на пророк Езекиел: „Сине човешки, ето, ония, които са от Израилевия дом, казват: Видението, което той вижда, ще се изпълни след много дни, И той пророкува за далечни времена.“ В същия контекст се намира и отговорът, който адвентистите използваха: „Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече; Но словото, което ще говоря, ще се изпълни, Казва Господ Иеова.“²⁰

GSAM 194„Трябва пак да пророкуваш“

GSAM 194.3Онези, които „изядоха“ книгата и обявиха „времето“, сметнаха, че тяхната работа за света е свършена; оттук и декларацията, че те трябва отново да поучават народите, езиците и царете. Сега трябва да бъде изпълнена друга част от делото, която досега не е била видяна — тази да се представи на хората истинският характер на Божия храм в небето и служението на олтара му. Заповедта да се измери храмът²¹ е необходима, за да се придобие познание за естеството на събитието, което ще се случи в края на пророческото време, и по този начин да се даде обяснение на думите: „тогава светилището ще се очисти.“

GSAM 194.4Забележете, че ангелът на това времево провъзгласяване дойде от небето и преди да завърши работата си, той дава поръчение отново да поучи хората. Следователно посланието, което трябва да обясни въпроса за светилището, да вдъхне увереност на разочарованите и в същото време да им предостави „трост“, „пръчка“ или правило, чрез което Божият народ да може да изпита своето нравствено състояние пред Него, трябва да носи явни белези, че е родено от небето, а не е от човешки произход.

GSAM 195Предразсъдъците препречиха достъпа до хората

GSAM 195.1Съществуващите предразсъдъци срещу адвентното учение бяха почти непреодолима преграда за хората; и да се опитаме да ги поучим отново без ясна и категорична светлина относно причината за разочарованието, би било безполезно. Самите адвентисти се нуждаеха от ново вдъхновение за душите си чрез небесна поръчка, преди хората да могат да бъдат правилно поучени; и как можеше това да се постигне? Можеше ли това да се постигне само с човешка мъдрост? Или онези, които бяха преживели дълбокото действие на Божия Дух по време на предишното движение, щяха ли да се задоволят само с човешко разсъждение? Нищо друго освен дело като това на „третата ангелска вест“²² не можеше да ги измъкне от объркването им; и това, стъпка по стъпка, доколкото те можеха да го приемат, беше надлежно въведено, носейки най-убедителни доказателства, че е от небесен произход.

GSAM 195Като овце без пастир

GSAM 195.2Ето го голямото адвентистко общество, в известен смисъл като овце без пастир, хиляди от които само няколко седмици по-рано се бяха отделили от всички църкви и вероизповедания, без никакви човешки организации да носят отговорност за тяхното духовно благоденствие. Те нямаха земни съветници, на които да се доверят; само в Бог беше тяхното доверие.

GSAM 195.3Те обаче бяха уверени в едно нещо, и това за тях беше като котва — провъзгласяването за времето беше вярно.²³ Но като народ те се намираха в положение, в което, ако Бог не ги ръководеше и не ги пазеше, бяха изложени на риска да приемат погрешни обяснения или да загубят „търпението“ си и да се откажат от вярата в миналия си опит. Някои направиха точно това; докато други, с поглед на вяра, вперен в Този, когото душите им обичаха, искрено питаха: „Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта? Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете.“²⁴

GSAM 196Дж. Н. Андрюс за разочарованието

GSAM 196.1Пастор Дж. Н. Андрюс, човек, който преживя това през 1844 г., говори по следния начин за разочарованието:—

GSAM 196.2„Онези, които очакваха Господа през 1843 и 1844 г., бяха разочаровани. За мнозина този факт е достатъчна причина да отхвърлят цялото свидетелство по този въпрос. Ние признаваме разочарованието, но не можем да приемем, че това представлява основателна причина да се отрича Божията ръка в това дело. Еврейската църква беше разочарована, когато в края на делото на Йоан Кръстител Исус се яви като обещания Месия. И доверчивите ученици бяха най-тъжно разочаровани, когато Този, от когото очакваха да освободи Израил, беше хванат и убит от нечестиви ръце. А след възкресението Му, когато очакваха Той отново да възстанови царството на Израил, те не можаха да не бъдат разочаровани, когато разбраха, че Той ще си отиде при Отца Си и че те ще бъдат оставени за дълго време на скръб и мъка. Но разочарованието не доказва, че Бог няма пръст в ръководството на Своя народ. То трябва да ги подтикне да поправят грешките си, но не трябва да ги кара да се откажат от доверието си в Бога. Именно защото израилтяните бяха разочаровани в пустинята, те толкова често отричаха Божието ръководство. Те са представени като предупреждение за нас, за да не последваме същия пример на неверие.“²⁵

GSAM 196Истината преминава през кръщение на непопулярност

GSAM 196.3Изглежда, че планът на Господа е да постави важни истини в непопулярен контекст, където тяхното приемане и спазване ще бъде кръст²⁶. Това е особено вярно в последните дни. Петър, говорейки за онова време, когато краят на всички неща „е наближил“ и когато „съдът“ ще започне „от Божието домочадие“, казва: „Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].“²⁷

GSAM 197.1Когато истината е преминала през кръщението на непопулярността, да я приемеш изисква повече благодат, отколкото просто да следваш вярата на масите. Лицемерните преструвачи не виждат голям стимул да приемат истина, която изисква действие, като гребане срещу течението „срещу вятъра и прилива“. Така истината се превръща в изпитание за верните, честните, искрените и съвестните.

GSAM 197.2По-рано показахме, че пророчеството за адвентното движение предвещава разочарование. То настъпи; и така, по Божието провидение, приемането на тази вест имаше своя кръст.