Глава 15 — Все по-голяма светлина и по-големи чудеса
GSAM 235.1„ПРИПОМНЯЙТЕ си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания, кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.“1
GSAM 235.2Периодът от разочарованието през 1844 г. до появата на ясната светлина относно светилището и третата ангелска вест беше период на особено изпитание. Адвентистите, които все още настояваха, че са били прави в миналото движение, наистина бяха „повод за подигравки“ за онези, които смятаха вестта за пълен провал; и поради тази причина те бяха обект на големи укори. Те можеха да понасят това с радост, докато се държаха за Господа с вяра и се радваха на присъствието на Светия Дух.
GSAM 235Две специални точки на атака
GSAM 235.3Сатана имаше две специални точки на изкушение за адвентистите. Първата беше да накара онези, които бяха твърди в убеждението, че пророческото време е приключило, да повярват, че Второто пришествие на Христос е духовно пришествие и че по някакъв начин Той е извършил това пришествие в края на две хиляди и триста дни. Втората беше да подтикне онези, които се колебаеха по отношение на миналия си опит, да се откажат от всичко това. Така, докато истината относно светилището и третата ангелска вест постепенно се разкриваше от Писанията, посланията на Божия Дух, чрез дара на пророчеството, потвърждаваха миналото движение, наричайки го „ярка светлина“, която Бог постави в началото на пътя, за да свети по целия път до града, и посочваха библейските доказателства, че Второто пришествие на Христос ще бъде буквално и лично и следователно не може да бъде събитието в края на „дните“.
GSAM 236Чудесни проявления
GSAM 236.1Ако Господ говори на Своя народ чрез видения в последните дни, не бихме ли очаквали, че в самото проявление ще има очевидни знаци за божественото? Тези знаци са очевидни във виденията на г-жа Е. Г. Уайт. Самият феномен на виденията, както е показано в глава 13, е просто чудотворен; но има много чудесни особености, свързани с нейните ранни видения, които ще забележите, докато продължавате да четете това произведение; и бихме ли могли да очакваме да бъде по друг начин при дар от такъв характер, предназначен от Бог да привлече вниманието на хората и да ги накара да кажат, като Мойсей: „Да свърна и да прегледам това велико явление“? Простото твърдение на едно бедно, болнаво и слабо момиче, което на пръв поглед е било на прага на гроба, че Господ ѝ е дал видение, не би било достатъчно, за да се постигне това. Чудесните проявления, свързани с виденията, наистина предизвикаха интерес към тях и момичето беше призовано да обикаля от място на място и да разказва това, което Господ ѝ беше повелял да съобщи на другите.
GSAM 236Забележителни прояви в третото видение
GSAM 236.2Тук ще изложа някои факти относно третото ѝ видение – това, което е получила в къщата на баща си, споменато в глава 13, както ми бяха разказани от бащата и майката на г-жа Уайт, от сестра ѝ, г-жа Сара Белден, и от други.
GSAM 236.3В стаята, където се случи видението, върху комода лежеше една много голяма семейна Библия. Тя беше от издание, отпечатано в Бостън от Джозеф Тийл през 1822 г. Книгата е с размери 18 на 11 инча, дебелина 4 инча и тежи малко над 18 паунда. Докато беше във видението, тя стана, взе тази тежка Библия на лявата си ръка – книгата беше отворена – и я издигна под прав ъгъл спрямо тялото си; след това в продължение на повече от половин час с дясната си ръка прелистваше от място на място и сочеше различни текстове от Писанието, които повтаряше, докато погледът ѝ беше насочен нагоре и в посока, обратна на тази на книгата. Сестра ѝ Сара (по-късно съпруга на Стивън Белден) или, понякога, някой друг присъстващ, поглеждаше всеки текст, към който сочеше пръстът ѝ, и виждаше ясно, че във всеки случай тя повтаряше стиха, върху който се беше спрял пръстът ѝ. Майка Хармън каза, че дъщеря ѝ Елън в естественото си състояние „не беше способна, поради липса на сила, да вдигне тази тежка Библия от комода; но във видението тя я държеше, както изглеждаше, толкова лесно, сякаш беше само джобен Нов завет“.
GSAM 237.1Ето, наистина, едно чудо! — крехко момиче, тежащо едва седемдесет паунда, което държеше тежка Библия повече от половин час в положение, в което дори силен мъж не би могъл да я държи и две минути; освен това, прелистваше от място на място към текстове от Писанието, които във всеки случай се оказваха именно текстовете, които тя повтаряше, докато очите ѝ бяха обърнати нагоре и в посока, обратна на тази на книгата; и накрая, глас, идващ от човек без никакво движение на белите дробове или дишане в тялото, който повтаряше правилно посочените текстове от Писанието — това със сигурност не може да бъде обвинено, че е предизвикано от човешка намеса или че е резултат от заболяване. Тези, които го видяха, го сметнаха за най-ясно проявление на Духа на Този, Който говори от горящия храст. Такива проявления като тези в третото видение на г-ца Хармън, доколкото са известни, носеха убедително доказателство, че във виденията е присъствала сила, надхвърляща ограниченията на крайното.
GSAM 237Видението в Топшам
GSAM 237.2Много скоро след това събитие групата адвентисти в Топшам, на около тридесет мили североизточно от Портланд, щата Мейн, като чуха за Божиите действия спрямо г-ца Елън Г. Хармън, я поканиха на това място. Поканата беше приета и така тя посети Топшам за първи път. Адвентистките събрания по онова време се провеждаха в къщата на г-н Къртис. Г-жа Франсис Лънт (по-рано г-ца Франсис Хауланд) от Оукланд, Калифорния, ми предостави следното изявление, датирано 19 януари 1890 г.:—
GSAM 238.1„Аз, заедно със семейството на баща ми, присъствах на събранията на сестра Хармън в Топшам през 1845 г., и по време на тези събрания тя имаше видение. Това беше първият път, когато я видяхме във видение. Една от онези старомодни Библии [семейната Библия на Тийл, тежаща осемнадесет паунда] беше собственост на брат Къртис. Тази голяма Библия беше взета от комода от сестра Хармън, докато беше във видение, и тя посочваше текстове от Писанието, докато прелистваше страница след страница, а погледът ѝ беше насочен нагоре, далеч от книгата. Текстовете, които тя повтаряше, бяха или думи на наставление, насърчение или изобличение. Друга особеност на проявлението по онова време беше положението на книгата. Тя се държеше на отворената ѝ ръка под ъгъл от четиридесет и пет градуса, и никой друг не беше в състояние да държи каквато и да е книга под подобен ъгъл, без тя веднага да се изплъзне от ръцете; но сестра Хармън държеше тази Библия под този ъгъл в продължение на няколко минути, толкова здраво, сякаш беше залепнала за ръката ѝ, като междувременно тя преминаваше от един към друг в стаята.“
GSAM 238Свидетелството на г-жа Трусдейл
GSAM 238.2Друго изявление относно същото видение е от г-жа М. К. Трусдейл от Трентън, Мисури, с дата 27 януари 1891 г. Тя казва:—
GSAM 238.3„През 1845 г. бях на петнадесет години и присъствах по време на първото посещение на сестра Хармън в Топшам, когато тя имаше видението в къщата на брат Къртис, където взе голямата семейна Библия и я държеше в положение, в което никой от останалите не би могъл да държи книга в ръцете си, без тя веднага да се изплъзне.
GSAM 238.4„Сестра Хармън беше във видение повече от два часа. Това беше най-чудесното проявление на силата на Бога, на което някога съм била свидетел, а съм я виждала във видение повече от дузина пъти. Тези случаи винаги бяха поводи за дълбока тържественост и самоанализ, но този надмина всички останали. О! Как треперехме, докато Небесното Величество ни поучаваше чрез Своя немощен инструмент; докато тя ни четеше пасажи, толкова утешителни и подходящи за нашето изпитание; като Евреи 2:2, 3; Яков 5:7, 8; Евреи 10:35, 39; 1 Петрово 1:7; Лука 12:32–37, освен много други, като държеше голямата семейна Библия толкова високо, че бях принудена да се кача на стол, за да прочета това, към което сочеше. Не мисля, че сестра Хармън беше с повече от два инча по-висока.“
GSAM 239.1Такива прояви убедиха искрените хора, че някаква сила, по-голяма от човешката, управляваше този скромен инструмент, и от различни части на Нова Англия постъпиха покани тя да дойде и да даде своето свидетелство.
GSAM 239Ръчният труд е грях
GSAM 239.2Малко след това г-ца Хармън получи указание във видение да посети Парис, щата Мейн, където имаше хора, които смятаха за грях да се занимават с ръчен труд. Пастор Стивънс от Уудсток, щата Мейн, беше водачът на това заблуждение и оказваше силно влияние върху останалите. Преди това той беше методистки проповедник и се смяташе за скромен и верен християнин. Той беше спечелил доверието на мнозина с ревността си към истината и с на пръв поглед святия си живот, което накара някои да повярват, че е специално направляван от Бог. Господ даде на г-ца Хармън упрек за него. Тя заяви, че той постъпва в противоречие с Словото Божие, като се въздържа от труд, налага заблудите си на другите и осъжда всички, които не ги приемат. Той отхвърли всички доказателства, които Господ му даде, за да го убеди в грешката му, и отказа да признае погрешностите си. Той следваше внушенията си и предприемаше изтощителни пътувания, изминавайки големи разстояния, където получаваше само обиди, и смяташе, че във всичко това страда заради Христа. Разумът и преценката му бяха оставени настрана.
GSAM 239.3Относно свидетелството на г-ца Хармън и изхода от случая ще цитирам от писмо, получено от г-жа М. К. Трусдейл, която по това време живееше в Парис, щата Мейн. След като дава някои подробности, които съвпадат с гореизложеното, тя казва:—
GSAM 240.1„Всички, с изключение на лидера им Джеси Стивънс, направиха признания. Сестра Хармън го предупреди, че ако не се смири, като признае грешките си, скоро ще сложи край на кариерата си. Всички разбраха това като предсказание, че по някакъв начин той ще се самоубие.“
GSAM 240.2Ето как се развива случаят му:
GSAM 240.3„След като малкото му стадо го напусна, той стана меланхоличен и скоро след това изгуби разсъдъка си, отказвайки да яде каквото и да било, приготвено от нечестивите. Той не беше чул за завръщането ми от Масачузетс, когато му занесох вечерята. Той попита, докато прокарваше скелетната си ръка през малък отвор на прозореца: ‚Бог ли те изпрати с това, сестра Мариан?‘ Забелязвайки колебанието ми в отговора, той отказа да го опита. Жалкото му състояние, затворен в малка стая в дома на брат си (невярващ), ми напомни за предупреждението, което му беше толкова мило изпратено от небето и което той толкова упорито отхвърли. Два дни след това тъжно посещение той беше откаран при семейството си, където скоро сложи край на живота си чрез самоубийство, като си направи въже от спалното си бельо.“2
GSAM 240Сбъднато предсказание
GSAM 240.4През лятото на 1845 г., по покана на Отис Николс, г-ца Хармън посети Масачузетс, придружавана от сестра си Сара. Те се настаниха в дома на семейството на г-н Николс. Той и съпругата му ги возеха с каретата си и ги завеждаха на различни места, където се провеждаха събрания, на които г-ца Хармън излагаше свидетелствата си. По този начин тя успя да посети Бостън, Роксбъри и Карвър. По време на второто им посещение в Бостън, Масачузетс, се случи един много интересен инцидент.
GSAM 240.5В Бостън и околностите имаше група фанатици, които също считаха, че е грях да се работи, като основното им послание беше: „Продайте имота си и давайте милостиня.“ Те твърдяха, че са в юбилейната година, че земята трябва да почива и че бедните трябва да бъдат издържани без да работят. Сарджент, Робинс и още няколко души бяха лидерите им. Те обявиха виденията за дело на дявола, защото собствените им заблуди бяха разкрити. Те се отнасяха строго към всички, които не вярваха като тях.
GSAM 241.1Докато г-ца Хармън и сестра ѝ бяха на гости в къщата на г-н Николс, Сарджент и Робинс дойдоха от Бостън, за да поискат услуга от него, и казаха, че са дошли на посещение и да пренощуват тази вечер при него. Г-н Николс отговори, че се радва, че са дошли, защото г-ца Сара и г-ца Елън Хармън са в къщата и би искал те да се запознаят с тях. Те веднага промениха мнението си и не можаха да бъдат убедени да влязат в къщата. Г-н Николс попита дали Елън може да изложи посланието си в Бостън и дали те биха я изслушали, а след това да преценят. „Да“, отговориха те, „елате в Бостън следващата събота [имайки предвид неделя, тъй като те все още не бяха приели съботата]; бихме искали да имаме привилегията да я изслушаме.“
GSAM 241.2Г-н Николс ми разказа това в дома си в Дорчестър през 1858 г. Той каза, че беше направил всичките си планове да отиде в Бостън в събота сутрин с каретата си, за да закара г-ца Хармън на предложената среща. Същата вечер, по време на семейната молитва, тя беше отведена във видение. След като излезе от него, тя каза: „Брат Николс, утре няма да отида в Бостън; Господ ми показа, че трябва да отида в Рандолф. Той има работа, която трябва да свърша там.“ Г-н Николс държеше много на думата си. Той беше обещал да я закара в Бостън на следващия ден и тревожно попита: „Какво да правя с обещанието си към Сарджент и Робинс?“ „Не се тревожи за това“, каза г-ца Хармън, „Господ ми е заповядал да тръгна в другата посока.“ „Е“, каза г-н Николс, „не го разбирам.“ „Господ ми показа, че ще го разберем, когато стигнем там“, каза г-ца Хармън. „Е“, каза г-н Николс, „няма как да стигнете там, освен ако не ви закараме, но не знам как ще обясня нещата на братята в Бостън.“
GSAM 241.2Г-н Николс ми каза още, че „сестра Хармън е видяла лицемерието им във видението, че в Бостън няма да има събрание в събота, че Сарджент, Робинс и другите противници ще се срещнат с голямата група в Рандолф (на тринадесет мили от Бостън) в събота; и че трябва да се срещнем с противниците в Рандолф, на тяхното събрание в събота, и там тя ще получи послание за тях, което ще убеди честните и непредубедените дали виденията ѝ са от Господа или от Сатана.“ Вместо да отидат първо в Бостън, а след това в Рандолф, което би означавало да изминат разстояние от двадесет и две мили, те отидоха направо в Рандолф, пристигайки там около времето за събранието. Там намериха именно онези, които бяха се съгласили да се срещнат с тях в Бостън. Тогава г-н Николс каза: „Сега разбирам.“
GSAM 242.1Този опит на Сарджент и Робинс да избегнат свидетелството на г-ца Хармън, както и начинът, по който тя беше насочена да се срещне с тях, оказаха голямо влияние върху съзнанието на някои от присъстващите. Що се отнася до самото събрание, ще цитирам разказа, както го е предал г-н Николс:—
GSAM 242Забележителни прояви
GSAM 242.2„Сестра Елън беше отнесена във видение с необикновени проявления и продължи да говори във видението с ясен глас, който можеше да се разбира отчетливо от всички присъстващи, до около залез слънце. Сарджент, Робинс и Френч бяха силно раздразнени, както и развълнувани, като чуха сестра Елън да говори във видението, което, според тях, беше дело на дявола; те изчерпаха цялото си влияние и физическа сила, за да унищожат ефекта от видението. Те се обединяваха, за да пеят много силно, а след това поред говореха и четяха от Библията с висок глас, за да не се чува Елън, докато силите им не се изчерпаха и ръцете им не затрепериха толкова, че не можеха да четат от Библията; но сред цялата тази суматоха и шум ясният и пронизителен глас на Елън, докато говореше във видението, се чуваше отчетливо от всички присъстващи. Съпротивата на тези мъже продължи, докато можеха да говорят и да пеят, въпреки че някои от собствените им приятели ги смъмриха и ги помолиха да спрат. Но Робинс каза: ‚Вие се покланяте на идол: почитате златно теле.‘
GSAM 243.1„Г-н Тейър, собственикът на къщата, не беше напълно убеден, че видението ѝ е от Сатана, както го обяви Робинс. Той искаше то да бъде проверено по някакъв начин. Беше чувал, че виденията, породени от сатанинска сила, се спират, като се отвори Библията и се положи върху човека, който е във видение, и попита Сарджент дали би го проверил по този начин, но той отказа да го направи. Тогава г-н Тейър взе тежка, голяма семейна Библия във формат кварто, която лежеше на масата и рядко се използваше, отвори я и я положи отворена върху гърдите на Елън, докато тя беше във видение, тъй като в този момент тя беше наведена назад, облегнала се на стената в ъгъла на стаята. Веднага след като Библията беше положена върху нея, тя се изправи на крака и отиде в средата на стаята, с отворената Библия в едната ръка, вдигната толкова високо, колкото можеше да достигне, и с поглед, насочен непоколебимо нагоре, заяви тържествено: ‚Вдъхновеното свидетелство от Бог‘ или думи със същото значение. И тогава, докато Библията беше издигната в едната ѝ ръка, а погледът ѝ беше насочен нагоре, а не към Библията, тя продължи дълго време да прелиства страниците с другата си ръка, да поставя пръста си върху определени пасажи и да произнася точно думите им с тържествен глас. Мнозина от присъстващите погледнаха към пасажите, към които сочеше пръстът ѝ, за да видят дали ги произнася правилно, тъй като по същото време погледът ѝ беше насочен нагоре. Някои от споменатите пасажи бяха присъди срещу нечестивите и богохулниците; а други бяха наставления и указания, отнасящи се до настоящото ни състояние.
GSAM 243Най-дългото ѝ видение, продължило над шест часа
GSAM 243.2„В това състояние тя продължи цял следобед до близо до залез слънце, когато излезе от видението. Когато Елън се изправи на крака във видението, с тежката отворена Библия в ръка, и започна да ходи из стаята, произнасяйки пасажите от Писанието, Сарджент, Робинс и Френч замлъкнаха. До края на времето те бяха разтревожени, както и много други; но затвориха очи и издържаха, без да признаят чувствата си.“3
GSAM 244Бракът на г-ца Хармън
GSAM 244.1На 30 август 1846 г. г-ца Е. Г. Хармън и пастор Джеймс Уайт сключиха брак и заедно се трудиха за разпространението на вестта. През 1847 г. тяхната дейност беше ограничена предимно до щата Мейн и Масачузетс.
GSAM 244.2През първата събота на април на г-жа Уайт бе дадено едно изключително интересно видение в дома на Стокбридж Хауланд в Топшам, където по онова време обикновено се провеждаха събранията. Това видение е споменатото в Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби, където тя видяла светилището и неговото обзавеждане, времето на скръб, светиите, бягащи от градовете, нечестивите, които ги обграждат, тяхното избавление при гласа Божи, юбилея, пришествието на Господа в облачната колесница и т.н. Би било добре да се отбележат някои от нейните движения, докато е била в това видение.
GSAM 244Много Библии, използвани във видението
GSAM 244.3Г-жа Франсис Лънт (дъщеря на С. Хауланд) ми каза на 19 януари 1890 г.:
GSAM 244.3„От едната страна на стаята, където се провеждаха събранията, имаше маса, върху която бяха подредени редица книги от различен вид, сред които имаше няколко Библии с обикновен формат. Докато беше във видението, г-жа Уайт се изправи, отиде до масата, взе една Библия, без да докосва друга книга, и, като я държеше отворена над главата си с лявата ръка, с показалеца на дясната ръка посочи текста от Писанието, който повтаряше, докато стоеше пред човека, за когото беше предназначен, и след това постави отворената книга върху гърдите на човека, пред когото повтаряше стиха. Връщайки се към масата, тя взе друга Библия и по същия начин повтори друг пасаж от Писанието и постави отворената Библия върху гърдите на човека, към когото се обръщаше. Това действие се повтори с около половин дузина хора; след което с грациозни движения тя седна на стол, докато погледът ѝ през цялото време беше насочен нагоре и далеч от книгата.“
GSAM 245.1За това г-жа Трусдейл казва:
GSAM 245.1„Бях там [април 1847 г.], когато сестра Уайт отиде до масата и взе една Библия след друга от книгите, които бяха на масата, като поставяше Библията върху гърдите на този, за когото имаше пасаж от Писанието. Това се правеше, докато погледът ѝ беше вдигнат към небето. При този случай тя държеше Библията над главата си, докато говореше с мен; и след това я положи върху гърдите ми. Пасажът, който ми беше даден, беше 2 Коринтяни 6:17.“4
GSAM 245.2В писмо от г-жа Франсис Лънт тя посочва имената на трима души, които са присъствали при този случай и върху които са били положени Библиите, докато г-жа Уайт им говореше за съответния пасаж, като сред имената фигурираше и това на г-жа Трусдейл.
GSAM 245Първата работа беше сред вярващите в Адвента
GSAM 245.3Работата на г-ца Хармън, ръководена от пророческия дар, от януари 1845 г. до пролетта на 1846 г. – почти осемнадесет месеца – беше сред „вярващите“ в скорошното пришествие на Христос, с които тя беше общувала и преди. След изтичането на две хиляди и триста дни (22 октомври 1844 г.), докато не се разбере причината за тяхното разочарование и същността на събитието, което тогава се случи, щеше да съществува опасност вярващите да се отклонят към погрешни възгледи или напълно да се откажат от миналия си опит. Нейното послание към тях беше следното: „Миналото движение беше от Бог. Дръжте се здраво за вярата си. Господ все още има дело за Своя народ. Изучавайте Библията. Изследвайте Словото и ще намерите светлината.“
GSAM 245.4Това наставление е в хармония с Божия план. Неговата цел винаги е била специалните послания за народа Му да бъдат изведени от Словото Му в своето време, а след това дарът на пророчеството идва „второ“, за да утвърди и укрепи вярващите.
GSAM 246.1Ярък пример за този факт се намира в случая с Корнилий, както е записан в Деянията на апостолите. Божий ангел му се яви и му даде видение в собствения му дом. Този ангел добре познаваше истините на евангелието и би могъл да ги преподаде на Корнилий, но той беше изпратен да служи на човек, който беше наследник на спасението, като даде на Корнилий видение. Той го увери, че неговата набожност и посвещение са приети от Бога. Той не му проповядва евангелието, а просто му каза да повика Петър, който беше отседнал при Симон кожаря в Йопия. Петър дойде и, позовавайки се на Писанията, проповядва на Корнилий евангелието на Христос.
GSAM 246Мястото на дара на пророчеството
GSAM 246.2На този етап би било добре да отбележим реда на развитието на дарбите, както Господ го е очертал в Своето слово. Павел се позовава на това в писмото си до коринтяните, където казва: „Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци.“5
GSAM 246.3Когато разгледаме изявлението на апостола относно връзката между тези дарби в евангелието, веднага виждаме защо се спазва този ред. Сравнявайки тези дарби, Павел казва: „Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.“6 Божият ред е, че Неговите специални послания към света трябва да се извличат от Неговото слово; и съответно Той подтиква хората да изследват Писанията и да излизат като апостоли, натоварени с Божиите послания, провъзгласявайки ги от Библията, която е издържала изпитанието на вековете. Когато се издигат вярващи, дарът на пророчеството идва „второ“, изпълнявайки своята роля „за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите“.7