Глава 16 — Третата ангелска вест

GSAM 247.1„Друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.“¹

GSAM 247Най-тържественото предупреждение в Библията

GSAM 247.2Това е най-тържественото предупреждение, което Библията съдържа, и е сигурно, че записите на световната история не представят никакво свидетелство, че тази вест е била чута в миналото. Фактът, че първият и вторият ангел от тази поредица, както е доказано, принадлежат към настоящото поколение, най-ясно потвърждава, че това послание не се отнася към минали епохи.

GSAM 247.3Пастор Дж. В. Хаймс каза през 1847 г.:—

GSAM 247.4„Четиринадесетата глава [от Откровение] представя един изумителен вик, който тепърва предстои да бъде изречен, като предупреждение към човечеството в този час на силно изкушение. Стихове 9–11. В книгата на Бог не може да се намери друго толкова страшно възвестяване на гняв освен това. Не означава ли това силно изкушение, за да се наложи толкова ужасяващо предупреждение?“²

GSAM 248Храмът се отваря — ковчегът се вижда

GSAM 248.1Дж. Н. Андрюс каза за тази вест: „Отварянето на Светая Светих в небесния храм, чрез което се вижда ковчегът, е събитие, което се случва при тръбенето на седмия ангел. И тъй като служението на нашия велик първосвещеник се премества в това помещение при изтичането на две хиляди и триста дни, ние разбираме, че отварянето на храма е белязано от края на този период, както е представено в провъзгласяването на първия ангел. Влизането на нашия първосвещеник в Светая Светих, за да служи пред ковчега на Бога, привлича вниманието на църквата към Божиите заповеди, съдържащи се в този ковчег. Оттогава Божиите заповеди сияят от небесното светилище.

GSAM 248Промяната на съботата

GSAM 248.2„Безспорен факт е, че четвъртата заповед, преди няколко века, беше променена от деня за почивка на Господа в езическия празник неделя. Тази промяна беше извършена в явно противоречие със Свещеното Писание, което навсякъде признава седмия ден като единствената седмична събота на Господа. Тя беше осъществена от великия отстъпник, за когото Даниил предсказа, че ще ‚замисли да промени времена и закони‘. Тази сила по същество е същата като звяра, на когото трябваше да се поклони целият свят. И е факт от голям интерес, че тази заповед, която толкова дълго е била потъпквана, сега се възстановява, а Божият народ започва да я спазва заедно с останалите девет. Благодарение на Бог, че Той подготвя остатъка за окончателната им борба със змея и за влизане през портите в светия град. Откровение 12:17; 22:14. Възстановяването на четвъртата заповед в противовес на съботата на отстъпничеството и проповядването на всички заповеди на Бога е поразително свидетелство, че настоящето е периодът на търпението на светиите и на предупреждението на третия ангел.“³

GSAM 249.1В предишните глави беше обърнато внимание на първата и втората от тези вести, както се изпълниха във великото провъзгласяване за Второто пришествие до 22 октомври 1844 г. Стихът в началото на тази глава гласи: „Друг, трети, ангел вървеше подир тях“, тоест последва първия и втория ангел. В тази връзка може би ще бъде интересно да се обърне внимание на възникването на третата ангелска вест.

GSAM 249Първите адвентисти, спазващи събота

GSAM 249.2По време на „среднощния вик“ през 1844 г. Господ започна да насочва умовете на Своя народ към спазването на съботата на седмия ден. Тази доктрина сред адвентистите възникна по следния начин: Рейчъл Престън, баптистка от Седмия ден, се премести във Вашингтон, Ню Хемпшир, където имаше църква на адвентистите. Тя прие адвентното учение и тази църква, състояща се от около четиридесет членове, благодарение на нейната мисионерска дейност прие съботата от четвъртата заповед.⁴ Това доведе до размисли по този въпрос. В изданието Cry от 5 септември 1844 г. четем: „Мнозина са дълбоко замислени относно предполагаемото задължение да спазват седмия ден.“ Това изявление беше включено в редакционна статия, в която беше направен слаб опит да се обосноват твърденията в полза на спазването на неделята. Темата беше продължена в броя от 12 септември, където намираме следното значимо изявление, което доведе до сериозно и задълбочено проучване от страна на мнозина:—

GSAM 249Седмият ден – единственият ден, определен от закона

GSAM 249.3„Миналата седмица стигнахме до следния извод: Няма конкретен период от време, който християните да са длъжни по закон да отделят като свещено време. Ако този извод е неправилен, тогава смятаме, че седмият ден е единственият ден, за спазването на който има някакъв закон.“

GSAM 250Есето на Т. М. Пребъл

GSAM 250.1Вниманието на адвентистите като цяло беше насочено към въпроса за съботата чрез есе на тази тема от Т. М. Пребъл, датирано 13 февруари 1845 г. и публикувано в списанието Hope of Israel, Портланд, Мейн, на 28 февруари 1845 г. След като излага твърденията за библейската събота и факта, че тя е била променена на неделя в резултат на великото отстъпничество, той отбелязва: „Така виждаме, че Даниил 7:25 се е изпълнил – малкият рог променя ‚времена и закони‘. Затова ми се струва, че всички, които спазват първия ден като събота, са папските неделни спазвачи и нарушители на Божията събота.“⁵

GSAM 250Дж. Б. Кук относно въпроса за съботата

GSAM 250.2Скоро след това се появи статия от Дж. Б. Кук, в която той показа, че няма библейско доказателство за спазването на неделята като събота, и използва този лаконичен израз: „Така лесно се изпуска въздухът от платната на онези, които плават, може би несъзнателно, под папското съботно знаме.“

GSAM 250.3Въпреки че спазването на съботата от тези двама мъже беше краткотрайно, те бяха задвижили процес, който не можеше лесно да бъде спрян. Ключовите изрази „папските неделни спазвачи“, „нарушителите на заповедите на Бога“ и „плаващите под папското съботно знаме“ бяха на устата на стотици, които жадуваха да узнаят истината по този въпрос. Вниманието на пастор Джозеф Бейтс от Фейрхейвън, Масачузетс, беше привлечено по този начин и той прие съботата през 1845 г.

GSAM 250Джозеф Бейтс приема съботата

GSAM 250.4Преживяването му беше следното: като чу за групата във Вашингтон, Ню Хемпшир, която спазваше съботата, той реши да посети тази църква и да види какво означава това. Той направи точно това и, след като изучи темата заедно с тях, видя, че са прави, и веднага прие светлината по въпроса за съботата. При завръщането си в Ню Бедфорд, Масачузетс, той срещна на моста между Ню Бедфорд и Фейрхейвън един уважаван брат, който го заговори така: „Капитане Бейтс, какви са новините?“ Пастор Бейтс отговори: „Новината е, че седмият ден е събота на Господа нашия Бог.“ „Добре“, каза мъжът, „ще си отида вкъщи, ще прочета Библията си и ще видя какво ще излезе от това.“ Така и направи, и когато се срещнаха отново, този брат беше приел истината за съботата и я спазваше.

GSAM 251Първата книга за съботата

GSAM 251.2Пастор Бейтс веднага започна да проповядва тази истина от щат на щат. Скоро той разбра, че една книга или дори брошура по въпроса за съботата би му била от голяма полза в работата му, и душата му беше подтикната от Духа на Бог да напише и публикува нещо по тази тема. Но въпросът беше как това можеше да се направи без пари, тъй като всичко, което имаше, беше един йоркски шилинг (дванадесет и половина цента). Може би ще бъде интересно за читателя да разкажа неговия опит по този въпрос точно така, както той ми го разказа през 1855 г.

GSAM 251Четири паунда брашно

GSAM 251.3Той каза, че докато се молеше пред Бог, реши да напише книгата и се почувства уверен, че ще се отвори път за нейното публикуване. Затова седна на бюрото си с Библията и конкорданса, за да започне работата си. След около час г-жа Бейтс влезе в стаята и каза: „Джозеф, нямам достатъчно брашно, за да направя хляба“, и в същото време спомена някои други дребни неща, от които се нуждаеше. „Колко брашно ти липсва?“ – попита капитан Бейтс. „Около четири паунда“ – беше отговорът ѝ. „Много добре“ – отвърна той. След като тя излезе от стаята, той отиде до близък магазин, купи четирите паунда брашно и останалите неща, донесе ги у дома и отново седна на писалището си. Малко по-късно г-жа Бейтс влезе, видя нещата на масата и възкликна: „Откъде се появи това брашно?“ „Ами“, каза капитанът, „не е ли достатъчно? Ти каза, че искаш четири паунда.“ „Да“, отвърна тя, „но откъде си го взел?“ „Купих го“, каза той; „не е ли това количеството, което ти трябваше, за да довършиш печенето?“ „Да“, продължи г-жа Бейтс, „но вие, капитан Бейтс, човек, който е плавал с кораби от Ню Бедфорд до всички краища на света, излязохте ли и купихте ли четири паунда брашно?“ „Да, не беше ли това количеството, от което се нуждаехте, за да довършите печенето?“ „Да“, каза г-жа Бейтс, „но купихте ли четири паунда (!) брашно?“

GSAM 252Единадесет хиляди долара, похарчени за истината

GSAM 252.1Скоро последва още едно изпитание. Когато капитан Бейтс напусна морето, той продаде дела си в един кораб за 11 000 долара, но сега беше изхарчил всичко, за да подкрепи каузата на истината. До този момент г-жа Бейтс не знаеше истинското му финансово състояние, но той усети, че сега трябва да я запознае с него, затова спокойно каза: „Съпруго, за тези неща изхарчих последните пари, които имам на този свят.“ С горчиви ридания г-жа Бейтс попита: „Какво ще правим?“ Капитанът се изправи и с цялото достойнство на капитан, управляващ кораба си, каза: „Ще напиша книга; ще я разпространя и ще разглася тази истина за съботата пред целия свят.“ „Е“, каза г-жа Бейтс през заслепяващи сълзи, „с какво ще живеем?“ „Господ ще ни отвори пътя“, беше усмихнатият отговор на капитан Бейтс. „Да“, каза г-жа Бейтс, „Господ ще ни отвори пътя! Това винаги казваш“, и избухна в сълзи и напусна стаята.

GSAM 252Неочаквана помощ

GSAM 252.2След като капитан Бейтс продължи работата си още половин час, му дойде внушението да отиде до пощата, тъй като там го чакаше писмо. Той отиде и наистина имаше писмо. По онова време пощенската такса за писма беше пет цента, а предплащането беше по избор. По някаква причина авторът на писмото не беше платил пощенската такса. И тук отново капитан Бейтс се почувства смирен, тъй като се наложи да каже на пощенския началник, г-н Дрю, с когото се познаваше добре, че не може да плати пощенската такса, защото няма пари; но той попита: „Мога ли да видя откъде е?“ „Вземете го“, каза пощенският началник, „и платете друг път.“ „Не“, отвърна капитанът, „няма да взема писмото от пощата, докато не се плати пощенската такса.“ Докато държеше писмото в ръката си, той каза: „Смятам, че в това писмо има пари“, и като се обърна към пощенския началник, попита: „Бихте ли го отворили, моля? Ако има пари в него, можете да вземете пощенската такса оттам; ако няма, няма да го чета.“ Пощенският началник се съгласи с молбата му и, ето, в него имаше банкнота от десет долара. Като прочете писмото, той разбра, че то е от човек, който казал, че Господ толкова силно е внушил на ума му, че пастор Бейтс се нуждае от пари, че той побързал да му ги изпрати; и в бързането си вероятно е забравил да плати пощенската такса.

GSAM 253.1След като плати пощенските такси, той отиде в магазин за хранителни стоки, купи едно буре брашно за 4 долара, както и картофи, захар и други необходими продукти. Когато даваше указания къде да бъдат доставени, той каза: „Вероятно жената ще каже, че не им е мястото там, но не обръщайте внимание на това, което казва; разтоварете стоките на предната веранда.“

GSAM 253.2След това отиде в печатницата и уреди отпечатването на хиляда екземпляра от брошура от около сто страници, като се разбра, че щом текстът бъде предоставен, печатарите трябва да го наберат възможно най-бързо и да му изпращат коректури. Той трябваше да плаща за работата веднага щом получи парите, а книгите не трябваше да се вземат от печатницата, докато всички сметки не бъдат изплатени.

GSAM 253.3Капитан Бейтс добре знаеше, че не му се дължат пари, но смяташе за свой дълг да напише тази книга, вярвайки, че Господ ще трогне сърцата на хората, за да изпратят парите, когато се наложи. След като купи хартия, пера и т.н., като по този начин даде време на домакинските принадлежности да пристигнат преди него, той отиде до началото на улицата, водеща към къщата му. Като видя, че вещите са там, влезе в къщата през задния вход и отново седна на бюрото си. Г-жа Бейтс влезе и каза развълнувано: „Джозеф, само погледни на предната веранда! Откъде дойдоха тези неща? Един каруцар дойде тук и искаше да ги разтовари. Казах му, че не са за тук, но той настоя да ги разтовари.“ „Е“, каза капитан Бейтс, „предполагам, че всичко е наред.“ „Но“, каза г-жа Бейтс, „откъде дойдоха?“ „Е“, отвърна капитанът, „Господ ги изпрати.“ „Да“, каза г-жа Бейтс, „Господ ги е изпратил; това винаги казваш.“ Тогава той подаде писмото на жена си, като каза: „Прочети това и ще разбереш откъде са дошли.“ Тя го прочете и отново се оттегли, за да поплаче, но този път сълзите ѝ бяха с различен характер от първите; а когато се върна, смирено поиска прошка за липсата си на вяра.

GSAM 254Пари за книгата

GSAM 254.1Докато работата по написването и отпечатването напредваше, капитан Бейтс от време на време получаваше пари по пощата и по други начини, понякога от хора, които никога не беше срещал. Щом получаваше парите, те се предаваха на печатарите и се начисляваха по сметката за книгите. Накрая дойде денят, когато всички книги бяха отпечатани, а остатъкът по сметката беше покрит от източник, неочакван за брат Бейтс; по този начин разпространението на книгите не беше забавено нито с един ден.

GSAM 254Последната сметка е платена

GSAM 254.2Х. С. Гърни от Мемфис, Мичиган, ми разказа през март 1884 г., че точно в сутринта, в която книгата на пастор Бейтс беше завършена, той получи 100 долара по погасен по давност запис на заповед от човек, който заяви, че никога няма да му плати. След като получи тези пари, той счето за удоволствие да изразходва част от тях за плащане на последната сметка за брошурата за съботата на пастор Бейтс. „Но“, каза г-н Гърни, „брат Бейтс до деня на смъртта си никога не разбра кой е платил остатъка от сметката за книгата.“ Този опит на пастор Бейтс при отпечатването на истината за съботата сякаш казваше на нашите хора още от самото начало на публикуването на истината по въпроса за съботата: „Продължавайте в тази работа и очаквайте Божието провидение да ви отвори пътя, докато напредвате.“

GSAM 255Пастор Бейтс – скептичен към виденията

GSAM 255.1Следното изявление, съкратено от Life Sketches, ще покаже как дарът на пророчеството и реформата за съботата бяха свързани:—

GSAM 255.2Докато беше на посещение в Ню Бедфорд, Масачузетс, през 1846 г., г-ца Хармън се запозна с пастор Джозеф Бейтс. Той от рано беше приел вярата в Адвента и беше активен работник в каузата. Беше истински християнски джентълмен, учтив и мил. Той се отнасяше към г-ца Хармън толкова нежно, сякаш тя беше негово собствено дете. Още първия път, когато я чу да говори, той прояви дълбок интерес, а след като тя приключи, той стана и каза: „Аз съм съмняващият се Тома. Не вярвам във виденията. Но ако можех да повярвам, че свидетелството, което сестрата разказа тази вечер, е наистина глас Божи към нас, щях да бъда най-щастливият човек на света. Сърцето ми е дълбоко развълнувано. Вярвам, че ораторката е искрена, но не мога да си обясня как са ѝ били показани чудесните неща, за които ни разказа.“

GSAM 255Г-ца Хармън приема съботата

GSAM 255.3Пастор Бейтс спазваше съботата и наблягаше на нейното значение. Г-ца Хармън по онова време не усещаше важността ѝ и смяташе, че пастор Бейтс греши, като се спира повече на четвъртата заповед, отколкото на останалите девет. Но Господ ѝ даде видение за небесното светилище. Отвори се Божият храм, който е на небето, и ѝ беше показан Божият ковчег, покрит с умилостивилището. Два ангела стояха, по един от всяка страна на ковчега, с разперени крила над умилостивилището и с лица, обърнати към него. Това, както я информира ангелът, който я придружаваше, символизираше цялото небесно войнство, което гледаше с благоговейно уважение към Божия закон, написан от Божия пръст. Исус вдигна капака на ковчега и тя видя каменните плочи, върху които бяха написани Десетте заповеди. Тя остана изумена, когато видя четвъртата заповед точно в центъра на десетте заповеди, обградена от мек ореол от светлина. Ангелът каза: „Това е единствената от десетте, която определя живия Бог, Който е сътворил небесата и земята и всичко, което е в тях. Когато бяха положени основите на земята, тогава беше положена и основата на съботата.“ На нея ѝ беше показано, че ако истинската събота беше спазвана, никога не би имало неверник или атеист. Спазването на съботата би предпазило света от идолопоклонство.

GSAM 256.1Четвъртата заповед е била потъпкана, затова сме призовани да поправим пробива в закона и да се застъпим за потъпкания ден на събота. Човекът на греха, който се въздигна над Бог и помисли да промени времената и законите, предизвика промяната на деня на събота от седмия на първия ден от седмицата. По този начин той направи пробив в Божия закон.

GSAM 256.2Точно преди великия ден на Бога се изпраща послание, за да се предупреди хората да се върнат към вярност към Божия закон, който Антихристът е нарушил. Трябва да се обърне внимание на нарушението на закона чрез учение и пример. На нея също така беше показано, че третият ангел от Откровение 14, който провъзгласява Божиите заповеди и вярата в Исуса, представлява хората, които приемат това послание и издигат глас на предупреждение към света да пази Божиите заповеди и Неговия закон като зеницата на окото, и че в отговор на това предупреждение мнозина ще приемат съботата на Господа.⁶

GSAM 256.3Този опит на г-ца Хармън и пастор Бейтс беше в хармония с начина на действие на Господа. Вниманието както на г-ца Хармън, така и на пастор Уайт беше насочено към въпроса за съботата от пастор Бейтс, който им представи от Писанията изискванията на неизменния Божия закон. Въпреки че г-ца Хармън беше благословена с особени откровения от Господа в продължение на около осемнадесет месеца, дотогава нищо по тази тема не ѝ беше било показано. Сега беше дошло времето на Господа, тъй като вярващите бяха призовани да пазят Божия закон, да им бъде дадена светлина чрез дара на пророчеството и по този начин, чрез Неговия собствен начин на действие, двата елемента на третата ангелска вест – „Божиите заповеди и свидетелството за Исуса“ – бяха съединени.

GSAM 257Началото на третата ангелска вест

GSAM 257.1От този момент третата ангелска вест, свързана с другите две, започна да се провъзгласява. Истината за съботата, свързана с Божия ковчег и светлината, разкриваща се във връзка със светилището, потвърди това, което беше показано по-рано — че миналото адвентно движение беше правилно и в съответствие с волята на Господа. Сега те можеха да разберат по-пълно от всякога значението на „трите стъпки по пътя към Божия град“.

GSAM 257Пастор Бейтс приема виденията като от Бог

GSAM 257.2През ноември 1846 г. в Топшам, щата Мейн, се проведе конференция, на която присъстваше пастор Бейтс. На тази среща г-жа Уайт (бракът на г-ца Хармън с пастор Джеймс Уайт беше споменат по-рано) имаше видение, което беше причината пастор Бейтс да се убеди напълно в божествения им произход. Той беше човек, който се беше занимавал с мореплаване в продължение на петдесет години, заемайки всички длъжности – от юнга до капитан и собственик на кораби. Познанията му по астрономия бяха такива, че, както ми разказа, можеше да определи с голяма точност къде се намира в морето – по отношение на географска ширина и дължина – чрез наблюдение на небесните тела. Човек като него естествено би проявил интерес към разговори за астрономия.

GSAM 257.3В разговор с него той ми разказа как се е убедил в божествения произход на виденията. Каза, че един ден се опитал да говори с г-жа Уайт за звездите, но скоро установил, че тя не знае нищо за астрономията; всъщност, както му казала, тя не знаела дали изобщо някога е погледнала в книга, посветена на тази тема. Тя нямаше никакво желание да разговаря по тази тема и пренасочи разговора, като заговори за новата земя и за това, което ѝ беше показано във видение по този повод.

GSAM 258„Отварящите се небеса“

GSAM 258.1През предходната година, на 19 април 1845 г., вестник Illustrated London News беше публикувал нещо от голям интерес за астрономите от лорд Рос, относно чудесните открития, които той беше направил чрез своя огромен телескоп, особено гледката към това, което астрономите наричат „пролуката в небето“. Една вечер, по време на споменатата по-горе конференция в дома на г-н Къртис и в присъствието на пастор Бейтс, който все още не беше взел решение относно тези явления, г-жа Уайт, докато беше във видение, започна да говори за звездите, давайки живо описание на розово оцветени ивици, които виждаше по повърхността на някаква планета, и добави: „Виждам четири луни.“ „О“, каза пастор Бейтс, „тя гледа Юпитер!“ След това, като направи жестове, сякаш пътуваше през космоса, тя започна да описва ивици и пръстени в тяхната постоянно променяща се красота и каза: „Виждам седем луни.“⁷ Пастор Бейтс възкликна: „Тя описва Сатурн.“ След това тя каза: „Виждам шест луни“, и веднага започна описание на „отварящите се небеса“ с тяхната слава, наричайки ги вход към по-осветена област. Пастор Бейтс каза, че нейното описание далеч надминаваше всяко описание на отварящите се небеса, което той някога беше чел от който и да е автор.

GSAM 258.2Докато тя говореше и все още беше в състояние на видение, той се изправи на крака и възкликна: „О, колко бих искал лорд Джон Рос да беше тук тази вечер!“ Пастор Уайт попита: „Кой е лорд Джон Рос?“ „О“, отговори пастор Бейтс, „той е великият английски астроном. Бих искал да беше тук, за да чуе как тази жена говори за астрономия и да чуе това описание на ‚отварящите се небеса‘. То надминава всичко, което някога съм чел по този въпрос.“ От онази вечер пастор Бейтс се убеди напълно, че виденията на г-жа Уайт са извън нейното знание и контрол. Това, както и характерът на дадените изобличения и наставления, го убедиха, че те са от Бог.

GSAM 259.1Това явление в небесата, описано по този начин от г-жа Уайт в онова видение, е въпрос, който рядко се споменава от астрономическите автори. Хюйгенс, първият, който го е открил, дава следното описание:—

GSAM 259Славна светлина в меча на Орион

GSAM 259.2„Астрономите разполагат три звезди, близко една до друга, в меча на Орион; когато през 1656 г. наблюдавах средната от тях с телескоп, на мястото на тази се появиха дванадесет други звезди; сред тях три, които почти се допираха една до друга, и още четири, които блестяха като през облак, така че пространството около тях изглеждаше много по-светло от останалата част на небето, което, изглеждащо напълно черникаво поради хубавото време, се виждаше като през отвор в завеса, през който човек имаше свободен изглед към друга област, която беше по-осветена.“

GSAM 259.3Уилям Хършел казва за този прозорец в небето:—

GSAM 259.4„Ако диаметърът му на това разстояние образува ъгъл от 10°, което почти е така, неговата величина трябва да е напълно невъобразима. Изчислено е, че той трябва да е два трилиона пъти по-голям от размерите на Слънцето.“

GSAM 259По-светла от слънцето

GSAM 259.5Философът Томас Дик говори по следния начин за тази светла мъглявина:

GSAM 259.6„Ако се намирахме толкова близо до нея, колкото е половината от разстоянието до най-близката звезда – колкото и голямо да е това разстояние –, от такава точка тя би излъчвала блясък, приближаващ се до този на Слънцето; а за същества, намиращи се на много по-близко разстояние, тя би запълнила голяма част от небето и би изглеждала с неизразим блясък. Но крайната цел на такъв обект, във всичките му аспекти и взаимоотношения, може би ще остане да се разкрие през бъдещите епохи на едно безкрайно съществуване; и, подобно на много други обекти в далечните пространства на творението, тя буди в ума копнеж да се съзерцават великолепните и загадъчни картини на вселената, разкрити малко повече.“⁸

GSAM 260.1Пастор Бейтс, в заключение на статия по темата, каза:—

GSAM 260.2„Така виждаме от всички приведени свидетелства (а бихме могли да дадем много повече, ако беше необходимо), че тук има едно най-чудно и необяснимо явление в небесата; една пролука в небето с обиколка повече от единадесет милиарда и триста и четиринадесет [11 000 000 314] мили. Известният Хюйгенс казва: ‚Никога не съм виждал нещо подобно сред останалите неподвижни звезди — свободен поглед към друга, по-осветена област.‘“

GSAM 260Още едно свидетелство за видението на планетата

GSAM 260.3Отново цитираме г-жа Трусдейл, която е присъствала при получаването на споменатото видение. Тя казва:—

GSAM 260.4„Сестра Уайт беше в много слабо здраве и докато се молехме за нея, Духът на Бог се спусна върху нас. Скоро забелязахме, че тя вече не реагираше на земните неща. Това беше първото ѝ видение за планетарния свят. След като преброи на глас луните на Юпитер, а малко по-късно и тези на Сатурн, тя даде прекрасно описание на пръстените на последния. Тогава тя каза: ‚Жителите са висок, величествен народ, толкова различен от жителите на Земята. Грехът никога не е стъпвал тук.‘ От усмихнатото лице на брат Бейтс личеше, че предишните му съмнения относно източника на нейните видения бързо го напускаха. Всички знаехме, че капитан Бейтс беше голям любител на астрономията, тъй като често ни показваше местоположението на много от небесните тела, за да ни поучи. Когато сестра Уайт отговори на въпросите му след видението, като каза, че никога не е изучавала или по друг начин придобивала знания в тази област, той се изпълни с радост и щастие. Той прослави Бог и изрази вярата си, че това видение относно планетите е било дадено, за да не се съмнява никога повече.“⁹

GSAM 261Един свиреп кон внезапно се укроти

GSAM 261.1Малко след тази среща в Топшам се случи още един впечатляващ инцидент, свързан с виденията, който ще разкажа така, както ми го разказа пастор Бейтс:—

GSAM 261.2Пастор Уайт разполагаше с частично обучено жребче и пазарна каруца с две седалки, която беше конструирана без предно табло, но имаше стъпало отпред и желязно стъпало от тегличите. Беше необходимо да се проявява изключителна предпазливост при карането на жребчето, тъй като в случай че юздите или нещо друго докоснеше хълбоците му, то веднага започваше да рита яростно и трябваше постоянно да се държи с опънати юзди, за да не побягне. Това жребче принадлежеше на човек, при когото те искаха да отидат, и тъй като пастор Уайт беше свикнал да се справя с необучени жребчета, той смяташе, че няма да има сериозни проблеми с това. Ако обаче бяха знаели, че по време на предишните си яростни изблици то вече беше убило двама мъже – единия, като го беше притиснало към скалите край пътя, той може би щеше да бъде по-малко уверен.

GSAM 261.3Този път в каруцата имаше четирима души: пастор Уайт и съпругата му на предната седалка, а пастор Бейтс и Израел Деймън — на задната. Докато пастор Уайт полагаше всички усилия да държи коня под контрол, г-жа Уайт разговаряше за истината, когато Божията сила се спусна върху групата и тя беше отнесена във видение, докато седеше в каруцата. В момента, в който тя извика „Слава!“, докато влизаше във видението, жребчето изведнъж спря напълно и сведе глава. В същото време г-жа Уайт се изправи, докато беше в това състояние, и с поглед, насочен нагоре, престъпи предната част на каруцата, слезе на тегличите, като сложи ръцете си върху хълбоците на жребчето. Пастор Бейтс извика към пастор Уайт: „Жребчето ще ритне тази жена до смърт.“ Пастор Уайт отговори: „Господ се грижи за жребчето сега; не искам да се намесвам.“ Жребчето стоеше кротко като стар кон. До пътя брегът се издигаше на около шест фута, а до оградата имаше тревисто място. Г-жа Уайт, с поглед все още насочен нагоре, без нито веднъж да погледне надолу, се изкачи по брега на тревистото място, след което се разхождаше напред-назад няколко минути, говорейки и описвайки красотите на новата земя. След това, с главата в същата поза, тя слезе от насипа, приближи се до каруцата, стъпи на стъпалата, като сложи ръка върху задницата на жребчето, и така се качи на тегличите и отново влезе в каруцата. В момента, в който седна на седалката, тя излезе от видението, и в същия миг конят, без никакъв знак от кочияша, потегли и продължи по пътя си.

GSAM 262.2Докато г-жа Уайт беше извън каруцата, пастор Уайт реши да изпробва коня и да види дали наистина е кротък или не. Първоначално той само го докосна с камшика; в други случаи конят би отговорил с ритник, но сега нямаше никакво движение. Тогава той го удари доста силно, после още по-силно и още по-силно. Жребчето изобщо не обръщаше внимание на ударите, а изглеждаше толкова безобидно, колкото лъвовете, чиито уста ангелите затвориха през нощта, която Даниил прекара в тяхната яма. „Беше тържествено място“, каза пастор Бейтс, „и беше очевидно, че същата Сила, която създаде виденията, за момента беше укротила дивата природа на жребчето.“

GSAM 262.3Ако това видение беше просто резултат от някои от нейните физически недъзи, естествено възниква въпросът: Дали конят беше засегнат по същия начин?

GSAM 262Свидетелството на Израел Деймън

GSAM 262.4Тук ще приведа следното изявление, което потвърждава разказа, който ми даде пастор Бейтс:

GSAM 262.5„Преди около двадесет години, точно след като бях започнал да спазвам съботата, Израел Деймън ми разказа обстоятелствата около видението на сестра Уайт, докато той, пастор Бейтс, пастор Уайт и съпругата му пътуваха в леката каруца, теглена от непокорното жребче. Днес прочетох горното описание на събитието, както е записано от пастор Лафборо, и то съвпада напълно с това, което ми разказа пастор Деймън.“ Подписано: „Р. С. Уебър, Батъл Крийк, Мичиган, 9 февруари 1891 г.“

GSAM 263Свидетелството на пастор Бейтс за виденията

GSAM 263.1Пастор Бейтс описва собствения си опит по следния начин:—

GSAM 263.2„Въпреки че не виждах в тях нищо, което да противоречи на Словото, все пак се чувствах тревожен и изпитах огромно изпитание, и дълго време не исках да повярвам, че това е нещо повече от последиците от продължителното отслабено състояние на тялото ѝ.

GSAM 263.3„Затова търсех възможности в присъствието на други хора, когато умът ѝ изглеждаше спокоен (извън срещите), да я разпитвам и да ѝ задавам въпроси, както и на приятелите ѝ, които я придружаваха, особено на по-голямата ѝ сестра, за да стигна, ако е възможно, до истината. По време на редицата ѝ посещения в Ню Бедфорд и Фейрхейвън оттогава насам, докато бяхме на нашите събрания, я видях във видение няколко пъти, както и в Топшам, щата Мейн; и онези, които бяха присъствали по време на някои от тези вълнуващи сцени, знаят добре с какъв интерес и напрежение слушах всяка дума и наблюдавах всяко движение, за да разкрия измама или хипнотично влияние. И благодаря на Бога за възможността, която имах заедно с другите да бъда свидетел на тези неща. Сега мога уверено да говоря от свое име. Вярвам, че това дело е от Бог и е дадено, за да утеши и укрепи Неговия ‚разпръснат‘, ‚разкъсан‘ и ‚обезкуражен народ‘, откакто приключи нашата работа... през октомври 1844 г. Обърканото състояние на ‚Ето, тук е!‘ и ‚Ето, там е!‘, което цари оттогава, изключително обърка честния и послушен Божи народ и направи нещата изключително трудни за онези, които не бяха в състояние да тълкуват множеството противоречащи си текстове, които бяха представени пред погледа им. Признавам, че съм получил просветление и наставление относно много пасажи, които преди не можех ясно да разбера. Вярвам, че тя е самоотвержено, честно и послушно дете на Бог.“¹⁰

GSAM 263.4„Авторката не ‚черпи идеите‘ на своите видения ‚от предишни учения или изучаване‘. Когато получи първото си видение през декември 1844 г., тя и цялата група в Портланд, Мейн (където тогава живееха родителите ѝ), бяха се отказали от ‚среднощния вик‘, считайки го за нещо от миналото. Тогава Господ ѝ показа във видение грешката, в която тя и групата в Портланд бяха изпаднали. След това тя разказа видението си на групата и те признаха, че преживяването им със седмия месец е било дело на Бог.“¹¹

GSAM 264Как са били възприемани трите вести през 1847 г.

GSAM 264.1Следното изявление на пастор Джеймс Уайт, написано през април 1847 г., ще покаже как са били възприемани тогава трите вести:—

GSAM 264.2„Всички групи вярващи във Второто пришествие са единодушни, че ангелът, описан в шестия и седмия стих от тази глава (Откровение 14), символизира адвентната вест за пришествието към църквата и света... Задачата на втория ангел беше да покаже на войнството на пришествието, че Вавилон е паднал. И тъй като голяма част от тях не научиха този факт, докато силата на ‚среднощния вик‘ не ги събуди точно навреме, за да успеят да избягат от църквите преди настъпването на десетия ден, оттук следва, че от седмия месец на 1844 г. третата ангелска вест беше и все още е предупреждение към светиите да ‚се държат здраво‘, и да не се връщат назад, и да не ‚приемат‘ белезите, от които девствената група се отърва по време на вика на втория ангел.

GSAM 264.3„И не е ли истинската вест за Божия народ, от седмия месец на 1844 г. насам, точно такова предупреждение? — Разбира се, че е... В дванадесетия стих се казва: ‚Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.‘ Къде ги видя, Йоан? — Ами, ‚тук‘, по време на третата ангелска вест. Тъй като времето на търпение и очакване е започнало от седмия месец на 1844 г., и тъй като групата, която пази съботата и т.н., се е появила оттогава, ясно е, че живеем във времето на третата ангелска вест.“¹²