Глава 20 — Жертви в ранното дело

GSAM 311.1„СЪБЕРЕТЕ Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви. И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия.“¹

GSAM 311.2В списанието Review and Herald от 3 юни 1902 г. четем:

GSAM 311.2„Онези, които се включват в делото в настоящия момент, знаят сравнително малко за самоотричането и саможертвата на онези, върху които Господ възложи тежестта на Своето дело в самото му начало. Опитът от миналото трябва да им се разказва отново и отново; защото те трябва да продължат делото със същото смирение и саможертва, които характеризираха истинските работници в миналото.“

GSAM 311.3Отново, в Testimonies for the Church, том 7, се срещат следните думи:

GSAM 311.3„Наближаваме края на историята на тази земя и различните направления на делото на Бога трябва да бъдат продължени с много по-голяма саможертва, отколкото е била проявена досега.“²

GSAM 311.4Вече бяха споменати обстоятелствата, при които пастор Бейтс беше подтикнат през 1846 г. да напише и публикува първата си книга по въпроса за съботата. Беше спомената и трудната ситуация, в която се намираше пастор Джеймс Уайт, когато през 1849 г. започна издаването на вестника The Present Truth.

GSAM 311Брошура за отварящите се небеса

GSAM 311.5След видението, дадено на г-жа Уайт в Топшам, щата Мейн, през есента на 1846 г., когато ѝ бяха показани някои от планетите, пастор Бейтс подготви ръкописа за брошура, озаглавена The Opening Heavens. Но имаше голяма нужда от средства за нейното издаване. За да отговори на тази нужда, една сестра, живееща в Масачузетс, която току-що беше изтъкала и положила нов килим от парцали, го събра и продаде, а приходите даде на пастор Бейтс, което му позволи да издаде втората си книга.

GSAM 312Брошура за работата по запечатването

GSAM 312.1След видението за работата по запечатването, дадено в Дорчестър, Масачузетс, на 18 ноември 1848 г., пастор Бейтс написа трета брошура, озаглавена A Seal of the Living God. И тук той отново се сблъска с проблема, че нямаше пари за печат. Една млада вдовица, научавайки за ситуацията, продаде малката къща, която притежаваше в провинцията, и даде на пастор Бейтс половината от сумата, която получи за нея. Така той отново успя да плати за отпечатването на книгата.

GSAM 312Изисквания на издателската дейност

GSAM 312.2През 1851–1852 г. списанието Advent Review and Sabbath Herald се отпечатваше в Саратога Спрингс, щата Ню Йорк. Там г-н Томпсън предостави безвъзмездно жилище на пастор Уайт и съпругата му; и с мебели назаем те отново имаха привилегията да се настанят.

GSAM 312.3По това време вярващите в настоящата истина се увеличаваха и с това увеличение възникна нужда от личния труд на пастор Уайт и съпругата му. Това, заедно с редакционната работа, създаде нужда от помощ в офиса. Точно по това време други хора бяха подтикнати да съдействат в литературната работа. Като пример за това как Господ действа в отговор на вярата на Своя народ и въздига работници във време на нужда, представяме преживяването на една всеотдайна сестра, г-жа Ребека Смит от Уест Уилтън, Ню Хемпшир:—

GSAM 312.4След изтичането на времето синът ѝ Юрая и дъщеря ѝ Ани Р. изразиха силно желание да посещават училище, за да се подготвят за учителска професия. Майката се страхуваше, че децата ѝ се отклоняват към света, и всъщност страховете ѝ не бяха напълно неоснователни. Децата отвръщаха на родителската любов на майката.

GSAM 313Юрая Смит в Академия Филипс

GSAM 313.1От 1848 до 1851 г. синът посещаваше Академия Филипс в Ексетър, Ню Хемпшир, където учениците преминаваха през първата година от колежанския курс, така че при постъпване в колежа да са с една година напред. Той завърши този курс. През 1851 г. той работи, за да спечели пари, с които да посещава колежа, но тъй като работодателят му фалира, той загуби парите си и вследствие на това дълго лелеяният план за колежанско образование беше изоставен.

GSAM 313Г-ца Смит в девическо училище

GSAM 313.2Докато Юрая беше в академията, сестра му посещаваше девическо училище в Чарлстаун, Масачузетс. Курсът ѝ там беше почти завършен и тъй като скоро щеше да напусне училището, на нея и на брат ѝ беше отправено предложение да преподават в академия в Маунт Вернон, Ню Хемпшир, в продължение на три години, срещу 1 000 долара годишно, с пансион и стая.

GSAM 313.3По това време майката прие „настоящата истина“. Молитвите ѝ сега бяха, ако е възможно, още по-искрени и пламенни от всякога в полза на децата ѝ. Пастор Бейтс посети Уест Уилтън и пред него г-жа Смит изложи случая с децата си, а тяхното обръщане към вярата стана предмет на молитва. Пастор Бейтс очакваше след няколко дни да проведе събрания в Съмървил, Масачузетс, в къщата на Пол Фолсом, а г-жа Смит трябваше да напише писмо до дъщеря си, с което да я покани да присъства на събранието. Междувременно пастор Бейтс и майката трябваше да се молят Бог да докосне сърцето ѝ, за да отиде на събранието.

GSAM 313Два сбъднати съня

GSAM 313.4Пастор Бейтс никога не беше бил в стаята, където трябваше да се проведе събранието, и затова не знаеше нищо за разположението ѝ. В нощта преди срещата той сънува, че се намира в стаята и че всички места са заети, с изключение на едното точно до вратата. Също така сънува, че е сменил темата, по която възнамеряваше да говори, и е говорил по въпроса за светилището; че са изпяли първия химн, помолили са се и са изпяли втория химн, а той току-що беше отворил Библията си и четеше: „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“, сочейки фигурата на светилището на диаграмата, когато вратата се отвори и влезе една млада дама, която зае мястото на празния стол. Също така сънува, че тази жена беше Ани Р. Смит и че тя веднага прояви интерес и прие истината.

GSAM 314.1Срещата на пастор Бейтс беше в събота, а тъй като този ден нямаше училище, Ани каза: „Само за да угодя на майка си, ще отида.“ В нощта преди тази събота тя сънува, че отива и закъснява; че когато пристига пред вратата, първият химн вече е бил изпят, молитвата е била отправена и те тъкмо приключват втория химн; че като влиза, забелязва, че всички столове са заети, освен този до вратата; че един висок, благороден и приятен оратор сочи към диаграма, каквато тя никога преди не е виждала, и повтаря: „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.“ Сънувала, че думите му я заинтересували много и че това било истината.

GSAM 314.2Тя тръгна за събранието достатъчно рано, но се обърка по пътя и затова не успя да стигне там, докато не започна пеенето на последния куплет от втория химн. Когато влезе, всичко беше точно както го беше видяла в съня си, а същият мъж от съня ѝ повтаряше по същия начин текста от Даниил 8:14. Това веднага я убеди дълбоко в сърцето ѝ.

GSAM 314.3Пастор Бейтс не беше мислил за съня си, докато тя не влезе през вратата и не зае мястото си. Той се беше подготвил да говори по друга тема, но умът му не спираше да се връща към въпроса за светилището. Докато повтаряше текста, сънят му изникна в съзнанието и той мълчаливо се помоли за помощ, за да говори на сърцата на слушателите си. Той имаше голяма свобода при обясняването на изтичането на времето, с което Ани беше запозната. След това той изложи истината за третата ангелска вест и за съботата.

GSAM 315Ани Смит приема истината

GSAM 315.1Когато приключи събранието, той се приближи до Ани и каза: „Смятам, че това е дъщерята на сестра Смит от Уест Уилтън. Никога не съм те виждал преди, но лицето ти ми изглежда познато. Снощи сънувах, че те виждам.“ Тогава Ани разказа съня си. Тя напусна събранието с напълно променени чувства и стремежи, като на място прие истината за съботата.

GSAM 315.2Тя се върна в училището, опакова багажа си и се прибра у дома. Когато научи за грижите на пастор Уайт, свързани с издаването на вестника, и за усилията му в проповядването, тя почувства, че Бог я призовава да отиде и да му помага в работата на редакцията. През август 1851 г., когато вестникът беше преместен от Парис в Саратога Спрингс, щата Ню Йорк, г-ца Смит отиде там като една от сътрудничките.

GSAM 315Жертва и посвещение

GSAM 315.3В списанието Review, том 2, брой 7, има няколко реда от нейната ръка, изразяващи чувствата ѝ, след като се отказа от предишните си планове в полза на скромната си и непретенциозна работа. Тя казва:

GSAM 315.3„Вярвам, че съм изоставила всичко, за да следвам Агнето, където и да ме води. Земята напълно е загубила своята привлекателност. Надеждите ми, радостите ми, привързаностите ми сега са изцяло насочени към небесните и божествените неща. Не желая друго място, освен да седя в нозете на Исус и да се уча от Него — никакво друго занимание, освен да бъда в служба на моя небесен Отец — никаква друга наслада, освен Божия мир, който никой ум не може да схване.“

GSAM 315.4Помощта на сестра Ани в офиса като коректорка и др. дойде навреме. В продължение на три години тя работеше предано и ефективно, получавайки само храна и облекло. В края на този период туберкулозата я бе избрала за своя жертва. По време на опустошенията, причинени от тази продължителна и фатална болест, тя написа няколко красиви стихотворения, най-сладкото от които беше „Home Here and Home in Heaven“, предговорът към което, написан в деня преди смъртта ѝ, 26 юли 1855 г., изразява толкова добре благодатта на простотата и смирението, толкова силно развити в нейния характер, че не можем да се въздържим да го цитираме изцяло:

GSAM 316Домакинство в трудни условия

GSAM 316.3През април 1852 г. пастор Уайт се премести от Саратога Спрингс в Рочестър, щата Ню Йорк. Именно в този град, на адрес 124 Маунт Хоуп Авеню, те за първи път се настаниха в свой дом с вещи, които бяха закупени, а не взети назаем. Но толкова голямо беше желанието им издателската дейност да бъде успешна, за да може вестникът да излиза редовно и по този начин истината да се разпространява, че те се лишиха от много от обичайните удобства на живота.

GSAM 316.4За начина, по който започнаха да се настаняват по това време, можете да прочетете в следното лично писмо, написано от г-жа Уайт до семейството на С. Хауланд на 16 април 1852 г.:—

GSAM 316.5„Току-що се настаняваме тук, в Рочестър. Наехме една стара къща за 175 долара годишно. Печатната преса е в къщата. Ако не беше това, щяхме да плащаме 50 долара годишно за офисно помещение. Щяхте да се усмихнете, ако можехте да надникнете при нас и да видите мебелите ни. Купихме две стари легла за по двадесет и пет цента всяко. Съпругът ми ми донесе шест стари стола, нито два от които не си приличат, за които е платил един долар, а скоро след това ми подари още четири стари стола без седалки, за които е платил шестдесет и два цента за всичките. Рамките бяха здрави и аз сама им направих седалки от здрав памучен плат. Маслото е толкова скъпо, че не го купуваме, нито пък можем да си позволим картофи. Използваме плодов сос вместо масло, а репи за картофи. Първите ни хранения бяха на дъска от камината, поставена върху две празни бъчви за брашно. Готови сме да понасяме лишения, ако това ще помогне за напредъка на Божието дело. Вярваме, че ръката на Господа е била с нас, когато дойдохме на това място. Има голямо поле за работа, а работниците са малко. Миналата събота събранието ни беше прекрасно. Господ ни ободри със Своето присъствие.“

GSAM 317Щедростта на вярващите

GSAM 317.1В първия брой на списанието Review, отпечатан в Рочестър на 6 май 1852 г., говорейки за преместването от Саратога в Рочестър, пастор Уайт каза:

GSAM 317.2„Братята са осигурили средства за поддържането на вестника над нашите очаквания. И макар разходите ни за преместването от Саратога Спрингс и за стартирането на вестника в този град да бяха значителни, все пак сме свободни от дългове.“

GSAM 317Жертвата на тружениците

GSAM 317.3В една служебна бележка в брой 12 от 14 октомври четем:

GSAM 317.3„Редакцията обаче не е задлъжняла поради следната причина: братята Белден и Стоуел, които са работили в редакцията през последните шест месеца, са получили само малко повече от разходите си за храна и подслон. Други, ангажирани със същата работа, не са получили повече от тях. Със сигурност ще бъде удоволствие за всички приятели на настоящата истина да помогнат за покриването на недостига в постъпленията, за да могат онези, които са работили усърдно, особено в наше отсъствие, в условията на болест, за издаването на Review and Herald, да имат достатъчна издръжка.“

GSAM 317Нови членове в Рочестър, щата Ню Йорк

GSAM 317.4През лятото на 1852 г., когато издателската дейност вече беше започнала в Рочестър, пастор Уайт и съпругата му предприеха тримесечно пътуване с кон и карета на изток чак до Бангор, щата Мейн, като по пътя провеждаха събрания и посещаваха разпръснатите спазващи събота. Преди завръщането им, започвайки от 26 септември, пастор Дж. Н. Андрюс изнесе поредица от проповеди на адрес 124 Маунт Хоуп Авеню. По това време осем адвентисти от първия ден приеха настоящата истина, като авторът на тези редове беше един от тях.

GSAM 318Изцелението на Освалд Стоуел

GSAM 318.1Една петъчна вечер през октомври пастор Уайт и съпругата му се прибраха у дома от своето пътуване на изток. На следващия ден (събота) ги видяхме за първи път на съботното събрание. По време на това събрание Освалд Стоуел, печатарът, страдаше от много тежък пристъп на плеврит и лекарят му беше обявил, че няма да оцелее. Лекарят каза, че „не може да направи нищо за него“. По време на богослужението Освалд беше в съседна стая и изпитваше силни физически мъки. В края на събранието той изпрати молба да се молим за него. Заедно с други хора бях поканен да се включа в молитвен момент. Наведохме се до леглото му и докато се молехме, пастор Уайт го помаза с масло „в Господното име“. Усещаше се ясно присъствието на Духа на Бога и той беше изцелен мигновено. Когато станахме от молитвата, той седеше в леглото, удряше се по ребрата, които преди това му бяха причинявали толкова силна болка, и казваше: „Напълно съм изцелен. Утре ще мога да работя с ръчната преса.“ Два дни след това той наистина работи с нея.

GSAM 318Видението на г-жа Уайт пред групата от Рочестър

GSAM 318.2Същото благословение, което изцели брат Стоуел, се изля в още по-голяма степен върху г-жа Уайт, и когато пастор Уайт се обърна да я погледне, той каза: „Елън е във видение; тя не диша, докато е в това състояние. Ако някой от вас желае да се убеди в този факт, имате свободата да я прегледате.“ Тя остана в това състояние около един час и двадесет минути. Докато беше в това състояние, тя изричаше думи, а понякога и ясни изречения; но дори и при най-внимателно наблюдение не можеше да се забележи никакво дишане в тялото ѝ.

GSAM 319Видение за поведението на отсъстващ член

GSAM 319.1След като г-жа Уайт излезе от това видение, тя даде свидетелство за това, което беше видяла. Преди пастор Уайт и съпругата му да се завърнат от пътуването си на изток, един от нас беше напуснал града и пътуваше по работа в щата Мичиган. Поради това той не беше присъствал на тази среща и никога не беше виждал пастор Уайт или съпругата му. Докато разказваше за видението си, г-жа Уайт ни сподели, наред с други неща, какво е видяла относно един мъж, който, докато пътуваше и беше далеч от дома си, говореше много за Божия закон и събота, но в същото време нарушаваше една от заповедите. Тя каза, че това е човек, когото никога не е срещала, но вярваше, че някой ден ще го види, тъй като случаят му ѝ беше разкрит. Никой от нас обаче не предполагаше, че той е някой, когото познаваме.

GSAM 319.2Около шест седмици след гореспоменатото видение споменатият по-горе брат се върна от Мичиган. Веднага щом г-жа Уайт погледна лицето му, тя каза на една от сестрите: „Това е мъжът, когото видях във видението и за когото ви разказах.“ Когато видението беше разказано на този брат в присъствието на съпругата му и няколко други лица, г-жа Уайт му каза: „Както Натан каза на Давид: ‚Ти си тоя човек.‘“ Тогава той направи точно това, което Павел каза, че някои хора биха направили, когато бъдат изобличени за греховете си чрез дара на пророчеството: „Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.“³ След като изслуша изложението на г-жа Уайт за неговите простъпки, този брат падна на колене пред жена си и със сълзи на очите каза на нея и на малкото присъстващи: „Наистина Бог е между вас“, а след това направи пълно признание за поведението си, докато беше в Мичиган, при нарушаването на седмата заповед, както беше разкрито в момента на случването, на разстояние над петстотин мили.

GSAM 320.1Така в рамките на няколко седмици получихме силно потвърждение на свидетелствата. Не само бяхме подтикнати да кажем, че те са били създадени от някаква свръхестествена сила, но и че са произлезли от източник, който без никакво съмнение изобличаваше хората за греха им.

GSAM 320Юрая Смит се присъединява към редакцията на Review

GSAM 320.2Именно по време на издаването на том 3 на списанието Review Юрая Смит започна да спазва съботата и се свърза с редакцията на списанието, където беше автор и редактор в продължение на толкова дълги години. Първото му произведение, публикувано във вестника, беше стихотворение, озаглавено „The Warning Voice of Time and Prophecy“, което излезе на 17 март 1853 г.

GSAM 320.3Пастор Смит за първи път чу третата ангелска вест на конференция, проведена във Вашингтон, Ню Хемпшир, от 10 до 12 септември 1852 г. Връщайки се у дома в Уест Уилтън, той внимателно проучи чутото и започна да спазва седмия ден – първата събота на декември 1852 г. На 3 май 1853 г. той се присъедини към редакцията на списанието Review в Рочестър, щата Ню Йорк, където заедно със сестра си Ани работеше, за да си изкарва прехраната и дрехите, вместо да преподава в академия срещу 1 000 долара годишно и безплатна прехрана. Такива бяха, в общи линии, някои от жертвите, които бяха направени, за да се утвърди делото на третата ангелска вест в неговите ранни дни.

GSAM 320Ръкоположен за проповедник

GSAM 320.4Около 1863 г. пастор Смит започна да упражнява дарбата си за публично говорене. През 1866 г. той беше ръкоположен за проповедник на евангелието, след което работи усърдно на лагерни събрания и конференции в различни щати от Атлантическия до Тихия океан, както и в пасторска дейност в църквата в Батъл Крийк, която беше неговата родна църква. След откриването на Колежа в Батъл Крийк той преподаваше в библейския факултет на това учебно заведение. В интерес на вестник Review and Herald през 1894 г. той прекоси Атлантическия океан, посещавайки различни страни в Европа. Докато беше в Сирия, той се разболя от треска, от последиците на която никога не се възстанови напълно.

GSAM 321Петдесет години неуморен труд

GSAM 321.1От 1853 до 1903 г., половин век, пастор Смит поддържаше почти постоянна редакционна връзка с вестник Advent Review and Sabbath Herald; и през по-голямата част от това време той носеше цялата отговорност за редакционното ръководство на вестника. Дори в деня на смъртта си, когато беше повален от паралитичен инсулт, той беше на път към офиса с материали, които беше подготвил за печат. Той също така допринесе с няколко важни тома към литературата на деноминацията. Сред тези произведения са Thoughts on Daniel and the Revelation, Nature and Destiny of Man, разширен том Sanctuary and Twenty-three Hundred Days, The Marvel of Nations и Modern Spiritualism. Първият от тези томове беше написан предимно между 21:00 ч. и полунощ, след като дневната редакционна и офисна работа беше приключила.

GSAM 321Смъртта на пастор Смит

GSAM 321.2Неговият живот беше ползотворен и добре прекаран. Той почива от трудите си, като заспа в Исус на 6 март 1903 г. Но за него наистина може да се каже: „Делата му го следват“, и макар да е мъртъв, той все още говори.