Глава 1 — Въведение

GSAM 21.1КОГАТО говорим за Второто пришествие на Христос, засягаме тема, която в действителност е била надеждата на Божия народ още от изгонването на нашите първи родители от Едемската градина. В думите, отправени към змията, че потомството на жената ще му нарани главата, се съдържаше уверението, че накрая ще дойде възстановител, който ще победи узурпациите на Сатана и ще изпълни Божия замисъл на земята. Предполага се, че Адам и Ева са мислили, че това дело ще бъде извършено много скоро и че техен непосредствен потомък ще бъде победителят. Но в Божия план обещанието за Спасител от видимата гибел обхващаше всичко, което оттогава насам се е развило в изпълнението на „Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена“.¹

GSAM 21.2Ако на Адам и Ева веднага беше даден поглед върху мизерията и скръбта, които щяха да изпълнят света през дългите векове, разделящи неговата гибел и възстановяването му, тяхната мъка щеше да бъде непоносима. Бог на небесата, в Своята нежна милост и състрадание, скри от тях този поглед, оставяйки ги да пазят скъпата надежда, че скоро ще бъдат избавени и ще влязат в славната свобода на Божиите чада. Мисълта, че изкуплението е близо, естествено би ги подтикнала към по-голяма сериозност в подготовката за посрещането на това събитие.

GSAM 22.1По същия начин е било и с Божия народ във всички поколения от времето на Адам насам. Те бяха сигурни, че в бъдещето ще се случи велико и важно събитие — че Христос най-накрая ще дойде и ще установи Своето царство. И те, подобно на Адам и Ева, вярваха, че събитието е наближило, и, подобно на тях, не осъзнаваха какво ще се случи между тяхното време и самото събитие; в противен случай биха могли да се обезсърчат в стремежа си към целта на наградата.

GSAM 22.2Тази мисъл може да бъде илюстрирана чрез събития, свързани с велики открития. Хората, които са ги направили, макар и да не са били наясно с това, всъщност са изпълнявали замисъла на Бог; все пак те са били вдъхновени от идеи, които не са се оказали във всички отношения в хармония с техните собствени теории, които са ги подтикнали към действие.

GSAM 22Далеко достигащи последици от откритията на Колумб

GSAM 22.3Монтгомъри, в своята American History², издание от 1902 г., страници 8, 9, говорейки за теорията, която подтикнала Колумб да се впусне в своето пътешествие, и за осъществяването на плана му да достигне Източна Индия, плавайки на запад, казва:—

GSAM 22.4„Колумб смяташе, че може да подобри проекта на краля на Португалия. Той беше убеден, че има по-кратък и по-добър път за достигане на Индиите от маршрута, който Диас беше начертал. Планът на генуезкия мореплавател [Колумб] беше толкова дръзък, колкото и оригинален. Вместо да плава на изток или на юг и изток, той предложи да плава направо на запад. Той имаше, както вярваше, три добри и солидни причини за такова начинание: Първо, както и най-добрите географски трудове от онова време, Колумб беше убеден, че Земята не е плоска, както повечето хора предполагаха, а е кълбо. Второ, той предполагаше, че това кълбо е много по-малък, отколкото е в действителност, и че по-голямата му част е суша, а не вода. Трето, тъй като не знаеше нищо и не подозираше нищо за съществуването на континента на Америка или на Тихия океан, той си представяше, че бреговете на Азия или Индиите се намират точно срещу Испания и западния бряг на Европа. Цялото разстояние до Чипанго, или Япония, според него вероятно нямаше да надвиши около четири хиляди мили.

GSAM 23.1„Планът му беше следният: щеше да тръгне от Европа; да насочи кораба си на запад към Япония и да следва извивката на земното кълбо, докато тя го отведе до това, което търсеше. В съзнанието му това изглеждаше толкова сигурно и просто, колкото за муха да обиколи ябълка.

GSAM 23.2„Ако експедицията му се увенчаеше с успех, той щеше да има това огромно предимство: щеше да влезе в Индиите директно през главния вход, вместо да стигне до тях по обиколен път и през нещо като страничен вход, както трябваше да правят португалците.

GSAM 23.3„Виждаме, че този човек, който разбираше от практическа математика, география и навигация не по-малко от всеки друг от своето време, беше прав по първата точка — формата на Земята — но напълно грешеше по другите две.

GSAM 23Една щастлива грешка

GSAM 23.4„И все пак, колкото и странно да е, грешките му в едно отношение му помогнаха. Грешката, която допусна по отношение на разстоянието, беше изключително щастлива. Ако Колумб беше изчислил правилно размера на земното кълбо и истинската дължина на такова пътуване, вероятно нямаше да отплава, тъй като веднага щеше да види, че предложеният португалски маршрут е както много по-къс, така и по-евтин. Освен това, ако беше могъл да си представи или по някакъв начин да предвиди, че американският континент се намира точно на пътя му, това само по себе си може би не би го подтикнало да се впусне в откривателско пътешествие, тъй като целта му не беше да открие нова страна, а нов път към старата.“

GSAM 23Великата надежда на вековете

GSAM 23.5Така Божият народ, преминавайки през вековете, е имал надеждата за Христовото пришествие пред себе си „за душата като здрава и непоколебима котва“.³ Макар че често сред скърби и изпитания те в мъка викат: „Докога, Господи, преди да дойде избавлението?“, все пак са продължавали напред и, подобно на Павел, са казвали и все още казват: „Коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?“⁴

GSAM 24Павел, подкрепен от надеждата

GSAM 24.1В тази връзка ще са достатъчни няколко примера за поддържащата сила на тази надежда. Когато Павел беше изправен пред Феликс и му беше позволено да говори в своя защита, той каза: „Според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците, и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.“⁵

GSAM 24.2В своята убедителна защита, когато бе изправен пред Агрипа, Павел каза: „Сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни, до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите! Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?“⁶ Когато най-накрая се озова в Рим, за да се яви пред Цезар, той каза на юдеите: „Заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.“⁷

GSAM 24.3Павел говори свободно за тази надежда в писмото си до Тит: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос.“⁸

GSAM 24Петър се радва в надеждата

GSAM 24.4Петър говори за същата надежда по следния начин: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време. В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни, с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос.“⁹

GSAM 25Божият замисъл в сътворението

GSAM 25.1Писанията разкриват Божията цел при сътворението на света; а от пророческото слово научаваме и Неговия план за бъдещето: „Така казва Господ, Който сътвори небето, (Твоя Бог, Който създаде земята, направи я, и я утвърди, Който не я сътвори пустиня, но я създаде, за да се населява).“¹⁰ Когато я е сътворил, Той я е дал на човека. Псалмистът казва: „Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада.“¹¹ Но когато я е дал на човека, човекът е бил праведен, както казва мъдрецът: „Това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.“¹²

GSAM 25.2Четем за Божието отношение към човешкия род, че „когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните“,¹³ тоест според броя на истинския Израил, който накрая ще бъде събран на земята като поданици на Неговото бъдещо царство. Павел изразява това с думите: „Бог... направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме.“¹⁴ Когато тази първоначална цел по отношение на земята бъде изпълнена, „твоите люде всички ще бъдат праведни“.¹⁵ Отново се казва за тях в това състояние: „Жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.“¹⁶ Това ще бъде времето, когато „кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир“.¹⁷

GSAM 26Второто пришествие на Христос не е басня

GSAM 26.1Във Второто послание на Петър се казва, че „когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. Пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.“¹⁸

GSAM 26.2В този пасаж апостолът се позовава на преображението на планината като доказателство за Второто пришествие на Христос. Преди тази сцена нашият Спасител беше казал на апостолите Си: „Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си“¹⁹ — както е записано от Лука: „има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.“²⁰

GSAM 26.3Това обещание се изпълни буквално в самото преображение. В това „видение“ на планината те видяха Исус в слава, такъв, какъвто ще се яви, когато дойде в Своето царство. Видяха Илия, който беше възнесен на небето, без да вкуси смърт, като символ на онези, които ще бъдат преобразени — превърнати от смъртни в безсмъртни — „в една минута, в миг на око“, когато дойде Господ.²¹ Там беше и Мойсей, който беше умрял, и който символизираше онези, които ще бъдат възкресени от мъртвите, за да посрещнат Господа. Така че в това „видение“ те видяха Христос, идващ в Своето царство, както им беше обещал.

GSAM 27Пророчеството – по-сигурно слово

GSAM 27.1Въпреки че апостолите бяха видели тази славна гледка на планината на преображението и бяха чули гласа на Божието одобрение, апостол Петър твърди: „пророческото слово повече се потвърждава за нас.“ С това изявление той не омаловажава това, което те видяха и чуха при този паметен случай. Тогава те чуха гласа на Бога веднъж, но в големите линии на пророчеството, простиращи се чак до Второто пришествие на Христос, имаме гласа Божи, често повтарян. Всъщност всяко конкретно пророческо предсказание, което се е сбъднало или е записано в историята, е глас Божи към нас. Именно в този смисъл словото на пророчеството „повече се потвърждава“. Преработената версия го превежда като „потвърдено“. Пророчеството се потвърждава чрез всяко едно сбъднато предсказание. Всяко едно предсказано събитие, когато се сбъдне, е уверение, че останалите предсказани събития със сигурност ще се сбъднат.

GSAM 27Същността на пророчеството

GSAM 27.2Следните свидетелства на изтъкнати учени по Библията относно същността на пророчеството са убедителни:—

GSAM 27.3Томас Нютон твърди, че „пророчеството е история, предвидена и съкратена; историята е пророчество, изпълнено и разгърнато. В света е имало лъжливи пророчества; но цялата хитрост и злоба на хората и дяволите не могат да създадат такива пророчества, каквито са записани в Писанията.“

GSAM 27.4Сър Исаак Нютон свидетелства, че „внимателното слушане на пророците е основна черта на истинската църква“.

GSAM 27.5Д-р А. Кийт казва, че „пророчеството е равносилно на всяко чудо и само по себе си е чудотворно... Само гласът на Всемогъщия може да извика мъртвите от гроба — само гласът на Всезнаещия може да разкрие всичко, което лежи скрито в мрачното бъдеще, което за човека е толкова непроницаемо, колкото и обиталищата на мъртвите — и двете са еднакво глас Божи“.

GSAM 28.1Матю Хенри е казал, че „в Божието време, което е най-доброто време, и по Божия начин, който е най-добрият начин, пророчеството със сигурност ще се изпълни. Всяка дума на Христос е много чиста и затова много сигурна“.

GSAM 28Целта на пророчеството

GSAM 28.2От думите на Христос към апостолите Му можем да научим една от целите на Господа при даването на пророчества. Говорейки пророчески за нещата, които щяха да се случат в живота на Юда, Той каза: „Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.“²²

GSAM 28.3Господ казва също чрез пророк Исая: „Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно.“²³

GSAM 28.4Отново: „От древността обявих предишните дела; Да! излязоха из устата Ми, и Аз ги прогласих; Внезапно ги извърших, и те се сбъднаха... От древността ти обявих тия неща, Преди да станат прогласих ти ги, Да не би да речеш: Идолът ми ги извърши, да! изваяното ми, И излеяното ми ги заповяда. Това ти си чул; виж всичко това; И вие, не ще ли го вие прогласите? От сега ти изявявам нови неща, Дори скрити, които ти не си знаел. Те сега станаха, а не отдавна, И преди този ден нито си слушал за тях, Да не би да речеш: Ето, аз знаех това.“²⁴

GSAM 28.5От тези думи се вижда силата на пророческите изпълнения като доказателство за божествения произход на пророчеството, както и като демонстрация на силата на Господа над всички езически богове. От тези думи се забелязва също, че пророчеството заема много важно място в Писанията на истината. Тъй като тези факти са верни, е удивително странно, че толкова много хора обръщат малко или никакво внимание на изучаването на пророческите части от Свещеното Писание.

GSAM 29Пророчеството не е запечатано

GSAM 29.1Неосведомените казват, че са необразовани и затова не могат да разберат пророчествата. От друга страна, много от образованите, а сред тях и някои от проповедниците, казват: „Пророчествата са запечатани и не могат да бъдат разбрани. Всички знаем, че книгата Откровение е запечатана книга.“

GSAM 29.2В Откровението възлюбеният Йоан получи специална заповед да не запечатва книгата.²⁵ Също така в тази книга се произнася благословение върху онези, които „слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него“.²⁶ Как биха могли да се спазват нещата, съдържащи се в запечатана книга, ако те не бяха и не можеха да бъдат разбрани? Господ каза чрез Мойсей: „Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.“²⁷

GSAM 29.3Че Господ е предвидил пророчествата на Даниил да бъдат разбрани, е очевидно от думите Му към учениците Му по този повод. Четем: „Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира)“,²⁸ което на практика означава: Разберете пророк Даниил.

GSAM 29.4Господ разобличава погрешността на твърдението, че пророчеството не може да бъде разбрано, с тези думи: „всяко пророческо видение стана за вас Като думите на запечатано писмо, Което дават на някого, който е грамотен, И казват: Я прочети това; А той казва: Не мога, защото е запечатано; Тогава дават писмото на някого, който не е грамотен. И казват: Я прочети това; А той казва: Не съм грамотен. Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски, Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.“²⁹ Ако народът, за когото пророкът говори тук, беше следвал сигурното пророческо слово, той нямаше да се отклони от Божия закон и да замести Неговите заповеди с човешките.

GSAM 30Пророчеството не подлежи на лично тълкуване

GSAM 30.1Не е така, че пророчеството има някакво дълбоко, скрито, тайнствено значение, поради което толкова много хора не го разбират. Апостол Петър е казал за него: „Това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.“³⁰ От тези думи ясно се подразбира, че това, което е съществено за разбирането на пророчеството, е приемането на оня Дух, Който е говорил чрез пророците. За този Дух, обещан на всички, които Го търсят, е написано: „Ще ви упътва на всяка истина.“³¹

GSAM 30Изпълненото пророчество

GSAM 30.2При изучаването на пророчествата има някои факти, които винаги трябва да се имат предвид: Бог, Който е непогрешим, е авторът на пророчествата, и когато дойде времето за изпълнението на едно предсказание, самото предсказано събитие ще се случи. Отново, тъй като Господ, Който има силата да предвиди точно какво ще направят хората, определя време, когато нещо ще се случи, когато това време дойде, пророчеството се изпълнява истински. С други думи, фалшиво изпълнение на пророчеството в определеното за истинското време е невъзможно. В съгласие с тази аксиома можем да кажем, че когато дойде Господното време за предаването на Неговото послание на истината на света, то се появява всеки път.

GSAM 30.3Веднъж, когато авторът изнесе беседа за изпълнението на пророчествата, един невярващ, който беше сред присъстващите, излезе напред и каза: „Трябва да ви поздравя, тълкуватели на пророчествата, че сте много щастливи. В изучаването си на историята изглежда, че толкова лесно намирате това, което точно съответства на пророчеството.“ „Да“, беше нашият отговор, „съвпада, защото е направено да съвпада. Ако отидете в магазин за ръкавици, за да си купите чифт ръкавици, не бихте ли очаквали да намерите такива, които да пасват на ръката ви?“ Той отговори: „Разбира се, че бих, защото са направени да пасват.“ „Така“, каза авторът, „Бог, който знаеше точно какво ще направят хората, направи предсказанията за тях, и когато тези хора излязат на сцената на действието и направят точно онова, което Той е предсказал, истинският историк записва техните действия, които, сравнени с предсказанието, пасват точно.“

GSAM 31Пророчеството – светлина в мрака

GSAM 31.1Апостол Петър казва, че трябва да обръщаме внимание на пророчеството като на светлина, която свети в тъмно място. Без лампата на пророчеството бъдещето би било пълна тъмнина. Целта на светлината е да разсее тъмнината — когато пътуваме в тъмно място, да ни покаже пътя и да го покаже ясно, за да може пътешественикът, стъпка по стъпка, да вижда и да избира пътя. „Твоето слово“, казва псалмистът, „е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.“³² Мъдрият човек казва: „Пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.“³³ Така се вижда, докато вървим по течението на времето, че Словото Божие, особено в неговите пророчески изпълнения, ще се разкрива все повече и повече, правейки все по-ясно за изучаващия Библията, че той със сигурност е на пътя, водещ към вечна светлина и вечен ден.

GSAM 31Три значими събития от Едем до края

GSAM 31.2Когато разглеждаме пътя на Божия народ от Едем до края в светлината на Писанията, има три събития, които се открояват с особена значимост. Първото е първото пришествие на Христос, въплъщението, идването на Емануил, Бог, явил Се в плът; второто – великата Реформация след Тъмните векове – 1260 години на потисничество, през които Словото Божие беше почти напълно скрито от обикновените хора – излизането на църквата от нейното състояние на пустиня и поставянето на Писанията на място, където всички да могат да ги четат и да познават Неговата воля; третото е Второто пришествие на нашия Господ, за да настъпи времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци; това, за да приключи „вековният конфликт“ – конфликтът между греха и праведността, и да настъпи ерата на славата, към която са се стремили всички векове.

GSAM 32Пророчеството дава ориентири към края

GSAM 32.1Когато обръщаме внимание на сигурното пророческо слово като на светлина, която да води стъпките ни, разкривайки ни правилния път през тъмнината, не може да бъде иначе, освен че ще открием пътя, ясно очертан в пророческото слово, по целия път по течението на времето до Второто пришествие на Христос. При тези обстоятелства онези, които следват отблизо светлината на пророчеството, не само ще разпознаят знаците и белезите, че великият ден наближава, но също така ще разпознаят делото на Господа, докато то неуморно напредва чрез посланията на истината, които трябва да подготвят един народ да Го посрещне в мир при Неговото пришествие.

GSAM 32.2Макар Писанията да заявяват, че денят на Господа ще дойде върху множествата като „крадец нощем“³⁴, те също така казват за онези, които стоят в съвета на Господа: „Вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Вие всички сте синове на светлината, синове на деня.“³⁵

GSAM 32Помнете напътствията на Господа

GSAM 32.3Когато си припомняме Божието водителство в адвентното движение, е добре да отбележим, че винаги е било Божият замисъл Неговият народ да помни проявленията на Неговото провидение и сила в тяхна полза. Когато излага причините за отстъпничеството на Израил от Бога, псалмистът казва: „Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет, Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.“³⁶ Ако за Израил беше добро да си припомня Божието водителство сред тях, не е ли добро и за нас? В екстаз псалмистът отново казва: „Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.“³⁷

GSAM 33.1През всички векове Господ е имал важни истини, предназначени, чрез Неговата благодат, да изведат един народ от робството на греха и да го подготвят за влизане в небесния Ханаан; и е полезно да размишляваме върху начина, по който Господ се е отнасял към онези, които са провъзгласявали тези истини.

GSAM 33Големи резултати от най-малките средства — свидетелството на Д’Обинье

GSAM 33.2Д’Обинье, в своята History of the Reformation, казва: „Бог, Който подготвя Своето дело през вековете, го осъществява чрез най-слабите инструменти, когато дойде Неговото време. Да се постигат велики резултати с най-малките средства – такъв е Божият закон. Този закон, който важи навсякъде в природата, се среща и в историята.“³⁸

GSAM 33.3Когато в древността Бог започна да избира специален народ, за да го утвърди като Своя избран народ, Той направи това, като призова един човек — Авраам — който живееше сред езичниците в Ур Халдейски. От него произлезе многобройно потомство; но за тях, когато бяха възвишени до достойнството на народ, Богът на небесата каза: „Господ не ви предпочете нито ви избра, за гдето сте по-многочислени от всичките други племена.“³⁹

GSAM 33.4Освен това, когато искаше да избави народа Си от робството в Египет, Той избра за техен водач човек, който в ранното си детство беше скрит в продължение на три месеца в дома на майка си, а след това беше поставен в прост, груб ковчежец, изплетен от тръстика и намазан със смола, и поверен на грижите на река Нил. Този същият Мойсей обаче беше човек, който, когато достигна възраст на разум, избра смирения път на страданието заедно с народа на Бог, вместо „да се наслаждава за кратко време на греха“.⁴⁰

GSAM 34Победата на Гедеон

GSAM 34.1По-късно, когато Господ реши да избави Израил от мадиамците и амаличаните, които нахлуха в земята им „многобройни като скакалци“ и унищожиха реколтата на земята, като не оставиха „храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел“, Господ изпрати ангел при Гедеон. Този син на Йоас беше стигнал до крайност – да вършее малко пшеница и да я крие от враговете си. Когато ангелът му съобщи, че той трябва да избави Израил, Гедеон с учудване попита: „С какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.“⁴¹ Този същият скромен, беден човек излезе с тристата си мъже, с простите им лампи и стомни (действие, което би изглеждало като глупост за ограниченото човешко съждение), и като направиха Бога своя сила, те постигнаха велика победа. Преди избавлението Гедеон може би е изрекъл плач като този на пророк Амос, когато попита: „Как да се издигне Яков? Защото е малък.“⁴²

GSAM 34Младенецът в яслите

GSAM 34.2В определеното от Господа време се роди Спасителят на човечеството и пастирите го намериха да лежи в яслите. Неговите земни роднини се занимаваха със скромни, макар и почтени занятия. Относно земната си бедност Спасителят каза: „Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.“⁴³ Той избра апостолите Си „от сред по-ниските слоеве на обществото, които, макар и да не са най-ниските, не достигат нивото на средната класа. Всичко беше така предначертано, за да се покаже на света, че делото не е дело на човека, а на Бог.“

GSAM 35Не са призвани много мъдри

GSAM 35.1Павел каза за делото в дните на ранната църква: „Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците. Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога.“⁴⁴

GSAM 35Скромни хора в Реформацията

GSAM 35.2Същият принцип намираме илюстриран в живота на великите реформатори от XVI век. Историкът казва: „Реформаторът Цвингли произлезе от алпийска овчарска колиба; Меланхтон, теологът на Реформацията, — от работилницата на оръжейник; а Лутер — от колибата на беден миньор.“ За себе си Лутер казва: „Родителите ми бяха много бедни. Баща ми беше беден дървосекач (по-късно стана миньор), а майка ми често носеше дърва на гърба си, за да може да осигури средствата за отглеждането на децата си. Те понасяха най-тежкия труд заради нас.“

GSAM 35.3Апостол Яков, говорейки за призванието на хората към служението на Господа, казва: „Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?“⁴⁵

GSAM 35Ранните методисти

GSAM 35.4Когато погледнем назад към редицата от реформатори, стигаща до ранните дни на методизма, когато учението за свободната благодат се проповядваше усърдно, виждаме, че то е било съпроводено от сила на Бога. Тъй като то беше предавано вярно на хората с нежната любов на Христос и беше възприемано с жива вяра, вярващите не само намираха опрощение на миналите си грехове, но и освещаваща сила, която им даваше възможност да водят свят живот. Методизмът имаше скромно начало и получи благословение според вярата и простото доверие на проповедниците и миряните.

GSAM 36.1Когато проследяваме събитията и преживяванията, свързани с адвентното движение за Второто пришествие, откриваме, че, както във всяко дело на Господа, в осъществяването на което човекът е посредник, неговият произход е сред бедните и неизвестните; но нека никой не се произнася против него поради това, преди внимателно да разгледа доказателствата, върху които се основава това велико дело, за да не се окаже в положението на онези, за които Господ попита: „Кой презира тоя ден на малките работи?“⁴⁶

GSAM 36Отговорът на Ек към Лутер

GSAM 36.2За полза на онези, които са склонни да преценяват дали даден доктринален въпрос е правилен или погрешен според това дали малцина или мнозина го приемат, цитираме частично спора между Лутер и Ек. Тъй като Лутер застъпи позицията си въз основа на Писанията и си позволи да оспори правото на хората да поставят своите мнения над Словото Божие, Ек му отвърна с тези иронични думи: „Учуден съм от смирението и скромността, с които преподобният доктор се заема да се противопостави сам на толкова много прочути отци и претендира, че знае повече от папите, съборите, докторите и университетите! ... Без съмнение би било учудващо, ако Бог беше скрил истината от толкова много светци и мъченици чак до появата на преподобния отец.“

GSAM 36.3На този отговор би могло да се отговори с този на Цвингли към Йоан Фабер в Цюрих, когато последният изрази „учудването си от състоянието, до което са стигнали нещата, когато древните обичаи, продължили дванадесет века, бяха изоставени и се стигна до ясния извод, че християнският свят е бил в заблуда четиринадесет века.“ Цвингли бързо отговори, че „грешката не става по-малко грешка, само защото вярата в нея е продължила четиринадесет века, и че в поклонението пред Бог древността на обичаите няма никакво значение, освен ако не може да се намери основание или оправдание за тях в Свещеното Писание“.⁴⁷

GSAM 37Словото на Господа срещу човешката мъдрост

GSAM 37.1Опасността от това да се разчита на човешките мнения, вместо да се реши въпросът „Що е истина?“ чрез Словото на Господа, е остро очертана от пророк Осия, когато той казва: „Орахте нечестие, пожънахте беззаконие, Ядохте плода от лъжата; Защото си уповал на своя си път, На многото си силни мъже.“⁴⁸ Склонността на човешкото сърце винаги е била да се уповава на човека; но тъй като наближава времето, когато Господ ще „стане да разтърси земята“, пророк Исая призовава: „Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?“⁴⁹

GSAM 37.2Тъй като в Писанията сме предупредени за опасността в това отношение, нека никой не осъжда прибързано адвентното движение, сякаш то не заслужава внимание поради скромното си начало или защото онези, които в очите на света се считат за велики, не са се присъединили към каузата. Нека по-скоро всички внимателно преценят неговите твърдения. Истината е от неизмерима стойност, в сравнение с която обикновените човешки мнения са само безполезна плява.