Глава 11 — Втората ангелска вест
GSAM 171.1„И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.“1
GSAM 171.2„Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.“2
GSAM 171.3Господ чрез Своите проповедници беше разтърсил света с посланието: „Настана часът, когато Той ще съди“ — послание, около което всички, които се наричаха Негови хора, биха могли да се обединят, ако бяха пожелали. Това беше първата покана за сватбената „вечеря“. Тя беше обявена „на поканените“.3 Тъй като тази покана беше отхвърлена с различни извинения, беше отправена втора покана, съответстваща на втората ангелска вест.4 Чрез тази покана Господ отдели един народ, който да върви до края на времето с напредващата светлина на Неговата истина.
GSAM 171Второто призоваване към сватбената вечеря
GSAM 171.4Второто послание — това, което следва вика в часа на съда — гласи: „Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.“ А вторият призив за вечерята гласи: „Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.“ Във всеки от тези стихове изповядващите се като Божии хора са наречени „град“. С противоречивите си, объркани вероучения те са наречени „Вавилон“. В друг стих, отнасящ се до последните времена, виждаме, че точно преди пришествието на Господа Неговите хора са призовани да излязат от „Вавилон“: „Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица... Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й.“5
GSAM 172„Помни как си чул“
GSAM 172.1В обръщението към църквата в Сардис четем: „Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“6 Църквата в Сардис изглежда е била изведена от Реформацията след мрачния период на делото на „Иезавел“ — отстъпилата църква. На църквата в Сардис беше казано, че е била жива църква; но когато чу и отхвърли учението за пришествието на Господа, тя се постави в положение, в което беше изложена на риск да бъде изненадана от това събитие като от „крадец нощем“. Така, както апостол Павел посочва в 1 Солунци 5:1-5, такова ще бъде състоянието на онези, които викат: „Мир и безопасност“, когато пришествието на Господа е близо. Онези, които следват светлината на истината, се наричат „синове на деня“, и Господ няма да дойде върху тях като крадец.
GSAM 172.2В това пророческо описание на седемте църкви виждаме, че след падането на църквата в Сардис веднага следва църквата във Филаделфия, или (както означава думата) църквата на братската любов. Такива наистина бяха 50 000-те вярващи, които чрез втората ангелска вест бяха изведени от всички разнообразни църкви и обединени в една връзка на братска любов около великата основна истина за непосредственото пришествие на Христос.
GSAM 173Как беше провъзгласено второто послание
GSAM 173.1Изданието Midnight Cry от 12 септември 1844 г. съдържа изявление на пастор Дж. В. Хаймс относно втората ангелска вест и обстоятелствата, довели до нейното провъзгласяване. Писмото му е датирано в МакКонълсвил, Охайо, на 29 август 1844 г. и гласи:—
GSAM 173.2„Когато започнахме работата с брат Милър през 1840 г., той вече девет години изнасяше лекции. През това време той беше почти сам. Но неговата работа беше неуморима и ефективна в пробуждането на изповядващите религията към истинската надежда на Божия народ и към необходимата подготовка за пришествието на Господа; както и в пробуждането на всички слоеве от необърнатите към осъзнаване на тяхното изгубено състояние и към задължението за незабавно покаяние и обръщане към Бога, като подготовка да посрещнат Младоженеца в мир при Неговото пришествие. Това бяха големите цели на неговите усилия. Той не правеше никакви опити да обръща хората към някаква секта или религиозна партия.
GSAM 173.3„Когато се убедихме в истината за наближаващото пришествие и приехме адвентното учение публично, ние споделяхме същите възгледи и следвахме същия курс сред различните секти, където бяхме призовани, по Божието провидение, да работим. Казвахме на проповедниците и църквите, че не е наша работа да ги разбиваме, да ги разделяме или да ги разсейваме: имахме една ясна цел, а именно да издигнем ‚вика‘, предупреждението за съда, който е ‚при вратата‘, и да убедим нашите събратя да се подготвят за събитието... Проповедниците и членовете, които се възползваха от нашите усилия, но не бяха искрено приели учението, видяха, че трябва или да се присъединят към учението, да го проповядват и поддържат, или в кризата, която беше точно пред тях, ще имат затруднения с твърдите и решителни вярващи. Затова те се обявиха против учението и решиха, едни по един начин, а други по друг, да потиснат темата. Това постави нашите братя и сестри сред тях в изключително трудно положение. Повечето от тях обичаха църквите си и не можеха да си представят да ги напуснат. Но когато бяха осмивани, потискани и по различни начини лишавани от предишните си привилегии и удоволствия, и когато им беше отказвана ‚храна на време‘, а песента на сирените за ‚мир и безопасност‘ звучеше в ушите им от събота до събота, те скоро се откъснаха от партийните си пристрастия и се изправиха във величието на силата си, отърсиха се от игото и извикаха: ‚Излезте от нея, люде Мои.‘
GSAM 174В трудно положение
GSAM 174.1„Това състояние на нещата ни постави в трудна позиция, (1) защото бяхме точно на края на нашето пророческо време, в което очаквахме Господ да събере целия Си народ в едно; и (2) ние винаги бяхме проповядвали различна доктрина; и сега, когато обстоятелствата се бяха променили, би било счетено за нечестност от наша страна, ако се присъединим към призива за отделяне и разпадане на църквите, които бяха приели нас и нашето послание. Затова се колебаехме и продължихме да действаме според първоначалната си позиция, докато църквата и проповедниците не докараха нещата толкова далеч, че бяхме принудени, в страх от Бог, да заемем позиция в защита на истината и на потиснатите Божии деца.
GSAM 174Апостолски пример за нашия път
GSAM 174.2„‚И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство. А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.‘7 Едва когато ‚някои се закоравяваха‘ и ‚злословеха учението [пришествието на Господа] пред народа‘, нашите братя бяха подтикнати да излязат и да се отделят от църквите. Те не можеха да търпят това ‚злословене‘ на ‚злите слуги‘, а църквите, които можеха да следват пътя на потисничеството и ‚злословенето‘ спрямо онези, които очакваха ‚блажената надежда‘, за тях бяха нищо друго освен дъщерите на мистичния Вавилон. Те ги обявиха за такива и влязоха в свободата на евангелието. И макар че може би не всички сме съгласни относно това какво представлява Вавилон, ние сме съгласни за незабавното и окончателно отделяне от всички, които се противопоставят на учението за пришествието и наближаващото Божие царство. Вярваме, че това е въпрос на живот и смърт. Смърт е да останем свързани с онези общности, които се отнасят лекомислено към или се противопоставят на пришествието на Господа. Живот е да излезем от всяка човешка традиция, да се опираме на Словото Божие и ежедневно да очакваме явяването на Господа. Затова сега казваме на всички, които по някакъв начин са заплетени в игото на робството: ‚„Излезте изсред тях и отделете се“, казва Господ, „И не се допирайте до нечисто“; и „Аз ще ви приема, И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.‘“8
GSAM 175Необяснима съпротива
GSAM 175.1Уилям Милър така говори за конфликта, който е съществувал по онова време между църквите и адвентистите:—
GSAM 175.2„Най-неестествено и необяснимо е християнските църкви да изключват тази доктрина и нейните последователи заради тази блажена надежда. Знам, че някои от баптистките църкви казват, че не ги изключват заради вярата им, а заради причастието им с адвентистите. Тогава, ако не е заради вярата им в идващия Спасител, защо аз съм изключен от амвоните им, след като никога не съм имал причастие с никого освен с баптистка църква? Това е фалшив аргумент. Но това не може да бъде оправданието на методистите и презвитерианците; защото те вярват в смесеното причастие. Защо тогава изключват някои? Чух, че някои са били изключени, защото ‚пеели‘ мелодии за Второто пришествие; други – заради лудост, когато единственото доказателство за лудост срещу тях беше, че очакваха Христос. О, Боже, ‚прости им, защото не знаят какво правят‘.“
GSAM 176Сторс за отношението на църквите
GSAM 176.1Джордж Сторс говори за отношението на църквите към адвентистите по следния начин:—
GSAM 176.2„Коя от тях в този момент не казва: ‚Седя като царица‘? И коя от тях не се угажда с идеята, че някой ден ще осъществи завладяването на света и че той ще бъде подчинен на тяхната вяра? Коя от тях ще позволи на някоя душа да остане сред тях в мир, която открито и безстрашно изповядва вярата си в Пришествието, което е при вратата? Не са ли условията за това да останете сред тях необезпокоявани, че трябва ‚напълно да се въздържате‘ от публично изразяване на вярата в пришествието на Господа тази година, каквито и да са вашите убеждения по въпроса и колкото и важно да ви се струва да възкликнете: ‚Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди‘?“
GSAM 176Свидетелството на Мансфийлд
GSAM 176.3Л. Д. Мансфийлд, пишейки от Онейда, Ню Йорк, на 21 март 1844 г., свидетелства по следния начин:—
GSAM 176.4„Бог въздейства върху съзнанието на Своите възлюбени деца, които очакват Господа от небето, и ги води не само да обърнат внимание на ангела, ‚който имаше вечното благовестие, за да прогласява‘, като казва: ‚Настана часът, когато Той ще съди‘, но и да се подчинят на последващата заповед: ‚Излезте от нея, люде Мои!‘ По-убеден съм от всякога, че днешните религиозни организации съставляват не малка част от онзи Вавилон, който ще бъде съборен с насилие и няма да се намери повече изобщо... Струва ми се обаче, че в някои от организациите приликата с малкия рог е най-поразителна. Няколко примера ще илюстрират въпроса.
GSAM 176Проявата на духа на тълпата
GSAM 176.5„Един брат, който беше работил много успешно в този регион, проповядвайки пришествието на Господа, си беше уговорил среща, за да изнесе беседа на определено място в даден час. Господ така разпореди нещата, че той се оказа на шестнадесет мили от мястото на срещата, но там присъстваше един _____ проповедник, начело на тълпа, въоръжена с катран и пера, с намерението да ги използва срещу този слуга на Всевишния Бог. Същият този проповедник започна продължително събрание скоро след това, но всичко беше толкова студено и ледено като северния ледник – нито една душа не се събуди или обърна. Накрая проповедникът каза, че вярва, че ще ‚трябва да заеме пейката на каещите се‘.
GSAM 177.1„Един ръководител на група в това село каза на своята група, откакто провеждаме събрания тук, че ако някой влезе в къщата му и каже, че вярва, че Христос ще дойде тази година, той ще го изгони навън.“
GSAM 177Задължение към църквите
GSAM 177.2На това място ще представим свидетелство от реч пред адвентната конференция на вярващите, събрали се в Бостън, Масачузетс, от 31 май 1844 г., подписана от У. Милър, Елон Галуша, Н. Н. Уайтинг, Аполос Хейл и Дж. В. Хаймс. Те казват:—
GSAM 177.3„Можем да кажем и няколко думи относно задължението ни към църквите. Опасността тук, както и в повечето други случаи, ни се струва, че се крие в крайностите. Първата форма на опасността е да позволим на авторитета на църквата, към която може би принадлежим, да ни наложи мълчание по такъв въпрос, свързан със задължението. Нямаме съмнение, че хиляди са се изложили на осъждане пред Бог, като са се поддали на небиблейските претенции на своите църкви по този въпрос; ако бяха решителни и верни, сега биха били в много по-безопасно положение и биха били по-полезни, макар че може би също щяха да бъдат призовани да страдат.
GSAM 177.4„Втората форма на опасност е да се поддадем на дух на отмъщение срещу църквите поради тяхната несправедливост към нас и да водим безразборна война срещу всички такива организации. Що се отнася до дълга на адвентистите по отношение на църквите, към които може да са свързани, ако ни бъде поискано да го направим, не бихме могли да дадем указания, които да имат общо приложение. Те трябва да действат в страх от Бог, както изискват обстоятелствата на случая.
GSAM 178.1„Трябва обаче да бъдем решителни в изпълнението на дълга си, като свидетелстваме за истината при всички подходящи и уместни случаи. И ако, като постъпим по този начин, обидим църквите и те ни заплашат с изключване, освен ако не мълчим (макар че, ако сметнем за уместно да прекратим връзката си с църквата по мирен път, това може да е по-добрият начин), нека изпълним дълга си, а когато бъдем изключени, нека бъдем търпеливи в понасянето на несправедливостта и нека бъдем готови заедно с нашия Господ да ‚излизаме вън от градската порта, понасяйки позор за Него‘.“
GSAM 178.2От тези цитати, отнасящи се до действията на църквите спрямо онези, които проповядват втората ангелска вест, лесно може да се види как, като първи резултат от отправянето на този втори призив за „вечерята“, онези, които бяха събрани в едно духовно стадо, се наричат „недъгавите“, „куците“ и „слепите“, което ясно подсказва лошото отношение, което са претърпели от биенето на „служителите си“, от които са били отделени.
GSAM 178Отделен народ, избран да приеме нови истини
GSAM 178.3Целта на Господа може ясно да се различи в извеждането на отделен народ чрез провъзгласяването на втората ангелска вест — вторият призив за „вечерята“ — и „среднощният вик“. Скъпоценните истини за последните дни трябваше да бъдат издирени и провъзгласени — дело, което не можеше да бъде извършено в църкви, „обвързани с вероучения“, точно както проповядването на евангелието пред света не можеше да бъде осъществено от апостолската църква, докато тя поддържаше връзка с юдейските секти. Бог призова за отделяне там,9 и Той призова също за отделяне на вярващите в Адвента от онези, които биха се опитали да ги задържат в кръга на своите вероучения.
GSAM 179„Six Sermons“ на Сторс
GSAM 179.1Скоро след това излизане забелязваме, че светлината дойде до адвентистките групи по въпроса за бъдещото наказание, както е изложено в брошурата „Six Sermons“ на Джордж Сторс, в която се заема позицията, че човекът по природа е смъртен; че мъртвите са в безсъзнание между смъртта и възкресението; че окончателното наказание на нечестивите ще бъде пълно изчезване; и че безсмъртието е дар от Бог, който може да бъде получен само чрез вяра в нашия Господ Исус Христос.
GSAM 179.2Хиляди адвентисти приеха тази доктрина за човешката природа, но не всички. Отхвърлянето ѝ не доведе до объркване сред тях, тъй като се разглеждаше просто като въпрос на вяра, а не като изпитание за моралното им състояние; затова обединените усилия да се предупреди светът за близкото пришествие на Христос останаха непокътнати. Това обаче имаше ефекта да разпали гнева на църквите срещу тях.
GSAM 179Неспособен да опровергае „Six Sermons“
GSAM 179.3Методисткият проповедник в града, където живеех, и който преди това се беше присъединил към проповядването на адвентното учение през 1843 г., получи „Six Sermons“, прочете ги и призна пред членовете на църквата си, че не е в състояние да опровергае учението; но когато установи, че много от членовете на църквата му го приемат, той посъветва останалите да не четат книгата, тъй като „щяха да повярват в учението, ако я прочетат“. През септември 1844 г., след като този проповедник се върна от годишната конференция, той се изправи на амвона и публично се отрече от адвентното учение и смирено помоли църквата за прошка, че някога е канил лекторите да говорят в църквата.
GSAM 179Съдени за ерес
GSAM 179.4Това действие от страна на проповедника скоро беше последвано от опит да се разгледат вярващите във Второто пришествие като еретици; но тъй като им беше позволено да защитят своята позиция въз основа на Библията, църквата не постигна победа. Няколко души бяха изключени от тази църква, защото поведението им не беше в съгласие с дисциплината, а много други се оттеглиха поради това изключване на членове, чиято вяра не можеше да бъде доказана като противоречаща на Писанията. Така адвентното учение беше завинаги изключено от църквата, където стотици бяха намерили Спасителя и бяха станали щастливи в Бог.
GSAM 180.1Това, което се случи в родния ми град, се повтори и в стотици други църкви из цялата страна. Онези, които бяха третирани по този начин от бившите си братя, намериха голямо утешение в думите на пророк Исая: „Вие, които треперите от словото на Господа, Слушайте словото Му, като казва: Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето име, Са рекли: Господ нека прослави Себе Си, Та да видим вашата радост! Но те ще се посрамят.“10
GSAM 180Проявата на гнева на нечестивите
GSAM 180.2С наближаването на деня, в който се очакваше Господ, вярващите ставаха все по-усърдни в труда си, а нечестивите се разяряваха и се подиграваха все по-яростно, както ще се види от следното изявление, направено от редактора на Midnight Cry от 31 октомври 1844 г.:—
GSAM 180.3„Въздействието, което това движение оказа върху нечестивите, също допринесе значително за утвърждаването на вярата ни, че Бог стои зад него. Когато Божиите деца се събираха, за да се поклонят и да се смирят пред Него и да се подготвят за Неговото явяване – както подобаваше на група грешници, които можеха да бъдат спасени само чрез благодатта – нечестивите проявяваха най-голяма злоба. Въпреки че не бяхме обявили нашите събрания никъде освен в собствения ни вестник, нито бяхме канили обществеността да присъства, синовете на Белиал се тълпяха в тях и причиняваха много безредици. В събота вечер, на 12-то число от този месец [12 октомври 1844 г.], не проведохме събрание в храма, за да може църковният прислужник да има възможност да почисти сградата за съботата [неделя]. Но тълпата нахлу в сградата и отказа дори тази възможност. Кметът обаче, без да бъде молен, незабавно се намеси и ги изгони.
GSAM 181.1„На нашите събрания в следващата събота, след като храмът се напълни, гъста тълпа запълни улицата пред сградата, като мнозина от тях бяха разярени, че някой изобщо вярва в пришествието на Господа. Вечерта, поради вълнението сред народа, не се проведе събрание; въпреки това улицата беше изпълнена с тълпата още от ранния час; но бързата намеса на кмета и неговата ефикасна полиция разчисти улицата, след като изпратиха няколко души в полицейския участък. Можехме само да сравним поведението на тълпата с това, което обгради вратата на Лот във вечерта преди унищожението на Содом... Това тяхно действие беше толкова внезапно, едновременно и мащабно, че проявата му в първия ден на еврейския седми месец ни укрепи в мнението, че това трябва да е този месец.“
GSAM 181Подигравачите облякоха одеждите за възнесението
GSAM 181.2На 22 октомври 1844 г., денят, в който изтекоха две хиляди и триста дни, в Парис, щата Мейн, докато вярващите бяха събрани в молитвения дом, отдадени на тържествена молитва към Бог, в очакване, че Господ ще дойде на този ден, присмиващите се събраха около къщата, пеейки пародийни песни. Двама от тези хулигани облякоха дълги бели одежди и се качиха на покрива на сградата, пееха песни и се подиграваха на онези вътре, които се молеха и очакваха Господ да дойде.
GSAM 181.3Вероятно именно от това обстоятелство произлизат разпространените лъжи, че адвентистите са обличали одежди за възнесение; защото, въпреки че адвентистките вестници са предлагали награди до 500 долара за един автентичен случай, в който адвентист е облякъл такава одежда през 1844 г. и по този начин е очаквал пришествието на Господа, нито един такъв случай не е бил представен.
GSAM 182Видението на Хейзен Фос, 1844 г.
GSAM 182.1По това време в Поланд, щата Мейн, живееше един млад мъж на име Хейзен Фос, който твърдо вярваше, че Господ ще дойде на десетия ден от седмия месец. Той беше мъж с приятен външен вид, любезно общуване и доста добро образование. Няколко седмици преди да приключи „среднощният вик“, Господ се приближи и му даде видение, в което му беше показано пътуването на адвентистите към Божия град, заедно с опасностите, които ги очакваха. На него бяха дадени някои предупредителни послания, които той трябваше да предаде, и той видя също изпитанията и преследванията, които щяха да последват, ако остане верен в разказването на това, което му беше показано. На него, подобно на г-н Фой, бяха показани три стъпки, чрез които Божиите хора щяха да влязат напълно на пътя към светия град. Тъй като беше твърд вярващ в пришествието на Господа „още след няколко дни“ (както пееха тогава), частта от видението, отнасяща се до трите стъпки по пътя, му беше необяснима; а тъй като по природа беше горделив, той се отдръпна от кръста и отказа да разкаже за това. Видението се повтори за втори път и освен това му беше казано, че ако все още откаже да разкаже това, което му беше показано, това бреме ще бъде отнето от него и ще бъде предадено на един от най-слабите от Господните деца, на такъв, който ще разкаже вярно това, което Бог ще открие. Той отново отказа. Тогава му беше дадено трето видение и му беше казано, че е освободен, а бремето е възложено на един от най-слабите сред слабите, който ще изпълни волята на Господа.
GSAM 182Фос не разказва видението си
GSAM 182.2Това изненада младия мъж и той реши да разкаже това, което му беше показано, и съответно обяви събранието си. Хората се събраха на тълпа, за да видят и чуят. Той внимателно разказа преживяното си – как беше отказал да разкаже това, което Господ му беше показал, и какво щеше да последва от отказа му. „Сега“, каза той, „ще разкажа видението.“ Но, уви! Беше твърде късно: той стоеше пред хората мълчалив като статуя и накрая каза в най-дълбока агония: „Не мога да си спомня нито една дума от видението.“ Той стискаше ръцете си в мъка, казвайки: „Бог е изпълнил словото Си. Той ми е отнел видението“, и в голямо душевно страдание каза: „Аз съм изгубен човек.“ От този момент нататък той загуби надеждата си в Христос и изпадна в отчаяние. Никога повече не посети адвентистко събрание и не проявяваше личен интерес към религията. Поведението му в много отношения, меко казано, беше като на човек, лишен от нежното влияние на Духа на Учителя, на човек, „оставен на собствените си пътища, за да се изпълни със собствените си дела“. В това душевно състояние той почина през 1893 г.
GSAM 183Видението на Фос, разказано от друг
GSAM 183.1Около три месеца след като не успя да си спомни видението си, той чу от съседна стая видение, разказано от друг човек. Срещата се провеждаше в жилищна сграда, където се намираше той. Настояваха да влезе в събранието, но той отказа. Каза, че видението е било толкова близко до това, което му беше показано, колкото две лица могат да разкажат едно и също нещо. И така стана известно това, което той беше видял, но не можеше да си спомни, когато се опита да го разкаже. Когато по-късно видя този човек, той каза: „Това е инструментът, върху когото Господ е възложил това бреме.“
GSAM 183Тъжно разочарование
GSAM 183.2Най-накрая настъпи десетият ден от седмия месец по еврейския календар (22 октомври 1844 г.). Тогава хиляди и хиляди хора очакваха този момент като завършване на надеждите си. Те не бяха направили никакви приготовления за нищо земно след тази дата. Те дори не бяха допускали мисълта „ако това не се случи“, а бяха планирали своите земни дела така, както биха направили, ако очакваха този ден да сложи край на периода на естествения им живот. Те бяха предупреждавали и увещавали нечестивите да избягат от предстоящия гняв, а много от тях се страхуваха, че посланието може да се окаже вярно. Те бяха съветвали и се бяха молили заедно с близките си и бяха се сбогували с онези от тях, които не бяха отдали сърцата си на Бог. Накратко, те се бяха сбогували с всички земни неща с цялата тържественост на човек, който смята, че е на път да се яви лице в лице пред Съдията на цялата земя. Така, в почти задушаващо безпокойство, те се събраха в местата си за поклонение, очаквайки всеки момент да чуят „глас на архангел и Божия тръба“ и да видят небесата да пламнат от славата на идващия им Цар.
GSAM 184.1Часовете минаваха бавно и когато най-накрая слънцето залезе зад западния хоризонт, десетият ден на седмия месец по еврейския календар приключи. Сенките на нощта отново разпростряха мрачния си покров над света; но с тази тъмнина в сърцата на вярващите във Второто пришествие нахлу болезнена тъга, подобна на оная, която може да намери паралел само в скръбта на учениците на нашия Господ, когато те тържествено се прибираха по домовете си в нощта след разпятието и погребването на Този, когото само малко преди това бяха придружили триумфално в Йерусалим като своя Цар.