Глава 13 — Знаци за божествено ръководство

GSAM 198.1„Предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви? На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.“¹

GSAM 198.2Ето така Господ постъпи, като изведе народ от средата на езически народ, за да ги изведе на място, където да им прогласи закона Си и да им го предаде, изсечен върху каменни плочи. Тези чудеса не бяха извършени, за да задоволят любопитството им, а за да могат да знаят със сигурност, че Този, Който беше „извършил велики дела в Египет, Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море“² и беше им говорил сред огъня и дима на пламтящия връх на Синай, беше никой друг освен живият и истинският Бог, Създателят на всичко.

GSAM 198Призванието на Мойсей от горящия храст

GSAM 198.3Самият Мойсей не би могъл да подтикне израилтяните да напуснат Египет, като просто им каже: „Докато пасях стадата в пустинята, изпитвах съчувствие към вас в робството ви и сега съм дошъл, за да ви изведа от Египет, както се опитах да направя, когато убих египтянина точно преди да избягам в земята Мадиам.“

GSAM 199.1Необходим беше горящият храст, който не изгаряше, и глас, който се чуваше от средата на пламъците, за да убеди дори Мойсей, че той е този, който трябва да „отиде и да изведе народа от Египет“. По този чуден начин той получи своето поверение, своето възвишено и свято призвание – откровение, което веднага ще привлече вниманието на братята му, ще подготви умовете им за това, което ще последва, и по този начин ще ги подтикне да приемат Мойсей, под ръководството на Бог, като свой водач.

GSAM 199.2Ако някога е имало време след възкресението на Спасителя, когато неговите наскърбени и разочаровани последователи са се нуждаели от утеха чрез Неговото присъствие и ободряващите Му думи, това беше точно в онези дни, когато някои от натъжените и преследвани вярващи се държаха с непоколебима вяра след „среднощния вик“ от 1844 г.; и ако в милостта Си Бог някога е общувал пряко с натъжените души, изглежда, че това със сигурност би било точно в такъв момент и към такъв народ.

GSAM 199Обещаното присъствие на Господа

GSAM 199.3Този, Който не е ограничен в начините или средствата на действие и Който е вложил дарбите на Духа в Своята църква, „като възлезе на високо“³, обеща да бъде с последователите Си в проповядването на евангелието „до свършека на века“.

GSAM 199.4През цялото време Господ е бил готов да прояви Своята сила и Своите дарби сред онези, които Го търсеха с цялото си сърце. Не каза ли Той, когато даде поръчката за евангелието: „Тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват“?⁴

GSAM 199Дарбите на Духа по време на Реформацията

GSAM 199.5През Реформацията през XVI век и в последващите времена имаше някои чудесни прояви на Божията сила и проявления на дара на пророчеството. Д’Обинье говори за пророчествата на Ян Хус. Чарлс Бък, в своята книга Religious Anecdotes, разказва за пророчествата на Джордж Уишарт през 1546 г. Джон Уесли, в своите произведения, разказва за пророчествата на Джонатан Пира и тяхното изпълнение. Пастор Дж. Б. Финли, в своята автобиография, разказва за едно забележително видение и изцеление, преживени от него самия през лятото на 1842 г. Списанието Christian Advocate (методистко) публикува интересен разказ за едно забележително видение и неговите последствия, както е било предадено на доктор Бонд от същата църква по време на неговото служение. Това бяха знаци за онези, които смирено търсеха Господа, че Той не се е променил и че все още ще говори на Своя народ чрез дарбата на пророчеството.

GSAM 200Църквата на остатъка ще притежава духа на пророчеството

GSAM 200.1В Писанията има ясни и конкретни изявления, че Господ ще прояви по специален начин дарбите на Своя Дух, и особено дара на пророчеството, сред хората, които ще бъдат намерени да очакват Неговото пришествие. Първият текст, на който обръщаме внимание, се намира в Посланието до коринтяните и гласи: „Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна сила да говорите за Него, (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас), така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос, Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.“⁵

GSAM 200.2В Откровението четем за „остатъка“ – последната евангелска църква: „Змеят се разяри против жената [църквата], та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.“⁶ Какво е „свидетелството за Исуса“, питаме ние, което последната църква трябва да притежава и което, като я утвърждава, подготвя пътя за проявяването на всички дарби на Духа? На този въпрос намираме отговор в свидетелството на ангела към Йоан на остров Патмос: „Паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.“⁷

GSAM 201.1Това определение, дадено от ангела, показва, че именно „духът на пророчеството“, проявен в църквата, която очаква Христос, подготвя пътя за всички дарби, и че срещу „църквата на остатъка“ се води война, защото тя притежава тази дарба сред себе си.

GSAM 201Свидетелството на Павел за дарбите

GSAM 201.2Писмото на Павел до солунците показва, че денят на Господа — последният ден на изпълнителния съд — ще настъпи за множеството „като крадец нощем“; но че той няма да застигне по този начин верните деца на Господа, защото те са „синове на светлината, синове на деня“. Сред наставленията си към този бдителен народ той казва: „Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте; дръжте доброто.“⁸

GSAM 201.3За гръцката дума propheteias, преведена тук като пророчества, Грийнфийлд в своя гръцки речник казва: „Упражняването на дара на пророчеството в този смисъл, 1 Солунци 5:20.“ С това са съгласни и речниците на Паркхърст, Робинсън, както и на Лидел и Скот. Това, следователно, е ясно свидетелство, че истинският дар на пророчеството ще бъде с църквата, очакваща Второто пришествие на Христос. Наставлението е не да се пренебрегва дарът, а да се изпитва; като се открие доброто проявление, да се „държи“ за него.⁹

GSAM 201Изпълнение на обещанието

GSAM 201.4Досега отбелязахме как Господ започна да проявява дара на пророчеството по време на провъзгласяването на първата ангелска вест и втората ангелска вест. Този дар се разви по-пълноценно след края на две хиляди и триста дни. Господ избра Своя собствен инструмент за тази цел, като избра за Свой посредник човек, който не само беше отдал всичко за Него, но чийто живот висеше на косъм – „най-слабата от слабите“.¹⁰ В рамките на два месеца след изтичането на времето г-ца Елън Г. Хармън от Портланд, щата Мейн, тогава едва на около седемнадесет години, започна да получава откровения от Господа.

GSAM 202.1Тъй като имах възможност да разговарям с хора, живели в Портланд по времето на първото видение, и също така познавах г-жа Хейнс, в чиято къща г-ца Хармън имаше първото си видение, ще разкажа фактите така, както ми бяха предадени от тези лица.

GSAM 202.2По това време г-ца Хармън беше в много тежко здравословно състояние. В продължение на няколко седмици тя едва можеше да говори с нещо повече от шепот. Един лекар беше преценил, че заболяването ѝ е водна туберкулоза. Той каза, че десният ѝ бял дроб е изгнил, а левият е значително засегнат, и че сърцето ѝ е засегнато. Той каза, че не смята, че тя може да живее повече от много кратко време и че е изложена на риск да си отиде по всяко време. С голяма трудност успяваше да диша, когато лежеше. През нощта успяваше да си почине само като я подпряха в леглото в почти седнало положение. Честите пристъпи на кашлица и кръвоизливи от белите дробове бяха значително намалили физическите ѝ сили.

GSAM 202Първото видение на г-ца Хармън

GSAM 202.3В момента, когато имаше първото си видение, тя пребиваваше в дома на г-жа Хейнс. Беше сутрин и те се бяха събрали за семейно поклонение. Присъстваха пет души, всички сестри във вярата. Другите се бяха помолили, а г-ца Хармън се молеше шепнешком, когато Божията сила се спусна по най-чудесен начин, очевидно засягайки всички присъстващи, и за миг тя изгуби връзка с всичко, което се случваше около нея — тя беше във видение.

GSAM 202.4На следващото събрание тя разказа на вярващите в Портланд какво ѝ беше показано. Те имаха пълна увереност, че това е от Господа. По това време в Портланд имаше около шестдесет души, които го признаха за дело на Господа. Видението, както и разказът за него, бяха съпътствани от сила, която можеше да произхожда само от Божественото. Тя постоянно беше обзета от тържествено усещане за вечни интереси и изглеждаше изпълнена с неизразимо благоговение, че някой толкова млад и крехък като нея е бил избран за инструмент, чрез който Господ да предаде светлина на Своя народ. Тя заяви, че докато беше във видението, сякаш беше заобиколена от сияйни ангели в славните дворове на небето, където всичко е радост и мир, и че беше тъжна промяна да се събуди в незадоволителните реалности на този смъртен живот.

GSAM 203Кратко изложение на първото видение

GSAM 203.1Следното кратко резюме на първото ѝ видение, както тя го е разказала на вярващите в Портланд, ще даде някаква представа за характера на всички тях:—

GSAM 203.2„Докато се молех, силата на Бог ме обзе, както никога преди не бях я усещала. Бях обградена от светлина и се издигах все по-високо и по-високо от земята. Обърнах се, за да потърся хората на Адвента в света, но не можах да ги намеря, когато един глас ми каза: ‚Погледни отново и погледни малко по-нагоре.‘ Тогава вдигнах поглед и видях прав и тесен път, простиращ се високо над света. По този път хората на Адвента пътуваха към града, който се намираше в най-далечния край на пътя. Зад тях, в началото на пътя, имаше ярка светлина, за която един ангел ми каза, че е ‚среднощният вик‘. Тя осветяваше целия път и осветяваше стъпките им, за да не се препънат. И ако държаха погледа си вперен в Исус, Който беше точно пред тях и ги водеше към града, те бяха в безопасност. Но скоро някои се умориха; казваха, че градът е много далеч и очакваха да са влезли в него още по-рано. Тогава Исус ги окуражаваше, като издигаше славната Си дясна ръка, и от ръката Му излизаше ярка светлина, която се разстилаше над хората на Адвента, и те викаха: Алилуя! Други прибързано отрекоха светлината зад себе си и казаха, че не е бил Бог, който ги е извел толкова далеч. Светлината зад тези хора угасна, оставяйки краката им в пълна тъмнина, и те се препънаха, отместиха погледа си от целта, изгубиха Исус от поглед и паднаха от пътя надолу в тъмния и нечестив свят отдолу. Скоро чухме гласа Божи като много води, който ни съобщи деня и часа на пришествието на Исус. Живите светии познаха и разбраха гласа, докато нечестивите помислиха, че е гръм и земетресение. Когато Бог обяви времето, Той изля върху нас Светия Дух, и лицата ни започнаха да се озаряват и да сияят със славата на Бога, както стана с Мойсей, когато слезе от планината Синай.“¹¹

GSAM 204Описание на състоянието на г-жа Уайт по време на видението

GSAM 204.1Преди да продължим с вълнуващия разказ за това чудно проявление на Божия Дух, ще изложа някои факти, свързани с виденията. Първият път, когато видях г-жа Е. Г. Уайт (по-рано г-ца Хармън), беше през октомври 1852 г. На този ден я видях във видение, което продължи над един час. Оттогава имах привилегията да я виждам във видение около петдесет пъти. Бях присъствал, когато лекари я преглеждаха, докато беше в това състояние, и за мен е удоволствие да дам свидетелство за това, което съм видял и знам. Надявам се, че разказът за фактите по този случай няма да бъде небрежно отхвърлен в полза на произволните предположения на онези, които никога не са я виждали в това състояние.

GSAM 204.2Когато преминава във видението, тя извиква три пъти възхитително „Слава!“, което отеква и се повтаря; вторият, и особено третият вик, са по-тихи, но по-вълнуващи от първия, като гласът прилича на този на човек, който се намира на значително разстояние от теб и тъкмо излиза от обсега на слуха. За около четири или пет секунди тя сякаш се срива като човек в припадък или като някой, изгубил силите си; след това изглежда, че мигновено се изпълва със свръхчовешка сила, като понякога веднага се изправя на крака и започва да ходи из стаята. Често се наблюдават движения на ръцете и мишците, сочещи надясно или наляво, докато главата ѝ се обръща. Всички тези движения се извършват по най-грациозен начин. В каквато и позиция да се намира ръката или мишцата, никой не може да я помръдне. Очите ѝ са винаги отворени, но тя не мига; главата ѝ е вдигната и тя гледа нагоре, не с празен поглед, а с приятно изражение, което се различава от нормалното само с това, че изглежда да гледа внимателно към някакъв отдалечен обект. Тя не диша, но пулсът ѝ бие равномерно. Лицето ѝ е приятно, а цветът на кожата ѝ е толкова румен, колкото и в естественото ѝ състояние.

GSAM 205В сравнение с това на Даниил

GSAM 205.1Нейното състояние по отношение на дишането, загубата на сили и това, че тя се укрепва, когато Божият ангел я докосне, напълно съответстват на описанието, дадено от пророк Даниил за собствения му опит във видението, когато той казва: „И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене), та останах безсилен.“ „Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене. Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи. И рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! крепи се! да! крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.“¹²

GSAM 205СВИДЕТЕЛСТВА НА ОЧЕВИДЦИ

GSAM 205М. Г. Келог, доктор по медицина

GSAM 205.2Що се отнася до състоянието на г-жа Уайт по време на видението, би било уместно да се приведат няколко изявления на очевидци. Първото е от д-р М. Г. Келог, който се позовава на първото видение, получено в Мичиган на 29 май 1853 г. по време на събрание, проведено в Тайрън, окръг Ливингстън. Той казва:—

GSAM 206.1„Сестра Уайт беше във видение около двадесет минути или половин час. Когато тя влезе във видението, на всички присъстващи им се стори, че усещат силата и присъствието на Бога, а някои от нас наистина почувстваха Божия Дух да почива върху нас с голяма сила. В съботната сутрин около девет часа бяхме се събрали на молитва и дружеска среща. Брат Уайт, баща ми и сестра Уайт бяха се молили, а аз също се молех в този момент. Нямаше никакво вълнение, нито прояви на възбуда. Ние обаче искрено молехме Бога да даде благословение на събранието с присъствието Си и да благослови делото в Мичиган. Когато сестра Уайт извика триумфално: ‚Слава! с-л-а-в-а-! с-л-а-в-а-!‘, което сте я чували да вика толкова често, когато влиза във видение, брат Уайт стана и съобщи на присъстващите, че съпругата му е във видение. След като описа как протичат виденията ѝ и че тя не диша, докато е във видение, той покани всеки, който желае, да излезе напред и да я прегледа. Д-р Дръмонд, лекар, който беше и проповедник от Църквата на адвентистите от първия ден, и който (преди да я види във видение) беше заявил, че виденията ѝ са от месмеричен произход и че той би могъл да ѝ предизвика видение, излезе напред и след задълбочен преглед побледня и отбеляза: ‚Тя не диша!‘

GSAM 206.2„Напълно съм сигурен, че тя не дишаше в този момент, докато беше във видението, нито в никое от няколкото други, които е имала, когато бях присъствал. Излизането от видението беше толкова ясно, колкото и влизането ѝ в него. Първият признак, че видението е приключило, беше, че тя отново започна да диша. Тя пое първия си дъх дълбоко, дълго и пълно, по начин, който показваше, че белите ѝ дробове са били напълно празни от въздух. След първия дъх минаха няколко минути, преди тя да поеме втория, който напълни белите дробове точно както първият; след това последва пауза от две минути и трето вдишване, след което дишането ѝ стана естествено.“ Подписано: „М. Г. Келог, д-р по медицина, Батъл Крийк, Мичиган, 28 декември 1890 г.“

GSAM 207Ф. К. Касъл

GSAM 207.1Предаваме следното изявление от човек, който е бил свидетел на медицински преглед на г-жа Уайт, докато тя е била в състояние на видение в Стоу, Върмонт, през лятото на 1853 г. Той казва:—

GSAM 207.2„На мястото присъстваше лекар, който я прегледа според своята мъдрост и знания, за да открие причината за проявата. Запалена свещ беше доближена до очите ѝ, които бяха широко отворени; нито един мускул на окото не трепна. След това той провери пулса ѝ, както и дишането ѝ, и установи, че нямаше дишане. В резултат на това той стигна до убеждението, че това явление не може да бъде обяснено с естествени или научни принципи.“ Подписано: „Ф. К. Касъл.“

GSAM 207Д. Х. Ламсън

GSAM 207.3Следващите свидетелства се отнасят до преглед, извършен, докато г-жа Уайт беше в състояние на видение, по време на събрание, проведено в дома на пастор Джеймс Уайт, на улица Монро, Рочестър, щата Ню Йорк, на 26 юни 1854 г.:—

GSAM 207.4„Тогава бях на седемнадесет години. Струва ми се, че почти мога да чуя онези вълнуващи възгласи ‚С-л-а-в-а!‘, които тя извика. След това тя се свлече обратно на пода – не падна, а се свлече плавно – и беше подкрепена в ръцете на един придружител. Влязоха двама лекари — един възрастен мъж и един млад мъж. Брат Уайт настояваше те да прегледат сестра Уайт внимателно, което и направиха. Донесоха огледало и единият от тях го държеше над устата ѝ, докато тя говореше; но много скоро се отказаха от това и казаха: ‚Тя не диша.‘ След това внимателно прегледаха ребрата ѝ, докато тя говореше, за да открият някакви признаци на дълбоко дишане, но не намериха такива. Когато приключиха с тази част от прегледа, тя се изправи на крака, все още във видение, държейки Библията високо вдигната, прелиствайки от пасаж на пасаж и цитирайки правилно, въпреки че очите ѝ гледаха нагоре и далеч от книгата.

GSAM 208.1„Тя имаше видение за седемте последни язви. След това видя триумфа на светиите и сякаш и досега чувам нейните възгласи на триумф. За тези факти свидетелствам свободно.“ Подписано: „Пастор Д. Х. Ламсън, Хилсдейл, Мичиган, 8 февруари 1893 г.“

GSAM 208Г-жа Друзила Ламсън

GSAM 208.2Друго свидетелство относно същия медицински преглед е дадено от г-жа Друзила Ламсън, вдовица на братовчеда на пастор Ламсън и управителка на Санаториума в Клифтън Спрингс, Ню Йорк. Говорейки за събранието от 26 юни 1854 г., тя казва:—

GSAM 208.3„Спомням си срещата, на която беше проведен експериментът, а именно да се провери това, което брат Уайт често казваше – че сестра Уайт не дишала, докато е във видение, но не мога да си спомня името на лекаря, който беше присъствал... Сигурно е бил доктор Флеминг, тъй като той беше лекарят, към когото понякога се обръщаха за съвет. Той обаче вече е починал. Мога да кажа само толкова, че тестът беше проведен и на огледалото не се видя никакъв признак на дишане.“ Подписано: „Друзила Ламсън, Клифтън Спрингс, Ню Йорк, 9 март 1893 г.“

GSAM 208.4Още едно свидетелство от човек, който е присъствал на споменатия по-горе случай:—

GSAM 208Дейвид Сийли

GSAM 208.5„С настоящото удостоверявам, че съм прочел горните свидетелства на Дейвид Ламсън и г-жа Друзила Ламсън относно изявлението на лекаря при прегледа на г-жа Е. Г. Уайт, докато тя беше във видение, на 26 юни 1854 г. Аз присъствах на тази среща и бях свидетел на прегледа. Съгласен съм с това, което заявяват брат и сестра Ламсън, и бих добавил, че прегледът беше извършен от д-р Флеминг и още един по-млад лекар. След като г-жа Уайт се изправи на крака, както те са посочили, цитирайки текстове от Писанието, д-р Флеминг поиска запалена свещ. Той държа тази свещ възможно най-близо до устните ѝ, без да я изгори, и в пряка линия с дъха ѝ, в случай че тя дишаше. Пламъкът не трепна ни най-малко. Тогава докторът каза с ударение: ‚Това решава въпроса завинаги – в тялото ѝ няма дишане.‘“ Подписано: „Дейвид Сийли, Файет, Айова, 20 август 1897 г.“

GSAM 209Г-н и г-жа А. Ф. Фаулер

GSAM 209.1Следващите изявления се отнасят до преглед, извършен, докато г-жа Уайт беше в състояние на видение в Waldron’s Hall, Хилсдейл, Мичиган, през февруари 1857 г. Д-р Лорд, лекар от Хилсдейл с петдесетгодишен стаж, извърши изключително внимателен преглед, за който представям следните свидетелства:—

GSAM 209.2„Бяхме присъствали, когато (през февруари 1857 г.) сестра Е. Г. Уайт имаше видение в Waldron’s Hall в Хилсдейл. Д-р Лорд извърши преглед и каза: ‚Сърцето ѝ бие, но няма дишане. Има живот, но белите дробове не функционират; не мога да си обясня това състояние.‘“ Подписано: „А. Ф. Фаулер, г-жа А. Ф. Фаулер, Хилсдейл, Мичиган, 1 януари 1891 г.“

GSAM 209К. С. Глоувър

GSAM 209.3Ето още едно изявление относно същото видение:—

GSAM 209.4„Бях присъствал, когато сестра Уайт имаше гореспоменатото видение в Waldron’s Hall в Хилсдейл. В допълнение към горното изявление чух лекаря да казва, че състоянието на сестра Уайт по време на видението е ‚извън неговите познания‘. Той също така каза: ‚Има нещо свръхестествено в това.‘“ Подписано: „К. С. Глоувър, Батъл Крийк, Мичиган, 19 януари 1891 г.“

GSAM 209Г-н и г-жа Карпентър

GSAM 209.5Ето и трето изявление по същия случай:—

GSAM 209.6„С настоящото удостоверяваме, че бяхме присъствали в Waldron’s Hall в Хилсдейл, Мичиган, през февруари 1857 г., когато г-жа Е. Г. Уайт имаше видение и докато беше в това състояние, беше прегледана от д-р Лорд, и чухме неговото публично изявление относно случая, както е предадено по-горе от брат и сестра Фаулер.“ Подписано: „У. Р. Карпентър, Елиза Карпентър, Ноубълсвил, Индиана, 30 август 1891 г.“

GSAM 210Д. Т. Бурдо

GSAM 210.1Следва да обърнете внимание на един тест, проведен, докато г-жа Уайт беше в състояние на видение в Бъкс Бридж, окръг Сейнт Лорънс, Ню Йорк:—

GSAM 210.2„На 28 юни 1857 г. видях сестра Елън Г. Уайт във видение за първи път. Аз не вярвах във виденията; но едно обстоятелство сред другите, които бих могъл да спомена, ме убеди, че нейните видения са от Бог. За да се уверя дали тя диша или не, първо поставих ръката си върху гърдите ѝ достатъчно дълго, за да разбера, че белите ѝ дробове не се повдигаха повече, отколкото биха се повдигали, ако тя беше труп. След това взех ръката си и я поставих върху устата ѝ, притискайки ноздрите ѝ между палеца и показалеца си, така че да ѝ е невъзможно да издиша или вдиша въздух, дори и да беше искала да го направи. Държах я така с ръката си около десет минути – достатъчно дълго, за да се задуши при обичайни обстоятелства; тя обаче не беше засегната ни най-малко от това изпитание. Откакто станах свидетел на това чудно явление, нито веднъж не съм бил склонен да се съмнявам в божествения произход на виденията ѝ.“ Подписано: „Д. Т. Бурдо, Батъл Крийк, Мичиган, 4 февруари 1891 г.“

GSAM 210Лекар-медиум, изпитващ видението

GSAM 210.3Ще спомена още едно медицинско изследване, на което бях свидетел в Парквил, окръг Сейнт Джоузеф, Мичиган, на 12 януари 1861 г.

GSAM 210.4В края на проповедта, изнесена от г-жа Уайт пред голяма общност, събрала се в адвентистката молитвена къща, Божието благословение се спусна върху нея в забележителна степен и тя беше отнесена във видение, докато седеше на стола си. На място присъстваше д-р Браун – физически здрав и силен мъж, спиритически медиум. Той беше заявил, че виденията ѝ са същите като спиритическите прояви и че ако тя изпадне в такова състояние, докато той е там, ще може да я изведе от него за една минута. Беше отправена покана към всеки, който желае, да излезе напред и чрез преглед да се убеди в състоянието ѝ, докато е във видение. Докторът излезе напред, но още преди да е завършил и половината от прегледа си, побледня смъртоносно и затрепери като лист от трепетлика. Пастор Уайт попита: „Ще докладва ли докторът за състоянието ѝ?“ Той отговори: „Тя не диша“, и бързо се запъти към вратата. Онези при вратата, които знаеха за неговото самохвалство, казаха: „Върни се и направи това, което обеща; изведи тази жена от видението.“ В голямо вълнение той хвана дръжката на вратата, но не му беше позволено да я отвори, докато тези, които стояха до вратата, не го попитаха: „Докторе, какво става?“ Той отговори: „Само Бог знае; пуснете ме да изляза от тази къща“; и излезе.

GSAM 211.1Беше очевидно, че духът, който му влияеше като медиум, не беше по-спокоен в присъствието на силата, която контролираше г-жа Уайт във видението, отколкото бяха обладаните от демони в дните на Спасителя, които попитаха: „Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?“¹³

GSAM 211.2В това обстоятелство се забелязва прилика с онова, което е записано в преживяването на пророк Даниил. Когато той влезе във видение чрез Духа на Господа, присъстващите халдейци — езичници, които не познаваха този Дух — се ужасиха силно и „побягнаха да се скрият“.¹⁴

GSAM 211Г-ца Хармън е приканена да разкаже за виденията си

GSAM 211.3Около една седмица след първото си видение, на събрание, проведено в къщата на баща ѝ, г-ца Хармън имаше второ видение, в което ѝ беше заповядано да разкаже на другите това, което ѝ беше разкрито. Тя беше в голямо недоумение как да изпълни заповедта на Господа. Здравето ѝ беше толкова влошено, че тя изпитваше истински телесни страдания и по всичко личеше, че ѝ оставаше малко време да живее. Тя беше едва на седемнадесет години, дребна и крехка, непривикнала към обществото и по природа толкова плаха и срамежлива, че за нея беше мъчително да се среща с непознати. Тя се молеше усърдно в продължение на няколко дни, чак до късно през нощта, това бреме да бъде отстранено и възложено на някой друг, по-способен да го понесе. Но светлината на дълга не се промени, а думите на ангела звучаха непрестанно: „Разкрий на другите това, което ти разкрих.“

GSAM 212.1Докато се намираше в това объркано състояние на ума, г-ца Хармън присъства на още една среща, проведена в къщата на баща ѝ. На тази среща всички присъстващи се обединиха в искрена молитва за нея и тя отново се посвети на Господа, като се почувства готова да бъде използвана за Негова слава. Докато се молеше, гъстата тъмнина, която я беше обгърнала, се разсея; и както тя каза по-късно, ярка светлина, като огнено кълбо, се приближи към нея, и когато я обгърна, силите ѝ я напуснаха и тя сякаш се озова в присъствието на Исус и ангелите. Отново се повтори: „Разкрий на другите това, което ти разкрих.“ Тя каза, че искрено помоли, ако трябва да отиде и да разкаже това, което Господ ѝ беше показал, да бъде предпазена от възвисяване. Тогава един ангел ѝ каза, че молитвата ѝ е била чута и че, ако се изправи пред опасността от възвисяване, ще бъде поразена от болест. Ангелът ѝ каза: „Ако предадеш посланието вярно и устоиш до края, ще ядеш от плода на Дървото на живота и ще пиеш от реката на водата на живота.“

GSAM 212Посещението на г-ца Хармън в Поланд, щата Мейн

GSAM 212.2На г-ца Хармън беше показано, че трябва да отиде в Поланд, щата Мейн, и да разкаже за видението си. На следващия ден след това трето видение, неочаквано за всички, зетът ѝ дойде с кола пред вратата на къщата на баща ѝ и ѝ предложи да я заведе в Поланд. Докато беше там, тя проведе събрание, на което разказа за видението. Хейзен Фос,¹⁵ който беше в отчаяние, не можа да бъде убеден да присъства на събранието, но като притисна ухото си към вратата отвън, чу как тя разказва видението си и каза: „Видението, което тя разказа, е толкова близко до това, което ми беше показано, колкото двама души биха могли да опишат едно и също нещо.“ На следващата сутрин той неочаквано срещна г-ца Хармън и ѝ каза да бъде „вярна в носенето на товара и в разказването на свидетелствата, които Господ ще ѝ даде, и тя няма да бъде изоставена от Бог“. На другите той каза: „Това е инструментът, върху когото Господ е възложил този товар.“ Той със сигурност трябваше да знае, тъй като беше видял този човек във видението, в което му беше казано, че товарът е „взет“ от него.

GSAM 213.1От този момент нататък работата на г-ца Хармън се състоеше в това да пътува от място на място в щатите на Нова Англия, разказвайки това, което ѝ беше показано. В някои случаи ѝ беше казано във видение къде да отиде, а също и какви трудности ще срещне. Нейните послания бяха, преди всичко, упреци към онези, които се отклоняваха към учението за духовното пришествие на Христос, и насърчаваха всички да се придържат към миналия опит.

GSAM 213.2Тя казва за своя опит: „Някои напълно се въздържаха от работа и изключваха всички не споделящи техните възгледи по този въпрос... Във видение Бог ми разкри тези заблуди и ме изпрати да заявя това на Неговите грешащи чеда; но много от тях отхвърлиха изцяло тази вест и ме обвиниха, че съм се съобразявала със света. От друга страна адвентистите по име ме обвиняваха във фанатизъм и съвсем неправдиво, а от някои и по недостоен начин, бях представяна като водителка на фанатизма докато всъщност аз се стараех да го порицавам.“¹⁶ За това ще научим по-подробно в следващата глава.