Глава 3 — Пришествието на обещаното Потомство

GSAM 57.1„КОГАТО се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, ... роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.“¹

GSAM 57.2„А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата, — на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века.“²

GSAM 57.3„По откровение ми стана известна тайната, както и по-преди вкратце ви писах, ... която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци.... На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко.“³

GSAM 57.4Казва се, че в Стария Завет евангелието е скрито; в Новия Завет то е разкрито. Както е изразил друг: „Като отстъпиха от Бога, евреите в голяма степен загубиха смисъла на обредната служба. А тази служба бе установена от Христос. Във всяка своя част тя бе символ за Него и бе изпълнена с живот и духовна красота. Но евреите загубиха духовния живец на церемониите си и се отклониха към мъртва формалност. Уповаваха се на самите жертви и наредби вместо на Този, Когото те символизираха.

GSAM 58В търсене на светско управление

GSAM 58.1„Макар че евреите жадуваха за идването на Месия, те нямаха истинска представа за мисията Му. Не търсеха изкупление от греха, а освобождение от римляните. Гледаха на идващия Месия като на завоевател, който ще строши властта на потисника и ще издигне Израил до световно господство. Така бе подготвен пътят за отхвърлянето на Спасителя.

GSAM 58.2„Народът, живеещ сред мрак и робство, и управниците, които се уповаваха на силата си, копнееха да дойде Този, Който ще победи неприятелите им и ще възстанови Израилевото царство. Те изучаваха пророчествата, но без духовен поглед върху тях. Така отминаха онези текстове в Писанията, които говореха за смирението на Христос при първото Му идване и тълкуваха фалшиво местата, описващи славата на Второто Му пришествие. Гордост помрачаваше погледа им. Те тълкуваха пророчествата според себелюбивите си желания.

GSAM 58.3„Повече от хиляда години еврейският народ бе чакал идването на Спасителя. Това събитие бе основа на най-светлите надежди на евреите. В песни и пророчества, в ритуалите на храма и в домашните молитви те включваха Неговото име. Но когато дойде, не Го познаха. Възлюбеният на небето бе за тях ‚като корен от суха земя, нямаше благообразие, нито приличие‘ и не видяха в Него красота, за да Го пожелаят. ‚У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.‘“⁴

GSAM 58От рода на Давид

GSAM 58.4С наближаването на предсказаното от Даниил време, когато трябваше да се яви Онзи, Когото Даниил нарича „княза Месия“ — Помазаникът — еврейският народ би могъл да разсъждава, и без съмнение го е правил, по следния начин: Месията по плът трябва да бъде от дома и рода на Давид, следователно раждането му трябва да бъде в този род; и според разпоредбите на еврейския закон и обичаи, той трябва да бъде помазан за обществено служение на възраст от тридесет години; и ако трябва да се яви като Помазаник на тази възраст, тогава раждането му трябва да бъде тридесет години преди края на шестдесет и деветте седмици от години, които трябва да продължат до идването на Месията.

GSAM 59Пророчествата на Симеон и Анна

GSAM 59.1По това време целият Израил беше в очакване. Искрените и предани изследователи на Писанията очакваха раждането на Този, Който щеше да бъде техният Владетел и Управител. На възрастния и благочестив Симеон беше открито „от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен“.⁵

GSAM 59.2Когато младенецът Спасител беше донесен в храма, Симеон разбра, че това дете е Този, за когото се говореше — Христос. „Той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: — Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението, Което си приготвил пред всички люде; Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил....

GSAM 59.3„И Симеон ги благослови [Йосиф и Мария], и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

GSAM 59.4„Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе... И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.“⁶

GSAM 59Ангели посещават пастирите

GSAM 59.5Преди това благата вест за раждането на Спасителя беше възвестена от ангели на пастирите в равнините на Витлеем. В ушите на пастирите, които слушаха, ангелите пееха тези мелодични строфи:—

GSAM 60Мъдреците посещават Витлеем

GSAM 60.2След това дойдоха мъдреците от Изтока, които бяха видели „изгряването на звездата“, както беше предсказал Валаам. Следвайки нейното водителство, те стигнаха до Йерусалим, където се наложи да попитат за новородения Цар. Когато им беше съобщено, че Витлеем ще бъде мястото на раждането на Желания, те продължиха пътуването си; и водени натам от звездата, която отново се появи, те бяха отведени до скромното място, където лежеше Спасителят. Тук те се поклониха на святото Дете, поднасяйки Му дарове от злато, тамян и смирна, след което предприеха дългия си път към дома.

GSAM 60Спасителят на дванадесет години

GSAM 60.3От детството до дванадесетгодишната възраст за Христос Спасителя е записано малко, освен че растеше в мъдрост и ръст и че се подчиняваше послушно на родителите си. Но на дванадесетгодишна възраст, след като придружи Йосиф и Мария до Йерусалим, за да присъства на годишния празник, той там изуми свещениците с познанията, които прояви във въпросите си, и с отговорите, които даде на техните сложни задачи. От този момент до началото на публичната Му дейност Той почиташе скромната професия на дърводелец, като работеше заедно с Йосиф, съпруга на Мария.

GSAM 60Мисията на Йоан Кръстител

GSAM 60.4В продължение на шест месеца преди началото на публичното Му служение мисията на Христос беше възвестена от Йоан Кръстител. Хората идваха в огромни тълпи, за да чуят Йоан и да бъдат кръстени от него. Докато те „бяха в очакване [очакваха идването на Месията] (буквален превод на KJV), и всички размишляваха [‚разсъждаваха или спореха‘, бележка в полето] в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос, Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката Си за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.“⁷

GSAM 61Кръщението на Исус

GSAM 61.1Докато Йоан извършваше обреда на кръщението, видя Исус да идва при него, за да бъде кръстен, и каза: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света... И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.“⁸

GSAM 61Гласът от небето

GSAM 61.2Месианството на Христос беше потвърдено не само чрез видимото слизане на Светия Дух в телесна форма като гълъб, но и чрез глас от небето. В евангелието на Матей четем: „Като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“⁹

GSAM 61.3Въпреки че „Иоан не извърши никое знамение“, хората, когато видяха великата сила, която съпътстваше служението на Христос, бяха принудени да кажат: „Всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.“¹⁰

GSAM 61Христос, помазан според закона

GSAM 61.4Във връзка с разказа на Лука за кръщението и същото помазване от Светия Дух под формата на гълъб четем: „Сам Исус беше на около тридесет години.“¹¹

GSAM 62.1След дългия четиридесетдневен пост на нашия Господ и жестоките изкушения на дявола в пустинята, които последваха веднага след кръщението Му, Той „дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете... Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите... И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.“¹²

GSAM 62Времето се изпълни

GSAM 62.2Марко, като описва същото събитие, казва: „Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.“¹³ Времето, предсказано за явяването на Помазаника, беше настъпило. Помазването от Светия Дух беше станало при кръщението Му и сега Той започваше Своето служение, точно във времето и по начина, предсказани от древните свети пророци.

GSAM 62Видимо доказателство за това, че Христос е Месията

GSAM 62.3Служението на Христос беше съпроводено с непрестанно извършване на чудеса, които за хората, дори и да не разбираха напълно притчите и думите Му, бяха видимо доказателство, че Той е Емануил, или че „Бог беше с Него“.¹⁴ Чрез тези чудеса Христос даваше на света не само доказателство за Божията сила в себе си, но и практическа демонстрация на Божия характер и на Неговата любяща доброта. Когато Филип, след три години непрекъснато общуване с Христос, като беше свидетел на Неговите велики чудеса, каза: „Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е“, Исус му отговори: „Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? ... Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.“¹⁵

GSAM 63Йоан в недоумение

GSAM 63.1Въпреки че при кръщението на Христос Йоан беше станал свидетел на видимото слизане на Светия Дух, беше чул гласа от небето, провъзгласяващ Го за Син на Бога, и сам беше обявил, че Той е „Божият Агнец, Който носи греха на света“, събитията се развиваха толкова различно от очакванията му, че той, в мрачната си тъмница, беше разтревожен и объркан.

GSAM 63.2„Йоан Кръстител, както и учениците на Спасителя, не разбираше естеството на Христовото царство. Той очакваше Исус да заеме Давидовия трон и тъй като минаваше времето, а Спасителят не предяви правата Си за царската власт, Йоан се обърка и разтревожи.“¹⁶ „Повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ „В същия час Той [Исус] изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте.“¹⁷

GSAM 63.3На евреите, а дори и на учениците, им беше трудно да разберат ясно много от истините, които Спасителят изричаше, защото те бяха толкова убедени във вярата, че когато дойде Месията, Той ще свали римското иго, което за тях беше толкова тежка ноша, и незабавно ще възстанови царството на Давид и ще царува като светски цар.

GSAM 63.4Исус започна своето проповядване, като каза: „Покайте се, защото наближи небесното царство.“¹⁸ Когато изпрати дванадесетте си апостоли, те носеха същото послание: „Небесното царство наближи.“¹⁹ Още по-късно в своето служение, когато изпрати седемдесетте, това стана с думите: „Божието царство е наближило до вас.“²⁰

GSAM 64Хората се учудваха от делата на Христос

GSAM 64.1Чудесните думи и учения на Христос накараха хората да кажат: „Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].“²¹ И когато изцели слепия и немия човек, „Всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?“²² или с други думи: Не е ли това потомството на Давид, обещаният Спасител? „Като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела? Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?“²³

GSAM 64.2Около третата година от Христовото служение, когато Той беше в храма, за да присъства на празника на освещаването, юдеите се събраха около Него и Му казаха: „До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.“²⁴ През предходната година, когато беше извършил великото чудо да нахрани пет хиляди души с „пет ечемичени хляба и две риби“, Той „разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, [затова] пак се оттегли сам на хълма“.²⁵

GSAM 64Христос учи учениците за Своята смърт

GSAM 64.3Когато поучаваше учениците Си, Христос обърна специално внимание да разсее представата за едно земно царуване, което да започне веднага, и да им покаже, че Той трябва да умре и да възкръсне, да си отиде и да се върне. Затова ги попита: „Какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?“²⁶ След като им заповяда „никому да не казват, че Той е [Исус] Христос“, четем: „От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.“²⁷

GSAM 65.1В същото време Той им каза, че има някои, които стоят там и няма да умрат, докато не видят Човешкия Син да идва в Своето царство.²⁸ Около осем дни по-късно това пророчество се изпълни; и апостол Петър се позовава на това „видение“ за Христос, идващ в Своето царство, като доказателство за действителното Второ пришествие на Христос, което все още предстои.²⁹

GSAM 65.2Веднъж, когато Христос и учениците Му бяха в Галилея, Исус им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците, и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.“³⁰ И все пак те не успяха да разберат, да осъзнаят смисъла на думите Му, защото дори докато Той се опитваше да запечата в съзнанието им тържествената истина за Своята смърт и възкресение, те спореха помежду си кой ще бъде най-великият в небесното царство.³¹

GSAM 65.3При друг случай Петър каза на Исус: „Ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме? А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.“³² Все пак мисълта за царство, което скоро щеше да бъде установено, беше най-важна в съзнанието им и те, като хора, започнаха да търсят най-високото място в царството.

GSAM 65.4След това се появява амбициозната майка на Яков и Йоан, синовете на Зеведей, която моли Христос да дари синовете ѝ с високи постове — единият отдясно, а другият отляво на трона Му; или, може би, единият да стане министър-председател, а другият — държавен секретар. Но Христос ѝ каза ясно: „Не знаете какво искате.“³³

GSAM 66Триумфално влизане в Йерусалим

GSAM 66.1Не след дълго се случи велико и изумително събитие. Това беше възкресяването от гроба на Лазар, който беше мъртъв от четири дни. Такова могъщо чудо толкова развълнува и изуми народа, че фарисеите се разтревожиха и заедно със свещениците веднага свикаха съвет; и в обсъжданията си попитаха: „Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.“³⁴ Докато сатанинска сила от подземния свят така обземаше онези, които се стремяха да унищожат Христос, сила от висините подтикваше масите да Го прославят и да изпълнят това, което беше предсказано за Него.

GSAM 66.2По повод на споменатото по-горе събитие народът излезе масово, не само за да види Исус, но и за да види Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите. Сега за тях изглеждаше сигурно, че Исус е техният дългоочакван цар, и когато Го срещнаха да идва към Йерусалим, седнал на осле, думите от Писанието им дойдоха на ум с пълна сила: „Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле.“³⁵ Мощен възглас на триумф се издигна от онова огромно множество, който силно разтревожи хладнокръвните, пресметливи фарисеи. Между себе си те казаха: „Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.“³⁶ На молбата им Христос да спре възгласите, Той отговори: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.“³⁷ Господ беше казал за този случай: „Викайте“, и ако народът не изпълнеше словото Му, Той щеше да вложи глас в камъните по улиците и те щяха да викат; защото словото Му трябваше да се изпълни.

GSAM 66Христос ще си отиде и ще се върне отново

GSAM 66.3Нашият Спасител не само се стремеше да насочи умовете на учениците към факта, че ще умре и ще възкръсне, но желаеше също така да ги научи, че царството няма да дойде, докато Той не си отиде и не се върне отново. Позовавайки се на своето разпятие, Той каза: „Когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. Като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре. Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?“³⁸

GSAM 67.1За да запечата още по-дълбоко в съзнанието на учениците факта, че Той щеше да си отиде и да се върне отново, преди царството Му да бъде установено на земята, Той каза: „Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.... Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.“³⁹ След това Той утеши тревожните и натъжени сърца на учениците с тези думи: „Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.“⁴⁰

GSAM 67Притчата за благородника

GSAM 67.2Отново Спасителят се опита да опровергае погрешната представа, че царството ще се яви незабавно, като разказа следната притча, докато Той и учениците Му се изкачваха към Йерусалим: „Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда.... А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.“⁴¹ В тази притча Господ се олицетворява чрез благородника. Той трябваше да отиде в далечна страна — при Своя Отец — и там да получи царството, преди да се върне, за да царува.

GSAM 68.1В отговор на въпроса на учениците: „Какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?“⁴² Спасителят им даде списък със събитията, които щяха да се случат по време на голямата скръб, която щеше да сполети църквата, и с конкретните знамения, които щяха да се появят. Когато те се появят, те ще разберат, че пришествието Му е близо, дори при вратата, и че поколението, което ги види, няма да напусне сцената на събитията, докато Той не дойде.⁴³

GSAM 68Изоставен от всички ученици

GSAM 68.2Но въпреки всички наставления, дадени на апостолите от Христос относно Неговата смърт и унижение, те напълно не успяха да схванат истината, която Той им беше преподал относно съда и разпятието Му. Толкова слабо беше тяхното разбиране за истината, че когато дойде съдът, надеждата им умря и всички те „Го оставиха и се разбягаха“.⁴⁴ Дори Петър, винаги ревностният Петър, който толкова уверено беше заявил, че ако всички хора Го изоставят, той никога няма да го направи, само няколко часа по-късно се отрече от своя Господ и с клетва заяви, че не познава този човек. Толкова бавни бяха в разбирането на думите на Господа, че на третия ден след разпятието Му Той ще възкръсне от мъртвите, че се питаха и разсъждаваха помежду си „що значи да възкръсне от мъртвите“.⁴⁵ Наистина, те бяха толкова лишени от вяра, че след като Той умря и тялото Му беше положено в новата гробница на Йосиф, те започнаха да се готвят да Го балсамират. С изгубена надежда — погребана заедно с Христос в гробницата — какъв ден на събота за учениците! Със сърца, обременени от скръб и разочарование, и без милостив, състрадателен Спасител, чийто живот беше изпълнен с прояви на нежност и милосърдие, който да ги утеши и укрепи — колко пусто беше състоянието им!

GSAM 69Вълнуващи събития в сутринта на деня на възкресението

GSAM 69.1Настъпва сутринта на първия ден от седмицата! Какво вълнение на небето и на земята! Могъщ ангел слиза от царствата на славата към гроба на Йосиф с послание, заповядващо на Божия Син да възкръсне. „А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него. Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.“⁴⁶ „Много тела на починалите светии бяха възкресени, (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).“⁴⁷ Представете си такива посетители в Йерусалим, пред вратите на своите приятели, с вестта, че разпънатият Христос е възкръснал от мъртвите и че и те са били съживени от Неговата сила, за да свидетелстват за Неговото възкресение. Какво оживление сред учениците и светите жени — тичаха насам-натам, за да разкажат благата вест: „Той е възкръснал от мъртвите, защото ние Го видяхме и говорихме с Него!“

GSAM 69Исус отива в провинцията

GSAM 69.2„И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии [седем и половина мили] далеч от Ерусалим. И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало. И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се удържаха да Го не познаят. И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това. При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

GSAM 70.1„Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.“⁴⁸ Когато се канеше да се нахрани с тях, Той разчупи хляба и благодари, „и очите им се отвориха и Го познаха.... И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“⁴⁹

GSAM 70.2Сега, най-накрая, учениците могат да разберат, след като проблемът им е напълно разяснен, че е имало смърт и възкресение, свързани с мисията на Спасителя. Но как ще разгледат въпроса за Неговото царство?

GSAM 70.2„Представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

GSAM 71Ще възстановиш ли сега царството?

GSAM 71.1„И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? [което означаваше: Научихме, че беше необходимо да бъдеш разпънат и да възкръснеш от мъртвите, според Писанията, но няма ли да възстановиш царството сега?] Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.“⁵⁰

GSAM 71Исус ще остане на небето до възстановяването

GSAM 71.2Сега, след като Спасителят ги беше напуснал и те наистина бяха Го видели „да възлиза там, гдето е бил изпърво“, те имаха увереността, че Светият Дух ще ги научи за времето, когато ще дойде царството. Затова Петър в наставленията си към народа, след приемането на Светия Дух, каза: „Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.“⁵¹

GSAM 71.3На апостол Петър бяха дадени също така от Светия Дух фактите относно трите свята: Първо, този преди потопа, който беше унищожен от водата; второ, настоящият свят, запазен за огън — огън, с който земята е напълнена, както гласи Преработената версия — този огън, който ще доведе до погибел, разруха и унищожение на нечестивите хора; трето, новата земя, „в която да живее правда“; или, както някои превеждат, „в която ще обитават праведните“.⁵²

GSAM 72.1Апостол Павел изложи възкресението на Божия народ и превръщането на всичките Му светии от смъртни в безсмъртни „в миг на око, при последната тръба“. Той заяви на коринтяните, че Христос сега е на престола на Своя Отец и ще остане там, докато всичките Му врагове не Му се подчинят. Тоест, докато Отец не му предаде царството — Неговото царство — в ръцете, както е пророкувано в Даниил 7:13, 14; Псалом 2:8, 9. На църквата в Солун той представи пришествието на Христос и възкресението като тяхната единствена надежда и като източник на истинско утешение, когато техните близки са били отделени от тях от ръката на смъртта.⁵³

GSAM 72Връщането на Учителя е неопределено

GSAM 72.2До този момент църквата нямаше точно знание за времето, когато Учителят ще се завърне. Когато апостолът в първото си писмо до солунците каза: „Ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати“, братята го разбраха така, че Христос ще дойде, докато някои от тях все още са живи. Във второто си послание той поправя погрешното им тълкуване на писмото си и им казва, че „това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение“.⁵⁴

GSAM 72Отстъпничеството

GSAM 72.3И все пак църквата е оставена да се лута в тъмното по отношение на времето на Второто пришествие на Христос. Братята са научили, че ще има отстъпничество; но колко дълго ще продължи то, това беше въпросът. Отговорът беше даден по-късно на Йоан, докато беше във видение на остров Патмос, чрез символите, които се съдържат в глави дванадесета и тринадесета от Откровението — „време, времена и половина време“, „четиридесет и два месеца“, „хиляда двеста и шестдесет дни“ (години); но дотогава събитието, бележещо началото на този дълъг период, все още не се беше случило. Така църквата все още се надяваше и очакваше пришествието на Христос, без да знае със сигурност точното време на Неговото явяване; защото когато това време на скръбта мине, все още ще остане кратък период на борба и триумф за църквата на „остатъка“.⁵⁵

GSAM 73.1С приключването на новозаветните записи темата за Второто пришествие на Христос ни се представя ясно. Приблизително един стих от всеки тридесет споменава по някакъв начин Второто пришествие на нашия Господ Исус Христос. За това, както и за положението на църквата по отношение на тази надежда през вековете, изминали до наши дни, Робърт Патерсън, D.D., говори във вестник, наречен Interior, под заглавието „Блажената надежда“, по следния начин:—

GSAM 73Земното хилядолетие — Патерсън

GSAM 73.2„Когато нашият Господ напусна Своята църква на земята, за да отиде при Отца, Той я остави в скръбно състояние. Неговите петстотин ученици бяха заобиколени от целия свят на Неговите врагове, организирани в антихристиянски религии и правителства от един от най-висшите умове, одухотворен от най-отровната злоба и обучен от опита на вековете в най-ефективните начини за унищожение. Господ не беше в неведение относно опасността, която ни грозеше; нито в последните Си проповеди Той я омаловажаваше, нито обещаваше каквото и да е облекчаване на враждебността на света и на скърбите на църквата. Но Той обеща, че Самият Той ще се върне, за да събори враговете Си, и че ще ни подкрепя до онзи блажен ден. ‚Светът ви мрази. В света имате скръб. Вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост... Вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. Като отида, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.‘

GSAM 74.1„Такава беше блажената надежда за Неговото лично завръщане, с която Той утеши Своята църква при личното Си заминаване. Той каза, че през целия период на отсъствието Му ние трябва да претърпяваме скърби; и така се и случи. Ако ще се насладим на някакъв период на външен мир по време на отсъствието Му, ако църквата Му ще бъде избавена от нападките на света, ако ще има някаква епоха на чистота, когато плевелите няма да растат сред пшеницата, или ако при пришествието Му Той ще бъде посрещнат от населението на земя, изпълнена със славата на Господа, или дори ще може да намери вяра на земята, това ще бъде за Него най-неочаквана изненада. Исус не е знаел за това хилядолетие. Казваме, че не е знаел за него, защото не ни е говорил за него; а Той казва: ‚Вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.‘ Но във всичките Му проповеди и притчи няма и най-малък намек, че трябва да се надяваме на какъвто и да е период на мир или слава преди Неговото пришествие. Апостолите също не знаят нищо за хилядолетие без Христос. В продължение на триста години след заминаването на нашия Господ блажената надежда на църквата беше надеждата за Неговото завръщане.

GSAM 74.2„Но когато, в хода на предсказаното ѝ отстъпничество, невестата на Христос започна да се утешава в Неговото отсъствие с приятелството на земните царе, съвсем естествено тя отвърна погледа си от източното небе и от завръщането на своя Господ, което щеше да сложи край на нейното светско величие. Когато реформаторите приложиха тръбата на евангелието към устата си... мечтите за хилядолетие без Христос бяха незабавно разсеяни... и църквата отново започна да очаква пришествието на Господа, за да унищожи антихриста.... В своите писма, проповеди и изповеди на вярата реформаторите провъзгласиха своите премилениални надежди.

GSAM 74.3„Уестминстърската асамблея завършва своето вероизповедание с декларация за вярата си във Второто пришествие на Господа с думи, които напълно изразяват вярата на премилениалистите. Те провъзгласяват с тези тежки думи: ‚Както Христос иска да ни убеди без съмнение, че ще има съден ден – както за да възпре всички хора от греха, така и за по-голямо утешение на благочестивите в техните изпитания, така Той иска този ден да остане неизвестен за хората, за да могат те да се отърсят от всяка плътска сигурност и да бъдат винаги бдителни, защото не знаят в кой час ще дойде Господ; и да бъдат винаги готови да кажат: Ела, Господи Исусе! И ела бързо!‘⁵⁶

GSAM 75.1„Нашите реформаторски предци укрепваха сърцата си, очаквайки пришествието на Господа, и се насърчаваха взаимно с възгласа: ‚Дръжте позициите! Защото Той идва с легиони от помощ‘, – чувство, въплътено наскоро в популярен химн за пробуждане, но добре познато на старите шотландски ковенантери.

GSAM 75.2„Но скоро сред реформираните църкви настъпи второ отстъпничество от вярата. В Шотландия то беше известно като модератизъм; в Англия – като арианство, а по-късно – като широкоцърковност; в Америка се наричаше унитаризъм, а в Германия – рационализъм. Поставяйки човешкия разум в ролята на съдия, а нашите изключително ограничени съвременни наблюдения – в ролята на доказателство, и отричайки, че каквото и да е събитие може да се случи, освен в съответствие с хода на наблюдаваните закони на природата, то сведе Исус до ранга на еврейски равин, макар и доста напреднал за своето време, но напълно непознаващ съвременната наука. Разбира се, представата за такъв човек, който се завръща от невидимия свят, за да царува на земята, беше отпратена към еврейската митология.

GSAM 75Даниел Уитби за хилядолетието

GSAM 75.3„Обещанията за Неговото Второ пришествие и царуване на земята бяха тълкувани като означаващи просто разпространението на Неговото евангелие и подчиняването на голяма част от света на християнството за период от хиляда или, както някои смятаха, 360 000 години; през който човечеството трябваше да напредне в изкуствата на цивилизацията и да се радва на безпрецедентен мир и просперитет. И в края на този продължителен цикъл, твърде обширен, за да може обикновеният ум да го обхване, вероятно щеше да настъпи някакво велико природно бедствие и можеше да се каже, че Господ ще дойде, за да унищожи света и да призове човешкия род на съд. Тази теория беше разработена и популяризирана от един английски коментатор на име Уитби [Даниел Уитби почина през 1726 г.], за когото, съдейки по публикуваната му кореспонденция, е доказано, че е арианин, но чиито коментари бяха популярни сред неговата собствена класа, а митичното му хилядолетие беше прието благосклонно от много от ортодоксалните облагодетелствани и приятели на държавните църкви в Европа, на които то обещаваше дългосрочно ползване на десятъка и почести. Чрез тяхното влияние тя беше внесена в Америка, където веднага беше използвана като материал за клишета от трибуната и заключителни речи.“

GSAM 76.1Такива бяха теориите в различни части на земята, докато наближаваше времето, когато Господ изпрати тържественото предупреждение за Своето пришествие, което беше „при вратата“.