Глава 17 — Истината, разпространявана сред трудности
GSAM 265.1„Както овчарят дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите Си овце, така и Аз ще подиря овцете си, и ще ги избавя от всичките места, гдето бяха разпръснати в облачния и мрачен ден.“1
GSAM 265.2Онези, които до този момент (1847 г.) бяха приели третата ангелска вест, бяха бедни по отношение на земните блага и следователно можеха да направят много малко от финансова гледна точка за разпространението на вестта. Пастор Уайт и съпругата му, както и пастор Бейтс, видяха важността на личния труд сред разпръснатите братя, а също и необходимостта от подготовка на четиво, което да се даде в ръцете на хората като помощ за воденето им към познанието на истината. Пастор Бейтс получи голяма помощ при представянето на въпроса за съботата чрез брошурата си по тази тема, докато посещаваше различни населени места, както и чрез разпространението ѝ по пощата. Той работеше с изключителна упоритост.
GSAM 265Жертвата на една млада сестра за истината
GSAM 265.3Веднъж, като нямаше пари да си плати билета, той беше на път да тръгне пеша от Масачузетс до Ню Хемпшир. Точно тогава получи писмо от една млада сестра, която се беше ангажирала да върши домакинска работа за 1 долар на седмица, за да има с какво да помогне на делото. След като работила една седмица, тя била толкова впечатлена от мисълта, че пастор Бейтс се нуждае от пари, че отишла при работодателя си и получила аванс, за да може веднага да му изпрати 5 долара. С тях той платил билета си до Ню Хемпшир с обществен транспорт. На всяко място имал успешни събрания и много души приели истината.
GSAM 266Домакинство с назаем взети мебели
GSAM 266.1За да покажем духа на саможертва, който движеше ранните пионери в тази вест, цитираме следното от изявлението на г-жа Уайт за тяхното положение през зимата на 1847–1848 г., когато те обитаваха стаи в просторния дом на С. Хауланд в Топшам, Мейн, където с взети назаем мебели си уредиха домакинството:—
GSAM 266.2„Бяхме бедни и преживяхме тежки времена. Съпругът ми работеше като превозвач на камъни по железопътната линия, което изтърка кожата на пръстите му до кръв на много места. Бяхме решили да не разчитаме на чужда помощ, а да се издържаме сами и да имаме с какво да помагаме на другите. Но не ни се усмихваше късметът. Съпругът ми работеше много усилено, но не можеше да получи това, което му се полагаше за труда му.
GSAM 266Пастор Уайт сече дърва за огрев
GSAM 266.3„Съпругът ми напусна железопътната линия и с брадвата си отиде в гората да сече дърва за огрев. С постоянна болка в ребрата той работеше от ранна сутрин до тъмно, за да спечели около петдесет цента на ден. Силната болка не му позволяваше да спи нощем. Скоро получихме писма от братя в различни щати, които ни канеха да дойдем и да ги посетим; но тъй като нямахме средства да напуснем щата, отговорът ни беше, че пътят пред нас не е отворен.
GSAM 266.4„Получихме писмо от брат Чембърлейн от Кънектикът, който ни приканваше да присъстваме на конференция в този щат. Решихме да отидем, ако успеем да намерим средства. Съпругът ми уреди сметките си с работодателя си и установи, че му се дължат десет долара. С половината от тази сума купих дрехи, които ни бяха много необходими, а след това закърпих палтото на съпруга ми, като дори съединих кръпките така, че беше трудно да се различи оригиналната тъкан на ръкавите. Оставаха ни пет долара, за да стигнем до Дорчестър, Масачузетс. В куфара ни се намираше почти всичко, което притежавахме на този свят. Но се радвахме на душевен мир и чиста съвест, и това ценихме повече от земните удобства.
GSAM 267.1„Посетихме дома на брат Николс и преди да тръгнем, сестра Николс връчи на съпруга ми пет долара, с които платихме билетите си до Мидлтаун, Кънектикът. Бяхме чужденци в този град и никога не бяхме виждали нито един от братята в този щат. Оставаха ни само петдесет цента. Съпругът ми не се осмели да ги използва, за да наеме карета, затова хвърли куфара върху купчина дъски и продължихме пеша в търсене на някой със същата вяра. Скоро намерихме брат Чембърлейн, който ни заведе в дома си.“
GSAM 267Конференция в Роки Хил, Кънектикът
GSAM 267.2Тази конференция се проведе в Роки Хил, като залата за събрания беше голяма, незавършена стая в къщата на брат Белден. Следващият откъс от писмо, написано от пастор Уайт до С. Хауланд, дава някои интересни подробности относно събранието:—
GSAM 267.3„На 20 април брат Белден изпрати каруцата си до Мидлтаун, за да ни вземе нас и разпръснатите братя в този град. Пристигнахме в дома му [Роки Хил] около четири следобед, а след няколко минути пристигнаха братята Бейтс и Гърни. Същата вечер имахме събрание с около петнадесет души. В петък сутринта братята продължиха да пристигат, докато броят ни достигна около петдесет. Не всички от тях бяха напълно в истината. Срещата ни на този ден беше много интересна. Брат Бейтс представи заповедите в ясна светлина, а тяхното значение беше подчертано чрез силни свидетелства. Словото имаше ефект да утвърди онези, които вече бяха в истината, и да събуди онези, които все още не бяха напълно решили.“2
GSAM 267Поканени в окръг Осуего, щата Ню Йорк
GSAM 267.4В резултат на разпространението на брошурата на пастор Бейтс сред адвентистите, хора в други щати започнаха да спазват съботата. Хайръм Едсън от Порт Гибсън, Ню Йорк, написа писмо, с което покани пастор Уайт, г-жа Уайт и други да присъстват на конференция на съботопазителите във Волней, окръг Осуего, през август 1848 г. Той спомена, че братята като цяло са бедни и не може да обещае, че ще допринесат много за покриване на разходите. Пастор Уайт беше получил 40 долара в резултат на извършената работа на сенокосната нива. Част от тях беше изразходвана за закупуване на дрехи, които бяха крайно необходими, а останалата сума покри разходите им за пътуването до Волней и обратно.
GSAM 268.1Тази конференция в западната част на щата Ню Йорк се проведе в навеса за карети на г-н Арнолд. Присъстваха около тридесет и пет души – всички, които успяха да се съберат в тази част на щата, но едва двама от тях бяха на едно мнение. Всеки отстояваше упорито собствените си възгледи, заявявайки, че те са в съответствие с Библията. Всички бяха нетърпеливи да изложат своите възгледи и да ги проповядват. Беше им казано, че пастор Уайт и съпругата му не бяха дошли от толкова далеч, за да ги изслушат, а бяха дошли, за да ги научат на истината. Г-н Арнолд твърдеше, че хилядата години от Откровение 20 са в миналото и че споменатите в Откровението сто четиридесет и четири хиляди са възкресените при възкресението на Христос.
GSAM 268Г-н Арнолд възразява срещу тайнствата
GSAM 268.2Докато символите на нашия умиращ Господ бяха пред това събрание и тъй като те се готвеха да почетат Неговите страдания, г-н Арнолд стана и заяви, че не вярва в това, което те се канеха да направят — че Господната вечеря е продължение на Пасхата, която трябва да се празнува само веднъж годишно.
GSAM 268.3Тези странни различия в мненията се отразиха тежко върху г-жа Уайт. Тя добре знаеше, че г-н Арнолд грешеше, и голяма скръб я обзе, защото изглеждаше, че Бог е обезчестен. Някои се уплашиха, че тя умира; но пасторите Бейтс, Уайт, Чембърлейн, Гърни и Едсън се молиха за нея, и Господ милостиво чу молитвите на Своите слуги, и тя дойде в съзнание. Небесната светлина се спусна върху нея и скоро тя се откъсна от земните неща. Докато беше в това състояние, ѝ бяха показани някои от заблудите на присъстващите, а също и истината в контраст с тези заблуди, което показа, че тези противоречащи си възгледи, за които те твърдяха, че са в съответствие с Библията, всъщност се основаваха само на техните собствени тълкувания на Библията и че те трябва да се откажат от заблудите си и да се обединят около третата ангелска вест. Срещата приключи славно; истината удържа победа. Онези, които поддържаха тези странни различия в мненията, признаха грешките си и се обединиха около настоящата истина на третата ангелска вест, и Бог ги благослови с изобилни благословения.
GSAM 269Видение с чудесно използване на Библията
GSAM 269.1Следното описание на тази среща беше дадено от г-н Александър Рос на 4 януари 1884 г., който беше един от тридесет и петте участници в малката среща. Той каза:—
GSAM 269.2„Сестра Уайт, докато беше във видение, се изправи на крака и взе семейната Библия в лявата си ръка; книгата беше с обикновен размер. Докато я държеше отворена високо над главата си, без да гледа към нея, с дясната си ръка прелистваше от стих на стих и, поставяйки пръста си върху стиха, го повтаряше. Аз погледнах много от стиховете, за да видя дали повтаря точно този, към който сочеше. Аз или някои от присъстващите ги прегледахме всички. Във всички случаи тя не само повтаряше текста, към който сочеше, но го правеше, докато погледът ѝ беше насочен нагоре и в посока, обратна на Библията. Именно тези стихове, които тя повтаряше, опровергаха лъжливите теории на събралите се във Волней през август 1848 г. спазващи съботата и ни накараха да се обединим около истината.“
GSAM 269.3Наистина, човек би трябвало да бъде трудноубедим, за да не се отрече от доктриналната грешка, поправена при такива обстоятелства чрез ясни текстове, цитирани от Библията, и по този забележителен начин. Тази група от спазващите събота в окръг Осуего, след като грешките им бяха поправени по този начин и те се обединиха около истината, тръгнаха от това събрание, за да разпространят светлината сред другите. Резултатите несъмнено свидетелстваха, че това е дело на Бога. Сатана винаги е готов да разделя, да отвлича вниманието и да разпръсква с всички средства, които може да използва. „Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.“3
GSAM 270Чудотворни случаи на изцеление
GSAM 270.1След споменатата по-горе конференция бяха проведени събрания в окръг Мадисън, Порт Гибсън, Порт Байрън и в град Ню Йорк. След тях последва общо събрание в Кънектикът. На някои от тези места Господ се приближи много до Своите слуги, и изцелителната сила на Великия Лекар дойде върху болните в отговор на искрените молитви на Неговия народ, който следваше правилото, изложено в Посланието на Яков.4 Дори хора, обявени от лекарите за безнадеждни, бяха изцелени от болестите си. Случаи от такъв характер често са се случвали на различни етапи от 1845 г. насам.
GSAM 270Пионерите понасят трудности
GSAM 270.2Пастор Уайт, в списанието Review and Herald от 5 февруари 1880 г., когато говореше за онези пионерски дни, каза:—
GSAM 270.3„В нашите ранни усилия сме страдали от глад поради липса на подходяща храна и от студ поради липса на подходящи дрехи. Лишавахме се дори от най-необходимото за живота, за да спестим пари за делото на Бог. В същото време се изтощавахме ужасно, за да свършим огромния обем работа, която изглеждаше необходима – писане, редактиране, пътуване и проповядване от щат в щат.“
GSAM 270.4Годината 1848 беше паметна не само в историята на Адвента, но и в политически план. Истините от третата ангелска вест бяха много добре очертани и пътят се отваряше в различни посоки за напредъка на делото. По това време събитията в моралния и политическия свят придобиваха форма, предназначена да събуди наново вниманието на изследователите на пророчествата. Не само че цареше голямо объркване сред народите на Стария свят, но и в Хайдсвил, окръг Уейн, щата Ню Йорк, започнаха проявите на съвременния спиритизъм, за които изследователите на Библията казваха, че трябва да са „духовете на дяволите, които ще съберат народите на земята за битката на Господния ден“.
GSAM 271Объркване сред народите през 1848 г.
GSAM 271.1На 21 февруари 1848 г., когато придворните на Луи Филип от Франция бяха събрани около него, той каза: „Никога не съм бил по-твърдо закрепен на трона на империята, отколкото съм тази вечер.“ В здрача на следващата вечер, облечен в „бушлат“, преоблечен като кочияш на наемна карета, той избяга извън стените на Париж, търсейки убежище за личната си безопасност. Казват, че причината за тази голяма и внезапна промяна е била някакво действие от негова страна в подкрепа на папската узурпация, което е обидило поданиците му и войниците му. В същия ден той беше приключил в Париж грандиозен военен парад на френската армия; и когато оръжията бяха подредени, той се оттегли в двореца, когато изведнъж едно малко момче скочи върху едно оръдие, размахвайки трицветно знаме и викайки: „Долу папата! ДОЛУ ПАПАТА!!“ Войниците се присъединиха към възгласа, който бързо се разнесе нагоре и надолу по редиците, набирайки сила, докато към него не се присъедини и възгласът: „И ДОЛУ КРАЛЯТ!“ За няколко часа целият Париж се превърна в сцена на дива суматоха. Войниците, с оръжия в ръце, придружени от тълпата, се втурнаха към кралския дворец. Той, след като беше уведомен за размириците, побърза да избяга под прикритие.
GSAM 271Народите, въвлечени в борбата
GSAM 271.2Вълнението и безредиците във Франция бързо се разпространиха и в други страни. Прусия, Хановер, Сардиния, Сицилия, Неапол, Венеция, Ломбардия, Тоскана и Рим бяха обхванати от същия бунтовнически дух. В рамките на три месеца цяла Европа беше в размирие, а над тридесет империи и кралства се намираха в най-голям хаос. Троновете бяха изгаряни по улиците, кралете и императорите бягаха и се криеха от страх да не загубят живота си. Политиците предсказваха, че ще настъпи всеобща революция на правителствата по света.
GSAM 272.1Мнозина от адвентистките проповедници, които все още не бяха чували за третата ангелска вест, видяха това объркване и предположиха, че това трябва да е събирането на народите за „войната във великия ден на всемогъщия Бог“.5
GSAM 272Откриването на посланието за запечатването
GSAM 272.2Точно по това време адвентистите от седмия ден научаваха от Писанията, че съботата от четвъртата заповед е знакът, или печатът, на живия Бог и че е настъпило времето за провъзгласяване на посланието за запечатването от Откровение 7:1-4, и те измисляха начини и средства да представят това послание пред хората. Докато последователите на седмия ден се подготвяха за тази работа, адвентистите от първия ден казваха: „Закъснявате с посланието си за запечатването, защото битката на великия ден и самото пришествие на Господа са точно пред нас.“
GSAM 272Вълненията внезапно утихнаха
GSAM 272.3Около три месеца по-късно размириците сред нациите утихнаха; не обаче чрез разрешаване на техните спорове, а по начин, който самите журналисти не можеха да обяснят. За тези сътресения Хорас Грили в New York Tribune каза: „За всички нас беше голямо чудо какво толкова внезапно предизвика тази суматоха сред нациите; но още по-голямо чудо е какво я спря.“
GSAM 272Сенатор Чоут за ситуацията в Стария свят
GSAM 272.4Преминаваме към 1851 г. и виждаме, че сенатор Чоут, в реч пред Конгреса на Съединените щати, се позовава на състоянието на нещата в Стария свят и казва:
GSAM 272.4„Каква точно е тази обстановка и картина, върху която сякаш лежат сянки, облаци и мрак, вие напълно оценявате; колко е нестабилна. На мен ми се струваше, сякаш прерогативите на короните, правата на хората и натрупаните през хиляда години обиди са на път да извадят меча за конфликт, в който кръвта ще тече, както в апокалиптично видение, ‚до юздите на конете‘, и в който цяла човешка раса ще изчезне; в който голямата камбана на времето ще отмери още един час; в който самото общество ще бъде изпитано с огън и стомана, дали е от природата и от Бога на природата, или не.“
GSAM 273„Свидетелство“ от 18 ноември 1848 г.
GSAM 273.1Докато онези, които твърдяха, че това вълнение сред народите през 1848 г. е било знак за пришествието на Господа, претърпяха горчиво разочарование, как стоеше въпросът с адвентистите от седмия ден, които твърдяха, че вече е дошло времето да представят на хората „печата на живия Бог“? В отговор цитираме от брошура, публикувана от пастор Джозеф Бейтс през януари 1849 г. Говорейки за събитие, случило се на 18 ноември 1848 г., той казва:—
GSAM 273.2„Малка група братя и сестри се събраха на събрание в Дорчестър, близо до Бостън, Масачузетс. Преди началото на събранието някои от нас разглеждаха някои точки от посланието за запечатването; съществуваха различия в мненията относно правилността на тълкуването на думата ‚възхождащ‘ и др., а тъй като малко по-рано на конференцията в Топшам [Мейн] бяхме направили публикуването на посланието предмет на молитва и начинът за публикуването му не изглеждаше достатъчно ясен, затова единодушно решихме да се обърнем към Бог. След като прекарахме известно време в искрена молитва за просветление и напътствие, Бог даде на сестра Уайт следното във видение.“
GSAM 273.2Цитираме думите, както са били изречени от нея по време на видението:—
GSAM 274Думи, изречени във видението
GSAM 274.1„Къде изгря светлината? Нека Твоят ангел ни научи къде изгря светлината. Тя започна от малкото, когато Ти даде една светлина след друга. Свидетелството и заповедите са свързани помежду си, те не могат да бъдат разделени; на първо място са Десетте заповеди, дадени от Бог. Той се зарадва, когато Божият закон започна да се утвърждава със сила, а пустошите започнаха да се възстановяват. От слабост тя стана силна чрез изследване на Неговото слово. Изпитанието върху нея беше само за кратко време. Това е печатът! Тя се издига! Тя възниква, започвайки от изгрева на слънцето. Както слънцето, първо студено, става по-топло и изпраща лъчите си. Когато тази истина възникна, в нея имаше само малко светлина, но тя се увеличаваше. О, силата на тези лъчи! Тя нараства в сила. Най-голямата тежест и светлина са върху тази истина, защото тя трае вечно, когато Библията вече не е необходима. Тя възникна там, на изток; започна с малка светлина, но лъчите ѝ лекуват. О, колко могъща е тази истина; тя е най-висшата, след като влязат в благодатната земя, но ще нараства, докато не станат безсмъртни. Тя започна с изгрева на слънцето, продължава по своя път като слънцето, но никога не залязва.
GSAM 274.2„Ангелите задържат четирите ветрове. Бог е този, който възпира силите. Ангелите не са ги пуснали, защото не всички светии са запечатани. Когато Михаил се изправи, това бедствие ще обхване цялата земя. Е, те са на път да задухат. Има възпиращ фактор, защото светиите не са запечатани. Да, разгласявай нещата, които си видял и чул, и Божието благословение ще те съпътства. Вижте! Това изгреване набира сила и става все по-ярко и по-ярко.“6
GSAM 274.3След като излезе от това видение, г-жа Уайт каза на съпруга си:
GSAM 274.3„Имам послание за теб. Трябва да започнеш да отпечатваш малък вестник и да го разпращаш на хората. Нека първоначално да е малък; но като го прочетат, хората ще ти изпратят средства, с които да го отпечатваш, и той ще бъде успешен още от самото начало. Беше ми показано, че от това скромно начало той ще се превърне в потоци от светлина, които ще обхванат целия свят.“
GSAM 275Съмнително от човешка гледна точка
GSAM 275.1Тези предсказания бяха направени през 1848 г. относно възникването и разпространението на истината за съботата. Ако погледнем ситуацията от човешка гледна точка по онова време, разумът би казал: „Това предсказание никога няма да се сбъдне.“ Един мъж отбеляза пред един от нашите работници скоро след като предсказанието беше направено: „Ще ви отнеме 144 000 години, за да направите това, което предлагате.“ „Какво!“, биха казали те, „трима проповедници — пастор Уайт и съпругата му, както и пастор Бейтс — всички без нито стотинка, с по-малко от сто последователи, всички от които са без средства, тръгват с няколкостотин екземпляра от осемдесетстранична брошура по въпроса за съботата, за да отправят предупредително послание към целия свят! Абсурдно предположение!“ Докато онези, които разсъждаваха по този начин, казваха: „Невъзможно!“, вярата в посланието и свидетелството за сигурен успех казваха: „В името на Бога на Израил това ще се случи! И като се уповаваме на Неговата сила, това трябва да се случи!“
GSAM 275Как беше отпечатан първият вестник на адвентистите от седмия ден
GSAM 275.2От момента, в който беше дадено свидетелството относно издателската дейност, онези, които спазваха седмия ден, отправяха много молитви, за да отвори Господ пътя за отпечатването на „малък вестник“. Голямата липса бяха парите, с които да се осигури издаването на първия брой. През месец юни 1849 г. пастор Уайт имаше възможността да покоси четиридесет акра тимотиева трева с ръчна коса за седемдесет и пет цента на акър; и по този начин той успя да издаде първия брой на малкото списание. Може би не е неуместно на това място да се включи факсимиле на първата страница на малкото издание. Читателят ще забележи в първата колона думите на пастор Уайт, където той казва: „Пътят за започване на работата не беше отворен досега.“ И можете също да видите, че именно неговата саможертва „отвори пътя“.
GSAM 276Разказът на г-жа Уайт за първите броеве
GSAM 276.1Г-жа Уайт казва за началото на издателската дейност:
GSAM 276.2„Съпругът ми започна да издава малък вестник в Мидлтаун, на осем мили от Роки Хил, Кънектикът, и често изминаваше това разстояние пеша и се връщаше обратно, въпреки че тогава куцаше. Когато донесе първия брой от печатницата, всички се събрахме около него и със смирени сърца и много сълзи помолихме Господа да излее благословението Си върху слабите усилия на Своя слуга. След това той адресира вестника до всички, за които смяташе, че ще го прочетат, и го занесе до пощата в чанта от килим. Всеки брой се пренасяше от Мидлтаун до Роки Хил и винаги, преди да бъдат подготвени за пощата, се разстилаха пред Господа, а към Бог се отправяха искрени молитви, смесени със сълзи, за да съпътства благословението Му тези безмълвни посланици. Много скоро пристигнаха писма, носещи средства за издаването на вестника, както и добрата вест, че много души са прегърнали истината.“7
GSAM 276Предсказанието за подкрепата на вестника се сбъдна
GSAM 276.3С чувства, по-дълбоки от обикновен интерес, представяме тази първа страница от първия вестник, издаден от адвентистите от седмия ден. Цялото издание на The Present Truth се състоеше от единадесет броя по осем страници, всяка с по две колони. Размерът на текста на страницата беше четири и пет осми на осем инча. Броеве 1 и 4 бяха отпечатани през юли, август и септември в Мидлтаун, Кънектикът. Броеве 5 до 9 бяха отпечатани в Осуего, Ню Йорк, и са датирани декември 1849 г., март, април и май 1850 г. Брой 11 е датиран ноември 1850 г. и беше отпечатан в Парис, Мейн. В брой 6 пастор Уайт каза: „Докато издавахме първите четири броя, постъпиха повече от достатъчно средства, за да покрием разходите за вестниците. Те бяха използвани за покриване на разходите ни за събранията, на които присъствахме.“ През 1849 г., под влиянието на тези вестници и пионерската работа на пастор Бейтс, много хора приеха посланието във Върмонт, Мичиган и други щати.
GSAM 278.1В контраст с неблагоприятната ситуация на делото през 1848 г., ще разгледаме няколко факта, каквито са те през 1905 г., и по този начин ще можем по-добре да преценим крайния изход на това дело – дали са били прави онези, които се противопоставиха на скромното начало на посланието, или Бог на небесата, Който чрез Своята слугиня говори за „нарастващата“ сила на делото на „запечатването“.
GSAM 278Напредъкът на издателската дейност
GSAM 278.2Тази истина в момента се проповядва и отпечатва на около четиридесет от водещите езици в света. Вместо трима проповедници, броят им, като се включат ръкоположените и лицензираните, надхвърля 600, освен стотиците други, които работят като лекари, работници по Библията, учители и медицински мисионери. Литературата на деноминацията е представена в над петдесет различни периодични издания, които се отпечатват в почти двадесет издателства, разположени в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, островите в Тихия океан и Австралия. В тези издателства се отпечатват над хиляда и сто различни книги, брошури и трактати. За да се придобие по един екземпляр от всяко едно от тях, заедно с периодичните издания за една година, биха били необходими около 340 долара. Вместо просто сто последователи, има близо 100 000 души, които се радват на тази истина. Наистина това послание, подобно на слънцето, „изгрява“ и можем да кажем, с думите на свидетелството от 1848 г.: „О, силата на тези лъчи!“
GSAM 278Състоянието на нациите
GSAM 278.3Докато посланието напредваше по този начин, какво беше състоянието на нациите? Оттогава насам в обществените вестници често ни се предлагаха изявления относно общата война, която скоро ще избухне в Европа. Макар тук да е имало раздори, а там – избухвания, общият „вихър“ се задържа — на „четирите ветрове“ не им е позволено да духат всички наведнъж, „докато Божиите слуги не бъдат запечатани“. Че елементите на раздора и войната са налице, но не избухват, защото са държани под контрол, е очевидно за всички.
GSAM 279.1Хенри Уорд Бийчър, не много преди смъртта си, нарече поддържането на толкова големи армии в Европа „изсмукване на жизнената кръв предварително, от страх, че тя ще бъде пролята“. Ситуацията сред нациите, с техните злоба и вражда, както и със заплашителното им отношение една към друга, той сравни с „патова ситуация“, причинена от група мъже, насочили кинжали към гърдите един на друг, нито един от които не смееше да нанесе удар, от страх да не бъде ударен. „Но“, каза той, „някой от тях скоро ще види благоприятния момент да нанесе удар и тогава ще настъпи общото меле“.
GSAM 279Сравнение на военните оръжия
GSAM 279.2От 1848 г. насам са конструирани оръжия, в сравнение с които най-добрите от онова време днес биха се считали за обикновени играчки. „Peace Association“ на Америка, при призива си за мирни дейности в Неделята на мира — 15 декември 1895 г. — заяви: „Сега, докато има очевиден напредък в цивилизацията, от друга страна сред нациите се наблюдават по-големи подготовки за война, отколкото някога преди.“
GSAM 279Генерал Майлс за подготовката за война
GSAM 279.3Генерал Нелсън А. Майлс, в реч пред масов митинг във Вашингтон, окръг Колумбия, на 12 януари 1904 г., каза:
GSAM 279.4„В тази просветена епоха на напредък и интелигентна, усъвършенствана цивилизация бихме се радвали да повярваме, че тежестите и опасностите от войната са намалели; и все пак, колкото и странно да изглежда, никога в световната история не е имало време, когато толкова много богатство е било разхищавано в подготовка за война, нито когато толкова много милиони обучени, квалифицирани и дисциплинирани мъже, въоръжени с най-разрушителните оръжия, са били откъснати от сферите на мирния труд, както в днешно време.“
GSAM 280.1Но вихрушката на войната все още се бави, докато работата по запечатването продължава.