Глава 7 — Бързото разпространение на посланието
GSAM 126.1„И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята, извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове... А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето, и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че времето няма да бъде вече (буквален превод на KJV), но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.“1
GSAM 126Ангелът — символ на човешките посланици
GSAM 126.2Както вече беше показано, делото на проповядването на евангелието е поверено на човека, и Господ е обещал Своето благословение върху това средство до „свършека на века“.2 Следователно ангелът, носещ това послание, трябва да е символ на послание, отнасящо се до времето, което трябва да бъде проповядвано на жителите на земята. Посланието се провъзгласява от „отворена“ книга, което ясно подсказва, че някога тя е била затворена. Тези посланици са почитани от Бог; защото „дъгата“, знак за Божия завет, е над тях, и те стоят облечени в светлината на Божията слава и провъзгласяват посланието с авторитета на Твореца на всичко. Това, което тук се провъзгласява, е послание за времето, някога „запечатано“, но сега провъзгласявано от „отворена“ книга.
GSAM 127.1В предишните глави беше доказано, че Господ е определил времето, когато трябва да бъде дадена светлината относно края на великия пророчески период — две хиляди и триста дни — водещ до изследователния съд; че предсказанието, че знанието ще се увеличи, се е изпълнило точно чрез въздигането на мнозина, на които Той е разкрил тази светлина; и че Той също така е определил времето, когато „притчата от смоковницата“ трябва да бъде научена, като е въздигнал Своите учители точно тогава и там, за да излязат и да прогласят тази притча пред света. Точно толкова точно Той е определил момента, когато посланието за времето трябва да достигне своя силен вик, и точно толкова точно това се е изпълнило.
GSAM 127Силният вик на първото послание
GSAM 127.2Моментът, в който трябваше да прозвучи силният вик на това провъзгласяване, е въпрос, който представлява интерес. Той е поставен тук между звученето на шестата и седмата тръба, което може да се види не само от местоположението му в библейския разказ, но и от самото послание, което гласи: „В дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.“ Това е убедително доказателство, че времето, провъзгласено в това послание, се простира до звученето на седмата тръба.
GSAM 127Времето на силния вик
GSAM 127.3Когато седмият ангел затръби, четем, че „отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет.“3 В службата на земното светилище помещението, в което се намираше ковчегът — Светая Светих — се отваряше само веднъж годишно; това ставаше в Деня на изкуплението и с цел изличаване на греховете — очистване на светилището. Времето, за което говорят пророците, когато трябва да се състои това дело на очистване, извършено от Христос, е в края на две хиляди и триста дни.4 Също така се посочва, че когато седмият ангел затръби, гласове в небето казват, че е дошло времето мъртвите да бъдат съдени.5
GSAM 128.1Този пророчески символ от Откровение 10 представя времето, когато това послание трябва да бъде изречено „с висок глас“ и накрая „като когато рикае лъв“. Времето, когато според това пророчество посланието трябваше да достигне своя „силен вик“, е от края на шестата тръба до края на този пророчески период, водещ до очистването на светилището, с други думи, до края на две хиляди и триста дни. Първите четири тръби намериха своето изпълнение във войните на готите, вандалите, хуните и др., които разделиха Западен Рим на десет части или царства.
GSAM 128Петата тръба
GSAM 128.2Петата тръба представя възникването на исляма с облака му от заблуди, но най-вече периода от „пет месеца“, или сто и петдесет буквални години от момента, в който те „имаха над себе си за цар“. На 27 юли 1299 г. Осман, основателят на Османската империя, нахлу в територията на Никомедия. От този момент османците тормозеха и „измъчваха“ Източната Римска империя до 27 юли 1449 г. – сто и петдесетте години от звученето на петата тръба. По това време турците настъпиха с войските си срещу самия град Константинопол, като използваха барут във войната си; и от тежко оръдие, за тегленето на което, според историка Гибън, са били необходими шестдесет вола, те изстрелваха големи камъни срещу стените на Константинопол.
GSAM 128Краят на шестата тръба
GSAM 128.3По това време почина Йоан Палеолог, който историците посочват като последния гръцки император. Константин Декозес беше законният наследник на трона, но се казва, че страхът му от Амурат, турския султан, който водеше тази война срещу него, го накара да поиска разрешение от Амурат да се възкачи на трона. Такъв акт би изглеждал почти като отказ от трона в полза на турците. Всъщност много скоро османците завладяха град Константинопол и Източната Римска империя. По този начин те (политически) „убиха“ тази империя, която преди това бяха „измъчвали“. Те трябваше да я „убият“ за „час и ден и месец и година“.
GSAM 129.1Ако приемем това като пророческо време, при което един ден се равнява на една година, колко дълго би било това време? Проблемът е прост: една година – 360 дни или години; един месец – 30 дни или години; и един ден – една година — общо 391 дни или, буквално, 391 години. Тъй като часът е двадесет и четвъртата част от деня, като символ той би представлявал половин месец, или петнадесет дни. Цялото време на независимото мюсюлманско управление над територията на Източната Римска империя би било следователно 391 години и 15 дни. Това, прибавено към 27 юли 1449 г., ни води до 11 август 1840 г. като крайна дата на периода на турската независимост, както е посочено в шестата тръба.
GSAM 129Д-р Джосая Лич предсказва падането на Османската империя
GSAM 129.2През 1838 г. д-р Джосая Лич от Филаделфия, щата Пенсилвания, след като прие истината, изложена от Уилям Милър, се присъедини към усилията за по-широко разпространение на посланието. Той подготви статии за печатните издания на тема седемте тръби от Откровението. Той зае категоричната позиция, че шестата тръба ще престане да звучи и Османската империя ще падне на 11 август 1840 г., и че това ще докаже на света, че един ден в символичното пророчество представлява една година в буквално време.
GSAM 129.3Някои от братята, дори онези, които споделяха неговото мнение по този въпрос, трепереха от страх за последствията, „ако това не се сбъдне“, както той казваше. Това обаче не го обезкуражи, а той продължи да прави всичко по силите си, за да популяризира своите възгледи по турския въпрос. Публичните вестници разпространиха из страната твърдението, което той беше направил по този въпрос. Клубовете на невярващите обсъждаха въпроса на своите събрания и казваха: „Ето един човек, който се осмелява да предскаже нещо, и ако това се сбъдне, както казва той, това без съмнение ще потвърди твърдението му, че един ден в пророчеството символизира една година, че две хиляди и триста дни са толкова години и че те ще приключат през 1844 г.“
GSAM 130.1Публикуването на лекцията на д-р Лич предизвика всеобщо вълнение и по този начин хиляди хора бяха призовани да следят края на конфликтите, възникнали между Мехмед Али, пашата на Египет, и турския султан. Стотици казваха: „Ако този конфликт приключи така, както твърди докторът, това ще потвърди принципа ‚година-ден‘ за тълкуване на символичното време и ние ще станем адвентисти.“
GSAM 130Турският султан във война с пашата на Египет
GSAM 130.2В продължение на няколко години преди 1840 г. султанът беше въвлечен във война с Мехмед Али, паша на Египет. През 1838 г. конфликтът между султана и неговия египетски васал беше временно овладян благодарение на влиянието на чуждестранните посланици. През 1839 г., обаче, военните действия бяха възобновени и продължиха, докато в една обща битка между армиите на султана и Мехмед армията на султана беше напълно разбита и унищожена, а флотата му беше превзета от Мехмед и отведена в Египет. Султанът беше толкова напълно разгромен, че когато войната отново започна през август, той разполагаше само с два кораба от първи клас и три фрегати като жалки останки от някогашния мощен турски флот. Мехмед категорично отказа да предаде този флот и да го върне на султана и заяви, че ако великите сили се опитат да му го отнемат, той ще го изгори. Така стояха нещата, когато през 1840 г. Англия, Русия, Австрия и Прусия се намесиха и решиха да намерят решение на проблема; защото беше очевидно, че ако бъде оставен на мира, Мехмед скоро щеше да стане господар на султанския трон.
GSAM 131Намеса на съюзническите сили
GSAM 131.1„Султанът прие тази намеса на съюзническите сили и по този начин доброволно предаде решаването на въпроса в техните ръце. В Лондон се проведе конференция на тези сили, на която шейхът Ефенди бей Ликгис присъстваше като османски пълномощник. Беше изготвен ултиматум, който да бъде представен на пашата на Египет, съгласно който султанът трябваше да му предложи наследственото управление на Египет и цялата тази част от Сирия, простираща се от Суецкия залив до езерото Тиберия, заедно с провинция Акра, до края на живота му; от своя страна той трябваше да евакуира всички други части от владенията на султана, които по това време бяха окупирани от него, и да върне османския флот. В случай че той откаже това предложение от султана, четирите сили трябваше да вземат нещата в свои ръце и да използват такива други средства, за да го принудят да се съгласи, каквито сметнат за подходящи.
GSAM 131.2„Беше очевидно, че веднага щом този ултиматум бъде връчен на Мехмед Али, въпросът завинаги щеше да излезе извън контрола на първия [султана], а разпореждането с неговите дела от този момент нататък щеше да бъде в ръцете на чуждестранните сили.
GSAM 131Изпълненото пророчество — краят на турската независимост
GSAM 131.3„Султанът изпрати Рифат бей с правителствен параход до Александрия, за да предаде ултиматума на пашата. Той бе връчен в ръцете му и приет от него на единадесетия ден от август 1840 г.! В същия ден султанът изпрати нота до посланиците на четирите сили, в която попита какъв план ще бъде приет, в случай че пашата откаже да се съобрази с условията на ултиматума; на което те отговориха, че са взети мерки и няма нужда да се тревожи за каквато и да е непредвидена ситуация, която би могла да възникне. На този ден изтече срокът от триста деветдесет и една години и петнадесет дни, отреден за продължителността на османската власт; и къде беше независимостта на султана? — Изчезнала!“6
GSAM 132.1От онзи ден до днес султанът е бил принуден да действа под диктата на великите сили и да наблюдава разчленяването на царството си, докато то, парче по парче, е било присвоявано за тяхна собствена полза.
GSAM 132Събуден обществен интерес към пророчествата
GSAM 132.2Това поразително сбъдване на пророчеството оказа огромно въздействие върху общественото мнение. То засили интереса на хората да чуят по темата за сбъднатите и сбъдващите се пророчества. Д-р Лич сподели, че в рамките на няколко месеца след 11 август 1840 г. е получил писма от повече от хиляда видни невярващи, някои от които лидери на клубове на невярващите, в които те заявяваха, че са се отказали от борбата срещу Библията и са я приели като Божието откровение към човека. Някои от тях се обърнаха напълно към Бог, а редица от тях станаха способни оратори във великото адвентно движение. Някои се изразиха пред д-р Лич по следния начин: „Казвахме, че тълкувателите на пророчествата цитират от запрашените страници на историята, за да подкрепят твърденията си за пророческите изпълнения; но в този случай имаме живите факти точно пред очите си.“
GSAM 132.3За да илюстрирам как, точно в края на шестата тръба, адвентната вест започна да се разпространява „с висок глас“, ще посоча един случай, разказан ми от един от участниците в това послание.
GSAM 132.4През 1840 г. Е. К. Уилямс, голям производител на палатки и платна от Рочестър, щата Ню Йорк, прие посланието и покани пасторите Милър и Хаймс да дойдат в Рочестър и да говорят пред хилядите жители на града. Те отговориха, че не разполагат с необходимите средства, за да наемат зала с достатъчен размер, която да побере хората. Той отвърна: „Имам кръгла палатка с диаметър 120 фута. Ще я разпъна, ще я оборудвам със седалки и ще се грижа за нея безплатно. Елате и проповядвайте посланието.“ „Те дойдоха“, каза ми той, „а палатката не побра и половината от тези, които дойдоха да чуят, затова добавих удължение от четиридесет фута, като така палатката стана с размери 160 на 120 фута. Тази палатка се пълнеше с хора всеки ден, а стотици се тълпяха отвън, всички жадни да чуят словото.“
GSAM 133Стотици, проповядващи посланието
GSAM 133.1За да се отговори на нарастващия интерес, се използваха големи палатки, а през летния сезон се провеждаха събрания в горичките. През зимата се използваха някои от най-големите църковни сгради и обществени зали, и всички те бяха препълнени до краен предел с заинтересовани слушатели. Вместо пастор Милър да стои, както преди 1840 г., „почти сам“ в провъзгласяването на посланието, около триста души се присъединиха към него, за да провъзгласят публично края на периода от две хиляди и триста дни и да извикат: „Времето няма да бъде вече“ (буквален превод на KJV) и „Настана часът, когато Той ще съди.“ Така виждаме как, когато дойде времето на Господа за разпространението на посланието по целия свят, Неговото слово се изпълни и милиони хора бяха обзети от желание да чуят призива.
GSAM 133.2Това, което важеше за движението в Америка, важеше и в други страни. От 1840 г. нататък, вместо няколко души да разпространяват публикациите си, десетки, така да се каже, излязоха на преден план, за да провъзгласят призива. Само в Англия имаше седемстотин проповедници от Англиканската църква, които проповядваха посланието, да не говорим за десетките други, ангажирани в същата работа. В повече от двадесет от водещите нации на земята посланието се разпространяваше с такъв плам, че наблюдателите казваха: „Този народ е ужасно сериозен.“