Глава 21 — Ръката, която ни води в делото
GSAM 322.1„Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш.“1
GSAM 322.2За този, който възлага надеждата си на Господа, Неговата грижа се проявява непрестанно. Има обаче моменти, когато тази грижа се осъзнава по-особено, като например специални избавления от злини и опасности, видими и невидими, и преки провиденциални възможности за разпространението на Неговата истина. Именно тези теми се разглеждат в тази глава.
GSAM 322Първото видение в Мичиган
GSAM 322.3През месец май 1853 г. пастор Уайт и съпругата му посетиха Мичиган. Това беше първият път, когато отидоха на запад от Бъфало, щата Ню Йорк. Последния съботен ден на май те бяха в Тайрън, и на това място на г-жа Уайт бяха показани във видение различните групи съботопазители в щата, придружени с предупреждения относно влиянията, които можеха да действат срещу тях. На 2 юни в Джаксън тя написа осем страници на формат фулскап, в които описа някои от нещата, които ѝ бяха показани. Тя ми даде копие на видението, написано с молив, при условие, че ще ѝ предоставя чист препис, написан с перо и мастило.
GSAM 322Една жена, която се представяше за свята
GSAM 322.4Сред другите неща, които бяха показани, беше описан случаят с една жена, която се опитваше да се натрапи сред нашите хора. Тя каза, че тази жена изповядваше голяма святост. Г-жа Уайт никога не я беше срещала и не знаеше нищо за нея, освен това, което ѝ беше разкрито в това видение. Тя не само описа начина, по който жената действаше, но и че, когато бъде изобличена, тя ще приеме лицемерно изражение и ще каже: „Господ—знае—сърцето—ми.“ Тя каза, че тази жена пътувала из страната с един млад мъж, докато съпругът ѝ, един възрастен мъж, бил у дома и работел, за да ги издържа в техния порочен начин на живот. Г-жа Уайт каза, че Господ ѝ е показал, че „въпреки претенциите на жената за святост, тя и младият мъж са виновни за нарушаване на седмата заповед“. С писменото описание на този случай в джоба си, аз чаках с известно безпокойство да видя как ще се развият нещата.
GSAM 323Срещата във Верженс, Мичиган
GSAM 323.1Имахме събрания в Джаксън, Батъл Крийк, Бедфорд и Хейстингс, а след това пристигнахме във Верженс, окръг Кент, което се оказа мястото, където живееше жената. Пристигнахме на мястото, където трябваше да пренощуваме тази вечер, на 11 юни, малко преди събота. Нашето място за престой беше домът на един пастор Уайт, който преди това беше бил проповедник в Християнската деноминация. Тъй като това беше новозаселена област, подготовката за нашите събрания беше направена в голяма, новопостроена плевня, на три мили по-нататък, а жената, видяна във видението, както се оказа, живееше още две мили отвъд мястото на събранието.
GSAM 323Свидетелство за фанатичката
GSAM 323.2На 12 юни, в 10:30 ч., се събрахме в хамбара за събрание. Г-жа Уайт седеше в левия край на трибуната, аз седях до нея, пастор Корнел – до мен, а пастор Уайт беше вдясно от трибуната и говореше. След като той беше говорил около петнадесет минути, един старец и един млад мъж влязоха заедно и седнаха на предната седалка до трибуната. Те бяха придружени от висока, стройна жена с тъмна кожа, която зае мястото си близо до вратата. След кратка реч на пастор Уайт г-жа Уайт стана и започна изказването си, като говори за грижата, която проповедниците трябва да проявяват, за да не навредят на поверената им работа, като се позова на текста: „Очистете се вие, които носите съдовете Господни.“ Тя каза, че не е по Божия ред да се призовава жена да пътува из страната с друг мъж, освен съпруга си. Накрая тя ясно заяви:
GSAM 323.2„Тази жена, която преди малко седна до вратата, твърди, че Бог я е призовал да проповядва. Тя пътува с този млад мъж, който току-що седна пред подиума, докато този старец, нейният съпруг — Бог да го помилва! — се труди у дома, за да изкарва средствата, които те използват, за да продължават своето беззаконие. Тя твърди, че е много свята — че е осветена — но въпреки цялата ѝ преструвка на святост, Бог ми показа, че тя и този млад мъж са виновни в нарушаване на седмата заповед.“
GSAM 324.1Всички присъстващи знаеха, че г-жа Уайт никога не беше виждала тези хора, докато не влязоха в хамбара. Това, че тя ги разпозна и описа характера им по този начин, оказа влияние върху съзнанието на присъстващите, засили увереността им и утвърди вярата им във виденията.
GSAM 324Думите, изречени както беше предсказано
GSAM 324.2Докато г-жа Уайт даваше свидетелството си, всички погледи бяха насочени с тревога към г-жа Алкот — жената, която беше изобличена — за да видят как ще приеме казаното и какво ще направи и каже. Ако беше невинна по отношение на повдигнатото срещу нея обвинение, естествено би се очаквало от нея да се изправи и да отрече всичко. Ако беше виновна и грубо покварена, може би нямаше да се свеня да отрече всичко, дори и да знаеше, че е истина. Вместо това тя направи точно това, което свидетелството предсказваше, че ще направи, когато бъде изобличена. Тя бавно се изправи на крака, докато всички погледи бяха вперени в нея, и, придавайки си лицемерно изражение, бавно каза: „Господ... знае... сърцето ми“, и седна, без да произнесе нито една дума повече. Тя беше казала точно това, което свидетелството предсказваше, че ще каже, и го беше казала по същия начин.
GSAM 325Призната вина
GSAM 325.1Вярно е, че Бог познаваше сърцата им и те самите знаеха, че са виновни по повдигнатото обвинение; защото по-късно младият мъж каза на г-н Гарднър, жител на същото място, който го разпитваше подробно по въпроса: „Г-н Гарднър, това, което г-жа Уайт каза за нас, беше твърде вярно“; а жената, след като през 1862 г. в Грийнвил каза на г-жа Уилсън, че „не би посмяла да каже нито дума срещу сестра Уайт, за да не се окаже, че се бори срещу Бог“, призна, че това, което беше разкрито за нея и младия мъж, е вярно.
GSAM 325Партията на Messenger
GSAM 325.2През есента на 1853 г. няколко недоволни лица в Мичиган се обединиха и започнаха да издават вестник, наречен Messenger of Truth. Мисията на този вестник и на неговите ръководители изглеждаше да разрушава и да клевети, вместо да гради. В страниците му бяха вмъкнати много лъжи, което ни пречеше в работата ни по разпространяването на посланието; и тъй като това беше първият ни опит с такава открита атака, сметнахме за наш дълг да опровергаем клеветническите им твърдения. Това ни отне време, което трябваше да бъде посветено на разпространяването на истината, поверена ни, и добре отговаряше на целите на Сатана, който без съмнение беше подбудител на тази опозиция. И така положението продължи до вечерта на 20 юни 1855 г., когато пастор Уайт и съпругата му, пастор Котрел и аз току-що бяхме приключили събрание в Осуего, щата Ню Йорк. По време на събранието бяхме раздразнени от един Лилис, който влезе и раздаде тези клеветнически документи сред хората. Отново възникна въпросът за нашия дълг в това отношение. Всички предишни опити да отговорим на лъжите им бяха довели само до това, че те измисляха още повече.
GSAM 325Съвет и предсказание
GSAM 325.3На молитвено събрание, проведено същата вечер в дома на Джон Плейс в град Осуего, г-жа Уайт получи видение, в което ѝ беше показано, че ако продължим с работата си, проповядвайки истината, без да обръщаме внимание на хора като „партията на Messenger“, те ще влязат в конфликт помежду си и вестникът им ще фалира, а когато това се случи, ще открием, че редиците ни са се удвоили. Вярвайки, че това свидетелство е от Господа, веднага започнахме да действаме в съгласие с него.
GSAM 326Разпадът на партията на Messenger и на вестника
GSAM 326.1Делото на истината напредваше бързо, докато „партията на Messenger“ се забърка във вътрешни конфликти. За кратко време партията се разпръсна, като много от нейните лидери се отказаха от съботата. Вестникът им скоро престана да излиза поради липса на подкрепа, а този, който за известно време беше действал като редактор, насочи вниманието си към преподаването в училище; но тъй като не беше научил първо да се самоуправлява, той се провали напълно в управлението на учениците си. В опит да накаже едно от момчетата в училището си, той извади револвер, който щракна, но не изстреля. За да избегне линчуване, той беше принуден да избяга през нощта в Канада.
GSAM 326Въздействие върху адвентисткото дело
GSAM 326.2По това време сред нашия народ цареше по-голямо съгласие и единство, отколкото някога преди; и тъй като се полагаха усилия да се разпространи посланието, пътят се отвори във всички посоки.
GSAM 326.3В брой 10, том 11 на списанието Review, от 14 януари 1858 г., редакторът, говорейки за резултатите от работата на Messenger, каза: „По време на разкола, когато бяха направени опити да се съсипе списанието Review, църковното имущество в офиса беше оценено на едва 700 долара. Оттогава насам то е нараснало до 5 000 долара. Тогава имаше около хиляда плащащи абонати, а сега са две хиляди, освен доста голям списък с ‚безплатни‘ абонати.“
GSAM 326.4Тъй като вече бяхме стигнали до момента (1858 г.), когато „партията на Messenger“ се раздели и разпръсна, а Messenger престана да съществува, горните цифри са значими. Както броят на платените абонати на списанието Review се беше удвоил точно, така и броят на вярващите се беше увеличил повече от два пъти. По този начин се изпълни предсказанието, направено чрез г-жа Уайт през юни 1855 г.
GSAM 327Първите предложения за събрания в палатки
GSAM 327.1В ранните дни на посланието беше наш обичай да провеждаме събрания в училищни сгради, когато нямаше по-добро място. В сграда от този вид, при един случай се събра толкова голяма тълпа от хора, че дори две училища от този размер не биха могли да ги поемат. За да бъде чут от всички, ораторът застана на отворен прозорец и говореше както към присъстващите в сградата, така и към по-голямата публика, седнала в каретите си и на тревата. Именно гледката на това голямо събрание доведе до обмислянето на провеждането на събрания в палатки.
GSAM 327Първото събрание в палатка в Батъл Крийк, Мичиган
GSAM 327.2Затова на 22 май 1854 г. пастор Джеймс Уайт и други в съвета решиха, че използването на палатки за събрания би било осъществим план. По онова време големите палатки се използваха много рядко за други цели, освен за циркове, менажерии и различни видове представления. Мичиган беше първият щат, в който адвентистите от седмия ден предприеха тази инициатива в тази сфера на дейност. Първото събрание в палатка започна в Батъл Крийк на 10 юни 1854 г. Към днешна дата този начин на провеждане на събрания през летния сезон е придобил големи размери.
GSAM 327Предложение за лагерни събрания
GSAM 327.3През 1868 г. беше направена още една смела крачка. Беше обсъдена целесъобразността от провеждането на лагерни събрания и се стигна до решението, че това би бил отличен начин да се настанят големите групи от нашите хора по време на общите събрания. С наличието на голяма палатка за публични богослужения и по-малки семейни палатки хората щяха да се чувстват комфортно и по този начин няколко дни щяха да бъдат прекарани ползотворно в съвещания и поклонение.
GSAM 328Първото лагерно събрание в Райт, Мичиган
GSAM 328.1Първото лагерно събрание се проведе в Райт, Мичиган, от 1 до 7 септември 1868 г. Тези важни общи събрания на нашия народ са се разраснали до такава степен, че всяка година в различни части на мисионерското поле се провеждат над петдесет лагерни събрания. Тези лагерни събрания се провеждат не само в Америка, но и в Европа, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка.
GSAM 328.2Най-голямото събрание от този род, което някога е било организирано от нашия народ, се състоя през 1893 г. в Лансинг, Мичиган. На това голямо събрание присъстваха 3 400 души, настанени в над 500 семейни палатки. За изграждането на различните палатки в лагера бяха използвани над 150 000 ярда платно.
GSAM 328Спасение от железопътна катастрофа
GSAM 328.3На следващия ден след вземането на решението за закупуване на първата ни 60-футова палатка (23 май 1854 г.) пастор Уайт и съпругата му, които по това време се намираха в Джаксън, Мичиган, трябваше да тръгнат на път за Уисконсин, където щяха да работят за известно време. Прекарахме следобеда в къщата на Д. Р. Палмър, на кратко разстояние от гарата. Няколко пъти през следобеда пастор Уайт каза: „Чувствам се странно по отношение на това пътуване; но, Елън, имаме ангажимент и трябва да тръгнем. Ако нямах ангажимент, нямаше да тръгна тази вечер.“
GSAM 328.4С настъпването на нощта, малко преди пристигането на влака, имахме момент за молитва. Всички сякаш бяха подтикнати да се молят за безопасността на пастор Уайт и съпругата му по време на това пътуване. Когато станахме, пастор Уайт изрази вярата си, че Господ ще се погрижи за тях и ще ги пази.
GSAM 328.5В осем часа отидох с тях до влака, за да им помогна да си осигурят места и да подредят багажа си. Влязохме в един вагон със седалки с високи облегалки, наричан по онова време „спален вагон“. Г-жа Уайт каза: „Джеймс, не мога да остана в този вагон, трябва да изляза оттук.“ Помогнах им да си намерят място в средата на следващия вагон. Г-жа Уайт седна с багажа си в скута, но каза: „Не се чувствам у дома си в този влак.“ Звънецът иззвъня и, като им казах набързо „Довиждане“, скоро тръгнах към дома на Сирениус Смит, за да пренощувам там.
GSAM 329.1Около десет часа всички бяхме много изненадани, когато чухме пастор Уайт, за когото предполагахме, че вече е на път към Чикаго, да чука на вратата. Той разказа, че влакът е излязъл от релсите на три мили западно от Джаксън; че по-голямата част от влака, заедно с локомотива, е напълно разрушена; но макар че много хора са загинали, той и г-жа Уайт са се измъкнали невредими. Скоро той си намери кон и карета и, заедно с Абрам Додж, отиде да вземе г-жа Уайт, която пасторът беше носил известно разстояние в ръцете си, през мокра, блатиста местност и през малък поток, до безопасно място, далеч от мястото на катастрофата.
GSAM 329.2Рано на следващата сутрин отидох с г-н Додж да разгледам останките. На мястото, където пътят пресича релсите под ъгъл, един вол се беше прострял да си почине точно върху релсите. Локомотивът нямаше отбойник за добитък, затова при сблъсъка с животното той беше изхвърлен от релсите наляво. При първия удар, когато локомотивът се удари в земята, багажният вагон, в който се намираше куфарът с книгите на пастор Уайт, изскочи напълно от релсите и остана невредим; в същото време пътническият вагон в задната част на влака се откачи от останалата част на влака без човешка помощ и тихо спря върху релсите. Локомотивът и тендерът се движеха по земята извън релсите около шест или осем рода, когато локомотивът се удари в дъбов пън с диаметър около три фута. Силата на влака беше такава, че локомотивът се преобърна с дъното нагоре, а задната част на тендера се завъртя напречно на релсите. Основната част на влака, движеща се с пълна скорост, се удари в останките на локомотива, което предизвика втори удар. Първият вагон, който се удари в локомотива, беше експресен вагон, който беше смачкан на дървени трески. Той, заедно със съдържанието си, се превърна в купчина отломки, натрупани върху и около тендера. Следващият вагон беше от втора класа, в който пътуваха осемнадесет пътници, от които един загина, а всички останали бяха повече или по-малко ранени. Този вагон беше разцепен на две от спалния вагон, който го премина. Предната част на спалния вагон беше разбита на парчета, а седалката, на която г-жа Уайт не се осмели да остане, беше напълно смачкана.
GSAM 330Доказателство за божествено избавление
GSAM 330.1Докато гледахме останките от катастрофата, а след това и вагона, в който пастор Уайт и съпругата му пътуваха в момента на инцидента, стоящ тихо сам за себе си, на около петнадесет рода разстояние от останките, в сърцата си почувствахме, че Бог е чул молитвата, и кой знае, може би Той е изпратил ангела Си да откачи този вагон, за да могат слугите Му да се измъкнат невредими? Особено силно тази мисъл ни впечатли, когато спирачът каза, че не е бил той този, който го е откачил, и освен това, че никой не е бил на платформата, когато това се е случило, и че за него и за всички железопътни работници е било загадка как се е случило това; а това, което им се струваше още по-загадъчно, беше, че и връзката, и болтът бяха цели, а болтът с веригата си лежеше на платформата на разбития вагон, сякаш поставен там от внимателна ръка.
GSAM 330.2До вечерта на 24-ти релсите бяха дотолкова разчистени от отломките, че влаковете се движеха както обикновено, и пасторът и г-жа Уайт отново се качиха във вагоните и пристигнаха благополучно на срещата си във Уисконсин.
GSAM 330Изобличаване на противниците
GSAM 330.3Не всичко беше „гладко“ за древен Израил. Те имаха външни врагове, които се опитваха да попречат на напредъка им на всяка крачка. „Смесеното множество“ и непосветените в лагера бяха готови инструменти, чрез които Сатана се опитваше да разпали недоволство, раздори, ропот и бунт. Фактът, че благословената ръка на Бога беше с тези, които Му се доверяваха, и че победата съпътстваше усилията им, беше доказателство, че този народ беше намерил благодат в Неговите очи — че ръката на Господа ги водеше.
GSAM 331.1Така и при възникването и напредъка на третата ангелска вест; нейното разпространение не се дължеше на това, че представените истини са били нещо, което се вписва в естественото сърце на човека. Напротив, самата централна истина на вестта — Господната събота — влиза в конфликт с егоистичните, светски интереси, отделяйки онези, които я спазват, от светските дела два дни в седмицата. Делото на настоящата истина е имало свои външни врагове, решителни и упорити в усилията си да съборят делото. За тях може да се каже, с думите на псалмиста: „Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил), Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас, Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас.“2
GSAM 331.2От време на време в редиците ни се появяват егоистични и недоволни хора, които разказват какви велики дела ще бъдат извършени, когато целите им бъдат постигнати; но като блуждаещи огънчета светлината им отдавна е угаснала. Междувременно делото на настоящата истина си проправяше път по света уверено и неуморно, придобивайки стабилност и сила с всяко свое напредване.
GSAM 331Пасторите Стивънсън и Хол
GSAM 331.3През лятото на 1855 г. пасторите Стивънсън и Хол се опитаха да предизвикат бунт в щата Уисконсин. На водещите братя беше добре известно, че те са искали да подложат на изпитание всички останали аспекти на нашата вяра чрез своята доктрина за „Идващата епоха“ и са били доста нетърпеливи адвентистите от седмия ден да бъдат научени на доктрината за изпитателния период след Второто пришествие на Христос.
GSAM 331Пророчество относно тях
GSAM 331.4На 20 ноември 1855 г. на г-жа Уайт бе дадено видение за техния път, придружено с предсказание относно крайния му изход с тези думи: „Мислиш ли, слаб човече, че можеш да спреш делото на Бога? Слаб човече, едно докосване с пръста Му може да те повали. Той ще те търпи само за малко.“
GSAM 332.1Нашите противници твърдят, че това е било видение, което е обявявало, че тези хора скоро ще умрат, и тъй като те са живели още няколко години, видението не се е сбъднало. Във видението няма нищо за тяхната смърт. Те са били показани в ролята на хора, които се опитват да спрат делото на третата ангелска вест. Макар да им е било съобщено колко лесно би било за Бога да ги спре, е добавено: „Той ще те търпи само за малко.“ Какво направиха те? — Вместо да успеят във войната си, както бяха очаквали, изглеждаше, че са оставени да се лутат на тъмно. За няколко седмици те напълно се отказаха от съботата и се обърнаха срещу нея. Те се надяваха да сформират партия на „Идващата епоха“, с тях самите като лидери. Вместо да успеят в това, като се отказаха от съботата, те напълно загубиха влиянието си върху нашия народ. Така, чрез собствения си курс, те напълно провалиха това, което първоначално бяха замислили да направят. Нашият народ каза: „Наистина, Бог ги е ‚потърпял само за малко време‘.“
GSAM 332Тъжен край на живота
GSAM 332.2Що се отнася до съдбата на тези двама мъже, би било добре да се приведат някои изявления относно тяхната тъжна съдба, направени от самите им братя – вярващи в „Идващата епоха“, с които те се свързаха, след като се отрекоха от съботата. Преди тридесет и седем години г-н Хол донякъде изгуби разсъдъка си (причинено от омекване на мозъка), като причината за това състояние беше загубата на значителна част от имуществото му в резултат на измама от страна на други хора. Той живееше със заблудата, че ако излезе навън, ще се сплеска или ще падне на земята. Той е безобиден, но, разбира се, през тези дълги години беше напълно негоден за служение в каквато и да е длъжност.3
GSAM 332.3Пастор Стивънсън е починал преди около шестнадесет години. В продължение на няколко години преди смъртта си той беше с неясен ум (луд), макар и да не представляваше опасност за другите. Преди да стигне до това състояние, възползвайки се от свободата, която, според него, му даваше теорията за липсата на закон, която беше възприел, той напусна собствената си съпруга – жена, за която не се твърдеше, че е опорочила добродетелта си (той успя да се разведе само с помощта на нечестен адвокат) – и се ожени за друга жена, много по-млада от бившата му съпруга. Този акт беше толкова грубо нарушение на морала, че дори неговите собствени братя от „Идващата епоха“ осъдиха постъпката му и не му позволиха повече да проповядва за тях.
GSAM 333.1Изявленията на техните собствени събратя относно последните дни на тези мъже изразяват най-дълбоко съжаление; все пак това са неокрасените факти, които се представят без злоба или предубеждение. С това оставяме на нашите читатели сами да направят свои изводи по отношение на буквалното приложение на свидетелството.
GSAM 333Пастор Дж. Х. Уагонър приема посланието
GSAM 333.2През 1852 г. пастор Дж. Х. Уагонър, който ръководеше окръжен вестник в Уисконсин, прие настоящата истина и през следващата година се посвети изцяло на служението. През 1857 г. той написа две много важни брошури, всяка от които с обем около двеста страници. Първата от тях беше озаглавена The Nature and Tendency of Modern Spiritualism, а втората – A Refutation of the Age-to-Come. Първата не само е била средство за спасяване на мнозина от попадане в този капан на Сатана, но с Божие благословение е отворила очите на мнозина, които не знаеха как да тълкуват тези съвременни проявления.
GSAM 333.3Неговото Refutation of the Age-to-Come е най-изчерпателното разобличение на лъжливите теории за изпитателен срок за грешниците след Второто пришествие на нашия Господ. Това е толкова пълно опровержение на тази доктрина, че не само не е получило отговор, но и досега не сме забелязали никакъв опит за отговор. Книгата излага по най-ясен и кратък начин положението на Христос като свещеник на трона на Своя Отец (Неговото Мелхиседеково свещеничество) по време на настоящата диспенсация, както и положението, което Той ще заеме на Своя собствен трон в бъдещото Си вечно царство — трон, с който няма да бъде свързано никакво посредническо свещеничество.
GSAM 334.1Още по-късно пастор Уагонър написа трета брошура с приблизително същия обем, озаглавена The Atonement in the Light of Reason and Revelation. Около 1884 г. тя беше преработена и разширена до том от около 400 страници. Това е ясен и кратък трактат по темата, посочена в заглавието.
GSAM 334.2От този момент нататък той беше тясно свързан с издателската дейност, както като автор, така и като редактор. Той продължи и своята проповедническа дейност, като прекара последните си години в Европа.
GSAM 334.3На 17 април 1889 г. той внезапно почина в Базел, Швейцария, точно след като завърши последната си книга From Eden to Eden. На 16-и той работи цял ден върху нея и в дневника си записа: „Работих усилено днес.“ От доклада за случая, изготвен от европейските братя, са извлечени следните подробности:—
GSAM 334.4„На сутринта на 17-и, около пет и половина, той падна мъртъв в кухнята си, без никакво предупреждение, от сърдечен паралич. Той беше работил много усилено, за да завърши английското издание на новата си книга, и очакваше да замине за Лондон следващата неделя, за да работи по проекта там, преди да се върне в Америка през идващото лято.“
GSAM 334.5От 1854 г. пастор Уагонър постоянно и активно се изявяваше пред обществеността в защита на истината, както от амвона, така и в пресата. Към момента на смъртта си той беше на почти шестдесет и девет години. Погребан беше в Базел на 20 април. Така на поста си загина още един от ранните работници в каузата.
GSAM 334Изцеление чрез вяра
GSAM 334.6В ранната пролет на 1858 г. г-жа Уайт беше силно измъчена в продължение на няколко дни, като беше прикована към леглото си в почти безпомощно състояние. Една вечер, близо до полунощ, тя припадна; семейството опита всички средства, които познаваше, за да я върне в съзнание, но усилията им се оказаха безуспешни. Тя остана в това състояние повече от половин час, когато пастор Андрюс и аз бяхме спешно повикани от пастор Уайт да се присъединим към молитва. В отговор на искрените молитви, отправени до леглото ѝ, Господ милостиво я върна в съзнание и я възстанови до обичайното ѝ здраве. Докато възхваляваше Бога, тя беше отведена във видение, докато все още лежеше в леглото. Някои от нещата, които ѝ бяха показани в това видение, могат да бъдат прочетени в „Testimony for the Church“, № 5.
GSAM 335Забележително физическо проявление
GSAM 335.1С това видение беше свързано едно особено физическо проявление, на което обръщаме специално внимание. Пастор Уайт и аз седяхме от едната страна на леглото, а пастор Андрюс – от другата. Ръцете ѝ се сключваха ту над гърдите ѝ, ту се движеха заедно с мишците ѝ по обичайния ѝ свободен и грациозен начин към различните сцени, които тя виждаше. Горната част на тялото ѝ беше повдигната от леглото, така че между раменете ѝ и възглавницата имаше разстояние от около осем или девет инча. С други думи, тялото ѝ от бедрата нагоре беше извито под ъгъл от около тридесет градуса. И в тази позиция тя остана през цялото време на видението, което продължи тридесет минути. Никой не би могъл естествено да заеме такава поза, без да се подпира с длани и мишци, а още по-малко да се задържи в нея толкова дълго време. Това отново беше доказателство, че с видението е свързана някаква сила, върху която тя нямаше контрол.
GSAM 335Друго предсказание
GSAM 335.2На 1 октомври 1858 г. в Рочестър, щата Ню Йорк, се състоя общо събрание, проведено от пастор Уайт, г-жа Уайт и автора на тези редове. След това събрание авторът ги придружи на обиколка из щата Ню Йорк и щатите на Нова Англия. Една събота на г-жа Уайт беше дадено видение, в което ѝ беше показано, наред с други неща, че на някое място по време на предстоящото ни пътуване Сатана щеше да ѝ нанесе мощна атака и че пастор Уайт и аз трябваше да я подкрепим с вяра, а Господ щеше да я избави.
GSAM 336Страданието на г-жа Уайт
GSAM 336.1И тук отново имаше пророчество за това, което щеше да се случи. По-нататъшното развитие ще покаже колко точно се е сбъднало то. Първата събота след срещата в Рочестър бяхме в Рузвелт, а следващата събота – в Брукфийлд, окръг Мадисън. През следващата седмица проведохме събрания в просторната кухня на г-н Балу в Мансвил, окръг Джеферсън. Докато пътувахме с влак от Брукфийлд към Мансвил, лицето на г-жа Уайт се възпали точно под очите. Болката беше толкова силна, че когато пристигнахме в Мансвил, тя беше принудена да си легне. Възпалението се усили в продължение на два дни, лишавайки я от сън, както и пречейки ѝ да участва в събранията. Главата ѝ беше толкова подута, че и двете ѝ очи бяха затворени, а лицето ѝ беше толкова обезобразено, че вече не приличаше на човешко. Сред цялата тази мъчителна болка и крайната нервност, причинени от липсата на сън, врагът се стараеше усърдно да накара душата ѝ да роптае срещу Бог. Така нещата продължиха до края на насрочените събрания.
GSAM 336.2След като събранията приключиха, пастор Уайт ми каза:
GSAM 336.2„Брат Джон, това е именно атаката на Сатана срещу съпругата ми, за която бяхме предупредени в Рочестър. Помниш ли, че там ни беше дадено обещанието, че ако се обединим и я подкрепим с вяра, без да я пуснем нито за миг, когато дойде борбата, силата на врага ще бъде сломена и тя ще бъде освободена. Нека веднага влезем вътре и да се помолим.“
GSAM 336Избавление, както беше предсказано
GSAM 336.3Веднага влязохме в стаята, където г-жа Уайт лежеше прикована на леглото, и се отдадохме на искрена молитва за нея, докато братята в стаята, където бяхме провеждали събранията, останаха в мълчалива молитва. Около десет минути след като започнахме да се молим, силата на Господа слезе и изпълни стаята. Г-жа Уайт незабавно се освободи от всякаква болка и веднага поиска храна. Това беше около пет часа следобед. Към седем часа отокът по лицето ѝ беше изчезнал напълно и тя присъства на събранието онази вечер, изглеждаща както винаги.
GSAM 337.1По молба на гражданите вечерта беше изнесена проповед на тема „Наследството на светиите“, в края на която г-жа Уайт изнесе наставление. Докато пастор Уайт беше навън с малкия си син, У. С., тя беше отведена във видение пред това голямо събрание. Някои от нещата, които ѝ бяха показани тогава, могат да бъдат прочетени в заключителната статия на Testimony Number 5, датирано от Мансвил, Ню Йорк, 21 октомври 1858 г.
GSAM 337.2Облекчението, което г-жа Уайт получи при споменатия по-горе случай, беше толкова ефективно, колкото беше предсказано във видението, получено в Рочестър. По време на това пътуване не възникнаха повече подобни затруднения и на всяко място постигнахме славна победа за истината.
GSAM 337Предсказание за Американската гражданска война
GSAM 337.3В събота, 12 януари 1861 г., точно три месеца преди да бъде изстрелян първият изстрел по Форт Съмтър (което всъщност бе началото на войната, довела до освобождаването на 4 000 000 африкански роби в Америка), бе осветена молитвената къща на адвентистите от седмия ден в Парквил, Мичиган. На богослужението присъстваха пастор Уайт и съпругата му, пасторите Уагонър, Смит и авторът на тези редове. В края на проповедта на пастор Уайт г-жа Уайт изнесе вдъхновяващо наставление, след което седна на един стол. В това положение тя беше отнесена във видение. Залата беше препълнена с хора и атмосферата беше наистина тържествена. След като излезе от видението, тя стана, огледа залата и каза:—
GSAM 338.1„Няма нито един човек в тази къща, който дори да е сънувал бедите, които предстоят на тази земя. Хората се подиграват на наредбата за отделяне на Южна Каролина, но току-що ми беше показано, че голям брой щати ще се присъединят към този щат и ще избухне най-ужасната война. В това видение видях големи армии и от двете страни, събрани на бойното поле. Чух гърмежа на оръдията и видях мъртви и умиращи навсякъде. После ги видях да се втурват в ръкопашен бой [да се намушкват един друг с щик]. След това видях полето след битката, цялото покрито с мъртви и умиращи. Тогава бях отведена в затворите и видях страданията на онези в нужда, които се изтощаваха. След това ме заведоха в домовете на онези, които бяха загубили съпрузи, синове или братя във войната. Видях тяхната мъка и отчаяние.“
GSAM 338.2След това, като бавно огледа залата, тя каза: „В тази къща има хора, които ще загубят синове в тази война.“
GSAM 338Свидетелството на г-жа Енсайн относно виденията
GSAM 338.3Като потвърждение на горния факт, като доказателство, че предсказанието е било направено на посочения ден, и като илюстрация за това как църковната общност го е разбрала и разпространила, се дава следното свидетелство:—
GSAM 338.4„С настоящото удостоверявам, че през януари 1861 г. живеех в окръг Сейнт Джоузеф, щата Мичиган, на около шест мили от Парквил. Не бях адвентистка. На 12-ия ден от същия месец няколко мои съседи отидоха в Парквил, за да присъстват на събрания. Когато се върнаха, ми разказаха, че на събранието е имало една жена, която е била в транс и е казала, че над Съединените щати наближава ужасна война; че и от двете страни – както на Юга, така и на Севера – ще бъдат събрани големи армии и че много хора ще страдат в затворите; и че много семейства ще изпитат остра нужда вследствие на загубата на съпрузи, синове и братя във войната; и че в къщата имало мъже, които щяли да загубят синове в тази война.“ Подписано: „Марта В. Енсайн, Уайлд Флауър, окръг Фресно, Калифорния, 30 януари 1891 г.“
GSAM 339.1Във връзка с предсказанието за тази ужасна война г-жа Уайт допълнително заяви, че адвентистите от седмия ден „ще бъдат поставени в затруднено положение вследствие на войната и че е дълг на всички да се молят усърдно, за да им бъде дадена мъдрост да знаят какво да правят в изпитанията, които ги очакват.“
GSAM 339Мащабът на Гражданската война
GSAM 339.2По времето, когато е било дадено видението, хората от Севера като цяло са имали само малка представа, ако изобщо са имали такава, за предстоящата война. Дори президентът Линкълн, три месеца по-късно (12 април 1861 г.), когато няколко щата се бяха присъединили към Южна Каролина в нейната декларация за отделяне и беше изстрелян първият изстрел по форт Съмтър, призова само 75 000 мъже, и то за кратък срок от три месеца.
GSAM 339.3Общият брой на войниците, зачислени в редиците на Съюза по време на войната, е бил 2 859 132. Енциклопедия Британика посочва, че „армията на Конфедерацията е наброявала в началото на 1863 г. около 700 000 души“, но е трудно да се установи точно колко души са били зачислени общо. Тя оценява броя на загиналите им на „около 300 000 души“. Някои от по-новите енциклопедии оценяват загубите на страната на Съюза (убити в битка или починали от рани или болести, придобити на фронта или в пленнически лагери) на 359 528 души. Относно дълга на страната на Съюза Британика посочва:—
GSAM 339.4„Дългът достигна своя максимум на 31 август 1865 г., възлизайки на 2 845 907 626,56 долара. Около 800 000 000 долара от приходите също бяха изразходвани, главно за войната; щатите, градовете, окръзите и селата бяха изразходвали собствените си данъчни постъпления и бяха натрупали собствени дългове за военни цели; плащанията за пенсии вероятно в крайна сметка ще възлязат на 1 500 000 000 долара. Разходите на Конфедерацията никога няма да станат известни, а имуществото, унищожено от федералните и конфедеративните армии, е почти невъзможно да се оцени; а паричната стойност (2 000 000 000 долара) на робите в Юга беше напълно унищожена от войната. Като цяло, макар че разходите за войната не могат да бъдат изчислени точно, 8 000 000 000 долара е умерена оценка.“4
GSAM 340Още едно потвърждение на видението
GSAM 340.1Що се отнася до предсказанието, че мъжете в молитвения дом в Парквил ще загубят синове във войната, ще кажа само, че през есента на 1883 г. се срещнах със старейшината на църквата в Парквил, който беше старейшина и през януари 1861 г., когато беше дадено видението; и го попитах дали си спомня думите на г-жа Уайт, когато разказваше видението за войната. „Да“, отговори той, „спомням си.“ „Бихте ли ми казали колко души, които са били в къщата на този ден, са загубили синове във войната?“ Той веднага си спомни имената на петима и каза: „Знам, че те са били там и че са загубили синове във войната; и ако бях у дома, където бих могъл да поговоря с моите хора, бих могъл да ви дам още имена. Мисля“, продължи той, „че имаше още петима, освен тези, които споменах.“
GSAM 340.2Повече от четири години упорита борба от страна на Юга, докато почти половината от всички мобилизирани сили бяха загубени поради смърт в битка или от болести, показва поразително сбъдване на горното предсказание.
GSAM 340Робството и войната
GSAM 340.3Разказвайки за видение, което ѝ бе дадено на 4 януари 1862 г., г-жа Уайт каза:
GSAM 340.4„Хиляди са били подтикнати да се запишат в армията с разбирането, че тази война е за изкореняване на робството; но сега, когато вече са се ангажирали, те откриват, че са били измамени, че целта на тази война не е да се премахне робството, а да се запази такова, каквото е.“
GSAM 341.1Горното е било дадено във време, когато от войниците се е изисквало да съдействат за връщането при господарите им на всички роби, избягали в линиите на Съюза, и войниците са изобразени като казващи: „Ако успеем да потушим това въстание, какво ще сме спечелили?“ Те отговарят обезкуражаващо: „Нищо. Причината за въстанието не е отстранена. Системата на робството, която е съсипала нашата нация, е оставена да продължи да съществува и да предизвика ново въстание.“ Тези думи, взети от Testimony No. 7, където се дава пълно и вълнуващо описание на войната под заглавието „Робството и войната“, не твърдят, че робството никога няма да бъде премахнато, а представят ситуацията така, както я виждаха войниците тогава. Малко по-нататък в същото свидетелство се съдържа следното предсказание:—
GSAM 341Предсказание за успеха на Севера
GSAM 341.2„И все пак се обявява национален пост! Господ казва: ‚Не това ли е постът, който Аз съм избрал, — Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?‘ Когато нашата нация спазва поста, който Бог е избрал, тогава Той ще приеме молитвите ѝ по отношение на войната; но сега те не достигат до ушите Му.“
GSAM 341.3Онези, които са запознати с историята на войната, знаят за пораженията, бедствията, забавянията и т.н., свързани с усилията на Севера да победи южните сили до момента на обявяването на прокламацията за освобождение — 1 януари 1863 г. А колко бързи бяха победите от този момент до края на войната! Колко очевидно за онези, които наблюдаваха хода на събитията, беше изпълнението на това предсказание от 4 януари 1862 г. След като тежестите бяха вдигнати, робството беше разхлабено и игото на роба – счупено! Колко очевидно е, че Бог чу молитвите на Своя народ и благослови усилията за приключване на войната, когато те избраха поста, угоден на Него!
GSAM 342Свидетелството на бившия губернатор Сейнт Джон
GSAM 342.1В реч на бившия губернатор Джон П. Сейнт Джон от Канзас, произнесена в Отава, Илинойс, която изслушах в следобеда на 29 юни 1891 г., той направи следното изявление:—
GSAM 342.2„Никога не съм бил толкова разочарован, колкото когато [конфедератите] ни разгромиха при Бул Рън. Но всичко това беше част от плана на Бог. Ако бяхме разгромили [конфедератите], политиците щяха да сключат някакъв мир, Съюзът щеше да продължи да съществува с робството и ние щяхме да го имаме и днес. В продължение на две години [конфедератите] имаха предимство; но след като Линкълн издаде прочутата прокламация за освобождението, ние преминахме на страната на Бога и вече не можехме да загубим.“