Глава 14 — Затворената врата

GSAM 214.1„Когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.“¹

GSAM 214.2Пристигането на Младоженеца, описано в тази притча, не е пристигането на Христос на земята, а на сватбата. Сватбата е събитие, което се случва преди пришествието на Господа. То е изразено в Евангелието, записано от Лука, по следния начин: „Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.“²

GSAM 214Получаването на царство, наречено сватба

GSAM 214.3Пристигането на Младоженеца на сватбата е изобразено в Даниил 7:13, 14, където Христос идва при Отца, за да приеме Своето царство. В древността пристигането на един цар в столицата му, за да приеме трона и царството си, се наричаше сватба. Това събитие — приемането на столицата като невеста — се празнуваше с пищността и тържествеността на истинска сватба. Така че, когато Христос приеме от небесния Отец Своето царство, се казва, че Той се жени за Своята невеста — Новия Йерусалим (Откровение 21:9); и това в притчата се нарича „сватбата“.

GSAM 214.4След изтичането на две хиляди и триста дни, на 22 октомври 1844 г., адвентистите, които сравняваха събитията в своя опит с фактите, свързани с източната сватба, казаха: „Христос е влязъл на сватбата.“ Когато получиха по-ясна светлина относно същността на събитието, което щеше да се случи в края на две хиляди и триста дни, вярата им последва Христос в делото, с което Той се беше заел; така чрез вяра те „влязоха с него на сватбата“.

GSAM 215„Аз ще се върна“

GSAM 215.1В едно видение, дадено на г-ца Хармън през 1845 г., в което Христос преминава от първото към второто отделение на небесното светилище, намираме следните думи: „‚Почакайте тук; Аз отивам при Моя Отец, за да приема царството; пазете дрехите си неопетнени и скоро ще се завърна от сватбата и ще ви взема при Мене.‘ Облачна колесница с колела като огнен пламък, заобиколена от ангели, дойде на мястото, където бе Исус. Той влезе в нея и бе отведен в Светая Светих при Отец.“³

GSAM 215Милост, след като вратата е затворена

GSAM 215.2Затворената врата в тази притча изглежда се отнася до събитие, което се случва преди самото пришествие на Човешкия Син в небесните облаци; защото след като вратата се затвори, другите девици идват и чукат, и им се казва да „бдят“, защото не знаят нито деня, нито часа на Неговото пришествие. Отново, тази врата се затваря, след като мъдрите девици влязат с Младоженеца на сватбата.

GSAM 215.3От изразите, използвани в тази притча за девиците, изглежда, че след влизането на сватбата все още има възможност дори за „глупавите“ девици да направят приемлива подготовка, за да посрещнат Младоженеца. На тях им се заповядва да „бдят“. Бдението и очакването са характеристики, свързани с истинската подготовка за среща с Господа. Следователно изглежда, че милостта не се отнема, когато вратата в тази притча се затвори.

GSAM 215Не е вратата от Лука 13:25-28

GSAM 215.4В миналото са допускани грешки, като вратата, за която се говори в тази притча, е била смесвана с вратата, спомената в Лука 13:25–28, където се казва: „След като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.... Махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.“ От горния текст става много ясно, че когато тази врата се затвори, съдбата на онези, които са останали отвън, е решена. Тогава Божието царство ще е дошло; защото те ще видят спасените в царството. Напротив, в притчата за девиците Господ все още не е дошъл в Своето царство, а е отишъл при Своя Отец, за да приеме царството Си.

GSAM 216Затворена врата в символичната служба

GSAM 216.1Онези, които с вяра последваха Христос в Неговото дело, след края на периода от две хиляди и триста дни — 22 октомври 1844 г. — видяха, че когато настъпи денят на изкуплението в символичната служба, първосвещеникът затваряше вратата на външната стая и отваряше вратата към Светая Светих, за да извърши там своето дело по изличаване на изповяданите в светилището грехове; и че по същия начин Христос, нашият първосвещеник, беше затворил вратата на външното помещение на небесния храм и беше отворил онова помещение, в което виждаха „ковчега на Божия завет“.⁴

GSAM 216Кои бяха в заблуда?

GSAM 216.2Към тази дата сред адвентистките вярващи имаше такива, които все още не бяха получили ясна светлина относно богослужението на Христос в светилището, тъй като вниманието им все още не беше насочено към третата ангелска вест. Те сгрешиха, като объркаха тази външна врата на светилището със затворената врата в Лука 13:25-28. Те обаче не бяха адвентисти от седмия ден. Но кои бяха те, как възникна тази доктрина и какви обстоятелства доведоха до такива заключения, ще се опитаме да покажем.

GSAM 217.1Хората, които се бяха отделили от номиналните църкви под въздействието на провъзгласяването на адвентната вест, както и онези, от които те се бяха отделили по този начин, са споменати в свидетелството към петата и шестата от седемте църкви в Откровението. Наставлението към петата църква, тази в Сардис, гласи: „Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“⁵ От тези думи става ясно, че хората, към които е отправено това послание, са чули провъзгласяването за пришествието на Господа. Те бяха заявили, че са го приели, но сега бяха на път да се отрекат от него.

GSAM 217Църквата във Филаделфия

GSAM 217.2След това се споменава църквата във Филаделфия, шестото състояние на евангелската църква. Тази църква представлява хората, които бяха изведени под провъзгласяването на първата и втората вест от Откровение 14. На тази църква Господ казва: „[Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“⁶ Към тях се обръща още и със следните думи: „Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.“⁷

GSAM 217Какво представлява затворената врата в тази притча?

GSAM 217.3Какво трябва да се разбира под отворената и затворената врата в току-що цитирания пасаж? Смятаме, че задоволителен отговор на въпроса може да се намери в придружаващото обяснение: Докато сред адвентистите имаше такива, които бяха получили по-дълбоко прозрение и учеха, че Спасителят е преместил Своето служение от първата във втората част на небесното светилище, и правилно представяха въпроса за отворената и затворената врата на онези, които искаха да чуят, друга група се противопоставяше на тази истина и се опитваше да утвърди вярата в учението, че отворената врата е затворена, а затворената врата — отворена. По този начин те преграждаха пътя или пречеха на делото на Господните слуги тук, на земята. Вратите на небесното светилище се отварят и затварят чрез силата на Христос — „Който отваря, и никой няма да затваря.“ В обръщението към църквата във Филаделфия хората, които се държат твърдо, пазят словото и не отричат името Му, печелят победа, която отваря врата, която никой не може да затвори. Това без съмнение се отнася до вратата за достъп към хората, която, както ще видим, хората на пръв поглед бяха ефективно затворили; но в знак на признание за тяхната непоколебимост Господ поставя пред верните „отворена врата“, която никой не може да затвори.

GSAM 218Врата за словото

GSAM 218.1В Писанията се дават много примери, в които вратата се използва в този смисъл. Павел, в писмото си до коринтяните, казва: „Ми се отвориха големи врата за работа, има и много противници.“⁸ Отново, във второто си писмо до коринтяните, той казва: „Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело, духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита.“⁹ Той също така отправи молба към колосяните по следния начин: „Постоянствувайте в молитва, и бдете в нея с благодарение. Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, тъй щото да говоря тайната, която е в Христа, за която съм и в окови.“¹⁰

GSAM 218.2От тези стихове става ясно, че възможностите за проповядване на истината се наричат отворени врати; а от думите, отправени към църквата във Филаделфия, изглежда, че по времето, когато този народ беше призован, хората полагаха усилия да затворят вратата за проповядване пред тях. Докато църквата във Филаделфия преминаваше през изпитанието, държейки се здраво за „словото“ и „името“ Му, словото на Господа към тях беше, че Той ще постави пред тях отворена врата, която никой човек не би могъл да затвори.

GSAM 219Ситуацията след 22 октомври 1844 г.

GSAM 219.1Като имаме пред себе си случая, както е изложен в думите на пророчеството, нека погледнем назад към ситуацията, докато събитията се развиваха. Както вече беше представено, до април 1844 г. църквите бяха отворени за проповядване на адвентната вест, като призивите за работници бяха повече, отколкото можеха да бъдат задоволени от живите проповедници. След разочарованието през пролетта на 1844 г. онези, които не бяха приели учението искрено, започнаха да му се противопоставят. Когато през лятото на 1844 г. бяха провъзгласени втората ангелска вест от Откровение 14 и „среднощният вик“ (Матей 25), възникна най-ожесточеното преследване на онези, които все още дръзваха да потвърждават вярата си в близкото пришествие на Господа. Тези противници се опитаха с различни средства да потушат темата и по всеки възможен начин да попречат на делото на онези, които все още провъзгласяваха: „Настана часът, когато Той ще съди.“ Уилям Милър каза за тази опозиция: „Това е най-неестественото и необяснимото нещо.“ Опозицията беше толкова решителна към края на две хиляди и тристате дни, че Джордж Сторс каза за нея: „Приключихме с номиналните църкви и всички нечестиви, освен доколкото този вик може да ги засегне.“

GSAM 219.2След края на този период, когато съпротивата и подигравките от страна на нечестивите се усилиха двойно и тройно, Уилям Милър каза за ситуацията: „Ние свършихме работата си, като предупредихме грешниците и се опитахме да събудим формалната църква. Бог в Своето провидение затвори вратата.“¹¹

GSAM 219Общата закоравялост на грешниците

GSAM 219.3Това поведение на присмиващия се свят не само втвърди сърцата на грешниците спрямо адвентното учение, но и свидетелството на членовете на номиналните църкви беше следното: „Като се съобразим с ‚малкото и единични‘ случаи на покаяние и почти безпрецедентното непокаяние и закоравяване на грешниците, неволно възкликваме: ‚Забравил ли е Бог да бъде милостив, или - вратата на милостта е заключена?‘“¹²

GSAM 220.1От друг служител четем още повече за ситуацията след края на пророческия период: „Тогава беше почти невъзможно да се получи достъп до невярващите; разочарованието през 1844 г. беше объркало толкова много умовете на мнозина, че те не искаха да чуят никакво обяснение по въпроса.“¹³

GSAM 220Всички врати за достъп до невярващите са затворени

GSAM 220.2Такова състояние изглеждаше, за момента, да затваря вратата за достъп към всички, освен към онези, които все още се държаха здраво за вярата и надеждата си в скорошното пришествие на Христос. Тъй като вратата за проповядване изглеждаше напълно затворена и адвентистите видяха, че в притчата има затворена врата, която се отнасяше към техния опит, лесно може да се разбере как са стигнали до заключението, че вече няма милост за грешниците: или, както някои го изразиха, че „вратата на милостта е затворена“, особено ако са смятали, че затворената врата в тази притча и затворената врата в Лука 13 са едно и също нещо. Ако хората напълно отказваха да чуят, като по този начин закоравяваха сърцата си, как биха могли да се обърнат?

GSAM 220Кой пръв проповядва лъжливото учение за затворената врата?

GSAM 220.3Сега възниква въпросът: Кой започна да проповядва учението за „липсата на милост към грешниците“? Кой повярва в него? И кой го отхвърли? Като отговор на първия въпрос ще обърнем внимание на доклада за посещението на Дж. В. Хаймс през пролетта на 1845 г. в щата Мейн. Той казва:—

GSAM 220.4„Брат Джозеф Търнър и други застъпиха становището, че се намираме в голямата събота — че шестте хиляди години са приключили — и следователно никой адвентист не бива да извършва повече ръчен труд. Според тях, ако го правят, това със сигурност ще доведе до окончателното им унищожение.

GSAM 220.5„Докато чакаха в това състояние на безделие по отношение на светския ръчен труд, нова светлина, както се смяташе, озари ума на брат Търнър, а именно, че Младоженецът Е ДОШЪЛ — че е дошъл на десетия ден от седмия месец на изминалата еврейска година — че тогава се е състояла сватбата — че тогава всички девици, в някакъв смисъл, са влезли с него на сватбата и вратата се е затворила!—никоя от тях не можеше да бъде изгубена, и никоя отвън не можеше да бъде спасена. Така всички духовни дела на този велик свят бяха приключили.“¹⁴

GSAM 221Кой се противопостави решително на лъжливата теория?

GSAM 221.1Пастор Търнър започна да проповядва своята доктрина за „края на милостта“ в Парис, щата Мейн, и за кратко време събра значителна група последователи в тази част на страната. Тъй като вратата за достъп на хората извън адвентистите — независимо дали изповядващи вярата или не — беше напълно затворена, мнозина съвсем естествено се присъединиха към възгледите на Търнър по въпроса.

GSAM 221.2За да не бъде погрешно разбран терминът адвентисти, оттук нататък ще наричаме този народ адвентисти от първия ден; и именно много от тази група приемаха възгледите на г-н Търнър. Те все още не бяха видели или чули истината за съботата, нито бяха чували за третата ангелска вест. Именно за тях г-жа Уайт говори по следния начин в една от своите публикации:—

GSAM 221.3„След изтичането на времето на очакване през 1844 г. адвентистите все още вярваха, че пришествието на Спасителя е много близо; те считаха, че са достигнали важен преломен момент и че делото на Христос като застъпник на човека пред Бог е приключило. След като бяха отправили предупреждението за наближаващия съд, те смятаха, че тяхното дело за света е приключило, и загубиха душевното си бреме за спасението на грешниците, докато дръзкото, богохулно подиграване на нечестивите им се струваше като още едно доказателство, че Духът на Бога се е оттеглил от онези, които отхвърлят Неговата милост. Всичко това ги утвърди в убеждението, че изпитателният срок е приключил или, както те го изразиха, ‚вратата на милостта е затворена‘. Както вече беше посочено, адвентистите за кратко време бяха единодушни в убеждението, че вратата на милостта е затворена.“¹⁵

GSAM 222.1В този цитат г-жа Уайт излага позицията, застъпена от адвентистите от първия ден. Тя дори не дава да се разбере, че сама е вярвала в това. Както беше показано по-горе, учението за първи път беше проповядвано от Джозеф Търнър в Парис, щата Мейн. Г-жа Уайт (тогава г-ца Хармън) се срещна с Джозеф Търнър в споменатото по-горе място в началото на пролетта на 1845 г. и го чу да проповядва учението си, че „няма повече ръчен труд за адвентистите и няма повече милост за грешниците“, и му каза направо, че „проповядва лъжливо учение; че все още има милост за грешниците и за онези, които не са отхвърлили истината съзнателно“.

GSAM 222Против теорията за „липсата на милост“

GSAM 222.2Дж. Н. Андрюс, който е живял в Парис, щата Мейн, през 1844 и 1845 г. и който е бил напълно запознат с поведението на хората там, както и с това на Джозеф Търнър, който проповядваше, че вече няма милост за грешниците, казва за позицията на г-ца Хармън по въпроса по онова време: „Вместо виденията да ги подтикнат да приемат това виждане, те коригираха онези, които все още се придържаха към него.“¹⁶

GSAM 222.3Г-ца Хармън посети за втори път Парис, щата Мейн, през лятото на 1845 г. Относно това посещение ще цитирам г-жа Трусдейл, която по това време живееше в Парис. Тя казва:—

GSAM 222.4„По време на посещението на г-ца Хармън в Парис, щата Мейн, през лятото на 1845 г., аз ѝ разказах подробностите относно една скъпа моя приятелка, чийто баща я беше лишил от възможността да присъства на нашите събрания, поради което тя не беше отхвърлила светлината. Тя с усмивка отговори: ‚Бог никога не ми е показал, че за такива хора няма спасение. Това са само онези, на които е била представена светлината на истината и които съзнателно са я отхвърлили.‘“¹⁷

GSAM 222.5Тя също така говори за третото посещение на г-ца Хармън в Парис през 1846 г., както следва:—

GSAM 222Още едно опровержение на лъжливата теория

GSAM 222.6„Друг случай, заслужаващ да бъде споменат, беше видение, получено през 1846 г. в Парис, щата Мейн. На г-ца Хармън беше показано, че когато Сатана не може да попречи на честните по сърце да изпълнят целия си дълг, той ще използва уменията си, за да ги подтикне да надхвърлят дълга си. Една добра сестра разказваше на църквите, че Бог ги е отхвърлил, защото те са отхвърлили посланието, изпратено от небето, за да ги спаси. На сестра Хармън беше показано, че в посланието ѝ нямаше истина, тъй като в църквите имаше много хора, които все още щяха да приемат истината; че добрите ангели все още щяха да се заемат с работата за спасението на душите в тези църкви, и когато го направят, те [ангелите] щяха да оставят тази сестра с нейното послание [имайки предвид нейното послание за ‚липса на милост‘] извън вратата.“¹⁸

GSAM 223Няма противоречие

GSAM 223.1Тъй като има хора, които с голямо усърдие се опитват да докажат, че г-жа Уайт някога е проповядвала теорията за „край на милостта към грешниците“, но сега проповядва обратното, ще представя свидетелства от хора, запознати с нейното дело от 1845 г., относно нейните усилия за обръщането на грешниците. Следното е изявление на Айра Аби от Брукфийлд, окръг Мадисън, щата Ню Йорк:—

GSAM 223.2„Между 1846 и 1850 г. брат и сестра Уайт дойдоха в нашия дом и проявяваха голяма ревност към децата и към онези, които не бяха отхвърлили истината. Те се трудеха за необърнатите души и не си спомням никога да съм чувал сестра Уайт да казва, че няма надежда за отстъпилите и за онези, които не бяха отхвърлили истината.“¹⁹

GSAM 223Свидетелство на адвентистите от първия ден

GSAM 223.3Що се отнася до това, което адвентистите от първия ден в Нова Англия знаят за доктрината за изцяло затворената врата, нека следното писмо да свидетелства за това:—

GSAM 223.4„От 5 до 9 август 1891 г. проведох дебат с пастор Майлс Грант в Брукстън, град с около 30 000 жители. Дебатът се състоя в голяма шатра, а председателстваше го г-н Джон Барбър, бивш председател на градския съвет. Този град се намира на около двадесет мили от Бостън. Дебатът беше по въпроса за съботата, но г-н Грант се опита да въвлече в дебата въпроса за преживяването на сестра Уайт в това дело. Той я обвини, че ‚още през далечната 1844 г. ѝ е било показано, че периодът на изпитание е изтекъл и вече няма милост за грешниците‘.“

GSAM 224.1„В отговор му казах, че адвентистите от първия ден са заемали тази позиция – почти всички от тях – в даден момент, преди да се отделим от тях, и че вместо г-жа Уайт да подкрепя тази позиция, едно от първите неща, които ѝ бяха показани, беше, че тази позиция е ‚невярна‘ и че все още има милост за грешниците. Казах: ‚Това е така, и пастор Грант знае, че е така.‘ Докато казвах това, мнозина от адвентистите от първия ден пред мен [тази група съставляваше значителна част от пълната голяма шатра] кимнаха с глави в категорично и положително съгласие с това твърдение. Достатъчно е да се каже, че пастор Грант повече не спомена тази точка по време на дебата.“ Подписано: „Джордж Е. Фифилд, Саут Ланкастър, Масачузетс, 6 декември 1895 г.“

GSAM 224Г-жа Уайт – винаги в търсене на спасението на грешниците

GSAM 224.3Фактът, че г-жа Уайт е работила за обръщането на грешниците от 1844 г. до днес, се потвърждава и от следните факти: Тя и пастор Уайт проведоха събрание в къщата на Алберт Белден в Роки Хил, Кънектикът, което започна на 20 април 1848 г. На това събрание бяха положени усилия за някои хора от света. Пастор Уайт и съпругата му проявиха специален интерес към такива души. По този въпрос ще приведем свидетелството на един от тази група, който е бил кръстен от пастор Уайт. Джон Й. Уилкокс, пишейки от Кенсингтън, Кънектикът, на 22 февруари 1891 г., казва:—

GSAM 224.4„Бях доведен до истината по времето, когато събранията се провеждаха в незавършената стая на къщата на брат А. Белден в Роки Хил, Кънектикът. Получаването на светлината на настоящата истина за мен стана благодарение на усилията на брат и сестра Уайт. Скоро след това бях кръстен от брат Уайт. Ако не бяха насърчението и силата, които получих от тях, не знам дали изобщо бих се осмелил да мисля или да чувствам, че съм приет от Господа. Те проявяваха дълбок интерес към мен и се стараеха да ми помогнат.“

GSAM 225.1Пастор Уайт каза за тази среща в писмо до Стокбридж Хауланд от Топшам, Мейн: „Брат Бейтс представи заповедите в много ясна светлина, а тяхното значение беше подчертано чрез много силни свидетелства. Словото имаше ефект да утвърди онези, които вече бяха в истината, и да събуди онези, които все още не бяха взели окончателно решение.“

GSAM 225Работа за грешниците в Осуего, щата Ню Йорк

GSAM 225.2През 1849 г. пастор Джеймс Уайт и съпругата му работиха в Осуего, щата Ню Йорк. На тези събрания Хайръм Пач и една госпожица Бенсън, които бяха сгодени, се обърнаха към Бог и към настоящата истина.

GSAM 225.3През март 1850 г. отново се проведоха събрания в Осуего. В списанието Present Truth за април пастор Уайт, говорейки за тези събрания, каза:

GSAM 225.3„В момента се извършва много интересна работа сред децата на остатъка в този град. Тяхното спасение беше основната тема на нашите събрания през последните две съботи, и Бог ни благослови с чудесно благословение. Истината оказа благотворно влияние както върху нас, така и върху нашите деца. Вечерта след последния първи ден проведохме събрание, предназначено специално за тях, и Духът на Господа се изля сред нас. Всички деца се поклониха пред Господа и сякаш усетиха колко е важно да спазват заповедите, особено петата, и да търсят спасение чрез Исус Христос. Това беше едно от най-интересните събрания, на които някога съм присъствал.“

GSAM 225.4В списанието Present Truth от ноември 1849 г. пастор Уайт публикува разказ за няколко души, които са се обърнали и са били кръстени; а в последния брой на това списание от 1850 г. има разказ за събрание, проведено във Уейтсфийлд, щата Върмонт, и за присъствието на Хеман Чърчил, който току-що се беше обърнал от света. В статията за него се говори като за „брат“. Как би могло да бъде така, ако вече нямаше милост за грешниците?

GSAM 226Свидетелство на двадесет и един свидетели

GSAM 226.1В тази връзка представяме свидетелство, подписано през 1888 г. от двадесет и един души, всеки от които е бил част от адвентното движение през 1844 г. и е бил запознат с възникването на третата ангелска вест. Всички са били част от тази вест преди 1851 г., като повечето от тях са били свързани с адвентистите от седмия ден почти от самото начало на вестта:—

GSAM 226.2„Ние, долуподписаните, които бяхме добре запознати с адвентното движение през 1844 г., когато изтече определеното време, и които също така приехме истината на третата ангелска вест още през 1850 г., с радост поставяме подписите си под следната декларация относно учението за затворената врата, изповядвано от вярващите в третата ангелска вест от момента на нейното възникване до последната спомената дата и оттогава нататък.

GSAM 226.3„Те вярваха, в съгласие с Откровение 3:7, 8 и други места от Писанието, че при изтичането на две хиляди и триста дни от Даниил 8:14 Христос приключи Своето служение в първото отделение на небесното светилище, премести Своето служение в Светая Светих и започна делото на съда, променяйки по този начин Своята роля в плана за спасение. Тук една врата беше отворена, а друга – затворена.

GSAM 226.4„Те вярваха, че онези, които са имали ясна светлина относно първата ангелска вест и са се обърнали срещу нея, като са ѝ се противопоставяли ожесточено, са били отхвърлени от Бог. Но те не вярваха, че онези, които не са имали тази светлина, или онези, които не са достигнали възраст на отговорност преди 1844 г., ако търсят Бога с искрени сърца, ще бъдат отхвърлени.

GSAM 226.5„Макар че веднага след изтичането на времето те вярваха, както Уилям Милър и голямата маса от адвентисти, че тяхната работа за света е приключила и че Господ ще дойде много скоро, все пак след като светлината относно светилището и третата вест обясниха тяхното разочарование, те не вярваха, че милостта е отминала, освен за онези, които бяха отхвърлили светлината.“

GSAM 227.1Подписано: „Дж. Б. Суит, Южен Сагинау, Мичиган; Самюъл Мартин, Уест Риндж, Ню Хемпшир; Айра Аби, Норт Брукфийлд, Ню Йорк; г-жа Р. Б. Аби, Норт Брукфийлд, Ню Йорк; г-жа Диана Аби, Норт Брукфийлд, Ню Йорк; г-жа Л. Б. Аби, Норт Брукфийлд, Ню Йорк; Хеман С. Гърни, Мемфис, Мичиган; Ан Е. Гърни, Мемфис, Мичиган; Уилям Гифърд, Мемфис, Мичиган; г-жа Мери С. Чейс, Батъл Крийк, Мичиган; С. М. Хауланд, Батъл Крийк, Мичиган; г-жа Ф. Х. Лънт, Батъл Крийк, Мичиган; г-жа Мелора А. Ашли, Батъл Крийк, Мичиган; г-жа Каролайн А. Додж, Батъл Крийк, Мичиган; г-жа Сара Б. Уипъл, Батъл Крийк, Мичиган; г-жа Юрая Смит, Батъл Крийк, Мичиган; г-жа Паулина Р. Хелигас, Молин, Канзас; Р. Г. Локууд, Сейнт Хелена, Калифорния; г-жа Р. Г. Локууд, Сейнт Хелена, Калифорния; Рубен Лоувленд, Норт Хайд Парк, Върмонт; г-жа Белинда Лоувленд, Норт Хайд Парк, Върмонт.“

GSAM 227Погрешно тълкувано видение

GSAM 227.2Направен е опит да се тълкува едно видение, дадено на г-жа Уайт в Топшам, Мейн, на 24 март 1849 г., като проповядващо тази погрешна доктрина — че вече няма милост за грешниците. Това видение беше дадено точно когато се появяваха „чуканията в Рочестър“ (спиритизма). Г-жа Уайт видя, че тайнствените знамения и чудеса и фалшиви реформации ще нарастват и ще се ширят все повече. Тези реформации не представляваха промяна от заблуда към истината (тя не каза, че никога няма да има такива реформации, а че онези, които ѝ бяха показани и в които се използваше човешко влияние, бяха именно такива), а от лошо към по-лошо; защото онези, които твърдяха, че сърцата им са се променили, бяха само облекли религиозна одежда, която прикриваше нечестието на порочното им сърце. Някои изглеждаха наистина обърнати, което им даваше възможност да заблуждават народа на Бог; но ако сърцата им можеха да се видят, те щяха да изглеждат черни както винаги.

GSAM 227.3След това тя каза: „Придружаващият ме ангел ми заръча да обърна внимание на това, дали се чувства отговорност за грешниците, както е било преди. Погледнах, но не можах да видя такова нещо; защото времето на тяхното спасение беше преминало.“²⁰

GSAM 228.1Твърди се, че това видение е учило, че вече няма милост за грешниците, но ние питаме: Как би могло да бъде така, след като тя се е противопоставяла на тази доктрина още от момента, в който Джозеф Търнър за първи път я е проповядвал през пролетта на 1845 г., и през цялото време е работила усърдно за обръщането и спасението на грешниците?

GSAM 228.2В Supplement to Experience and Views, публикувано през 1854 г., г-жа Уайт казва: „Споменатите тук ‚фалшиви реформации‘ все още не са се развили напълно. Видението се отнася по-специално за онези, които са чули и отхвърлили светлината на адвентното учение. Те са се поддали на силни измами и няма да преживеят ‚родилните мъки на душата за спечелване на грешници‘, както преди.“²¹

GSAM 228.3Противниците твърдят, че знаят повече за това, което г-жа Уайт е видяла в това видение, отколкото самата тя. Нека го разгледаме за момент във връзка с тяхната версия за него, а именно, че тя е виждала състоянието на грешниците, а не на проповедниците на пробуждането. Така че тя погледнала към грешниците, за да открие „душевна мъка за грешниците, но не могла да я види“. Кой някога е открил душевна мъка за грешниците, просто като е погледнал грешниците? Но ние питаме: а какво да кажем за споменатите в горното свидетелство лица, които просто са използвали човешко влияние и хипноза, за да привличат новоповярвали, и са наричали това дело на Божия Дух? Готови ли са тези противници, които толкова настояваха да покажат, че г-жа Уайт е проповядвала крайната теория за „затворената врата“, да признаят, че тези проповедници на пробуждането са били святи хора и са привличали истински новоповярвали?

GSAM 228.4За всеки безпристрастен ум е очевидно, че групата хора, към които се отнася това, са онези, които твърдяха, че изпитват тази душевна мъка, докато всъщност бяха отхвърлили светлината и истината и използваха хипнозата, за да привличат новоповярвали. Такива хора не биха могли да изпитват истинска душевна мъка за грешниците, когато самите те бяха обречени на проклятие; защото „времето за тяхното [собственото им] спасение е отминало“.

GSAM 229.1От видението на г-жа Уайт от 24 март 1849 г. някои хора се опитаха да изведат заключението, че то учи, че вече няма милост за грешниците; но ние вече показахме, че през 1845 г. в Парис, щата Мейн, тя е проповядвала, че има милост за всички, които не са отхвърлили съзнателно и с пълно разбиране светлината и истината. Във видение, получено на същото място през 1846 г., беше показано, че Господ има „хора в църквите, които не са отхвърлили истината“. На онези, които мислеха по друг начин, беше отправен упрек, че Божиите ангели все още ще работят за такива хора, и когато започнат да работят, онези, които ги осъждат, ще бъдат оставени отвън.

GSAM 229.2Отново, през април 1848 г., пастор Уайт и съпругата му работеха в Роки Хил, Кънектикът, за обръщането на грешниците. Всичко това доказва, че видението от 24 март 1849 г. е в хармония с това, дадено в Парис, Мейн, през 1846 г., както и с курса, следван от тези Божии служители през април 1848 г.

GSAM 229Победа над един лъжепроповедник

GSAM 229.3Това видение беше публикувано за първи път в Кънектикът през 1849 г. Един проповедник работеше много усърдно там, за да спечели новоповярвали, като дори твърдеше, че притежава дара на езиците. Той се стремеше да придобие влияние върху малката група съботопазители в Роки Хил. Една от тях той наричаше „скъпа светица на Господа“. В негово присъствие г-жа Уайт имаше видение, което разкриваше измамния характер на неговата дейност и че неговата „скъпа светица“ следваше път, който не беше в хармония със седмата заповед. Тази „светица“ отрече обвинението, а проповедникът изтъкна силни аргументи, опитвайки се да спечели съчувствие за „бедната светица на Господа“, както я наричаше. През следващата нощ тази млада жена получи пристъп на холера морбус и помисли, че ще умре. Тя изпрати да повикат г-жа Уайт и призна, че това, което ѝ беше показано, е вярно; че е виновна точно за това, което г-жа Уайт беше заявила. Така този лъжепроповедник не успя да заблуди тази група, а същността на неговата дейност беше разкрита, което внезапно сложи край на усилията му на това място.

GSAM 230Друг лъжепроповедник в Осуего, щата Ню Йорк

GSAM 230.1Като допълнителна илюстрация на принципа, изложен в горното свидетелство, и за да покажем как пастор Уайт и съпругата му все още са се трудили през 1849–1850 г. за обръщането на грешниците, представяме следните факти, които ми бяха разказани от Елиас Гудвин и други от ранните членове на църквата в Осуего, щата Ню Йорк:—

GSAM 230.2Тогава (1849 г.) в града живееше един млад мъж на име Хайръм Пач. Той беше сгоден за една млада дама, с която скоро след това се ожени. Те бяха необърнати хора, но посещаваха събранията, провеждани от пастор Уайт и съпругата му, и бяха почти убедени да станат християни. По това време в една от църквите в Осуего започна пробуждане, не по инициатива на проповедниците, а на един виден мирянин, касиер на окръжните средства. Този човек изглеждаше много ревностен и твърдеше, че носи голяма тежест за грешниците. Той стискаше ръце, докато се молеше за необърнатите, като изглеждаше в най-голяма мъка заради тяхното изгубено състояние.

GSAM 230.3Г-н Пач и годеницата му ходеха на тези събрания за пробуждане и се колебаеха как да постъпят. Веднъж те присъстваха, когато г-жа Уайт имаше видение, в което ѝ беше посочен Осия 5:6, 7, където се казва: „Със стадата си и с чердите си Ще отидат да търсят Господа; Но няма да Го намерят; Той се е оттеглил от тях. Те се отнесоха коварно към Господа, Защото родиха чада от чужденки; Сега един месец ще ги погълне заедно с дяловете им (буквален превод на KJV).“ На нея беше показано, че онези, които ръководеха това пробуждане, не бяха в правилни отношения с Бог и че нямаха истинска душевна загриженост за грешниците.

GSAM 231Предсказание за провал

GSAM 231.1Тогава тя каза на г-н Пач: „Беше ми казано да ви кажа, че в този случай думите на текста ще се сбъднат буквално. Изчакайте един месец и сами ще разберете какъв е характерът на хората, които участват в това пробуждане и които твърдят, че носят толкова голяма тежест за грешниците.“ Г-н Пач отговори: „Ще изчакам.“

GSAM 231.2В рамките на две седмици от момента, в който беше дадено това видение, споменатият касиер, който твърдеше, че изпитва такава душевна мъка за грешниците, в престорената си агония претърпя разкъсване на кръвоносен съд в стомаха и трябваше да бъде прикован на легло поради загуба на кръв. Делата на казначейството трябваше да бъдат поети от шерифа на окръга, който заедно с един от полицаите провери баланса, посочен в счетоводната книга на казначея, и след това преброи парите в подготовка за поемане на управлението, когато, ето, се оказа, че липсват точно 1 000 долара.

GSAM 231.3На шерифа и полицая им се струваше невъзможно човек, толкова ревностен в пробуждането, да е виновен за отнемането на парите. Те помислиха, че той сигурно ги е изплатил и е забравил да направи съответния запис в книгата; или може би ги е депозирал в банката и те не фигурират в сметката в сейфа. Във всеки случай те трябваше да потърсят от него задоволително обяснение, но това трябваше да стане с повишено внимание; защото ако той имаше парите, без съмнение щеше да се опита да ги скрие. Затова беше уговорено единият от тях да отиде пръв и да се скрие в навеса зад къщата, за да наблюдава задната врата в случай, че се предприемат някакви действия, докато шерифът влезе през входната врата. Когато шерифът се приближи до къщата и влезе през предната врата, забеляза роклята на жена, която тъкмо излизаше през задната врата. Мъжът в навеса видя как жената бързо се насочи към снежна преспа, изкопа дупка в снега, сложи нещо там, което покри със сняг, и се върна в къщата.

GSAM 232.1Шерифът се приближи до леглото на касиера и, след като се поинтересува от здравословното му състояние, намекна за затрудненията в офиса, като подсказа, че той вероятно би могъл да обясни проблема. Мъжът, силно развълнуван, вдигна ръка към небето и, призовавайки Бог за свидетел, каза, че не знае нищо за парите. Точно тогава съпругата влезе и попита какво става и защо съпругът ѝ е толкова развълнуван. Мъжът отговори: „Мислят, че ние имаме парите им.“ Тогава жената също вдигна ръце по същия начин и призова Бог за свидетел, че те нямат парите и, освен това, не знаят нищо за тях. Точно когато тя довърши това изречение, полицаят, който се беше втурнал от скривалището си към снежната преспа, докато тя влизаше в къщата, се намеси с думите: „Госпожо, какво е това? Видях как изтичахте от къщата и оставихте това в снежната преспа, и ето го – изчезналият чувал с пари, на който е написано 1 000 долара.“

GSAM 232.2Както можеше да се очаква, това пробуждане внезапно се провали. Г-н Пач и неговата годеница, след като разбраха какъв е характерът на водача на пробуждането, застанаха на страната на истината и се присъединиха към църквата на адвентистите от седмия ден, в която останаха достойни членове до деня на смъртта си.

GSAM 232.3Това видение, както ясно се вижда, беше дадено в интерес и за специална полза на необърнатите и доведе до обръщането на грешници, докато непосредственото му въздействие беше върху онези, които сами бяха грешници и отхвърлени от Господа поради лицемерието си. Те „се отнесоха коварно към Господа“; претендирайки, че изпитват голяма душевна мъка за грешниците, те само раждаха „чада от чужденки“.

GSAM 232Един лицемер в Камдън, щата Ню Йорк

GSAM 232.4Сред другите места, посетени от пастор Уайт и г-жа Уайт през зимата на 1849–1850 г., беше град Камдън, щата Ню Йорк, на около четиридесет мили от Осуего, където те все още живееха. За тази среща г-жа Уайт казва:

GSAM 232.4„Преди да тръгнем, ми беше показана малката група, която изповядваше истината там, и сред тях видях една жена, която се представяше за много благочестива, но всъщност беше лицемерка и мамеше народа на Бог.“²²

GSAM 233.1През януари 1884 г., докато работех в щата Ню Йорк, научих следните подробности от г-н Престън, който беше жител на Камдън по времето на споменатата по-горе конференция и при когото пастор Уайт и съпругата му отседнаха по време на събранието:—

GSAM 233.2„Тази жена проповядваше крайни възгледи по въпроса за освещението, като твърдеше, че има състояние на съвършенство, което трябва да се постигне, при което човек би бил напълно над Божия закон; и тя твърдеше, че е достигнала това съвършено състояние. С тази доктрина за святостта тя смущаваше умовете на някои от нашите хора в Камдън. На сестра Уайт беше показано, че въпреки цялата тази привидна святост на жената, сърцето ѝ беше почерняло от грях, а в живота си тя беше покварена.

GSAM 233.3„Докато беше на това място, на сестра Уайт беше дадено друго видение в присъствието на тази жена, която изглеждаше да носи голяма душевна тежест за необърнатите; но сестра Уайт ѝ каза, че това не е истинска душевна мъка за грешниците, защото нейният собствен начин на живот беше такъв, че самата тя не стоеше праведно пред Бог. ‚Така че‘, каза г-н Престън, ‚това, което се нарича видението от Камдън, се отнасяше конкретно и специално към случая с тази жена, а не към състоянието на грешниците като цяло, и ние така го разбрахме тогава.‘“

GSAM 233.4След като г-жа Уайт разказа за видението си, жената стана и каза: „Бог познава сърцето ми, и ако можехте да го видите, щяхте да видите, че то е чисто и непорочно.“ Така събранието приключи. Не след дълго обаче жената се разболя тежко и помисли, че умира. Тя каза: „Трябва да видя сестра Уайт; имам нещо да ѝ призная. Казах ѝ, че съм добра жена, че съм чиста. Но не е така. Аз съм нечестива жена. Този мъж, с когото живея, не е мой съпруг. Оставих добър съпруг в Англия и едно малко дете и избягах с този мъж. Никога не сме били женени. Претендирах, че съм лекар, и продавах лекарства, за които се заклех в съда, че ми струват 1 долар бутилката, а всъщност ми струваха само 12 цента бутилката. Също така се заклех, че една крава, която продадохме на един беден човек, ни е струвала 30 долара, а всъщност ни е струвала само 20 долара.“²³

GSAM 234.1Към такива лицемерни преструвачи се отнасят думите на г-жа Уайт относно „мъките на душата за грешниците“, а не към грешниците като цяло. Като се вземат предвид изложените по-горе факти, показващи, че учението за „край на милостта“ за грешниците е било напълно осъдено още от самото начало на проповядването му през пролетта на 1845 г.; и че г-жа Уайт е работила усърдно за обръщането на грешниците през цялото време оттогава насам, кой може да повярва, че през 1851 г., когато е публикувано нейното произведение, озаглавено Experience and Views, тя е имала намерение да учи, че „няма повече спасение за грешниците“?

GSAM 234Привърженик на учението „няма милост“

GSAM 234.2Дори чак през 1848 г. тук-там все още се срещаха хора, които твърдяха, че няма повече милост за грешниците. Те обаче не бяха адвентисти от седмия ден. Един от тази група, на име Суит, живееше в град Рочестър, щата Ню Йорк. Точно след като публично изповядах вярата си и бях кръстен сред адвентистите от първия ден, присъствах на събрание в палатка в Канандаигуа, щата Ню Йорк, водено от пасторите Дж. К. Байуотър и Джордж У. Бърнъм. Този човек, Суит, беше там и изрази много сериозни съмнения относно истинността на моето религиозно преживяване, защото „смяташе, че вече не е възможно грешниците да се обърнат“.