Глава 10 — Среднощният вик
GSAM 160.1„По среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.“1
GSAM 160.2Вече говорихме за времето на забавяне, представено в тази притча за „десетте девици“, и сега ще обърнем специално внимание на онази част от нея, представена в горния текст, наричана от адвентистите „среднощният вик“. Известен автор по тази тема, в списанието Midnight Cry от 3 октомври 1844 г., казва:—
GSAM 160.3„Но как стигнахме до тази нощ на изчакване? Защото започнахме видението [видението за две хиляди и триста дни] през пролетта, вместо през есента на 457 г. пр. Хр. Не ни достигнаха шест месеца и няколко дни, за да стигнем до предначертаното пристанище. Това ни хвърли в нощта на изчакване, шест месеца.“
GSAM 160.4Друг автор, С. С. Сноу, в изданието Cry от 22 август 1844 г., говорейки за две хиляди и триста дни, каза:—
GSAM 160.5„Те започнаха с издаването на указа за възстановяване и изграждане на Йерусалим. Указът беше издаден първоначално от Кир, подновен от Дарий и завършен от Артаксеркс Дългоръкият в седмата година от неговото царуване. Той беше обнародван и влезе в сила през есента на 457 г. пр. Хр., когато Ездра, пристигнал в Йерусалим с благословението на Господа, възстанови еврейската държава, назначи магистрати и съдии и започна изграждането на стената.“2
GSAM 160.6Тъй като времето на видението беше две хиляди и триста пълни години, за да се съберат две хиляди и триста години, бяха необходими цялата 457 г. и цялата 1843 г., а ако указът е бил издаден едва през седмия месец на 457 г. пр. Хр., се учеше, че периодът няма да приключи преди седмия месец на 1844 г. Тъй като спазването на десетия ден от седмия месец изглеждаше като събитието, което бележеше началото на периода, така бе показано убедително, че на десетия ден от седмия месец (по еврейския календар), 22 октомври 1844 г., двете хиляди и триста дни щяха да приключат и щеше да настъпи времето за очистването на светилището. Всички доказателства, използвани за края на периода през 1843 г., важаха с еднаква сила и за изчисленията за 1844 г., а с тях и увереността, че са открили това, което изглеждаше като сигурно решение на причината за тяхното разочарование. Начинът, по който адвентистите провъзгласиха „истинския среднощен вик“, както беше наречен тогава, не може да бъде илюстриран по-добре от цитирането на писанията на онези, които бяха активно ангажирани в делото по онова време.
GSAM 161„Излизайте да го посрещнете!“
GSAM 161.1В изданието Cry от 3 октомври 1844 г. имаше статия, написана от Джордж Сторс, под заглавието „Излизайте да го посрещнете!“, в която той казваше:
GSAM 161.2„Вземам перото си с чувства, каквито никога преди не съм изпитвал. В моите очи няма никакво съмнение, че на десетия ден от седмия месец ще станем свидетели на явяването на нашия Господ Исус Христос в небесните облаци. Намираме се на няколко дни от това събитие – ужасен момент за неподготвените, но славен за онези, които са готови.
GSAM 161.3„‚Ето младоженецът [иде!]‘ тази година; ‚излизайте да го посрещнете‘. Свършихме с номиналните църкви и всички нечестиви, освен доколкото този призив може да ги засегне. Нашата задача сега е да събудим онези ‚девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца‘. Къде сме ние сега? ‚Ако и да се бави, чакай го.‘ Не е ли това нашият отговор от миналия март или април? — Да. Какво се случи, докато Младоженецът се бавеше? — Всички девици задрямаха и заспаха, нали? Думите на Христос не са се провалили; и ‚Писанията не могат да бъдат нарушени‘. Няма смисъл да се преструваме, че сме били будни; ние сме дремнали, не по отношение на самото пришествие на Христос, а по отношение на времето. Навлязохме във времето на забавяне; не знаехме ‚колко дълго‘ ще се забави, и по този въпрос сме дремнали. Някои от нас казаха в съня си: ‚Не определяй друго време!‘, затова заспахме. Сега проблемът е да ни събудят. Господи, помогни ни, защото помощта на човека е напразна. Говори Ти, Господи. О, дано ‚Отецът‘ сега ‚разкрие‘ времето.
GSAM 162Полунощта на посланието
GSAM 162.1„Колко дълго ще продължи времето на забавяне? — Половин година. Откъде знаеш? — Защото нашият Господ казва: ‚в полунощ‘, докато Младоженецът се бавеше. Видението беше за ‚две хиляди и триста вечери и сутрини‘, или дни. Една ‚вечер‘, или нощ, е половината от един от тези пророчески дни и следователно е шест месеца. Това е цялата продължителност на времето на забавяне. Настоящият силен призив на времето започна около средата на юли и се разпространи с голяма бързина и сила, придружен от проявление на Духа, каквото никога не съм виждал, когато призивът беше ‚1843‘. Сега буквално е: ‚Излизайте да го посрещнете‘. Налице е изоставяне на всичко, което никога не съм си и мечтал, че може да се види. Когато този призив обземе сърцето, фермерите оставят фермите си заедно с реколтата. Има силен плач със сълзи и посвещаване на всичко на Бог, каквито никога не съм виждал. Има увереност в тази истина, каквато никога не е била усещана в предишния призив в същата степен, и плач или разтапяща слава в нея, която надхвърля всяко разбиране, освен за онези, които са я усетили.
GSAM 162.2„В тази настояща истина аз, чрез благодатта, дръзвам да заложа всичко и чувствам, че да се поддавам на съмнение относно нея би означавало да обидя Бог и да докарам върху себе си ‚бърза погибел‘. Убеден съм, че сега всеки, ‚който иска да спечели живота си‘ – там, където този вик е бил искрено издигнат – като се поддава на мисълта ‚ако това не се случи‘ или чрез страх да се осмели да се довери на тази истина, ‚ще го изгуби‘. Това изисква същата вяра, която подтикна Авраам да принесе в жертва Исаак, или Ной да построи ковчега, или Лот да напусне Содом, или децата на Израил да стоят цяла нощ в очакване на изхода си от Египет, или Даниил да влезе в лъвската яма, или тримата евреи в огнената пещ. Ние си въобразявахме, че ще влезем в царството без такова изпитание на вярата, но съм убеден, че не е така. Тази последна истина носи със себе си такова изпитание и никой няма да се осмели да го поеме, освен онези, които дръзват да бъдат смятани за глупаци, луди или каквото и да е друго, с което предпотопните содомити, една хладна църква или спящите девици са склонни да ги засипят. Още веднъж бих извикал: ‚Бягай за живота си‘; ‚Да не погледнеш назад‘; ‚Помнете Лотовата жена.‘“
GSAM 163Плоската скала на Сторс
GSAM 163.1В изданието Midnight Cry от 10 октомври 1844 г. се появи следният текст, написан от Джордж Сторс, под заглавието „Финалът“, но наричан от адвентистите „Плоската скала на Сторс“:—
GSAM 163.2„Как да се подготвим за този ден? — Повярвайте в Божията истина и се осмелете да я следвате с твърда вяра, която прославя Бог. Трябва да имаме същото състояние на ума, което бихме имали, ако знаехме, че ще умрем на този ден — същото пълно посвещение на Бог и мъртвост спрямо света.
GSAM 163.3„Не мога по-добре да илюстрирам какво имам предвид, освен като си представя голяма плоска скала посред океана. Един славен и могъщ принц дава обещание, че в определен момент ще изпрати великолепен параход, за да отведе всички хора, които намери там с доказателство, че напълно са повярвали на думата му, към една славна страна. Мнозина се осмеляват да стигнат до скалата. Някои, когато вече са в безопасност на скалата, прерязват въжето, и лодката, с която са дошли, се отнася далеч от тях, а те вече не я поглеждат, а чакат пристигането на парахода. Те нямат никакво съмнение в истинността на обещанието и залагат всичко на него. Други, които пристигат там, смятат, че е достатъчно само да са на скалата. Но те искат да бъдат ‚мъдри‘ и да не поемат прекалено голям риск.
GSAM 164.1„‚Нека ви бъде според вярата ви‘ беше прозвучало още преди очаквания час на пристигането на парахода. Денят настъпва. Предпазливите, може би, възнамеряват да отвържат лодките си и да ги оставят да отплават, ако видят, че параходът идва. Той се появява на хоризонта; но сега е твърде късно да пуснат лодките си, без да бъдат забелязани; а освен това същата предпазливост би им подсказала сега да не позволяват на лодките си да отплават, докато не са сигурни, че не се заблуждават относно приближаващия се кораб. Сега той се приближава толкова много, че те по никакъв начин не могат да отвържат лодките си, без да бъдат забелязани.
GSAM 164.2„Параходът пристига до скалата. ‚Какво е доказателството, че сте имали безусловно доверие в обещанието за пристигането на парахода?‘ — ‚Лодките ни са отвързани и са отплавали от нас, така че нямаше как да стигнем до сушата и щяхме да загинем, ако параходът не беше пристигнал, защото това е скала, покрай която никой друг кораб никога не минава.‘ ‚Достатъчно‘, извиква командирът на парахода; ‚качвайте се на борда; такова доверие няма да бъде разочаровано.‘
GSAM 164.3„Онези, които бяха оставили лодките си привързани към скалата, сега се тълпят наоколо и се борят да се качат на борда на парахода. Командирът пита: ‚Какво означават онези лодки, които виждам привързани към скалите там, или чиито въжета са били прерязани едва след като се появих на хоризонта?‘ Те отговарят: ‚Решихме да бъдем предпазливи, за да имаме с какво да се върнем на сушата, ако параходът не пристигне.‘ ‚Значи сте се погрижили за плътта‘, извиква командирът, ‚нали, и така сте се усъмнили в думите ми? Нека ви бъде според вярата ви. Доказателствата са срещу вас. Погрижихте се за завръщането си и сега трябва да пожънете плода на неверието си.‘ И тъй, ‚поради неверието си те не можаха да влязат.‘ О, ужасно състояние на отчаяние!
GSAM 164.4„Прережете въжетата си сега, братя; нека лодките ви отплават извън погледа; да, побързайте, преди да се яви ‚знамението на Човешкия Син‘. Тогава ще бъде твърде късно. Рискувайте сега и рискувайте всичко. О, сърцето ми се разкъсва за вас; не се бавете; отблъснете тази лодка, или сте загубени; защото ‚който иска да спечели живота си, ще го изгуби‘, така казва Исус Христос, нашият Господ и Съдия. Побързайте, тогава, още веднъж ви умолявам, о, побързайте! Отпуснете всяка лодка, с която сега разчитате да избягате към сушата, ‚ако то не дойде‘. Това ‚ако‘ ще ви погуби. Сега е последното изпитание и изкушение. Постъпете както направи нашият Господ при последното изкушение на дявола — ‚Махни се, Сатано‘, каза Той. Тогава дяволът го напусна и ‚ето, ангели дойдоха и Му прислужваха‘. Така ще бъде и с вас, когато постигнете този триумф.“
GSAM 165Бързото действие на среднощния вик
GSAM 165.1Що се отнася до бързината, силата и въздействието на посланието на „среднощния вик“, получаваме правилна представа от думите на Н. Саутард, редактор на вестника, от който цитирахме по-рано — Midnight Cry. В броя от 31 октомври 1844 г. той казва:
GSAM 165.2„В началото определеното време като цяло срещаше съпротива; но изглеждаше, че провъзгласяването му е съпроводено от неустоима сила, която поваляше всичко пред себе си. То премина през земята със скоростта на торнадо и достигна сърцата на различни и отдалечени места почти едновременно, и по начин, който може да се обясни само с предположението, че Бог беше в него. То предизвика навсякъде най-дълбоко проучване на сърцето и смирение на душата пред Всевишното Небе. То предизвика откъсване на привързаностите от нещата на този свят, изцеление на споровете и враждите, признаване на грешките, смирение пред Бог и покайни, съкрушени молитви към Него за прошка и приемане. То предизвика самоунижение и смирение на душата, каквито никога преди не бяхме виждали. Както Бог, чрез Йоил, заповяда, когато наближи великият ден на Бога, това доведе до разкъсване на сърцата, а не на дрехите, и до обръщане към Господа с пост, плач и скръб. Както Бог каза чрез Захария, дух на благодат и молитва се изля върху децата Му; те погледнаха към Този, Когото бяха проболи, и в земята настъпи голямо скърбене: всяко семейство настрана, а жените им – настрана; и онези, които търсеха Господа, съкрушаваха душите си пред Него.“
GSAM 166Народът, движен от свръхестествена сила
GSAM 166.1Отново за това вълнуващо провъзгласяване той казва:—
GSAM 166.2„На нас ни се струваше, че това е било толкова независимо от човешкото участие, че не можехме да го разглеждаме иначе освен като изпълнение на ‚среднощния вик‘ след забавянето на Младоженеца и дрямката и съня на девиците, когато всички трябваше да станат и да подготвят светилниците си. И изглежда, че последното дело е било извършено; защото никога преди това не е имало време, когато съответните групи, очакващи пришествието, са били в толкова добро състояние на подготовка за пришествието на Господа.“
GSAM 166Разпореждане със светските притежания
GSAM 166.3Под въздействието на вдъхновяващата проповед по адвентното учение мнозина се разделиха със своите земни притежания, като използваха средствата си за подпомагане на ораторите в тяхната дейност, за разпространение на печатните издания и брошури или за задоволяване на нуждите на нуждаещите се, като по този начин дадоха на света най-доброто доказателство за своята искреност и сериозност; докато онези, които се държаха за земните си притежания и не направиха никаква особена жертва за делото, бяха отбелязани от светските хора като хора, които всъщност не вярват в това, което изповядват. За илюстрация ще дам два примера, по един от всяка страна на въпроса.
GSAM 166Картофено поле
GSAM 166.4Първият е за един вярващ, който живееше в Ню Ипсуич, Ню Хемпшир, на име Хейстингс, който имаше голямо поле с прекрасни картофи, които остави неизкопани. Съседите му се тревожеха за тях и дойдоха при него, предлагайки му да ги изкопаят и да ги сложат в мазето му безплатно, ако им позволи, „защото“, казаха те, „може да ти потрябват“. „Не!“, отговори г-н Хейстингс, „ще оставя това поле с картофи да проповядва вярата ми в скорошното явяване на Господа.“
GSAM 167.1Тази есен, както може да се прочете във вестниците Claremont (N.H.) Eagle, New York True Sun и редица други издания, реколтата от картофи беше почти напълно унищожена от „картофената гнилост“. Както се изразява във вестник Sun: „Колко болезнено е да научим, че цели реколти от този ценен хранителен продукт са били унищожени от гниенето. Кореспондент на вестник от Филаделфия съобщава, че реколтата от картофи в този щат е провалена. Единственият район, от който се чуват малко оплаквания, е Мейн, но дори и там реколтата не е избегнала болестта.“
GSAM 167.2Тъй като есента беше мека и картофите на г-н Хейстингс бяха оставени в земята до ноември, нито един от тях не загни. Вследствие на това той разполагаше с изобилие както за себе си, така и за своите нещастни съседи, които през предходния октомври бяха толкова загрижени за неговото благополучие, а през пролетта бяха принудени да купуват от него семенни картофи и с радост плащаха добра цена за тях. Това, което те смятаха, че ще бъде голямо бедствие за г-н Хейстингс, Бог превърна в земно благословение – и не само за него, но и за съседите му.
GSAM 167Отричане на вярата му
GSAM 167.3Вторият случай се случи в моето собствено място на пребиваване. Ставаше дума за член на църквата, който имаше много да каже на събранията относно пришествието на Господа през есента на 1844 г. Той беше човек със значително имущество и, наред с други неща, притежаваше много прасета, които бяха точно на подходящата възраст, за да бъдат отгледани за пролетния пазар. Един мой чичо, който не изразяваше религиозни претенции и чиято дейност беше покупко-продажбата на добитък, отиде при този самопровъзгласен адвентист, за да купи прасетата му, но разбра от него, че той не желае да ги продаде, тъй като щеше да ги задържи до следващата пролет като „прасета за угояване“. Чичо дойде при дядо ми, който беше вярващ адвентист, и каза: „Този човек не вярва в това, което изповядва.“ „Защо?“ – попита дядо. „Защото“ – отговори чичо – „той казва, че Господ идва и че светът ще свърши тази есен, но иска да задържи прасетата си до следващата пролет. Няма нужда да ми говори; той не вярва и на една дума от това.“
GSAM 168Средствата бяха предложени твърде късно
GSAM 168.1Имаше хора, които се държаха за средствата си, борейки се през цялото време с убеждението, че трябва да ги използват за напредъка на делото, докато не стана твърде късно да ги инвестират. Такива дойдоха при онези, ангажирани с отпечатването на посланието, умолявайки ги със сълзи да приемат парите им, но отговорът беше: „Твърде късно е! Ние сме платили за всички печатни материали, които можем да разпространим преди края. Наехме няколко механични печатарски машини, които работят ден и нощ; не искаме повече пари.“ Един очевидец ми свидетелства, че е видял хора да поставят хиляди долари на бюрото пред издателя на Voice of Truth и в душевна мъка да го молят да ги вземе и да ги използва. Отговорът беше: „Закъсняхте! Сега не искаме парите ви! Не можем да ги използваме!“ Тогава те попитаха: „Не може ли да се дадат на бедните?“ Отговорът беше същият: „Ние сме се погрижили за неотложните нужди на всички, до които можем да стигнем.“ В душевна мъка мъжете си взеха парите, заявявайки, че Божието неодобрение тегне над тях заради липсата им на вяра и заради алчността, която ги е подтикнала да задържат средства от Божията кауза, когато те са били необходими и биха били използвани с радост.
GSAM 168Назначени настойници
GSAM 168.2Характерът и принципите на онези, които оставиха реколтата си неприбрана и магазините си пусти, за да разпространяват печатните материали или да разговарят и да се молят с хората от къща на къща, бяха над всякакво съмнение. Хората не се съмняваха, че тези мъже и жени вярваха във всяка своя дума, а освен това ги съпътстваше такава сила, че честните сърца не можеха нито да опровергаят, нито да се противопоставят на думите им. По този начин хиляди бяха доведени до вярата в истината и потърсиха и намериха Божията милост.
GSAM 169.1Подигравателният грешник и светският изповедник, обаче, решиха, че това дело по разпространяването на публикации за Второто пришествие трябва да бъде спряно. Тези хора, които обхождаха цяло селище или цял окръг, ходейки от къща на къща с адвентното учение и пренебрегвайки бизнеса и семействата си, трябва да са изгубили ума си, казваха те, и затова трябва да им бъдат назначени настойници. Предполагаемите доказателства за ненормално състояние, проявявани от вярващите (които се състояха просто в труд за спасението на ближните им, без свидетелства, че семействата им страдат поради изоставянето на бизнеса им), бяха недостатъчно доказателство за лудост; следователно само малцина бяха поставени под настойничество. Съдейки по лекотата, с която съвременните противници говорят за този факт, човек би си помислил, че е имало много случаи; все пак през цялата ми дейност като адвентистки проповедник, обхващаща период от над петдесет и шест години, съм срещал само два случая на „милерити“, които са били поставени под настойничество. Кратко споменаване за тях може би няма да е излишно.
GSAM 169Неговият собствен настойник
GSAM 169.2Първият случай се случи в щата Ню Йорк, на по-малко от тридесет мили от мястото, където живеех. Един мъж, чието състояние възлизаше на около 100 000 долара, прие адвентното учение. Той даде около половината от тази сума на съпругата си и децата си, които не споделяха вярата му. Останалата част той смяташе за своя, за да я използва както сметне за добре; и тъй като част от нея отиде за адвентната кауза, децата му повдигнаха възражения и се консултираха със съдия, молейки да бъде назначен настойник над баща им. След като съдията им обясни задълженията и правомощията на настойника при управлението на имуществото, той ги помоли да посочат кого биха искали той да назначи. След като се съвещаха известно време, те решиха, че не познават никого, на когото биха се осмелили да поверят имуществото, и съобщиха на съдията, че са избрали баща си за негов собствен настойник. Съдията се обърна към мъжа и каза: „Г-н _____, децата Ви са Ви избрали за подходящия човек, който да управлява собственото Ви имущество. Вашите дела остават точно същите, каквито бяха, преди да бъдете приведен в съда.“3
GSAM 170Абсурдна ситуация
GSAM 170.1Другият случай беше този на Стокбридж Хауланд от Топшам, щата Мейн. Той беше един от най-добрите механици в цялата тази част на страната, майстор в строителството на мелници и мостове. В рамките на това движение „среднощен вик“ г-н Хауланд обикаляше на кон няколко общини, разнасяйки адвентни вестници и брошури от къща на къща, което силно дразнеше противниците и подигравачите, които се оплакваха, че с това разпространение на брошури той пренебрегва бизнеса си. Затова те веднага осигуриха назначаването на настойник, който се сблъска с повече работа, отколкото очакваше, тъй като г-н Хауланд му изпращаше всички събирачи на данъци и всъщност всеки, който идваше със сметки за плащане; „защото“, казваше той, „аз не се считам за компетентен да се занимавам с никакви дела“. Малко след това окръгът пожела да построи мост над река Кенебек — мост, който да издържи на бурния поток от разярени води и плаващ лед по време на пролетните пълноводия. Окръжните комисари и общинските съветници на града решиха, че Стокбридж Хауланд е подходящият човек за тази работа. Когато дойдоха при него с техническите изисквания и договор за изграждане на моста, той каза иронично: „Господа, ще трябва да се обърнете към настойника ми. Знаете, че не ме смятат за способен да се грижа за собствените си дела, а идвате при мен да построя мост!“ Ситуацията беше малко прекалено абсурдна за разумни хора и настойничеството внезапно приключи. Достатъчно е да се каже, че неговите преследватели впоследствие изразиха най-смирените извинения за несправедливото и необосновано поведение, което бяха проявили.