Глава 2 — Разкриването на плана за спасение

GSAM 38.1„Отлагано ОЖИДАНЕ изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.“¹ „Защото така казва Господ на Силите: Още веднъж, след малко, аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата. Ще разтърся и всичките народи; и Желанието на всичките народи ще дойде; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите (буквален превод на KJV).“²

GSAM 38.2От момента, в който Адам беше изгонен от Едемската градина и от Дървото на живота, думите, отправени към Сатана относно потомството на жената — „То ще ти нарани главата“ — дадоха надежда за окончателното поражение на дявола, за разгромяването на неговите коварни планове и за възстановяването на достъпа до Дървото на живота. Очакваният — обещаното Потомство — по този начин стана „Желанието на всичките народи“ (буквален превод на KJV).

GSAM 38.3В горния цитат от Агей се вижда, че идването на този Желан е свързано с времето, когато Господ ще разтърси както небесата, така и земята. Павел, в писмото си до евреите, поставя това разтърсване в бъдещето, като казва: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето. А това ‚още еднаж‘ означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание.“³ Това изказване относно едното разтърсване, което тепърва предстои, изглежда го свързва тясно с окончателното установяване на Божието царство под Христос, обещаното Потомство, „Желанието на всичките народи“ (буквален превод на KJV).

GSAM 39.1Възстановяването, което ще се осъществи чрез Христос, може ясно да се види в последните дни от всички, които имат цялата Библия отворена пред себе си. При древните не беше така. Словото на Господа дойде при тях „заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко“.⁴ Така че в откровението за плана за спасение, което им беше дадено, то беше като пътя на праведните, „като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден“.⁵ По този начин става много интересно да проследим накратко постепенното разкриване на този план пред древния Му народ.

GSAM 39Забавянето не е било разкрито от самото начало

GSAM 39.2Господ не отложи веднага осъществяването на надеждите им и не натъжи сърцата им с разкритието, че ще минат стотици години, преди да достигнат пълното осъществяване на надеждите си в обещаното Потомство. От записаните факти заключаваме, че им е било позволено да мислят, че първото родено дете ще бъде това Потомство: и че много скоро, по някакъв начин, Едем ще бъде възстановен, и те отново ще имат достъп до Дървото на живота. Когато се роди Каин, Ева възкликна: „С помощта на Господа придобих човек.“⁶ Някои учени по иврит свидетелстват, че буквално и изчерпателно преведеният текст гласи: „Получих мъж, Господа.“ Тоест: Ето Потомството, което ще извърши това величествено дело – да победи Сатана. Няма сведения за подобен израз от страна на Ева, когато се роди Авел. Тя можеше и естествено би предположила, че първородният е този, който ще изпълни обещанието. Колко ли трябва да са се разбили, а дори и да са изчезнали надеждите ѝ, докато характерът на Каин се развиваше и тя ставаше свидетел на злия му път, който накрая доведе до убийството на брат му. Преди Авел да бъде убит, те сигурно са получили някаква светлина и знание относно бъдещата жертва, която щеше да бъде принесена за тях; защото Авел, както беше божествено наставляван, донесе агнето си за принос, докато Каин, който беше научен на същото като брат си, донесе принос от плодовете на земята, и то дори смесен с духа на гнева и завистта. Приношението на Авел беше по-приемливо от това на Каин, защото беше принесено „с вяра“, и за него Павел пише: „Той и след смъртта си още говори.“⁷

GSAM 40Дали Сит е Потомството?

GSAM 40.1След смъртта на Авел се роди Сит, когато надеждата се възроди; „защото“, каза Ева, „Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.“⁸ По-късно Сит беше включен в родословието на Адам. (Виж Битие 5:3.) Каин, истинският първороден, не е включен в родословието. Много вероятно Ева е предполагала, че Сит сега е обещаното Потомство. От записа става ясно, че след раждането на Сит хората започнали да се наричат с името на Господа. (Виж бележката в Битие 4:26.) Може би са направили това, предполагайки, че Сит е този, който ще бъде крайният владетел, Господ, и ще свали узурпираното господство на Сатана.

GSAM 40Надеждата, насочена към Ной

GSAM 40.2В краткия разказ за събитията от времето на Адам до раждането на Ной се дава малко повече от родословието на човешкия род. С раждането на Ной („праведният“, бележка в полето) надеждата отново се възроди и хората казаха: „Тоя ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни иде от земята, която Господ прокле.“⁹ Божието слово мълчи относно това как или по какъв начин те са очаквали утеха; но се поддържаше надеждата, че проклятието върху земята по някакъв начин ще бъде смекчено. От тях беше скрито знанието за нечестието, което е съществувало по времето на Ной, когато хората щяха да изпълнят света с толкова много грях и насилие, че човешкият род щеше да бъде изтребен от земята чрез потоп, а само Ной и семейството му щяха да се спасят от унищожението; както и фактът, че той е трябвало в продължение на сто и двадесет години да предупреждава света за предстоящото унищожение.

GSAM 41Построяването на Вавилон

GSAM 41.1След потопа хората получиха указания чрез Ной да населят отново земята; но когато започнаха да се размножават, те отхвърлиха плана на Господа да ги управлява. Нимрод основал царството на Бабел (по-късно наречено Вавилон, първото от земните правителства).¹⁰ Малко по-късно хората започнаха да строят кулата на Вавилон, за да си създадат име и да предотвратят разпръскването си по света, точно обратното на това, което Господ ги беше научил чрез Ной. Вместо търпеливо да чакат Господ да изпълни Своите цели, те взеха нещата в свои ръце, когато Бог обърка езиците им и по този начин те бяха разпръснати.

GSAM 41Авраам – наследник на света

GSAM 41.2Проследявайки краткия разказ до десетия по ред потомък на Ной, стигаме до призванието на Авраам, на когото Господ каза: „Цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века. И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи. Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.“¹¹ Въпреки това обещание към Авраам, че ще притежава земята, Господ го увери, че ще умре. Павел казва, че той отиде в „едно място, което щеше да получи в наследство“.¹² Този въпрос за изпълнението на обещанието без съмнение бе изяснен на Авраам във видение от Бога, защото той „очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“.¹³ В Римляни 4:13 се посочва, че обещанието беше „че ще бъде наследник на света“; не в сегашното му състояние, а рано или късно, след като възкръсне.

GSAM 42.1От човешка гледна точка Авраам не успя да разбере как обещаното потомство може да бъде негова собствена рожба. Затова той предложи да се призове Елиезер, неговият управител, за потомство. Господ каза: Не е така; но то ще бъде някой, който „ще излезе от твоите чресла“. Сега Господ започва да му разкрива, че окончателното дело на потомството му няма да се осъществи незабавно. Той каза на Авраам: „Твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години... А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.“¹⁴

GSAM 42.2Жената на Авраам предложи неразумен план за ускоряване на изпълнението на обещанието; но след като се роди Исаак, истинският син на Авраам и Сара, неговата законна съпруга, Господ каза за Исмаил и майка му Агар: „Изпъди тая слугиня и сина й.“

GSAM 42.3В изпитанието на вярата на Авраам, свързано с принасянето на Исаак в жертва на олтара, той научи урок относно възкресението на мъртвите. За него се казва: „Като разсъди, че Бог може да възкресява [Исаак] и от мъртвите, — отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.“¹⁵

GSAM 42Истинското Потомство

GSAM 42.4На Авраам някога беше разяснено, че истинското Потомство, чрез което всички народи щяха да бъдат благословени, макар и от неговото потомство по плът, в действителност щеше да бъде Христос на Бога; защото Господ не му каза: „‚и на потомците‘, като на мнозина, но като за един: ‚и на твоя потомък‘, Който е Христос.“¹⁶ Апостол Павел каза за това: „Писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: ‚В тебе ще се благославят всичките народи‘.“¹⁷ Обещанието към Авраам беше подновено към Исаак и неговото потомство,¹⁸ както и към Яков.

GSAM 42.5Тъй като Яков имаше дванадесет сина, естествено възниква въпросът: чрез кого трябва да се проследи родословието на истинското Потомство? Във вдъхновеното свидетелство, дадено от Яков относно синовете му, въпросът беше решен: „Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената.“¹⁹ В изпълнение на това е добре да се отбележи тук, че на израилтяните, макар и подчинени на различни народи, беше позволено да имат своя Синедрион. По този начин Юда — племето на евреите, наречено така по името на Юда — имаше известен глас в тяхното управление, докато Сило (Христос) действително не дойде.

GSAM 43Скритото време

GSAM 43.1Патриарсите притежаваха известно знание относно възстановяването и обещаното Потомство; но кога или колко време преди да дойде То, все още беше скрито от тях. Тъй като потомството на Яков се умножи в Египет, а асирийският Фараон (Исая 52:4) – който „не познаваше Иосифа“²⁰ – ги угнетяваше, мислите им естествено се връщаха към споменатите пред Авраам 400 (всъщност 430) години като период, обхващащ техните страдания и пребиваването им като чужденци, надявайки се, че избавлението от тях ще доведе до обещаното наследство.

GSAM 43.2Когато се роди Мойсей, родителите му видяха, че „бе красиво дете“.²¹ Сигурно им беше дадено прозрение, че той ще бъде, с Божията помощ, избавителят на Израил от жестокото им робство. Без съмнение това знание беше предадено на Мойсей; защото когато, на възраст от четиридесет години, той реши окончателно да се присъедини към угнетените израилтяни и да понесе страданията им, вместо да бъде наричан син на дъщерята на Фараона и наследник на египетския трон,²² и когато започна да се застъпва за каузата на своя народ и в тяхна защита уби един египтянин, той се учуди много, че те не разпознаха неговото дело; „мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление.“²³

GSAM 44.1Когато дойде определеното от Господа време израилтяните да напуснат Египет, те си тръгнаха, и то точно в предсказания ден. Изход 12:40, 41. Те не биха могли да считат Мойсей за своя окончателен владетел и за потомството, на което беше дадено обещанието, защото той беше от племето Леви, а не беше ли Яков в своето вдъхновено предсказание обявил, че Юда ще бъде техният владетел, докато не дойде Сило?

GSAM 44„Виждам го, но не сега.“

GSAM 44.2Когато израилтяните бяха на път към Ханаан, Валак, царът на Моав (потомък на Лот), повика Валаам да прокълне Израил. Господ превърна проклятието му в благословение, чрез което те получиха допълнителна светлина, предназначена да разсее мисълта, че окончателното освобождение от узурпацията на Сатана ще настъпи веднага при влизането им в Ханаан. В библейския разказ за това се чете, че Валаам, във видение от Бог, каза: „Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови потомци.“²⁴

GSAM 44.3За това многобройно потомство, произлязло от Авраам, Павел говори по следния начин: „Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.“²⁵

GSAM 44.4Сърцето на Израил не е трябвало да се обезсърчава или да се отчайва от предсказанието на Валаам, че осъществяването на тяхната надежда „не е сега“, нито „близо“; защото Господ, не много преди това пророчество, беше заложил собствения Си живот, че славното състояние най-накрая ще настъпи. Чрез Мойсей Той каза: „Но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.“²⁶ В дните на пророк Авакум, 863 години по-късно, същата истина беше повторена, но се говореше за нея като за събитие, което все още предстои: „защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.“²⁷

GSAM 45Служението в светилището – образ на истинското

GSAM 45.1Когато Господ изведе Израил от Египет, Той провъзгласи пред целия лагер Своя закон от нравствени заповеди и им даде копие от него върху камък, издълбано от собствения Му пръст, за да бъдат постоянно насочвани към оня Спасител, Който накрая щеше да се принесе в жертва за тях; и за да бъдат очистени греховете им чрез силата на Неговата скъпоценна кръв, Той разпореди да се издигне светилище в пустинята. Мойсей беше наставляван да изработи този шатър, или светилище, във всичките му детайли точно според образеца, който Господ му показа на планината.²⁸ Служението в това светилище беше сянка на истинското служение на Христос в небесното светилище.²⁹ Докато целта на Бога в приносите и жертвите на светилището беше да поддържа пред хората сянка на „бъдещите добрини“,³⁰ усилието на Сатана беше да подтикне хората да се вглеждат в самия принос, вместо в Христос и Неговото действително служение, за което това беше само пример. По този начин той се стремеше да ги подтикне да се уповават на собствените си дела за спасение.

GSAM 45.2Намерението на Господа беше да бъде владетел на Своя народ — израилтяните — да води техните битки и да покорява народите. Той имаше Свой начин на управление, както се вижда от следния текст: „Като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години. След това им дава съдии до пророка Самуила.“³¹

GSAM 45Израил иска цар

GSAM 45.3Очевидно израилтяните не харесваха начина, по който Господ ги управляваше. Това обаче беше Неговата цел и Неговата воля — те да бъдат особен народ, различен от всички останали около тях. Ако бяха следвали стриктно Неговите указания, дори народите щяха да кажат за тях: „Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?“³²

GSAM 46.1В недоволството си те помолиха Самуил да им постави цар, и Господ каза на Самуил: „Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.“³³ Отново казаха на Самуил, и то малко по-настоятелно: „Постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.“³⁴ Самуил внимателно им изложи потисничеството, което щеше да ги сполети, ако имаха цар, но „обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас, за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.“³⁵

GSAM 46.2Така те имаха царе, които ги управляваха около петстотин години — първо като едно царство под управлението на Саул, Давид и Соломон; след това разделени на две царства — Израил и Юда. Много малко от царете им бяха добри и праведни, но повечето от тях бяха нечестиви и водеха народа към идолопоклонство и груби беззакония. Така народът не само приличаше на околните народи в това, че имаше цар, но и като тях в нечестието си, в това, че се отвърна от Бога на бащите си, и в поклонението на идоли и небесните войнства.

GSAM 46.3Господ каза за това царско управление чрез устата на пророк Осия: „Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ. А сега где е царят ти? — Та да те избави във всичките ти градове, — И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници? Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.“³⁶

GSAM 47Сваленото царство

GSAM 47.1Това царско управление продължи, докато халдейците изгориха Йерусалим, отнесоха съдовете от храма и отведоха Юда в плен във Вавилон, където те останаха седемдесет години, както беше предсказано срещу тях. При прекратяването на това монархично управление Господ каза чрез пророк Езекиил на Седекия, последния им цар: „Ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си, така казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде такава, възвиси смирения [владетелят на Вавилон], а смири възвисения [този силно самовъзвеличаващ се владетел от племето на Юда]. Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам.“³⁷

GSAM 47.2Този законен владетел, истинското Потомство, е Христос. За Него пророк Михей написа: „Ти, крепост на стадото, Укрепление на сионовата дъщеря, В тебе ще се върне предишната власт [господство над земята, възстановено в Христос], Да! ще дойде царството на ерусалимската дъщеря.“³⁸

GSAM 47.3Когато Израил загуби скиптъра, той премина в ръцете на вавилонския цар. Тъй като те последователно бяха под властта на Мидо-Персия, Гърция и Рим, царството беше три пъти съборено. По времето на царуването на Цезар Август, император на Рим, се роди Христос, законният наследник на трона на Давид — истинското Потомство на жената, на Авраам и на Давид — и то по начина, по който беше предсказано.

GSAM 47.4За да може народът да разбере, че законният Владетел, истинското Потомство, е нещо повече от обикновен смъртен човек с краткотрайно царство, Господ вдъхнови псалмиста да напише следното: „Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе. Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него. Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.“ „Потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене, Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето.“³⁹

GSAM 48.1В пророчеството на Исая четем още за този Владетел както следва: „Ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.“⁴⁰

GSAM 48Преселването на Енох и Илия

GSAM 48.2Записани са случаи на хора от древността, които са били пренесени на небето, без да вкусят смърт. За Енох, седмият от Адам, се казва, че „ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.“⁴¹ „С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.“⁴²

GSAM 48.3Отново, когато Илия и Елисей вървяха заедно, „докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече.“⁴³

GSAM 48.4Енох пророкува за пришествието на Христос като съдия на цялата земя с тези думи: „Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.“⁴⁴

GSAM 49Йов проповядваше за пришествието на Господа

GSAM 49.1Йов, за когото се смята, че е живял по времето на Мойсей, е имал известно знание относно пришествието на Христос и възкресението; защото той каза: „О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга! Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово! Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята; И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога: Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец.“⁴⁵

GSAM 49Престолът на Давид — престолът на Господа

GSAM 49.2Престолът на Давид се наричаше престолът на Господа. „Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида.“⁴⁶ Господ „с клетва му [Давид] се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му, той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.“⁴⁷ И още се казва за бъдещото царуване на Христос: Той ще седне на престола на Давид. (Виж Исая 9:7.) Отново: „Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник... Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм. Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.“⁴⁸ Още: „Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.“⁴⁹

GSAM 49Озадачените евреи

GSAM 49.3Тези текстове объркаха юдеите. Тук имаше проблем, който те не можеха да решат: ако Давид го наричаше Господ, как тогава той беше негов син? Как можеше да бъде дете, родено от потомството на Давид, и все пак да бъде Емануил — Бог с нас? И все пак Исая, техният собствен пророк, обяви: „Девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил.“⁵⁰

GSAM 50.1Христос добре знаеше въпроса, който щеше да заглуши придирчивите фарисеи, затова ги попита: „Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов. Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки: ‚Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?‘ Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?“⁵¹

GSAM 50.2На тази тема отново се прави намек в Псалом 45:6, 7: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.“⁵² С тези стихове от Писанието в ума си еврейският народ сигурно е имал възвишени представи за характера на бъдещия Владетел и Възстановител. Не е могло да бъде по друг начин.

GSAM 50Потомството от божествен произход

GSAM 50.3Бяха дадени подробни указания относно Христос и Неговото раждане, защото Господ чрез пророк Михей посочи Неговия божествен произход и дори малкото селце, където Той щеше да се роди: „А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността“ (в бележката: на иврит, от „дните на вечността“).⁵³

GSAM 50Божието присъствие, проявено в Шекина и облака

GSAM 50.4По-късно в историята на израилтяните, когато Соломон завърши изграждането на храма, за който каза, че трябва да бъде изключително „великолепен“, шекината на славата на Бога зае мястото си между херувимите над умилостивилището. В писанието се казва, че при освещаването на храма, когато свещениците излязоха от святото място, „облакът изпълни Господния дом; така щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом“.⁵⁴ Присъствието на Господа в този храм се прояви пред очите на народа в облака на славата. Господ отговори на молитвата на Соломон по този повод и му рече: „Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви.“⁵⁵

GSAM 51.1Народът съгреши — отстъпи към идолопоклонство — и вследствие на това градът и светилището им лежаха в руини в продължение на седемдесет години. След пленничеството храмът бе възстановен под ръководството на Зоровавел. Въпреки че по великолепие той отстъпваше на този, построен от Соломон, Господ каза за него чрез Своя пророк: „Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната.“⁵⁶ Този храм беше украсен от Ирод, а в дворовете му Спасителят проповядваше. В предишния храм имаше облак на слава, символизиращ Господа, но във втория дойде самият Спасител, Създателят на всичко.

GSAM 51Славното царуване на Иесевия пън

GSAM 51.2За онези, които очакваха и чакаха по времето на Исая, изображенията в неговото пророчество за славните неща, свързани с окончателното изкупление, сигурно са били източник на сила и насърчение. Тези пророчества отново очертават най-ясно рода, от който трябваше да дойде този очакван Избавител, както следва: „И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод; И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа; И той ще се наслаждава в страха от Господа; Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си; Но с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на страната; Ще порази страната с жезъла на устата си, И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия.“⁵⁷

GSAM 52Възкресението, проповядвано от пророците

GSAM 52.1Пророк Исая също проповядваше учението за възкресението на мъртвите с тези утешителни думи: „На тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина дълго стояли на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, дълго стояли на дрождията си, пречистени. И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи. Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това. И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.“⁵⁸

GSAM 52Царството на обновената земя

GSAM 52.2Същият пророк казва, че това ще бъде обновена земя, в която ще се установи окончателното царство: „Понеже, ето, създавам ново небе [атмосферни небеса] и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум [в бележката: на иврит „да дойдат в сърцето“, тоест да бъдат желани отново]. Но вие веселете се и радвайте се винаги В онова, което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие, Аз ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете Си, И няма да се чува вече в него глас на плач Нито глас на ридание. Там [от момента, в който бъде сътворена новата земя] не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, [краткоживеещо дете] Нито старец, който да не е изпълнил дните си; [преждевременна старост] Защото дете ще умре стогодишният, [в дни, когато хората достигаха живот от деветстотин години, децата можеха да бъдат на сто години] А грешник ако умре стогодишен [в по-късните години от стогодишния живот] ще бъде считан за проклет. [Онези, които умират в момента, когато се въведе новата земя, са онези, които загиват в „погибелта на нечестивите“. 2 Петрово 3:7.] Те ще построят къщи, и ще живеят в тях; Ще насадят лозя, и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там. Няма те да насадят, а друг да яде; Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, [Дървото на живота, Септуагинта] И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.“⁵⁹

GSAM 53.1Езекиил поглежда напред през дългия ход на времето към възкресението на мъртвите. Чрез него Господ казва: „Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя.“⁶⁰

GSAM 53Той наистина понесе печалта ни

GSAM 53.2На Исая, пророкът на евангелието, бяха разкрити по-пълно изпитанията, страданията и смъртта на Спасителя в полза на човеците. „Кой“, казва пророкът, „е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна? Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем. Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.“⁶¹

GSAM 53.3Дали тези толкова чудни събития ще се случат в моите дни?, може би са попитали хората, както и пророкът. Отговорът би бил: Не сега ще се случат; времето за идването на този велик Избавител още не е настъпило; но пророкът казва: „Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.“⁶²

GSAM 54Пророчествата на Даниил разкриват бъдещето

GSAM 54.1Чрез пророк Даниил обаче Господ започна да наставлява Своя народ относно последователните царства, които щяха да възникнат и да властват до установяването на Неговото вечно царство; и да разкрие един специален период от време — от събитие, което тогава все още не се беше случило, до действителното явяване и посичането на Месията. Тълкуването на съня на Навуходоносор разкри, че четирите царства, които щяха да властват над света, щяха да намаляват по сила и величие в съотношение с намаляващата стойност на златото, среброто, месинга и желязото; и че накрая раздробеното, разединено състояние на царствата щеше да бъде сравнимо с крехкостта на желязо, смесено с кална глина. След това щеше да дойде небесното царство, което щеше да последва упадъка на онези царства, които щяха да станат като плявата на лятното гумно, така че да не се намери място за тях, докато Божието царство щеше да изпълни цялата земя.

GSAM 54.2След това, във видението от седмата глава, под символите на четирите големи звяра, същата тема се разглежда отново и се представят други характеристики на тези царства. В тази глава се проследява развитието и делото на силата на „малкия рог“, която ще възникне след разделянето на четвъртото царство на десет части, като ще свали или подчини три от тях, за да се утвърди като духовен владетел над всички тях. Тази папска сила ще продължи да съществува в раздробеното и нестабилно състояние на четвъртото царство дори в продължение на 1260 години. Така бяха разкрити събития, простиращи се до времето, когато Христос ще приеме царството от Своя Отец и ще го даде на светиите на Всевишния; царство, което накрая ще властва над цялата земя и ще пребъде завинаги.

GSAM 55Двете хиляди и триста дни

GSAM 55.1В осмата глава на Даниил, в рамките на видението за овена, козела и „малък рог, който порасна твърде много“, пророкът отново е пренесен към края на времето. В стихове 13 и 14 вниманието му е насочено към един период от време — 2300 дни — простиращ се до съда. Това беше дълъг период от време и пророкът го разбра така; защото ангелът го уведоми, че видението се отнасяше за още много дни. До този момент не беше посочена дата за началото на дните и затова той завършва главата, като казва: „Чудех се за видението, защото никой не го разбираше.“

GSAM 55Седемдесетте седмици до Месията

GSAM 55.2Деветата глава разказва как ангелът дойде при Даниил в отговор на молбата му да му даде мъдрост и разбиране. Той го уведоми за период от седемдесет седмици. Шестдесет и девет от тези седмици от години [това, както ни се казва, е значението на думата шевуим, преведена като „седмици“] щяха да продължат до Месията. Точката, от която трябваше да започне този период – „заповедта да се съгради изново Ерусалим“ – все още не беше дадена. Възниква въпросът: Как Даниил е могъл да знае къде ще приключат шестдесет и деветте седмици? В дванадесетата глава въпросът за времето отново се разглежда и на неговия въпрос: „Каква ще бъде сетнината на това?“, му се казва да си върви, защото думите са „затворени и запечатани до времето на края“ (буквален превод на KJV), когато „разумните ще разберат“.

GSAM 55.3Без съмнение този въпрос за времето е един от примерите, за които апостол Петър намеква, когато казва: „За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите.“⁶³

GSAM 56Съдбата на нечестивите

GSAM 56.1Малахия, последният от старозаветните пророци, оставя вълнуващо описание на окончателното унищожение на нечестивите: „Ето, иде денят, който ще гори като пещ; И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, Казва Господ на Силите, Та няма да им остави ни корен ни клонче. А на вас, които се боите от името Ми, Ще изгрее Слънцето на правдата С изцеление в крилата си; И ще излезете и се разиграете като телци из обора. Ще стъпчете нечестивите; Защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви В деня, който определям, Казва Господ на Силите.“⁶⁴

GSAM 56.2С всички тези факти, записани в Стария Завет, който израилтяните притежаваха и който им разкриваше толкова много аспекти от плана за спасение, колко голям трябва да е бил интересът на усърдните изследователи на Словото, когато видяха и осъзнаха, че наближава времето, в което ще дойде това обещано Потомство. Докато масите, и дори онези, които четяха Писанията в синагогите всяка събота, не успяваха да разберат словото (Деяния 13:27), благочестивите и усърдни, които вярно изследваха Писанията под ръководството на Духа, без съмнение се молеха горещо, както правеше апостол Йоан в тази диспенсация: „Ела, Господи Исусе, и ела бързо.“